Търсене
Още
    Начало Блог Страница 149

    Осемте съпруги на Иван Грозни

    Ива Великова
    -
    0
    Осемте съпруги на Иван Грозни

    Иван IV Василевич сменя няколко жени по време на царуването си, но едва ли ще бъде справедливо да го обвиним за смъртта всяка от тях. Въпреки това, съпругите на Иван Грозни имат интересна, но и трагична съдба.

    Анастасия Романовна (отровена или загинала, вследствие на тежко заболяване)

    Анастасия Романовна е доведена в Московския кремъл, заедно с още 1500 потенциални съпруги на Иван Грозни. Благородници от цялата страна довеждат своите красиви дъщери, а владетелят избира Анастасия за своя спътница. Двамата се женят през 1547 година, а Анастасия Романовна ражда 6 деца, преди да умре през 1560. Тя боледувала от известно време, а Иван Грозни смятал, че някои благородници я отравят тайно. Той наредил измъчването и екзекутирането на някои от тях.  Анастасия имала успокояващо влияние върху съпруга си, а смъртта ѝ ускорява параноята на руския владетел. Твърди се, че Иван Грозни обичал съпругата си и няма участие в нейната смърт. По-късно става ясно, че Анастасия е имала наличие на живак в тялото си, но той се е използвал и за лечение на някои заболявания.

    Мария Темрюковна (отровена)

    След смъртта на първата му съпруга, на Иван е представена Мария Темрюковна. Според историите, владетелят бил предупреден от първата си жена Анастасия, да не се жени за езичница, но той бил толкова запленен от красотата на Мария, че през 1561 година се жени за нея. По-късно съжалява за стореното, защото жена му била неграмотна и имала злобен характер. Тя не се справя добре като мащеха на синовете на Иван Грозни и не успява да се интегрира в московското общество, като мнозина я смятат за вещица. Мария умира през 1569 година от отравяне, вероятно от самия Иван, но въпреки това за нейната смърт има няколко екзекутирани благородници.

    Марфа Собакина (отровена)

    Иван Грозни организира още един процес на подбор, за да открие своята трета съпруга. Марфа Собакина е избрана сред 12-те финалистки. Трагедията веднага навлиза в живота на младоженците, защото много скоро Марфа се разболява от странна болест. Възможно е майка ѝ несъзнателно да я е отровила с еликсир за плодовитост. Въпреки това и в този случаи били екзекутирани много подозрителни (в очите на Иван) благородници, които според него били виновниците за смъртта на съпругата му.

    Анна Колтовская (изпратена в манастир)

    Иван Грозни твърдял, че не е успял да консумира третия си брак, затова се жени за четвърти път – през 1572 година неговата съпруга става Анна Колтовская (при това без благословията на църквата). Иван се отнася нетърпеливо към безплодието на жена си и две години по-късно я изпраща в манастир, където да прекара остатъка от дните си. Анна надживява руския владетел, но не получава свободата си.

    Анна Василчикова (изпратена в манастир и убита)

    Почти нищо не се знае за петата съпруга на Иван Грозни. Тя става царица на Русия през 1575 година, отново без благословията на църквата. Както и при предишната си съпруга, след две години Иван я изпраща в манастир, където по-късно се счита, че е убита по негова заповед.

    Василиса Мелентиева (изпратена в манастир)

    Василиса Мелентиева била вдовица на принц, който загинал по време на война. Иван забелязал, че тя е мила и красива, затова се жени за нея през  1579 година. За съжаление ужасният късмет на царя със съпругите, продължава и тук. Само няколко месеца след церемонията, Иван открива, че Василиса има връзка с друг принц – Девлетев. За наказание Иван Грозни принуждава съпругата си да наблюдава как любовникът ѝ бива екзекутиран. След това той изпраща Василиса Мелентиева в манастир, но тя умира през същата година по неизвестни причини (някои смятат, че е убита по нареждане на Иван).

    Мария Долгорукая (удавена)

    Иван Грозни се жени за седмата си съпруга – Мария Долгорукая, през 1580 година. Тя е далечна потомка на принц Юрий от Киев – един от основателите на Москва. Вероятно нейната кралска кръв е причината, поради която владетелят я избира за своя съпруга. Той обаче бързо открива, че Мария има любовник и нарежда да бъде удавена.

    Мария Нагая (оцеляла)

    Иван Грозни се жени за последен път три години преди да умре. Мария Нагая ражда на царя син – Дмитрий. След смъртта на Иван Мария и синът ѝ били изпратени в изгнание, а 7 години по-късно Дмитрий умира по неизвестни причини. Мария е обвинена в небрежност и принудена да заживее в манастир. Тя е уведомена, че ще бъде освободена от манастира, ако признае един измамник за мъртвия си син, който да наследи трона. По-малко от година след като Мария е посочила измамника за своя син Дмитрий, той бива убит от разгневена тълпа хора, след като се въвлякъл в междурелигиозен брак. След това Мария се отказва от него. Умира през 1608 – 24 години след смъртта на Иван Грозни.

     

    Хенри Бокс Браун – робът, който е изпратен по пощата, за да извоюва свободата си

    Ива Великова
    -
    0
    Хенри Бокс Браун – робът, който е изпратен по пощата, за да извоюва свободата си

    Рано сутринта на 24.03.1849 година в пощата във Филаделфия пристига колет за членовете на Anty-Slavery Society (общество от хора, борещи се срещу робството в Америка). Когато останали насаме, един от получателите на пратката направил нещо странно – той почукал върху кутията и попитал: „Всичко наред ли е там?“. Дори по-странно било, че от вътре се чул глас, който отвърнал „Всичко е наред“. След няколко минути колетът бил отворен и отвътре се показал 30-тина годишният афроамериканец на име Хенри Браун. Той успешно се спасил от робството, пътувайки по пощата. От този ден той бил познат като Хенри „Бокс“ Браун (от английски: box – кутия) и имал невероятна история за разказване.

    Хенри Браун е роден през 1815 година във Вриджиния и първоначално бил собственост на кмета на Ричмънд – Джон Барет. Джон се държал добре със своите роби, както Хенри по-късно пише в автобиографията си. Когато ляга на предсмъртното си легло обаче, Джон вика Хенри и неговата майка и им казва, че след неговата смърт ще са собственост на сина му Уилям и трябва да изпълняват неговите заповеди. Той ги уверил, че Уилям от своя страна също е обещал, че ще се държи добре с тях. Онова, което Джон Барет не обмислил добре обаче, е че цялото семейството Хенри било разпределено сред всички синове на робовладетеля и робите били разделени един от друг. Тогава Хенри бил 15-годишно момче.

    Когато става на около 20-тина години, Хенри се влюбва в Нанси, която също е робиня и собственост на банковия служител г-н Лейх. Тъй като робите трябвало да поискат разрешение от своите собственици, за да сключат брак, двамата млади разговаряли с г-н Лейх, който не само им позволил да сключат брак, но и ги уверил, че няма да ги раздели. Само година след като стават семейство обаче, Лейх потъпква обещанието си и продава Нанси. Преди това тя и Хенри вече имали три деца, а Нанси очаквала четвърто.

    По-късно Хенри научава, че съпругата му е била изпратена на пазар за роби и продадена отново на друг човек. Семейството му се присъединило към група от 350 роби, които очаквали да бъдат изпратени към мястото, на което са били закупени. Макар че опитал всячески да спаси жена си и децата си, Хенри не успял. Той наблюдавал как близките му са натъпкани във вагони, отпътуващи за Северна Каролина. Той никога повече не ги вижда.

    Хенри Бокс Браун

    След загубата на семейството си Хенри решава да извоюва свободата си. Той се свързва с няколко свободни афроамериканци, сред които и с Джеймс Антъни Смит. Хенри му предлага половината от спестяванията си, на стойност 86 долара, за да участва в бягството му. Смит се съгласява и лично да изпрати кутията, в която Хенри трябвало да бъде, до Филаделфия.

    С остатъка от парите Хенри наема човек, който да изработи кутията. На нея имало само три съвсем малки дупки, които да му позволят да диша, а отгоре имало надпис, който гласял: „С тази страна отгоре и да се пренася внимателно“. Рано сутринта на 23.03.1849 година Хенри влиза в кутията, а Смит я отвежда до пощата. Надписът не бил признат от никой и кутията много често била поставяна от служителите обратно, което за малко не отнело живота на Хенри.

    Той прекарва 27 часа в кутията, за да извоюва свободата си. Не е учудващо, че когато кутията била отворена и той се опитал да излезе, веднага припаднал. Истината за спасението на Хенри не бивало да се разпространява, за да не бъде търсен, но какво винаги става, вестниците научават и публикуват кратка и доста различна версия на историята му. Тъй като легално все още бил роб, той разбрал, че не може да остане на място, на което всеки ловец на роби може да го залови и продаде, затова през октомври същата година Хенри се отправя към Англия. Там сключва брак повторно, но през 1875 се връща отново в Америка заедно с новата си съпруга и дъщеря си.

    Семейството на Хенри се издържа като играе пиеси, в които главното лице е „човекът в кутията“. Последното им представление е описано във вестниците в Онтарио на 26.02.1889. Никой не знае какво се е случило с него след това. Датата и мястото на смъртта му са неизвестни.

    Деветте музи на гръцката митология

    Ива Великова
    -
    0
    Деветте музи на гръцката митология

    Гръцката митология е богата на различни богове и богини, но никои не са били толкова влиятелни, колкото 9-те музи. Те били създадени, за да дарят вдъхновение, познание, артистичност и музика в древния свят.

    Музите били 9 красиви млади жени, дъщери на Зевс и Мнемозина – богинята на паметта. Те били изобразени за първи път едва през Ренесанса чрез скулптури, показващи характерните им черти.

    Калиопа

    Името ѝ означава „която има красив глас“ и е муза на епическата поезия. Тя е майка на Орфей и Лин. Счита се, че тя е била най-мъдрата от музите и богиня на сладкодумието. Обикновено е изобразявана с таблица в ръка, навит лист хартия, книга или носейки златна корона.

    Клио

    Клио, което се превежда като „празненство“ или „която прави известен“ е муза на историята. Майка е на Хиацинт. Обикновено се изобразява с отворен свитък или седнала сред книги.

    Ерато

    Името ѝ означава „прекрасна“ или „обичана“. Ерато е муза на любовната поезия. Изобразявана е най-често с венец от рози, държаща лира или златна стрела. Много често до нея стои богът на любовта Ерос, който държи в ръката си факел.

    Евтерпа

    Името на Евтерпа означава „тази, която носи наслада“. Тя е муза на музиката и забавлява боговете на Олимп. Евтерпа е вдъхновение за поети, автори и драматурзи. Обикновено е изобразявана с флейта в ръка.

    Мелпомена

    Мелпомена се превежда като „празнуващата с танци и песни“ и първоначално е муза на пеенето, но по-късно става муза на трагедията. Изобразявана е с „трагична маска“.

    Полихимния

    Името на Полихимния означава „химн“ и тя е муза на химните и пантомимата. Обикновено е изобразявана със сериозно лице, медитирайки или с покривало на главата.

    Терпсихора

    Името ѝ означава „наслада от танците“ и е муза на танците и драматичните припеви. Най-често е изобразявана седнала или изправена с лира в ръка.

    Талия

    Името ѝ се превежда като „цъфтяща“ и е муза на комедията. Изобразявана е с корона от бръшлян, с комична маска на лицето или с овчарски атрибути.

    Урания

    Името на Урания означава „небесна“ или „идваща от небето“. Тя е муза а астрономията и умее да предсказва бъдещето спрямо начина, по който са подредени звездите. Урания наследява силата и мощта на Зевс, както и красотата и грациозността на Мнемозина, заради което често е свързвана с любовта. Изобразява се облечена с наметало, на което са избродирани звезди или с глобус, който Урания посочва с пръчица.

    Аполон – предводителят на музите и бог на музиката, танците и поезията, заедно с деветте музи

    Климатичната война

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Климатичната война

    Какво се случва с времето по света? В Африка през горещото лято изведнъж се сипе градушка, а в Сибир през декември е като пролет. Неочаквано се събуждат спящи вулкани, върху крайбрежните градове връхлитат страховити цунамита. Тук-там се говори за някаква „климатична война“. Ако това е вярно и някъде в секретни лаборатории се разработват методи за управление на климата, нищо чудно човечеството да е изправено пред опасност, по-голяма от ядрената…

    Двете суперсили СССР и САЩ започнали да се обвиняват взаимно в климатична война през 1970-те години. Разсекретените архиви показват, че такива програми наистина съществували. Но докъде са стигнали?

    Известно е, че по време на Виетнамската война (1957г.-1975г.) американците използвали химикали за изменението на климата. Така увеличили валежите с около 30%, по този начин напълно размили и разрушили „пътеката Хо Ши Мин“ – по която виетнамците превозвали оръжие и храна.

    На 10 декември 1976г. Общото събрание на ООН приема „Конвенция за забрана на военно или всякакво друго враждебно въздействие върху природната среда“. Тя забранява изкуственото изменение на климата за военни цели. Това означава, че официално не може да има никаква климатична война. И все пак, учените в много страни уверено заявяват, че работата в тази насока продължава.

    През периода 1962г.-1983г. в САЩ се провеждат експерименти за управлението на урагани. Тайният проект се наричал „Яростна буря“ (Furious Storm). Основните изследвания били за проучване на ефекта от растително масло, разливано в океана. Известно е, че ураганите се предизвикват от повишаване на температурата на водната повърхност. Това означава, че могат да бъдат причинени от разливане на петрол или друга маслена течност.

    От 1960-те години насам редица държави строят инсталации за използване на енергията на йоносферата. Най-известните от тях са в американската програма „ХААРП“ (HAARP — High Frequency Active Auroral Research Program, «Програма за изследване на полярните сияния, чрез високочестотно въздействие»). Официално тези станции са предназначени за научни експерименти в йоносферата и магнитосферата на Земята. Мощността на радиоизлъчването на всяка от тях, концентрирана в малко пространство, може да бъде хиляди или дори милиони пъти по-голяма от енергията на Слънцето. В зоната на въздействие на такъв лъч се образуват гигантски кълбовидни мълнии, които могат да повлияят върху климата на даден участък от планетата.

    Антени на ХААРП

    Именно след 2002 г., когато проектът HAARP бил включен на пълна мощност, броят на анормалните метеорологични явления на Земята рязко се увеличил. Наистина, през 2013г. американската преса съобщава, че проектът ще бъде затворен. Но тази програма е толкова секретна, че няма нито официално потвърждение, нито опровержение.

    Гледка от въздуха към мястото на HAARP, с изглед към Планината Санфорд, Аляска.

    През 60-те и 70-те години в СССР също били построении станции за изследване на йоносферата. Те значително отстъпват по мощност на американските, но принципите на действие са същите. Според експерти, тези станции са консервирани, но не и унищожени, и са напълно способни да функционират.

    През 2007г. френският вестник „Льо Фигаро“ публикувал статия за промените в климата в африканските страни. По-специално за това, че внезапно Сомалия била връхлетяна от наводнения и урагани. Поради това, около 200 хиляди жители на страната се преселили.

    Някои свързват необичайното време в Африка не само с емисиите въглероден двуокис, но и с потенциални проекти за създаване на климатично оръжие, които в момента се тестват на този континент.

    Какви други метеорологични събития могат да бъдат свързани с използването на климатични оръжия? През 2005г. най-опустошителния ураган „Катрина“ връхлетя Ню Орлиънс, САЩ. Резултатът е смъртта на 1836 души, а общата икономическа загуба възлиза на 125 милиарда долара. Малко по-рано през същата година в Югоизточен Китай да беше регистрирано едно от най-големите наводнения в света, в което загинаха 732 души.

    Ураган «Катрина» 28 август 2005

    Ураган «Катрина» 29 август 2005

    Някои изследователи считат, че тези две събития са свързани. Връзките между двете държави тогава бяха изключително напрегнати. Малко преди потопа, един от висшите китайски офицери, генерал-майор Чжу Ченху, заяви, че в случай на въоръжен конфликт с американците, неговата страна няма да се поколебае да използва ядрени оръжия.

    Твърди се, че поради такива изявления САЩ решили да разгърнат локална климатична война, предизвиквайки силни дъждове на територията на несговорчивия си опонент. Затова ураганът „Катрина“ може да е бил отмъщението на Китай. Но няма никакви доказателства.

    През 2010г. в Централна Русия избухна поредица от силни горски пожари. Някои изследователи предполагат, че са причинени с лазерно оръжие, монтирано върху американски сателит. Британският вестник „Таймс“ малко по-късно съобщи, че на 22 април 2010г. американците изстреляли безпилотен космически кораб, наречен X-37-B, който имал лазерно оръдие, способно да поразява цели върху повърхността на земята, дори под водата.  Друг аргумент в полза на тази хипотеза е фактът, че почти всички пожари възникнали около важни стратегически обекти – военни складове или секретни обекти, където се създават нови видове оръжия.

    Съвсем наскоро, през февруари 2015г., американският професор Алън Робок заяви, че е консултирал ЦРУ относно възможността Русия или Китай да използват климатични оръжия.

    Затова може да се допусне с голяма степен на вероятност, че изследванията за водене на климатична война продължават.

    Защо изгорили Джордано Бруно?

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Защо изгорили Джордано Бруно?

    Повечето съвременни хора знаят за Джордано Бруно това, което е написано в учебника от средното училище. Там е споменато накратко, че той бил обявен за еретик и изгорен на клада, защото, въпреки тогавашните църковни догми, подобно на Коперник твърдял, че Земята е кръгла и се върти около Слънцето.

    Но ако се запознаем по-отблизо с биографията му, ще установим, че написаното в училищните учебници е доста повърхностно.

    Един от най-разпространените митове за Бруно е, че той е екзекутиран доста млад. Това се дължи на двата оцелели портрета, където наистина изглежда на младежка възраст. Всичките му други изображения били изгорени по решение на Католическата църква. Но Джордано Бруно е роден през 1548г. и екзекутиран на 52 години. В Европа по онова време тази възраст се считала за доста напреднала, направо преклонна.

    Джордано Бруно

    Друг мит е твърдението, че Джордано Бруно не бил утвърден учен. Днешните изследователи обичат да подчертават, че в работата му няма абсолютно никакви математически изчисления. Да, той говори за безкрайността на Вселената и за многообразието на нейните планети – но прави това повече като публицист. А повечето от творбите му са комедии и стихотворения. Тоест, може да бъде смятан повече за литератор, а не за учен. Въпреки това, дългото време, през което Джордано Бруно пътува из Европа, показва, че е бил възприеман от хората от неговото време именно като човек на науката. Той преподавал в големи европейски университети – включително Сорбоната и Оксфорд, защитил две докторски дисертации. Няколко от трудовете му са посветени на развитието на паметта. Казват, че самият Бруно, чрез специална техника за запомняне, знаел наизуст повече от хиляда книги, сред които Библията и произведения на арабски философи. През 1581г. една от лекциите на Джордано била посетена от френския крал Анри III, който бил удивен от паметта му. Монархът го поканил в двора си и му плащал добра издръжка. Но Джордано се скарал с учените от Френската академия и трябвало да се сбогува с гостоприемния Париж.

    После Бруно изнасял в Лондон лекции върху идеите на Коперник, според които не Земята, а Слънцето е в центъра на нашата планетна система. В Англия публикувал своята основна научна разработка „За безкрайността, Вселената и световете“, където твърди, че в космоса непременно съществуват други обитавани планети. В продължение на 16 години той пътувал из цяла Европа, изнасял лекции в различни университети и популяризирал своите възгледи.

    През 1591г. се завърнал в Италия като личен учител на венецианския аристократ Джовани Мочениго. Но скоро, отношенията между учителя и ученика се влошили. Година по-късно, Мочениго съобщил на венецианския инквизитор, че Джордано Бруно е еретик, тъй като твърдял, че има и други светове, че Христос не е умрял по Божия воля и се е опитвал да избегне смъртта, че душите на хората след смъртта на тялото преминават от едно същество към друго и т. н.

    Третият и главен мит е, че Джордано Бруно бил екзекутиран заради неговите напредничави научни идеи – по-специално, учението за безкрайността на светове и хелиоцентричната теория за структурата на нашата планетна система. Но в края на XVI-ти век подобни възгледи били изказвани от мнозина и никой не мислел да ги преследва.

    Парадоксално, но факт: всички произведения на Джордано Бруно били обявени за еретични едва 3 години след смъртта му. Тогава защо бил изпратен на кладата?

    Документите на съда в Рим показват, че Бруно е бил наказан, защото отричал основните принципи на християнството. Той, всъщност създал собствено учение, което отричало тогавашната официална система от ценности. Това във всички времена и общества се е наказвало строго. Достатъчно е да погледнем как днес в демократичните държави се наказват онези, които поддържат, антидемократични идеи като нацизъм, расизъм и т. н.

    Повече от седем години инквизиторите се опитали да убедят Бруно да се откаже от своите еретически идеи, но той държал на своето. На 9 февруари 1600г. трибуналът обявил Джордано Бруно за „неразкаян, упорит и непреклонен еретик“. Той бил лишен от монашеския си сан и отлъчен от Църквата. Присъдата била изпълнена на 17 февруари 1600г. на Площада на цветята в Рим.

    Процесът срещу Джордано Бруно в Рим

    Друг мит за великия еретик е, че Католическата църква вече му е простила и осъжда тогавашните действия на Инквизицията. Но, за разлика от случая с Галилей, това не е така.

    Нещо повече: през 2000 г., когато се навършиха 400 години от изпълението на присъдата, кардинал Анджело Содано, в качеството си на официален представител на Ватикана, макар да нарекъл действията на инквизиторите „печален епизод“, подчертал, че те направили всичко, за да запазят живота на еретика. Не става дума за прошка – Църквата все още смята, че смъртната присъда на Бруно е оправдана.

    Дори папа Йоан Павел ІІ, известен с прогресивните си възгледи, отговорил рязко на въпроса, защо Бруно все още не е реабилитиран:

    – Когато намерите извънземни, тогава ще говорим!

    10 личности, които са били слаби ученици, но са станали известни и богати

    Елица Мартинова
    -
    0
    10 личности, които са били слаби ученици, но са станали известни и богати

    Учителите казват: „Отличниците, когато станат възрастни, ще имат и слава, и пари, а  двойкаджиите могат да работят само като портиери и занаятчии”. Но историята знае много противоположни примери! Ето 10 ярки личности, които не са се учили добре и в същото време са станали богати и известни в своята страна, а дори и извън нея.

    Ричард Брансън

    Сър Ричард Брансън е известен  като един от най-екстравагантните бизнесмени в наши дни. Учителите не харесвали много Брансън, а той им отвръщал със същото. Вече в зряла възраст твърди, че поради дислексия (нарушение на способността за четене и писане) не можел да се справя успешно с учебния материал.

    Бил Гейтс

    Преди да се превърне в човекът, който компютъризира целия свят, Бил Гейтс не бил най-усърдният ученик. Вместо да слуша учителите, във всеки урок той гледал през прозореца. Родителите му, които не могли да издържат това негово отношение към училището, се заканвали, че ще го бият за всяка лоша оценка, но и това не мотивирало бъдещия гений да се справя с информацията от учебниците.

    Сергей Корольов

    Той и досега е един от най-талантливите съветски учени, под ръководството на който са създадени първите съветски балистични и геофизични ракети и са пуснати първите спътници, космическите кораби „Восток“ и „Възход“. Сергей Корольов е наричан бащата на съветската космонавтика. Под негова ръководство Юрий Гагарин бе изпратен в Космоса през 1961г. Корольов не бил двойкаджия, но тройката била неговата оценка до завършване на училище. Единственото нещо, от което се интересувал, била авиационната технология, която се превърнала в смисъл на живота му.

    Уинстън Чърчил

    Политическата слава на Уинстън Чърчил няма да бъде повлияна от  факта, че той е смятан за мързелив в училище и че се е учил посредствено. В трудните години за Великобритания, той успява да стане два пъти министър-председател. През 1953г. е награден с Нобелова награда за литература за историко-биографично произведение, а през 2002г. Би Би Си го нарежда сред най-влиятелните британци в историята.

    Като човек с аристократичен произход, той винаги е бил под влиянието на най-добрите учители. Но родителите му отделяли малко време за възпитанието и образованието му, а в училище регулярно се практикували телесни наказания, на които той, като най-лошият ученик в класа, редовно бил подлаган.

    Соитиро Хонда

    Дори децата знаят за легендарните мотоциклети на Хонда. Соитиро Хонда завършил осемте класа на японското училище, където не блестял с познания. След това отишъл в Токио, за да работи като автомеханик. Посвещава живота си на мотоциклетите. На него му предстоял дълъг път преди да стане автор на 150 патентна и притежател на най-голямата в света компания за производство на мотоциклети.

    Пол Галвин

    Ако не беше Пол Галвин, ние никога нямаше да знаем за телефоните на Motorola. Едноименната компания, която Пол основавал заедно с брат си, престанала да съществува, но преди това тя била лидер в телекомуникациите и един от пионерите в популяризирането на мобилната връзка.

    Пол Галвин се учел зле не заради липса на способности, а поради предприемаческия си дух. Докато съучениците му посещавали уроците, той продавал бърза закуска на улицата. Оттогава многократно се впускал в бизнеса и неведнъж претърпявал поражение, но това не му попречило да се превърне в една от най-забележителните личности сред двойкаджиите.

    Доналд Тръмп

    Мултимилиардерът, а сега и президентът на Съединените щати, Доналд Тръмп, в ранните години нямал особена любов към училищните дисциплини и често се държал дръзко с учителите. Все пак всичко се променило драматично в училището-интернат на Военната академия, където той бил изпратен на 13 години от родителите, уморени от небрежния син. Тук той е запомнен и с усърдно поведение, и с изключителни успехи в спорта – Тръмп успешно играе футбол и бейзбол.

    Андрей Тарковски

    Андрей Тарковски станал първокласник в трудно време за страната – през 1939г. Бъдещият велик режисьор не изпитвал любов към науките – нито природни, нито хуманитарни. Ситуацията се утежнява от факта, че Андрей бил отгледан само от майка си, така че очевидно му е липсвала бащината дисциплина. Първият му университет – Московският институт за ориенталски изследвания, той напуснал през първата година.

    Харисън Форд

    Американският актьор и продуцент Харисън Форд получава звезда на Холивудската Алея на славата и многократно е номиниран за Оскар. Въпреки това, в училище той бил скромно, тихо момче, което не давало големи надежди.

    Харисън Форд мечтаел да стане актьор. Имал малко приятели, малко желание да се учи и почти никакви други интереси, освен киното. Негововото присъствие в колежа също не го вдъхновявало, но затова пък се интересувал от курсовете по актьорско майсторство. В резултат на това, сега имаме десетки страхотни филми с участието му, а самият Форд живее живот, за който винаги е мечтал.

    Аристотел Онасис

    Известният гръцки милиардер Аристотел Онасис не бил много усърден ученик. Той е бил многократно изключван от училището по различни причини – поради лош успех или заради дръзко поведение по отношение на учителите. Но дори и в относително тихите му периоди, редовно пропускал уроците, сякаш е знаел, че никога няма да са полезни в живота му. Започва кариерата си като пристанищен диспечер и завършва като един от най-богатите собственици на кораби в света.

    Колко често да се миете

    Елица Мартинова
    -
    0
    Колко често да се миете

    Културата на миенето в хода на историята претърпява истинска революционна промяна. Днес ни учат да се мием често, но дали е толкова полезно?

    Как хората започнали да се мият.

    Не е известно в кой момент на древните хора им дошла брилянтна идея – да се потопят във водата, за да премахнат миризмата, която привличала хищници. Първото доказателство за процедури в баня, археолози открили в разкопките на цивилизациите през третото хилядолетие пр. Хр.

    Египтяните обичали да се мият. А древните гърци измислили думата „хигиена“. Развитието на гръцката цивилизация идва с откриването на водопровода и обществените бани и затова местните жители винаги били с чисти тела и чисти дрехи. За да се измият, гърците използвали зехтин и специални стъргалки. Водните процедури се считат за нормални, ако се правят два пъти в деня.

    Ваните в Древна Гърция били, както горещи, така и студени. Считало се, че къпането в студена вода има положителен ефект върху здравето, а горещата баня е по-подходяща за жените. По-късно обаче, всичко се смесило и гражданите, независимо от пола, започнали да се мият, както им дойде наум.

    Истинският разцвет на хигиената се случило в Римската империя. Римските бани – огромни обществени бани – били построени с цел измиване на всеки жител на страната. Най-големите терми заемали огромна площ – повече от 100 хиляди квадратни метра и можели да поберат до 2300 души (Термите на Антониан).

    Римските бани станали истински културни центрове. Освен да се измият в тях, хората отивали там да практикуват спорт, да похапнат или просто да прекарат приятно времето. Цената за влизане в баните била достъпна за всеки, така че вътре можело да се види, че голият богаташ по нищо не се отличава от голия бедняк.

    Епохата на водните процедури завършила с разврат и падение на нравите. Римските бани се превърнали в публични домове, където се случвали масови оргии. Днес по руините на тези легендарни съоръжения се разхождат туристи.

    Как хората спряха да се къпят

    Християнството донесло в Европа една много оригинална идея за хигиената и връзката с водата. Средновековна Европа, в противоречие с възгледите на съвременните режисьори и артисти, била запълнена с нечистотии и миришела отвратително. Оттук нататък се появили епидемии, които европейците смятали за наказание за греховете – включително за твърде честото миене.

    Дори благородниците почти не се миели: например, кралицата на Испания, Изабела Кастилска, според популярна легенда, ползвла баня само два пъти в живота си – при раждането и преди сватбата. Светиите изобщо не се миели – за да не измият собствената си святост. Много европейци загинали от въшки и язви, а жилищата им, според свидетелските показания на съвременниците, миришели отвратително.

    Култът към мръсното тяло на континента продължил до XIX век. Известните дворци и замъци на френските крале нямали бани, тоалетни и вместо да се мият, придворните активно използвали парфюми и одеколони. Около Версай било замърсено с човешки екскременти, същото се случвало по стълбите и балконите на дворците.

    В Русия всичко било обратното: руските хора винаги са обичали банята и не пропускали възможността да я посетят. Контактите с европейците в онези дни предизвикват много разговори между хората, че гостите в чужбина вонят от една миля, въпреки че са облечени според най-новата мода.

    В наше време учените определено съветват да се мием. Но без прекалено много усърдие. Ето за какво става дума. Обикновено, човешката кожа е покрита с естествена бактериална мембрана. Бактериите изпълняват много функции – от съдействие при термичната регулация на организма до борба с болестотворни микроорганизми.

    При твърде често миене, защитният бактериален слой няма време да се възстанови и в резултат водните процедури могат да доведат до парадоксални последици – сухота, пилинг на кожата и дори дерматологични заболявания. По същите причини дерматолозите не препоръчват използването на антибактериални средства в нормална среда.

    Правилното и редовно къпане помага за отваряне на порите и прочистване на тялото, стимулира „дишането“ на кожата и премахва всичко излишно – мръсотията и потта. Експертите съветват да се мием най-много два пъти на ден и веднъж – без да се използват хигиенни средства.

    Чисти и мръсни рекорди

    Официалните рекорди, свързани с личната хигиена, все още не са регистрирани, така че ще споменем постиженията, записани от журналистите.

    Най-мръсният човек на Земята е иранецът Аму Хаджи, който не се е мил около 60 години. Той е дълбоко убеден, че водата допринася за развитието на болести – и между другото доказва своята теория със собствения си пример. Хаджи вече е на 80 години. Дните си той прекарва в тютюнопушене, близо до руините, където се крие през нощта.

    Най-чистият човек на Земята е малайзийката Джула Абдула. Своята титла тя дължи на неприятно психическо заболяване – обсесивно-компулсивно разстройство, получено в лабораторията, където е работела с ХИВ. Четиридесетгодишна жена измива ръцете си 300 пъти на ден, а косата – 25 пъти. Тя се лекува активно от лекарите и дори твърди, че вече се е излекувала.

    Най-чистото място в човешкото тяло е зад ушите. Странно е, че там живеят най-малко бактерии – само 15, в сравнение с 44 вида по ръцете.

    Пушенето забранено!

    Любомир Чолаков
    -
    1
    Пушенето забранено!

    Историята на забраните за пушене започва още със самото пушене. Известна е дори датата, когато първият европеец вдишва тютюнев дим.

    На 12 октомври 1492г. Христофор Колумб изпратил моряка Родриго де Херес на новооткрития остров Сан Салвадор със задачата да установи контакт с местното население. Родриго  срещнал тълпа индианци, някои от които били захапали странни кафяви тръбичи с жарава в края. Индианците изсмуквали дима и го пускали през устата и ноздрите си. Испанецът се учудил, че те вършели тази дейност с очевидно удоволствие. Самият той бързо се научил да „смуче дим“ и открил, че това занимание е доста приятно. Навитите от листа „тръбички“ на индианците станали предци на днешните пури.

    След завръщането си в родната Испания, морякът не се разделял с пурата. За ужас и изумление на околните, той силно вдишвал дим, а сетне го издухвал през ноздрите си. Енорийският свещеник, виждайки това, информирал Инквизицията, че Родриго вдишва дим, без да се изгаря – което явно означава, че дяволът е обсебил тялото му. Така първият пушач в Европа на бърза ръка бил натикан в затвора на Севиля.

    В неговото дело е записано: „Само дяволът може да даде на човека способност да пуска дим от ноздрите си.“ Десет години по-късно Родриго де Херес, проклинайки лошия си навик, заради който попаднал в затвора, се завърнал в родния си град Аямонте. Там с учудване видял, че всички негови съседи и приятели пушат, но никой няма намерение да ги арестува.

    Отначало хората пушили пури и лули. Първите цигари се появяват в началото на XIX-ти век. Бедняците, които нямали пари за пури, събирали остатъците от тях, смачквали ги и увивали в тънки хартийки. Получените изделия наричали „папелети“ (от „папел“ – хартия).

    Но има легенда, че първите цигари били изобретени колективно – от една батарея египетски артилеристи. Когато през 1830г. обсаждали крепостта Акра, едно гюле разбило общото им наргиле. Тогава те започнали да си навиват цигари. Сетне, по време на Кримската война, запознали с тях и своите европейски съюзници – французите и англичаните.

    За съжаление, на война тютюнът е едно от най-важните неща. Там непушачите са малцинство. Американският генерал Джон Пършинг казвал: „За да спечелите една война, тютюнът е необходим толкова, колкото и патроните“.

    Жените започнали да пушат в средата на XVII век. Вярно е, че публично се осмелявали да го правят само френските проститутки. По-късно се появили изключения – например, писателката Жорж Санд пушела предизвикателно на публични места. А по време на Първата световна война много жени, които заменили мъже в заводите и фабриките, също се пристрастили към пушенето.

    Малцина знаят, че фирмата „Филип Морис“ пуснала първите цигари „Марлборо“ с филтър специално за дамите, като ги рекламирала, че са „нежни като пролетта през май“.

    Прочутият каубой се появил върху кутиите на тези цигари едва през 1954г. Целта била да се рекламират цигарите с филтър, за които тогава се смятало, че са „дамски“. Противниците на пушенето твърдят, че каубоят умрял от рак на белите дробове, проклинайки пушенето. Но това е само легенда, тъй като в ролята на каубоя се снимали доста популярни личности – актьори, спортисти и др.

    Първите опити за ограничаване на тютюнопушенето били предприети доста отдавна. Английският крал Яков I налагал тежки мита върху вноса на тютюн, въвел глоби и наказания за пушачите. Същото правел френският кардинал Ришельо. В Турция наказанието за употребата на „адската смес“ било смърт. В Русия, преди Петър Велики, пушенето било наричано „дъхът на сатаната“, като се наказвало с бой и дори с изтезания. През 1624г. папа Урбан VIII заплашил любителите на тютюна с отлъчване от Църквата. Според него екстазът от тютюнопушенето бил твърде близък до сексуалния. Но никой не му обърнал внимание – Урбан VIII не се ползвал с авторитет. През ХХ-ти век в СССР и САЩ били направени няколко опита да се забрани пушенето в затворите. Особено се стараели началниците-непушачи. Такива забрани неизменно завършвали по един и същи начин: затворнически бунтове, понякога с голям брой жертви.

    На системно, държавно ниво борбата против тютюнопушенето била водена във фашистка Италия и нацистка Германия. Там за пръв път били приложени много от методите, които днес се използват от правителствата на различни демократични страни за кампании срещу тютюна. По-специално, в Германия били въведени забрани за тютюнопушене на обществени места и за рекламиране на тютюневи изделия. Увеличили данъците върху цигарите. На пилоти, есесовци и членове на нацистката партия било категорично забранено да пушат. Били намалени тютюневите дажби на войниците.

    Но даже дисциплинираните германци пренебрегвали забраните. Броят на пушачите в Германия значително се е увеличил през първите шест години, след като нацистите дошли на власт. Някои историци се придържат към теорията, че отчасти това било проява на „тиха опозиция“ на хитлеристкия режим: един вид, така немците се съпротивлявали на нацизма.

    От любов към книгите

    Любомир Чолаков
    -
    0
    От любов към книгите

    През септември 1839г. в Барселона избухнал пожар, в който загинал един човек. В полицейския доклад причината за инцидента била описана банално: книжарят Пацот пушел в леглото си, а дюшекът бил натъпкан със слама…  С две думи, смъртта на самотния възрастен човек била съвсем обяснима.

    Обаче, доста по-трудно било да се обясни убийството на свещеника, когото няколко дни по-късно открили, прободен с нож, в покрайнините на града. Всички ценни вещи си били в джобовете му, включително портфейл с няколко златни монети.

    Подир седмица на съседната улица станало друго убийство. Почеркът на извършителя бил същият: ученият, който бил дошъл от Германия, убили с кама – и пак нямало следа от обир.

    Три дни по-късно – още един убит. След това, в покрайнините на Барселона се заредили 8 убийства само за един месец! Начинът бил все един и същи – точен удар с нож в сърцето. Ценните вещи – недокоснати.

    Слуховете за мистериозния убиец парализирали столицата на Каталуния: хората се страхували да излязат от домовете си, стараели се да не ходят сами по улиците. Полицията търсела навсякъде, но не можела да намери никакви улики.

    Всички тези ужаси не би трябвало да интересуват 50-годишния книжар дон Винсенте. В Барселона той дошъл преди почти 30 години, когато френските войски прогонили монасите от манастира „Санта Мария де Сантес Креус“ в Тарагона. Именно тогава, дон Винсенте решил да се оттегли от духовното поприще и да се заеме с книги – той обичал да се рови в тях и дори завеждал манастирската библиотека.

    Именно част от тази библиотека се превърнала в първичен капитал за неговата книжарница, почти в самия център на Барселона. С времето книгите ставали все повече. Дон Винсенте особено се гордеел с най-горните рафтове, където се съхранявали редките екземпляри, които той търсел из близките манастири и купувал по аукциони. Такива му носели и роднини на починали библиофили, понеже знаели, че плаща щедро.

    Но самият дон Винсенте се разделял крайно неохотно с библиографските ценности: качвал цената до предела, понякога дори тичал подир купувача и го молел да му върне книгата срещу платената вече цена и високо доплащане. С две думи, в него постоянно се борели търговецът и библиофилът.

    Колегите му не го обичали, защото по търговете упорито се борел за редките екземпляри – макар, че книжарите обикновено предварително се договаряли за тяхното разпределение. В края на август 1839г. им се паднал удобен случай да си отмъстят. На аукцион се предлагала библиотеката на известен адвокат, който бил починал неотдавна. Най-интересната книга в нея бил „Каталог“ от 1482г. – говорело се, че е един-единствен екземпляр в света. Книжарите се уговорили да вдигат цената, докато дон Винсенте се откаже, като си помагат взаимно с необходимите суми. Всичко станало точно според замисъла им. Дон Винсенте се борил отчаяно за уникалната книга, но накрая отстъпил – цената била непосилно висока. Каталогът станал собственост на сеньор Пацот, комуто колегите помогнали с доста пари.

    Две седмици по-късно, Пацот загинал в пожара. А после се случила и серията от 11 загадъчни убийства. Следователите забелязали, че всички жертви са високо образовани хора, но не много богати.

    Книжари посъветвали полицията да провери дон Винсенте. Нямали доказателства, нито дори съмнения – но просто, за да подразнят конкурента си. Пък и нали бил бивш монах, може да е имал религиозни мотиви – по онова време в Испания все още имало привърженици на закритата „Света Инквизиция“, които убивали „вероотстъпници“. Полицаите се хванали за тази сламка – нали все някъде трябвало да търсят?

    И още първият обиск в дома на дон Винсенте дал някакъв резултат: намерили забраненото „Ръководство за служители на инквизицията“ на Емерик де Жерон – само заради тази книга книжарят го чакал затвор. Полицаят чисто механично взел друга книга. Оказало се, че това е същият „Каталог“, който Пацот купил и бил известен на всички книжари в Барселона. Дон Винсенте се опитал да увери полицията, че го е купил от собственика преди злополучния пожар. Но по стените на малка стая, съседна на търговската зала, открили петна от кръв. Постепенно дон Винсенте започнал да си признава…

    Той наистина бил молил на няколко пъти Пацот да му продаде „Каталога“, но получавал откази. При поредното си посещение дон Винсенте се вбесил, хванал упорития книжар за шията и го удушил. Взел ценната книга, а следите от престъплението скрил, като устроил пожар.

    Свещеникът, когото после намерили убит с нож, пострадал заради подобно „провинение“ – купил скъпа книга. А когато дон Винсенте го догонил при къщата му в покрайнините с молба да му я върне и да си вземе обратно парите с добавка, отказал. И получил удар с нож. По подобен начин станало и убийството на немския учен.

    После дон Винсенте решил да опрости нещата и да не поема излишни рискове. Оборудвал малка стаичка до търговската зала, където влизал с купувачите на ценни книги, уж за плащането. Там ги убивал. Така получавал парите – а книгата си оставала за него. По този начин и търговецът, и библиофилът в неговата душа оставали доволни. Труповете изнасял нощем и изхвърлял в покрайнините.

    По време на съдебния процес, дон Винсенте бил сполетян от голямо разочарование. Оказало се, че „Каталогът“ не бил единственият. В парижките библиотеки имало друг. Това за него било много по-жестоко наказание от присъдата: смърт чрез задушаване с гарота – специален уред с винт.

    След това екземплярите от неговата книжарница станали изключително скъпи. Всеки плащал висока цена, за да има книга на човек, който бил готов на всичко заради любовта си към книгите.

    Начална страница на “Furs de Valencia”. Предполагаемата книга, която дон Винсенте е откраднал от Пацот, когото убил и заличил следите с пожар.

    Източник на снимката: Уикипедия

    Доказателства за феноменалната човешка памет

    Елица Мартинова
    -
    0
    Доказателства за феноменалната човешка памет

    Англичанинът Доминик O’Брайн няма право да посещава казина по целия свят. Това не е изненадващо: Доминик има феноменална памет, затова за него не е трудно да запомни колодата карти. За да научи нов език, се нуждае от 2-3 дни, защото запомня около 300 нови думи на час. През 1994г. той дори става световен шампион с най-силна памет, запомняйки 152 китайски думи за 15 минути.

    Друг англичанин – Даниел Тамет, след тежка форма на епилепсия в детството си, успява да произведе в съзнанието си сложни изчисления с повече от сто знака. Американецът Ким Пийк, който става прототип на героя от филма „Rain Man“, запомнил за няколко секунди  страница с текст, знаел наизуст 12 000 вече прочетени книги, помнел също така картите на всички градове и американски магистрали и лесно можел да каже деня от седмицата за всяка дата в календара за последните 2000 години. Веднъж Александър Пушкин загубил петата глава от известната си творба „Евгени Онегин“. Това се случило по време на пътуване от Москва до Санкт Петербург, така че великият поет дори не очаквал да я намери. Пушкин бил спасен от брат си Лев Сергеевич. Веднъж той прочел тази глава и още веднъж я слушал. Това било достатъчно, за да възстанови дословно текста. Шахматистите, както знаете, имат отлична памет. Например, световният шампион Александър Алехин помнел всички изиграни партии. И Франк Джеймс Маршал, гросмайстор от Съединените щати, през двадесетте години на миналия век, провел едновременно игра на 155 дъски. След този шахматен маратон, Маршал успял да възстанови 153 игри. Телефонните указатели, разбира се, са удобни, но те са напълно ненужни за китаеца Гу Янглин. Той помни 15 000 номера.

    Още по-впечатляващ е резултатът на Паула Прентис, която работи като оператор на справочни услуги на остров Тасмания. Паула може да си спомни повече от 120 000 телефонни номера, адреси и имена на институции. Не по-малко интересен е и фактът, че тя не успява да вземе изпита по математика в училище. Британецът Бартоломео Паркер Бидер работи в застрахователната компания през 30-те години на XIX век.  Пожар унищожил цялата документация на компанията. Но Бидер спасява колегите си: за половин година той възстановил всички документи, благодарение на феноменалната си памет. През 1934 г. известната балерина Лина Пое (Полина Михайловна Горенщайн) загубила зрението си в резултат на усложнения след грип. Трябвало да остави балета, но талантливият човек е талантлив във всичко: Лина решила да стане скулптор. За 14 години тя е създала над 100 скулптури на известни личности. Работи, разбира се, по памет. Съвременници твърдят, че великият философ на Древна Гърция Сократ познавал всички жители на Атина, а населението на града по това време било около 30 000 души.

    Италиански учен Антонио Мальябеки помнел наизуст всички записи от своята библиотека, която се състояла от 40 000 книги и 10 000 ръкописи. Жителят на  Атланта Джо Уокър бил наречен „Г-н Мистър Бейзболна Енциклопедия.“ Талантливият бейзболен журналист пазел в паметта си хиляди резултати от игри през годините, помнел биографиите на всички известни майстори на тази игра. Единственото нещо, което не можел да направи Уокър, било да проведе живо предаване, защото в детството си загубил зрението си, но така и не се отказал от мечтата си да стане спортен журналист. След като загубил зрението си, Уокър можел да разчита само на паметта си.

    Доналд Тръмп е потомък на основателя на Русия

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Доналд Тръмп е потомък на основателя на Русия

    В древността някои монарси извеждали своето родословие от боговете. Така утвърждавали властта си. През Средновековието някои европейски владетели твърдели, че произхождат от римските императори.

    Сега, във водещите страни на света преобладават демократичните форми на управление. Неписаната традиция обаче, не се нарушава.

    Ето, че излезе родословно изследване, според което президентът на САЩ Доналд Тръмп е потомък на основателя на руската държава – варяжския княз Рюрик. (Не бива да се допуска грешката да се смесват понятията „варяг“ и „викинг“. Варягите са били членове на свободни дружини при славяните, каквито дружини имало и при викингите – но това са различни народи).

    В интерес на истината, изследователите на генеалогичните дървета не виждат нищо сензационно в този факт. Те отдавна знаят, че американските президенти са далечни роднини на европейските короновани особи. Нещо повече, през 2015г. 12-годишната Бридж-Ан де Авинон, ученичка от християнското училище „Монте Виста“ в Уотсънвил (Калифорния, САЩ), съставя обстойно родословно дърво, за което е прегледала над 500 000 имена, и установява, че всички президенти на САЩ , с изключение на Мартин ван Бюрен, са потомци на английския крал Джон Безземни. Включително Барак Обама, който, колкото и да е странно, е най-високопоставеният в тази компания. Той дължи благородния си произход на своята майка – Ан Дънхем.

    Обама също е потомък на княз Рюрик в 35-то коляно.  Освен това, негови предци са шотландският крал Вилхелм І и английският Едуард І. Това идва от княгиня Ана, дъщеря на руския княз Ярослав Мъдри, която баща й омъжва през 1051г. за френския крал Анри І. Тя ражда син, който по-късно става крал на Франция – Филип I. Оттам вече може да бъде проследена родословната връзка между династиите Рюрик и Капетинги, която води генеалогично също и до 45-ия президент на САЩ – Доналд Тръмп.

    Но това не е всичко. Роднинските връзки между Рюрик и Тръмп може да се проследят и през династията на английските Стюарти, като се мине през унгарския крал Бела ІІІ (1148г.-1196г.), който е син на руската княгиня Ефросиния и унгарския крал Геза ІІ; сетне през Филип ІV Хубави (1268г.-1314г.), арагонската принцеса Изабел (1243г.-1271г,) и т. н.

    Друга линия, свързваща Тръмп с Рюрик, идва от Великия киевски княз Изяслав Ярославин. През 1104г. неговият син Святополк II дава дъщеря си Преслава на унгарския принц и крал на Хърватия Алмош. Техният син, бъдещият крал на Унгария Бела II, също се сродява с английските Стюарти. Според тази генеалогична схема Тръмп е потомък на Рюрик в 38-то коляно.

    В такъв случай, дали Доналд Тръмп може да претендира за короната на Руската империя? Това е малко вероятно.

    Да не говорим, че той е доста зает в Америка. Но има и много по-родовити Рюриковичи, които са по-напред на опашката. Дори за самия Рюрик има съмнения, дали може да претендира за руската корона. Той е управлявал в Стара Ладога, но киевските князе, от които се води началото на Киевска Рус, нямат родствени връзки с него. Така че, претенциите за короната може да бъдат най-разнопосочни.

    Впрочем, учените смятат хипотезата, че всички хора са потомци на една двойка (според Библията – Адам и Ева), за напълно правдоподобна. Така че, е напълно възможно всички ние да сме братя (и сестри, разбира се).

    5 неща, които не можем да правим, когато говорим по телефона

    Елица Мартинова
    -
    0
    5 неща, които не можем да правим, когато говорим по телефона

    Има много проучвания и статии за това, че когато човек гледа екрана на смартфон, той е по-малко съсредоточен върху външния свят и поради това пропуска много неща, които се случват около него. Това важи не само за шофьорите, но и за обикновените пешеходци. Феноменът, в който губим фокуса, без да го осъзнаваме, се нарича „фалшива слепота“.

    Според последните изследвания в областта на психологията отвличането на вниманието и разсеяността възниква не само заради фокусирането върху екрана на телефона, но и в момент, когато човек говори по него. Като се съсредоточим върху една конкретна задача, можем да пропуснем други, много забележими събития в кадър, като например появата на човек, облечен в костюм на горила.

    Възможността да се фокусира вниманието ни върху определени неща и да се филтрира останалото е полезна способност, която подобрява нашата работоспособност. Има обаче някои случаи, когато тази фокусираност може да ни изиграе лоша шега.

    Ще разгледаме 5 ситуации на „фалшива слепота“, с които всички се сблъскваме всеки ден.

    Шофиране на кола

    Шофьори, които говорят по телефона на високоговорител, обикновено използват специални стойки за ръце, които са прикрепени към стъклото или контролния панел. Тези шофьори са много по-малко склонни да забележат и да реагират на опасностите, присъщи за пътя. Дори и внезапни пречки под формата на спиране на колата пред тях или червена светлина са все неща, които те рядко забелязват преди да осъзнаят, че трябва да извикат Полиция или Бърза помощ.

    Както телефонните разговори, така и обикновените такива, изискват контакт лице в лице, т.е. необходим е визуален елемент. Когато говорим по телефона, в съзнанието ни има изображения за самия разговор или за самия събеседник. Тези изображения използват ресурсите, необходими за точно визуално възприемане на заобикалящата ги ситуация и правилна оценка. Ето защо човек, който говори по телефона, може да изглежда съсредоточен, но да не вижда възможната опасност.

    Пресичане на пътя

    Пешеходците, говорещи по телефона, е по-вероятно да бъдат бутнати от кола. Като правило, човек с телефон в ръцете си се нуждае от повече време, за да пресече пътя. Той също така неправилно оценява ситуацията на трафика и е склонен да се движи по пътя на грешното място. Изследователите стигат до това заключение в специален експеримент. Само 84% от доброволците, използващи телефон, преминали условния път, без да създадат извънредна ситуация. Съчетанието от действия, като слушане на музика и въвеждане на текст в телефона, не само разсейва вниманието към обкръжаващата ситуация, но и намалява определянето на действията при пресичане на пътя.

    Избор на маршрут

    Потребителите на телефони по време на движението са склонни към по-чести промени в траекторията на тяхното движение и маршрута на пътя. В едно проучване учените установили, че хората, които говорят по телефон, са склонни да променят начина си на придвижване и да не видят други, които идват към тях. Резултатът е неловка ситуация, когато един човек, опитвайки се да се придвижва се натъква на друг човек, защото той е решил да го заобиколи от същата страна. Освен това хората, занимаващи се с телефонни разговори и кореспонденция в чата, са по-бавни от тези, които слушат музика или нещо странично. Дори такова действие, доведено до автоматизъм, като ходенето, може да бъде нарушено, когато вниманието на човек се съсредоточи в телефонния разговор. В друго проучване беше изследвано влиянието на използването на телефона върху движението на доброволци до предишно известно място. В сравнение с тези, които не са били разсеяни от разговори по телефона, активните потребители на смартфони са се забавили и са направили по-странични отклонения от посочения маршрут, т.е. те са отишли по-далеч и са изминали по-дълъг път от необходимото.

    Улична реклама

    Потребителите на смартфони са по-малко склонни да си спомнят рекламни банери, покрай които преминават. Проучванията показват, че докато хората, които говорят по телефона, виждат реклами, както и тези, които не са разсеяни от обажданията, но не могат да си спомнят рекламите. Освен това те не успяват да възпроизведат дори цвета и състава на рекламното табло. Основният проблем тук е и загубата на смислен визуален контакт с обекта за последващото му възприемане и разбиране от човек. Следва да се отбележи, че примерът с рекламата е само специален случай. На улицата можем да пропуснем един приятел, да забравим да отидем в магазина или да не видим човек, който вероятно се нуждае от спешна медицинска помощ.

    Клоун на велосипед

    С помощта на смартфон не можем да забележим не само обикновените неща, които се случват на улицата всеки ден, но и провокативни неща, които излизат извън общата картина на ежедневната среда. За да се демонстрира ефектът от „фалшивата слепота“, бе извършен експеримент сред потребителите на телефон под името „клоун на велосипед“. Разхождайки се по големия площад, участниците в експеримента преминали край неочакван и много забележим „обект“ – клоун на велосипед. Само 25% от хората са казали, че го виждат и в същото време са говорили с друг човек по телефона или са слушали музика. Не е изненада, че останалите потребители на смартфони са били много шокирани, че са пропуснали нещо, което е толкова необичайно на фона на обкръжаващата обстановка.

    По този начин от наличните проучвания става ясно, че хората, които говорят по телефон, намаляват своята „ситуационна осведоменост“ – те са по-малко запознати с със случващото наоколо. Това може да има сериозни последствия – както за тях самите, така и за другите хора. Лицето, което използва телефон, е по-вероятно е да пропусне важни и забележителни събития, които стават около него. Знаейки такава реакция на нашия мозък като „фалшива слепота“, трябва да се държим по-внимателно там, където концентрацията на нашето внимание е особено необходима, за да избегнем евентуални злополуки.

    1...148149150...319Страница 149 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto