Когато си представяме действията на „карибските пирати“, обикновено в съзнанието ни изниква абордажна битка: морските разбойници доближават своя плавателен съд до кораба-жертва, след което с помощта на абордажни куки се прехвърлят на неговата палуба и там закипява схватка. Следва разграбване на товара и, в зависимост от състоянието на превзетия кораб, неговото присвояване или потопяване.
Но едни от най-големите си „удари“ пиратите все пак извършвали не срещу беззащитните търговски кораби – а по бреговете, където нападали цели градове.
Така постъпил пиратът от Ямайка Джон Дейвис през 1670 г., като нападнал Гранада. Историците на пиратството наричат това начинание „безумен по дързостта си замисъл“. За него подробно разказва прочутият летописец на пиратите от Карибско море Алекандър Оливие Ексквемелин (1645-1707) в своята известна книга „Пиратите на Америка“:
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
