Още
    Начало Блог Страница 151

    6 растения, които са майстори на дегизировките

    Boquila trifoliolata

    Учените са впечатлени от Boquila trifoliolata, защото то се държи повече като хамелеон, отколкото като растение. Среща се най-често в горите на Чили и Аржентина и има забележителната способност да се дегизира, имитирайки заобикалящата го среда. Докато се увива нагоре, то се променя спрямо растението, към което се е увило. Може да променя размера, формата и цвета си, за да се нагоди. А ако се е усукало около две различни растения, Boquila trifoliolata може да се промени, имитирайки и двете едновременно.

    Drosera (Росянка)

    Росянката най-често расте върху почва, която има липса на азот. Това не е проблем за нея, защото получава необходимите си хранителни вещества от насекомите, които биват привлечени от сочните ѝ капчици. Те са неустоими за насекомите, търсещи сладък нектар, но това е само трик, с който да бъдат уловени от растението. Червените капчици всъщност са лепката субстанция, която при контакт с насекомото, го „хваща“. След това го задушава бавно и поглъща в продължение на дни.

    Caladium Steudneriifolium (Каладиум)

    Всички сме се престрували на болни, за да избегнем тест в училище, но за това растение преструвките са умела тактика. Caladium Steudneriifolium, който се среща най-често в горите на Еквадор, представлява вкусна храна за гъсениците. Те снасят своите яйца върху листата и се хранят чрез растението, оставяйки бяла следа след себе си. Изследователите са открили, че растението се е научило да се „преструва“, че вече е било изядено и тази негова тактика работи. Такива растения не са предпочитани от гъсениците и те успешно успяват да избегнат това да бъдат превърнати в нечия храна.

    Ophrys apifera (Пчелоносно бръмбарче)

    Цветята разчитат на пчелите, които да им помогнат с разпространението на прашеца. Вместо да чака обаче, Пчелоносното бръмбарче поема нещата в свои ръце. За да примами мъжките пчели, това растение изглежда (и ухае) точно като женска пчела. Мъжките идват, при което биват покрити със слой от цветен прашец, след което отлитат към следващото цвете.

    Lithops (Живи камъчета)

    Живите камъчета се срещат най-често в Южна Африка. За да се предпазят от това да се превърнат в храна за минувачите, те се прикриват, „дегизирайки се“ като камъните, намиращи се в околността. Листата им не са зелени, а сиви или кафяви. За тяхно съжаление обаче, когато разцъфнат, те не могат да се скрият, защото цветята им са ярки и красиви.

    Lamium album (Бяла мъртва коприва)

    Ако сте се докосвали някога до коприва, знаете колко неприятно е усещането. Листата им са покрити с остри иглени косъмчета, които дразнят кожата при допир. Изглежда, че Бялата мъртва коприва знае това и се е научила да имитира Копривата, за да отблъсне евентуални хищници. При допир с нея усещането не е толкова болезнено и неприятно, но определено изглежда по този начин.

    4 битки, водени след приключването на войната

     

    Битката при Ню Орлиънс

    Американската победа в Битката при Ню Орлиънс се счита за една от най-решителните битки в Британско-американската война през 1812 година. Тя е запомнена и като скандална, защото е водена след края на войната, макар че това е само наполовина вярно. Вярно е, че тя се състои на 8.01.1815 – след подписването на мирния договор в белгийския град Гент, но президентът Джеймс Мадисън и Американският сенат не ратифицират договора до 16.02, заради което тактическото значение на битката е спорно.

     

    Битката при Прага

    Тя започва преди края на Тридесетгодишната война. Голяма част от Европа е замесена в объркващ конфликт относно политически различия. Докато представителите на различните народи се срещат в Мюнстер и Оснабрюк, шведската армия обсажда Прага. Както битката, така и мирните преговори продължават месеци. Дипломатическите действия довеждат до серия от договори, познати като Вестфалски мирен договор, който променя политическите граници на Европа. След неговото подписване са признати определени религиозни свободи. Въпреки че шведските делегати подписват договора на 24.10.1648, военните действия продължават 8 дни след това.

