Още
    Начало Блог Страница 268

    5 известни учени, които са играли нечестно

    За съжаление, научният гений не върви задължително в комбинация със супер социални умения. Големите имена в този списък може да са допринесли много за науката, но дори стотици години по-късно, все още клатим глави заради непочтеното им и жестоко поведение.

    1. Томас Едисън – мъчител на животни

    5 известни учени, които са играли нечестно

    През 1884г, Никола Тесла отишъл в Ню Йорк Сити, за да се срещне с Томас Едисън, който по това време вече бил известен със своя нисковолтов постоянен ток. Тесла смятал, че променливият ток е по-добър и предложил създаването на мотор, захранван от такъв ток, но Едисън отказал, защото според него бил много опасен. Вместо това, той обещал на имигранта $50 000 (над $1 милион в днешни пари), за да подобри неговите генератори на постоянен ток.

    След като няколко месеца работил по задачата и направил значителни подобрения, Тесла отишъл да си потърси наградата, но Едисън му отговорил: „Когато станеш пълноправен американец, тогава ще можеш да разбереш американските майтапи.“ Тесла разбира се напуснал, но нещата не приключили до там.

    Джордж Уестингхаус закупил патентите на Тесла и се превърнал в движещата сила зад променливия ток и неговото широко приложение. Едисън, който изцяло инвестирал в своя ток, започнал кампания срещу конкуренцията. Той искал да докаже, че високият волтаж на променливия ток е прекалено опасен, за да бъде използван от хората. За целта, заедно със своите последователи започнал публично да убива животни с ток – улични кучета и котки, крави, коне, дори слона Топси.

    Нещата станали и по-зле. Едисън бил запитан дали убиването с ток е хуманен метод за екзекуция. Той отговорил, че с променливия ток на Уестингхаус, това наистина била хуманна и сигурна екзекуция. Уестингхаус се опитал да избегне тази асоциация, но Харолд Браун, един от служителите на Едисън, бил нает от щата Ню Йорк да създаде първия електрически стол (работещ с променлив ток).

    Екзекуцията – първата с електрически стол – се провела на 6 август 1890г. Променливият ток се доказал като ненадежден и нехуманен. Първият, 17-секунден заряд не успял да убие осъдения на смърт. След като изчакали генераторът да презареди, следващият заряд най-после сложил край на продължилите 8 минути мъки на нещастника. Уестингхаус с отвращение казал: „С брадва щяха да го направят по-добре.“

    Въпреки всичко, променливият ток успял да се наложи като стандарт. По-високият му волтаж позволявал пренос на много по-големи разстояния, което го направило много по-евтин и достъпен, а с помощта на алтернатор ставал безопасен за домашна употреба.

    Усилията на Едисън да победи опонентите си и да докаже превъзходството на своето изобретение били напразни и към края на своя живот той дори признал този факт.

    2. Ричард Оуен – егоманиак

    5 известни учени, които са играли нечестно

    Биологът и анатомист Ричард Оуен е допринесъл с много неща за науката – именно той е измислил термина „динозавър“ – но също така е известен и с това, че е бил гадняр. Описван е като „суетен, арогантен, завистлив и отмъстителен“.

    Един пример е неговото дългогодишно съперничество с палеонтолога Гидеон Мантел. Първоначално в добри отношения, двамата се скарали и започнали война в пресата. Всеки се опитвал да се изкара като първия откривател на динозаврите. Според някои, Оуен разчитал на работата на Мантел през цялата си кариера, но бил твърде горд, за да го признае.

    През 1844г, Оуен получил Медала на кралицата от Британско кралско научно дружество за труд, който според Мантел бил пълен с грешки (и наистина било така). Няколко години по-късно, Мантел публикувал поправка на тези грешки, на което Оуен отговорил с обиди. На следващата година, Мантел бил номиниран за Медала на кралицата, а Оуен се опитвал да убеди дружеството да не му го дава.

    Мантел не бил единственият под прицел. Сред жертвите на Оуен били самият Чарлз Дарвин и неговият „булдог“, Томас Хъксли. Оуен се опитал да отхвърли „Произход на видовете“ на Дарвин със своя статия, в която твърдял, че хората нямали нищо общо с маймуните. След това, когато Дарвин издал своята книга, Оуен публикувал анонимно, дълго и грубо опровержение.

    Много други негови съвременници получили същото отношение, особено онези, които заплашвали неговата репутация със своите открития.

    3. Уилям Шокли – измамник

    5 известни учени, които са играли нечестно

    Шокли бил човекът, превърнал Силициевата долина в популярно име. Той бил физик, изобретател, нобелов лауреат… и незаслужено известен.

    След като излязъл от Масачузетския технологичен институт с докторска степен през 1936г, Шокли започнал да работи в Bell Laboratories (днес AT&T). Скоро започнала Втората световна война и той се включил като цивилен учен. Доказал се като ценен кадър и след войната спечелил медал за заслуги. В следващите години, Bell Labs назначили Шокли за ръководител на екип учени, занимаващи се с разработването на полупроводници, за които вярвали, че ще заменят неефективните вакуумни тръби.

    Шокли упорито се опитвал да създаде такъв полупроводник. След месеци опити и грешки обаче, двама от неговите колеги – Джон Бардийн и Уолтър Братейн – успели и създали първия работещ транзистор през 1947г. Шокли избухнал от ярост, когато научил, че името му не било включено в патента на откритието и накрая компанията се предала и го записала.

    На снимката по-горе виждаме тримата с транзистора, което е „първият и последен път, когато Уилям Шокли е хващал в ръцете си транзистор“ и поради тази причина винаги бил ненавиждан от Братейн. Въпреки всичко Шокли продължил да бъде споменаван като един от изобретателите (а понякога и единствен) години наред.

    Но незаслужената слава не му била достатъчна. През 1956г, той основал своя компания за полупроводници в Пало Алто, Калифорния. Очаровал и наел впечатляващ екип учени, но скоро отношението му се променило. Той започнал публично да уволнява своите служители или да понижава онези с докторска степен. Но през ноември същата година, Братейн, Бардийн и Шокли получили Нобелова награда за физика. Само година по-късно, всички осем служителя на прохождащата компания напуснали и основали Intel.

    В последните години от живота му, нещата ескалирали още повече. През 1963г, Шокли бил нает като професор по инженерство в Станфорд. Скоро след това, той започнал продължила две десетилетия тирада на налагане на евгеника и расовото превъзходство на определени раси. До смъртта си през 1989г изгубил всичките си приятели и слава.

    4 и 5. Готфрид Лайбниц и Исак Нютон – враговете

    5 известни учени, които са играли нечестно

    Днес приемаме, че и двамата са изобретили (или открили) висшата математик.

    Историята зад това откритие обаче е доста по-заплетена. Нютон (четири години по-голям от Лайбниц) разработвал своя висша математика по-дълго от Лайбниц и бил поверил няколко от предварителните си трудове на Джон Колинс (държавен служител в Лондон и почитател на Нютон).

    През 60-те години на 17-ти век, Нютон и Лайбниц работели по своите версии на висша математика. Колинс и Хенри Олденбърг (секретарят на Британското кралско научно дружество) окуражавали Нютон да пише на колегата си. Лайбниц му отговорил предпазливо и студено. Докато Нютон изпращал своя отговор (тогава кореспонденцията отнемала доста време), Лайбниц, заинтригуван, проучил работата на своя съперник в Лондон. Издирил и изучил трудовете в притежание на Колинс.

    Историците имат различни версии за това как е отговорил Нютон на Лайбниц: едни казват, че е бил дружелюбен и е споделил прогреса си, помагайки на Лайбниц; други твърдят, че е бил параноичен и предпазлив. Във всеки случай обаче, това бил краят на кореспонденцията помежду им.

    Години по-късно, когато Лайбниц публикувал своя труд, той не споменал за приноса на Нютон. Съперникът му бил зает с други неща и нямал интерес да публикува такива неща, затова първоначално не реагирал. Но през 1699г, 15 години по-късно, започнала враждата между двамата. Никола Фасио дьо Дюилие, математик близък на Нютон, публично изразил мнението си, казвайки: „Нютон е първият изобретател на висшата математика. Що се отнася до това дали Лайбниц, вторият изобретател, е заимствал нещо от него, предпочитам да оставя това да преценят хората, които са виждали писмата на Нютон.“

    Пет години по-късно, Нютон публикувал „Оптика“ и „De quadratura“. Лайбниц анонимно написал ревю на трудовете следващата година. Снизходително и презрително, той писал така, сякаш хвалел Нютон, че е открил алтернативен начин да се направи нещо, което той вече бил измислил. Но от кореспонденцията си с Нютон, Лайбниц знаел, че е бил изпреварен с около 10 години.

    Изминали още пет години, когато през 1710г астрономът Джон Кеил публично защитил Нютон като истинския откривател. След като се възхитил на геният на Нютон, Кейл писал, че „същата аритметика по-късно е публикувана от г-н Лайбниц, който само променил името и символизма.“ Лайбниц се свързал с Британско кралско научно дружество – където президент бил не кой да е, а самият Нютон – и поискал статията на Кейл да бъде отхвърлен.

    Тогава Нютон научил за арогантното, анонимно ревю на „Оптики“ и изпитал силно възмущение. Написал отговора на дружеството лично и се уверил, че ще бъде публикуван международно. Разбира се, той се обявил за „първи изобретател“. Не след дълго, анонимно публикувал още трудове, които превел на латински и френски и били добре приети. Нютон искал света да знае, че той е истинският изобретател и искал историята да го запомни като такъв. Продължил да преследва тази цел дори години след смъртта на Лайбниц през 1716г.

    Един магически свят от невероятния Джон Вилхелм

    Джон Вилхелм е на 44 години и работи като ID директор в швейцарски университет, но истинската му страст са фотографията и дигиталното изкуство. Разбира се на първо място в живота му винаги е семейство му, затова повечето от неговите фотоманипулации са на снимки с неговата приятелка Джудит и техните три дъщери – Лу, Мила и Юна.

    „Предполагам съм гледал твърде много телевизия и съм играл на много видеоигри като малък.“ – казва той, опитвайки се да обясни откъде идва вдъхновението му. Освен това твърди, че не е професионалист и това му е просто хоби. Де да бяхме всички толкова добри в нашите хобита…

    Повече от Джон Вилхелм можете да видите в неговата Facebook страница и портфолиото му.

    Всички снимки са публикувани с разрешението на техния автор!

    Топ 10 най-богати престъпници в историята

    Тези престъпници показват, че понякога, ако искате да преуспеете, най-лесно е да действате извън закона. Но накрая (почти) винаги ще ви хванат.

    10. Джоузеф Кенеди ($400 милиона)

    Топ 10 най-богати престъпници в историята

    Бащата на Джон Ф. Кенеди бил безобидно изглеждащият патриарх на една от най-влиятелните фамилии в Америка. Имал големи връзки с контрабандистите на алкохол, които изкарвали милиони по време на Сухия режим – а според някои, дори самият той бил такъв.

    Смята се, че Джоузеф Кенеди е въртял бизнес с гангстера Франк Кастело, главата на Ла коза ностра в Ню Йорк. Двамата внасяли алкохол в страната, който лесно продавали след Първата световна война. Кенеди не само печелил стотици милиони от нелегалния бизнес, но също така натопил един от своите конкуренти за изнасилване, за да придобие бизнеса му (да не споменаваме, че бил антисемит и поддръжник на Хитлер, с който на два пъти се опитал да се срещне лично).

    Неговото състояние днес се изчислява на $4-5 милиарда приравнено към инфлацията, а през 1957г е обявен за един от най-богатите хора в Америка от списание Fortune. Едва ли е щяло да бъде разумно за фамилия Кенеди да се отрече напълно от него.

    9. Майър Лански ($400 милиона)

    Топ 10 най-богати престъпници в историята

    Добре облеченият Лански, известен като Счетоводителят на мафията, изгражда огромна незаконна хазартна империя в Америка през 30-те години, простираща се от Флорида до Лас Вегас.

    Голяма част от състоянието си натрупва благодарение на близките си отношения с мафията, по-специално с Бъгси Сийгъл, известен като един от най-страховитите гангстери на своето време (той е вдъхновението зад Мо Грийн от „Кръстникът“). Самият Лански пък е вдъхновил Майкъл Корлеоне от „Кръстникът 2“, както и Макс Берковиц от „Имало едно време в Америка“.

    Дори след оттеглянето си, Лански успява да влезе в топ 400 на най-богатите хора в Америка. По времето на смъртта му през 1983г, ФБР подозирали, че той е скрил $300 милиона в банкови сметки по света.

    Въпреки всички обвинения срещу него, Лански никога не е осъден за нещо повече от незаконно залагане. Умира в своя дом на 80 години от рак на белите дробове.

    8. Гризелда Бланко ($500 милиона)

    Топ 10 най-богати престъпници в историята

    Кръстницата от Маями е най-безскрупулният гангстер в наркобизнеса през 70-те и 80-те. Била известна с бизнес усета си, както и като социопат (на 11 години взела друго дете за заложник и настояла за откуп, след което го застреляла в главата).

    Бланко също така била заподозряна в убийството на тримата й съпрузи, поръчването на повече от 200 убийства и принуждаване на мъже да правят секс с нея. Престъпната й империя й докарвала по $80 милиона на месец, преди да бъде обвинена в три убийства. Делото се разпада поради технически подробности и тя е пусната от затвора през 2004г, след което се покрива.

    На 3 септември 2012г, Бланко е застреляна на улицата от преминаващ моторист в Колумбия.

    7. Антъни Салерно ($600 милиона)

    Топ 10 най-богати престъпници в историята

    Дебелият Тони не бил толкова симпатичен колкото двойника си в „Семейство Симпсън“. Лесно разпознаваем с пура в уста и шапка на главата, Салерно се издига до бос на фамилия Дженовезе през 70-те, след като прекарва предните няколко десетилетия упражнявайки уменията си по незаконен хазарт, рекет и събиране на дългове.

    През 60-те, престъпната му империя в Ню Йорк генерира по $50 милиона годишно. Салерно бил известен и с това, че изпращал на най-близките си лични приятели коледни картички с негови снимки по пижама.

    През 1988г е осъден на 70 години затвор и умира 4 години по-късно от инсулт.

    6. Ал Капоне ($100 милиона на година)

    Топ 10 най-богати престъпници в историята

    Бил Гейтс на престъпния свят по своето време. Капоне снабдява Америка с поток от нелегален алкохол през 20-те и 30-те години и бил недосегаем в Чикаго. Неговата желязна хватка над града му осигурявала стабилни приходи.

    Макар да няма точни изчисления, през 1929г неговите престъпни дейности вероятно са му носили по над $100 милиона на година, което е повече от $1.3 милиарда в днешни пари.

    Легендарният гангстер дори намирал време да се прави на филантроп и обществена фигура. Поне докато не го осъждат за укриването на данъци в размер на 32 488 долара. Осъден е на 11 години затвор и умира от сифилис на 25 януари 1947г на 48 години.

    5. Хоакин Лоера ($1 милиард)

    Топ 10 най-богати престъпници в историята

    Мексиканецът Хоакин Лоера е доста по-малко известен в сравнение с наркобосове като Пабло Ексобар, но това не го прави по-малко влиятелен. Точно обратното. Лоера, който изкарал повечето от парите си продавайки наркотици от Мексико, дълго време убягва на властите и до залавянето си е най-влиятелният наркобос в света.

    През 1993г е осъден на 20 години затвор в Мексико за убийство и търговия с наркотици. След като през 2001г подкупва пазачите, той успява да избяга от затвора с максимална сигурност. Американските власти обявяват награда от $5 милиона за информация, която да доведе до залавянето му, а мексиканското правителство добавя още $2 милиона.

    Лоера е арестуван отново на 22 февруари 2014г в Мексико, където може да бъде осъден на до 40 години затвор.

    4. Карлос Ледер ($2.7 милиарда)

    Топ 10 най-богати престъпници в историята

    Карлос Ледер е един от основателите на картела Меделин, група от наркобарони, които са били отговорни за прекарването на наркотици за $60 милиона на ден.

    Описван като мегаломан, този престъпник хвърлял луди пари за транспортирането на ценния кокаин, като дори купил частен самолет и искал да превърне един бахамски остров в база на операцията си, за да внася дрогата в САЩ.

    Накрая е заловен и осъден на доживотен затвор без право на обжалване плюс още 135 години, макар по-късно присъдата му да е намалена на общо 55 години.

    3. Сусуму Исий ($4 милиарда)

    Топ 10 най-богати престъпници в историята

    Кръстникът на Якудза е бил торпедо самоубиец през Втората световна война. След като успял да оживее обаче, той се издига като гангстер в бандата Инагава-кай.

    Изкарва своите $4 милиарда предимно чрез заеми, банкови сделки и измами с недвижими имоти. Дори през 1989г наема Прескот Буш, братът на Джордж Буш, като съветник на неговата групировка, макар Буш да отрича да е знаел за престъпните дейности на своите клиенти.

    Исий става известен като „най-богатият гангстер в света“ и всичко, до което се докоснел, му носело милиони. След големия икономически срив в Япония в края на 80-те обаче, той губи повечето си инвестиции и се оттегля.

    Гангстерът бил толкова популярен, че през 1991г на погребението му присъстват над 6000 души.

    2. Амадо Карило Фуентес ($25 милиарда)

    Топ 10 най-богати престъпници в историята

    Кокаиновият барон Амадо Фуентес бил като злодей, излязъл от филм за Джеймс Бонд. Управлявал огромна наркоимперия в Мексико, разполагал с флотилия от самолети Боинг 727 (заради което бил наричан Господарят на небето) и дори си направил пластична операция, за да промени вида си. Американските власти го описват кат един от най-влиятелните престъпници на своята ера.

    След като американските и мексиканските власти затягат примката около Карило, той се подлага на пластична операция и липосукция на корема, за да им се изплъзне. По време на 9-часовата операцията обаче, босът умира от усложнения, причинени от упойката или неработещ респиратор. Според някои теории може и да е бил убит.

    1. Пабло Ескобар ($30 милиарда)

    Топ 10 най-богати престъпници в историята

    Роден в колумбийско село без ток, Пабло Ескобар успява да се издигне до един от най-богатите и влиятелни хора в света. В пика на своята престъпна кариера той е прекарвал по 15 тона кокаин всеки ден, осигурявайки си сигурни доставки, като е предлагал на властите „олово или сребро“ – куршуми или подкуп.

    През 1989г, списание Forbes изчислява, че Ескобар е седмият най-богат човек в света с около $30 милиарда. В края на 80-те, той контролира 80% от световния пазар на кокаин. Борбата на останалите колумбийски картели да се задържат в бизнеса превръщат Колумбия в столицата на убийствата с 27 100 убийства през 1992г. Убийствата продължили да растат, след като Ескобар обявил награда за всеки убит полицай.

    През 1992г американските специални части сформират група от висококвалифицирани професионалисти, които да обучават и съветват специална колумбийска полицейска част, създадена с цел издирването и залавянето на Ескобар. Така започва войната срещу най-големият наркобос в света, в която са убити повече от 300 от най-близките му хора и роднини, а голяма част от собствеността му е унищожена.

    Войната приключва на 2 декември 1993г, когато колумбийските власти успяват да открият Ескобар в Меделин. Заедно със своя бодигард, той започва престрелка с полицаите и се опитва да избяга, но и двамата са застреляни.

    NASA показа космически кораб за евакуация

    Нивото на световния океан се покачва, пустините се разширяват, котките и кучетата стават приятели, а семейство Кардашян не одобрява гаджето на Клоуи. Всичко отива по дяволите. Но за щастие, NASA, хората които изобретиха сладоледа без сметана за астронавти и чудото наречено велкро, разполагат с резервен план. Може и да ни бъде тъжно да се сбогуваме с планетата, но новото ни возило изглежда супер.

    NASA показа космически кораб за евакуация

    Оказва се, че д-р Харолд Уайт е намерил време в натоварения си график и за момент е спрял да се занимава с плазмени двигатели или каквото там прави. Той се събрал с 3D художник и дизайнерът на космически кораби Марк Рейдмейкър, за да ни покаже как би изглеждал междузвездния космически кораб на NASA.

