Още
    Начало Блог Страница 137

    Някои факти за мишките

    Модерният човек все по-често, след като чуе думата „мишка“, си представя компютърната такава. Не е ясно, защо устройството е наречено точно така. Може би жицата на мишката е нещо като опашка на истинското животно.

    Археолозите са намерили бронзова брошка, която много прилича на Мики Маус. Спектралният анализ показал, че е на около 3 хиляди години.

    Странно, но опитомените домашните мишки са разделени само на два вида. Първият вид е мишката албинос – бялата лабораторна мишка. Домашната декоративна мишка е малко животно, което тежи средно 30 грама, с големина от 7 до 12 см, със същата дължина на опашката, често монохромна: черна, кафява, сива, пясъчна. Продължителността на живот на това миниатюрно животно е средно 2-3 години.

    Бялата мишка е предшественикът на цялото мишо движение. Известно преди нашата ера, това същество е чест посетител в домовете на китайските императори, а по-късно, донесено в Англия, бързо спечелило симпатиите на всички почитатели на домашни любимци.

    През XIX век мишките участвали в лабораторни експерименти, в резултат на което се появил отделен вид – лабораторна мишка. С нея в лабораторните експерименти се изучавали модели на социално поведение, тестване на наркотици и много други изследвания, които имат пряка полза за човечеството. За любителите на домашни любимци този вид не е толкова привлекателен, въпреки че мишки албиноси все още могат да бъдат намерени в градските апартаменти.

    В лаборатории, за изследвания, както и в домашни условия, като домашни любимци, най-често има бели и цветни мишки, които са специално селекционирани. Те са загубили дивата си природа. Повечето от научните експерименти (над 75%) в областта на биологията, генетиката и медицината се правят специално върху тези два вида мишки. Всеки знае, че сиренето е любимо лакомство на мишките. Според британски учени обаче, това е заблуда. Факт е, че мишките предпочитат въглехидратната храна и миризмата на сирене ги отвращава.

    Най-голямата група животни в света е тази на гризачите. Общата характеристика на всички гризачи е подобната структура и доста странното разположение на зъбите – те имат по един резец върху горната и долната челюсти. Зъбите са достатъчно големи, но нямат корени и растат през целия им живот и остават остри, защото гризачите ядат твърди храни.

    Гризачите се възприемат по различен начин в различните страни. На Изток са свързани само с отрицателни емоции. А в Япония, плъхът е спътник на бога на щастието. В Китай липсата на гризачи в дома е много тревожен сигнал. Всеки знае фразата: плъховете са първите, които бягат от кораба. Въпросът е, че гризачите могат да чуят по-широк спектър от честоти на звукови вълни и се смята, че чуват звуци на резонанс – морски вълни, скърцане на облицовката на кораба и други „странни“  за тях звуци. Затова и напускат корабите. Това не важи за съвременните кораби.

    Учените са доказали, че слоновете не се страхуват от мишки. Бил проведен експеримент, в който пуснали много мишки, но слоновете не им обърнали никакво внимание.

    Прилепите са единствените летящи бозайници на планетата. Изображенията им са свързани с ужас, страх, вампири, зло. Те са в полза на литературата и филмовата индустрия. Дори научното име на прилепа е Vampyrus sektrum Linnaeus. Оказа се обаче, че прилепите не консумират кръв. По принцип, те ядат насекоми и плодове.

    Мишка в съня – това е предвестник на домашни проблеми, както и знак за нечестност в приятелски отношения. В бизнеса и на работното място могат да се случат непредвидими неща. Да видите убийство на мишката означава да победите враговете си. Да видиш плъховете в съня си е измама от съседи или близки партньори.

    Развенчани научни заблуди

     Четирите течности на човешкото тяло

    Древните лекари и учени смятали, че човешкото тяло се състои от 4 течности – храчка, жълта жлъчка, черна жлъчка и кръв. Ако тялото не произвеждало здравословно съотношение на тези жизнени сокове, човек се разболявал. По същата причина методът на кръвопускане до края на 19-ти век се считал за най-ефективният начин за нормализиране на баланса на течностите. После започнала златната ера на микробиологията, а медицината тръгнала по друг път, спасявайки новия живот благодарение на научните пробиви.

    Теория на Миазмата

    В науката от миналите векове имало теория, че причината за повечето болести се явява миазмата (вредни вещества и продукти на гниене, които излизат от почвата и канализацията директно във въздуха). Преди извършването на детайлни микробиологични проучвания в края на 19 век, версията за миазмата била най-често срещаното обяснение за почти всички заболявания, включително тифа, маларията и холерата.

    В процеса на разработване на тази теория, науката е създала серия от изключително любопитни медицински решения и приспособления. През Средновековието лекарите понякога предписвали на пациентите си лечение с лоши миризми (например вдишване на чревни газове).

    Земята е център на Вселената

    Благодарение на Николай Коперник днес знаем, че нашата Земя не е център на Вселената. През 16-ти век  геоцентричната система, според която всички звезди се въртят около нашата планета, е заменен от хелиоцентричната. И това не е всичко … Съвременните учени знаят много повече от астрономите от миналите векове и вече имаме най-новите технологии, за да гледаме далеч отвъд хоризонтите на това, което се считало за възможно. Но колкото повече човек узнава за Космоса, толкова повече въпроси възникват.

    Флогистон

    За първи път този термин се появява в средата на 17-и век и неговият автор е германският химик и лекар Йохан Йоахим Бечер. Ученият предполага, че този елемент е хиперфинна материя или огнена субстанция, съдържаща се в запалими вещества и освободена от тях по време на горенето. Освен това, през 17-и век хората вярвали, че ние дишаме, не за да получим кислород, а да издишаме този флогистон от тялото и да не изгорим живи.

    Неандерталците и Хомо сапиенс  

    Дълги години генетиците смятали, че съвременните хора са потомци само на Хомо сапиенс. Въпреки това, през 2010 г. учените успяха да изолират (определят последователността на аминокиселините и нуклеотидите) гени на неандерталците. Същевременно било установено, че около 4% от хората, живеещи извън Африка, отчасти са  потомци на едни и същи неандерталци и в кръвта им са открити следи от ДНК на този изчезнал вид.

    Генетични различия между човешките раси

    Всъщност няма генетична разлика между човешките раси. Последните проучвания показват, че може да има много повече различия между африканските народности, отколкото изобщо между някои европейци и негрите.

