Още
    Начало Блог Страница 148

    Кой е бил Ашока Велики?

    Писателят Хърбърт Уелс пише: „В историята на света е имало хиляди крале и императори, които са били наричани „ваше величество“ , „ваше превъзходителство“,  „ваше благородие“ и така нататък. Те блестят за кратък момент и изчезват също толкова бързо. Но Ашока свети и блести силно като звезда, дори до ден-днешен“.

    Ашока е първият император на Индия, който успява да обедини страната. Той е и първият индийски император, приел будизма и първият, който прави опити да превърне принципите на будизма в част от държавната политика. Днес Ашока е считан за един от най-великите владетели на Индия.

    Ашока (името му означава „роден без болка“) е роден през 304 година пр.н.е. Той е син на император Биндусара и е третият по ред император на империята на Маурите. Ашока имал по-малък брат и по-големи полубратя. Още от дете той показва военните си заложби и големите му братя започват да се страхуват, че Ашока може да се качи на трона вместо тях.

    Когато в провинция Такшашила се поражда бунт, Биндусара решава, че Ашока е човекът, който ще се справи с въстанието най-добре и го изпраща на мястото. Когато новините за неговото идване се разпространяват в Такшашила, битките веднага били спрени. Участниците в бунта дори посрещнали Ашока подобаващо. След тази негова победа, братята му започнали наистина да се притесняват за бъдещите успехи и възможности на брат си. Неговият най-голям брат, принц Сусима, описвал Ашока като амбициозен и жаден за власт, и убедил баща си да изпрати Ашока на изгнание в Калинга.

    В Калинга Ашока се влюбва в местна жена, която се прехранвала с лов на риба. По-късно тя се превръща в една от многото му съпруги. Изгнанието му обаче свършва, след като възниква ново въстание – този път в друга провинция. Тогава Биндусара отново решава да изпрати сина си Ашока. Този път обаче бунтът не приключва само с неговото появяване, а се превръща в жестока битка, в която Ашока е сериозно ранен.

    След битката, за неговото възстановяване се грижат будистки свещеници и това е периодът, в който Ашока за първи път научава за будизма. Там той се влюбва в една от жените, които се грижат за него – Деви. По-късно тя също става негова съпруга.

    Година след битката, в която Ашока е тежко ранен, баща му, император Биндусара, се разболява тежко. За всички било ясно, че той ще умре и някой ще трябва да заеме неговото място на престола. Много скоро между синовете му избухва война за това кой ще наследи трона. След серия от битки Ашока убива много от братята си и става император на Индия през 274 година пр.н.е. През първите 8 години от управлението си, той става известен със своята жестокост и желанието му да разшири империята на Маурите. По това време той е наричан „Chandashoka”, което означава „жестокият Ашока“.

    По време на осмата година от управлението на Ашока, неговата съпруга Деви ражда близнаци – принц  Махендра и принцеса Сангхамитра. Тогава той научава, че един от братята му се крие в Калинга. Ашока е възмутен от факта, че има място в страната, на което брат му е бил приет добре и дори укриван, затова той започва пълна инвазия на провинцията. По време на тази битка са убити хиляди невинни хора и разрушени множество сгради.

    След битката Ашока решава да погледне стореното от него. Мястото, на което някога е бил заточен, било превърнато в изгорени къщи, човешки тела и било почти изцяло опустошено. Тогава той за първи път осъзнава прякото влияние на войната. Легендите гласят, че когато вижда причинените от него разрушения, Ашока възкликва: „Какво направих?“. През останалата част от живота си той не успява да забрави ужаса, видян през този ден.

    Съпругата му Деви също е покрусена от разрушенията. Тя напуска Ашока и никога повече не се връща при него. Затова той решава да приеме будизма и да основе остатъка от управлението си на принципите на тази религия. Именно това е повратната точка в неговото управление. Ашока решава да освободи всички затворници и да върне имуществото им, което са загубили при битката.

    След приемането на будизма, Ашока започва изграждане на будистки храмове в цялата страна и на безплатни къщи за пътници. Създава укази за защита на дивата природа и популяризира вегетарианството. Освен това, инициира изграждането на учебни заведения, болници и напоителни системи. Ашока подписва договори за мир с много от съседните кралства. Той изисква от народа да не извършва насилие и да бъде лоялен към всички чужди мнения и религии по света. През този период Ашока получава своето ново наименование – „Dharmashoka”, което означава „благочестивият Ашока“.

    Ашока е император на Индия 40 години. 50 години след смъртта му империята на Маурите изчезва. Той има много съпруги и наследници, но повечето от тях са неизвестни. След него обаче, остава будизмът, който се превръща в основна религия в страната. Днес Дхармачакра (символът, представящ дхарма – учението към просветление на Буда) е част от флага на Индия.

    Ужасът на войната

    „Войната не е славна, нито красива. Тя е чудовищна. В същината й са заложени трагедия и страдание.“ – Далай Лама

    Можете да се абонирате за нашия канал във Vbox7 от >>този линк.

    9 интересни факта за светулките

    В целия свят са регистрирани около 2000 вида светулки и въпреки това, учените все още знаят твърде малко за тези невероятни животни. Представяме ви 9-те най-любопитни факта за тях!

    Светулките са насекоми от разред Coleoptera. Те имат твърди крила, наречени елитра, които използват за баланс, докато летят.

    Светлината на светулките се получава при химическа реакция, което ги прави биолуминесцентни животни. Светлината се получава, когато кислородът се смеси с пигмент, наречен луциферин, с ензим, наречен луцифераза и химикал, който осигурява енергията на клетките, наречен аденозинтрифосфат.

    Целта на светлината, която светулките излъчват е само една – възпроизвеждане. Обикновено мъжките са по-активни в търсенето на партньор, а женските стоят неподвижно и само примигват, когато видят мъжки, който ги е впечатлил.

