Те били отвличани тайно от градски улици и автомагистрали, в супермаркети и паркове. Без съд и следствие ги затваряли и подлагали на мъчения. Със съгласието на президента и правителството на САЩ стотици мъже, жени и деца до ден-днешен са в килиите на специалните затвори на ЦРУ в Афганистан, Ирак, Египет, Сирия и Европа, където ги чакат нечовешки мъчения и изтезания. Затворите и лагерите на ЦРУ са най-вече в Източна Европа, но и извън нея. На пръв поглед това изглежда поредната конспиративна теория, но уви: фактите говорят за обратното.

В края на 2001 г. шведската полиция арестувала Мохамед ал-Зеру и Ахмед Агиз като заподозрени в тероризъм. Те били депортирани в тайно учреждение на ЦРУ в Египет, където били изтезавани. Две години по-късно ал-Зеру бил освободен без обвинение, а Агиз осъден на 25 години затвор без съдебен процес за недоказано членство в забранена ислямска организация.

Канадският гражданин от сирийски произход Махер Арар бил тайно отвлечен от агентите на ЦРУ и през Йордания прехвърлен в Сирия, където спрямо него приложили жестоки физически мъчения.

Халед ел-Масри, немски гражданин, бил отвлечен в Македония и превозен в Афганистан. Там бил многократно пребиван и  измъчван.

През 2002 г. американските медии шокирали световната общественост: „Терористи се крият по целия свят и подготвят още една атака срещу Запада, подобна на нападението от 11 септември 2001 г. Най-сигурният начин за предотвратяване на тероризма е заподозрените да бъдат залавяни, транспортирани до специални бази и разпитвани с прилагане на мъчения, за да се изтръгне цялата информация“.

На пръв поглед има логика, но възниква въпрос: ако един престъпник е заловен и вината му е доказана, защо да го возят в някакви тайни затвори?

Проблемът се състои в това, че за Америка главното е не да бъде хванат „заподозреният“. Много по-трудно е да се заобиколят американските закони и международното право, защото несанкционираното наблюдение, отвличането, задържането без съдебна присъда, изтезанията по време на разпити са незаконни методи. Накратко казано – престъпления.

Но американците намерили изход: екстрадиция! Заподозрените се извозват в страна, където изтезанията са разрешени или просто никой няма да узнае за тях. Фразата, изречена от агент на американското разузнаване, станала известна в цял свят: „Ние не „изтръгваме“ информация от тях, нито нарушаваме нечии закони! Просто ги изпращаме в някои страни, където други хора правят това вместо нас!“

През септември 2005 г. британският в. „Гардиън“ съобщил: „След 2001 г. са регистрирани около 210 чартърни полети на ЦРУ. Самолетите кацали нощем на летища на британските военновъздушни сили и на  гражданските летища „Хийтроу“, „Гейтуик“, „Станстед“ и „Глазгоу“ за зареждане с гориво. Тези самолети превозвали хора, които били измъчвани“.

В отговор на тези изявления тогавашният външен министър на Великобритания Джак Стро заявил, че това е само поредната клюка. Но след частно разследване през ноември 2005 г. британската група за граждански права „Свобода“ представила пред Обединената асоциация на шефовете на полицейските служби твърде сериозни доказателства, че на територията на Великобритания кацат самолети със „заподозрени терористи“. Не е изненадващо, че месец по-късно този въпрос бил повдигнат в Камарата на общините. Но Джак Стро само свивал рамене: „Няма документи, доказващи, че американски самолети са кацали на британска земя“. Тогава групата „Свобода“ отново започнала разследване и изяснила, че по заповед на британските власти след зареждането на специалните самолети всички документи бивали унищожени.

Безвредното и интересно хоби – заснемането на излитането и кацането на самолети, станало повратна точка в разследването на „американската екстрадиция“. Снимки на самолети, направени от аматьори и публикувани в интернет, привлекли вниманието на журналисти и специалисти. Те проверили местностите, регистрационните номера, времето на излитане и кацане и, въз основа на много съвпадения, стигнали до извода, че тези полети се извършвали с цел транспортиране на „заподозрени“.

