Историците смятат, че колесниците са били изобретени 2300 години пр. Хр. в Месопотамия. Когато конете били опитомени от човека, те все още не приличали на днешните елитни породи. Дори някои смятат, въз основа на запазени барелефи, че древните шумери впрягали магарета, а не коне, в своите колесници. Напълно е възможно – защото едва след 2000 г. пр. Хр. хората успели да създадат породи коне, които не можело да бъдат сбъркани с магарета.

В Месопотамия отначало колесниците били тежки платформи, върху които се намирали копиехвъргачи или стрелци с лъкове. Но в Египет представлявали вече леки маневрени возила, приспособени не само за стрелци – самите те били ефективно оръжие. Колесниците станали главната ударна сила в армиите и решавали не само изхода от отделните битки, но и съдбите на цели държави! Много добро и точно описание на бойните действия с колесници може да се намери в „Илиада“ на Омир.

Но бойната им слава започнала доста преди Троянската война – още в Египет и хетското царство, което се намирало в Мала Азия. Решителното сражение между двете държави станало според една информация през 1312 г., а според друга – през 1296 г. пр. Хр. при град Кадеш.

Това е и първата битка в историята, която може да бъде детайлно проследена по описание. Тук то било направено от личния хронист на египетския фараон Рамзес ІІ. Там колесниците били масово използвани – 1500 от страна на египтяните и 3000 на хетите. Египетските колесници били обединявани в подразделения от 10, 30 и 50.

Колелата на египетската бойна колесница имали диаметър почти 1 метър, както и 8 спици. И нещо много важно: краят на оста, който излизал навън от центъра на колелото, бил удължен. Върху краищата на осите поставяли дълги остри ножове. Когато такава колесница нахлувала в редиците на врага, косяла живата сила като трева. Малко по-къси ножове прикрепвали към предната част.

Египетска колесница – Уикипедия

Конете били управлявани от кочияш. Кочияшът на бойна колесница бил твърде уважаван в Египет човек и навсякъде посрещан с уважение и почит. Воинът стоял до него. Той бил непременно от благороден род – само аристократи имали право да се сражават на колесници.

Египетските колесници били леки и бързи, а знаменитата маневра „Гневът на фараона“ предизвиквала страховити опустошение в редиците на враговете. Същността на „гнева“ се състояла в това колесницата да навлезе сред вражеските редици, рязко да завие и да се понесе успоредно на фронта им, от фланг до фланг.

Хетските колесници били по-тежки. Върху тях имало трима трима души: освен кочияша и воина, също щитоносец, който ги прикривал.  Египетската и хетската колесница използвали два коня, но винаги имало и трети, резервен.

В битката при Кадеш хетите нападнали внезапно египтяните, които били обърнати в бягство. Самият Рамзес ІІ едва се спасил благодарение на личната си охрана и собствена храброст.

Но хетите се спуснали да грабят изоставения египетски лагер, а в това време на бойното поле се появили съюзниците на Египет. Бягащият Рамзес застанал начело и на свой ред атакувал хетите, като ги обърнал в бягство. Така битката при Кадеш завършила „наравно“, след което бил подписан мир.

Колесниците постоянно били усъвършенствани – впрягали не два, а четири и дори шест коня. „Екипажът“ постепенно нараснал до четирима бойци. А персите дори въоръжили колесниците със сърпове!

Сърпоносната колесница се различавала доста от предшествениците си. Преди нея колесниците имали за задача да се бият помежду преди решаващия сблъсък на пехотата, да поддържат фланговете й, да преследват врага след битката. Но колесниците със сърпове били оръжия предимно за фронтална атака срещу вражеския строй.

Сърпоносната колесница от края на V-ти век пр. Хр. имала големи колела, въртящи се около ос, чиято дължина била приблизително равна на ширината на впряга от 4 коня. На всеки край на оста бил прикрепен хоризонтален сърп, дълъг около 90 сантиметра. Още два вертикални сърпа се намирали под оста, от двете страни на пода. Във висок дървен корпус стоял кочияшът, облечен в люспеста броня с дълги ръкави, висока яка и шлем; въоръжен бил с меч. Други бойци нямало в колесницата. Конете били прикрити с бронзови начелници, извити нагръдници и пластинчати защитни попони.

Римска колесница  – Уикипедия

От битките, в които участвали сърпоносни колесници, най-добре е описано сражението на 1 октомври 331 г.пр.Хр. между армиите на Александър Велики и Дарий III, последният персийски цар от династията Ахемениди.

Персите специално избират бойно поле, където да разположат удобно своите многобройни войски. Освен това, почвата била специално подравнена за действията на колесници и кавалери. Обаче Дарий претърпял съкрушително поражение въпреки, че персийските сърпоносни колесници действали доста успешно срещу левия фланг на македонците.

За последен път сърпоносни колесници били използвани в битката при Зел през 47 г. пр. Хр. Синът на прочутия Митридат VI – Фарнак II, се възползвал от гражданската война в Рим и разгромил римските легиони в Мала Азия. Насреща му се отправил Гай Юлий Цезар. Двете армии се срещнали на 2 август 47 г. при град Зел.

Фарнак извел армията си от бивака и я насочил през равнината към римляните, които тъкмо строели лагера си върху един от околните хълмове. Цезар не очаквал, че врагът ще го нападне в условия, които били явно толкова неблагоприятни за азиатците. Римските легиони започнали припряно да се строяват.

Срещу тази разбъркана войскова маса Фарнак хвърлил своите колесници. Но легионерите ги обсипали с камъни от обсадните си машини. След като отблъснали колесниците, дошъл ред на пехотата. Войската на Фарнак побягнала.

Именно за тази победа Цезар информирал Сената с прочутото изречение от три думи: „Дойдох, видях, победих“.