    Д-р Уайт е известен с твърденията си, че пътуването с по-голяма от светлинната скорост е възможно. Според него, двигателят на Алкубиер, кръстен на мексикански теоретичен физик със същото име, би позволил огъване на пространствено-времевия континуум и изминаване на огромни разстояния почти мигновено.

    NASA показа космически кораб за евакуация

    Въпросът е, как можем да направим това без да разгневим духа на Алберт Айнщайн?

    Двигателят често е наричан уорп двигател и не е изненадващо, че NASA са кръстили своя въображаем космически кораб IXS Ентърпрайз.

    В „Стар Трек 4“, екипажът на Ентърпрайз успява да задигне клингонски космически кораб, да обиколи слънцето супер бързо, да се върне в миналото, за да победи извънземните и да спаси изчезнал вид. Като оставим настрана факта, че този нов космически кораб засега е само блян в очите на създателя си, помислете си само колко страхотно би било да има наистина Ентърпрайз.

    Какво не знаете за слоновете

    Слонът е едно от най-обичаните и уважавани животни. Често ценен заради бивните си, той е силен символ в религиозните церемонии. Станал е ключова фигура не само в животинското царство, но също в живота на много цивилизации.

    По-известните факти за слоновете са, че достигат маса до 7000кг, тревопасни са, обичат сладки банани и захарна тръстика и изминават големи разстояния. Но има още много интересни неща за тях, които повечето хора не са чували.

    1. Комуникират с краката си
    Какво не знаете за слоновете
    Снимка: Sabrina Alba

    Чудили ли сте се как слоновете комуникират на дълги разстояния? Не е чрез силния им вой с хобота, както може би сте предположили, нещо много по-страхотно е.

    Учените са открили, че слоновете тъпчат земята с крака и създават инфразвукови вълни, които намиращите се далеч слонове долавят чрез чувствителни рецептори в краката си. Тропотът е толкова силен и бърз, че звукът преминава през земята по-бързо, отколкото по въздуха.

    2. Имат хранителни предпочитания
    Какво не знаете за слоновете
    Снимка: Jeff Grundman

    Да, слоновете са тревопасни, но това не означава, че ядат всякакви растения. Всъщност имат предпочитания и фъстъците определено не са им любими. Слоновете не обичат дървесния вкус на фъстъците, затова ги избягват в природата, а в зоопарка не са част от диетата им.

    3. Пясъкът е необходимост за тях
    Какво не знаете за слоновете
    Снимка: Alexis Rostan

    Слоновете не просто обичат пясъка – той им е необходим. Въпреки привидно грубата и набръчкана кожа, те лесно получават слънчеви изгаряния.

    За да се предпазят от силното слънце, слоновете покриват телата си с пясък, като го пръскат с хоботите си. Така пясъкът действа като слънцезащитен слой, който ги пази не само от слънцето, но също и от дразнещи насекоми. Слоновете покриват и малките си с пясък, защото тяхната кожа е още по-чувствителна.

    4. Храна и вода
    Какво не знаете за слоновете
    Снимка: Elmar Weiss

    От колко храна и вода се нуждаят слоновете, за да са силни и здрави? Един слон може да изпие около 150л вода на ден и изяжда над 180кг храна, за да оцелее.

    5. Зъби
    Какво не знаете за слоновете
    Снимка: Neal Piper

    Докато хората имат само два вида зъби (млечни и постоянни зъби), при слоновете те са шест и ги сменят в рамките на 70 години. Всеки нов зъб избутва предишния и хваща корен. Ако по някаква причина този процес бъде нарушен, слонът може да умре от глад.

    6. Бивни
    Какво не знаете за слоновете
    Снимка: Mario Moreno

    Бивните са най-разпознаваемата черта на слоновете. За разлика от африканските слонове обаче, не всички азиатски слонове имат бивни. Само мъжките азиатски слонове се раждат с бивни, които липсват при женските.

    7. Гимнастика
    Какво не знаете за слоновете
    Снимка: Romain Foucque

    Слоновете могат да зашеметят странични наблюдатели със своята техника на комуникация чрез тропот, да тичат с 6-7км/ч и дори да плуват на дълги разстояния. Не могат обаче да скачат, защото са прекалено тежки, нито да спринтират, когато са в опасност.

    8. Водач
    Какво не знаете за слоновете
    Снимка: Paul Hampton

    Големите слонски стада се предвождат от най-опитната или възрастна слоница, която е глава на стадото. И мъжките и женските я следват, но мъжките обикновено напускат стадото след 12 години, за да се присъединят към мъжките си себеподобни.

    9. Сила
    Какво не знаете за слоновете
    Снимка: Laurent Cannizzo

    Краката на слона са може би най-силната част от тялото му. Те издържат тегло от 5-6 тона и са неуморни, защото слоновете не спят легнали. Обикновено дремват за 2-3 часа на крак, след което продължават с миграцията си.

    10. Емоции
    Какво не знаете за слоновете
    Снимка: Rudi van den Heever

    В хобота на слона има хиляди нервни окончания. През годините сме научили, че слоновете са изключително емоционални животни и могат имитират звуци, да чувстват тъга, радост и гняв. Дори още по-интересно е колко много приличат на нас. Малките слончета смучат хобота си за успокоение, също както бебетата смучат пръстите си.

    Що се отнася до традициите, слоновете се привързват много един към друг в стадото. Когато някой от тях остарее или се разболее, останалите от групата му помагат да се храни, пие и върви. Когато и това не помага и слонът умре, приятелите му организират погребение, по време на което спират миграцията си, пазят тишина, скърбят и най-накрая погребват слона като изкопават дупка и покриват тялото му с пясък.

    Д-р Сам Шепърд – случаят, взривил медиите преди 60 години

    Повече от 40 години преди О Джей Симпсън, един друг скандален случай разтърсва Америка – този с д-р Сам Шепърд.

    Жертвата в центъра на събитията е Мерилин Шепърд, съпругата на доктора, а престъплението е толкова ужасяващо и шокиращо, че яхва въображението на народа и се превръща в международна медийна сензация.

    Семейство Шепърд
    Семейство Шепърд

    Процесът е толкова нажежен, че едва не разкъсва малката общност на Бей Вилидж, Охайо, където е извършено убийството. Присъдата пък е толкова спорна, че обжалванията стигат до Върховния съд на САЩ.

    Последствията от събитията променят начина, по който се отразяват бъдещите съдебни процеси от медиите, а самият случай вдъхновява сериал, филм, няколко документални филма и безброй книги. И въпреки присъди от три различни съдебни процеса в рамките на почти 50 години, случаят остава неразрешен.

    Убийството

    Как Мерилин е убита, няма съмнение. В ранните сутрешни часове на 4 юли 1954г, съпругата на д-р Шепърд, бременна в четвъртия месец с второто им дете, е пребита до смърт в спалнята им. Ударена е 35 пъти, от които 27 по главата, с тъп предмет, докато синът на семейство Шепърд, Чип, е спял в съседната стая.

    Д-р Сам Шепърд - случаят, взривил медиите преди 60 години

    Нараняванията й са невероятно жестоки: счупен нос, разбит череп, отпечатъци със сърповидна форма по челото и скалпа й, почти откъснат нокът на лявата й ръка, два счупени зъба (когато е ухапала нападателя си). Имало е доказателства за сексуално насилие: горнището на пижамата й е вдигнато до врата, а долнището е наполовина свалено. Стаята е била цялата в кръв, от чаршафите до тавана. Цялата стена опръскана с кръв, с изключение на мястото, където е стоял убиеца.

    Тялото на Мерилин Шепърд
    Тялото на Мерилин Шепърд

    Що се отнася до мотива, на долния етаж откриват улики сочещи към обир: чекмеджетата са извадени, а медицинската чанта на доктора е преровена. Часовника, пръстена и ключовете му, заедно с още няколко вещи, са натъпкани в зелена торба, открита близо до къщата. Въпреки това има нещо лично в обира, повече приличащ на вандализъм, отколкото на обикновена кражба: няколко от спортните трофеи на двойката например са счупени на две, сякаш от злоба.

    Д-р Сам Шепърд - случаят, взривил медиите преди 60 години

    В същото време, домът е подреден твърде добре, сякаш обирът е нагласен. Най-странното е, че само вещите от зелената торба са взети от дома. Часовникът на Мерилин е оставен, както и портфейла на съпруга, в който е имало чек за $1000 и пари в брой.

    В 5:45ч сутринта, Шепърд се обажда на съседа си, кмета Спен Хук и панически му казва:

    Боже, Спен, ела бързо, мисля, че убиха Мерилин!

    Спен Хук и съпругата му, Естер, чиято къща е само две врати по-надолу по улицата, избират да шофират до там. Откриват доктора в кабинета, седнал на стола си, гол до кръста и подгизнал, хванал се за врата, а джобовете на панталона му пълни с пясък. Самият доктор бил хипотермичен и дезориентиран, имал наранявания по лицето и врата, счупен зъб, а от устните и устата му се стичала кръв. „Някой трябва да помогне на Мерилин“ – им казал той. Когато Естер се връща от спалнята, разтърсена от видяното там, казва на съпруга си да се обади на полицията.

    Д-р Сам Шепърд - случаят, взривил медиите преди 60 години
    Семейство Хук

    До 6:02ч, полицай Фред Дренкан вече е пристигнал и взел първите показания от Шепърд. След това, както и по-късно пред детективите от Кливланд, докторът разказва история, пълна с пропуски, твърде странна, за да е истина и с много несъответствия. Иронично обаче, логиката й е това, което я прави изключително правдоподобна.

    3 юли

    Нищо в часовете преди убийството не е подсказвало какво ще се случи. Семейство Шепърд прекарва предишната вечер със своите съседи Дон и Нанси Ахърн и техните две деца. Започват с коктейли в къщата на Ахърн, а за вечеря отиват в дома на Шепърд. Дори се наслаждават на фойерверките над езерото преди 4 юли и на малко забавления, след д-р Сам завежда трите деца в мазето, за да удрят боксовия чувал, който бил окачил там.

    Денят бил забележително хубав и празника на 4 юни се очертавал същия, а Шепърд щели да посрещат гости в дома си. Изглеждало сякаш животът нямало как да бъде по-хубав. Шепърд и неговите братя Стивън и Ричард преуспявали като доктори остеопати в болницата, която баща им основал; те били високоуважавани членове на обществото и онази нощ бележела още един ден в хубавия им живот.

    Д-р Сам Шепърд - случаят, взривил медиите преди 60 години

    Семейство Ахърн остават до късно, тръгват си чак след полунощ. Спомнят си как Шепърд изглеждали в приповдигнато настроение и дори се прегръщали към края на вечерта. Заедно още от гимназията, те наскоро обявили, че Мерилин е бременна и след проблемен период в брака им, изглеждало сякаш се наслаждават заедно на новата глава от живота им.

    Но денят бил и много дълъг. Шепърд вече бил цял ден в болницата и изгубил дете на операционна, което било блъснато от камион по-рано същата сутрин. Вечерта пък е извикан да оперира счупения крак на друго момче.

    В показанията си на 4 юли и няколко дни по-късно, той твърди, че по някое време след вечеря, когато Ахърн и Мерилин гледали филм във всекидневната, той заспал на леглото до стълбите – нещо, което често правел. Събудил се през нощта от писъците на жена си, която го викала. Тичайки към спалнята, той забелязал някакъв силует и влизайки в стаята бил ударен в гръб и изпаднал в безсъзнание.

    След неизвестно колко време, докторът се съвзел и видял портфейла си на пода близо до лицето му, от който се подавал баджа му от болницата. Взел го и се изправил, след което открил обезобразеното тяло на Мерилин. От показанията му не става ясно дали е проверил пулса й или веднага е отишъл в стаята на сина им. По думите му, чул някой на долния етаж и отишъл да провери.

    Човекът избягал през вратата към задния двор и по няколко стъпала към плажа, а Шепърд го подгонил. След като го настигнал на плажа и след кратка борба, той отново бил повален в безсъзнание. Съвзел се близо до водата, гол до кръста.

    Стълбите, водещи към брега на езерото
    Стълбите, водещи към брега на езерото

    Върнал се вкъщи, където измръзнал и объркан от нараняванията си, проверил пулса на жена си и разбрал, че е мъртва. Известно време се чудил какво да прави, след което решил да се обади на Хук. Това е неговият разказ.

    След като в къщата пристига кметът със съпругата си, а малко след това и полицай Дренкан с двама пожарникари, идват братята на Шепърд, които установяват, че доктора е ранен сериозно – Ричард смятал, че врата му е счупен – затова го транспортират с линейка до близката болница. Това е последният път, когато д-р Сам Шепърд вижда дома си като свободен човек.

    Слухове, нападки, съд

    Започва медиен хаос. Трите големи вестника в Кливланд се радват на невиждани продажби, след като подклаждат пламъците на съмнението със слухове и нападки, примесени с погрешна информация и грешно интерпретирани факти, подкрепяни от Самюел Гърбър, съдебен лекар и главен следовател, който винаги е ненавиждал остеопатите и семейство Шепърд. Семейната болница се радвала на голям успех в годините по време и след войната, а по думите на колега на братята, Гърбър се бил заканил „да спипа братя Шепърд“. Изглежда това бил неговия шанс. След небрежно изследване на местопрестъплението, той заключава, че Сам Шепърд е виновен, но не разполага с неоспорими доказателства за това.

    Междувременно, през следващите няколко седмици вестниците пишат измислици, слухове и спекулации, примесени с ненавист към високата класа. Всичко това е насочено към семейството от богати лекари с уж нисък морал, които според слуховете се отдавали на редовни оргии, имали извънбрачни деца, а д-р Сам бил стерилен. Нищо от това не е потвърдено, нито подкрепяно от някакви доказателства.

    На 21 юли, един вестник излиза със заглавие „Защо няма публичен процес? Направете го сега, д-р Гърбър.“ И още на следващата вечер, той свиква публичен процес в местния гимнастически салон, където е поканена и пресата.

    Д-р Сам Шепърд - случаят, взривил медиите преди 60 години
    Шепърд отговаря на въпросите на Гърбър

    Всичко продължава три дни, но не са намерени нови доказателства. Шепърд, който се появява с шина на врата и слънчеви очила, за да прикрие синините, повтаря същата история, която е казал на полицията, с изключение на една лъжа, която му струва скъпо: той твърди, че никога не е имал афера със Сюзън Хейс, бивш патолог от болницата.

    Всъщност, двамата били виждани заедно през март в Лос Анжелис, където тя живеела. Имали връзка от три години, за която Шепърд по-късно твърди, че е прекратил при последното си пътуване на запад.

    Сюзън Хейс напуска съда след делото срещу Сам Шепърд
    Сюзън Хейс напуска съда след делото срещу Сам Шепърд

    Сам е арестуван на 17 август и обвинен в убийство. Хейс, която е разпитана в Лос Анжелис няколко дни по-рано, признава за аферата и макар повечето улики по делото да остават косвени, следователите са убедени, че са открили мотива за убийството на Мерилин.

    Въпросите

    Официалните показания на Шепърд от 10 юли са пълни с пропуски. Наличните доказателства не запълват нито  една от тях, а вместо това отварят още повече въпроси.

    • Ако нападателят е влязъл в дома на Шепърд, за да го обере, защо не е взел пушките и празните чекове от кабинета на д-р Сам? Часовникът на Мерилин също е открит на пода – защо го е оставил? Защо е извадил портфейла на доктора от джоба му и го е оставил на пода? А лекарствата от медицинската чанта?
    • Какви са малките червени фибри, открити под ноктите на Мерилин? Не са от дрехите на съпруга й от онази нощ и най-вероятно са дошли от дрехите на нападателя, след като очевидно тя се е опитала да се защити.
    • Защо кучето на Шепърд не се е разлаяло по време на нападението? Да не би да е познавало убиеца?
    • Къде е тениската на Шепърд? След като убиецът вероятно е бил покрит с кръв, може ли да я е взел, за да се отърве от уликите? Защо разкъсаната бяла тениска с кафеникави петна, открита в гората близо до къщата, не е предадена като доказателство?
    • Защо нападателят е пребил Мерилин толкова жестоко, а на два пъти е ударил Шепърд само по веднъж?
    • Какво е странното кърваво петно в стаята на убийството? Не е нито от удар, нито размазана кръв. Това кръгло петно кръв – най-голямото в стаята, е открито близо до вратата на гардероба. Макар опитите за изследването му да са неуспешни, става ясно, че кръвта е различна от тази на Мерилин и Шепърд. На кого е тогава?
    • Ако двата счупени зъба на Мерилин показват, че е ухапала нападателя си, ако счупеният й нос и изваден нокът показват брутална борба с убиеца й, ако д-р Сам е убиецът и тя се е борила с него толкова отчаяно, колкото личи от нараняванията й, как така по неговото тяло няма нито една открита рана?
    • Ако нападателят е искал да изнасили Мерилин, защо е издърпал краката й под долната рамка на леглото, правейки това невъзможно? Също като при обира, Шепърд ли е нагласил нещата да изглеждат така?
    • Вярно ли е – както свидетелства Спенсър Хук, но Сам и Ричард отричат – че първите думи на Ричард към брат му са били „Сам, ти ли го направи?“
    • Защо не са открити следи от борба на живот и смърт на плажа, където според д-р Сам е бил нападнат от убиеца на Мерилин?
    • Защо Шепърд се обажда първо на Спенсър Хук? И защо му е казал „Мисля, че убиха Мерилин“, след като никога не е твърдял, че става въпрос за повече от един убиец.
    • Колко сериозни са били нараняванията на Шепърд? Счупен ли е бил врата му, както е смятал Ричард, или по направените рентгеновите снимки не може да се каже със сигурност, както твърди обвинението, и нараняванията му не са били животозастрашаващи?
    • По часовника на Шепърд е открита кръв, която по неговите думи е попаднала там когато е проверил пулса на жена си. Но часовникът е открит в зелената торба в гората. Убиецът трябва да го е взел след второто им сбиване. Защо не го е взел първия път?
    • Д-р Лестър Ховерстен, който отседнал у Шепърд в седмицата, когато е убита Мерилин, напуска къщата сутринта на 3 юли, за да играе голф с д-р Робърт Стивънсън – той пък бил сгоден за Сюзън Хейс, любовницата на Сам. Лестър и Мерилин почти не си говорили, след като се опитал да я съблазни няколко години по-рано. Отсъствието му просто съвпадение ли е или перфектното алиби?
    • Миячът на прозорци Дик Еберлинг, който приличал изненадващо много на д-р Сам, работил за семейство Шепърд и харесвал Мерилин. Той бил левичар – също като убиеца, съдейки по анализа на пръските кръв, направен от д-р Пол Кърк – и имал белег на лявата си китка. Когато полицията го разпитала, той обяснил, че кръвта му била в къщата на Шепърд, защото предната седмица се бил порязал докато отварял прозорец в дома им – нещо, което нито един детектив не проверява. Още повече, Дик имал доста проблеми и в следващите години го осъждат за кражба, след като задига стотици вещи от работодателите си, включително венчалната халка на Мерилин. Накрая е осъден да прекара остатъка от живота си в затвора за убийството на Етел Мей Дъркин, възрастна жена, която измамил и чийто врат счупил с удар в гръб, нанасяйки й подобни поражения, като при д-р Сам. Не е ли възможно Еберлинг да е нахлул в дома на Шепърд в онази нощ с идеята да изнасили Мерилин, но д-р Сам го е прекъснал? Но защо би убил Мерилин?
    • Д-р Сам имал връзка със Сюзън Хейс от болницата от три години, а съпругата му научила за това през март, няколко месеца преди убийството. Възможно ли е да прекъсне дългата си афера толкова внезапно и да отвори нова глава в брака си с Мерилин толкова бързо? Или поведението му е било просто начин да контролира ситуацията? Възможно ли е да е искал от Мерилин да се разделят и да я е убил в изблик на ярост, след като тя е отказала?
    • От друга страна, какво би могло да предизвика толкова жестока борба между семейство Шепърд, след като тя е знаела за аферата му от месеци? Колко вероятно е след приятна вечер с приятели, след като жена му е заспала на горния етаж, той да се е събудил с намерението да я убие, или някаква друга кавга да е избухнала между тях посред нощ?

    Тези въпроси са само една малка част от мистерията около случая.

    Делото и последиците

    Шепърд е намерен за виновен за непредумишлено убийство на 21 декември 1945г след един от най-дългите съдебни процеси в американската история. Осъден е на доживотен затвор. На 16 юли 1964г, след  десет години в затвора, той е освободен, след като е установено, че не е получил справедлив процес поради медийния фарс преди и по време на процеса, както и заради множеството нарушения на съдебните заседатели.

    Д-р Сам Шепърд - случаят, взривил медиите преди 60 години

    На 6 юни 1966г, Върховният съд на САЩ изслушва аргументите на щата Охайо и адвоката на Шепърд, изгряваща звезда на име Ф. Лий Бейли, който настоява за отмяна на присъдата, защото конституционните му права са били нарушени. И съдът решава точно това, цитирайки „панаирната атмосфера“ около процеса и хаоса в съдебната зала.

    След повторен процес през октомври същата година, д-р Сам Шепърд е обявен за невинен. Като свободен човек, той подновява медицинската си практика, но неуспешно и неволно убива две жени на операционната маса. Отчужден от сина и двамата си братя, почти мизерстващ, разведен с Ариан Тебенджоханс, жената за която се жени след освобождаването си, той умира през 1970г от алкохолно отравяне. По времето на смъртта си, той е женен за дъщерята на професионален кеч промоутър и самият той работи като кечист под сценичното име „Убиецът Шепърд“.

    Сам Шепърд с втората си съпруга, Ариан

    През 2000г, след гражданско дело, заведено срещу щата Охайо от сина му, Сам Рийз, за нанесени щети от несправедливата присъда през 1954, съдът отсъжда в полза на щата, на практика съгласявайки се с присъдата „виновен“. Адвокатът на Рийз обаче смята, че убиецът е миячът на прозорци Дик Еберлинг. ДНК от местопрестъплението подсказва, че в къщата е имало друг човек, чиито генетичен профил е близък до този на Еберлинг. През 1989г, в интервю от затвора в окръг Каяхога, самият Еберлинг казва, че е бил сигурен, че ще го осъдят за убийството на Мерилин Шепърд. Той умре в затвора на 25 юли 1998г на 69 години.

    Ричард Еберлинг
    Ричард Еберлинг

    Изглежда случаят с убийството на Мерилин Шепърд никога няма да бъде разрешен.

    Как действа радиовъглеродното датиране?

    Със сигурност сте слушали и чели истории за забележителни древни артефакти. При археологически разкопки, откриват парче от дървен инструмент и археолозите разбират, че то е на 5000 години. В Андите попадат на мумия на дете, за която археолозите казват, че е на 2000 години. Но как могат да знаят това? Какви методи използват учените, за да определят възрастта на древните находки? Тук ще ви обясним ролята на така наречения въглерод-14 при въглеродното датиране.

    Как действа въглеродното датиране?

    Чрез въглерод-14 може да се определи възрастта на определени археологически артефакти с биологически произход до около 50 000 години. Използва се за датирането на неща като кости, дрехи, растителни фибри, произхождащи от относително близкото минало.

    Откъде идва въглерод-14?

    Космическите лъчи навлизат в земната атмосфера всеки ден. Всеки човек е облъчван от около 500 000 такива лъчи на час. Често се случва космически лъч да се сблъска с атом в атмосферата, създавайки вторичен комически лъч под формата на енергетичен неутрон, а тези неутрони се сблъскват с азотни атоми. Когато това се случи, атомът азот-14 (седем протона, седем неутрона) се превръща в атом въглерод-14 (шест протона, осем неутрона) и водороден атом (един протон, нула неутрона). Въглерод-14 е радиоактивен, с период на полуразпад 5700 години.

    Карбон-14 и живота

    Атомите карбон-14, които космическите лъчи създават, се комбинират с кислорода и образуват въглероден диоксид, който растенията абсорбират. Животните и хората се хранят с растения и също приемат въглерод-14. Съотношението между нормален въглерод (въглерод-12) и въглерод-14 във въздуха във всички живи организми във всеки един момент е почти постоянно. Един на трилион въглеродни атоми е въглерод-14.

    Атомите въглерод-14 непрекъснато се разпадат, но се подменят от нови атоми с постоянно темпо. В този момент, тялото ви съдържа определен процент атоми въглерод-14, както и всички живи растения и животни.

    Датиране на фосили

    Щом жив организъм умре, той спира да приема нов въглерод. Съотношението между въглерод-12 и въглерод-14 в момента на смъртта е същото като при всички други живи неща, но въглерод-14 се разпада и спира да бъде подменян. Периодът му на полуразпад е 5700 години, докато количеството въглерод-12 остава същото. Изчислявайки съотношението между въглерод-12 и въглерод-14 в пробата и сравнявайки го със съотношението в жив организъм, можем да установим възрастта на фосила с голяма точност.

    Как действа радиовъглеродното датиране?

    Понеже периодът на полуразпад на въглерод-14 е около 5700 години, той е подходящ за датиране на артефакти на възраст максимум 60 000 години. Принципът обаче може да се приложи и при други изотопи. Калий-40 е друг радиоактивен елемент, който се открива в тялото и има период на полуразпад 1.3 милиарда години. Радиоактивно датиране може да се прави още с уран-235 (полуразпад 704 милиона години), уран-238 (полуразпад 4.5 милиарда години), торий-232 (полуразпад 14 милиарда години) и рубидий-87 (полуразпад 49 милиарда години).

    Използването на различни изотопи позволява датирането на биологически и геоложки проби с голяма точност. Радиоизотопното датиране обаче може да не действа толкова добре в бъдеще. Всичко, което е загинало след 1940г, когато ядрени бомби, ядрени реактори и ядрени изпитания са започнали да пръскат радиация, ще е по-трудно да бъде точно датирано.

    Стотици милиони птици загиват при сблъсъци с прозорци

    Всяка година, стотици милиони птици загиват или биват ранени при сблъсъци с прозорци. Доброволци, които са документирали тези случаи, призовават архитектите да съобразяват сградите си, за да намалят броя на мъртвите птици.

    Понякога птиците виждат растения през прозорците или просто отражението на небето и дърветата, но не и самото стъкло. Повечето летят с 30-40км/ч – сблъсъкът в прозорец с такава скорост обикновено е фатален, защото клюна на птицата се забива в мозъка й.

    Макар такива случаи да има навсякъде, най-много са в големите градове, където бързо никнат високи сгради с много прозорци.

    Стотици милиони птици загиват при сблъсъци с прозорци

    Местните видове изглежда вече се учат къде е безопасно да летят, но прелетните не успяват да идентифицират стъклото. Обикновено летят нощем, когато са незабележими за хищниците и използват звездите за ориентир, но се объркват от отраженията в градовете.

    Привлечени от светлините, птиците спират за почивка и храна. Някои се удрят в прозорците докато се спускат, но най-често го правят на следващия ден, когато отново тръгват на път и отраженията са по-силни – според статистиките, най-много птици се блъскат в първите шест етажа на сградите.

    Птиците често са заети да се оглеждат за хищници и храна, така че това което е пред тях, обикновено не е по-важно от това, което е зад тях.

    Случаи на масови сблъсъци има документирани още от края на 19-и век, когато навлиза електрическото осветление. Мъртви птици често се откриват около добре осветени сгради като Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк.

    Днес, група доброволци обикалят 20 северноамерикански града през пролетта и есента, за да записват броя на загиналите птици и да призовават хората да си гасят лампите през нощта.

    Идеята започнала в Торонто през 1993г – оттогава, програмата Fatal Light Awareness Programme (Flap) е записала повече от 66 000 сблъсъка на 166 вида птици.

    „Торонто е град, построен на най-неподходящото място за птиците. Стои на пътя на един от най-големите миграционни коридори на планетата“ – обяснява Майкъл Месър, основател на Flap.

    На юг, във Вашингтон, доброволци покриват 6км район всеки ден през миграционния сезон. Тръгват преди залез и обикалят около сградите, където често намират доста умрели птици. Трябва да действат бързо – чайки и плъхове откриват труповете или уличните чистачи ги изхвърлят. Собствениците на хотели често събират птиците сутрин, за да не ги виждат гостите. По дърветата пък, гарвани дебнат да уловят някоя птица, преди да е ударила земята.

    Документирането на сблъсъци на птици с прозорци става все по-подробно и Flap разполага с уеб приложение, което позволява на хората по света да докладват всеки такъв случай.

    Трудно е да се направи точно преброяване в големите градове, затова статистиките не са точни. Най-доброто изчисление до момента, само за САЩ, е между 365 милиона и 988 милиона загинали при сблъсък с прозорец  птици всяка година.

    Стотици милиони птици загиват при сблъсъци с прозорци

    Макар да няма доказана връзка между сблъсъците и спада в някои популации на птици, можем да предположим, че някои видове са засегнати от това.

    За онези, които искат да предотвратят сблъсъците на птици в техните сгради, вариантите са доста ограничени.

    Някои използват цветно тиксо върху прозорците, но това не е честа практика. Новите сгради могат да използват специални прозорци с керамичен дизайн в тях. Има и прозорци, излъчващи УВ сигнали, които са повече видими за птиците, отколкото за хората, но това е все още нова технология.

    Има и друг начин – чрез закони. В Калифорния и Минесота вече е задължителнo някои части от сградите да са предвидени за птици. Подобен закон има и в Торонто.

     

    Гъбите както никога преди

    0

    Невероятно е, че тези организми съществуват на нашата планета. Фотографът Стив Аксфорд живее и работи в Нов Южен Уейлс, Австралия, където прекарва времето си документирайки живия свят около него. Така пътува до изолирани места в търсене на редки животни, растения и дори хора. Но снимките му на някои от най-странните и разнообразни гъби са това, което го направиха известен в интернет.

    Аксфорд споделя, че повечето от гъбите на снимките е открил около дома си и са субтропични видове, но има и такива от Виктория и Тасмания в умерения климатичен пояс. Вторите са добре известни, но тропическите гъби са малко документирани и някои вероятно никога не са били заснемани преди.

    7 исторически паралела с „Игра на тронове“

    Създавайки изключително детайлния си фантастичен свят, Джордж Мартин е базирал много от „Игра на тронове“ на средновековната история на Европа. По-точно, той е черпил вдъхновение предимно от Войната на розите – борбата за трона на Англия между Севера и Юга. Дори Червената сватба е базирана на исторически събития.

    1. Крал Джофри е Едуард от Ланкастър

    7 исторически паралела с "Игра на тронове"

    Колкото и зъл да беше Джофри, изглежда героят му е базиран на истинска личност. Едуард от Ланкастър е син на крал Хенри VI и Маргарита Анжуйска, а според слуховете, истинският му баща е един от верният поддръжници на кралицата.

    Също като Джофри, Едуард бил малко луд и също обичал да реже главите на враговете си. Посланикът на Милано е писал: „Това момче, макар и само на 13 години, вече говори само за рязане на глави или война, сякаш всичко беше в ръцете му или самият той е богът на войната.“

    Краят на Едуард е не по-малко задоволителен от този на Джофри – той е зашлевен от Едуард IV, историческият еквивалент на Роб Старк, след което намушкан от привържениците на краля.

    Aфриканската двойнодишаща риба може да оцелее до 3 години извън водата

    Aфриканската двойнодишаща риба може да оцелее до 3 години извън водата. При голяма суша, тя се заравя в калта, където остава до следващия дъждовен сезон. Специфична особеност при нея е, че има както хриле, така и функционираща двойка бели дробове. Геномът на мраморната африканска двойнодишаща риба пък притежава 133 милиарда базови двойки (или градивни блокчета) – най-голям брой сред гръбначните животни. За сравнение, геномът на човека е от около 3.2 милиарда базови двойки.

    Храмът, който изхранва 100 000 души на ден

    0

    Златният храм се намира в град Амритсар, Индия и е най-важното свещено място за сикхитите. Също като други такива храмове, вътре има общи кухни и столови, наричани лангар. В лангара се предлага храна на всички посетители, без значение от тяхната вяра и история. Често храната е вегетарианска, за да може да я ядат всички, дори хората, спазващи диети.

    Храмът, който изхранва 100 000 души на ден

    Най-големият лангар се намира именно в Златния храм. Той изхранва по 40 000 души всеки ден напълно безплатно. През религиозните празници и почивните дни, лангарът дава храна на около 100 000 души на ден. Всичко това е възможно благодарение на дарения и доброволци.

    Храмът, който изхранва 100 000 души на ден

    Около 90% от персонала е съставен от доброволци. Те помагат в приготвянето и сервирането на храната, но това не е всичко. През кухнята на ден преминават по 12 000кг брашно. Готви се леща в огромни казани, за които са необходими 2-ма човека да бъркат. На големите празници, кухнята използва автоматична машина за хляб, която прави по 25 000 питки на час. Щом храната бъде приготвена, тя се сипва в по-малки съдове, за да могат доброволците да я разнасят и сервират.

    Храмът, който изхранва 100 000 души на ден

    Всеки човек, независимо от това каква вяра изповядва и откъде идва, може да се храни в храма. Жени, мъже и деца сядат заедно. Преди да влязат, трябва да събуят обувките си и да си покрият косата. Всички сядат на пода, като равни, за да не е никой над другия. В храма има две зали, където се хранят по 5000 човека.

    Храмът, който изхранва 100 000 души на ден

    След като всички се нахранят, чиниите и приборите се оставят на друга група доброволци. Те измиват всичко по пет пъти и нареждат чиниите за следващите посетители.

    Храмът, който изхранва 100 000 души на ден

    Безплатната кухня е традиция, започната от първия сикхски гуру, гуру Нанак. Идеята му била да се следва принципа на равенство между всички хора, независимо от религията, цвета на кожата, възрастта, пола или социалния им статус  – нещо революционно за състоящото се от касти общество в Индия през 16-ти век.