    Войната на Понтиак

    Войната на Понтиак не е една единствена битка, а продължение на Седемгодишната война, която разделя Европа на коалиции, водени от Франция и Великобритания. Когато французите виждат, че британците са повече от тях, те набират подкрепления от индиански групи, които са били недоволни от британските колонисти. Враждебността ескалира през следващите 16 месеца и довежда до редица преговори за периода 1764-1766 година. В един от най-напрегнатите моменти на конфликта се съобщава, че британските войници са дали на индианците одеяла, заразени с едра шарка, в опит да ги елиминират.

    Постоянството на Онода

    Заповедите за Хиро Онода били ясни – да се защити филипинския остров Лубанг от вражеските атаки и да не се предава при никакви обстоятелства. Онода изпълнява безпрекословно заповедите дори 29 години след като Втората световна война е приключва. Той и трима други войници оцеляват и отказват да се предадат през 1945 година, затова се укриват в планините през следващите 3 десетилетия. Непосредствено след войната и отново през 1952 година над планините са хвърлени листовки, в които Онода и хората му да бъдат уведомени, че войната е приключила. Войниците обаче решават, че това е фалшива новина и отказват да се предадат.

    През 1974 година,след като другарите на Онода са се предали или са били убити, а самият Онода смятан за мъртъв, един японски студент го открива. Все още скептичен и лоялен към заповедите, Онода отказа да се предаде, докато бившият му командир не издаде заповедта. Майор Ошими Танигучи, който в онзи момент работел като книжар, отлита до Филипините и официално оттегля своите заповеди, освобождавайки Онода.

     

    5 от най-дръзките бягства от затвори

    Prison Maze в Ирландия

    Малко след 2:30 часа на 25.09.1983 година 38 затворника поемат контрола на блок H, насочвайки оръжие към пазачите. Някои от бегълците вземат дрехите и ключовете за автомобилите на гардовете, за да си помогнат в бягството. В 3:25 часа пристига камион за доставка на храна и затворниците вземат шофьора за заложник, упътвайки го накъде да кара. В 3:50 часа камионът напуска затвора заедно с всичките 38 затворника. През следващите няколко дни са заловени 19 от бегълците. Някои са открити в САЩ и екстрадирани обратно. По време на цялата операция загива един пазач, 20 други са ранени, включително двама, които са простреляни с оръжия, вкарани незаконно в затвора.

    Алфред Хиндс

    Алфред Хиндс е престъпник, който за целия период от 12 години, които прекарва зад решетките, успява да избяга цели 3 пъти. Той успява да избяга от Nottingham prison, помъквайки се през заключени врати и прескачайки 16-метровата стена на затвора, заради което е наричан „Худини“ Хиндс. Последната му молба за освобождаване е през 1960 година, но отново му е отказана.

    Тексаската седморка

    Тексаската седморка е група затворници, които успяват да избягат от John Connally Unit на 13.12.2000 година. Седмината си съставят план, по който да действат, използвайки най-ненаблюдаваните часове от деня. Те примамвали гардовете и ги удряли отзад, след което вземали дрехите, ключовете и кредитните им карти. В момента трима очакват екзекуцията си с летална инжекция, другите трима вече са екзекутирани, а седмият се самоубива, преди да бъде заловен.

    Затворът Libby

    Бягството от „Libby” е едно от най-известните и успешни бягства, осъществено по време на Американската гражданска война. В нощта на 9 срещу 10.02.1864 година, 109 затворника успяват да се измъкнат от затвора. 59 от тях успяват да достигнат близките жп линии, 48 са заловени, а 2 се удавят в река Джеймс. Затворниците успяват да достигнат до мазето, наричано „адът на плъховете“, което вече не се използвало заради опасенията от инфекции и изкопават тунел. След 17-дневно копаене, те излизат от източната страна на затвора.

