Търсене
Още
    Начало Блог Страница 136

    Необикновени факти за някои видове животни

    Ива Великова
    -
    0
    Необикновени факти за някои видове животни

    Майката опосум носи своите малки на гърба си

    След като малките опосуми се родят, те не са готови веднага да се изправят пред опасностите на природата, затова обикновено прекарват следващите 2 седмици на гърба на майка си. Когато пораснат достатъчно, те започват да падат едно по едно.

    Птиците имат нужда от гравитация, за да преглъщат

    Първоначално от НАСА смятат, че е добра идея да вземат на една от космическите мисии птици, но планът им не сработва. Скоро те разбират, че птиците не могат да преглъщат, ако няма гравитация. Те не могат да се хранят в космоса.

    Тъгата, а не пълнолунието е причината вълците да вият

    Въпреки че понякога вълците вият, за да отблъскват другите далеч от своята територия, учените са открили, че някои от тях са по-чувствителни. Някои проучвания показват, че вълците вият, като по този начин се опитват да открият отделилите се членове от глутницата им. Колкото по-близка връзка има виещият вълк с изгубените членове, толкова по-усърдно вие той, опитвайки се да ги намери.

    Октоподите са самотници

    Обикновено октоподите са самотници като някои от тях дори се крият сред подводните скали. Те обикновено предават изключително малко знания на своите потомци.

    Жирафите спят по 20-30 минути дневно

    Жирафите спят прави и то по около 20-30 минути дневно. Те правят това, защото е необходимо да са нащрек и да се предпазят от евентуална атака на хищници.

    Зъбите на бобрите никога не спират да растат, затова те непрестанно трябва да гризат

    Ако бобрите спрат да гризат, зъбите им ще пораснат до такава степен, че ще станат прекалено големи и ще им пречат да се хранят.

    Мишките усещат, когато други мишки изпитват тъга

    Учените от Университета в Монреал са установили, че мишките изпитват емпатия, когато друга мишка е тъжна или изпитва болка.

    Гарваните никога не забравят лица

    Изследвания на учените посочват, че ако гарванът се чувства заплашен от човек, той ще запомни лицето му до края на живота си и ще го атакува при всяка възможност, която му се отдаде – понякога с помощта на други гарвани.

    Зебрите не могат да спят сами

    За зебрите спането винаги трябва да е групово. По този начин мъжките предпазват женските.

    Козите имат приблизително 360-градусово зрение

    Забелязвали ли сте, че козите имат хоризонтални зеници? Оказва се, че това им е в помощ, защото позволява на животните да имат 320-340-градусово зрение (хората имаме само 160-210-градусово зрение).

    Буркан мед би струвал 182 долара, ако пчелите работеха на минимална заплата

    Изчислено е от sadanimalfact.com.

    Мозъкът на алигатора тежи колкото 5 бисквитки

    Алигаторите безспорно са интересни същества. Техният мозък обаче тежи средно около 8.4 грама (човешкият е около 1300 – 1400 грама).

    Медузите нямат сърце

    Медузите нямат кости, мозък и сърце. При някои от тях водата представлява 97% от масата на тялото им.

    Горилите могат да се заразяват от хората

    Те могат да се разболеят от почти всички болести, от които могат да се разболеят и хората.

    Дългопетите се самоубиват ако ги докоснем

    Дългопетите са изключително срамежливи и лесно се стресират. Когато личното им пространство е нарушено, те удрят главите си в дърветата, за да се самоубият.

    Любопитни факти за Микронезия

    Ива Великова
    -
    0
    Любопитни факти за Микронезия

    Това е страната с едно от най-невероятните съчетания на различни култури, езици и хора. Микронезия е разположена на север от Екватора и е съставена от над 600 острова, което дава на туристите невероятни възможности. Четирите основни острова – Понпей, Чуюк, Яп и Кошрай предлагат различни атракции – от невероятни вулканични образувания до внушителни планини и атоли.

    Въпреки че Микронезия се състои от стотици острови, общата площ на страната е 702 кв.км.

    Голяма част от островите, формиращи Микронезия, са или вулканични, или коралови.

    Името „Falalop” означава „голям остров“ или „основен остров“. Много от групите коралови острови на Микронезия са наречени именно с това име, което означава, че той е основният остров сред тях.

    Столицата на Микронезия е Паликир – град, обитаван от около 6000 души.

    Остров Яп е известен със своите тихи и спокойни води, подходящи за гмуркане.

    Нощният живот в Микронезия почти не съществува. Всички барове и ресторанти затварят в 22 часа.

    Тъй като на о.Понпей има един главен път, адресите на хората не се използват и нямат почти никакво значение.

    О.Кошрай е едно от най-безопасните места в света, тъй като там престъпност почти не съществува.

    Интересното е, че на о.Кошрай няма крокодили, змии и други опасни животни.

    През 2008 година Emelihter Kihleng става първата поетеса от Микронезия, която публикува стихосбирка на английски език.

    Традиционните дрехи на жените в Микронезия са цветни рокли, наречени “uroh”.

    Единствената империя, населявала Микронезия е била разположена на о. Яп.

    Културата на Микронезия е смесица между филипинска, малоазиатска и полинезийска култура.

    На о.Чуюк е прието мъртвите да се погребват в задните дворове на къщите.

    „Th’us” е вид плат, който огромна част от жителите на Микронезия носят, тъй като хората обитаващи по-малките населени места живеят по-близо до природата и по по-традиционни начини. Риболовът, ветроходството и тъкачеството са важни аспекти в живота на много от жителите на Микронезия. Жените често носят поли, направени от трева, а мъжете обличат дрехи, направени от плата „th’us”.

