Въпреки че САЩ е страна с висок стандарт, когато стане въпрос за храна, американците трябва доста да внимават. Храната им може да съдържа опасни съставки, които са забранени в много други страни.

9. Мляко с хормони

Дори американското мляко не е безопасно. Там дават специален хормон (bGH) на кравите, за да доят повече мляко от тях.

Започнали са дават този хормон, който се произвежда от жлези на кравата, през 2013г. Тази практика им помага да произвеждат до 10% повече мляко. Хормонът увеличава риска от рак на гърдата, дебелото черво и простатата. Понеже кравите биват инжектирани с него, те започват да произвеждат друг вреден хормон (IGF-1).

Тъй като този хормон прави кравите по-податливи към болести, това означава, че получават повече антибиотици. Американците пият тези антибиотици заедно с млякото. Колкото повече антибиотици се поглъщат, толкова по-резистентни стават бактериите. Използваните на хормона bGH е вече забранено в Израел, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Европейския съюз.

Макар Агенцията за храните и лекарствата да не вижда нищо опасно в това мляко, в САЩ има закон всяко шише мляко със съдържание на такъв хормон да бъде етикетирано правилно. Ако живеете там и искате да опазите здравето на семейството си, избирайте мляко, на което пише „bGH-free“.

8. Опасни консерванти в храните

Американските бисквитки, чипс, наденици и зърнени закуски са вкусни. Но знаете ли как остават толкова вкусни и свежи месеци наред? Погледнете етикета и ще разберете – BHA и BHT, които са забранени в Англия, Япония и части от Европейския съюз.

Проблемът тук са мазнините. Мазните храни се развалят бързо. Вкусът, цветът и дори миризмата им се променят когато мазнината граняса. BHA и BHT химикалите се използват, за да не оксидират мазнините. Тези съставки имат дори антимикробни свойства. Те са добри за любимите ви храни, но и за вас.

Тези консерванти се правят от петрол и според Националния здравен институт, могат да причинят рак у хората. Тестовете върху мишки вече са го потвърдили. Агенцията по храните и лекарствата смята тези съставки за „общоприети за безопасни“. Други здравни организации все още не са толкова сигурни за BHA и BHT. Нужни са допълнителни изследвания, които обаче не се правят.

Резултатите дотук са доста противоречащи. Някои казват, че малките дози са безопасни, а големите карциногенни, а други, че големите дози дори убиват рака. След като учените не знаят как точно влияят BHA и BHT, най-добре е да ги избягвате изобщо.

7. Чипс с олестра

Заместителят на мазнини, изобретен от Procter & Gamble, може да бъде открит в някои популярни марки чипсове. Идеята на олестрата е, че не прибавя мазнини към диетата ви, понеже организмът не може да преработва големи молекули. Така можете да нагъвате чипс колкото искате, но трябва първо да знаете някои неща за олестрата.

Казват, че олестрата влияе на способността на тялото да абсорбира някои хранителни вещества. Освен че блокира абсорбирането на мазнини, също така блокира неща като витамини, бета каротин и ликопен.

Великобритания и Канада вече са забранили олестрата, но не и САЩ. През 1996г, използването на олестра е одобрено от FDA за пакетираните снаксове. Що се отнася до предупреждението за тази съставка, на етикета на съдържащите я храни ще откриете това: „Продуктът съдържа олестра. Олестрата може да причини стомашни болки и разстройство. Олестрата блокира абсорбирането на някои витамини и други хранителни вещества. Добавени са витамини А, D, E и K.“

От вас зависи дали ще ядете такива чипсове и ще страдате от диария, или просто ще намалите лошите храни. Защото този чипс не е полезен. Може да не съдържа мазнини, но не ви дава и нищо полезно.

6. Мек хляб с калиев бромат

Калиевият бромат доведе до революция в печенето на хляб като направи тестото по-здраво и намали времето за печене. Успешно се използва в САЩ още от патентоването му през 1914г. Въпросът е защо Канада, Бразилия, Китай и ЕС са забранили тази магическа съставка?

Смята се, че калиевият бромат причинява проблеми с бъбреците и нервната система. Тестовете върху плъхове и мишки показват, че причинява и рак. Япония е първата страна, заподозряла съставката като вредна. Техните изследвания през 1982г доказват, че калиевия бромат причинява рак на щитовидната жлеза и бъбреците при мишки и плъхове. Много други страни по света са забранили съставката в хляба. Но Американската агенция за храните и лекарствата настоява, че количеството калиев бромат в хляба е много малко: по-малко от 20 частици на милиард.

