Човекът броди по земята от хиляди години, чертаейки своята история. Интересно е как винаги до него на всяка крачка е имало животно.
Четак, бойният кон
Четак е язден от Махарана Пратап, владетеля на Мевар, по време на битката при Халдигати през 1576г, в хода на войната с Моголската империя. Марварският кон демонстрира храброст и лоялност, характерни за породата му, оставайки до Пратап до самия край. Когато вражеският командир, Ман Сингх I, напада Пратап яхнал слон, Четак вдига копита и удря слона в главата, давайки шанс на господаря си да хвърли копието си, което пропуска Сингх.
При последвалия сблъсък бивните на слона разкъсват крака на Четак и го осакатяват, но той отказва да се поддаде на болката и успява да изведе Пратап далеч в безопасност. Тича с пълна сила, но се свлича мъртъв, когато се опитва да прескочи река. Историята за храбростта му е обезсмъртена в статуя в Раджасаманд и в раджастанския фолклор.
Стъби, кучето сержант
Питбулът Стъби е запомнен като патриотично куче. Той е първото бойно куче, което служи в редиците на САЩ през Първата световна война. През 1916/1917г се появява в Ню Хейвън, Кънектикът, където се сприятелява с ефрейтор Робърт Конрой и двамата отпътуват за Франция. Там участват във военни действия и в продължение на 18 месеца Стъби е в окопите. Той притежава особено остро обоняние и слух, благодарение на които предупреждава войниците, намира и утешава ранените и спасява животи.
Успява сам да залови германски шпионин. При участието си в четири офанзиви и 17 битки, Стъби е раняван няколко пъти. Завръща се в САЩ през 1918г и е награден с множество медали и отличия. Той умира на 4 април 1926г, на около 10-годишна възраст.
Шер Ами, пощенският гълъб
През Първата световна война Шер Ами служи в американските войски във Франция през 1918г. В битката срещу Германия, 500 мъже се оказват обсадени от германците и обстрелвани от своите, които не знаят позицията им, без храна и муниции. Един по един измират, докато майор Уитълси , след два неуспешни опита, изпраща последния пощенски гълъб, Шер Ами, за помощ.
Шер Ами прелита през дъжда от куршуми и е свалена. Но вместо да се предаде, полита отново и изминава 35км с куршум в гърдите. Призивът за помощ, който носи обаче, спасява мъжете от Изгубени батальон, както става известен по-късно. Шер Ами получава медицинска помощ, дървен крак, френски военен кръст и умира като герой на 13 юни 1919г.
Балто
Сибирското хъски Балто се ражда през 1919г. Когато в Ноум, Аляска през 1925г избухва епидемия от дифтерит, жизненоважният серум срещу болестта е изпратен с влак от Анкоридж до Ненана, откъдето трябва да тръгне кучешки впряг, воден от Балто. Кучетата се натъкват на виелица, силни ветрове и смразяващ студ от -53°C. Когато впрягът пристига в Ноум, Блато е посрещнат като герой, спасявайки живота на мнозина. На 14 март 1933г смелото куче издъхва на 14 години.
Хуберта, хипопотамът изследовател
Първоначално кръстена Хуберт, понеже е помислена за мъжки, през ноември 1928г тя тръгва на пътешествие от селище в Злулуленд в Южна Африка. За три години Хуберта изминава 1600км, като през това време се превръща в знаменитост в Южна Африка. По време на пътуването си, тя спира в устието на река Мланга в Натал, а след това, след неуспешен опит да бъде заловена, се отправя към Дурбан, където посещава кънтри клуб и плаж. После се насочва към река Умгени и накрая пристига в Източен Лондон през 1931г. В крайна сметка е застреляна от ловец. Успява да обаче да прекоси 122 реки, а историята й се разказва и до днес.
Сам, непотопяемият котарак
Г-н Сам успява да оцелее след три корабокрушения през Втората световна война. Първо се отървава от Бисмарк през май 1941г. Тогава е наричан Оскар и надживява 2000-те души на борда, само за да бъде спасен от британския кораб Косак, който е поразен от торпедо същата година и разкъсан от експлозия. Котаракът отново оцелява от катастрофата, убила 159 души, и изплува на брега на Гибралтар. Вече става известен като Непотопяемия Сам и заживява на борда на кораба Арк Роял, който също е ударен от торпедо. За щастие екипажът се отървава, а Сам е открит да се носи на една отломка, ядосан, но невредим.
Лайка, кучето космонавт
Лайка е улично куче, бродило из Москва, чиято съдба му е начертала да се превърне в първото животно, полетяло в орбита около Земята. Родена през 1954г, Лайка е избрана от руски учени да бъде на борда на космическия апарат Спутник 2 през 1957г. По онова време все още няма технология за връщане на ракетата от космоса, нито път някой е изучавал ефекта от космическия полет върху живо същество.
Така Лайка слага началото на космическото изследване от човека. Никое друго животно преди това не е летяло в космоса. След 6-7 часа Лайка умира от топлинен удар, макар официалната история за смъртта й да се пази в тайна до 2002г. Допреди това се е смятало, че е умряла след 16 дни след изчерпване на кислорода. Тя е първото от общо 10 кучета, изпратени в орбита преди Юри Гагарин.
Хам, шимпанзето астронавт
Роден през юли 1956г, Хам е едва на 3 години, когато пристига във военната база Холоман през 1959г. Известен сред военните като Номер 65 и Чоп Чоп Чанг, Хам е качен на борда на капсулата Мъркюри, обучен да управлява един лост. Но не е просто пасажер. Костюмът и обучението му помагат да се завърне на Земята след космически полет, продължил 16 минути и 39 секунди, без никакви наранявания, освен ударен нос. Полетът му води до мисията на космическия апарат Фрийдъм 8 през май 1961г. Хам живее щастливо 17 години и умира през 1983г.
Господин Магу, мангустата с доживотна присъда
Мангустата е забранено животно в САЩ. Единственото изключение е Господин Магу, който е дарен на зоопарк от моряк чужденец. На 15 ноември 1962г той е изведен от зоопарка Дълът и осъден на смърт или депортиране обратно в родната му земя, Индия, което предизвиква силен обществен отзвук.
Хиляди го посещават само за един уикенд, а мнозина пишат на властите, притеснени, че Магу може да избяга и да напълни страната с повече от своя вид, макар да си няма женска. В крайна сметка е помилван и живее остатъка от дните си като яде яйца и пие чай, наслаждавайки се на зоопарка до смъртта си през 1968г.
Доли, клонираната овца
Доли е едно от най-известните животни в света. Тя е първият бозайник, роден от клонирани възрастни клетки на 5 юли 1996г. Клонирана е в Рослинския институт в Мидлоудиън, Шотландия и е кръстена на Доли Партън. Клонингът умира от заболяване на дробовете на 14 февруари 2003г.