    Язвите се появяват поради стрес

    Язвата се появява поради жизнената активност на конкретна бактерия, а изследователите, които я доказват през 2005 г., получиха Нобеловата награда. Един от учените, участвали в експериментите, съзнателно погълнал тези микроорганизми, за да докаже връзката им с възпалението на кожата и лигавиците.

    Френология

    Тази псевдонаука твърди, че вътрешният свят, характерът и понякога дори съдбата на човек, зависят от външния вид. Последователите на френологията смятат, че най-важната информация за психичните свойства на човек може да бъде получена, чрез измерване на параметрите на черепа и анализиране на неговата структура.

    „Неприкосновените“ закони на Нютоновата физика

    От 1900 г., когато на среща на Германското физическо дружество Макс Планк обнародвал историческата си статия „Към теорията за енергийното разпределение на радиацията в нормалния спектър“, квантовата механика напълно променила нашето разбиране за света. На квантовото ниво възникват такива процеси, които са трудни за разбиране и обяснение с помощта на класическата механика и трите известни закони на Исак Нютон …

    Телегония

    Телегонията се счита за фалшива наука, според която потомството може да наследи гените на сексуалните партньори на майката, с които тя е била в интимна връзка преди бащата. Това учение беше особено популярно сред нацистите. Те вярваха, че една арийска жена, която поне веднъж е имала сексуален контакт с неариец, вече не е в състояние да зачене и роди чистокръвен ариец.

    Ирационални числа

    Една от ключовите им доктрини на Питагор и неговите последователи е, че всички съществуващи числа могат да бъдат изразени като съотношение на цели числа. Ето защо, когато древногръцкият философ и математикът Гипас забелязал, че корен квадрат на 2 е ирационално число, това било причина питагорейците да изпаднат в шок. Има версия, че учените били толкова удивени и обидени, че дори са удавили Гипас в морето.

    Времето е постоянно

    Така се е смятало до откритието на Алберт Айнщайн. Когато той доказал, че само светлината е постоянна, обществеността не е повярвала веднага и дори го считала за луд за известно време. Днес обаче пилотите на НАСА трябва да настроят своите часовници по специален начин, тъй като времето протича по различен начин в зависимост от разстоянието, на което космическият кораб е от източника на тежестта и скоростта на движение. Разликата се усеща дори и на Земята. Например, на морското равнище часовниците тиктакат по-бързо, отколкото на покрива на известния небостъргач Емпайр стейд билдинг (443 метра).

    Колкото по-сложни са организмите, толкова повече гени имат

    Преди това учените смятали, че човек има около 100 000 гени. Най-изненадващото откритие, направено по време на изследването на Проекта за човешкия геном (HGP, международен изследователски проект) е, че имаме само около 20 000 гени. Особено невероятно е, че у някои мъхове са открити над 30 000 гени!

    Любопитни факти за древните жени, които няма да прочетете в учебниците по история

    Въпреки, че жените в историята се борят за своята независимост, все още не е постигнато пълно равенство между половете. Но в древността всичко било съвсем различно. Жените в Рим, Гърция, Египет, Индия и Китай са имали много права, ограничения, хобита и навици, за които почти нищо не знаем.

    Римските момичета имали собствена версия на куклата на Барби

    В древния Рим момичетата били омъжвани още на 12 години. Една от техните играчки е открита по време на разкопки в края на 19 век. В саркофага е намерена дървена кукла, която принадлежала на момиче на име Креперия Трифенана от Рим. Куклата има известна прилика с днешните Барби, но в същото време е далеч от идеалните размери – има прекалено закръглен корем и широки бедра. В саркофага е открита и малка кутия, пълна с дрехи за тази кукла.

    Древноегипетските жени имали равни права за трона

    Египет бил по-демократичен от много други древни кралства. Основното доказателство за това е фактът, че всяко дете на владетеля може да наследи трона. Правата на мъжете и жените били почти равни. Освен това, семейната линия в древен Египет традиционно се водела от майката, а не от бащата. Така било прието, защото да се докаже майчинството е много по-лесно, отколкото да се докаже бащинство.

    Древните египтянки заемали високи религиозни длъжности

    Жените обикновено не участвали в религиозното управление. И все пак Древен Египет е изключение. Жените там заемали поста „Божията съпруга“, което се свързвало с различни божества. В същото, време най-престижната била „съпругата“ на бога Амон-Ра. Това е почетна титла, дадена на жена, която помага на първосвещеника в церемониите. Първоначално тя можела да бъде получена  от момиче от всяка класа, но по-късно станало привилегия, достъпна само за благородни особи. Освен това, тези жени били не само обикновени домакини. Има артефакти, които ги изобразяват като професионални музиканти или танцьори.

    Римските жени били образовани

    Образованието на жените в древния Рим остава доста спорен въпрос. Повечето момичета учили само основите на четенето и писането. Въпреки това, някои семейства искали дъщерите им да имат по-задълбочени познания, така че наемали частни учители, които да осигурят на децата им по-добро образование. Смятало се, че компетентната и интересна съпруга впоследствие би могла да постигне по-голямо влияние в обществото.

    Китайките можели да бъдат изхвърлени от съпруга си, ако говорят твърде много

    Жените в Древен Китай почти нямали никакви права и обикновено се смятали за собственост на съпруга си. Браковете ставали с помощта на професионални сватовници, така че обикновено жената виждала съпруга си чак по време на сватбата. На традиционната церемония булката била облечена в червена рокля и със син шал, който нейната свекърва й е подарила. Съпругът можел да се разведе с жена си заради невъзможността й да роди син, заради изневяра, липса на родителска благословия, кражба, инфекциозно заболяване, а дори и поради продължителни разговори.

    Индийските жени можели сами да избират своите съпрузи

    Днес, в Индия браковете, сключени по споразумение, са все още широко разпространени. Но в древни времена, жената имала равни права с мъжа. Например, тя не само можела да избере съпруга си, но и да се омъжи, когато пожелае.

    Учените разбраха защо човешката кожа не протича, въпреки че губим по 500 милиона клетки от нея дневно

    Целият външен слой на кожата ни се сменя на всеки 2 до 4 седмици, но никога не протича, макар за период от 24 часа да губим по около 500 милиона клетки от нея. Учените смятат, че са разбрали защо това е така – кожата ни е подредена в уникални форми, наречени тетракаидекаедри, които никога не оставят празнина, дори когато отделни клетки са отстранени.

    „Нашето изследване ни помогна да видим как клетките, изграждащи кожата ни, могат да „превключат“ на механизъм, който произвежда нещо като „лепило“, което от своя страна свързва клетките заедно – като по този начин се гарантира, че кожата ни запазва целостта си“ – споделя Рейко Танака.

