Вървите сам през гората, без никой друг наоколо, когато го чувате. Слабо, идващо от фоновото жужене на гората, невероятно, каращо косите ви да настръхнат — идва гласът на някой, който вика името ви.
Възможно ли е да е призрак? Чудовище? Някаква шега от някое телевизионно шоу? Вероятно не е нито едно от тези неща. Защо тогава хората понякога чуват името си или други думи, когато никой всъщност не казва нищо? И има ли нещо, за което да се тревожите, ако ги чувате?
Феноменът на чуване на разбираеми гласове или шумове в безсмислен фонов шум е известен като „слухова парейдолия“. Източниците на този шум могат да бъдат различни: електрически вентилатори, течаща вода, самолетни двигатели, перални машини, устройства с бял шум. Според аудиолозите това е подвид на парейдолия, при която хората виждат лица или други смислени модели в неясни изображения.
Слуховата парейдолия не се счита за вид слухова халюцинация. Последната се появява, когато човек чува звуци, които не съществуват в действителност. Те не се дължат на външен стимул, като например бял шум. Такива халюцинации са често срещани при различни психични състояния, включително шизофрения, посттравматично стресово разстройство и биполярно разстройство. Непсихиатрични халюцинации също са докладвани от хора със загуба на слуха, въпреки че състоянието, известно като синдром на музикалното ухо, е относително рядко и недостатъчно проучено.
Но хора със и без тези състояния могат да изпитат слухова парейдолия, която е провокирана от фоновия шум.
Какво точно представлява слуховата парейдолия?
Човешкият мозък работи като голяма база данни от модели. Всички думи, които знаете и някога сте чували, са там. Той избира това, която смята за най-точния модел. В някои случаи обаче може да се окаже, че той изобщо не е правилен.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Великата зелена африканска стена
Буртанж – историята на звездовидното нидерландско селце
Звуците, които човек чува, когато изпитва слухова парейдолия, не са напълно измислени от нашия мозък. По-скоро произтичат от погрешно възприемане на реални звуци – например неочакван пик в статичен сигнал или във фоновия шум в гората.
Моделите в повечето източници на шум се променят през цялото време. Малка промяна във фоновия шум може да се окаже достатъчна, за да разпознае човек нещо.
Изследователите приписват слуховата парейдолия на постоянните опити на нашия мозък да осмисли и открие модели в света около нас. Това е особено вероятно да се случи, когато донякъде разпознаваеми шумове са маскирани от фоновото бръмчене на шумна среда, като ресторант или бар.
В тези случаи мозъкът използва процес, наречен контрол на усилването на контраста, регулирайки чувствителността на мозъчните клетки, които реагират на слухови и визуални данни, така че да могат да се адаптират към постоянния шум.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
10 от най-красивите гръцки острови
Кулата на Херкулес – най-старият функциониращ фар в света
Въпреки че често се съобщава за подобни случаи, слуховата парейдолия не е толкова добре проучена от невролозите, колкото визуалната ѝ аналогия. Това отчасти е така, защото факторите, които могат да накарат хората да чуят неправилно определени звуци, не са толкова последователни или предсказуеми, колкото тези, които могат да ги накарат да разпознаят фалшив образ, като например човешко лице на повърхността на луната.
Така че, ако някога чуете някой да вика името ви от тъмните дълбини на безлюдна гора, вероятно не е необходимо да се обръщате и да бягате в другата посока.
За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: ИскамДаЗнам
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Най-страшните дни в историята на САЩ
Истински човек ли е Синдбад Мореплавателя?
История на порта Хандара – какво представлява нашумялото място за снимки в Бали
Устойчивост и хранене – 12 от базисните растителни храни, незаменими за нас и щадящи природата
Най-старите езици в света и техният произход
