Сигурно сте си задавали този въпрос. Някакъв човек стои пред класическия оркестър и размахва ръце, въпреки че сякаш никой не му обръща внимание и музиката си върви със или без него.
Преди няколко стотин години класическите оркестри на са имали диригенти както днес. Понякога е имало човек, отмерващ ритъма с пръчка, но в миналото класическата музика е имала доста равномерен ритъм. Оркестрите освен това са били доста малки.
След време обаче, няколко промени в стила на класическата музика са наложили присъствието на диригент. Преди всичко, ритъмът станал много по-сложен. В рамките на няколко минути темпото можело да се променя драстично. За няколко секунди оркестърът трябвало да забави темпото, след което значително да го забърза. Важно било да има човек, който да ръководи тези промени.
Тогава и оркестрите станали много по-големи, което се оказало по-голям проблем, отколкото бихте си помислили. На звуковите вълни им е нужно известно време, докато достигнат до вас, което означава, че музикантите разположени в противоположни краища на оркестъра ще се чуват със забавяне от част от секундата.
Диригентът стои в центъра на оркестъра и понеже светлината пътува по-бързо от всичко останало, музикантите могат да разчитат на визуалните му напътствия. В некласическите стилове, музикантите обикновено разчитат на „монитор“ – тонколона, която им позволява да чуват останалите от оркестъра без закъснение.
Понеже е в центъра и не свири на инструмент, диригентът също така контролира баланса. Той показва кога определени инструменти трябва да са по-силни.
Ако оркестърът изпълнява музика, написана по време когато не е имало диригенти, понякога свири без такъв. В този случай, концертмайсторът е този, който води останалите (докато свири) и изпълнява много от отговорностите на диригента.