    Танака и екипът ѝ от учени решават да изследват различните слоеве, съставляващи епидермиса на бозайниците – защитната бариера на кожата ни. Предишни изследвания са установили, че епидермисът на бозайниците има две бариери в горните си два слоя. В близост до повърхността е въздушно-течна бариера, формирана от най-външния слой на кожата, наречен „рогов слой“ (стратум корнеум), а под нея е течна бариера, формирана от плътни връзки, които са практически непроницаеми за течности.

    Учените отдавна изучават най-външния слой на епидермиса, който непрестанно отделя мъртви клетки на кожата и ги заменя с нови – по-здрави, но са направени малко изследвания относно тънката, вторична бариера, намираща се под него , наречена „зърнест слой“ (stratum granulosum).

    Зърнестият слой е от съществено значение, защото гарантира, че кожата ни няма да протече, тъй като това е слоят, в който се образуват плътните връзки, а външният слой на кожата не може да се образува без тях. Освен това, зърнестият слой играе огромна роля и в процеса на отделяне на мъртвата кожа.

    За да могат бозайниците да отделят външния слой кожа, новите клетки трябва непрестанно да се произвеждат в най-ниските слоеве на епидермиса, преди да се придвижат нагоре към зърнестия слой. Там те заменят старите кожни клетки, които след това се изтласкват нагоре към външния слой на епидермиса, за да се отделят.

    До скоро никой не е могъл да разбере как клетките от зърнестия слой са били заменяни, без да се нарушават плътните връзки, които ни гарантират, че няма да започнем да изпускаме телесни течности.

    Танака и екипът ѝ използват така наречената конфокална микроскопия (чрез употреба на конфокален микроскоп, който е оптичен флуоресцентен микроскоп с по-голям контраст), за да изследват клетките в зърнестия слой при мишките и установяват, че формата на тези клетки е от решаващо значение за вида на бариерата, която те формират.

    Формата им (тетракаидекаедри) представлява 14-стенен полиедър с 6 правоъгълни и 8 хексагонални страни. Структурата е предложена за първи път през 1887 от Уилям Томпсън (Лорд Келвин – основоположникът на термодинамиката).

    „Невероятно е да знаем, че такава абстрактна форма, създадена от физика Лорд Келвин преди повече от век, може да бъде важна фигура в природата, която да помага на кожата да запази ефективността си като бариера“ – казва Танака.

    Сега учените планират да разберат как дебелината на кожата се определя в различните слоеве на епидермиса и как се запазва баланса между растежа на клетките и отделянето на мъртви клетки, като целят да установят от къде вероятно произлизат някои проблеми с кожата.

    Източник: sciencealert.com

    10 заблуди, свързани с навиците ни

    Постоянно чуваме какво трябва да правим за здравето си и какво – не. За съжаление, съвременната култура въведе напълно безумни стереотипи в умовете на милиони хора. Ето десет навика, които абсолютно неоснователно смятаме за здравословни.

    1. Смятате, че да стоите прави е по-полезно, отколкото да седите

    Това е основна „здравословна“ тенденция през последните няколко години. Смята се, че е вредно да седиш, но да стоиш е полезно. Но дали е така? Неотдавнашно дългосрочно проучване, обхващащо 4000 възрастни американци, показало, че да стоите съвсем не намалява шансовете ви да получите хронични заболявания, свързани със заседналия начин на живот.

    1. Страхувате се да сядате, когато ползвате обществени тоалетни 

    Всъщност „половите“ вируси, като цяло – и HIV, и херпесът, не са толкова упорити, колкото си мислите. След като напуснат приятното и топло човешко тяло, те умират почти веднага. Дори преди техният притежател да напусне тоалетната и да пусне водата.

    Проведени са изследвания по тази тема и всички те показват, че най-опасните патогенни вируси не се предават по този начин. Освен това, кожата ви е ефективен защитник и убиец на всички микроби. Единственото изключение е, когато имате порезни рани или дълбоки драскотини. Тогава е най-добре да внимавате в обществената тоалетна!

    1. Не ядете хляб

    Напоследък това е модерно. От хляба се дебелее. Някои хора страдат от непоносимост към глутен, уверяват американските медии. Но от тази странна алергия страда не повече от 1% от населението. Всички останали се оплакват от подуване, метеоризъм и други проблеми, свързани с червата, причината за които не е хлябът.

    1. Пиете прясно изцеден сок

    Сок от плодове и зеленчуци – какво може да бъде по-здравословно?

    Но като цяло, неговата лечебна сила е силно надценена. Когато изцеждате сока, вие лишавате плодовете и зеленчуците от всички влакна – а това е основната съставка, която дава здраве, добро настроение и чувство за ситост.

    Ако купувате сок в опаковки, това е още по-лошо: не се зареждате с витамини, а със захар. Резултатът: остро чувство на глад, чести промени в настроението, хронична умора и загуба на мускулна маса.

    Запомнете: плодовете и зеленчуците носят полза само, ако се ядат, а не пият!

    1. Взимате тонове витамин С, за да не се разболявате

    Да, витамин С наистина може да подобри ефективността на вашата имунна система. Но истината е, че излишъкът му е по-лош от дефицита. Горната допустима граница на консумация на този витамин е 2000 mg на ден. Всяко превишаване на дозата причинява диария, гадене, повръщане, киселини, главоболие и множество други странични ефекти. Така че, внимавайте!

    1. Вместо цели яйца, ядете само белтъци

    Експерти по храненето дадоха на милиони хора увереност, че яйчните жълтъци са източник на холестерол. Но все повече изследвания показват, че яйцата, колкото и да ги ядете, имат много малък ефект върху концентрацията му в кръвта. Така че, ако нямате сърдечно-съдови заболявания, яжте цели яйца.

    1. Купувате антибактериален сапун

    Постоянното миене на ръцете с дезинфектанти е не само безполезно, но и опасно. В края на краищата, във вашето тяло има толкова полезни бактерии, колкото и вредни. Не слушайте рекламите. Купувайте най-разпространения сапун и мийте ръцете си само с него.

    1. Пиете мултивитамини

    Почти половината от възрастните американци приемат мултивитамини всеки ден. Това е невероятната сила на рекламата и търговската пропаганда!

    Десетилетия изследвания по тази тема показват, че няма полза от витамини в таблетки. Това не означава, че нямате нужда от витамини. Но те се набавят само от зеленчуци и плодове: това, което се съдържа в таблетките, практически не се усвоява. И на второ място, повечето от нас не изпитват недостиг на витамини: получаваме ги в достатъчно количество от храната.