Всеки, който пече хляб, знае колко важно е тестото да е еластично. Глутенът, пшеничен протеин, е естествено лепило, което заздравява тестото, но за нещастие причинява проблеми с храносмилането при някои хора. Затова производителите избягват да го слагат в техните продукти. Кислородът е силен и абсолютно естествен състаряващ агент, които прави тестото еластично. Трябва да обогатите брашното с кислород чрез пресяване, преди да го добавите в сместа. Това обаче отнема време и усилия. Защо да губите време, когато има дори по-ефективен метод – калиев бромат?

Освен всичко друго, той избелва тестото (понеже то иначе е бежово) и го прави много здраво. Резултатът е бял и изключително мек хляб.

5. Пилета с арсен

Американците хранят с отровния арсен пилетата си още от 40-те години. Едва през октомври 2013г, FDA отказаха да одобрят три от четирите базирани на арсена добавки към храните за пилета и прасета. Въпросната добавка, която е забранена в Европейския съюз, е използвана за да изглежда по-розово местото на пилетата, пуйките и прасетата. Ако се консумира с храната, арсенът стимулира растежа на пилетата, помага срещу някои заболявания и прави месото на животните по-привлекателни за купувача.

Пилетата се хранят по този начин от години в САЩ, така че е малко вероятно това да спре сега. FDA са взели решението си на базата на това, че арсеника може да не е карциногенен сам по себе си, но след консумация става опасен.

Използването на арсен за храна на пилетата създава опасна верига. Арсенът се консумира от пилетата, след което попада в тора. Той пък се използва за обогатяване на почвата, откъдето попада във водата и посевите.

Арсенът е опасна отрова, която причинява рак при хората. Може да се открие дори в замърсената вода. От 1900-те, в повечето плодови овощни градини се използват пестициди с арсен, така че сокът, който купувате от магазина, също може да го съдържа. Затова педиатрите не препоръчат натурални сокове за бебетата и малките деца. Но зеленчукът с най-високо съдържание на арсен е оризът, така че го мийте добре преди да го готвите.

4. Американците консумират 7 милиона килограма оцветители годишно

Американските производители на храни изливат 7 милиона килограма изкуствени оцветители в продуктите си всяка година. Това доказва колко много Америка „обича“ децата си. Оцветителите се използват, за да изглеждат храните и десертите по-примамливо за децата. Родителите често не могат да направят нищо по въпроса и купуват тези продукти без да знаят, че някои изкуствени оцветители като червено 40, синьо 1, синьо 2 и жълто 5 са забранени например в Норвегия и Австрия.

В Европейския съюз, изкуствените оцветители поне трябва да бъдат изписани на етикета с предупреждения като „тази храна може да повлияе на активността и вниманието при децата“. В САЩ обаче това не е задължително, въпреки че изкуствените оцветители причиняват свръхактивност, алергии и дори рак при децата.

Преди 20-и век, оцветителите са идвали от естествени източници. Днешните обаче нямат нищо общо с природата. Оцветител синьо 1 може да се открие в печените храни, безалкохолните и зърнените закуски и причинява тумори в бъбреците при мишките. Синьо 2 се използва в сладките, напитките и дори в храната за домашни любимци и също причинява тумори, особено в мозъка. Червено 40 причинява свръхактивност при децата и алергични реакции. Жълто 5 е дори още по-популярен оцветител. Открива се в печените храни, желатиновите десерти, зърнените закуски и почти навсякъде, а влияе на поведението на децата.

3. Безалкохолни с отровно бромирано растително масло

В САЩ се използва бромирано растително масло (BVO) при производството на безалкохолни. Този емулгатор се използва в Mountain Dew, Fanta, Fresca и Gatorade, но е забранен в повече от 100 страни по света. Дори FDA третират съставката като опасна, но не ограничават използването й.

Причината за предпазливостта е, че парите на брома са токсични и корозивни. Бромът причинява различни увреждания на щитовидната жлеза. Някога е бил използван във фармацевтиката при производството на приспивателни, но е забранен през 1975г, защото причинява психични разстройства.

BVO се добавя в безалкохолните, за да не се отделя цитрусовия овкусител. Утайките в безалкохолните отблъскват клиентите, затова производителите добавят BVO. Без тази съставка, напитките ще изглеждат неравномерно оцветени и мътни. Обикновено повечето производители на отбелязват на етикета, че продуктите им съдържат BVO.

FDA настояват, че умерените количества от тези безалкохолни напитки не са вредни. Доказано е обаче, че бромът може да се натрупва в мастните клетки и с времето води до странични ефекти. И те са ужасяващи. Стомашни болки, посиняване на кожата, диария, главоболие, отпадналост, тремори на езика и клепачите, родилни дефекти, проблеми с растежа, загуба на паметта и др.

2. Месо с рактопамин

През февруари 2013г, Русия забрани американското телешко, пуешко и свинско месо заради съдържащия се в него рактопамин и съставка, която се добавя в храната на прасетата и добитъка, за да растат по-бързо. Това нещо е забранено също в Европа, Тайван и Китай. В САЩ обаче все още се използва, защото властите не са сигурни дали иначе ще могат да предоставят достатъчно месо за американците.

Преди клане, американците дават на добитъка и прасетата различни количества рактопамин в зависимост от целта: или искат животните да са с крехко месо, или да напълнеят много. Рактопамина остава в месото и докато международният лимит е 10 части на милиард, FDA са го вдигнали на 50 части на милиард.

Трудно е да се каже как точно рактопаминът влияе на човешкото тяло, защото няма много провеждани изследвания. Смята се обаче, че води до промени в поведението и мутации на хромозомите.

1. Американците не се поддават на ГМО истерията

Докато повече от 40 страни по света изискват специално обозначаване на ГМО продуктите, САЩ игнорира истерията. 70% от американските преработени храни съдържат ГМО съставки.

Идеята за отглеждането на растения и животни само с най-желаните характеристики е много примамлива. Избирате гена, който искате и го предавате на растението, което искате, като получавате чисто нов продукт със съвършени качества. Това драстично опростява живота ни. Но дали е безопасно за човек? Консумирането на нещо генетично променено кара мнозина да се сетят за научната фантастика и мутантите. Но няма клинични доказателства, че ГМО влияе по някакъв начин на хората.

ГМО технологиите се използват най-вече за отглеждането на посеви, които да издържат на суша и хербициди. Първият генетически модифициран организъм в САЩ е доматът Flavr Savr отпреди 20 години. От тогава, Американците консумират ГМО всеки ден. Вероятно се предполага, че опасна ли е тази храна, досега е щяло да си проличи.

В кои американски храни се съдържа ГМО? Царевицата и всичко, свързано с нея, 95% захарното цвекло и 94% от соята. На практика, това означава, че няма храна, която да не съдържа ГМО.

Според митологията на древните жители на Асирия поне една подправка била известна още преди създаването на човечеството. Когато боговете започнали да създават Земята, те пили сусамово вино.

Историците доказват, че употребата на ароматни билки датира от времето на зората на историята. По всяка вероятност, първобитните хора увили парчета месо с листа и установили, че някои от тях значително подобряват вкуса на храната. Същият ефект имали различни ядки, семена, плодове и дори кората на определени дървета.

Родина на подправките и на тяхното култивиране е Далечният Изток. Според китайската митология човечеството се е научило да използва билки и подправки от мъдрия император Шен Нун, който управлявал преди 5000 години. По-късно летописци многократно цитирали книга, която се смятала за написана от него, описваща ефектите от билки и подправки. Така старото знание се запазило и до днес.

В древния Египет хората също използвали подправки за различни цели, както се вижда от папирус на възраст 4500 години: в него се разказва как да се употребяват хвойна, канела и различни видове смола. За посещението на Савската царица при цар Соломон се твърди, че тя му връчила „120 мери злато, много подправки и скъпоценни камъни“. Това се случило около 1000 г. пр. Хр.

Но как индийските подправки стигнали за пръв път до Европа, все още е тайна. През IV-ти век пр. Хр. те вече били известни на континента, защото Херодот пише, че Александър Македонски отишъл в Индия, където „канела расте високо в дълбоки езера близо до гнезда на летящи същества“.

Римската империя ни е оставила една-единствена, но доста обемиста готварска книга, известна под по-късното заглавие „De re coquinaria“ или „Апициевски корпус“ с 468 рецепти. Приписват я, според някои погрешно, на прочутия римски гурман Марк Габий Апиций, който смятал, че върховното ястие в целия свят са езици от фламинго; самият той хранел свинете си със сушени смокини и им давал да пият вино с мед. Рецептите в книгата показват използването на много подправки.