    Паскал Пайе

    Няма как да не споменем Пайе, защото той успява да избяга цели 2 пъти от строго охраняван френски затвор, с помощта на откраднат хеликоптер. Той получава 30-годишна присъда за убийство, станало по време на кражба. След първото му бягство през 2001 година, Пайе е заловен и получава още 7 години към присъдата си. Двама негови приятели успяват да вземат за заложник пилота на хеликоптера и да спасят Паскал. Вторият път се случва същото, но Пайе отново е заловен, този път в Барселона. Макар че се подлага на няколко пластични операции, испанските власти го разпознават.

    10 от най-красивите морски фарове в света

    Lindau, Германия

    Фарът се намира на Боденското езеро на р. Рейн. Завършен е през 1856 година, за да се замени предишният фар, който е бил от 1230 година. Фарът Lindau е уникален, защото освен обичайните му функции, на него има масивен часовник, който може да бъде видян от града. Отворен е за посетители и в него се предоставя информация за местната природа и корабната индустрия на града.

    Fanand, Ирландия

    След като голям кораб потъва в тамошните води през 1804 година, гражданите на Фанад настоявали да бъде построен фар. През 1818 година високият 27 метра фар е построен и осветен.

    Portland, Мейн (САЩ)

    Този исторически фар се намира на входа на пристанището в Портланд, на Кейп Елизабет. Завършен е през 1971 година и е един от най-старите фарове в Америка. 24-метровата кула е увеличена по време на Гражданската война, за да се предотвратят честите нападения на кораби. През 1881 година отново е върната нормалната ѝ височина, а през 1893 е увеличена повторно поради оплаквания от страна на моряците.

    Yaquina Bay Light, Орегон (САЩ)

    През 1871 година населението на Ню Порт изисква да бъде построен фар, който да е в помощ на пътуващите кораби. Само три години по-късно фарът е изведен от експлоатация, защото е заменен с нов. През 1946 година е определена дата за разрушаването му, но една неправителствена организация успява да го отложи, събирайки пари за запазването му. През 1951 година фарът е признат за историческа забележителност и служи като музей в продължение на 18 години.

    Saint Augustine Light, Флорида (САЩ)

    Свети Августин е дом на първият фар във Флорида, въпреки че първоначално изградената сграда пада в океана, вследствие на ерозия. Новият фар е изграден на о. Анастасия и завършен през 1874.

    Peggys Point, Канада

    Вероятно най-известният фар в цяла Канада е построен през 1915 година. Той е най-популярната туристическа атракция на канадската провинция Нова Скотия.

    Start Point, Англия

    Това е един от 29-те морски фара, направени по дизайн на инженера Джеймс Уокър. Той има готически елементи и множество назъбени орнаменти. Днес фарът е отворен за посетители през лятото.

    Кула на Херкулес, Испания

    Кулата на Херкулес е най-старият морски фар в света. Построен е през около 2 век. Сега той е обявен за Национален паметник на Испания, а от 2009 година е част от световното и културно наследство на ЮНЕСКО. Това е впечатляващо, като имаме предвид, че фарът все още работи след толкова години.

    Bass Harbor, Мейн (САЩ)

    За съжаление този красив фар, построен през 1858 година, остава запазен единствено за бреговата охрана.

    White Shoal Light, Мичиган

    Изграденият през 1912 година фар се счита за уникален, защото е единственият фар на Големите езера, който има алуминиеви части. Тъй като е толкова далеч от сушата, той е считан за велико инженерно изобретение за времето, в което е построен. Днес, ако имате желание да го видите от близо, трябва да отидете с лодка или хидроплан.

    Завоеванията на Тамерлан

    Тамерлан е един от най-известните завоеватели в историята. Живял е в Средна Азия в периода 1336г.-1405г. Произхожда от монголското семейство Барлас.

