В различни части на света хората са строили градове, които не могат да бъдат наречени истински. Но много от тях се явяват легитимни населени места, където хората живеят, работят и се занимават с различни дейности. Някои от тях са създадени за дълго време, а след това, когато  са станали ненужни, са били унищожени. А има и такива, които са само прикритие от съображения за сигурност. Ето 8 фалшиви и изкуствени селища от цял свят:

Бутафорни афганистански села в Калифорния, САЩ

В пустинята Мохаве, в щат Калифорния, в САЩ, има около 15 напълно функциониращи афганистански и иракски села, създадени с цел пресъздаване на конфликтните зони в Близкия изток.

В тренировъчния център на Фрот-Ирвин стотици актьори, играещи арабски жители, изпълняват роли на продавачи на плодове, полицаи, ранени и умиращи в битка.

Населението на военното градче е малко повече от 800 жители и е предназначено за американци и канадци, които ще отидат в Средния Изток.

Въпреки, че това място е тренировъчна база, то прилича на град, който по численост надвишава някои от истинските населени места.

Украински град – снимачна площадка

В покрайнините на украинския град Харков имало бутафорен град, построен като снимачна площадка на филма за живота на съветския физик Лев Ландау и превърнат в място на пребиваване за 210 000 членове на филмовия екип. Те са живели там, облечени в костюми от епохата на Сталин и цялата околна реалност напомняла начина на живот през 1950 година

Снимките започнали през 2006 г. и приключили в края на 2011 г. През цялото това време на територията на изкуствения град, наречен „Институт“, хората не просто играли роли и използвали предмети от това време, но и живели, работили и провеждали научни изследвания.

Изкуствена марсианска колония в щата Юта, САЩ

Хората отдавна се опитват да колонизират Марс – една от най-изследваните планети. Инициатор на развитието и колонизацията е организацията „Марсианска общност“, чиято цел е да проучи Червената планета. Но предвид факта, че хората все още не са се приземили на Марс, усвояването на необходимите умения за това засега става в американския щат Юта, където се намира изследователската станция за Марс.

В пустинята, силно напомняща марсианския пейзаж, в малки жилища живеят стремящи се към Червената планета марсонавти. Участниците провеждат тук изследвания, тестват различни устройства и се опитват да живеят по марсиански, но без условия на безтегловност.

Фалшив Париж с цел разсейване на германците

Въпреки, че този град не е завършен, той има доста интересна история. По време на Първата световна война германците се канели да нахлуят в Париж от въздуха и да бомбардират града. Французите решили да построят втори Париж, с надеждата, че немските самолети няма да забележат разликата и ще унищожат бутафорния град.

За изграждането на Париж-2, който също се намирал на река Сена, била избрана зоната около градчето Мезон-Лафит на 24 километра от центъра на Париж. Били създадени известните квартали на столицата и нейните забележителности, включително Триумфалната арка и Парижката опера, както и индустриалните зони. Копията на сградите до най-малките детайли приличали на оригиналните и имало специално осветление, което пресъздавало ефекта от работата в заводите. Но въпреки всички усилия, копието на Париж никога не било завършено. Войната свършила, а градът така и не бил използван или демонтиран.

Градове-двойници в Китай

Не е изненадващо, че в страна, известна със своите фалшификати, могат да се намерят много изкуствени версии на градове, създадени за туристи, които биха искали да пътуват, без да напускат родната си страна.

Един такъв пример е град Темза, кръстен на река Темза в Англия. Тук има най-типичните атрибути на английския град: червена телефонна кабина, калдъръмени улици, викториански тераси, магазини на ъгъла, и разбира се – фалшива Темза.

В китайския квартал Сунцзян можете да намерите фалшиви Париж, Виена, Ню Йорк и Цюрих. Градовете-двойници са почти пусти, тъй като да се живее там не е евтино.

Фалшив граничен град в Северна Корея

В демилитаризираната зона между Северна и Южна Корея е разположено малко селище, известно като Киджондън, или, както обичат да го наричат южнокорейците, „село на пропагандата.“

В Северна Корея твърдят, че там живеят около 200 семейства, за които градът е роден дом, има детска градина, училище и болница. Макар, че достъпът до него е забранен, от Южна Корея перфектно се вижда, че градът е постоянно пуст. Къщите нямат прозорци, а осветлението винаги светва в едно и също време, създавайки илюзията, че тук живеят хора.

Изкуствен град за експерименти в САЩ

Компанията „Pegasus Global“ решила да построи „Център за иновации“, който да прилича на среден американски град с градски каньони, крайградски райони и населени места. Всъщност това е изкуствен град, създаден за тестване на нови технологии (зелена енергия, безжична технология и др.). Компаниите могат да плащат за отдаване под наем на града, за да изпробват технологията си в подобна среда с тази на истинската. И въпреки, че в изкуствения град могат да се настанят около 35 000 жители, тук няма такива.

Ако проведете проучване коя е най-опасната риба на Земята, пиранята със сигурност ще бъде включена в първата тройка. Независимо от твърде малкия си размер, тази риба, ако е в стадо, ще остави само скелет от попадналия във водата човек. Поне така се случва в много филми и книги на ужасите. Но наистина ли е така?

Силата на натиска на челюстните мускули, в сравнение с размера на тялото, при пираните е най-голяма в сравнение с всички други гръбначни в света.

Първо трябва да се разбере дали пиранята е наистина изключително агресивно същество, което атакува във водата всичко, което се движи. Може би това ще звучи неочаквано, но пиранята е много внимателна риба и не представлява опасност за хората. Има множество доказателства, че човек може да плува в пълна с пирани вода, без да навреди на здравето си. Това беше демонстрирано от Хърбърт Акселдорф, известен биолог, специализиран в изследването на тропически риби.

За да докаже безопасността на пираниите за човека, Акселдорф напълнил малък басейн с пирани и се потопил в него, оставайки само по бански. След като плувал известно време сред хищните риби и не получил никакви наранявания, той взел прясно месо, напоено с кръв, и продължил да плува с него. Но няколкото дузина пирани в басейна не се приближили до него, макар че преди яли това същото месо с удоволствие, когато нямало никой в басейна.

Пираните, считани за страховити хищници с неутолима жажда за прясна плът, всъщност са доста плахи риби, които не смеят да се доближават до по-големи същества.

Известно е, че те предпочитат да останат в големи стада, а ако някой види пираня във водата, със сигурност има други наблизо. Но те правят  това не поради факта, че са хищни риби, а защото самите те са храна за по-големи видове риби. Когато са в стадо от десетки индивиди, вероятността да изядат някого е доста малка.

Освен това, експериментите с пирани показват, че когато са сами, тези риби не се чувстват толкова спокойно колкото, когато са заобиколени от други себеподобни.

Но въпреки миролюбивото си поведение към човека, пираните са истински машини за убиване на други видове риби, които стоят под тях в хранителната верига. Мощните им челюсти са предназначени за отхапване и разкъсване, а плътните им мускулести тела са способни да извършват невероятно бързи движения. Но в историята не е имало нито един достоверен случай на нападение от пираня на човек с фатален изход. Това обаче не означава, че тези риби никога не хапят човек или животно, което е влязло във водата. И такова поведение почти винаги се дължи не на агресивното поведение на рибата, а на самоотбрана или реакция в резултат на необичайни метеорологични условия, поради които поведението на пираните започва да се различава рязко от обичайното. При нетипични метеорологични условия, например период на суша, когато реките, обитавани от пирани, пресъхват и има само ями, пълни с вода, но откъснати от общия поток, рибата остава лишена от храна. Гладуващите хищници постепенно се втурват към всяко създание, което се е приближило близо до водата. Понякога склонността на пираните към агресивно поведение се повишава по време на хвърлянето на хайвера, когато се втурват към човек или животно като самозащита, но такива случаи са изключително редки.

Но всичко това не означава, че пираните ще откажат да ядат човешко месо. За съжаление, понякога се случват трагични събития – хора или животни се давят. Вече безжизненото тяло, плаващо във водата, примамва много риби, включително и пирани, които оставят върху него специфични ухапвания. Хората, които са видели това смятат, че причината за смъртта е нападението на пирани и така се раждат повечето митове за нападението на стада от пирании върху хора или животни.

Да предположим, че по някаква неизвестна причина огромно стадо пирани от 400-500 риби започне да напада всички, които са във водата. Тогава 500-те пирани ще успеят да оглозгат до кости човек само за 5 минути!

Баба Яга е един от най-известните персонажи в приказките на Източна Европа. Нейните навици са добре известни: тя примамва и отвлича деца, плаши възрастните, принуждава горски животни да й служат. Освен това, конкурира с друг отрицателен приказен герой – Кашчей Безсмъртни, затова с удоволствие помага на юнаците, които са тръгнали на поход с намерение да му отрежат главата.

Това е загадъчна, коварна стара магьосница, чието име е обвито в атмосфера на страх и ужас. Характерът й е несдържан, кавгаджийски, тя бързо променя настроенията си. По природа Баба Яга е хитра и коварна. Към всички се отнася с  подозрение. Доста е приказлива, дребнава и придирчива. Любимите й занимания са злодейства, дребни пакости и, понеже е доста самохвална, често възхвалява самата себе си. Има контакти с различни многоглави змейове, ръководи разни таласъми и кикимори. Предпочита общуване с горски зверове пред това с хора.

Речниците твърдят, че на някои славянски езици „яга“ означава връхна селска дреха – голяма кожена шуба, подобна на дебел халат, обърната с козината навън.

Някои изследователи смятат, че приказките за Баба Яга отразяват действително съществували създания, подобни на световноизвестния „Йети“.

Криптозоологията нарича реалните подобни същества „реликтови хоминоиди“.  Всички пътешественици и изследователи, които са попадали на следи от реликтов хоминоид, отбелязват дължината на неговата крачка – средно 1 метър, както и начинът му на ходене: той поставя краката си в една линия, което за хората не е присъщо. Остава се с впечатление, че е стъпвал на един крак. Това е още една характеристика на Баба Яга – в някои приказки я описват като еднокрака, на „костена нога“.

Друга версия ни води в дълбоката древност. Сред племената, враждебни на старите славяни, с които те често воювали, било и племето яги. Смята се, че били дори канибали. Това племе имало и своите шамани, които нерядко организирали и човешки жертвоприношения. Обикновено шаманите, сред които се срещали и жени, живеели встрани от племето, в горските дебри, където най-безопасното жилище било сред короните на дърветата. Така се появил и митът за „къщичката на кокоши крак“.

А животът сред гората изисквал да се познават навиците на горските животни, да се знаят кои билки, отвари и смеси са лековити, за да се използват в случаи на заболявания – и ето го образът на Баба Яга, която постоянно вари нещо в своя загадъчен котел и мърмори заклинания.

Относно заклинанията нещата също не са особено загадъчни: рецептите на билковите комбинации са сложни и многобройни, трябва да бъдат повтаряни почти като стихотворения, за да не се забравят. Всъщност, за забравянето: в отделни приказки Баба Яга няма нужда да е толкова паметлива, защото притежава дебела книга, от която чете, докато приготвя поредната си магия или вари вълшебна смес. Това също е нормално: всеки знахар си има свой рецептурник…

В някои приказки се появява и транспортното средство на Баба Яга – добре известната ни метла, обичайният скоростен превоз на всички вещици. Но трябва да се отбележи, че в най-старите приказки за нея метлата липсва. Тя се появява по-късно, под влияние на западните легенди за „вещици“, които се носят във въздуха на своите метли.

А оригиналната Баба Яга използва много по-екзотично средство за придвижване, което, всъщност, е твърде близко до съвременните „портали на времето“ – познати ни от фантастичните романи и филми.

Когато иска да отиде някъде, тя просто се завърта на място (съществуват варианти с 3, 7 и 9 завъртания), промърморва някакво заклинание и хоп – вече се е озовала на търсения адрес. Горе-долу, нещо като телепортация; във всеки случай, по-съвършена от тази във филмите, защото не изисква никакви допълнителни високотехнологични устройства.

Или просто ние не знаем всички тайни на Баба Яга, както и не познаваме евентуалните машинарии, които е използвала – но се е погрижила да ги скрие от разказвачите на приказки.

Обикновено се смята, че медицината от миналото е била твърде изостанала от съвременните постижения. Често лечението било опасно за пациента, тъй като лекарите, които били най-често шамани и жреци, не спазвали дори прости хигиенни правила. Въпреки това, археолозите редовно намират доказателства, че в древния свят лечението на хората се извършвало много компетентно и умело.

Днес вече има много находки, които потвърждават изключително високото ниво на развитие на медицинските знания преди много векове. По-специално, останки на хора със следи от хирургическа намеса се срещат редовно на територията на Индия, Египет и Южна Америка. При това, прецизността и професионализмът на операциите, извършвани от древните лекари, учудват дори съвременните специалисти. При внимателно проучване на такива находки се стига до заключението, че лекарите в древността са имали широки познания в областта на анатомията и познавали протичането на физиологичните процеси. Те също така знаели как да прилагат всички тези знания на практика за лечението на различни заболявания.

Сред невероятните открития, направени от археолозите, трябва да бъдат отбелязани специално черепите на хора с добре запазени пломби на зъбите. Пломбите винаги са поставени доста професионално. Изготвяли ги предимно от седеф, смлян на прах. На територията на Южна Америка намирали дори останките на хора с диамантени пломби.

Съществуват и находки, които показват, че древните лекари умеели да извършват дори трепанация на черепа и операции на мозъка, при това съвсем успешно.

Що се отнася до анестезията (обезболяването), за тази цел успешно били използвани препарати от растителен и животински произход, чрез които човек се потопявал в летаргично състояние и не чувствал болка.

За лечение на различни заболявания в древността широко се използвали всевъзможни вещества. Едно от най-загадъчните и противоречиво посрещани от съвременните медици е мумийото. Това вещество е известно вече много векове и се използва за лекуване на различни болести. В някои източници се твърди, че то има наистина магически свойства и е способно да избави човека дори от нелечими заболявания.

В древния Египет наричали мумийото „илирийска смола“ и го използвали както за лечение, така и при балсамирането на телата на починалите. Според някои слухове го добивали в планините Илир, разположени в югозападната част на Арабския полуостров. Цената на тайнственото вещество била огромна, а за керваните, които превозвали мумийо, всякакви разбойници и отделни местни владетели устройвали истински лов; затова нерядко те били придружавани от редовни военни части. Това търсене на вълшебната смола се обяснява с факта, че, според легендите, тя подмладявала тялото и лекувала всички болести без изключение.

Съставът на този магически елексир, както и находищата му, били държани в най-строга тайна. По време на най-голямата популярност на мумийото през Средновековието бил дори организиран много печеливш доходоносен бизнес, когато мошеници по специален начин сварявали трупове, откраднати от гробищата. Получената тъмна течност била представяна за истинско мумийо и продавана за много пари.

Съществува и до днес хипотеза, че мумийто предтавлява вкаменени екскременти от прилепи – но химическите анализи я отхвърлят. Най-новите изследвания показват, че мумийото е вещество, което включва растителни, минерални и животински компоненти. То се формира под влиянието на специални условия, възникващи в планинска местност.

Днес изучаването му продължава с усилията на изследователи-ентусиасти. Те доказват, че това вещество от минералогичен произход наистина е в състояние да ускори регенерирането на тъканите и да засили устойчивостта и ефективността на организма при борбата с различни заболявания. Но, въпреки това, официалната наука все още не признава мумийото за лекарство.

Филипинските „хилери“ са друг малко известен, но много интересен феномен. Тези хора са известни с това, че могат да лекуват пациенти, като извършват хирургически операции без използването на специални инструменти. По този начин те съумяват да извличат чужди предмети от тялото на пациента или да коригират появяващи се дефекти.

В интерес на истината, трябва да се признае, че днес има много измамници, които се представят за истински хилери. Действията им се основават на илюзиоинстки фокуси и различни трикове. Има обаче и истински майстори, които наистина помагат на своите пациенти. Тяхната  работа се основава на действията на сили и енергии, които науката все още не може да обясни.

Независимо от факта, че съвременните методи на лечение постоянно се развиват и подобряват, може да се приеме, че в незапомнени времена медицинските технологии били много по-съвършени, отколкото можем да допуснем днес. За съжаление, по най-различни причини, с течение на времето всички тези знания и умения били загубени от медицинската съкровищница на човечеството.