Осъзнавайки тяхната роля, римляните бързо станали добри готвачи. Черен пипер винаги присъствал на масата – също и традиционният нар със силно солен рибен сос, който използвали вместо сол. Подправките се превърнали в знак за богатство и социален статус.

Заедно с римските легиони подправките дошли в северните части на Европа, в древна Германия и Британия. Някои подправки, които не страдат от студен климат, бързо ставали местни – например, сминдухът, чесънът и градинският чай. И обратно – с разпадането на Римската империя западните части на Европа изпаднали в търговска изолация. На изток, напротив – пазарите във Византия бил претъпкани с екзотични деликатеси и подправки от Азия.

Но Западна Европа бързо настигнала Византия. През ІХ-ти век Карл Велики заповядал да се сеят и отглеждат повече от 70 вида билки и подправки, включително кимион, кориандър, макове и шизандра (лимонник).

Кръстоносните походи през XІ-ти век започнали да възобновяват доставките на подправки за Европа. Богатствата на Изтока се появили на масата на кралете и благородниците. По това време Италия и Испания станали износители на вина с добавени подправки. Черният пипер достигнал такива високи цени, че се превърнал в обменна единица. Много градове плащали данъци и такси в пипер. Чувал пипер струвал повече от човешки живот. Други скъпи подправки били дълги чушлета от Суматра, джинджифил, карамфил, канела, индийско орехче. Половин фунт (227 грама) джинджифил струвал колкото една овца. Същото количество индийско орехче струвало 3 овце или половин крава. На съдиите предлагали подкупи в подправки. Бедните хора се задоволявали с копър, горчица и чесън, които били широко разпространени в Европа.

Подправките от Изтока били в ръцете на арабските търговци, които ги закарвали до Кайро. Градът станал най-големият пазар за тези ценни стоки. Оттам венециански и генуезки търговци ги превозвали до Европа.

Пътуванията на Марко Поло до Китай през ХІІІ-ти век променили географските представии на европейците. Но неговото пътуване отнело 6 години. Освен това, през 1453 г. турците превзели Константинопол и корабите им се появили в Средиземно море, блокирайки европейските търговци. Това накарало испанците и португалците да тръгнат по света в търсене на директен морски маршрут към Индия с нейните подправки. Колумб и испанските конкистадори също донесли подправки, но не от Индия, а от Америка – свят, дотогава напълно непознат за европейците.

Морският път до Индия бил открит през 1498 година от португалеца Васко да Гама. През 1503 г. той с 13 кораба докарал в Португалия 5 тона подправки. Монополът на Португалия върху търговията с подправки от Индия продължил 100 години.

През 1607 г. холандците завладели редица острови в Индийския океан и си осигурили монопол върху търговията на Европа с подправките през следващите 200 години. През 1650 г. започнали търговия с канела от Цейлон.

Холандците ревниво пазели достъпа до Молукските острови, които били наречени „Островите на подправките“. Кражбата на семена за сеитба се наказвала със смърт. Холандците потапяли индийското орехче в мляко или лимонов сок, което не оказвало влияние върху вкуса – но унищожавало зародиша така, че конкурентите не могли да го посадят.

Обаче след много опити няколко фиданки били контрабандно откарани на остров Мавриций. Оттам индийското орехче се разпространило в различните колонии на Великобритания и Франция и така холандският монопол бил нарушен.

През 1780 г. война между Англия и Холандия повлияла върху търговията с Индия. Холандците били разгромени. През 1798 г. прочутата холандска Източно-индийска компания фалирала.

С края на монополната търговия и ограничаването на индивидуалното отглеждане на подправки цената им спаднала и те се превърнали в неразделна част от съвременната европейска кухня.

Дори днес много хора вярват, че родина на лалетата е Холандия. Всъщност, не е така. Тези цветя произхождат от източното Средиземноморие и Централна Азия (Пакистан, Афганистан, Турция). Някои видове лалета растат като диви растения в Северна Африка, Южна Европа и Япония.

В Европа това цвете попаднало през 1554 г. Един от европейските посланици в Турция – Ожие Гислен дьо Бусбек (1552-1592), изпратил луковици в град Аугсбург, Германия. Той видял красивото цвете по време на едно от своите пътешествия из тогавашните турски земи.

По отношение на произхода на името на цветето има любопитна теория. През 1562 година първата голяма партида турски лалета достигнала до Антверпен, който по онова време бил в Холандия. Скоро доставката на луковици била вече регулярна. Градинарите от Европа забелязали прилика между формата на цветето и турската чалма, затова го нарекли „тулипан“, изопачено от „тюлбент“ – една от турските думи за „тюрбан“.