    Докато мъжките светулки летят във въздуха в търсене на партньор, всеки от тях има свои „светлинни отпечатъци“, тоест светлината на неговия вид е специфична. Някои светват само веднъж, други светват девет поредни пъти, а има и такива, които поклащат коремите си, докато светят. Учените използват тези специфични начини на светене, за да определят колко вида има в даден район на света.

    Някои светулки синхронизират светенето. Този феномен е наречен от учените „едновременна биолуминесценция“ и се случва само на две места по света – Югоизточна Азия и Националният парк „Great Smoky Mountains” в Тенеси, САЩ.

    Странно, но на запад от Скалистите планини в Северна Америка почти не се срещат светулки – има съвсем редки изключения. Учените все още нямат отговор на въпроса защо това е така.

    Светулките могат да бъдат отровни. Когато биват атакувани от хищници, светулките стартират процес, наречен „рефлексно кървене“. Те изхвърлят капки кръв с горчив вкус на химикали, които са отровни за гръбначните, включително гущери, а понякога и за птиците. Освен това, могат да бъдат отровни и за хората. Веднъж ученият Марк Бранхъм от Американския природонаучен музей в Ню Йорк внимателно поставил между устните си светулка. По-късно той споделя, че и двете му устни изтръпнали мигновено, а гърлото му се свило. Той успява да извади светулката и да я постави в буркан, но след това никога не повтаря това свое изследване.

    В по-голяма част от Европа женските светулки дори не летят. Те остават така до достигане на зряла възраст.

    Някои женски светулки са канибали. Повечето от тях са полезни хищници, които унищожават различни вредители. Други нападат червеи, охлюви или гъсеници. Женските светулки от рода Photuris обаче, са фатални. Използвайки така наречената „агресивна мимикрия“ женските от този род търпеливо изчакват мъжкия да премигне, след което имитират неговото светене, показвайки му, че са възприемчиви партньори. Когато мъжкият се приближи, женската го изяжда.

     

    Ужасните климатични условия на 5 екзопланети

    1. Kepler – 76b

    Името на тази екзопланета, Kepler – 76b, идва от телескопа, който я е забелязал (космическият телескоп Kepler на НАСА) и от звездната система, в която се намира (това е планета „b” от системата Kepler 76). Планетата е наречена от астрономите „горещият Юпитер“, защото представлява газов гигант с изключително висока температура. Топлината е причинена от факта, че Kepler -76b се намира изключително близо до своята звезда, около която прави пълна обиколка на всеки 1.5 дни. Силните ветрове на повърхността карат температурите от около 1900 градуса по Целзий да се усещат още по-непоносими.

    1. Kepler – 36b

    На всеки 97 дни екзопланетата Kepler – 36b, наречена от астрономите „горещият Нептун“ (защото е по-малка), се придвижва опасно близо до звездата Kepler – 36c (тогава разстоянието между тях е приблизително колкото 5 пъти разстоянието между Земята и Луната). За съжаление тези приближавания предизвикват ужасни катаклизми – висока сеизмична дейност, промяна на формите на двете планети заради гравитационните сили, както и вулканична активност на Kepler – 36b, на която и без това температурите са от порядъка на 704 градуса по Целзий.

    1. CoRot – 7b

    Тъй като CoRot – 7b е прекалено близо до звездата си, температурите на повърхността ѝ са от порядъка на 2600 градуса по Целзий. Тази планета е изключително необикновен случай. Тя не се върти около своята орбита, а стои в една позиция, което означава, че едната ѝ страна е огряна от звездата (и температурите са непоносимо високи),  другата ѝ страна е тъмна,  а температурите на нея са от около -176 градуса по Целзий. Астрономите смятат, че комбинацията от високи температури и богатата на минерали атмосфера на CoRot – 7b може да доведе до дъжд от скалисти парчета и от двете страни на планетата.

    1. HD 209458b

    Най-интересната особеност на HD 209458b e, че ветровете на повърхността ѝ се движат с около 7250 километра в час. Въпреки че в атмосферата ѝ се съдържат значителни количества въглероден монооксид, натрий и други елементи, близостта на този газов гигант до звездата му, причинява отделяне на водород от планетата. HD 209458b губи около 500 000 тона водород в секунда – количество, което погледнато отстрани, изглежда като дълга опашка, заради която планетата прилича на комета. Учените смятат, че заради тези загуби, в един момент планетата ще изчезне, оставяйки след себе си единствено своето плътно ядро.

    1. HD 80606b

    Повечето дни на HD 80606b са ужасяващи – с температури от 530 градуса по Целзий и невъобразимо налягане, което се получава заради огромната ѝ маса (четири пъти по-голяма от масата на Юпитер). На всеки 114 дни планетата се доближава изключително близо до звездата си. Само в рамките на няколко часа температурите на HD 80606b се покачват с около 1000 градуса. Заради огромната топлина, която планетата получава, ветровете също се засилват и достигат до 17 000 километра в час.

     

    Котките и чумата

    Чумата, също известна и като Черната смърт, е заболяване, причинено от бактерията Yersinia pestis. Тя навлиза в тялото и започва да се движи по лимфната система. Бактериите живеят най-често в храносмилателния тракт на бълхите. Бълхите от своя страна, се хранят с кръвта на гостоприемника като по този начин го заразяват. Така и човекът се заразява с черната чума.

    Някога заболяването е било ужасяващо, а смъртта, причинена от него, е била кошмарна. Всъщност съществуват три форми на чумата – бубонна, белодробна и септична. Жертвите на бубонната чума страдат от болезнено подути лимфни възли в областта на врата и подмишниците, имат висока температура, повръщане, главоболие и гангрена. Някои се чувстват толкова отслабнали, че едва успяват да преглъщат.

    Белодробната чума била още по-ужасяваща. Тъй като тялото се опитва да се пребори с болестта, в него се образуват огромни количества храчки. Болните трябвало непрекъснато да ги изхрачват, за да дишат, но повече от 95% от времето, в което човек е заразен с белодробна чума, той прекарва в давене в собствените си телесни течности. Тази форма на чумата не се нуждае от плъхове или бълхи, за да се разпространи – с нея хората се заразявали по въздушно-капков път (най-често, когато са в контакт със заразен, който когато кашля, отделя т.н. „чумни бактерии“).

