Древните египтяни не само създали уникална цивилизация, но също така в ежедневието обръщали голямо внимание на външния си вид.
Хората в Египет се появили преди повече от 40 хиляди години, ала първата държавна формация – Преддинастическият Древен Египет, възниква там около 5000 г. пр. Хр.
Последвала епохата на Ранното царство, сетне Древното царство, времето на фараоните – строителите на пирамидите, Първият преходен период, Средното царство и Вторият преходен период, накрая Новото царство и Третият преходен период. По-нататъшната история е период на упадък, защото асирийци, перси, след това Александър Велики и римляните окупират и внасят силно чуждо влияние в Египет.
Естествено, характерът на облеклото винаги зависи от климатичните условия на местоживеенето. Палеолитният ловец от Северна Европа в своите кожени дрехи се различавал чувствително по външния си вид от същия такъв ловец, който ловувал в делтата на Нил.
Трябва да се отбележи, че през всичките три дълги древноегипетски епохи и междинни периоди дрехите на селяните и обикновени хора били много прости и се състояли само от една ленена престилка. По време на полеви работи често сваляли и нея. Смятало се, че всички дрехи ограничават движението и затова мнозина предпочитали да работят, както ги е майка родила.
Знатните хора в епохата на Древното царство си връзвали престилки на широки драперии. Освен това, тогава на мода били широки яки от много разнообразни материали: цветно стъкло, полускъпоценни и скъпоценни камъни, злато.
Главите си бръснели не само мъжете, но и жените, а върху обръснатата глава надявали два вида перуки – къси къдрави и дълги, с права прическа и „път“ по средата. Перука, изработена от усукана овча вълна, служела още като шапка, дори за шлем на воините – които също носели обикновена престилка и щит, обвит в говежда кожа с козината навън.
С течение на времето обаче вкусовете ставали все по-изискани, а нуждите на хората се разширявали. По време на Новото царство не останала и следа от предишната примитивна простота на мъжкото облекло. Престилката била заменена с изящен костюм, отдалече напомнящ дълга пола с малки плисета.
От образите, достигнали до нас, можем дори да проследим промените в модата и вкусовете на египтяните. Разбира се, всички те се отнасят главно за заможните слоеве на населението. Така, например, по времето на царица Хатшепсут се появява къса, но широка риза с пояс. Станало обичайно тя да покрива горната част на тялото въпреки, че дотогава египтяните ходели голи до кръста. При Ехнатон стават модни дългите плисирани престилки. Носели по две едновременно, като горната била по-къса, а по-големите гънки на долната се показвали изпод нея. Краищата на пояса трябвало да висят във формата на дълга панделка.
Мъжките одежди ставали все по-разнообразни въпреки, че в основата им лежала все старата проста престилка. Такава носели както последният селянин, така и фараонът! Но, като съчетавали различни дължини и форми, правейки я ту гладка, ту драпирана, ту много тясна, ту толкова широка, че можела 3 пъти да обвие тялото, египетските шивачи я променили до неузнаваемост. Така с течение на времето тя заприличала повече на модна дамска рокля от наше време, отколкото на ленената престилка от Древен Египет.
Любопитно е да се отбележи, че мъжкото облекло на древните египтяни било много по-разнообразно и изискано от женското. Може дори да се каже, че мъжете определяли древноегипетската мода. Във всички изображения виждаме жени в еднакви, много прости, плътно прилепнали ленени рокли. Затова пък благородните дами носели дълги разкошни перуки, завити в къдрици от конски гриви или овча вълна, а за украшения използвали скъпи огърлици, гривни, пръстени и обеци.
Любим цвят на египтянките и египтяните бил белият – но имало дрехи в червено, жълто и зелено. Еднородността на кройката и стила била частично компенсирана от сложните коланчета, които поддържали женските рокли. Понякога ги слагали успоредно, през двете рамене, понякога се пресичали или разминавали под ъгъл. Кокетките украсявали роклите си с орнаменти под формата на вертикални или хоризонтални ивици. Последен писък на модата бил орнамент от шарени птичи пера във форма на зигзаг.
Епохата на XVIII династия (1550-1292 г. пр. Хр.), когато в Египет се изсипали огромни богатства от завладени земи, окончателно сложила край на простотата и монотонността в женските одежди. Благородните египетски дами се пристрастили към разкошните дрехи, а модата станала, каквато е и днес: мимолетна, променлива и капризна. В безброй изображения от онова време виждаме египетски дами в красиви, дълги до пода рокли, с голо дясно рамо и покрито ляво. Пак тогава се наблюдава и рязко разграничаване на кройката на дрехите за знатни и обикновени хора. Разбира се, дългите и богати одежди, ограничаващи движенията, били неподходящи за работа, а и за тях отивал доста повече материал.
Обувките били сравнително прости. И мъжете, и жените носели сандали, които се състояли от кожена подметка и няколко каишки, обвити около стъпалото. Впоследствие станали модерни сандали с извити нагоре носове.
Неизменни аксесоари на всяка богата египтянка били елегантни кутийки за гримове, мехлеми за втриване, огледалца, флакончета с парфюми, лъжички и четчици за козметика. Египетските бижутери придавали на всички тези изделия изящни форми, украсявайки ги с изображения на хора, животни и птици.
Защитното облекло на воините от Древното, Средното и Новото царство било много примитивно, само фараоните и висшите военачалници носели метална люспеста броня.
Обичаят да се обрисуват очите и да се боядисват клепачите с мазна боя от настърган малахит е от дълбоката древност. В Египет така постъпвали и мъжете, и жените. Боята предпазвала очите от прах и от яркото африканско слънце.
–