    Островите, обитавани от микронезийци и полинезийци са колонизирани от Испания през 17 век. През 1898 година Германия ги откупва от Испания.

    На 17.09.1991 година Феферативни щати Микронезия става напълно независима държава. Преди това, през 1978,  Каролинските острови получават статут „свободно асоциирана със САЩ територия“, а през 1986 са образувани Федеративни щати Микронезия, което е суверенна държава в свободна асоциация със САЩ.

    От 1952 година насам, САЩ организира операция „Christmas Drop”, при която подарява различни неща на хората от най-отдалечения атол в Микронезия – Kapingamarangi.

    Единственият вестник, който се издава в Микронезия, “The Kaselehlie Press”, излиза на всеки две седмици и може да бъде прочетен и онлайн.

    Населението на Микронезия е около 100 000 души, които използват 9 различни езика, включително английски, който е официален.

    На о.Яп не може да се отиде с празни ръце. Ако не носите нищо със себе си, жителите на острова приемат, че нямате работа там и не отивате с добри намерения. Носенето на зелено листо е знак за това, че имате добри намерения.

    Знамето на остров Ман и мистерията около знака трискелион

    Ива Великова
    -
    0
    Знамето на остров Ман и мистерията около знака трискелион

    Концепцията за това всяка страна да има свое знаме, е сравнително нова. По времето, когато повечето държави са избрали знамената си, воденето на записи и документирането на събития се е превърнало в стандартна практика. Поради тази причина проследяването на историята на различните флагове е относително лесно в повечето случаи. Има обаче и такива знамена, чиято история и символизъм предшестват писмените записи. Знамето на остров Ман (остров-държава със специфичен статус на политическа зависимост от Британската корона) е точно такъв.

    На флага на остров Ман са изобразени три свързани крака – символ, познат като трискелион . В най-простата си форма трискелионът е един от първите символи, създадени от човека. Според някои първата му употреба е била в Малта между 4400 и 3600 г.пр.н.е и че символизира трите свята – духовен, физичен и небесен.

    Други три връзки, свързани със символа са: живот-смърт-възраждане; минало-настояще-бъдеще; земя-вода-небе и създаване-защита-унищожение. Всяка от тези тройки е свързана с някакъв аспект от личностното израстване, човешкото развитие и духовния прогрес. Има теория, според която трискелионът символизира превъплъщение или прераждане, тъй като символизира непрекъсната линия, която може да бъде аналогична на непрекъснатото движение на времето. В този контекст тя представлява процесът на постоянно движение напред. Друга теория твърди, че в Нюгрейндж, Ирландия трискелионът символизира зачеване, бременност или раждане.

    С толкова много възможности за тълкуване на символа, не е изненадващо, че през вековете множество цивилизации и култури са възприели трискелиона. Сред тях са Америка, Германия, Сицилия и други.

    Една от най-старите употреби на трискелиона, изобразяващ три свързани човешки крака, най-вероятно е в Сицилия, когато тя е била колония на Гърция през 8 пр.н.е. Трискелионът на Сицилия е изобразявал три крака, свързани помежду си, като на самото място, на което са свързани, е изобразена главата на Медуза. Според римския учен Плиний Стари сицилианският трискелион символизирал триъгълната форма на острова.

    Не е сигурно как трискелионът е „пристигнал“ на остров Ман, но първата му известна употреба вероятно се е случила през 13 век. Някои смятат, че символът е „донесен“ от викингите, които се заселили на остров Ман, както и на няколко други острова от западното крайбрежие на Шотландия и Англия. Викингите обаче се заселват на островите през около 8 век и в крайна сметка ги отстъпват на Шотландия през 1266 година при подписването на Договора от Пърт.

    По време на подписването на договора, английският принц Едмънд Круукбак предявява претенции към трона на Сицилия. Той никога не го получава, но често пътува до там и има вероятност тогава да е виждал символа. По същото време шотландският крал Александър III посещава Лондон. Там той за първи път се запознава с трискелиона и по-късно започва да го използва на новопридобития остров Ман.

    Точната година, на която трискелионът става част от знамето на остров Ман е толкова мистериозна, колкото и произходът на символа, но някои историци смятат, че това се случва в периода 1840-1850 година. Не е ясна и точната година, през която остров Ман официално приема знамето си. Различни източници посочват различни години (сред тях са 1929, 1931, 1932 и 1933). Независимо от този факт, някои историци твърдят, че първоначално трискелионът на знамето на острова е изобразявал крака, „движещи се“ в посока, обратна на часовниковата стрелка. Промяната на посоката е извършена през 1968 година и знамето остава така и до днес.

     

    ПРИЗРАЧНО КРАСИВИ КЪЩИ

    iskamdaznam
    -
    0
    ПРИЗРАЧНО КРАСИВИ КЪЩИ

    Фотограф улавя магията на стари изоставени къщи в Щатите, за които се твърди, че са обитавани от духове

    Мненията относно Хелоуин са доста смесени, но това не ни пречи, с костюм или без, да се потопим в мрачната октомврийска атмосфера. Така и попаднахме на страховитата серия от снимки „13: Hauntingly Beautiful” от фотографа Seph Lawless. Американецът, който се счита за един от най-добрите фотографи на изоставени места, заснема 13 от най-зловещите къщи в Щатите. Повечето от тях стоят празни от години и постепенно се разпадат, но историите им са вечни и до днес могат да те накарат да настръхнеш.

    Докато предишните собственици се оплакват от странни шумове и изчезващи предмети, за някои от къщите се носят легенди, свързани със серийни убииства. Една от тези къщи е имението Бейли, което вдъхновява продуцентите на American Horror Story за първия сезон от сериала.