    Преди него армията на Чингис хан се състояла от номади, които великолепно яздели и стреляли с лък. Обаче, войската на Тимур се формирала на различна основа. Той не мобилизирал дехкани (селяни), които не умеели дори да държат саби. Набирал военната си сила сред професионални наемници, т. нар. „гулями“ („юнаци“). Те рискували живота си ненапразно – заплатите им били много високи. Но за да ги получат, гулямите трябвало да докажат високите си воински умения. Например: в пълен галоп да отнесат с върха на копието си пръстен, който проверяващият държал с два пръста. За такова майсторство се изисквали дълги години военна подготовка.

    Портрет на Тимур от 15 век

    През 1360-те години Средна Азия представлявала огромен театър на постоянни военни операции. Монголските ханове се биели срещу собствени си велможи – емири, а те пък, от своя страна, се защитавали от разбойническите банди „джете“. Тези банди живеели от грабежи и не признавали никаква власт. Създали дори собствена държава – Могулистан.

    В този период на войни от типа „всеки срещу всеки“, Тимур събрал около себе си хиляди гулями и се оказал най-умелият военачалник. Той превземал градовете един след друг, а онези от жителите им, които се съпротивлявали, зазиждал живи в стените.

    По време на една от схватките през 1362г. загубил два пръста на дясната си ръка и бил ранен в десния крак толкова сериозно, че останал куц за цял живот. Оттук произлязъл и прякорът му – „Тамерлан“ (Тимур ленк). „Ленк“ означава „куц“.

    След години на постоянни сражения Тамерлан превзел историческата област Фергана с големия град Самарканд. На юг съпротива оказвали Музафаридите – последната персийска династия. Тимур превзел техния град Исфахан, избил населението и от отрязаните глави издигнал пирамида, за да уплаши всеки, който намисли да му се съпротивлява.

    Интересен случай е свързан с град Шираз. Там живеел известният поет Хафиз. Сред неговите стихотворения имало и такова:

    Ако тази красива туркиня

    вземе сърцето ми в ръце,

    за една-единствена нейна бенка

    съм готов да дам и Самарканд, и Бухара.

    Тамерлан знаел тези стихове. Когато превзел Шираз, той седнал по обичая си на килим в средата на площада сред море от насилие и жестокост. Гулямите ограбвали къщи, карали пленници, убивали деца, изнасилвали жени, рязали главите на последните съпротивляващи се воини.

    Без да обръща внимание на това, Тамерлан заповядал да доведат Хафиз. Скоро поетът се появил, облечен в стар, дрипав халат. Завоевателят му казал:

    – Цял живот украсявам и величая тези мои любими градове – Самарканд и Бухара. А ти си готов да ги дадеш само за бенката на някаква глупава жена?!

    Хафиз отговорил:

    – Повелителю, именно затова съм толкова беден.

    Тамерлан се разсмял, заповядал да му дадат нов, разкошен халат и го пуснал да си върви по живо, по здраво.

    Тимур на пир в Самарканд

    Всички завоевания на страховития пълководец били придружени с невероятни жестокости. Една от причините била, че трябвало да плаща на гулямите, а това ставало, като им давал за 3 дни да плячкосват всеки превзет град. Ако не го правел, щял просто да остане без армия, а после – и без глава.

    През 1402г. Тамерлан разгромил при Анкара войските на турския султан Баязид – завоевателя на България. Баязид бил пленен заедно с целия си харем. Съдбата му била трагична: бил поставен в желязна клетка и принуден да гледа как близо 400-те жени от неговия харем били изнасилени пред очите му от гулямите, а любимата му жена прислужвала полугола на самия Тимур. След това султанът бил превозван с обоза, където и умрял от инфаркт.

    През 1404 г. Тамерлан започнал поход за завладяване на Китай, като заявил, че светът не може да има двама господари, имайки предвид себе си и китайския император. Но вече бил на преклонна възраст и през февруари 1405г. умрял. Погребали го в мавзолея „Гур Емир“ в Самарканд. Легендата гласяла, че ако някой се осмели да отвори саркофага му, ще започне голяма и страшна война.

    На 21 юни 1941г. съветски археолози, присмивайки се на това „суеверие“, отворили саркофага на Тамерлан – а на другия ден, 22 юни 1941 г. хитлеристка Германия нападнала Съветския съюз и започнала Великата Отечествена война.

    11 органа от човешкото тяло, кръстени на хора

    Канал на Шлем

    Каналът на Шлем е малък канал в окото, по който се движи течността, намираща се между лещата и роговицата. Кръстен е на немския анатом и професор в Университета в Берлин Фридрих Шлем, който открива и корнеалните нерви.

    Фалопиева тръба

    Фалопиевата или маточната тръба е орган у полово зрелите жени. Кръстен е на италианския анатом от 16 век Габриеле Фалопио. Въпреки че фокусира работата си основно върху главата, той прави изследвания и върху репродуктивната система. Освен тези открития, Фалопио изучава сифилиса и получава признание за спонсорирането на първия клинично проведен опит за употреба на кондоми през 1546 година. Те са направени от химически обработен лен и според Фалопио намаляват вероятността от заразяване със сифилис.

    Острови на Лангерханс

    Островите на Лангерханс се намират във вътрешността на панкреаса и съдържат ендокринни клетки. Макар че съставляват само 1-2% от масата на панкреаса, те имат изключително важна функция. Кръстени са на Пол Лангерханс – немски патолог от 19 век. Той прави своето откритие, когато е на 22-годишна възраст и го описва като „острови с клетки в панкреаса“.

    Клетки на Лангерханс

    Когато е само на 21 години Лангерханс открива и описва клетките на Лангерханс – кожни клетки, свързани с имунната система. Въпреки че погрешно предполага, че те имат общо с нервната система, Лангерханс е първият, който ги изолира, затова носят неговото име.

    Кортев орган (Орган на Корти)

    Малкият орган, намиращ се във вътрешността на ушите при бозайниците, правещ слуха възможен, е кръстен на италианския анатом Алфонсо Джакомо Корти, който го открива през 1851 година.

    Жлези на Купър

    Те се намират в основата на пениса и са кръстени на Уилям Купър, британски анатом от 18 век, който прави и най-ранното им описание.

    Бартолинови жлези

    Тези жлези овлажняват вагината по същия начин, по който жлезите на Купър подготвят уретрата за сексуална активност. Името им идва от датския анатом Каспар Бартолин Младши, който първи ги описва. Открития като тези не са необичайни за семейството. Дядо му, Каспар Бартолин Старши, публикува първото описание на обонятелния нерв, а баща му Томас Бартолин прави първото подробно изследване на човешката лимфна система.

    Бауманова капсула, мембрана на Бауман и Бауманови жлези

    Тези три части на тялото са кръстени на английския анатом от 19 век сър Уилям Бауман, който описва структурата на Баумановата капсула през 1842 година, когато е 25-годишен.

    Евстахиеви тръби

    Тръбичката, свързваща средното ухо с горната част на фаринкса, се нарича Евстахиева тръба и е кръстена на италианския учен от 16 век Бартоломео Евстахи(й).Той прави множество открития, свързани със структурата на ухото и днес е известен като един от бащите на човешката анатомия. За съжаление не е признат достатъчно приживе. През 1552 година той завършва текста „Anatomical Engravings”, но не посмява да публикува работата си от страх, че ще бъде отлъчен от католическата църква. Ръкописът е публикуван едва през 1714 година и тогава се хвърля светлина върху напредналите познания на Евстахий.

