background img
юли 1, 2011
18989 Views

Най-големите лъжи в историята

Автор:

Ще разгледаме някои от най-големите и значими лъжи в историята. Един такъв списък разбира се би бил доста по-дълъг, но сме се постарали да обхванем различни области – политика, наука и дори изкуство. В резултат на тези лъжи много хора са изгубили живота си, други са били ограбени, но най-вече е разклатена вярата ни.

Троянският кон

Вероятно всички сте гледали филма на Волфганг Питърсън „Троя“ и сте запознати с историята, както е разказана в него. Троянецът Парис взема със себе си Елена, съпругата на спартанския крал и това става повод за война. Тя бушувала 10 години и троянците смятали, че вече са победили гърците, но те имали един последен коз.

Хрумнала им гениалната идея да построят огромен дървен кон, в който да се скрият войници. След това се оттеглили и оставили само големият кон пред портите на Троя, като предложение за мир. Троянците разбира се, без много да му мислят, приели уникалния подарък и го вкарали в града. Още същата нощ гърците отворили скритата врата в коня и плячкосали Троя, избивайки спящите войници.

Това е една от най-големите заблуди в историята. Омир споменава за това в „Илиада“, а Вергилий на свой ред екстраполира историята в „Енеида“. За съществуването на Троя има доказателства, което потвърждава някои от разказите на Омир, но историците продължават да спорят по въпроса до колко точни са детайлите. Според историкът Майкъл Уд, троянският кон всъщност е бил таран във формата на кон, с който гърците са проникнали в града.

Във всеки случай историята е придобила огромна популярност и служи като урок да не приемаме подаръци от враговете си.

Великият фалшификатор Хан Ван Меегерен

Хан Ван Меегерен бил художник, който се смятал за недооценен и решил, че може да подмами експертите да признаят гения му.

В началото на 20 век, учени се опитали да разберат дали Вермеер е нарисувал серия от картини, описващи сцени от Библията. Ван Меегерен само това и чакал – използвал възможността да фалшифицира „Исус в Емаус“. Внимателен към детайлите, Меегерен състарил картината, за да изглежда автентична. Целта му била да накара критиците да повярват, че Вермеер в действителност е рисувал тези картини. Получило се – картината преминала изпитанието и била обявена за автентична, а Меегерен продължил да прави и продава още фалшификати на Вермеер. Алчността надделяла и така вместо да натрие носовете на експертите, той продължил дейността си през 30-те и 40-те години.

Големият фалшификатор обаче допуснал една голяма грешка. Той продал една от картините си на изтъкнат член на нацистката партия в Германия. След войната съюзниците го сметнали за конспиратор и предател, понеже продал „национална скъпоценност“ на врага. По едно интересно стечение на обстоятелствата Меегерен трябвало да рисува, за да спечели свободата си. Трябвало да докаже, че картината не е оригинал и съответно не е национално съкровище. За целта нарисувал още едно копие в присъствието на властите.

В крайна сметка се отървал само с едногодишна присъда, но умира от инфаркт два месеца след процеса си.

Бърни Мадоф и неговата Понци схема

Когато Мадоф признал, че неговата инвестиционна фирма е просто една голяма лъжа, това било доста слабо казано. През 2008г. той признава, че е откраднал близо 50 милиарда долара от инвеститори, които му доверили спестяванията си. Финансистът използвал известната схема на Понци, за да трупа милиони в продължение на десет години.

Класическият номер е кръстен на небезизвестният Чарлз Понци, който действал в началото на 20 век. Ето и как става: измамникът обещава на инвеститорите голяма възвръщаемост, но вместо наистина да инвестира парите им, той ги взема за себе си и използва част от парите на новите инвеститори, за да плати на старите.

Мадоф не е първият, който се сеща за това, но със сигурност е най-големият измамник, използвал схемата. Той прибира рекордна сума пари и също така поддържа схемата рекордно дълго време. Обикновено Понци схемите се сриват бързо, защото е нужно постоянно да се намират нови инвеститори. Новината за измамата идва като шок за обществото, защото Бърни бил преуспял и уважаван експерт във финансовите среди.