Постепенно градините на аристократите започнали все по-често да се украсяват с лалета. Това цвете станало модерно, цяла Европа била обхваната от „лалемания“.

Известният учен Клюзиус полагал много усилия, за да направи цветята познати навсякъде в континента. Той изпратил луковици на многобройни приятели, от родната си Виена до Англия и Холандия. Ученият започнал да събира всички известни по това време сортове лалета.

Това хоби бързо набрало популярност. Богати колекционери изписвали от Турция редки разновидности и ги развъждали в Европа. Приблизително по това време станал моден обичаят да дават имена на новите сортове лалета. Това се дължало на факта, че сред почитателите на лалетата били кардинал Ришельо, австрийските императори и особено френските крале. Във Версай дори организирали празници, посветени на лалетата.

Но Холандия надминала Франция по увлечението си към лалетата. Апогеят бил достигнат, когато луковиците започнали да се търгуват на борсата. Малката, но много богата Холандия била обсебена от лалетата. Заможните търговци не искали да отстъпват по разкош на благородниците и украсявали цветните лехи в градините си с кралски размах. Основното украшение били лалетата.

Селекциониерите постоянно отглеждали нови сортове. Интересна особеност на това цвете е неговата способност за бърза мутация. То може да се промени значително след 2-3 поколения така, че връзката между образците и техните родители да бъде трудно разпознаваема.

Отначало търсенето на лалета се увеличавало, но, все пак, цените оставали в разумни граници. Преломна станала 1630 година, когато отглеждането на лалета достигнало огромни размери. Търговията с луковици се превърнала в стабилен и печеливш бизнес. Оказало се, че климатът и почвата в Холандия са идеални за отглеждане на лалета. Едрите търговци започват да изкупуват дори и онези луковици, които се отглеждали в градините на съседните държави. Центрове на „лалеманията“ станали градовете Амстердам, Утрехт, Алкмар, Лайден, Вианен, Анкхойзен, Харлем, Ротердам, Горн и Меденблик.

След 1634 г. цените започнали изкуствено да се завишават. Луковиците вече се продавали с помощта на аптекарски везни. За продажбата им започнали да прилагат методите на борсовата спекулация. Цената на лалетата станала толкова висока, че за тяхното производство била създадена цяла индустрия. Имало специални помещения, където се провеждали търгове само за луковици от лалета. Появили се адвокати, специализирани в сделки за покупко-продажбите им.

Една луковица понякога достигала цена 2500 гулдена. За тези пари можело да си купят 2 каруци пшеница, 4 каруци сено, 4 бика, 4 свине, 12 овце, 4 бъчви бира, 2 бъчви масло, 500 килограма сирене, разкошно легло, луксозен костюм или сребърна чаша.

Само в един от холандските градове общият оборот на търговията с лалета достигал 10 милиона гулдена. На тази сума тогава се оценявала цялата движима собственост и недвижимите имоти на Източно-индийската компания – най-мощният колониален монополист по онова време. Известни са случаи, когато една луковица била разменяна за цял замък с прилежащите му имения. Тези факти биха изглеждали съмнителни, ако няма документални доказателства, потвърждаващи лалеманията.

През 1637 г. обаче бил издаден закон, според който сделките с луковици на лалета били обявени за опасни и всякакви спекулации с тях се наказвали строго. Лалетата отново се превърнали в това, което били изначално: украшения за градини и цветни лехи. Те загубили стойността си за борсовите аферисти –  но за самата Холандия това цвете се превърнало в национален символ.

Днес страната е най-големият износител на луковици, а местните лалета са известни в цял свят.

Никой не харесва претъпканите улици. А какво да кажем за движението по улицата с 8 стръмни завоя в един квартал, пресичането на 12 пътища на едно кръстовище или паркирането на улицата под ъгъл от 40 градуса? Ето някои от най- необичайните улици в света.

Ломбард Стрийт, Сан Франциско, САЩ

Ломбард Стрийт в Сан Франциско е най-криволичещата улица в света. Тя позволява само еднопосочно движение и паркирането на нея е забранено. Също така на улицата доста често се организират гонки.

Кръстовище „The Magic Roundabout“, Суиндън, Англия

Кръстовището, разположено в град Суиндън, е може би най-сложното в света. То е построено през 1972г. и е пресечна точка на 6 пътища с 5 по-малки кръстовища. Било направено, за да се намали броят на задръстванията в града.

Улица „Балдуин“, Дънидин, Нова Зеландия

Улица „Балдуин“ в град Дънидин в Нова Зеландия е най-стръмната улица в света. В тази страна много градове са построени върху планински и хълмисти терени. Наклонът на улицата е 35 градуса и тя е толкова стръмна, че горната й част е направена от бетон, тъй като при топло време друг материал на настилката няма да издържи на температурата и ще се разтече.

Булевард 9 юли, Буенос Айрес, Аржентина

Булевард 9 юли в град Буенос Айрес се счита за най-широката улица в света. Тя има шест платна във всяка посока. С ширина от 91 метра, заема цял квартал на града. Преминаването на булеварда на някои места може да отнеме няколко минути, за да се пресекат всичките 12 платна. Разхождайки се по булеварда, можете да се насладите на много атракции, включително сградата на старото френско посолство, статуята на Дон Кихот, известния обелиск и площада на Конституцията.

Шпройерхофштрасе, Ройтлинген, Германия

Шпройерхофштрасе в град Ретлинген в Германия е най-тясната улица в света. В най-широката си част ширината й е 50 см, а в най-тясната – 31 см. Тя е построена през 1727 г. по време на реконструкция, след като районът бил разрушен при силни пожари. Предишният рекорд за най-тясната улица в света принадлежал на улица „Парламент стрийт“ в Англия, построена през 14 век. В най-широката си точка тя била с размери  122 м, а в най-тясната – 64 см.

Пътят до Гиза, Египет

Пътят до Гиза е известен като най-старият павиран път в света. Той бил построен преди 4600 години и свързва древната базалтова кариера с реката, вливаща се в Нил. Ширината на пътя е около 2 метра, а дължината му е около 12 км. Пътят е бил използван за транспортиране на огромни блокове от базалт за изграждането на пирамидите в Гиза.

Панамериканско шосе, САЩ

Панамериканската магистрала се счита за най-дългият път в света. Тя измести от класацията „Уолстрийт“ в Канада, която за дълго време също се смяташе за най-дългият път в света с дължина е 1896 км. Панамериканската магистрала свързва пътищата на държавите от Северна и Южна Америка и дължината й е 48 000 километра. Магистралата минава през 15 държави, включително САЩ, Канада, Мексико, Перу, Аржентина и Салвадор.

Ебенезер-плейс, Шотландия

Ебенезер-плейс в Шотландия е обявена за най-късата улица в света, според книгата на Гинес. Дължината й е само 2.06 метра. Единственият адрес на тази улица е този на „Бистро номер 1“, което е част от хотел „Маккейз“, построен през 1883 година.

Кръстовище „Съдия Гери Прегерсън”, Лос Анжелис, САЩ

Кръстовището „Съдия Гери Прегерсън” в Лос Анжелис се смята за най-сложното транспортно кръстовище в света. То представлява „детелина” с множество мостове, които образуват сложна система от пътища за безпрепятствен трафик по автострадите между различните щати. Кръстовището е открито през 1994 г. и има 4 нива, всяко от което е предназначено за определен вид транспорт.

Кръгово кръстовище Путраджайя, Малайзия

Повечето хора, които са се озовали в центъра на Малайзия, веднага осъзнават, че са достигнали най-голямото кръгово кръстовище в света. Окръжността му е около 3,4 километра, а улицата, която го заобикаля, се нарича „Персиарански султан Салахудин Абдул Азиз Шах”.

Свазиленд е най-малката държава в Африка (17 363 кв.км).

Тя е една от последните оставащи абсолютни монархии в света.

Пътищата в Свазиленд са толкова опасни, че двама от последните 4 министри на транспорта загиват по време на пътни инциденти.

Веднъж годишно в страната се провежда фестивал на плодородието, по време на който се танцува известния тръстиков танц, наричан от местните „umhlanga”. По време на едноседмичния фестивал повече от 25 000 неомъжени жени обличат изящни костюми, пеят и танцуват пред кралицата, давайки възможност на краля да си избере нова съпруга. Преди да им бъде позволено да участват във фестивала обаче, всички момичета преминават през тест, чрез който да се установи дали са девствени.

На горските рейнджъри им е позволено да стрелят и убиват всеки, заподозрян в бракониерство. Според закона всеки горски е „имунизиран“ срещу съдебно преследване, ако извърши подобно нещо и има право да извършва обиски без заповед.

Националният парк “Hlane” е дом на най-голямата популация гнездящи лешояди в Африка. Резерватът е бивш частен кралски ловен парк, превърнат в национален парк.

Почти от всички страни Свазиленд е заобиколена от държавата Южна Африка. Единствено на изток граничи с Мозамбик.

Крал Мсуати II (1840-1868) е считан за най-великият крал, тъй като се изправя срещу съперничещите племена Зулу и някои от собствените си братя, за да се възкачи на трона. „Свази“ е английската версия на неговото име.

Мсуати II представя християнството на народа си като кани мисионери, които да дойдат и да разказват за вярата. Тази покана се осъществила, тъй като предишният крал Собуза I сънувал сън, в който бели хора разпространяват Библията на хората от Свазиленд.

Хората албиноси в страната често са преследвани като животни и убивани ритуално. Части от телата им се използват за магии и вещерство. Епилептиците също са жертви на предразсъдъци затова в полицейските участъци има списъци на хора, страдащи от епилепсия, за да ги защитават.

За разлика от другите монархии, при които короната се предава на първородния син, всеки син на краля на Свазиленд може да бъде коронясан, но само ако не е женен. Ако е прекалено млад, за да управлява, бъдещият крал изчаква, докато навърши подходяща възраст. Дотогава майка му или братът на бившия крал управляват вместо него.

В Свазиленд има крал и кралица майка. Кралят се счита както за баща на нацията, така и за дете на народа, а след като веднъж е поел властта, той е наричан “Ngwenyama” или „Лъв“. Кралицата майка, освен че е майка на краля е и майка на страната. Тя е наричана „Ndlovukazi” или „слон“.

След смъртта на царя, кралицата майка на Свазиленд се избира преди избора на следващ крал въз основа на нейния характер, способности и броя на синовете, които е родила. Счита се, че царят не бива да има братя, които биха могли да му бъдат съперници.

В Свазиленд се вярва, че червените пера на птицата турако принадлежат на кралското семейство и следователно могат да бъдат носени единствено от неговите членове.

Макар че по традиция не бива да се знае точно колко съпруги и колко деца има кралят, се счита, че крал Собуза II имал над 70 съпруги и повече от 600 деца, 100 от които синове. Собуза II управлява от 1921 до 1982, което го прави вторият най-дълго властвал монарх в световната история.

Първата съпруга на новият крал се нарича „ритуална съпруга“. За нея се вярва, че принадлежи на цялото кралско семейство и на нея се гледа като на „продължение“ на краля. Не ѝ е позволено да има деца.

7 от всеки 10 души в Свазиленд живеят в пълна бедност. Един от най-големите проблеми в страната е недохранването на населението.

Според традицията момичетата, които не са сключили брак, не покриват гърдите си до брака, а когато се омъжат трябва да започват да ги прикриват.

Обикновено семейството на булката получава заплащане от семейството на младоженеца, най-често под формата на говеда. Обичайно се даряват 10 животни, но ако булката е девица или дъщеря на големец могат да бъдат поискат повече говеда.

Гражданите на Свазиленд могат да бъдат прогонени от домовете и земята си, ако те или техните близки се смятат за опасни за кралското семейство или началника на селото. Тази сила е в ръцете на краля, който притежава и контролира около 60% от земята на държавата.

Свазиленд има две столици. Мбабане е официалната административна столица и най-голям град в страната, а законодателната, „кралска“ столица е Лобамба.

Макар че има собствена валута, наречена „lilangeni” тя е на същата стойност като южноафриканският ранд. Двете валути се считат за взаимнозаменяеми.

Свазиленд надминава Ботсвана по брой души, болни от СПИН. 210 000 от общо 1.2 милионното население на страната или 27.73% живее с ХИВ или СПИН.

През 2001 година кралят налага 5-годишна забрана на мъжете да имат сексуални отношения с млади момичета с цел да намали разпространението на ХИВ и СПИН.

Около 70 000 деца от Свазиленд са сираци заради високата заболяемост.

Бебетата в страната не се наричат „хора“, докато не навършат 3-месечна възраст. Дотогава те са „неща“ без имена и не могат да бъдат докосвани от мъже.

След смъртта на цар Собхуза II през 1982 кралицата обявява 75-дневен период на траур. По време на този период кралицата забранява сексуалните отношения и всички, които са заловени да прекрачват забраната са наказвани с бой.

