Бурунди, официално Република Бурунди, е държава, разположена в централната част на Африка.

Обща площ: 27 830 кв. км.

Население: 11 099 298 души

Граничи с: Руанда, Танзания и Демократична република Конго

Религии: Християнство, ислям

Мотото на страната „Ubumwe, Ibikorwa, Iterambere” означава „Единство, Труд, Прогрес“. За съжаление World Happiness Report класира Бурунди на първо място сред най-нещастните държави през 2016 година.

През 1996 Бурунди печели първият златен медал на Олимпийски игри. С това тя става най-бедната страна, печелила някога златен медал. Престижната награда е спечелена от бегачът на дълги разстояния Венусте Нйонгабо.

Груповото бягане е забранено в Бурунди. През 2014 година президентът го забранява с твърдението, че подобни действия са причината, поради която хората планират антиправителствени дейности.

Обезлесяването и почвената ерозия са сред най-големите проблеми на републиката.

Първите избори в страната са извършени на 8.09.1961 година.

Преди да получи независимост, страната се е наричала Руанда-Урунди.

Първият министър председател, Луис Руагасоре, е убит само седмици след изборите.

Мелхиор Ндадайе е първият демократично избран президент на Бурунди (през 1993).

Столицата на Бурунди е Бужумбура. Там се намира най-голямото пристанище в страната.

Гитега е вторият по големина град в Бурунди.

Огромна част от населението на страната живее в малки села, разположени край плата и възвишения.

Приемът на протеини и мазнини е силно ограничен в Бурунди. Поради тази причина сред хората често върлува болест, позната като kwashiorkor.

Месото съставлява 2% или по-малко от средния прием на храна.

Бирата в Бурунди се пие със сламки.

Когато една крава умре, нейното месо се изяжда, а рогата ѝ се „засаждат“ в почвата близо до дома, в който е починала. Хората вярват, че това им носи късмет.

Вносът в Бурунди е два път по-висок от износа.

90% от населението на страната се занимава със селско стопанство.

Бурунди е държава, силно афектирана от трафика на хора и принудителния детски труд.

По традиция домовете на хората са изграждани от кал и трева. В днешно време не се използват такива материали, тъй като има огромен недостиг.

От 5000 години насам в Бурунди живеят народите Туа, Хуту и Тутси.

Икономическият и политически контрол е основно в ръцете на Тутсите.

Съществува постоянен спор между мнозинството, представено от Хуту (85%) и малцинството – Тутси (14%). През 2003 година между тях е подписано споразумение за мир, което да разреши враждата.

Хуту са хора, занимаващи се със селско стопанство, които са по-ниски и закръглени, докато Тутси са елитът – те са високи и стройни.

Кравите играят изключителна важна роля в културата на Бурунди. Типичният поздрав „Amashyo” се превежда като „Дано имаш стада говеда“. Говедата са символ на здраве, щастие и просперитет.

Планината Хеха е най-високата точка в Бурунди. Най-високият ѝ връх е 2684 м.

Футболът е национален спорт в страната.

Страната е сред най-гъсто населените в Африка.

Официалните езици в Бурунди са два – френски и рунди.

През 2014 година е установено, че достъп до интернет имат 144 550 души в страната.

В Бурунди има 7 летища и железопътни линии с обща дължина от 12 322 км.

Официалната валута в Бурунди от 1963 година е бурундийският франк.

Бурунди е член на ООН.

Тя е една от малкото страни в Африка, в които министър председателят е жена.

По време на Гражданската война в Бурунди, продължила 12 години, са убити около 200 000 души.

Гражданската война е конфликт между Хуту и Тутси и започва след убийството на министър председателя Мелхиор Ндадайе.

Съществува снимка от 1874 година, на която е позирало малко момиче с видими наранявания и синини по цялото ѝ тяло. Дори днес, 144 години по-късно, тази снимка кара всеки, който я види, да се почувства ужасно.

На снимката е Мери Елън Уилсън – дете, жертва на домашно насилие. Когато случаят ѝ се прочува, той привлича вниманието на обществеността и принуждава социалните служби да започнат да гледат по друг начин на този проблем.

Макар че момичето изглежда на не повече от 5 години, на снимката Мери Елън е на 10-годишна възраст. В продължение на години Мери била недохранвана и пребивана многократно.

Мери Елън е родена в семейството на Томас и Фани Уилсън в Ню Йорк през 1864. Малко след нейното раждане баща ѝ умира в битка по време на Гражданската война. След неговата кончина семейството започва да изпитва огромни финансови затруднения.

Фани Уилсън работи ден и нощ, за да осигури храната на масата, но в един момент изгубва работата си и Мери Елън е изпратена в дом за сираци. Тя е осиновена, когато е на 2-годишна възраст от мъж, наречен Томас Маккормак, но за съжаление той също умира малко след осиновяването и момичето остава с осиновителката си Мери Маккормак.

Маккормак мразела детето до такава степен, че започнала да го тормози още от малко. След смъртта на съпруга ѝ, тя сключва брак повторно, но продължава да живее с Мери и да я тормози. Момичето било недохранено, заключено в тъмен килер с часове, не ѝ било разрешено да излиза и дори да показва лицето си на прозореца – и така в продължение на цели 7 години.

Днес се питаме как е възможно подобен тормоз да е продължил толкова време, но тогава времената са били други. На първо място родителите или в случая осиновителите вярвали, че имат пълни права над това как ще се отнасят с детето си. Властите и социалните служби рядко се намесвали в семейните отношения и родители като Мари Маккормак трудно бивали възпирани.

Виковете на Мери Елън вероятно са достигали до ушите на съседите, но отнело много време, преди някой да реши да посети дома на семейството, да види малкото момиче и да осъзнае, че то било в огромна опасност и се нуждаело от сериозна помощ.

Мери била на 10 години, когато една жена на име Ета Ейнджъл Уийлър, благодарение на своята настоятелност, успява да влезе в дома на семейството на момичето и макар за кратко, да види положението му.

Бил студен декемврийски ден, а Мери Елън, която миела чинии, изглеждала абсолютно неподходящо облечена за времето. Освен това била боса. Цялото ѝ тяло, от главата до петите, било насинено, изгорено и цялото в белези. В онзи момент Ета Уийлър не казала нищо на детето, но сцената, на която станала свидетел, я накарала да направи нещо. Тя не можела да остави нещата така.

Отнело ѝ цели 3 месеца, докато успее да издейства помощ за Мери. Ета получава помощта на г-н Хенри Берг, който по онова време работел за American Society for the Prevention of Cruelty to Animals (организация, занимаваща се с превенция на тормоза над животни). Мери Елън била нов и съвсем различен случай.

Ета и Хенри успяват да съберат свидетелства от съседите, които споделили, че често са чували писъци, детски плач и шум, който изглеждал като че ли някой бива пребиван. Мери била спасена, но раните ѝ, били ужасяващи – самата тя споделя, че е била бита с камшици, удряна и наранявана с ножици и никога не била целувана от осиновителката си.

След изслушванията Мари Маккормак била призната за виновна, а благодарение на по-нататъшните свидетелства на тормозеното момиче е формирано New York Society for the Prevention of Cruelty to Children (организация, занимаваща се с превенция на тормоза над деца) през 1875.

И макар че случаят на Мери Елън не е първият в историята, именно той обръща вниманието на обществото към този проблем и „отваря“ очите му. Именно след него са направени законови промени, свързани с проблема.

Самата Мери се възстановява от преживяното. Когато е на 24 години се омъжва за Луис Шът, от когото има две деца. Освен тях обаче, Мери се грижи за трите деца на съпруга си от първия му брак, както и за едно осиновено дете. Умира на 92 години.