Чарлз Артър Флойд е роден в окръг Бартоу, Джорджия през 1904г. Седем години по-късно семейството му се мести в малка фермерска общност в Оклахома, където той израства. Като младеж, прекарва голяма част от времето си в близките Канзас, Арканзас и Мисури.

Родилите му имали малка ферма и едвам свързвали двата края. Баща му правел всичко възможно, за да не вземе банката фермата им. Сушата и пясъчните бури обаче унищожили реколтата и семейството прибягнало до контрабанда на алкохол, за да преживява.

През 1921г, Чарлз се жени за 16-годишната Руби Хангроув, с която по-късно имат син на име Джак Демпси Флойд. Парите обаче все не стигали и търсейки по-добър живот, той напуска дома и тръгва да търси работа.

Престъпен живот

Чарлз бил готов да работи всичко, но работа просто нямало. Накрая се отказва да търси и с последните си пари купува първия си пистолет. Малко след това, на 18 години, той прави първия си удар и обира местен пощенски клон. Арестуван е като заподозрян, но е освободен, след като баща му лъже, че е бил при него по времето на обира.

След това хваща влака за Сейнт Луис, където обира $16 000 от магазин Kroger. Парите му стигнали за няколко седмици. С тях си купил скъпи дрехи и вечерял в скъпи ресторанти. Арестуват го именно защото било подозрително, че така внезапно започнал да ходи с нови дрехи и дори карал нов Ford. Претърсват дома му, където откриват част от парите. Осъден е на 5 години. Докато излежава присъдата си, се ражда сина му, а жена му иска развод. Освободен е след 3 години и си обещава повече никога да не попада в затвора.

Когато се връща във фермата на родителите си, Чарлз разбира, че баща му е бил застрелян при семейна вражда с Джей Милс, който дори не е арестуван за престъплението. Смята се Чарлз го открил и убил с пушката на баща си. След това започва работа като наемник за контрабандистите на алкохол по протежението на река Охайо.

Известен със своята картечница, Флойд започва да обира банки в Охайо, а скоро стига и до Мичиган, Кентъки и Оклахома. Дори имало случай, когато за един ден обрал две банки. Заради неговите обири, цената на банковите застраховки в региона скочила двойно.

Прякорът му „Хубавеца“ се ражда след един от обирите, когато свидетел го описва на полицаите като „младо момче – хубаво, с румени бузи“. Макар да е убил много хора, включително и полицаи, Лойд се превръща в легендарна фигура, след като започва да унищожава ипотечни документи при банковите си обири, като така освобождавал собствениците на ферми от дълговете им. Дори раздава много от парите си на хората. По тази причина местните започват да го защитават и дори го наричат Робин Худ на Куксун Хилс. Флойд бил толкова добре пазен, че можел спокойно да се разхожда посред бял ден и дори ходел на църква.

Масовото убийство в Канзас Сити

Един от най-спорните моменти в историята на Чарлз Флойд е участието му в опита за измъкването от затвора на Франк Наш, при който са убити четирима полицаи и самия Наш. Макар в подземния свят да се носели много слухове и легенди за случилото се, Флойд до самия си край твърди, че не е участвал в престрелката и дори изпраща картичка на полицията с послание „Скъпи господа, искам да заявя, че не съм участвал в убийството на полицаите в Кназас Сити. Чарлз Флойд.“ Твърде вероятно е това наистина да е така, туй като Флойд често признавал и разказвал за престъпленията си, а никога преди това не полагал толкова усилия да отрече участието си в такова.

Обществен враг номер 1

На 22 юли 1934г, Джон Дилинджър отива на кино да гледа гангстерския филм „Манхатънска мелодрама“. Полицията и ФБР научават, че той е в киното и го причакват отвън с нареждания да стрелят на месо при съпротива от страна на гангстера. Дилинждър излиза и опитва да извади пистолета си, след което прави опит за бягство, но е застрелян в гръб четири пъти.

След смъртта на Джон Дилинджър, Чарлз Флойд се превръща в обществен враг номер 1 и е обявена награда от $23 000 за залавянето му, жив или мъртъв. Преследван от всеки полицай в страната, Флойд се измъква на властите цяла година след престрелката в Канзас Сити, използвайки името г-н Джордж Сандърс.

Лош късмет и смърт

На 18 октомври 1934г, Флойд и Адам Ричети напускат Бъфало, Ню Йорк, но заради гъста мъгла катастрофират в телефонен стълб. Страхувайки се, че ще бъдат разпознати, те изпращат две жени да извикат влекач. Възнамерявали да изчакат до пътя, докато автомобилът им бъде поправен.