    Септичната чума е форма на кръвно отравяне и при нея смъртта е 100% сигурна. Болният страда от висока температура, а по кожата му се образуват лилави петна. Това е най-смъртоносната форма на чумата, но и най-рядко срещаната.

    От средата на 1300-те до 1700-те години черната чума тероризира голяма част от Европа и части от Азия. Повечето историци смятат, че болестта „пристига“ в Европа чрез кораби от Азия. Най-вероятният виновник са черните плъхове, които често се ровели из частите на корабите, в които се съхраняват отпадъци.

    Първата чумна епидемия от 14 век е най-вирулентна. Всъщност огромна част от населението на Англия и Франция загиват вследствие на заразяване с черна чума. В няколко района на Англия смъртността достига до 50%, а някои части на Франция претърпяват поразителни загуби – около 90% от населението.

    В миналото е имало няколко избухвания на болестта. Всъщност тя се разразява в Европа веднъж на всяко поколение чак до началото на 18 век. Едно от последните големи огнища на зараза настъпва в Англия в периода 1665-1666 година – позната е като Голямата чумна епидемия в Лондон.

    Интересно е, че съдбата на човечеството често се е свързвала с тази на обикновената домашна котка. Когато популациите на котките се увеличават, пандемията намалява, а когато популацията на котките намалява, все повече хора се заразяват с чума. Защо това е така?

    Както казахме, чумата се разпространява от бълхите на плъховете. Те хапят гризачите, заразявайки и тях. Щом плъхът загине от болестта обаче, бълхите започват да търсят нов гостоприемник – за съжаление в повечето случаи това се оказва човекът. Но защо европейците не са напълнили страната с котки, които да убиват плъховете и да намалят заразяването с чума?

    За да отговорим изцяло на този въпрос, трябва да разберем вярванията на населението от средновековна Европа. Хората през този период са били изключително суеверни. Католическата църква е най-мощната институция по онова време и хората са били убедени в наличието на злото, както и че трябва да бъде изкоренено, независимо в каква форма е то. Заради техния тайнствен характер и способността им да оцеляват при извънредни обстоятелства, котките били считани за страшни същества, които са свързани със сатаната. Много котки биват убити именно поради такива причини.

    В крайна сметка с намаляването на котките, се увеличава броят на плъховете, а с това и разпространението на чумата. Хората обаче не правят тази връзка, а вместо това постъпват по друг начин – те започват да свързват чумата с котките и кучетата, които, тъй като имали бълхи, най-вероятно били основната причина за заразяване с чума. Впоследствие отглеждането на котки е забранени в много части на Европа, а огромен брой котки и кучета са избити. Въпреки, че е незаконно, все пак някои хора нарушавали заповедта и продължавали да отглеждат животните у дома. По-късно околните забелязали, че собствениците на котки често изглеждат имунизирани срещу черната чума.

    В крайна сметка е решено, че плъховете, а не котките, са отговорни за разпространението на смъртоносната болест. След това всеки искал да притежава повече от една котка у дома. Законите за отглеждане на животните били отменени, а в много райони дори навлиза в сила нов закон, който защитата котките, вместо да причинява изчезването им в Европа.

    Осемте съпруги на Иван Грозни

    Иван IV Василевич сменя няколко жени по време на царуването си, но едва ли ще бъде справедливо да го обвиним за смъртта всяка от тях. Въпреки това, съпругите на Иван Грозни имат интересна, но и трагична съдба.

    Анастасия Романовна (отровена или загинала, вследствие на тежко заболяване)

    Анастасия Романовна е доведена в Московския кремъл, заедно с още 1500 потенциални съпруги на Иван Грозни. Благородници от цялата страна довеждат своите красиви дъщери, а владетелят избира Анастасия за своя спътница. Двамата се женят през 1547 година, а Анастасия Романовна ражда 6 деца, преди да умре през 1560. Тя боледувала от известно време, а Иван Грозни смятал, че някои благородници я отравят тайно. Той наредил измъчването и екзекутирането на някои от тях.  Анастасия имала успокояващо влияние върху съпруга си, а смъртта ѝ ускорява параноята на руския владетел. Твърди се, че Иван Грозни обичал съпругата си и няма участие в нейната смърт. По-късно става ясно, че Анастасия е имала наличие на живак в тялото си, но той се е използвал и за лечение на някои заболявания.

    Мария Темрюковна (отровена)

    След смъртта на първата му съпруга, на Иван е представена Мария Темрюковна. Според историите, владетелят бил предупреден от първата си жена Анастасия, да не се жени за езичница, но той бил толкова запленен от красотата на Мария, че през 1561 година се жени за нея. По-късно съжалява за стореното, защото жена му била неграмотна и имала злобен характер. Тя не се справя добре като мащеха на синовете на Иван Грозни и не успява да се интегрира в московското общество, като мнозина я смятат за вещица. Мария умира през 1569 година от отравяне, вероятно от самия Иван, но въпреки това за нейната смърт има няколко екзекутирани благородници.

    Марфа Собакина (отровена)

    Иван Грозни организира още един процес на подбор, за да открие своята трета съпруга. Марфа Собакина е избрана сред 12-те финалистки. Трагедията веднага навлиза в живота на младоженците, защото много скоро Марфа се разболява от странна болест. Възможно е майка ѝ несъзнателно да я е отровила с еликсир за плодовитост. Въпреки това и в този случаи били екзекутирани много подозрителни (в очите на Иван) благородници, които според него били виновниците за смъртта на съпругата му.

    Анна Колтовская (изпратена в манастир)

    Иван Грозни твърдял, че не е успял да консумира третия си брак, затова се жени за четвърти път – през 1572 година неговата съпруга става Анна Колтовская (при това без благословията на църквата). Иван се отнася нетърпеливо към безплодието на жена си и две години по-късно я изпраща в манастир, където да прекара остатъка от дните си. Анна надживява руския владетел, но не получава свободата си.