Ана Андерсън, наричана още Анастасия

В разгара на руската революция, царското семейство било пречка за болшевиките. През 1918г. те изклали цялото семейство Романови – цар Николай II, неговата съпруга, син и четирите му дъщери. По този начин искали да са сигурни, че нямало законен наследник, който след време да се обърне към обществото за подкрепа.

Скоро започнали да се носят слухове, че не всички от семейството са били убити. От всички претендиращи да са от кралското семейство, Ана Андерсън е най-известният случай. През 1920г. Андерсън е приета в болница след опит за самоубийство и казала, че е принцеса Анастасия – най-малката дъщеря. Тя изпъквала от останалите претенденти, защото много приличала на истинската дъщеря, а и имала изненадващо добри познания за руското семейство и техния живот.

Макар някои от близките до семейството да вярват на Андерсън, повечето я смятат за измамница. През 1927г. бивш съквартирант на самозванката обявил, че истинското й име е Франциска Шанцковска – полска работничка. Това обаче не и пречи да придобие световна известност и да се опита да се облагодетелства от „потеклото“ си. В крайна сметка губи съдебната битка, която продължава десетилетия, но оставя вярна на историята си чак до смъртта си през 1984г.

През 2007г. са открити останалите две тела и ДНК тест потвърждава, че едното е именно на Анастасия.

Тайтъс Оутс и заговорът за убийството на Чарлз II

Още преди този заговор, Тайтъс Оутс вече бил опитен лъжец и измамник. Той бил изгонен от най-престижните училища в Англия, както и от армията. Оутс дори бил осъден за клетвопрестъпничество, но избягал от властите. Неговата най-голяма лъжа обаче едва сега предстояла.

Отгледан като протестант от анабаптистки проповедник, той бил приет в Кеймбридж, но поради лоши държание бил изключен и започнал да движи в католически кръгове, като дори излъгал, че сменя вярата си. С подкрепата на близък приятел анти католик, Оутс се внедрил при враговете като влязъл в католическо училище. Всъщност бил дори в две такива училища, но и от двете бил изключен. Това обаче не било от значение, защото той вече бил събрал достатъчно вътрешна информация и имена, за да нанесе удара си.

През 1678г. Оутс съчинява, а след това се преструва, че разкрива заговор, в който езуити планирали да убият крал Чарлз II. Идеята била, че те искали да сложат на мястото му неговия католически брат Джеймс. Резултатът бил три години паника, която подхранвала антикатолическите движения, а 35 души били екзекутирани.

След смъртта на Чарлз през 1685г., на тронът седнал Джеймс, който изправил Оутс пред правосъдието. Измамникът бил осъден и хвърлен в затвора. Там обаче прекарал само няколко години до началото на Славната революция в Англия. Той бил освободен и дори получил пенсия.

Примитивният човек

Скелетът на примитивен човек, открит през 1912г. в Пилтдаун, Англия, вероятно е най-голямата научна измама в историята. Формата на черепа му била различна от досега откритите и двамата, които популяризирали находката, Чарлз Доусън и Артър Удуард бързо обявили, че това е “липсващата връзка” между маймуната и човекът. Из научните среди се поражда съмнение и няколко палеонтолога и антрополога обявяват находката за фалшива. Въпреки това тя е смятана за важно историческо откритие до 1953г., когато екип от учени най-после доказват, че е фалшификат от кости на човек, орангутан и шимпанзе и зъби, състарени с киселина.

Аферата Драйфус

Също като при конспирацията на Оутс, в основата на този скандал е една лъжа, която оказва драматично влияние върху националната политика. Алфред Драйфус бил френски офицер в края на 19-ти век, когато е обвинен в държавна измяна за това, че е продавал военни тайни на германците.

След широко отразяваният му процес, властите го осъждат на доживотен затвор на Дяволския остров във Френска Гвиана. След време обаче се появили съмнения, че уличаващите го писма са подправени, а истинският престъпник е майор Естерхази. Французите отхвърлили тези твърдения, а писателят Емил Зола обвинил армията, че покрива грешката си.

Разярил се скандал между поддръжници на Драйфус, които настоявали случаят да се преразгледа и тези, които били убедени във вината му. Спорът между двете страни не бил толкова за невинността на Драйфус, колкото принципен. В крайна сметка след 12 дълги години за Драйфус се появила светлина в тунела.

Майор Хуберт Джоузеф Хенри признава, че е подправил ключови доказателства и извършва самоубийство, а новоизбраният кабинет преразглежда случая. Драйфус отново е намерен за виновен, но малко след това е помилван от президента. Няколко години по-късно апелативният граждански съд го обявява за невинен и Драфус получава безупречно военно досие, като дори се бие с почести през Първата световна война.

Аферата на Клинтън и Люински

През Януари 1998г. журналистът Мат Дръдж разкрива сензационна история, която се оказва вярна. Президентът на САЩ Бил Клинтън е имал афера със стажантката от Белия дом, Моника Люински. Подозренията нарастват, но Клинтън отрича обвиненията. Освен всичко друго, в съда на въпроса за аферата си, президента лъже, което се наказва от закона.

Всичко започва с Пола Джоунс, която съди Клинтън за сексуален тормоз. За да докажат склонността му към подобни действия, адвокатите започнали да ровят в аферите на президента. Натъкнали се на Линда Трип, бивша секретарка от Белия дом и приятелка на Люински. Трип имала записи на телефонни разговори, в които приятелката й говори за връзката си с Клинтън. Адвокатите го притиснали със специфични въпроси, принуждавайки го или да признае, или да излъже под клетва.

По време на придобилия вече голяма популярност скандал, независимият прокурор Кенет Стар разследва случая и в крайна сметка Клинтън признава. Въз основа на неговия доклад Камарата на представителите подлага президента на импийчмънт за лъжесвидетелствуване и възпрепятстване на правосъдието. Въпреки скандала Клинтън запазва висок рейтинг сред американското общество, а Сенатът го освобождава от обвиненията.

Уотъргейт

Две десетилетия преди скандала с Клинтън, друг американски президент се забърква в мрежа от лъжи, които оказват пагубен ефект върху цялата страна.

Лятото преди Ричард Никсън да получи втори президентски мандат, петима мъже са заловени да проникват в щабквартирата на Демократическата партия в хотел Уотъргейт. В следващите няколко години става ясно, че приближени на Никсън са дали указания на взломаджиите да поставят подслушвателни устройства на телефоните. Остава въпросът дали Никсън е бил наясно с цялата работа или самият той е наредил операцията.

В отговор на обвиненията срещу него Никсън отрича да е знаел и обявява „Не съм мошеник“. Става ясно, че има записи на разговори от Белия дом, в които се обсъжда въпроса и разследващият комитет ги поисква. Никсън отказва да ги предаде, но Върховният съд нарежда записите да бъдат предоставени.

Това било достатъчно Никсън да бъде изобличен, че прикрива скандала. От записите става ясно, че той очевидно е знаел повече, отколкото е твърдял. Правната комисия на Конгреса започва импийчмънт, но Никсън се предава и напуска поста си като президент на САЩ. Скандалът оставя траен белег върху американската политика и помага на Джими Картър, които сяда на президентския стол няколко години по-късно.

Нацистката пропаганда

Когато се заражда нацизмът в Германия през 30-те години, антисемитизмът не бил нищо ново. Евреите били преследвани и обвинявани много преди това. Въпреки че нацистите продължават тези вековни лъжи, този път те имат най-унищожителния ефект. За първи път антисемитизмът е разкрит в широка национална политика известна като „Финалното решение“, която цели да заличи евреите от лицето на Земята.

За да постигне това, Адолф Хитлер и неговият министър на пропагандата Йозеф Гьобелс, започват мащабна кампания, целяща да убеди германския народ, че евреите са техни врагове. Контролирайки пресата, те разпространяват лъжи, обвинявайки евреите за всички проблеми на Германия, включително и за загубата през Първата световна Война.

Използвайки евреите като изкупителна жертва, Хитлер оркестрира „Голямата лъжа“. Според теорията, независимо колко голяма е една лъжа, ако тя се повтаря постоянно, хората започват да й вярват. Понеже една такава голяма лъжа е малко вероятна, хората я приемат много лесно. Резултатът – милиони убити.

Article Categories:
Избрани · Мистерии

Comments to Най-големите лъжи в историята

  • Относно последното „Нацистката пропаганда“… Хитлер е едно от многото незаконни деца на рода Ротшиилд. Той е спонсориран от богати еврейски фамилии и всички негови подчинени са били също евреи. А тази безумна цифра 6 милиона убити евреи е лъжа. По него време в Германия е имало около 250 хиляди евреи. Да кажем, че в концлагерите е имало евреи и от други европейски страни пак няма да се стигне до тази цифра. Като се има в предвид, че не всички евреи са били избити. Някои са се преселили в Израел който се появява по същото време на географската карта като държава. Оставам изводите да си ги правят хората. Но със сигурност нещата не са толкова прости.

    Стефка Иванова юли 21, 2011 14:37 Отговор
    • И къде са доказателствата, че е дете на Ротшилд, освен някви интернет съчинения??? Със същата сила може да се твърди, че е от рода Дуло.

      Даниел Анастасов юни 30, 2013 10:28 Отговор
    • – през 30-те години, антисемитизмът не бил нищо ново. Евреите били преследвани и обвинявани много преди това.
      Е как може така без вина всички да преследват и мразят евреите от векове ???????

      Az юли 16, 2013 00:05 Отговор
    • Не само това, с немски марки е купувана земя в Плестина и нацистите са пращали там да живеят евреи по собствено желание 15 години преди да съществува държавата Израел. Първи нацистите привеждат в действие циониския план за възраждане на Израел именно защото в Германия евреите са били най влиятелни/богати/.

      Симеон Кънев май 14, 2016 13:13 Отговор
  • Всъщност цифрата е доста точна. Само Полша дават над 3 милиона евреи жертва. Унгария – 650 000, Румъния – 600 000 и т.н.

    Полша дава общо 5,6 милиона жертви през войната. В окупирания СССР пък жертвите надхвърлят 15 милиона души.

    Германите убиват и около 100 000 психично болни, включително и 5000 деца като част от плана на Хитлер за прочистване на човечеството от увредените.

    По време на Холокоста са убити между 11 и 17 милиона души, не само евреи, но и всички останали, които Хитлер е смятал за нисши и безполезни. Общо жертвите през ВСВ надхвърлят 60 милиона.

    Firefly юли 21, 2011 15:39 Отговор
    • Много точно боравиш с числата би ли ги цитирал поименно моля за да ти хванем вяра

      Az юли 16, 2013 00:08 Отговор
  • ЗА АНСТАСИЯ се пише и говори че е живяла в село Гъбарево –

    Не помня точно кога беше тая работа, но се случи да изгледам по достопочтения телевизионен канал „Холмарк” филма на NBC „Анастасия: загадката на Ана Андерсон”. С Ейми Ървинг, Оливия де Хавиланд, че дори и с Омар Шариф.

    Горе-долу по това време (когато гледах филма, а не когато той е сниман – доста по-стар е) гръмна и историята, гласяща, че руската принцеса Анастасия е живяла в нашето село Габарево под името Елеонора Крюгер, а са й викали в селото госпожа Нора. Работата уж почна напълно сериозно, стигна се до изравяне на тленните останки и при ексхумацията присъстваха Йордан Йорданов (който от едно останало кокалче може да ти възстанови главата на някой починал преди векове човек като истинска) и доц. Мария Грозева. И следовател е присъствал, естествено. И всичко това – с прокурорско разрешение. Тоест, никаква самодейност.

    После всичко секна – при това секна някак си така изведнаж, сякаш по нечия истерична заповед.

    Пак тогава в Русия уж идентифицираха телата на избитото през 1918 година последно руско императорско семейство, препогребаха ги в Санкт Петербург (точно осемдесет години след разстрела им – на същата дата, 17 юли), но в общия гроб край Екатеринбург не бяха открити останките на две от децата на Николай Романов. (Пак си ги откриха де, но на друго място и доста по-късно.) След това, през 2000 година ги и канонизираха за мъченици.

    С което би трябвало да се сложи веднаж завинаги точка на историите за това, че Анастасия Романова като по чудо се е спасила след ужаса в Ипатиевския дом в Екатеринбург (разрушен от Борис Елцин, който пък след това, вече като президент на Руската федерация, благослови препогребването на Романови).

    Точка на историите и категоричен отговор на въпроса за това – оживяла ли е най-малката царска дъщеря в оная безсмислена касапница… Не е оживяла, разбира се!

    Едно на ръка, че не беше сложена точка: след официалното идентифициране, след държавното препогребване, след канонизацията се появи поредната и последна (засега) Анастасия – някоя си Наталия Билиходзе.

    Както и да е.

    Справочниците са безмилостни: „Романови”, уж спасили се от разстрела, започват да се появяват веднага след тази трагедия, като само ония, които са се ползвали с по-голям или по-скромен успех по света, та са оставили спомен, са 230 души. (Сред тях има и две особено изобретателни самозванки, които са се представяли за… никога несъществували деца! Тоест за пети дъщери на Николай и Александра.)

    И тук вече от само себе си се налага въпросът: защо? Историята е пълна с мистификатори и самозванци – защо човекът от просветения двайсти век така се вълнува от възможното избавление и от по-нататъшната съдба на Анастасия Романова? Като между другото тъй наречените лъже-Анастасии далеч не са най-многобройните. Лъже-Олгите са 28, лъже-Татяните – 33, точно колкото „Анастасиите”, лъже-Мариите са цели 53, а за лъже-Алексеевците просто няма какво да говорим: 81 млади и не толкова млади мъже са се обявявали за оживелия престолонаследник. (Сред тях е и „нашият” Георгий Жудин, който е живял с „нашата” Анастасия в Габарево.)

    Тъй че, защо все пак именно Анастасия?! Мисля си, че всички тези слухове за оцеляването на който и да било от руското императорско семейство – независимо от очевидните спекулации в повечето от тях – не означават нищо друго, освен искрената надежда на хората, че някой е бил спасен в онази чудовищна жестокост и несправедливост през 1918 година. А пък тя е най-малката, най-красивата, най-веселата, най-любимата на татко си. За никое друго от царските деца няма филми – за Анастасия и филми има, песни са писани за нея, та чак „Ролинг Стоунс” я възпяват в „Sympathy for The Devil” („I stuck around st. petersburg, When I saw it was a time for a change, Killed the czar and his ministers – Anastasia screamed in vain…”).

    Защо са се появявали лъженаследниците – това за мнозина си има много лесно обяснение: прословутото наследство на последния руски цар! То уж стои нейде из европейските трезори, трупа лихви, станало е колосално, но може да бъде взето единствено от доказан царски наследник. Държавниците поне държат на това обяснение. Едни викат, че ставало дума за богатство от над 400 милиарда долара, други – напротив – доказват, че изобщо няма никакво такова богатство, ами просто има няколко влога, които Николай Романов открил на децата си, пък всичко друго пак той си бил прибрал в Русия преди войната…

    Сигурно е така – сто на сто повечето от случаите, ако не и всичките, са заради това „наследство”. И никак не е за чудене, че най-яростни врагове на самозванците са били тъкмо многобройните роднини на царя, пръснати из целия свят.

    Тъй че въпросът не е защо са се появявали.

    Въпросът е: защо толкова народ им е вярвал! И защо и сега вярва! Дори и когато ги отрича – това пак е вярване. (Можете ли да си представите: търсят се „исторически грешки” в детската анимация на Fox Animation „Анастасия”! Хем напълно сериозно се търсят и посочват! Цитат: „В мултипликационния филм се говори само за една революция, а в реалността те са били три – революцията от 1905 година, февруарската революция, в хода на която царят се е отрекъл от престола, и Октомврийската революция.” Цял исторически трактат срещу една приказка за деца.)

    Има обаче нещо, което смущава в случая с „нашата” Анастасия.

    Във всезнаещата търсачка Google за Ана Андерсън има 26 600 000 хиляди съвпадения. Съдебните процеси, които са водени покрай нейната претенция са продължили почти 49 години. Многобройни са експертизите, които са правени. За нея се говори и пише далеч след смъртта й през 1984. За следващата по популярност претендентка Евгения Смит пак в Google намираме 82 500 споменавания. И дори за най-новата – Наталия Билиходзе – срещанията са над хиляда само там.

    А за Елеонора Крюгер те са 448. Главно в български страници. В някои руски сайтове нейният случай минава в графата „куриози”. Шумът около нея – ако въобще можем да говорим за шум – секва за година-две. Журналистката Донка Йотова издаде през 1998 година книга „Романови – краят на една мистерия”, тази година я преиздаде, допълнена с нови факти, но общо взето никой не обърна внимание. Следователят Емануилов регистрира фондация, поддържа сайт. Сюжетът „Елеонора Крюгер” цъфна в „Ясновидци”, но беше по-скоро забавен, а самите габаревци по-често си спомнят за спътника на „госпожа Нора” – доктор Петър Алексиев – отколкото за нея самата.

    Защо така?

    Най-лесният отговор ще е – защото случаят е най-недостоверен. И наивен. Един вид – хайде и ние барабар Петко с мъжете… Навсякъде има по една Анастасия, та защо да няма и у нас…

    Възможно е точно това да е отговорът.

    За да го приемем обаче първо трябва да получим убедителни отговори и на доста други въпроси. Нищо, че те могат да бъдат набутани в досадната тема за „световната конспирация” (срещу България, естествено).

    … През 1979 година бившият милиционер Гелий Рябов и геологът Александър Авдонин оповестяват, че са намерили мястото, където се намират останките от разстреляното императорско семейство. През 1989 година лобното място е официално разкопано. Открити са скелетите на девет души. На 23 август 1991 година бюрото на главното управление за съдебна експертиза към здравното министерство почва идентификацията. През октомври 1992 в работата се включва и вътрешното министерство на Великобритания. Година по-късно е образувана държавна комисия, оглавявана от вицепремиера Яров и съставена от специалисти от Руската академия на науките, съдебни медици и антрополози от Англия и САЩ. Резултатите са публикувани на 25 септември 1995 година. Там се казва, че останките принадлежат на императора, императрицата, дъщерите Татяна, Олга и Анастасия, доктор Боткин и трима слуги. Останките на дъщерята Мария и престолонаследника Алексей не са намерени и комисията твърди, че труповете им са били изгорени.

    Дотук хубаво. Обаче с изводите не са съгласни някои членове на самата комисия. Изследователи намират противоречия в т.нар. „Записка на Юровски” и доклада на колчаковския следовател Соколов. Руската православна църква се въздържа. Въпреки това на 17 юли 1998 година се състоява пищна церемония, на която в Петропавловския събор останките са препогребани именно като царски.

    Препогребани или не, остава въпросът за липсващите тела. Светът е „убеден”, че липсват Алексей и Анастасия. Да, но руската страна твърди, че липсващата е Мария. Един вид – Анастасия е налице, престанете вече с тая Анастасия! Това, което е било забавна загадка осемдесет години, вече не е загадка и никак не е забавно!…

    Светът продължава да не вярва, така че се налага онези два трупа, които не били намерени, понеже нали били изгорени, все пак да бъдат открити през август 2007 година. И бързо са идентифицирани като останките на Алексей и Мария. Казаното по-рано вече е доказано.

    Това – в Русия.

    Какво става у нас.

    У нас, с официалното разрешение на старозагорския окръжен прокурор започва разкопаване на гробове, за които местните твърдят, че са на Елеонора Крюгер и Жорж Жудин. Ексхумацията се извършва на 13 и 21 юли 1995 година. И, както справедливо казва доц. Мария Грозева, това не е въпрос на сензация – това е сериозно научно изследване.

    За съжаление, не е последвало никакво сериозно научно изследване.

    Последвало е нещо много странно. Държавата просто не обръща внимание на случващото се в Габарево. Задгърбва го. Премълчава го. И дори оставя впечатление, че налага възбрана върху говоренето на тази тема. Дори съвсем наскоро (тази година през януари), това го напомни бившият следовател от Габарево Благой Емануилов, учредител на регистрираната в Пловдивския окръжен съд фондация „Принц Алексей и княгиня Анастасия”. „Писал съм и до президентството, и до настоящото правителство, но получавам само отговори, че експертиза може да бъде извършена само след съгласуване с руската страна. Ясно е, че те никога не биха се съгласили, защото смятат въпроса за приключен”, казва пенсионерът, цитиран от старозагорския вестник „Новината”.

    Наистина странно!… Държавата, която малко преди това официално е хвърлила луди пари – според някои става дума за 17 милиона лева на данъкоплатеца! – в една дупка край Царичина (да търси там прачовека, който бил двуполово същество, както и оригинала на кирилицата, който оригинал ни е донесен от Космоса!), да не обърне внимание на това?! Държава, която най-сериозно и задълбочено изследва нищо незначещи драскулки, диктувани от извънземни и писани с ръката на контактьорка, държава, която впряга ресурсите на едно свое силово министерство да копа дупка (при цели трима министри!), да не провери за какво става дума?! Да не прати останките за ДНК-експертизи?!

    Да се копае под диктовката на извънземните може, а да се проверят слуховете около един реално живял човек – не?! Е, странно си е пък!

    Следователят бил готов сам да действа за експертиза, дори се свързал с професор от Великобритания и онзи се съгласил, но, разбира се, казал, че това ще струва 6106 паунда. Такива пари пенсионерът няма как да извади, пък държавата дори и срещу тази нищожна за нейната щедрост сума не проявява поне любопитство. А шест хиляди паунда е заплатата на Азер Меликов за месец и кусур, да му се не види и работата!

    Държавата обаче се прави, че няма такова животно, и накрая случаят „Елеонора Крюгер” съвсем логично цъфва в едно съмнително телевизионно шоу. Точка.

    При положение че българската държава не обръща внимание на нещо, което се случва на нейна територия, то и светът реагира напълно съответно: изобщо не реагира.

    Не реагират и многобройните Романови, които инак мощно помитат всяка поява на поредната „Анастасия”, дори и най-комичните.

    Русия с удоволствие (и дори с някаква откровена благодарност) също си премълчава, тъй че най-високото място, до което се издига историята на Елеонора Крюгер от Габарево в Руската федерация, е сайтът Самозванцы Руси и Европы.

    Всички са доволни.

    Случаят в Габарево може да се запише в графата „Следствието приключено – забравете!”, според както беше озаглавен един филм на Дамиано Дамиани.

    И там си е и записан.

    Случаят не е „мухлясал”, според както го описа преди няколко дни един пъстър вестник. Случаят е просто закрит.

    Скептикът в мен казва: Хубаво, но защо самата Елеонора Албертова Крюгер никога не е казвала, че тя е Анастасия? А тя наистина не го е казвала. Не са го казвали и неколцината спътници в живота й. Не са го казвали другите руски емигранти, намерили подслон в България. Тези руски емигранти, дето им викахме „белогвардейци”, са били висши офицери, поне някои от тях са били приемани в двора, все пак сам Врангел е идвал чат-пат в България… Никой и зъб не е обелвал. Защо? Мълчанието на самата госпожа Нора става дваж по-странно като се има предвид, че тя не е живяла само в Габарево (та, един вид, кой да ти обърне внимание на евентуалните й претенции). Не. Елеонора Крюгер е прекарала цяла година в Берлин, и то през 1936 година, точно по време на Олимпийските игри, когато германската столица е бъкала от държавни глави, всякакви официални лица и – най-важно – от жадни за гръмки заглавия журналисти от цял свят. Нима не е можела там да се оповести, при това на майчиния си език, в родината на майка си – цял свят е щял да я чуе?! Страх? Обет за мълчание?

    Верно е, че Елеонора Крюгер нито веднаж не е споменала нищо такова. Така си и отишла през 1955, без да тресне по масата и да каже: „Аз съм Анастасия Николаевна Романова! Дайте си ми трона и на баща ми си златото!”

    Обаче на един подобен въпрос – защо самата Елеонора Крюгер не е заявила, че е Анастасия – има простичък отговор: ЗАЩОТО ТОВА СА ГО ЗАЯВЯВАЛИ САМО ФАЛШИВИТЕ АНАСТАСИИ!

    Истинските не дават пресконференции под надслов: „Аз съм цар!” Не участват в ток-шоута „Пусть говорят”… Не съдят родината си.

    Това го правят единствено самозванците.

    ПП: Поне филм да бяхме снимали. В история като тази какво ли няма – кеф ти драма, кеф ти биография, кеф ти крими, ужаси и мистерия – изобщо всичко, което го пише в енциклопедията IMDB. Пък и Fantasy да е, все е нещо. Ако не някой „Оскар”, „Златен глобус” или палмичка от Кан, то шум поне щяхме да получим.

    А всъщност защо да е късно за това? Правителствата като не щат, поне киното ни да изкяри пет минути слава.
    http://liternet.bg/publish5/hkarastoianov/anastasia-romanova.htm

    Руси Иванов юли 22, 2011 23:54 Отговор

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title