Обикновено вдовиците в Свазиленд бръснат главите си в знак на траур.

Според Assembly of Non-Government Organizations 78% от жените в Свазиленд са жертви на насилие, насочено върху пола им.

През 2002 година правителството бива критикувано от няколко държави, след като купува луксозен самолет на стойност 50 милиона долара за краля, докато междувременно 2/3 от населението на страната живее в бедност.

Никой никога няма да разбере какво е провокирало идеята в ума на Уилям Краш. По всичко изглеждало, че той е консервативен човек и отговорен гражданин, който не се поддава на откачени идеи. Вероятно е бил вдъхновен от факта, че компанията му не е можела да измисли начин, по който да се отърве от остарелите си локомотиви.

Краш работи като контрольор по железопътната линия Мисури – Канзас – Тексас, която често е наричана линията „Кейти“. През 1890-те години започва замяна на 30-тоновите парни двигатели с по-модерни, но и по-тежки (60 тона) такива. След операцията остават почти 50 локомотива, които са напълно безполезни. Някои от тях са продадени, а други отиват в моргата. И въпреки това останали още много.

Предложението на Краш било да вземат два от неизползваемите локомотиви и да ги поставят един срещу друг на железопътната линия на разстояние от няколко километра. След това щели да ги насочат един към друг, докато не се срещнат в огнена зрелищна катастрофа. Железницата също щяла да припечели от желаещите да видят събитието със собствените си очи.

Компанията одобрява предложението на Краш и го обявява за отговорник по проекта. Избрани са три двигателя за катастрофата. Двигател номер 999 е боядисан в зелено, а номер 1001 в червено. Всеки от тях бил щателно проверен, за не възникнат проблеми в деня на катастрофата. Третият двигател се подготвял в случай, че все пак възникне нещо непредвидено. Група пожарникари също приготвяли съоръженията си.

Преди съдбоносния ден един от влаковете бил пуснат в околните населени места, за да бъдат привлечени повече хора на събитието. Хиляди решават да присъстват.

За място е избран окръг Макленън, Тексас. Тук, върху естествен амфитеатър, формиран от три хълма, са поканени почетните гости на катастрофата. Организаторите очакват голяма публика, затова на мястото е осигурена вода, а циркова площадка е заета, за да се сервира храна в нея. Политиците се възползват от многобройната аудитория и изнасят речи. Поставена е табела, на която е изписано: „Краш, Тексас“ (Краш е името на организатора и от английски се превежда като „катастрофа“).

Локомотивите в момента на сблъсъка

В деня на катастрофата, 15.09.1896 година, хората пристигат на тълпи. Специалните влакове, превозващи зрителите, са пълни до краен предел. Хората наброяват около 40 000 души, а Краш, макар временен град, съществуващ само за няколко часа, се превръща във втория по големина в щата Тексас.

Докато зрителите заемат местата си са проведени още няколко проверки на двигателите и няколко теста за скорост, за да се определи точната точка на сблъсъка между локомотивите. С течение на времето тълпата нараства все повече, а полицаите, следящи за сигурността на събитието наброяват 3000 души.

В 17 часа, с един час закъснение, локомотивите са поставени на местата си за първите снимки. След това бавно са пренесени до началните си позиции. Когато всичко било готово, Краш, който наблюдавал събитието от гърба на бял кон, махнал с шапката си за начало на катастрофата.

Локомотивите се движат един към друг в продължение на само 2 минути със скорост от 20 метра в секунда. Те се удрят близо до предполагаемата точка, в която това трябвало да се случи. Това, което било неочаквано е, че двата двигателя избухват едновременно. „Имаше само миг тишина, след което, като че ли контролирани от едновременен импулс, двата двигателя избухнаха, а въздухът се изпълни с летящи парчета желязо и стомана с различна големина“, съобщават от „The News”.

Летящите метални парчета, някои от които били огромни, имат смъртоносен ефект. Публиката изпада в паника и започва да бяга. Двама млади мъже и една жена са убити, а други шестима са сериозно ранени. Един от фотографите изгубва окото си. Самите влакове са напълно унищожени. След като еуфорията отминава, зрителите се впускат към мястото на катастрофата, за да си вземе част от локомотивите като сувенир.

Не е ясно дали композиторът Скот Джоплин е бил там през този ден, но е сигурно, че той пише марш, посветен на събитието – „The Great Crush Collision”, увековечавайки катастрофата чрез музиката си.