    Анна Василчикова (изпратена в манастир и убита)

    Почти нищо не се знае за петата съпруга на Иван Грозни. Тя става царица на Русия през 1575 година, отново без благословията на църквата. Както и при предишната си съпруга, след две години Иван я изпраща в манастир, където по-късно се счита, че е убита по негова заповед.

    Василиса Мелентиева (изпратена в манастир)

    Василиса Мелентиева била вдовица на принц, който загинал по време на война. Иван забелязал, че тя е мила и красива, затова се жени за нея през  1579 година. За съжаление ужасният късмет на царя със съпругите, продължава и тук. Само няколко месеца след церемонията, Иван открива, че Василиса има връзка с друг принц – Девлетев. За наказание Иван Грозни принуждава съпругата си да наблюдава как любовникът ѝ бива екзекутиран. След това той изпраща Василиса Мелентиева в манастир, но тя умира през същата година по неизвестни причини (някои смятат, че е убита по нареждане на Иван).

    Мария Долгорукая (удавена)

    Иван Грозни се жени за седмата си съпруга – Мария Долгорукая, през 1580 година. Тя е далечна потомка на принц Юрий от Киев – един от основателите на Москва. Вероятно нейната кралска кръв е причината, поради която владетелят я избира за своя съпруга. Той обаче бързо открива, че Мария има любовник и нарежда да бъде удавена.

    Мария Нагая (оцеляла)

    Иван Грозни се жени за последен път три години преди да умре. Мария Нагая ражда на царя син – Дмитрий. След смъртта на Иван Мария и синът ѝ били изпратени в изгнание, а 7 години по-късно Дмитрий умира по неизвестни причини. Мария е обвинена в небрежност и принудена да заживее в манастир. Тя е уведомена, че ще бъде освободена от манастира, ако признае един измамник за мъртвия си син, който да наследи трона. По-малко от година след като Мария е посочила измамника за своя син Дмитрий, той бива убит от разгневена тълпа хора, след като се въвлякъл в междурелигиозен брак. След това Мария се отказва от него. Умира през 1608 – 24 години след смъртта на Иван Грозни.

     

    Хенри Бокс Браун – робът, който е изпратен по пощата, за да извоюва свободата си

    Рано сутринта на 24.03.1849 година в пощата във Филаделфия пристига колет за членовете на Anty-Slavery Society (общество от хора, борещи се срещу робството в Америка). Когато останали насаме, един от получателите на пратката направил нещо странно – той почукал върху кутията и попитал: „Всичко наред ли е там?“. Дори по-странно било, че от вътре се чул глас, който отвърнал „Всичко е наред“. След няколко минути колетът бил отворен и отвътре се показал 30-тина годишният афроамериканец на име Хенри Браун. Той успешно се спасил от робството, пътувайки по пощата. От този ден той бил познат като Хенри „Бокс“ Браун (от английски: box – кутия) и имал невероятна история за разказване.

    Хенри Браун е роден през 1815 година във Вриджиния и първоначално бил собственост на кмета на Ричмънд – Джон Барет. Джон се държал добре със своите роби, както Хенри по-късно пише в автобиографията си. Когато ляга на предсмъртното си легло обаче, Джон вика Хенри и неговата майка и им казва, че след неговата смърт ще са собственост на сина му Уилям и трябва да изпълняват неговите заповеди. Той ги уверил, че Уилям от своя страна също е обещал, че ще се държи добре с тях. Онова, което Джон Барет не обмислил добре обаче, е че цялото семейството Хенри било разпределено сред всички синове на робовладетеля и робите били разделени един от друг. Тогава Хенри бил 15-годишно момче.

    Когато става на около 20-тина години, Хенри се влюбва в Нанси, която също е робиня и собственост на банковия служител г-н Лейх. Тъй като робите трябвало да поискат разрешение от своите собственици, за да сключат брак, двамата млади разговаряли с г-н Лейх, който не само им позволил да сключат брак, но и ги уверил, че няма да ги раздели. Само година след като стават семейство обаче, Лейх потъпква обещанието си и продава Нанси. Преди това тя и Хенри вече имали три деца, а Нанси очаквала четвърто.

    По-късно Хенри научава, че съпругата му е била изпратена на пазар за роби и продадена отново на друг човек. Семейството му се присъединило към група от 350 роби, които очаквали да бъдат изпратени към мястото, на което са били закупени. Макар че опитал всячески да спаси жена си и децата си, Хенри не успял. Той наблюдавал как близките му са натъпкани във вагони, отпътуващи за Северна Каролина. Той никога повече не ги вижда.

    Хенри Бокс Браун

    След загубата на семейството си Хенри решава да извоюва свободата си. Той се свързва с няколко свободни афроамериканци, сред които и с Джеймс Антъни Смит. Хенри му предлага половината от спестяванията си, на стойност 86 долара, за да участва в бягството му. Смит се съгласява и лично да изпрати кутията, в която Хенри трябвало да бъде, до Филаделфия.

    С остатъка от парите Хенри наема човек, който да изработи кутията. На нея имало само три съвсем малки дупки, които да му позволят да диша, а отгоре имало надпис, който гласял: „С тази страна отгоре и да се пренася внимателно“. Рано сутринта на 23.03.1849 година Хенри влиза в кутията, а Смит я отвежда до пощата. Надписът не бил признат от никой и кутията много често била поставяна от служителите обратно, което за малко не отнело живота на Хенри.

    Той прекарва 27 часа в кутията, за да извоюва свободата си. Не е учудващо, че когато кутията била отворена и той се опитал да излезе, веднага припаднал. Истината за спасението на Хенри не бивало да се разпространява, за да не бъде търсен, но какво винаги става, вестниците научават и публикуват кратка и доста различна версия на историята му. Тъй като легално все още бил роб, той разбрал, че не може да остане на място, на което всеки ловец на роби може да го залови и продаде, затова през октомври същата година Хенри се отправя към Англия. Там сключва брак повторно, но през 1875 се връща отново в Америка заедно с новата си съпруга и дъщеря си.