    1. Избягвате храни, топлени в микровълнова печка

    Всички сме чували, че микровълнова печка унищожава хранителните вещества. За щастие, това е абсолютна глупост! Какво прави микровълновата печка? Тя използва енергията на вълните, за да накара молекулите на храните да се колебаят по-бързо и по този начин да увеличат енергията си под формата на топлина.

    Разбира се, с този подход част от хранителните вещества се разлагат. Но това се дължи на самия процес на затопляне, а не на метода, който е избран. Има доказателства, че микровълновата печка е най-чистият и ефективен начин за загряване на храната.

    1. Страхувате се, че ставите ви пукат

    Доскоро никой не разбираше естеството на този процес. Какво, по дяволите, става със ставите, та издават такъв звук? Това всъщност е звукът на компресируемите газове, които дават еластичност на вашите стави.

    Последните проучвания показват, че ако пръстите ви „пукат“ повече от обикновено, това всъщност е добре. Колкото по-силно пукат пръстите ви, когато се свиват, толкова повече „смазочни газове“ има в тях, което означава, че няма да получите артрит.

    Учените откриха нови, непознати ДНК-вируси в океана

    Океанът е препълнен. В него могат да се открият до 10 милиона вируси на всеки милилитър вода, но се оказва, че има и такива, за които изобщо не сме подозирали.

    Учените откриха непознати за тях вируси, намиращи се в океана и които не се откриват чрез стандартните лабораторни тестове. Те подозират, че тези вируси вероятно съществуват и извън водата. „Не смятаме, че обитават само и единствено водни басейни“ – твърди ученият Мартин Полц.

    Полц и колегите му от Масачузетския технологичен институт, както и учените от медицинския факултет „Albert Einstein College of Medicine” в Ню Йорк анализират проби от океанската вода, събрани от бреговете на Масачузетс в продължение на 3 месеца.

    Онова, което откриват във водата е забележително – не само заради това, което притежава, а заради това, което му липсва. Според тях най-разпространените вируси на нашата планета са двойноверижни ДНК-вируси, сред които така наречените „caudiovirales” , които имат „опашка“ и са най-добре познати на науката.

    За техните мистериозни двойници, които са без „опашка“, се знае значително по-малко, главно поради факта, че биологичните им характеристики са трудни за изследване чрез стандартни тестове. В последното си изследване, учените успяват да инкубират вирусите без „опашки“, извлечени от водите на океана до Масачузетс, както и да проследят ДНК-то им.

    От общо 200 вируса, инфектирали бактериите „vibrionaceae” (често срещана морска бактерия), 18 принадлежат към семейството на тези малки, „безопашати“ двойноверижни ДНК-вируси.

    Екипът нарича откритието си „autolykiviridae” – на Автолик – герой от гръцката митология, който получил от баща си Хермес дар – способността да става невидим и така станал изключително труден за залавяне.

    Но все пак, вирусите „autolykiviridae” са открити и сега, когато знаем за тяхното съществуване, учените ще успеят да запълнят огромна празнина във връзка с еволюцията на вирусите.

    Тези „безопашати“ вируси вероятно са представители на древна вирусна линия, дефинирана от специфични видове капсиди (белтъчната обвивка на вирусите), за които учените знаят, че инфектират животни и едноклетъчни организми, но не и бактерии.

    Докато повечето вируси инфектират само един или два вида бактерии, „безопашатите“ вируси изглежда са в състояние да заразяват десетки различни видове бактерии. „Те са причината за смъртта на около 40% от бактериите, въпреки че съставляват само 10% от вирусите, които изолирахме“ –обясняват експертите.

    С тази информация под ръка, учените започват да ровят в базата данни, за да открият доказателства за подобни вируси, които вече са били изследвани от други учени. „Открихме свързаност между „autolykiviridae” и някои вируси в микробиома на човечеството, но все още не знаем как те влияят на микробите в червата или колко са важни за здравето“.

    Тепърва ще се извършват повече изследвания, за да се определи ефекта от новооткритите вируси  – не само в океана, но и в природата и човешкото тяло. „Това отваря нови пътища за по-нататъшно разбиране на ролята на вирусите в океана. В практически смисъл, това ни показва, че трябва да променим някои от често използваните от нас методи, за да уловим тези вируси. Бих казал, че това е важен напредък в областта.“ – споделя биологът Джед Фърман от Университета в Южна Калифорния.

    Източник: sciencealert.com

    Как наказват изнасилвачите в различните страни

    Индия – доживотен затвор или смъртно наказание

    След въвеждането на новия закон против изнасилванията в Индия (през април 2013), виновните получават наказание – доживотно лишаване от свобода (което всъщност е 14 години в Индия) или смъртна присъда – в най-редките случаи.

    Франция – 15 години до доживотна присъда

    Извършителят може да получи 15-годишна присъда за изнасилване, която може да бъде увеличена на 30 години или доживотна присъда – в зависимост от степента на нараняванията, които е причинил на жертвата си, както и жестокостта, с която е извършено престъплението.

    Китай – смъртна присъда или кастрация

    Наказанието на изнасилване в Китай е смърт – и в много случаи се извършва изключително бързо (не се налага обвиняемият да чака с години, както в Америка например). С кастрация се наказва в по-редки случаи.

    Саудитска Арабия – обезглавяване (няколко дни след като престъпникът е заловен)

    Наказанието за изнасилване в Саудитска Арабия е публично обезглавяване, след като извършителят е предварително упоен с успокоително. Интересното е, че в Саудитска Арабия трафикът на наркотици се наказва по абсолютно същия начин.

    Афганистан – извършителят бива прострелян в главата или обесен

    В зависимост от присъдата, която извършителят ще получи от съдията, той е или прострелян в главата или обесен в рамките на 4 дни след залавянето му.

    Египет – обесване

    Някои смятат, че обесването е остарял метод, но според египетските закони наказанието за изнасилване е точно такова.

    Иран – обесване

    В повечето случаи изнасилвачите в Иран биват осъдени на смърт чрез обесване, но в някои случаи (по-рядко) те биват убивани с камъни.

    Израел – 16 години лишаване от свобода до доживотна присъда

    Изнасилвачите се наказват с 16 години лишаване от свобода в Израел. Там обаче дефиницията за „изнасилване“ е по-необикновена и не включва само сексуално насилие.

    САЩ – доживотна присъда

    Обикновено присъдата за изнасилване зависи от това дали процесът ще е под държавно или федерално законодателство. Наказанието може да варира от няколко години до доживотна присъда.

    Русия – между 3 и 20 години лишаване от свобода

    Най-често присъдата за изнасилване е между 3 и 6 години лишаване от свобода. Тя зависи от цялостната ситуация и жестокостта на извършителя и може да достигне до 20-годишна присъда (в най-редките случаи).

    Норвегия – между 4 и 15 години лишаване от свобода

    Всеки вид сексуално посегателство, извършено без съгласието на жертвата, попада в категорията „изнасилване“ в Норвегия, а извършителят може да получи присъда от 4 до 15 години лишаване от свобода.

    10-те най-скъпи течности в света

    1. Човешка кръв

    Самото придобиване на човешка кръв никак не е трудно, имайки предвид, че всеки от нас я има. Въпреки това, обработването на кръвта след даряването може да бъде много скъпо – в зависимост от това в коя страна са направени „покупката“ и „продажбата“.

    1. Гамахидроксибутират

    Гамахидроксибутиратът е анестесик, който е излязъл от употреба. Депресия, безсъние и нарколепсия са само 3 от нещата, за които се е използвал. В големи дози е изключително опасен, тъй като може да доведе до проблеми с дишането, колабиране и кома. При смесване с алкохол може да доведе до смърт.

    1. Черно мастило за принтер

    Независимо колко скъп е принтерът ви – цената на мастилото винаги е много по-висока.

    1. Живак

    Днес живакът не се използва толкова широко в продукцията на медицински уреди (най-вече термометри), заради токсичността му. Въпреки това той е единственият течен метал, който остава в течно състояние на стайна температура.

    1. Инсулин

    Инсулинът е хормон, произвеждан от панкреаса. Той е единственият хормон в организма, който понижава нивото на кръвна захар. Производството на биосинтетичната форма на инсулин е изключително скъпо. Според експертите цените на инсулина се утрояват в периода 2002 – 2013 година и оттогава не са спрели да нарастват.

    1. „Шанел No. 5”

    „Шанел No. 5” е първият парфюм на френската дизайнерка Коко Шанел, произведен за първи път през 1922 година чрез сътрудничеството на парфюмериста Ърнест Бьо. Днес „Шанел No. 5” е един от най-популярните парфюми в цял свят. Когато Бьо представя образците на направените от него парфюми, Коко Шанел избира образец номер 5, тъй като обичала числото. По-късно номерът е запазен в оригиналното име на парфюма.

    1. Кръвта на рака подкова – Мечоопашат

    Кръвта на тези видове раци се събира в големи количества днес, тъй като се използва в медицината. С нея се проверява дали широк спектър от медицински продукти не са замърсени. Тази кръв е синя на цвят и свойствата ѝ са открити преди повече от 50 години. ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА ТОВА УНИКАЛНО СЪЗДАНИЕ ТУК 

    1. Диетиламид на лизергиновата киселина (ЛСД)

    ЛСД е мощно психоактивно вещество, спадащо към групата на халюциногените и ентеогените. През 60-те години става широко разпространен сред младежите, които го използват като наркотик. За първи път е изолиран през 1938 година в Швейцария от химика Алберт Хофман, който днес е наричан „бащата на ЛСД“. Последствията от употребата на психоактивното вещество са непредвидими и могат да бъдат дълготрайни. В България, Великобритания и много други страни производството, притежанието и разпространението на ЛСД са забранени и се наказват от закона.

    1. Отровата на кралската кобра

    Кралската кобра е най-голямата отровна змия в света. Среща се най-често в Югоизточна Азия. Когато атакува, нейната отрова може да убие слон – тя е една от най-отровните змии в целия свят. В отровата на кралската кобра се съдържа уникален протеин, наречен „оханин“. Той се използва под формата на болкоуспокояващо средство, което е 20 пъти по-мощно от морфина.

    1. Отровата на скорпион

    Скорпионите са безгръбначни животни с осем крака, които принадлежат към клас Паякообразни. Използват отровата си, за да се защитават, но само 25% от тях имат отрова, която е смъртоносна за хората. Протеинът, открит в отровата на скорпионите, може да се използва при лечение на хора, страдащи от множествена склероза, някои възпалителни чревни заболявания и артрит. Отровата на скорпионите е най-скъпата течност в света.

    Последното голямо сражение на Средновековието

    Германският Тевтонски орден бил основан в Палестина скоро след Първия кръстоносен поход, около 1128 г. Отстъпвайки под натиска на мюсюлманите, през 1228 г. тевтонците приели поканата на полския княз Конрад Мазовецки и се преместили в Прибалтика. Задължението на Ордена било да защитава поляците от нападенията на варварите – боруси и жмуди.

    Много скоро обаче, той започнал да разширява своите територии. Разрастването на тевтонците неизбежно ги сблъскало с най-силните им съседи – Полша и Литва. Апогей на конфронтацията между тях станала битката край селището Грюнвалд (в немската литература се обозначава като „битката при Таненберг“, на името на съседното село, откъм германската страна).

    През 1410г. полските и литовските военачалници се събрали в крепостта Брест, за да обсъдят план за съвместни действия. Било решено да се обсади основната тевтонска база – замъкът Малборк (Мариенбург). Полската войска се предвождала от краля Владислав ІІ Ягело, литовската – от княз Витовт Олгердович, чешките наемници – от Ян Жижка, бъдещият легендарен пълководец на хуситите. Имало и спомагателни татарски отряди от 3 000 души. В литовската войска били включени три руски полка от Смоленск. Главнокомандващ на цялата армия бил крал Владислав.

    Съюзническите войски наброявали 39 хиляди конници, заедно с оръженосците (понякога обикновени селяни). Тевтонците имали превъзходство във въоръжението и с отличната си дисциплина на рицари-монаси. Войската им, предвождана от Великия магистър Улрих фон Юнгинген, наброявала около 27 хиляди бойци – рицари на васални владетели и търсачи на приключения от Западна Европа, наемници-арбалетчици и унгарци-артилеристи заедно със 100 бомбарди – първите примитивни оръдия.

    На 15 юли 1410г. полско-литовската армия се съсредоточила по края на гората между селищата Грюнвалд и Таненберг. Тевтонците им изпратили по херолди два меча в знак на „уважение“, за да им „помогнат“ в битката – но това било подигравка и намек, че поляците се страхуват да влязат в боя. Немците дори се изтеглили малко, за да позволят на врага си да излезе на откритото поле и да не крие своята сила в гъсталака на гората.

    Така, на полето между селищата Грюнвалд, Таненберг и малко по-далечното Лодвигово, се сблъскали над 50 хиляди воини, над половината от които били конници. Битката започнала, като тевтонците открили огън с бомбардите си, които оказвали повече психологическо, отколкото реално бойно въздействие.

    Битката при Таненберг, миниатюра от 15 век. Снимка – Уикипедия

    Самият Ягело, за разлика от Великия магистър, не взел пряко участие в битката и ръководел войските си от хълм зад редиците на многобройна охрана. Великият магистър, напротив, проявявал отчаяна храброст и в решителния момент на битката сам застанал начело на ударния тевтонски отряд, който атакувал личната дружина на полския крал – рицарите на Краковската земя. В един момент победата вече била в ръцете на кръстоносците и дори кралското знаме с белия полски орел било пленено. Но в този критичен момент на битката, Ягело хвърлил нови сили в битката и атаката на тевтонците се забавила.

    Татарската конница опитала да атакува тевтонския фланг, но стрелите на лъковете отскачали от рицарските брони. Тевтонците успели да преминат в контраатака и да обърнат в бягство лековъоръжените татари и литовци. Девет от дружините на орденския пълководец Фридрих фон Валенрод преследвали отстъпващите няколко километра.

    Единствено трите смоленски полкa устояли на удара на дружините на Валенрод и не помръднали от мястото си. Според най-подробния летописец на битката – поляка Ян Длугош, именно това се оказало решаващо, като не позволило на тевтонците да ударят основните полски части във фланг и да ги разгромят изненадващо. Единият смоленски полк бил унищожен до крак, но другите удържали позицията.

    Докато битката продължавала с променлив успех, на бойното поле се върнали онези тевтонци на Валенрод, които преследвали литовците и татарите, но установили, че не могат да им съперничат по бързина на конете. Изненадата им била голяма – вместо победа на Ордена, те заварили на полесражението ожесточена кървава сеч.

    В битката влезли рицарите от последния, трети полски ешелон – дружините от Малополша. Ръкопашният бой достигнал чак до щаба на Ягело и един тевтонски рицар – Леополд Кьокериц, се нахвърлил с насочено копие срещу самия крал. Владислав бил спасен от секретаря си – рицаря Збигнев Олесницки, който по-късно станал най-влиятелният човек в кралството.

    Грюнвалдски кръст с двойните си мечове, представляващи мечовете, дадени от тевтонските рицари на Владислав и Витолд. Снимка – Уикипедия

    В това време литовците и татарите се завърнали в сражението. Това решило изхода му. Рицарите на Великия комтур (заместник на Великия магистър) на Ордена –  Куно фон Лихтенщайн, откровено побягнали. Тевтонците понесли големи загуби и отстъпили към лагера си. Там изградили укрепление от каруци и трупове на мъртви коне, и заели кръгова отбрана. Предложили на Великия магистър Улрих фон Юнгинген да бяга, но според полския хронист Ян Длугош, старият рицар отвърнал: „Опазил ме Бог да напусна това поле, където паднаха толкова славни мъже!“

    Скоро полските рицари заедно със съюзниците си атакували от всички страни укрепилите се тевтонци. Великият магистър паднал в битката, прободен от литовско копие. Загинали всички магистри, комтури (управители на области) и други предводители на Ордена. Общите тевтонски загуби били 8 хиляди души, а пленниците – 14 хиляди. Съюзниците загубили 4-5 хиляди души, а 12 хиляди били ранени.

    Битката при Грюнвалд пречупила гръбнака на немската агресия на Изток. Орденът загубил влиянието си. През 1457г. чешките наемници от охраната на Малборк предали замъка на полския крал Казимир ІV, просто защото тевтонците вече нямали пари да им платят заплатите. През 1466г. Тевтонският орден се признал за васал на полските крале.

    Историците нарекли битката при Грюнвалд „последното голямо сражение на Средновековието“. А двата меча, които тевтонците изпратили преди началото му, и до днес са едни от най-важните исторически символи в Полша и Литва.

    Операция „Цицерон“

    Операция „Цицерон“ е една от най-впечатляващите акции на специалните служби през Втората световна война. Това се обуславя от изключителната стойност на получената информация – но също и от категоричното неумение да бъде използвана.

    Тази история започва в далечната 1913г., когато някакъв богат англичанин решил да ловува на Балканите. По време на лова един албанец от викачите, наети от ловеца, се оказал на линията на изстрела и бил убит. Деветгодишният му син – Елиас, се заклел да отмъщава на англичаните до края на живота си.

    В навечерието на Първата световна война майката и роднините на Елиас, усещайки предстоящите сътресения, се преселили в Турция. Елиас израсъл там, изпробвал много професии – от водач до фотограф, като накрая се спрял на камериер…

    Посолството в Анкара по време на Втората световна война служело на нацистка Германия като прозорец към външния свят. През октомври 1943г. от Анкара в Берлин пристигнала следната телеграма: „Съвършено секретно. Лично. До министъра на външните работи на Германия. Един от служителите на британското посолство, който се представи като камериер на посланика на Великобритания, предложи да ни предава фотокопия на строго секретни документи. За първата партида снимки, които ще бъдат доставени на 30 октомври, той иска 20 000 паунда. За всяка следваща пратка – по 15 000. Известно е, че лицето, което ни предложи тази сделка, е служило няколко години при първия секретар на нашето посолство. Нямаме друга информация за него. Папен“.

    Отговорът бил следният: „Лично. До посланик фон Папен. Парите ще бъдат в Анкара на 30-ти до обяд. Заедно с тях ще получите снимка на бившия служител на първия секретар Елиас Базна. Ако човекът, който се е свързал с вас, е Базна, приемете предложението му. Спазвайте всички мерки за безопасност. Секретарят на посолството ни характеризира Елиас като твърде съобразителен, енергичен, но много алчен човек. Министър на външните работи Рибентроп“.

    Именно по този начин Елиас Базна, служейки като камериер на английския посланик, решил едновременно да отмъсти за своя баща и да попълни собствения си портфейл.

    Вечерта на 30 октомври 1943 г., когато в ръцете на фон Папен се озовали първите снимки на английски документи, Елиас Базна получил не само 20 хиляди паунда, но и кодово име. Отсега нататък в документите на германското разузнаване той бил вече „Цицерон“. Причината била, че неговите документи били толкова красноречиви, колкото древният оратор. Така обяснил шефът на външното разузнаване на Райха – Валтер Шеленберг, пред своите служители.

    Успехът на „Цицерон“ бил улеснен от факта, че британският посланик в Турция, сър Хю Хюгесен, толкова се страхувал, че ще загуби ключовете от сейфа със секретна документация, та просто… не заключвал този сейф.

    Базна всяка вечер, под предлог да въведе ред в кабинета на сър Хю, оставал сам в помещението. Той отварял сейфа, изваждал фотоапарат „Лайка“ от кофата за чистене и снимал. На сутринта заснетите филми вече били в германското посолство, а Елиас забогатявал с още 15 000 паунда.

    Но във военно-политическо отношение, както се оказало по-късно, операция „Цицерон“ изиграла твърде слаба роля. Британците пострадали твърде малко именно поради факта, че Шеленберг смятал Базна за изключително ценен източник на информация. Толкова ценен, че за да не бъде разкрит, почти цялата информация, получена от него, оставала в чекмеджето без по-нататъшно придвижване. В същото време, тази информация можела да реши съдбата на целия свят.

    Например, германците научили предварително за срещата на лидерите на СССР, САЩ и Великобритания през ноември-декември 1943г. в Техеран. Нацистите имали възможност да изпратят отряд диверсанти и с един удар да обезглавят държавите на основните си противници. Но Шеленбърг така и не се решил на активни стъпки в тази посока. Впрочем, мнозина историци твърдят, че самият той бил агент на английското разузнаване…

    В края на 194 г. „Цицерон“ дал на фон Папен свръхсекретните протоколи от конференцията в Техеран с решението на съюзниците да открият втори фронт в Европа през май-юни 1944г. Шеленберг научил за това преди текстът на протоколите да бъде прочетен в Москва, Вашингтон и Лондон. Но не казал никому. В резултат, десантът на американците и британците в Нормандия се оказал напълно неочакван за военното ръководство на Райха.

    Общо „Цицерон“ получил повече от 300 000 паунда. Това е най-голямата сума за един-единствен агент, спомената някога в историята на шпионажа. Парите били толкова много, че след като напълнил целия си гардероб, Елиас трябвало да съхранява другите под килима в една от залите на британското посолство. Почти две години английските дипломати, без да подозират нищо, се разхождали върху пачките банкноти, получени за разкриване на най-съкровените тайни на Великобритания.

    След края на войната Елиас Базна спокойно се уволнил. Нещо повече, сантименталният сър Хю наредил да му се даде премия за безупречна служба! От посолството, приведен под тежестта на куфарите с пари, Базна отишъл направо в най-близката банка. Шпионинът искал да остави натрупаните пари в сметката си, но самите негови сметки излезли криви. Елиас изпаднал в шок – всички получени от фон Папен 300 хиляди паунда се оказали фалшиви! По ирония на съдбата, един от най-големите шпиони в историята сам бил измамен.

    Но прагматизмът на албанеца отново се проявил – Елиас изпратил искане до правителството на новосъздадената Федерална република Германия да възстанови на „Цицерон“ същата сума в германски марки.

    На 16 април 1954 г. Базна получил отговор от Бон, в който подигравателно пишело: „Препоръчваме ви да се обърнете с този иск към правителството на Адолф Хитлер!“

    5 необичайни учени

    Еми Майнцер

    Тя е американски астроном, специализиран в изследвания в инфрачервения диапазон и астрофизиката. Тя е основният изследовател в проекта NEOWISE, проектирал сензора за телескопа „Спитцер“. Към днешна дата нейният телескоп със сензор за астероиди се използва активно и благодарение на него учените са опознали поне 19 000 астероида, които са в инфрачервения диапазон. Но те побързаха да уверят земляните, че за момента няма от какво да се страхуват, вероятността от сблъсък със Земята има, но е малка.

    В допълнение към научната си работа, тя е гласът на програмите за популярна наука в историческия канал History Channel. Има дипломи по физика и астрономия. В нейната чест е наречен астероид.

    Владимир Василевич Белецки

    Този руски учен е автор на творби по теорията на ротационните движения на изкуствени и естествени небесни тела. Специализацията му е небесната механика. Белецки е написал над 200 научни труда в живота си, 11 монографии и книга с мемоари. Преподава в Московския държавен университет в две катедри: механико-математическа и теоретична механика. Чете шест курса лекции и провежда семинари. Той е получил осем награди и се смята за „жив класик на руската наука“. Но какво е характерното за него? На 12-годишна възраст Белецки се разболял от тежка форма на менингит и загубил слуха си. Все пак това не попречило на бъдещия учен да завърши училище със златен медал, той е възпитаник на Московския държавен университет и се превърнал в един от най-добрите учени на нашето време.

    Дамо

    Съществуването на Дамо не е доказано, но се счита, че е родена в Кротон и е дъщеря на Питагор и Феано. Според някои източници, тя имала две сестри и един брат, с които изучавали работата на баща си. Казват, че именно на нея Питагор завещал своите произведения. След смъртта му, момичето отказало да ги продаде и предпочитало да живее в „златна бедност и с бащин завет“. Дамо е една от малкото жени, които са изучавали питагорейството.

    Таппути

    Благодарение на тази месопотамска жена сега можем да се наслаждаваме на различни парфюми. Таппути се счита за първият химик и парфюмер в света. Работила е не сама, а с партньор – Нину (първата част от името й, за съжаление е загубена). Заедно те използвали цветя, масла, катран, балсами, дестилирани (пречистени) и филтрирани води. Ароматите се оказали доста сладки и пикантни.

    Владимир Николаевич Лебедев

    Той не е направил никакви откритията. Но ако не беше Лебедев, тогава в продължение на много години Съветският съюз нямаше да може да наблюдава микроорганизмите на живо. Докато учил в Московския държавен университет, Владимир Николаевич бил член на група ентусиасти. Те се срещали няколко пъти седмично, пиели чай, обсъждали и гледали филми. Един ден Лебедев решил да направи свой собствен филм. През 1912 г. е публикуван първият популярен научен филм, наречен „Инфузория“, където снима микроорганизми в близък план. Снимката станала възможна благодарение на свързването на фотоапарата и микроскопа. В живота си Лебедев направил осем популярни научни филма.

    Интересни факти, които ги няма в учебниците по история

    За повечето хора уроците по история в училище са били скучни и досадни. В учебниците, най-интересните факти не са написани. Историята има и скандална част, която често е много по-интригуваща.

    Търговия със съпруги в Англия

    В ерата на индустриалната революция в Англия имало много нещастни бракове, но разводът бил дълъг и скъп процес, който не бил достъпен за по-низшите слоеве на обществото. Така възникнала нова традиция: мъжете да продават съпругите си. Подобна концепция се появява около средата на 1700-те и става популярна през 19 век. Това не било официална процедура и всъщност бракът не се разтрогвал официално.