Но истинският скандал избухнал в Европа през февруари 2005 г. – тогава швейцарският сенатор Дик Марти направил доклад в Съвета на Европа. В доклада подробно се описва част от дейността на ЦРУ – отвличане и транспортиране на „заподозрени“ през европейските граници в тайни затвори, където без съдебно следствие са използвани изтезания и насилия. Докладът бил толкова убедителен, че до следващия февруари Германия, Испания, Полша и Румъния започнали свои собствени национални разследвания на случаите с тайните затвори на ЦРУ.

До януари 2007 г. Европейският парламент установил, че са фиксирани около 1200 подозрителни полета в Източна Европа между 2001 и 2005 гг. Журналистическо разследване със свидетелства на очевидци, документални записи и снимки шокирали световните медии и легнали в основата на книгата „Такси за изтезания“. Тя съдържа документи, факти и доказателства, че по заповед на ЦРУ в цял свят били отвличани араби, а сетне изпращани тайно в страни от Източна Европа, Афганистан, Сирия и Египет, за да бъдат изтезавани. Сред жертвите са не само мъже, но също жени, дори деца на 7 години! Защо обаче трябвало да отвличат деца? Оказва се, че децата на жертвите са ефективна част от програмата за изтезания. Гласът на дете, подложено на мъчения и насилие, се записва на лента и се пуска да го чуят родителите му!

Като изтезания се използвали различни форми на физическо и психическо насилие, екстремални температури, токови удари, денонощно осветяване с ослепяващи лампи, оглушителна музика, лоша храна или въобще липса на такава. Срещу затворниците насъсквали кучета, прилагала се имитация на разстрел и удавяне, мъчения с бормашина, гасене на цигари по лицето… В такива обекти, естествено, не се допускат Червения кръст и адвокати. Затова и толкова трудно се намират доказателства, а британските министри свиват рамене: „Това е клюка“.

Новата година обикновено се свързва с новото начало, нови цели и постижения. Но защо хората празнуват новата година точно в този момент? Защо точно на първи януари?

Оказва се, че нова година невинаги е била на 1.01 и днес в някои култури също не е. Древните месопотамци празнували дългия 12 дни новогодишен фестивал „Акиту“ при пролетното равноденствие, докато гърците празнували по време на зимното слънцестоене на 20.12. От друга страна, римският историк Марк Порций Катон Стари пише, че египтяните празнували новата година около 20 юли.

По времето на Римската империя, месец март отбелязвал началото на новата година. След това, през 46 година пр.н.е. Юлий Цезар създава Юлианския календар, при който новата година се празнува тогава, когато я празнуваме ниае днес. Но дори той не можел да стандартизира тази дата. Празненствата по случай новата година продължавали да бъдат в различни дни от календара, като понякога дори се отбелязвали в деня на Коледа. През 1582 година в съответствие с була на папа Григорий XIII е въведен в употреба Григорианския календар (този, който е международно признат днес). Това се наложило заради „празнините“, които имал Юлианския календар.

Днес 1.01 е почти универсално признат ден, в който се отбелязва началото на новата година, макар че има някои изключения – страни като Афганистан, Етиопия, Иран, Непал и Саудитска арабия разчитат на собствените си календари. В различните религии новата година също се празнува в различно време. Еврейският календар например е лунен и те празнуват така наречения „Рош Хашана“ или „Рошашана“, което се превежда като „глава на годината“, между септември и октомври.

Ислямският календар също е лунен и дните, в които се отбелязва новата година могат да се променят значително. През 2008 година например, ислямската нова година бе отбелязана на 29.12. Макар че китайският календар също е лунен, за разлика от останалите лунни календари, той показва, че новата година се пада между 21.01 и 20.02.

Източник: livescience.com

Вярно, че за най-древна професия се смята, на шега или убедено, доставянето на секс-услуги – но, все пак, това е далеч от истината. Най-древната професия е шпионската.

Всички хроники на великите исторически победи имат един общ елемент: ако в тях се мярка твърде често думата „късмет“, това означава нещо много просто – съответната велика историческа победа е осигурена от шпиони.

Най-древният случай на шпионаж е описан в Библията, когато Мойсей изпраща голяма група евреи в Ханаанската земя с цел провеждането на военно-екологично разузнаване: „Идете в тази южна земя и се качете на планина и вижте земята, каква е тя и народът, който живее на нея, силен ли е или слаб, малък или многоброен? И каква е земята, на която живее, добра ли е или камениста? Има ли дървета или не?“

Шпионинът се отличава от разузнавача по обстоятелството, че „на работа“ не носи униформа от армията на своята страна. Заловеният шпионин не се счита за военнопленник и може да бъде подложен на наказателни санкции, включително смъртно наказание. Разузнавачът действа в своя униформа и се смята за войник.