    Семейството на Хенри се издържа като играе пиеси, в които главното лице е „човекът в кутията“. Последното им представление е описано във вестниците в Онтарио на 26.02.1889. Никой не знае какво се е случило с него след това. Датата и мястото на смъртта му са неизвестни.

    Деветте музи на гръцката митология

    Гръцката митология е богата на различни богове и богини, но никои не са били толкова влиятелни, колкото 9-те музи. Те били създадени, за да дарят вдъхновение, познание, артистичност и музика в древния свят.

    Музите били 9 красиви млади жени, дъщери на Зевс и Мнемозина – богинята на паметта. Те били изобразени за първи път едва през Ренесанса чрез скулптури, показващи характерните им черти.

    Калиопа

    Името ѝ означава „която има красив глас“ и е муза на епическата поезия. Тя е майка на Орфей и Лин. Счита се, че тя е била най-мъдрата от музите и богиня на сладкодумието. Обикновено е изобразявана с таблица в ръка, навит лист хартия, книга или носейки златна корона.

    Клио

    Клио, което се превежда като „празненство“ или „която прави известен“ е муза на историята. Майка е на Хиацинт. Обикновено се изобразява с отворен свитък или седнала сред книги.

    Ерато

    Името ѝ означава „прекрасна“ или „обичана“. Ерато е муза на любовната поезия. Изобразявана е най-често с венец от рози, държаща лира или златна стрела. Много често до нея стои богът на любовта Ерос, който държи в ръката си факел.

    Евтерпа

    Името на Евтерпа означава „тази, която носи наслада“. Тя е муза на музиката и забавлява боговете на Олимп. Евтерпа е вдъхновение за поети, автори и драматурзи. Обикновено е изобразявана с флейта в ръка.

    Мелпомена

    Мелпомена се превежда като „празнуващата с танци и песни“ и първоначално е муза на пеенето, но по-късно става муза на трагедията. Изобразявана е с „трагична маска“.

    Полихимния

    Името на Полихимния означава „химн“ и тя е муза на химните и пантомимата. Обикновено е изобразявана със сериозно лице, медитирайки или с покривало на главата.

    Терпсихора

    Името ѝ означава „наслада от танците“ и е муза на танците и драматичните припеви. Най-често е изобразявана седнала или изправена с лира в ръка.

    Талия

    Името ѝ се превежда като „цъфтяща“ и е муза на комедията. Изобразявана е с корона от бръшлян, с комична маска на лицето или с овчарски атрибути.

    Урания

    Името на Урания означава „небесна“ или „идваща от небето“. Тя е муза а астрономията и умее да предсказва бъдещето спрямо начина, по който са подредени звездите. Урания наследява силата и мощта на Зевс, както и красотата и грациозността на Мнемозина, заради което често е свързвана с любовта. Изобразява се облечена с наметало, на което са избродирани звезди или с глобус, който Урания посочва с пръчица.

    Аполон – предводителят на музите и бог на музиката, танците и поезията, заедно с деветте музи

    Климатичната война

    Какво се случва с времето по света? В Африка през горещото лято изведнъж се сипе градушка, а в Сибир през декември е като пролет. Неочаквано се събуждат спящи вулкани, върху крайбрежните градове връхлитат страховити цунамита. Тук-там се говори за някаква „климатична война“. Ако това е вярно и някъде в секретни лаборатории се разработват методи за управление на климата, нищо чудно човечеството да е изправено пред опасност, по-голяма от ядрената…

    Двете суперсили СССР и САЩ започнали да се обвиняват взаимно в климатична война през 1970-те години. Разсекретените архиви показват, че такива програми наистина съществували. Но докъде са стигнали?

    Известно е, че по време на Виетнамската война (1957г.-1975г.) американците използвали химикали за изменението на климата. Така увеличили валежите с около 30%, по този начин напълно размили и разрушили „пътеката Хо Ши Мин“ – по която виетнамците превозвали оръжие и храна.

    На 10 декември 1976г. Общото събрание на ООН приема „Конвенция за забрана на военно или всякакво друго враждебно въздействие върху природната среда“. Тя забранява изкуственото изменение на климата за военни цели. Това означава, че официално не може да има никаква климатична война. И все пак, учените в много страни уверено заявяват, че работата в тази насока продължава.

    През периода 1962г.-1983г. в САЩ се провеждат експерименти за управлението на урагани. Тайният проект се наричал „Яростна буря“ (Furious Storm). Основните изследвания били за проучване на ефекта от растително масло, разливано в океана. Известно е, че ураганите се предизвикват от повишаване на температурата на водната повърхност. Това означава, че могат да бъдат причинени от разливане на петрол или друга маслена течност.

    От 1960-те години насам редица държави строят инсталации за използване на енергията на йоносферата. Най-известните от тях са в американската програма „ХААРП“ (HAARP — High Frequency Active Auroral Research Program, «Програма за изследване на полярните сияния, чрез високочестотно въздействие»). Официално тези станции са предназначени за научни експерименти в йоносферата и магнитосферата на Земята. Мощността на радиоизлъчването на всяка от тях, концентрирана в малко пространство, може да бъде хиляди или дори милиони пъти по-голяма от енергията на Слънцето. В зоната на въздействие на такъв лъч се образуват гигантски кълбовидни мълнии, които могат да повлияят върху климата на даден участък от планетата.

    Антени на ХААРП

    Именно след 2002 г., когато проектът HAARP бил включен на пълна мощност, броят на анормалните метеорологични явления на Земята рязко се увеличил. Наистина, през 2013г. американската преса съобщава, че проектът ще бъде затворен. Но тази програма е толкова секретна, че няма нито официално потвърждение, нито опровержение.

    Гледка от въздуха към мястото на HAARP, с изглед към Планината Санфорд, Аляска.

    През 60-те и 70-те години в СССР също били построении станции за изследване на йоносферата. Те значително отстъпват по мощност на американските, но принципите на действие са същите. Според експерти, тези станции са консервирани, но не и унищожени, и са напълно способни да функционират.

    През 2007г. френският вестник „Льо Фигаро“ публикувал статия за промените в климата в африканските страни. По-специално за това, че внезапно Сомалия била връхлетяна от наводнения и урагани. Поради това, около 200 хиляди жители на страната се преселили.

    Някои свързват необичайното време в Африка не само с емисиите въглероден двуокис, но и с потенциални проекти за създаване на климатично оръжие, които в момента се тестват на този континент.

    Какви други метеорологични събития могат да бъдат свързани с използването на климатични оръжия? През 2005г. най-опустошителния ураган „Катрина“ връхлетя Ню Орлиънс, САЩ. Резултатът е смъртта на 1836 души, а общата икономическа загуба възлиза на 125 милиарда долара. Малко по-рано през същата година в Югоизточен Китай да беше регистрирано едно от най-големите наводнения в света, в което загинаха 732 души.

    Ураган «Катрина» 28 август 2005

    Ураган «Катрина» 29 август 2005

    Някои изследователи считат, че тези две събития са свързани. Връзките между двете държави тогава бяха изключително напрегнати. Малко преди потопа, един от висшите китайски офицери, генерал-майор Чжу Ченху, заяви, че в случай на въоръжен конфликт с американците, неговата страна няма да се поколебае да използва ядрени оръжия.

    Твърди се, че поради такива изявления САЩ решили да разгърнат локална климатична война, предизвиквайки силни дъждове на територията на несговорчивия си опонент. Затова ураганът „Катрина“ може да е бил отмъщението на Китай. Но няма никакви доказателства.

    През 2010г. в Централна Русия избухна поредица от силни горски пожари. Някои изследователи предполагат, че са причинени с лазерно оръжие, монтирано върху американски сателит. Британският вестник „Таймс“ малко по-късно съобщи, че на 22 април 2010г. американците изстреляли безпилотен космически кораб, наречен X-37-B, който имал лазерно оръдие, способно да поразява цели върху повърхността на земята, дори под водата.  Друг аргумент в полза на тази хипотеза е фактът, че почти всички пожари възникнали около важни стратегически обекти – военни складове или секретни обекти, където се създават нови видове оръжия.

    Съвсем наскоро, през февруари 2015г., американският професор Алън Робок заяви, че е консултирал ЦРУ относно възможността Русия или Китай да използват климатични оръжия.

    Затова може да се допусне с голяма степен на вероятност, че изследванията за водене на климатична война продължават.

    Защо изгорили Джордано Бруно?

    Повечето съвременни хора знаят за Джордано Бруно това, което е написано в учебника от средното училище. Там е споменато накратко, че той бил обявен за еретик и изгорен на клада, защото, въпреки тогавашните църковни догми, подобно на Коперник твърдял, че Земята е кръгла и се върти около Слънцето.

    Но ако се запознаем по-отблизо с биографията му, ще установим, че написаното в училищните учебници е доста повърхностно.

    Един от най-разпространените митове за Бруно е, че той е екзекутиран доста млад. Това се дължи на двата оцелели портрета, където наистина изглежда на младежка възраст. Всичките му други изображения били изгорени по решение на Католическата църква. Но Джордано Бруно е роден през 1548г. и екзекутиран на 52 години. В Европа по онова време тази възраст се считала за доста напреднала, направо преклонна.

    Джордано Бруно

    Друг мит е твърдението, че Джордано Бруно не бил утвърден учен. Днешните изследователи обичат да подчертават, че в работата му няма абсолютно никакви математически изчисления. Да, той говори за безкрайността на Вселената и за многообразието на нейните планети – но прави това повече като публицист. А повечето от творбите му са комедии и стихотворения. Тоест, може да бъде смятан повече за литератор, а не за учен. Въпреки това, дългото време, през което Джордано Бруно пътува из Европа, показва, че е бил възприеман от хората от неговото време именно като човек на науката. Той преподавал в големи европейски университети – включително Сорбоната и Оксфорд, защитил две докторски дисертации. Няколко от трудовете му са посветени на развитието на паметта. Казват, че самият Бруно, чрез специална техника за запомняне, знаел наизуст повече от хиляда книги, сред които Библията и произведения на арабски философи. През 1581г. една от лекциите на Джордано била посетена от френския крал Анри III, който бил удивен от паметта му. Монархът го поканил в двора си и му плащал добра издръжка. Но Джордано се скарал с учените от Френската академия и трябвало да се сбогува с гостоприемния Париж.

    После Бруно изнасял в Лондон лекции върху идеите на Коперник, според които не Земята, а Слънцето е в центъра на нашата планетна система. В Англия публикувал своята основна научна разработка „За безкрайността, Вселената и световете“, където твърди, че в космоса непременно съществуват други обитавани планети. В продължение на 16 години той пътувал из цяла Европа, изнасял лекции в различни университети и популяризирал своите възгледи.

    През 1591г. се завърнал в Италия като личен учител на венецианския аристократ Джовани Мочениго. Но скоро, отношенията между учителя и ученика се влошили. Година по-късно, Мочениго съобщил на венецианския инквизитор, че Джордано Бруно е еретик, тъй като твърдял, че има и други светове, че Христос не е умрял по Божия воля и се е опитвал да избегне смъртта, че душите на хората след смъртта на тялото преминават от едно същество към друго и т. н.

    Третият и главен мит е, че Джордано Бруно бил екзекутиран заради неговите напредничави научни идеи – по-специално, учението за безкрайността на светове и хелиоцентричната теория за структурата на нашата планетна система. Но в края на XVI-ти век подобни възгледи били изказвани от мнозина и никой не мислел да ги преследва.

    Парадоксално, но факт: всички произведения на Джордано Бруно били обявени за еретични едва 3 години след смъртта му. Тогава защо бил изпратен на кладата?

    Документите на съда в Рим показват, че Бруно е бил наказан, защото отричал основните принципи на християнството. Той, всъщност създал собствено учение, което отричало тогавашната официална система от ценности. Това във всички времена и общества се е наказвало строго. Достатъчно е да погледнем как днес в демократичните държави се наказват онези, които поддържат, антидемократични идеи като нацизъм, расизъм и т. н.

    Повече от седем години инквизиторите се опитали да убедят Бруно да се откаже от своите еретически идеи, но той държал на своето. На 9 февруари 1600г. трибуналът обявил Джордано Бруно за „неразкаян, упорит и непреклонен еретик“. Той бил лишен от монашеския си сан и отлъчен от Църквата. Присъдата била изпълнена на 17 февруари 1600г. на Площада на цветята в Рим.

    Процесът срещу Джордано Бруно в Рим

    Друг мит за великия еретик е, че Католическата църква вече му е простила и осъжда тогавашните действия на Инквизицията. Но, за разлика от случая с Галилей, това не е така.

    Нещо повече: през 2000 г., когато се навършиха 400 години от изпълението на присъдата, кардинал Анджело Содано, в качеството си на официален представител на Ватикана, макар да нарекъл действията на инквизиторите „печален епизод“, подчертал, че те направили всичко, за да запазят живота на еретика. Не става дума за прошка – Църквата все още смята, че смъртната присъда на Бруно е оправдана.

    Дори папа Йоан Павел ІІ, известен с прогресивните си възгледи, отговорил рязко на въпроса, защо Бруно все още не е реабилитиран:

    – Когато намерите извънземни, тогава ще говорим!

    10 личности, които са били слаби ученици, но са станали известни и богати

    Учителите казват: „Отличниците, когато станат възрастни, ще имат и слава, и пари, а  двойкаджиите могат да работят само като портиери и занаятчии”. Но историята знае много противоположни примери! Ето 10 ярки личности, които не са се учили добре и в същото време са станали богати и известни в своята страна, а дори и извън нея.

    Ричард Брансън

    Сър Ричард Брансън е известен  като един от най-екстравагантните бизнесмени в наши дни. Учителите не харесвали много Брансън, а той им отвръщал със същото. Вече в зряла възраст твърди, че поради дислексия (нарушение на способността за четене и писане) не можел да се справя успешно с учебния материал.

    Бил Гейтс

    Преди да се превърне в човекът, който компютъризира целия свят, Бил Гейтс не бил най-усърдният ученик. Вместо да слуша учителите, във всеки урок той гледал през прозореца. Родителите му, които не могли да издържат това негово отношение към училището, се заканвали, че ще го бият за всяка лоша оценка, но и това не мотивирало бъдещия гений да се справя с информацията от учебниците.

    Сергей Корольов

    Той и досега е един от най-талантливите съветски учени, под ръководството на който са създадени първите съветски балистични и геофизични ракети и са пуснати първите спътници, космическите кораби „Восток“ и „Възход“. Сергей Корольов е наричан бащата на съветската космонавтика. Под негова ръководство Юрий Гагарин бе изпратен в Космоса през 1961г. Корольов не бил двойкаджия, но тройката била неговата оценка до завършване на училище. Единственото нещо, от което се интересувал, била авиационната технология, която се превърнала в смисъл на живота му.

    Уинстън Чърчил

    Политическата слава на Уинстън Чърчил няма да бъде повлияна от  факта, че той е смятан за мързелив в училище и че се е учил посредствено. В трудните години за Великобритания, той успява да стане два пъти министър-председател. През 1953г. е награден с Нобелова награда за литература за историко-биографично произведение, а през 2002г. Би Би Си го нарежда сред най-влиятелните британци в историята.

    Като човек с аристократичен произход, той винаги е бил под влиянието на най-добрите учители. Но родителите му отделяли малко време за възпитанието и образованието му, а в училище регулярно се практикували телесни наказания, на които той, като най-лошият ученик в класа, редовно бил подлаган.

    Соитиро Хонда

    Дори децата знаят за легендарните мотоциклети на Хонда. Соитиро Хонда завършил осемте класа на японското училище, където не блестял с познания. След това отишъл в Токио, за да работи като автомеханик. Посвещава живота си на мотоциклетите. На него му предстоял дълъг път преди да стане автор на 150 патентна и притежател на най-голямата в света компания за производство на мотоциклети.

    Пол Галвин

    Ако не беше Пол Галвин, ние никога нямаше да знаем за телефоните на Motorola. Едноименната компания, която Пол основавал заедно с брат си, престанала да съществува, но преди това тя била лидер в телекомуникациите и един от пионерите в популяризирането на мобилната връзка.

    Пол Галвин се учел зле не заради липса на способности, а поради предприемаческия си дух. Докато съучениците му посещавали уроците, той продавал бърза закуска на улицата. Оттогава многократно се впускал в бизнеса и неведнъж претърпявал поражение, но това не му попречило да се превърне в една от най-забележителните личности сред двойкаджиите.

    Доналд Тръмп

    Мултимилиардерът, а сега и президентът на Съединените щати, Доналд Тръмп, в ранните години нямал особена любов към училищните дисциплини и често се държал дръзко с учителите. Все пак всичко се променило драматично в училището-интернат на Военната академия, където той бил изпратен на 13 години от родителите, уморени от небрежния син. Тук той е запомнен и с усърдно поведение, и с изключителни успехи в спорта – Тръмп успешно играе футбол и бейзбол.

    Андрей Тарковски

    Андрей Тарковски станал първокласник в трудно време за страната – през 1939г. Бъдещият велик режисьор не изпитвал любов към науките – нито природни, нито хуманитарни. Ситуацията се утежнява от факта, че Андрей бил отгледан само от майка си, така че очевидно му е липсвала бащината дисциплина. Първият му университет – Московският институт за ориенталски изследвания, той напуснал през първата година.

    Харисън Форд

    Американският актьор и продуцент Харисън Форд получава звезда на Холивудската Алея на славата и многократно е номиниран за Оскар. Въпреки това, в училище той бил скромно, тихо момче, което не давало големи надежди.

    Харисън Форд мечтаел да стане актьор. Имал малко приятели, малко желание да се учи и почти никакви други интереси, освен киното. Негововото присъствие в колежа също не го вдъхновявало, но затова пък се интересувал от курсовете по актьорско майсторство. В резултат на това, сега имаме десетки страхотни филми с участието му, а самият Форд живее живот, за който винаги е мечтал.

    Аристотел Онасис

    Известният гръцки милиардер Аристотел Онасис не бил много усърден ученик. Той е бил многократно изключван от училището по различни причини – поради лош успех или заради дръзко поведение по отношение на учителите. Но дори и в относително тихите му периоди, редовно пропускал уроците, сякаш е знаел, че никога няма да са полезни в живота му. Започва кариерата си като пристанищен диспечер и завършва като един от най-богатите собственици на кораби в света.

    Колко често да се миете

    Културата на миенето в хода на историята претърпява истинска революционна промяна. Днес ни учат да се мием често, но дали е толкова полезно?

    Как хората започнали да се мият.

    Не е известно в кой момент на древните хора им дошла брилянтна идея – да се потопят във водата, за да премахнат миризмата, която привличала хищници. Първото доказателство за процедури в баня, археолози открили в разкопките на цивилизациите през третото хилядолетие пр. Хр.

    Египтяните обичали да се мият. А древните гърци измислили думата „хигиена“. Развитието на гръцката цивилизация идва с откриването на водопровода и обществените бани и затова местните жители винаги били с чисти тела и чисти дрехи. За да се измият, гърците използвали зехтин и специални стъргалки. Водните процедури се считат за нормални, ако се правят два пъти в деня.

    Ваните в Древна Гърция били, както горещи, така и студени. Считало се, че къпането в студена вода има положителен ефект върху здравето, а горещата баня е по-подходяща за жените. По-късно обаче, всичко се смесило и гражданите, независимо от пола, започнали да се мият, както им дойде наум.

    Истинският разцвет на хигиената се случило в Римската империя. Римските бани – огромни обществени бани – били построени с цел измиване на всеки жител на страната. Най-големите терми заемали огромна площ – повече от 100 хиляди квадратни метра и можели да поберат до 2300 души (Термите на Антониан).

    Римските бани станали истински културни центрове. Освен да се измият в тях, хората отивали там да практикуват спорт, да похапнат или просто да прекарат приятно времето. Цената за влизане в баните била достъпна за всеки, така че вътре можело да се види, че голият богаташ по нищо не се отличава от голия бедняк.

    Епохата на водните процедури завършила с разврат и падение на нравите. Римските бани се превърнали в публични домове, където се случвали масови оргии. Днес по руините на тези легендарни съоръжения се разхождат туристи.

    Как хората спряха да се къпят

    Християнството донесло в Европа една много оригинална идея за хигиената и връзката с водата. Средновековна Европа, в противоречие с възгледите на съвременните режисьори и артисти, била запълнена с нечистотии и миришела отвратително. Оттук нататък се появили епидемии, които европейците смятали за наказание за греховете – включително за твърде честото миене.

    Дори благородниците почти не се миели: например, кралицата на Испания, Изабела Кастилска, според популярна легенда, ползвла баня само два пъти в живота си – при раждането и преди сватбата. Светиите изобщо не се миели – за да не измият собствената си святост. Много европейци загинали от въшки и язви, а жилищата им, според свидетелските показания на съвременниците, миришели отвратително.

    Култът към мръсното тяло на континента продължил до XIX век. Известните дворци и замъци на френските крале нямали бани, тоалетни и вместо да се мият, придворните активно използвали парфюми и одеколони. Около Версай било замърсено с човешки екскременти, същото се случвало по стълбите и балконите на дворците.

    В Русия всичко било обратното: руските хора винаги са обичали банята и не пропускали възможността да я посетят. Контактите с европейците в онези дни предизвикват много разговори между хората, че гостите в чужбина вонят от една миля, въпреки че са облечени според най-новата мода.

    В наше време учените определено съветват да се мием. Но без прекалено много усърдие. Ето за какво става дума. Обикновено, човешката кожа е покрита с естествена бактериална мембрана. Бактериите изпълняват много функции – от съдействие при термичната регулация на организма до борба с болестотворни микроорганизми.

    При твърде често миене, защитният бактериален слой няма време да се възстанови и в резултат водните процедури могат да доведат до парадоксални последици – сухота, пилинг на кожата и дори дерматологични заболявания. По същите причини дерматолозите не препоръчват използването на антибактериални средства в нормална среда.

    Правилното и редовно къпане помага за отваряне на порите и прочистване на тялото, стимулира „дишането“ на кожата и премахва всичко излишно – мръсотията и потта. Експертите съветват да се мием най-много два пъти на ден и веднъж – без да се използват хигиенни средства.

    Чисти и мръсни рекорди

    Официалните рекорди, свързани с личната хигиена, все още не са регистрирани, така че ще споменем постиженията, записани от журналистите.

    Най-мръсният човек на Земята е иранецът Аму Хаджи, който не се е мил около 60 години. Той е дълбоко убеден, че водата допринася за развитието на болести – и между другото доказва своята теория със собствения си пример. Хаджи вече е на 80 години. Дните си той прекарва в тютюнопушене, близо до руините, където се крие през нощта.

    Най-чистият човек на Земята е малайзийката Джула Абдула. Своята титла тя дължи на неприятно психическо заболяване – обсесивно-компулсивно разстройство, получено в лабораторията, където е работела с ХИВ. Четиридесетгодишна жена измива ръцете си 300 пъти на ден, а косата – 25 пъти. Тя се лекува активно от лекарите и дори твърди, че вече се е излекувала.

    Най-чистото място в човешкото тяло е зад ушите. Странно е, че там живеят най-малко бактерии – само 15, в сравнение с 44 вида по ръцете.