На следващия ден обаче, Флойд и Ричети са забелязани да лежат край пътя облечени в костюми и при тях са изпратени полицаи да ги проверят. Забелязвайки полицаите, Ричети се втурва към гората, а Флойд веднага започнал да стреля по шерифа Джон Фулц, ранявайки го в крака, след което избягал в гората.

След намесата на бившия полицай Честър Смит, снайперист от ПСВ, Ричети бил заловен. Флойд продължил да бяга пеша и се изтощил много бързо. След като на 22 декември се снабдява с малко храна от местна игрална зала, собственост на приятел, Флойд си намира превоз в квартала Ийст Ливърпул. Няколко полицаи обаче го забелязват и той е принуден да излезе от колата и да тръгне да бяга към гората. В този момент полицаите откриват огън към него, ранявайки го смъртоносно. Според друга версия, четирима агенти на ФБР претърсвали района, когато забелязали Флойд да излиза от кола въоръжен и го застреляли.

Години по-късно, Честър Смит, бившият полицай и снайперист, включил се в акцията, описва събитията по-различно. По неговите думи, той умишлено ранил Флойд, но не го убил. След като отправил два изстрела към него, Смит повалил Флойд, а после се приближил и го обезоръжил. В този момент, агент Пурвис притичал и му наредил да се дръпне, за да говори с Флойд. След като разпитал гангстера за кратко, но получил само псувни в отговор, той наредил на агент Хърман Холис да стреля. Холис застрелял Флойд от упор с картечницата си, убивайки го на място.

За Чарлз Флойд има много песни и филми. Във филма „Обществени врагове“ той е игран от Чанигн Тейтъм, но го убиват преди Дилинджър, което е неточно.

Вече повече от 100 години, Нобеловите награди отбелязват най-големите човешки постижения в различни области, от литература до наука. Всички сме чували и за Нобеловата награда за мир, която се дава „на човека, допринесъл най-много за мира между нациите и премахването на въоръжените сили“, както гласи завещанието на Алфред Нобел.

Но произхода на Нобеловите награди, както и животът на Алфред Нобел, разказват една различна история, опетнена от смъртта на хиляди хора.

Алфред Бернхард Нобел е роден през 1833г в Стокхолм, Швеция. Баща му, Имануел Нобел, бил изобретател и инженер, който през целия си живот изпитвал финансови затруднения. Принуден да обяви банкрут, Имануел напуснал Швеция и започнал работа в Санкт Петербург, Русия, където впечатлил царя с едно от изобретенията си – подводни мини за отблъскване на морска атака.

Най-после постигнал успех, Имануел повикал жена си и осемте си деца в Санкт Петербург. Синовете му получили образование, а Алфред научил няколко езика и много му се отдавали химията, поезията и естествените науки.

Понеже бащата не одобрявал интереса на Алфред към поезията, той го изпратил зад границата да учи химия и инженерство. В Париж, Нобел се запознал с италианския химик Асканио Собреро, който през 1847г изобретил нитроглицерина – течният експлозив, комбиниращ глицерин с азотна и сярна киселина.

Иновация от трагедия

Макар нитроглицеринът да се смятал за твърде опасен, за да има някакво практическо приложение, семейство Нобел – което вече имало няколко доста печеливши бизнеса в Русия и Швеция – продължило да разглежда потенциала му за комерсиална и индустриална употреба.

Опитите им обаче водят до трагедия: През 1864г, Емил, по-малкият брат на Алфред, както и няколко други човека са убити при експлозия в една от фабриките им в Швеция. Инцидентът вдъхновил Алфред да открие начин да направи нитроглицерина по-безопасен. Успехът обаче не дошъл лесно. Ранните му опити включвали създаването на смес от нитроглицерин и барут, убила десетки души при няколко ужасяващи експлозии.

Най-накрая, през 1867г, Алфред Нобел открил, че когато нитроглицерина се смеси с диатомит, резултатът е стабилна смес, която може да се оформя в къси пръчки, които пък да се използват от миньорските компании за разбиване на скални маси. Нобел патентовал своето изобретение с името „динамит“, от гръцката дума „dunamis“ (сила).

Изобретяването на динамита променя напълно миньорската и строителната индустрия. Железопътните компании вече можели безопасно да разбиват път през планините. В резултат на това, Нобел – който в последствие записва 355 патента за множеството си изобретения – станал изключително богат.

Търговец на смърт

Динамитът, разбира се, имал и други приложения. Не минало много време, преди военните да започнат да го използват. По време на испано-американската война били използвани оръдия с динамит. Макар да бил известен като пацифист, не е ясно дали Нобел е одобрявал това приложение на динамита.

Открил обаче какво мислели другите за изобретението му, когато през 1888г починал брат му Лудвиг. Поради журналистическа грешка, вместо на Лудвиг, бил издаден некролог на Алфред, в който той бил посочен като човекът, спечелил милиони от смъртта на другите. Един френски вестник дори написал „Le marchand de la mort est mort“, в превод „Търговецът на смърт е мъртъв.“ Некрологът описал Нобел като човек, „който забогатял от това, че е открил начин да убива повече хора и по-бързо от преди.“

Нобел бил потресен от прочетеното и решил да направи нещо, за да не бъде запомнен като изобретател на оръжие за масово изтребление. Една година преди да почине през 1896г, той написал последното си завещание. В него завещал по-голямата част от собствеността и парите си за учредяването на пет Нобелови награди.

Последната воля на Алфред Нобел обаче била посрещната с огромна съпротива. Неговите роднини, които изобщо не знаели за това му намерение, били шокирани. Шведското кралско семейство го осъдило за това, че не бил патриот, защото според тях такава награда трябвало да се дава само на шведи. Служителите и подчинените му били възмутени от огромните административни и организационни разходи за подобно начинание, които според тях Нобел не бил взел предвид, когато писал завещанието си.

Но идеята получила и много поддръжници. Пет години след смъртта на Нобел, неговото желание се сбъднало и били раздадени първите Нобелови награди в Швеция и Норвегия.

Ето и още няколко интересни факта за Нобеловите награди:

Паричното възнаграждение е различно всяка година

Всяка година, фондацията Нобел взема решение колко голяма да е паричната награда за всеки нобелов лауреат. За 2012г, призът е бил около $1.1 милиона. Точната сума варира, но винаги се връчва и медал от 24 карата чисто злато с тегло 175г, който струва около $10 000.

Какви са изискванията за Нобелова награда?

Колкото и да ви се иска, не можете сами да се номинирате за Нобелова награда – някой друг трябва да ви номинира. Трябва да сте живи по време на номинацията, а дори да сте номинирани, едва ли някога ще разберете за това, освен ако не спечелите.

Всяка година има повече от 200 номинирани, които се свеждат до около 5 от специален комитет. Имената на първоначалните номинирани, както и на финалистите, се държат в тайна 50 години, като предпазна мярка срещу лобирането на номинираните.

Нобеловата награда за икономика технически не е нобелова

В завещанието си, Афред Нобел описал само пет награди – за физика, химия, физиология или медицина, литература и мир. От 1969г насам обаче се присъжда и шеста награда. През 1968г, по случай 300-годишнината си, Шведската централна банка финансира нова награда за икономика.

Ганди никога не е печелил Нобелова награда за мир

От 1937г до смъртта си, Махатма Ганди е номиниран пет пъти за Нобелова награда. Последната му номинация е само няколко седмици преди да бъде убит през януари 1948г. Дотогава, Нобеловият комитет никога не бил присъждал награда посмъртно, макар това да се позволявало при изключителни обстоятелства.

Комитетът обаче решил, че Ганди не бил оставил наследници или организация, които да получат наградата и парите. Не му я присъдили посмъртно, но за да почетат приноса на Ганди, решили да не я присъждат и на друг. 50 години по-късно, Нобеловият комитет изразява съжалението си, че никога не е присъдил наградата на Ганди.

Бившата съпруга на Айнщайн получила парите от Нобеловата му награда

Бракът на Алберт Айнщайн и Милева Марич бил проблемен още от самото начало. Като обещаващ учен, Милева изоставила науката след сватбата им през 1903г и се посветила на отглеждането на двамата им сина. През 1914г, Айнщайн напуснал семейството си и се преместил в Берлин, а Милева и момчетата останали в Швейцария.

Две години-по-рано, Айнщайн започнал връзка с братовчедка си Елза и скоро вече притискал Милева за развод. След 5 години преговори, те най-после се разбрали. Айнщайн не се съмнявал в своите таланти и обещал парите от бъдещата му Нобелова награда да бъдат внесени във фонд за синовете му, а Милева да може да тегли лихвата. Милева приела и когато Айнщайн спечелил Нобелова награда за физика през 1922г, парите били прехвърлени на бившата му жена.