Историческите врагове на евреите – египтяните, също са отбелязани в историята на шпионажа. Около 1300 г. пр. Хр., малко преди битката при Кадеш, двама хети се престорили на дезертьори и съобщили на фараона Рамзес ІІ лъжливи данни за дислокацията на своите войски. Рамзес се хвърлил в атака със своята армия, попаднал в обкръжение и едва успял да избяга.

Китайският стратег и мислител Сун Дзъ (544 пр. Хр. – 496 пр. Хр.), написал прочутия трактат „Изкуството на войната“. Глава 13 от него е изцяло посветена на шпионажа. Авторът иронизира получаването на разузнавателни сведения чрез „допитване“ до демони и богове, като сочи, че шпионите спестяват огромни пари на държавата, свеждайки до минимум загубите от войната. Сун Дзъ нарича разузнаването „най-важното нещо на война“ и предлага да се дават големи награди на шпионите.

Древната китайска практика на шпионажа изненадващо напомня съвременната. Шпионите били вербувани сред местни жители (така наречените „местни“) и чиновниците на противника („вътрешни“). Изпращаните при врага с дезинформация се наричали „шпиони на смъртта“, а които имали късмет да се върнат с доклад – „шпиони на живота“.

Преди нападение срещу крепост китайските генерали се опитвали да разберат имената на командирите на врага, на помощниците им и дори на обикновени войници. Стараели се заловените шпиони да не бъдат убивани, а да ги презавербуват („обратни шпиони“):

„Ако откриеш вражески шпионин, който те следи, непременно му въздействай чрез изгода. Въведи го при себе си и го настани наблизо“, пише Сун Дзъ в „Изкуството на войната“.

За разлика от Китай, древните индуси смятали, че шпионажът е преди всичко вътрешен въпрос. Кравите виждат с помощта на своя нюх, хора с очите си, а царете – благодарение на шпионите. Те трябвало да бъдат изпращани по цялата страна, като се обръща специално внимание на контрола върху чиновниците, жреците и продавачите по пазарите.

До началото на династиията Маури (317 г. пр. Хр.) цяла Индия била покрита с огромна шпионска мрежа. За основен и най-ценен източник на информация се смятали проститутките. Броят на „наблюдателите“ бил толкова голям, че гръцкият посланик, според твърдението на Страбон, ги помислил за една от индийските касти.

Индийските шпиони много харесвали отровите. Приготвяли ги от урина и изпражнения на яребици, „вонящи червеи“, чесън на прах, кожа на женски шаран, прах от ноктите на слон. Други, явно по-ефективни съставки, били: отрова от скорпион, кожа от жаби и сокове на опияняващи билки. Най-често тези отрови били прилагани тайно – чрез дима при изгарянето им. За изпълнители избирали гърбави, джуджета, слепи, неми, глухи или слабоумни. Тоест, такива, за които да не е жал, ако се провалят.

В арсенала на индийските агенти 007 имало и магически средства. Прах от мускусен плъх, смесен с конска урина, развалял уроки, а смес от очи на кучета и котки придавала невидимост (интересно е, че с тази смес шпионинът трябвало да разтрие собствените си очи). За предаване на докладите се използвали гълъби и шифри.

Посланиците в други държави трябвало да следят разговорите на просяците, пияните и лудите, както и говорещите насън. Шпионите също отговаряли и за психологическата война: под прикритието на астролози или предсказатели те трябвало да подкопават бойния дух на врага. Предлагали се и някои трикове: например, на рождения ден на владетеля да се организира дъжд от пепел.

Ако някой раджа, които обичал конете, трябвало да бъде ликвидиран, се предлагало да се примами в конюшни с уж чистокръвни коне. След това вратите щели да бъдат отворени и с помощта на огън конете да бъдат подплашени така, че да стъпчат владетеля. Както виждаме, на азиатските шпиони не им липсвало въображение при планиране на техните секретни операции.

Историците често спорят за автентичността на дадено събитие, за приоритета в някое откритие на даден учен или изобретател. В историята на човечеството има много бели петна и заблуди, които е интересно да се разгледат внимателно.

Например, често туристите в Русия питат: „Защо октомврийското събитие, което се случило на 7 ноември 1917 г., се нарича Октомврийска революция?“

Отговорът е прост: през 1918 г. Русия преминала от Юлианския към Грегорианския календар. Това е цялата тайна.

Титаник не е бил първия кораб, подал сигнал SOS

Огромният британски пътнически кораб „Титаник“ също е обвит в много легенди и митове. Например, мнозина мислят, след като прочетат тази информация в литературата и пресата, че „Титаник“ е първият плавателене съд, който изпратил сигнала „SOS“. Обаче френските историци са на мнение, че първенството в тази незавидна зона принадлежи на френския търговски кораб „Ниагара“, който пръв е използвал Международния стандарт за морски позивни сигнали през 1908 г. Преди това корабите, които изпадали в бедствие, предавали по телеграфа сигнала „CQD“. Справедливостта била възстановена от американския филмов режисьор Джеймс Камерън. Когато снимал своя филм „Титаник“, той наредил на актьора, който играел ролята на радиста на „Титаник“, да предава едновременно 2 сигнала: „CQD“ и „SOS“.

Абрахам Линкълн използвал фразата: „Народно управление е онова управление, което е създадено от хората и действа за хората“. Но президентът Линкълн „забравя“ да уточни, че тази фраза е изречена още през 1384 г. от изтъкнатия богослов и професор в Оксфордския университет Джон Уиклиф, който редактирал изданието на Библията.

Александър Флеминг е забележителен английски учен. Освен това, погрешно смятат, че е създател на лекарства въз основа на пеницилин. Да, той открил за човечеството антибактериалния фермент лизоцим и за пръв път изолирал пеницилин от плесенните гъбички Penicillium notatum – което исторически е първият антибиотик. Но Флеминг нямал образование на химик и му било трудно да изолира, отгледа и култивира лекарство от плесен. За щастие, той имал отлични помощници. Неговата работа е продължена от Хауърд Флори и Ърнест Чейн. Те разработили методи за пречистване на пеницилина. През 1945 г. Флеминг, Флори и Чейн получават Нобеловата награда в областта на физиологията и медицината.

Айнщайн не е бил двойкаджия

До ден-днешен из университетите по света се разхожда един мит, който се харесва на небрежните студенти. Когато светът научил за всеобхватния труд на Айнщайн „Теория на относителността“, от младия учен веднага се заинтересували не само хората на науката, а най-вече журналистите. Но проблемът бил, че американските вестници и списания, в търсене на информация за новото европейско научно светило, започнали във всеки брой да публикуват материали за Алберт Айнщайн, като ги препечатвали от английски и немски първоизточници. И тогава в една от публикациите се появила неточност – Айнщайн бил обявен за студент-двойкаджия на млади години. Но тайната на тази неточна информация се криела във факта, че просто успехът му в училище и университета били оценявани по тогавашната 6-бална европейска скала, където „1“ означвало „отличен“, а „6“ – „слаб“. Обаче година, след като Айнщайн получил диплома за висше образование, мащабът на оценките се променил радикално. Сега вече „1“ означавало „лошо“, а „6“ – отличен. Разбира се, не всички американски журналисти знаели за тези промени – и така ученият получил оценка „двойкаджия“. Самия Айнщайн бил развеселен от тази характеристика на американците, но не мислел да прави уточнения; дори харесвал новата си репутация.

Пандите съвсем не са тревопасни

С хората всичко е ясно, човек може да се обади по телефона и да коригира нещата. Но какво да прави горката панда, която била обявена за тревопасно животно поради пристрастеността й към бамбукови листа? Всъщност, пандата е животно от семейство Мечки. Живее в планините в югозападната част на Китай, в северната част на Мианмар и Непал. Голямата панда често е наричана бамбукова мечка, но това не я превръща в тревопасно. Тя е всеядно животно, което при случай ловува неголеми гризачи (мишки, плъхове и т. н.), храни се с мърша и рови във всякакви сметища. Но любимото й лакомство са бамбуковите листа. А понеже хората с удоволствие й ги осигуряват, пък и в природата са в изобилие, кой ще ти хукне да гони мишки?