    Въпреки това, повечето местни магистрати били готови да обърнат внимание на случаите, когато съпругът и съпругата се съгласявали за продажбата. Освен това, понякога съпругите се продавали на търг и ги печелели тези, които плащат най-много.

    Размислите за самоубийство на Сенека

    Луциус Анней Сенека или Сенека Младши беше държавник и съветник на Нерон. Поклонник на стоицизма, Сенека също бил много талантлив автор. Сред най-известните му творби е колекцията от 124 писма, известни като „Морални послания“. Както подсказва името, те са посветени на морални проблеми. В писмото № 70 Сенека изразява мислите си за самоубийство. Той е бил поддръжник на тази практика, като твърдял: „Мъдър човек ще живее толкова дълго, колкото трябва, но не толкова дълго, колкото може.“ Той предпочитал „качеството на годините, вместо техния брой“ и според него било по-добре да умреш, отколкото да живееш зле.

     Унищожения етюд на Да Винчи

    Като се има предвид, че Леонардо да Винчи е един от най-големите художници на всички времена, неговата работа е безценна. Можем да си представи вълнението през 1990г., когато е открита, неизвестна досега, скица на майстора на Ренесанса.

    Скицата представлява Орфей, който е нападнат от фурии. За запазване на скицата е било необходимо да се вземат допълнителни мерки, но реставраторите унищожили безценната творба, чрез третиране с алкохол и вода, в резултат на което, мастилото изчезнало.

     Какво показва анализът на тоалетните по време на експедицията на Луис и Кларк

    Експедицията на Луис и Кларк е една от най-известните глави в американската история. Това е първата експедиция на суша в Съединените щати от Сейнт Луис до Тихоокеанското крайбрежие и обратно. Не е изненадващо, че историци и изследователи се стремят да възпроизведат подробности, свързани с нея. Това обаче било трудно, тъй като експедицията продължила 28 месеца и преминала през 600 различни места.

    Археолозите са намерили уникален начин да идентифицират редица събития, които са се случили по това време: чрез анализа на тоалетните. Установено било, че отпадъците от стомасите на участниците в експедицията са изобилствали с живак. Оцелелите разполагали с големи запаси от „жлъчните хапчета на д-р Раш“ – много силно слабително средство, съдържащо живачен хлорид. Тези таблетки били полезни и за друго опасно заболяване по време на пътуването: сифилис. От венерически болести страдали повече от 30 души от експедицията.

     Странният Франклин

    Бенджамин Франклин направил много странни неща през живота си. Докато живеел в Лондон, той се опитвал да съблазни съпругата на приятеля си Джеймс Ралф (това Франклин признава в своята автобиография). Според него, Ралф и новата му съпруга нямали достатъчно пари, за да създадат семейство. Затова Ралф напуснал Лондон, за да преподава в селско училище в Бъркшир и оставил жена си на грижата на Франклин.

    По това време Ралф често пишел на Франклин, като му изпращал фрагменти от епична поема, върху която работел, с молба да направи бележки по нея. Това дразнело Франклин, който не харесвал артистичните амбиции на учителя, но все пак му отговарял. Постепенно Франклин се влюбил в съпругата на приятеля си. Г-жа Т. не отвърнала на чувствата му и разказала на съпруга си какво се е случило, когато той се върнал. Така приятелството между двамата мъже приключило. Франклин впоследствие заявил, че това е само в негова полза, тъй като никой повече не му изпращал за мнение свои стихове.

    Некрофилията по времето на Херодот

    Древните египтяни вероятно не са първите, които практикували балсамиране. Едно от първите и най-подробни описания на процеса принадлежи на Херодот в неговата забележителен труд – „История“. Всички балсаматори били квалифицирани изпълнители, които практикували своя занаят като бизнес. Според Херодот, те обикновено имали три дървени „трупа“, които служели като манекени, върху които се демонстрирали различните им услуги в зависимост от бюджета на клиента.

    Гръцкият историк описал подробно действието на най-скъпата услуга, която включвала изваждане на мозъка и промиване на черепната кухина, а след изпразването, почистването и измиването, коремът се запълвал със специални аромати. Тялото било оставяно в седнало положение за няколко дни, преди да бъде измито отново, увивали го в бяло и го давали на семейството. Средният пакет от услуги включвал използването на кедрово дърво, което било инжектирано в тялото.

    За по-бедните прослойки балсаматорите просто почиствали червата и оставяли тялото до тогава, докато го вземело семейството. Херодот също споменава, че мъртвите красиви жени (особено жените на високопоставени служители) винаги оставали в дома си в продължение на три или четири дни, преди да дойдат балсаматорите. Това се правело, за да могат телата им да започнат да се разлагат и това да възпрепятства балсаматорите да се занимават с некрофилия.

    Еротиката на миналите векове

    Когато хората изобретили джобния часовник, не им отнело много време, за да предприемат следващата логична стъпка, създавайки еротичен джобен часовник. Първоначално за тези часовници било обичайно да се поръчват образи на жената или любовница на собственика. В крайна сметка, хората се отегчили и им се приискало нещо по-интересно.

    В часовниците обикновено се правели много подробни графични изображения, които били скрити зад циферблата. Това позволявало на мъжете да носят тайно своята „джобна еротика“ и да имат достъп до нея, като завъртят малка дръжка или натиснат бутон. Такива часовници били създадени от майстори часовникари и се продавали много скъпо, което ги правело недостъпни за повечето хора.

    През XV век, печатът се развил до такава степен, че нискокачествените изображения, които често представлявали копия на картини, се произвеждали с търговска цел и се продавали на сравнително ниска цена. Не е чудно, че скоро се появили и откровено порнографски гравюри.

    Като се има предвид огромното влияние на католическата църква по това време, майсторите на гравюри взели някои предпазни мерки, за да прикрият своята работа, като им придавали класически артистизъм. Те обикновено включвали митологични същества, като римски богове или исторически фигури, като Антоний и Клеопатра. Може би най-забележителни са произведенията на еротичния гравьор Маркантонио Раймонди, които бил в затвора, заради нецензурните си гравюри.

    Раймонди създал серия от гравюри „Пози“, които се продавали в комплект с неприлични сонети, написани от поета Пиетро Аретино, който също бил преследван от Църквата. Тя конфискувала оригиналните рисунки на Раймонди и унищожила всички гравюри, които могла да открие. Днес са оцелели само копия на оригиналните гравюри.