    Lawless има огромния късмет да снима една от къщите само ден преди да се срути в следствие на пожар. Той описва процеса по заснемането като много емоционално изживяване и твърди, че всяка от къщите засмуквала от енергията му по време на снимките.

    За тази къща се твърди, че е принадлежала на вещици, които извършвали всякакви магически ритуали в нея. Легендата разказва, че една от вещиците е погребана под верандата.

    Историята на тази къща е не по-малко страховита – баща застрелва по погрешка сина си и в отчаянието си убива съпругата си, след което се самоубива. Съседи казват, че до днес от къщата се чували страни гласове и звуци.

    В тази внушителна постройка са били държани роби. По стените има следи, наподобяващи отброяване на дни.

    Дали наистина има нещо по-особено около изоставените къщи, или не ще оставим на твоята преценка. Но не може да се отрече, че от историите им ни побиват тръпки.
    Източник: goguide.bg

    Один – върховният бог в Скандинавската митология

    Ива Великова
    -
    0
    Один – върховният бог в Скандинавската митология

    Один е върховният бог в Скандинавската митология и върховен бог на германите. Описван като изключително мъдър, едноок старец, Один е с най-разнообразни характеристики сред боговете. Към него се обръщали не само когато се подготвя война, защото той бил и бог на поезията, на мъртвите, на руните и на магиите. Один помага в създаването на света, живее в Асгард (крепостта и домът на боговете) и приема убитите войни във Валхала („залата на убитите“). Той е погубен от вълка Фенрир в Рагнарок – „крайната съдба на боговете“, в която светът е разрушен.

    Один е стар, оригинален герой в скандинавската митология, въпреки че много учени смятат, че неговата позиция на върха на божествената йерархия е по-късно допълнение. Ролята му като бащата на боговете идва от по-късни източници и много историци смятат, че е повлияна от християнските вярвания за Бог, а не е толкова истинско отражение на неговия статут.

    В поезията си скалдите (поети през викингската епоха) посочват Балдур, Тор и Вали като синове на Один, а по-късно (едва през 13 век) някои автори добавят Хеймдал, Тир, Браги, Видар и Ходр към тях. Макар че е съпруг на богинята Фриг, Один е описван като бог, който харесвал жените и дори понякога се хвалел със своите афери.

    Интересна е ролята на Один и като покровител на войната. Макар че самият той не бил воин, хората винаги се обръщали към него, когато се подготвяла война, за да им даде съвет и специални дарби. Някои вярвали, че Один решавал дали битката или самите воини ще са победоносни или ще завършат нещастно.

    Один имал своите Валкирии – войнствени девици, които предвождали загиналите в битка воини до техния рай – Валхала. Тези войници се биели в името на Один срещу нахлуващите сили на Подземния свят по време на Рагнарок.

    Один може да бъде разпознат по шапката и наметалото си, дългата брада и по това, че има само едно око. Някои от основните му атрибути са копието Гунгнир, пръстенът му Драупнир, който капе, за да се образуват 8 нови пръстена на всеки девет нощи и конят Слейпнир. Неговите два гарвана Хугин („Мисъл“) и Мунин („мъдрост“) летели по света, събирайки новини, а когато се завърнели, кацали на рамото на Один и прошепвали вестите в ушите му. Поради тази причина Один е известен и като „богът гарван“.

    Източник: ancient.eu

    Някои от най-скъпите монети и банкноти в света

    Ива Великова
    -
    0
    Някои от най-скъпите монети и банкноти в света

    Понякога, при специални случаи, поради грешки по време на сеченето на пари или в някои редки ситуации, произведените пари струват много повече, отколкото би трябвало да струват. Представяме ви някои от най-скъпите монети и банкноти в света.

    Флоринът с образа на Едуард III от 1343 година. Тази монета е една от общо трите оцелели монети от същия вид. Тя тежи 6.99 грама, направена е от злато, а стойността ѝ се равнява на 6 шилинга. Монетите са спрени от обращение само след няколко месеца. Днес стойността ѝ е 6.8 милиона долара.

    Дублон от 1787 година. Дублоните са златни монети на Испания и американските колонии, които са в обрaщение от 1497 до 1868 година. През 1700-те е направен опит да се произвеждат монети, изсечени от метали като мед и бронз, но по-късно властите не одобряват тази идея. Дублонът от 1787 е направен от 22-каратово злато, а оцелелите до днес монети са оценени на 7.4 милиона долара.

    Liberty silver от 1794 година. Това е първата монета, произведена от Федералното правителство на САЩ. Тя е изработена от мед и сребро. Днес една от тези монети е на стойност 10 милиона долара.

    Silver dollar (Class I) от 1804 година. Монетата е изработена през 1804 година, а 30 години по-късно е изсечена отново, за да бъде представена пред официални лица от Азия. През 2008 година е продадена за 3.8 милиона долара.

    1000-доларова банкнота от 1891 година (US Red Seal). В края на 1800-те години стойността на банкнотата е точно толкова, колкото е изписано върху нея – 1000 долара, но днес стойността ѝ е 2.5 милиона долара и е продадена на тази цена през 2013 година. Причината стойността ѝ да нарасне толкова е, че е рядка и все още е била запазена, макар че е на повече от 120 години.

    Double eagle от 1907 година. Тази монета била сложна за изработка, затова по-късно дизайнът ѝ е променен, като са премахнати думите „In God We Trust”. Американското правителство обаче не е доволно от тази промяна и изречението веднага е върнато. Малко от тези монети са оцелели до днес и всяка е на стойност 7.6 милиона долара.

    20-доларова монета Double eagle от 1933 година. Тази монета никога не е пускана в обращение. Президентът Рузвелт прекратява процеса, тъй като се опитва да изведе САЩ от депресията и да реши банковата криза. Произведени са общо 20 такива монети, които тогава са били на стойност 20 долара, но днес струват около 7.6 милиона долара всяка.

    Канадска монета на стойност 1 милион долара (2007 година). Тя тежи 100 килограма и е направена  почти изцяло от чисто злато. Произведена е от Кралския канадски монетен двор и струва 4 милиона долара.

    Източник:thevintagenews.com

    Масонският жест „скрита ръка“

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Масонският жест „скрита ръка“

    Ако се вгледаме в портретите на могъщи, славни, влиятелни или просто известни хора, които са ни оставени от различни епохи, несъмнено ще забележим един елемент, който се повтаря при мнозина от тях, увековечен от четката на художника или обектива на фотоапарата. Това е… скритата дясна ръка. Всички са присвили своята дясна ръка в лакътя и са я пъхнали под лявата страна на сакото, палтото, сюртука, жилетката и т. н.

    Сред тях са личности като Джордж Вашингтон, Моцарт, Соломон Ротшилд, Наполеон Бонапарт, Симон Боливар, Карл Маркс, Сталин…

    Изследователят на масонството Малкълм Дънкан твърди, че това е таен знак, по който масоните се разпознават при среща или обявяват на „посветените“ своята принадлежност към „свободните зидари“. Мнозинството представители на световния управляващ елит принадлежат към братството на „Свободните зидари“- това е  факт, установен от мнозина историци.

    Жестът, наречен условно „скрита ръка“, има особено значение в масонските ритуали. Според Малкълм Дънкан, Учителят казва следното при посвещаване в степен „Майстор на Втората завеса“: „За да стигнете до това ниво, трябва да станете съвършени Майстори, но вие не можете да продължите без моите думи. Тук те са: Сим, Яфет и Адонирам, а това е знакът ми (скрива ръка в пазвата си)“.

    Този жест е символично представяне на знака, даден на Моисей от самия Бог: „При това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, бяла като сняг“. (Изход: 6)

    В тези библейски стихове сърцето („пазухата“) символизира самия човек, а ръката – неговите дела. Ето защо, този сюжет може да се тълкува по следния начин: човек е това, което прави.

    През 1798 г. Наполеон Бонапарт бил приет в масонската ложа „Филаделфия“. Масони били неговите братя Луциен, Луи и Джером, петима от шестима членове на императорския военен съвет, шестима от девет висши служители и 22-ма френски маршали.

    Друг изследовател на масонството, Дж. С. Такет, пише в есето си „Наполеон и франкмасонството“:

    „Като се има предвид огромната роля на Наполеон в политиката на Европа по негово време, още когато континенталното масонство формирало свой ред в хаоса, е очевидно, че Бонапарт оказал сериозно влияние върху развитието му. Има безспорни доказателства, че Наполеон бил добре запознат с природата, целите и организацията на масонството, че е одобрил и приложил идеите на масоните до самия край“.

    Наполеон в работния си кабинет (1812)

    Съществуват показания на очевидци, че Наполеон редовно прибягвал до мистични сили. През 1813 г., след поражението на френската армия край Лайпциг, един пруски офицер намерил в палатката му окултните съчинения „Книга на съдбата“ и „Оракул“. Текстът на книгата „Оракул“ бил открит в една от египетските гробници по време на френската военна експедиция през 1801 година. Наполеон наредил да бъде преведен и оттогава често се обръщал за „съвет“ към тази книга. Казват, че именно тя послужила като импулс за най-рискованите му и успешни начинания.

    Друг, който позирал за снимка с дясна ръка под левия ревер на сакото си, бил Карл Маркс – човекът, който възнамерявал да замени монархиите със социалистически, а  след това и с комунистически републики. Някои масони се дистанцират от него, а други твърдят, че бил носител на 32-ра степен на Великата ложа.

    Карл Маркс

    Джордж Вашингтон също позирал с ръка под жилетката си. В интерес на истината, има негов портрет „наопаки“ – с лява ръка под дясната страна на жилетката.

    Моцарт е един от най-плодотворните и влиятелни композитори в историята на музиката. Той бил приет за масон на 14 декември 1784 г., а през 1785 г. вече бил повишен в степен „майстор-масон“. Моцарт бил убеден, страстен масон. Неговите творби буквално са пропити с възгледите, идеите и символите на „Братството на зидарите“. Това е най-ясно показано в операта „Магическата флейта“ (1791). В нейния сюжет са вплетени масови сцени, които буквално преповтарят масонски ритуали. Лесно е да се открият масонски символи, обозначаващи живота, смъртта, мисълта, действието. Откриват се и характерните за масонската философия тройни алегории (три феи, три момчета, три гения и т. н.).

    Моцарт

    Соломон Ротшилд е основател на виенския клон на известната династия Ротшилд. Това семейство, за което смятат, че е най-могъщо в цял свят, е повлияло до голяма степен, чрез финансовата си мощ на политиката на Германия, Франция, Италия и Австрия, а и не само на тях. Ротшилд играят ключова роля и в създаването на държавата Израел.

    Генерал Симон Боливар е най-влиятелният от ръководителите на бунтовниците във войната за независимост на испанските колонии в Америка. Национален герой на Венецуела. Приет е в масонската ложа на град Кадис (Испания), носител на шотландска масонска степен в Париж и на рицарска в Командорството на рицарите-тамплиери във Франция. Основател и майстор на ложата „Защитница на добродетелите“ № 1, (Венецуела) и на ложа „Ред и свобода“ № 2 (Перу).

    Става ясно, че по принцип хората, изобразени в портрети със „скрита ръка“, имат огромно влияние и принадлежността на повечето от тях към масонството отдавна е доказана. Те били с различни възгледи и принадлежали към различни политически течения, но имали една основна философия, вяра и крайна цел: приближаване на някаква абстрактна „Ера на Разума и Просвещението“ – основната идея на масонското учение.

    Сталин

    Конфуций е казал: „Светът се управлява от знаци и символи, а не от думи и закони“. Думите и политическите вярвания на тези хора в крайна сметка могат да бъдат изопачени или забравени – но портретите ще останат завинаги.

    Тайната нацистка База-211 на Антарктида

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Тайната нацистка База-211 на Антарктида

    В края на 1946 г. адмирал Ричард Е. Бърд, опитен полярен изследовател, получил задача да ръководи научна експедиция в областта Земя Кралица Мод на Антарктида. Експедицията имала кодово название „Висок скок“. Съставът на „научната“ експедиция обаче бил доста странен: 1 самолетоносач, 13 бойни кораба от различни видове, 25 самолета и вертолета, 4100 морски пехотинци, войници и офицери – но само 25 учени! Скоро в американските вестници излязла информация, че истинската цел на експедицията била да намери тайната нацистка „База-211″.

    Мнозина днешни историци стигат до извода, че нацистите са започнали създаването на база на ледения континент през 1938 г. Към бреговете на Антарктида бил изпратен изследователски кораб. Неговият хидроплан снимал почти 1/4 от територията на континента и пуснал върху леда метални вимпели със свастика. Германия се обявила за собственичка на огромна територия в района Земя Кралица Мод, наречена „Нова Швабия“. После към Антарктида се отправили подводниците с морските вълци на адмирал Карл Дьониц.

    След края на Втората световна война били намерени документи, показващи, че немските учени открили в Нова Швабия система от взаимносвързани пещери с топъл въздух. Когато се отчитал за резултатите от експедициите, Дьониц казал: „Моите подводничари откриха истински земен рай“. А през 1943 г. произнесъл още една фраза, която останала загадка за мнозина: „Германският подводен флот се гордее, че е създал за фюрера непристъпна крепост в другия край на света“.

    За да се осигури безопасността на подземния град в Антарктида по време на Втората световна война, германският флот предприел безпрецедентни предпазни мерки. Всеки кораб, който се появявал до Земята Кралица Мод, незабавно бил потопяван.

    През 1939 г. започнало систематичното развитие на Нова Швабия и изграждането на нацистка секретна база под кодовото название „База-211″. Веднъж на всеки 3 месеца изследователският кораб „Швабенланд“ правел курсове до Антарктида. В продължение на няколко години там се превозвало минно оборудване и друга техника: железопътни линии, вагонетки и огромни фрези за прокопаване на тунели.

    За доставките на „База-211“ се използвали 35 от най-големите немски подводници, от които премахнали въоръжението и ги приспособили за доставка на товари. Освен това, според американския полковник от разузнаването Уиндъл Стивънс, немците построили 8 големи товарни подводници. Всички те се използвали само за доставка на товари до секретната „База-211″.

    До края на войната германците разгърнали девет изследователски предприятия, където експериментирали с проектите за съвсем нови по тип летателни апарати – „летящи дискове“. Според изследователите, по време на Втората световна война поне едно такова предприятие е било изцяло транспортирано до Антарктида и там било организирано производство. С помощта на подводници били превозени и хиляди концлагеристи за работна ръка, изтъкнати учени със семействата им, както и членове на „Хитлерюгенд“ – генофонд на бъдещата „чиста“ раса.

    Нацистите смятали, че дисколетите са новото перспективно оръжие, което може да обърне хода на войната. Според някои изследователи, немците успели да открият в Тибет някакви „съкровищници“ на древни знания – а извлечената оттам информация била използвана за разработването и създаването на огромни дисколети, способно да развият скорости от 700 километра в час и да обиколят земното кълбо. Независимо, че привържениците на тази хипотеза демонстрират дори снимки на въпросните летателни средства, съмненията в нея засега преобладават.

    Експедицията на адмирал Бърд през първия месец направила 49 000 въздушни снимки в района на Земята Кралица Мод. Вече се подготвяло и подробното изследване на сушата. Но… изведнъж се случи нещо необяснимо. На 3 март 1947 г. изследването, което току-що започнало, било спешно прекратено и корабите бързо се отправили към дома.

    Година по-късно, през май 1948 г., на страниците на европейското списание „Бризант“ се появила сензационна статия. Според нея, работата на експедицията била прекъсната поради „твърда вражеска съпротива“. По време на въоръжен сблъсък били унищожени един кораб и 4 бойни самолета, а десетки хора загинали. Други 9 самолета били изоставени като повредени, до степен негодност за употреба. В статията били публикувани и спомени на екипажи на бойните самолети. Пилотите разказвали невероятни неща: за „летящи дискове“, които се появили изпод водата и ги атакували, за странни атмосферни явления, които причинявали психически разстройства… Но това било толкова невероятно, че повечето читатели сметнали историята за измислица.

    Ала изминали десетилетия и от Антарктида започнали да постъпват съобщения, че дискообразни летящи обекти тук се появяват неколкократно по-често, отколкото в други райони на планетата. Най-известният случай бил през 1976 г. Японски изследователи едновременно забелязали на радара 19 кръгли предмета, които сякаш просто „от космоса“ паднали в Антарктида и изчезнали от екрана.

    През март 2004 г. канадският вестник „Торонто трибюн“ публикувал снимка на канадски летци, които фотографирали в Антарктида дисколет, вероятно повреден. Била изпратена експедиция, която обаче не открила нищо. А две седмици по-късно в редакцията дошъл 85-годишният Ланс Бейли. Той разказал на журналистите, че всъщност е руснак, а истинското му име е Леонид Бели. По време на войната бил затворник в концентрационен лагер и работел в тайна военна фабрика в село Пенемюнде – там, където произвеждали прословутите ракети „Фау“, изстрелвани от нацистите срещу Лондон.

    Бейли разказал, че на снимката е апарат, какъвто той видял преди 60 години. През септември 1943 г. върху бетонна платформа близо до хангарите четири работници изтеглили кръгъл обект с прозрачна кабина в центъра. Приличал на обърнат басейн върху самолетни надуваеми колела. Апаратът издал съскащ звук, откъснал се от бетонната платформа и известно време висял на височина няколко метра.

    Възрастният човек явно нямал мотив да лъже. Но все още „База-211“ остава само недоказана хипотеза…

    Защо времето „лети“ и защо се движи бавно? Всичко е в умовете ни!

    Ива Великова
    -
    0
    Защо времето „лети“ и защо се движи бавно? Всичко е в умовете ни!

    Колко пъти ви се е случвало да почувствате, че времето като че ли „лети“, когато сте били заети или че се забавя, когато сте скучали? Защо времето изглежда се движи по-бързо или по-бавно в зависимост от това какво се случва?

    Повечето от нас са запознати с усещането за по-бавно движещо се време, когато очакваме нещо да се случи. Освен това, според проучванията, времето изглежда се движи още по-бавно, когато ние самите сме нетърпеливи.

    В свое проучване, немският психолог Марк Витман кара участниците да стоят в една стая без да правят нищо в продължение на 7 минути и половина. За всеки от тях това време е минало по различен начин. Накрая някои твърдят, че им се е сторило, че са чакали само 2 минути и половина, а други 20 минути. Така че, как ще се движи времето в нашите представи не зависи само от външни фактори, но и от това какви сме ние самите и как възприемаме времето.

    Как мозъкът ни възприема времето?

    Няма реален отговор за това къде и как мозъка ни възприема и обработва представата за времето – твърди д-р Витман. Според него обаче, когато става дума за определяне на времетраене, по-дълго от 5 секунди, нашите представи за него са изключително неточни.

    В друго негово проучване участниците трябвало да определят период, който бил с продължителност от 18 секунди. Д-р Витман установява, че по-точни в преценката си са онези от хората, които имат по-висока активност в така наречения „инсуларен кортекс“ на мозъка. „Инсуларният кортекс“ приема сигнали от цялото тяло и ни дава възможност да „усетим себе си“ – твърди д-р Витман. „Чрез усещането на нашето тяло ние усещаме продължителността на времето, което е изминало“ –  допълва той.

    Когато не вършим нищо, сме по-малко разсеяни и по-чувствителни относно нас самите, затова имаме усещането, че времето минава по-бавно. Но освен че понякога усещаме, че минава по-бавно, времето понякога „лети“ – и то точно в моментите, в които се забавляваме най-много. Това е така, защото отделяме изключително малко внимание на заобикалящата ни среда.

    Когато фокусираме вниманието си върху нещата, които ни забавляват в момента, обръщаме по-малко внимание на времето, затова ни се струва, че то се движи по-бързо. Същото се отнася и за моментите, в които сме заети.

    Защо времето „лети“, когато сме по-възрастни?

    През 1800-те години френският философ Пол Джанет твърди, че хората възприемат времето пропорционално на продължителността от време, през което са били живи. За едно 3-годишно дете периодът от една година минава по-бавно, отколкото за един 80-годишен човек.

    Според невролога Маурин Айриш обаче, съвременните теории предполагат, че усещането ни за ускоряване на времето, породено от представата ни за изминали събития, е само трик на нашата памет.

    „Паметта е огромен фактор при представите ни за движението на времето“ – твърди тя. Спомените се създават, когато преживяваме нови неща – колкото по-силна е емоцията,  свързана с преживяването, толкова по-дълго пазим спомена за него.

    Тези спомени, независимо дали са приятни или не, поставят „маркери“ в миналото ни, според които определяме колко време е минало. Когато сме млади обикновено имаме по-запомнящи се преживявания – първа среща, сватба, първото дете. Но когато остаряваме изпадаме в рутина и имаме по-малко нови и вълнуващи преживявания.

    „Когато остаряваме имаме усещането, че сме изминали дълъг път от тези запомнящи се моменти и така имаме чувството, че времето се движи много по- бързо“ – твърди д-р Айриш.

    Тайният живот на Хайнрих Мюлер

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Тайният живот на Хайнрих Мюлер

    Мнозина от ръководителите на специалните служби на Третия райх изчезнали в последните дни, а някои дори, може да се каже, в последните часове и минути на войната.

    Сред тях бил и началникът на тайната държавна полиция (Гестапо), групенфюрерът от SS и генерал-лейтенант от полицията Хайнрих Мюлер, когото в Германия наричали Мюлер Гестапото.

    Той бил един от най-информираните и влиятелни функционери на режима. На практика всички заповеди за смъртно наказание идвали при него за подпис или съгласуване. След атентата срещу Хитлер през юли 1944 г., именно Мюлер ръководел специалната комисия за разследване на заговора, която репресирала над 7 хиляди души.

    Мюлер бил видян в бункера под императорската канцелария, след като Хитлер и Ева Браун се самоубили. Според една от версиите, шефът на Гестапо загинал на 2 май. Но няколко години след войната се появили многобройни доказателства, че най-вероятно Мюлер е инсценирал собствената си смърт.

    Хайнрих Мюлер

    Първият, който потвърдил тази хипотеза, бил генерал-лейтенант Ханс Ратенхубер, началник на личната охрана на Хитлер. На 2 май, когато се опитал да избяга от обкръжението, той бил пленен от съветски войници, а след това отведен в Москва. По време на разпитите Ратенхубер разказал, че в нощта на 2 май той предложил на Мюлер да си пробиват заедно път през обкръжението. Мюлер отговорил, че ще изчака. „Кого ще чакаш?“, учудил се Ратенхубер, но не получил отговор. Той обаче забелязал, че Мюлер е в добро настроение, въпреки че фактически вече нямало шанс за спасение.

    Същия ден, когато Ратенхубер бил пленен, сред руините, недалеч от райхсканцеларията, бил открит трупът на мъж в SS-генералска униформа и с обезобразено лице. В джоба на униформата му били открити документи на името на Хайнрих Мюлер. Тялото било погребано.

    Според някои съобщения, през септември 1945 г. останките на Мюлер са били ексхумирани, транспортирани до западния сектор на Берлин и там препогребани, което било регистрирано. Известно време след това над гроба му се появил паметник с надпис: „На скъпия ни съпруг и баща, паднал в Берлин през май 1945 г.“.

    В началото на 1950-те години на Запад били публикувани мемоарите на бившия шеф на външното разузнаване на фашистка Германия Валтер Шеленберг, озаглавени „Лабиринт“. Тази книга вдигнала много шум. Авторът й твърди, че Мюлер започнал да работи за съветското разузнаване от края на 1943 г. и бил тайно изведен от превзетия  Берлин в Москва през май 1945 г. Според Шеленберг, Мюлер установил връзка с руснаците, използвайки случая с „Червения оркестър“ – разкриването на антифашистката агентурна мрежа, ръководена от съветското разузнаване. Но дали това е било възможно по принцип?

    След Курската битка през 1943 г.  много фашистки лидери осъзнават, че войната е загубена, а крайното поражение на Германия е въпрос само на време. Нацистката върхушка виждала всеки ден онова, за което не пишела германската преса: Хитлер все по-често изпадал в истерия, вземал погрешни решения, които влошавали ситуацията на фронтовете.

    Също така, било ясно, че ще трябва да отговарят за онова, което са сторили, особено онези, които „работели“ с „човешки материал“. Но те също искали да живеят. И да живеят добре. През 1943 г. Мюлер бил само на 43 години. На тази възраст всеки човек, ако е физически здрав, се надява да получи от живота още много удоволствия. Мюлер, „нисък на ръст, набит, с квадратен селски череп, с тесни, плътно свити устни и остри кафяви очи“ (според описанието на Шеленберг) – не бил изключение.

    Той никога не се качвал на трибуни, рядко се появявал на публични места и предпочитал да стои в сянка. В тесен кръг, Мюлер често се възхищавал от методите на съветското разузнаване, особено след прословутия процес на Тухачевски. Известно е обаче, че люто мразел комунистите и Съветския съюз. И все пак, чисто прагматични съображения биха могли да го накарат да им сътрудничи. Съветската система била силно затворена и Мюлер можел да се надява, че ще му позволят да изчезне в нейните скривалища, каквито имало и в най-глухите райони на планетата.

    Скоро експертите обърнали внимание на факта, че на 2 май 1945 г. също толкова загадъчно изчезнал от бункера под Имперската канцелария Кристиян Шолц – щурмбанфюрер от SS, ръкодител на средно ниво в Гестапо. Това бил единственият човек, комуто Мюлер се доверявал напълно. Фактически, Кристиан Шолц бил почти член на семейството му и живеел постоянно в неговия дом в Берлин. Именно Шолц ръководел „радиоигрите“ на Гестапо със съветското разузнаване.

    Съществува версия, според която Шолц по тайна инструкция от Мюлер влязъл в контакт със съветското военно контраразузнаване „Смерш“. След 2 май 1945 г. никой не е виждал Шолц жив или мъртъв. Дали пък именно неговият труп с обезобразено лице и с документите на  Мюлер в джоба му е намерен сред развалините? Последна „приятелска“ услуга…

    В средата на 50-те години германските генерали започнали да се завръщат в Германия от руски плен. Някои от тях твърдели, че са виждали Мюлер в Москва жив и невредим. Такива слухове ставали все повече, а за тяхната проверка през 1960 г. в Западна Германия била създадена специална комисия на криминалната полиция в провинция Баден-Вюртемберг. Детективите разследвали контактите и кореспонденцията на близки роднини на Мюлер – неговата вдовица, баща му, дъщерята и сина, които се заселили в Мюнхен. Но нищо подозрително не било фиксирано. И накрая, през септември 1963 г., тялото от гроба му било ексхумирано. Следствието установило, че трупът принадлежи на друг човек.

    Какво ли се е случило с началника на най-страшната тайна полиция в човешката история? Мюлер си остава истински таен докрай.

    Учени опитват да дешифрират „Ръкописа на Войнич“ с помощта на изкуствен интелект

    Ива Великова
    -
    0
    Учени опитват да дешифрират „Ръкописа на Войнич“ с помощта на изкуствен интелект

    Ръкописът на Войнич е книга, която днес никое човешко същество не разбира. Сега обаче вероятно ще можем да разберем какво пише в мистериозния ръкопис – благодарение на машини, създадени половин век след като е написан.

    Ръкописът на Войнич, който често е наричан „най-загадъчната книга“, се състои от 240 страници, изпълнени с непознат текст, на непознат език, както и с диаграми и илюстрации. Интересното е, че досега никой все още не знае за какво става дума в книгата.

    „Най-мистериозната книга“ е принадлежала на алхимици и императори, преди да попадне в ръцете на полския антиквар Уилфрид Войнич – от където идва и името на ръкописа.

    Оттогава насам множество криптографи и лингвисти са се опитвали да разкрият тайните на Ръкописа на Войнич, но всички опити са били безуспешни. Днес обаче, благодарение на канадски компютърни специалисти, изглежда ще можем да узнаем значението му.

    Учени от Университета в Албърта, Канада използват изкуствен интелект, за да декодират части от древния ръкопис като използват техника, наречена „алгоритмично дешифриране“. Тяхната задача не е никак лесна, както споделят самите те в своя доклад, имайки предвид колко малко се знае за езика, на който е написана книгата.

    „Ръкописът на Войнич е написан на неизвестен за хората език, което е най-предизвикателният вид дешифриране“ – разказват учените. Те тестват алгоритъма си чрез 380 различни превода на „Всеобщатата декларация за правата на човека“. След това фокусират изкуствения интелект върху страниците на „Ръкописа на Войнич“, за който смятат, че е написан на арабски. Изкуственият интелект не се съгласява с тях и твърди, че еврейският е най-вероятният първоизточник на езика, посочвайки и други потенциални съвпадения, които не са били често използвани в Средновековието.

    Учените предполагат, че ръкописът може да бъде пример за подредени по азбучен ред анаграми (наречени „алфаграми“). Те смятат, че текстът е съставен от думи, в които буквите са разменени, а гласните пропуснати. Опитите за дешифриране на първите 10 страници от ръкописа показват смесени резултати.

    „Оказа се, че над 80% от думите могат да се открият в еврейския език, но все още не знаем дали имат смисъл написани заедно“ – споделя Грег Кондрак – един от лингвистите в екипа.

    Тъй като не успяват да открият еврейски учен, който да им помогне с превода, те използват Google Translate и макар че той невинаги превежда правилно, изглежда в текста се оформя някакъв смисъл. В началните редове на главата „Билки“, в която има няколко рисунки на растения, се появяват множество термини, свързани с ботаниката, включително думи като „фермер“, „светлина“, „въздух“ и „огън“.

    А относно това как започва ръкописът – „Тя направи препоръки на свещеника, на човека в къщата, на мен и на хората“ – така започва той според изкуствения интелект. Учените все още не са сигурни за какви препоръки става въпрос, но смятат, че има логика те да са свързани с ботаниката и билките.

    „Това е необичайно изречение, с което да започва един ръкопис, но определено има някаква логика в него“ – твърдят изследователите.

    Те се надяват да намерят еврейски историк, който да им помогне в по-нататъшните изследвания, за да не се основават само на предположения. Имайки предвид колко малко знаем все още за „Ръкописът на Войнич“, тяхната работа е важна следа в научния свят.

    Източник: sciensealert.com

    Нови проучвания предполагат, че салмонелата е унищожила ацтеките

    Ива Великова
    -
    0
    Нови проучвания предполагат, че салмонелата е унищожила ацтеките

    В един от най-мрачните епизоди от историята ацтеките преживяват епидемия, която отнема живота на милиони.  До голяма степен е прието, че всичко започва с пристигането на европейските изследователи, с които „идват“ и новите болести, за които ацтеките нямат имунитет. Милиони хора умират още при първата епидемия от вариола (едра шарка) през 1519-1520 година.

    По време на следващата епидемия – 25 години по-късно, загиват между 5 и 15 милиона души. Местните започнали да наричат болестта „cocoliztli”, което означава „мор“ на езика на ацтеките науатъл.

    След двете епидемии измира общо 80% от населението на ацтеките, а векове след това все още остават важни въпроси, на които няма отговор. Какво причинява тези опасни събития, които унищожават толкова много хора?

    Днес обаче, изглежда учените имат отговор на този въпрос. Симптомите като треска, главоболие, кървене от носа, устата, а понякога дори и от очите, вероятно са били симптоми на салмонела. Повечето хора умирали около 4 дни след като се разболеят. Засегнати са големи области от Мексико, както и Гватемала и Перу.

    Учените проследяват наличието на патоген на салмонелата след извършване на ДНК анализ върху скелетни останки на 29 тела, погребани в масивното гробище, известно като Teposcolula-Yucundaa и свързвано с така наречения от ацтеките мор. Те откриват наличие на бактерията „салмонела ентерика“ по зъбите на скелетите. Резултатите от изследването са публикувани в списание “Nature Ecology and Evolution“ през януари 2018 година.

    Учените от “Max Planck Institute” в Германия споделят, че патогенът, който са открили, е причинявал треската и други симптоми, близки симптомите при тиф. Ацтеките лесно можели да се разболеят, консумирайки замърсена вода или храна.

    ДНК-анализите са извършени чрез специален софтуер, който позволява на учените да проследят наличието на патогени. 10 от 29-те изследвани човешки остани били свързани със салмонела. „Морът от 1545-1550 година е един от многото епидемии, които засягат Мексико след пристигането на европейците и е втората от трите най-опустошителни епидемии, които са довели до най-много смъртни случаи. Салмонелата започва в стомаха, така че фактът, че открихме патогена по зъбите, предполага, че заболяването е заразило и кръвта на болните.“ – казва  Åshild Vågene, която води изследването.

    Учените предполагат, че е възможно да има и други смъртоносни организми, които да са повлияли за избухването на епидемиите в Мексико. Те са изследвали човешки останки от само едно гробище и засега не е сигурно дали патогенът е налице и в други райони, засегнати от епидемиите.

    Дали пристигането на европейците е причината за възникването на епидемията от салмонела е друг въпрос, който остава без категоричен отговор засега. Въпреки това, историческите записи показват ясно, че европейците „носят“ със себе си няколко вида болести, на които ацтеките не са били изложени по-рано, като едрата шарка например.

    Епидемиите от 16 век, които убиват милиони ацтеки, остават сред най-смъртоносните в човешката история. Два века преди това бубонната чума или „черната смърт“ причинява смъртта на 25 милиона западноевропейци – което е приблизително половината от населението по онова време.

    1...135136137...319Страница 136 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto