Първоначално, с думата „Мара“ (Мора) в славянската митология обозначавали зъл дух, въплъщение на смъртта (оттук и думата „мор“ за масова гибел).

По-късно, Мара загубила плътната си обвързаност непременно със смъртта – но, доколкото може да се съди по различни предания, запазила лошия си характер и способността си да върши злини. Визуалната представа за нея била, като за призрак, видение, дух в женска форма, който се появява в къщата. Обикновено това била висока жена или пък напротив – прегърбена старица, но почти винаги с дълга, разпусната коса.

Някъде обаче, Мара била представяна като красиво момиче в бяло. Другаде е черна, облечена в дрипи, дори космата. На някои места я оприличават на домашния дух „кикимора“: тя живее невидимо в къщата, най-често около печката или огнището. От време на време краде различни вещи.

Същества като Мара има във фолклора на почти всички славянски народи – при това названията са сходни и явно произлизат от един и същи корен. При украинците е Мара, при сърбите и хърватите – злият дух Мора, при поляците – Кошмар. При руснаците Мара е не толкова нощен зъл дух, колкото въплътената съдба – тя вещае негативни промени в живота на обитателите на дома. Особено лошо e, ако я видят деца.

Някъде, „марена“ наричат чучело (кукла, дърво, клон), което изгарят, разкъсват или удавят в началото на пролетта. Изследователите-етнографи смятат, че то олицетворява отминаващия зимен сезон, като зимата влиза в ролята на метафора на смъртта. Tака се разчиства пътя на пролетта в качеството й на божество, свързано с плодородието и растителността.

Същността на Мара се изразявa в различни образи. Постоянна остава нейната призрачност, неизменното й влияние върху съдбите на хората, а също и способността да се появява за определен отрязък от време. Това може да е нощем или по обед, през лятното слънцестоене или по жътва, както и при различни  негативни събития в човешкия живот.

В някои региони Мара е особена персонификация на различни светлинни състояния на околната среда в женска форма: тя е и маранята на обед (тук също си заслужава да се вгледаме в словесната прилика – МАРАня) и тъмнината нощем (думата „мрак“ също навява известна аналогия). През ХІХ-ХХ вв. Мара вече се свежда не толкова към конкретен образ, колкото до цял комплекс представи за фолклорни митологични персонажи с женска природа: кикимори, баба Яга, вещици и т. н.

И. Я. Билибин, Кикимора. Източник – Уикипедия.

В митологията на народите от Западна Европа „мара“ също е зъл дух, въплъщение на нощни кошмари (оттук и френското cauchemar, английското „nightmare“ – и в двете думи присъства звукосъчетанието „мар“). Нощем тя сяда върху гърдите на спящия човек и го задушава. През Средновековието Мара се асоциирала с инкубите и сукубите. Също така се смятало, че кошмарите се изпращат от вещици или направо от дявола.

Хората винаги се страхували от Мара. В нейното име отекват все мрачни думи: „мор“, „смърт“, „мрак“. Далеч неслучайно и Дж. Р. Р. Толкин във „Властелинът на пръстените“ нарича царството на злото „Мордор“.

В миналото неумолимата Мара подлагала на мор и унищожавала цели племена и народи. За да потиснат нейната зла сила, извършвали специални обреди пред нейното сламено изображение. На широко място забивали кол, украсен с ленти и венци, а под него поставяли куклата „мара“. Отпред слагали маса с храна и напитки. В края на ритуала я занасяли до най-близката река, смъквали всички украшения и сред всеобщи викове я „екзекутирали“ – така се раждала надеждата, че по този начин ще прогонят злини, като болести, кошмари и дори самата смърт.

На хората е присъщо да търсят отговори и да се опитват да обяснят и най-мистериозните обстоятелства. Като интернет потребители, усещаме нуждата да кликаме на милион публикации на ден, всяка по-шантава от предишната, шокираща ни с някаква зловеща история за неразрешена загадка. Това може да е малко натоварващо, затова решението би било Холивуд да адаптира тези истории във филми. Така поне ще ни изкарат акъла подобаващо.

13. Полийн Пикард

През 1922г, 2-годишната Полийн Пикард изчезва от семейната ферма в малко френско село. Тъкмо когато родителите й изгубват всякаква надежда, тя е открита на 300км от там. Странно, но Полийн не разпознава родителите си, но те и съседите им я идентифицират.

Всичко изглежда наред, докато месец по-късно един от съседите не открива прилежно сгънати дрехи до осакатен труп близо до имота на Пикард.

Дрехите са тези, които Полийн е носила в деня на изчезването си, а до обезглавения труп се намирал черепа на неизвестен възрастен мъж (лицето му било изядено от лисици). Още по-странно, черепът и трупът изглежда са били поставени близо до дома на Пикард след обстойното претърсване на района.

Дали трупът е бил на Полийн или не, на кого е бил черепът и кое е било момичето, заживяло със семейството, остава загадка и до днес.

12. Сигналът Уау!

Ако мислите, че работата за организацията SETI звучи като най-готиното нещо на света, грешите. Питайте Джери Иман, който е прекарвал повечето си дни слушайки радио сигнали от телескопа Голямото ухо, който е насочен към дълбокия космос.

Записвал е числа, слушал е вселената и е чувал едно голямо нищо. Поне до 15 август 1977г, когато получава 72-секунден сигнал. Той е мощен и звучен… и всичко сочи, че е с извънземен произход. Джери записва откритията си, огражда ги и изписва „Уау!“ до тях.

Звукът никога не е обяснен, нито чут отново, но учените са съгласни, че ако е дошъл от извънземни, то те са напреднала цивилизация, разполагаща с технология много по-развита от тази на Земята.

11. Зелените деца от Улпит

Мистерията, която е документирана през 12-и век и е оцеляла до днес, трябва да бъде вземана с известна доза недоверие, но това не означава, че историята е просто легенда. Случилото се е следното: момче и момиче са открити в капан за вълци близо до село в Съфолк. Те носели странни дрехи, не говорели английски и имали зелена кожа.

Макар момчето да умира малко след като се местят в Улпит, момичето научава английски и по-късно разказва, че са били брат и сестра от подземния град Земята на Сейнт Мартин, където царял вечен полумрак и всичко било зелено.

10. Отравянето с Тиленол в Чикаго

Нерационалните страхове на всеки, боящ се да не бъде отровен от непознат, се сбъдват през есента на 1982г в Чикаго. Започва се с 12-годишната Мери Келерман, която взема свободно продавания Тиленол за настинка. Умира от отравяне с цианид: същото, което убива още шестима, закупили Тиленол по същото време.

Най-ужасяващото е, че това не са инциденти. Смъртоносните шишенца са произведени в различни заводи, което означава, че някой умишлено е сложил отровата в тях, в магазина или вкъщи, след което ги е върнал. Виновникът никога не е заловен.

9. SOS сигналът на Уранг Медан

Юни 1947г. Всички кораби край Малайзия прихващат SOS сигнал. Той идва като морзов код и е чут от американски, британски и холандски постове, а накрая е проследен до товарния кораб Уранг Медан. Съобщението гласи следното: „Всички офицери, включително капитанът, лежат мъртви. Вероятно целият екипаж е мъртъв.“ Последните думи преди да настъпи тишина са просто „Аз умирам“.

Когато американският кораб Сребърна звезда открива и се качва на Уранг Медан, там откриват трупове на всяка палуба, всеки с изражение на пълен ужас. Докато корабът е издърпван обратно към сушата, той необяснимо се запалва, избухва в топка от пламъци и потъва на дъното на океана, отнасяйки загадката със себе си.

8. Плажовете на отрязаните крака

Няколко плажа в Салийско море в Британска Колумбия и Вашингтон са известни с това, че там многократно са намирани изплували човешки крака. От 2006г. когато е намерен първия крак, досега в региона са открити общо 20, без никакво обяснение.

Макар пет крака от четирима души да са идентифицирани, останалите са неизвестно чии. Още по-странното е, че това се е случвало относително редовно повече от десетилетие, а има данни, че се е случвало също през 1914 и 1887г.

7. Тамам Шуд

Мъж, починал от неизвестно какво е открит на плаж Самъртън в Аделаида, Австралия през 1948г. У него не са намерени документи, нито следи от борба, а е бил облечен в костюм. Има единствено една бележка с думите „Тамам Шуд“, персийска фраза, означаваща „готово е“.

След разследване е установено, че листът е откъснат от рядка книга, намерена на няколко пресечки. В книгата пък е открит шифър, видим само под УВ светлина. Шифърът не е разбит и до днес.

6. Изчезването на Ашли Фриман и Лаурия Байбъл

През декември 1999г в Оклахома, по случай 16-ият си рожден ден, Ашли Фриман кани най-добрата си приятелка Лаурия Байбъл да спи в караваната й. Това се оказва последният път, когато момичетата са видени.

Същата вечер караваната изгаря до основи, а родителите на Ашли са открити мъртви вътре, всеки с куршум в главата. Момичетата така и не са намерени.

Дани Фриман – бащата на Ашли – е казал на брат си, че нещо случили му се, трябва да търси в шерифството на окръг Крейг. Синът на Дани, Шейн, е застрелян от наместник след като е откраднал камион. Дани е щял да го съди малко преди трагичния пожар.

5. Близначките Полък

Само на 11 и на 6 години, през 1957г Джоана и Жаклин умират трагично, след като са блъснати от кола, пресичайки към църквата. Година по-късно на родителите им се раждат близначки и изненадващо едно от момичетата има същите родилни белези като починалата си сестра Жаклин.

Докато растели, близначките се развивали по точно същия начин като сестрите си, като дори разпознавали места, на които никога не са били (но сестрите им да). Твърдели също, че ходят в същото училище като Джоана и Жаклин.

Още по-зловещо, майка им веднъж ги наблюдавала как играят, преструвайки се, че умират, като едното момиче казало „Кръвта тече от очите ти. Там те удари колата.“

4. Изчезването на Фредерик Валентич

Изчезването на самолети е болна тема на обществото ни, предимно защото когато се качим в метална кутия, носеща се в небето, единствената ни цел е да кацнем някъде безопасно. През октомври 1978г обаче това не се случва на Фредерик Валентич, който излита от Мелбърн, Австралия на път за остров Кинг, на 200км от там.

Насред полета Валентич се свързва с контрола на въздушния трафик и пита дали край него има друг самолет. Те отричат, но Валентич ги уверява, че е видял друг обект да прелита наблизо. Когато го питат дали е самолет, той казва, че е имал формата на пура с пуснати светлини, а последните му думи са „не е самолет“.

Седем минути по-късно самолетът на Валентич губи радио връзка и повече не е чут или видян. Същият ден са записани още няколко срещи с НЛО.

3. Ръкописът на Войнич

Конспирациите на конспирациите често се върти около Ръкописа на Войнич – древна книга, написана на тайнствен език, който никой не може да разбере. Някои казват, че ръкописът е ключът към откриването на извънземен живот, докато за други е просто шега.

Това, за което всичко са съгласни, е че книгата е написана през 15-и век и не е просто драскулки – истински език е, написан с азбука, а страниците са пълни с илюстрации.

Единственият проблем е, че никой на света не успява да разкодира езика и значението му, нито пък да открие кой е писал книгата.

2. Убийствата в Хинтеркайфек

20-те години в Германия не са най-добрите, но като прибавим и някои зловещи, необясними убийства, нещата стават още по-зле. Загадката тук започва със стъпки в снега около изолирана ферма – ферма, която по случайност е изгубила хазяйна си месеци по-рано, понеже бил убеден, че мястото е обитавано от духове.

След като чуват стъпки на тавана, намират разни неща в къщата, които никой не е бил внесъл и мистериозно губят ключовете си, семейството изчезва. След няколко дни съсед отива да провери и открива повечето убити с кирка в плевнята. Онези, които не били там – прислужницата и най-малкият син – били убити в леглата си.

След като ги е убил, останалият в неизвестно извършител е постоял известно време в къщата, доказателство за което е, че съседите са виждали да излиза пушек от комина и в къщата някой да яде храна.

1. Коледната трагедия на Содър

Баща на 10 деца в Западна Вирджиния наблюдава как къщата му изгаря на Бъдни вечер през 1945г. След като помага на жена си и четири от децата да избягат от горящия дом, той се опитва да влезе и да спаси останалите.

Открива, че стълбата, която винаги е държал облегната на къщата, липсва, дъждовната вода от резервоара се била превърнала в лед, а пикапът му не искал да запали. Бил принуден да бездейства, докато пет от децата му, на възраст между 5 и 14 години, умирали.

Но когато пожарът стихва и влизат в димящата къща, не са открити никакви останки. Повече от 20 години по-късно, през 1968г, по пощата пристига плик със снимка на млад мъж, който приличал на един от синовете, но пораснал. Неговото име, Луис Содър, било изписано на гърба.