Всички 17 вида пингвини обитават единствено южното полукълбо.
Императорският пингвин е най-висок сред видовете като може да достигне до 1.5 метра височина. Най-малък е Малкият пингвин, който е с височина 35-40 сантиметра.
Най-бързият е Пингвинът генту, който може да плува със скорост от почти 10 километра в час.
Забележителните цветове на пингвините са вид камуфлаж. Погледнати отгоре черният им цвят се слива с дълбините на океана, а бялото остава скрито отдолу, за да не бие на очи.
Според откритите вкаменелости най-ранният роднина на пингвина е живял преди около 60 милиона години, което означава, че предшествениците на птиците, които познаваме днес, са оцелели при масовото изчезване на динозаврите.
Пингвините поглъщат много морска вода докато ловуват риба, но специална жлеза, разположена зад очите им филтрира солената вода от кръвоносната им система.
За разлика от повечето птици, които губят и заменят по няколко пера в даден момент, пингвините сменят перата си наведнъж. Когато това се случва те прекарват 2-3 седмици на суша, тъй като преминават през така наречената „катастрофална смяна на пера“.
Всички, освен два вида пингвини, живеят в големи колонии, в които има до хиляда птици.
Почти всички видове пингвини се чифтосват със същия партньор от противоположния пол сезон след сезон.
По същия начин те показват своята лоялност и към гнездата си като често се връщат към мястото, на което са били родени.
Някои видове пингвини създават гнезда за яйцата си от камъчета и пухкави пера. Императорските пингвини правят изключение – те мътят яйцата си върху краката си. Под свивката си те имат област, върху която липсват пера, където има концентрация на кръвоносни съдове като по този начин поддържат яйцето топло.
При някои видове мъжкият пингвин мъти яйцето, докато женската излиза да ловува в продължение на седмици.
Родителите пингвини, както мъжките, така и женските, се грижат за своите малки в продължение на месеци, докато те не станат достатъчно силни, за да ловуват сами.
Ако малкото на женски Императорски пингвин загине, тя често „отвлича“ чуждо пингвинче.
Пингвините имат отличен слух, който използват, за да идентифицират партньорите си, когато те се завръщат от ловуване.
Първите документи, описващи пингвини, са направени от Антонио Пигафета, който бил на борда на кораба на Фернандо Магелан през 1520 година. Той забелязва птиците в близост до Пунта Томбо в Аржентина и ги нарича „странни гъски“.
Съществува и по-ранно документиране на птиците, направено по време на пътуването на Вашку да Гама през 1497 година. Той ги описва като нелетящи птици големи колкото патици.
Тъй като не се сблъскват с опасности на сушата, пингвините обикновено не се страхуват да се приближават до туристите.