    5 опита за налагане на забрана върху употребата на кафе по света

    Днес кафето за много хора се е превърнало в нещо като задължителна напитка рано сутрин, когато искаме набързо да отворим очи и да се насочим към ежедневните си задължения с будно съзнание. Кафето обаче невинаги е приемано така добре – още от както започва да се употребява, различни монарси и правителства са се опитвали да забранят употребата му, отхвърляйки го поради религиозни, неморални или здравословни причини. Представяме ви 5 различни места по света, на които кафето действително е било забранено за определен период от време, както и причините, поради които това се е случило.

    Мека

    Кафето е било забранено в Мека през 1511 година, тъй като се смятало, че стимулира радикалното мислене и губенето на време.

    Италия

    Когато кафето пристига в Европа през 16 век, някои свещеници били твърдо уверени, че то трябва да бъде забранено, обявявайки че е сатанинска напитка. Но тогава папа Климент VIII го опитал, казал, че е вкусно и дори се пошегувал, че трябва да бъде покръстено. С такава благословия, кафето бързо се разпространило из цяла Европа.

    Константинопол

    След като Мурад IV сяда на трона през 1623 година, той веднага забранява употребата на кафе и създава система от писмени наказания. При първото престъпление, наказанието е побой. Всеки, уловен да пие кафе за втори път, трябвало да бъде напъхан в чувал и изхвърлен във водите на Босфора.

    Швеция

    Швеция забранява употребата на кафе през 1746 година. Правителството също забранява и притежанието на кафе, като стражи трябвало да конфискуват всички съдове за приготвянето му и чаши за пиене. Крал Густав III дори наредил на осъдените престъпници да им се дава кафе, докато наблюдава колко чаши ще са необходими, за да убият провинилия се. Това не било толкова ужасно за престъпниците, но било изключително скучно за лекарите, които наблюдавали целия процес.

    Прусия

    През 1777 година Фридрих II издава манифест, в който обявява превъзходството на бирата над кафето. Той твърди, че кафето се намесва в потреблението на бира в страната, надявайки се, че кралското изявление ще накара населението да спре употребата на напитката. „Негово Величество е отраснало с бира“ – пише в манифеста, с което се цели да се обясни причината, поради която Фридрих II смята, че бирата е по-добрата идея за сутрешно питие.

     

    Купони, скандали и алкохол – 3 немирни принцеси

    Каролина фон Брауншвайг

    Принцеса Каролина е съпруга на английския принц регент Джордж, който по-късно става крал Джордж IV. Взаимоотношенията им са повече от обтегнати. Още през 1795, когато се запознават, Джордж бяга от Каролина, напива се и остава пиян до деня на сватбата им, който е три дни по-късно. Само след година съвместен живот, макар че успява да им се роди дъщеря, Каролина и Джордж не могат да живеят под един покрив. Принцът прекарва остатъка от живота на съпругата си в опити да се разведе с нея, а тя от своя страна непрестанно търси начини, по които да го злепостави. И успява, носейки къси рокли, приемани за символ на скандалност, къпала се прекалено рядко, правела чести и необикновени сексуални шеги и флиртувала шумно и очевидно. В последствие обществото се отрича от нея, затова тя напуска дома си и се появява в Женева, където шокира и тамошното население с голотата си. Когато Джордж става крал, той отказва тя да бъде негова кралица. Той направил така, че от Уестминстърското абатство да ѝ бъде отказано да бъде коронясана. Каролина умира няколко месеца по-късно.

    Принцеса Шарлота от Прусия

    Като дете принцеса Шарлота не получава любовта, която смята, че заслужава, затова се превръща в арогантна и лицемерна жена. През 1891 тя организира скандален банкет само за избрани хора от обществото. На следващия ден обаче, всеки от поканените получил заплашително писмо, в което пишело, че всичко, което се е случило на купона, ще бъде разказано. В писмата грижовно били поставени порнографски изображения. Всъщност изнудвачът не била Шарлота, но разследването относно писмата отнело години, разрушило репутацията на един човек, друг умрял по време на дуел, а имиджът на Шарлота и отношенията ѝ с брат ѝ Кайзер Вилхелм II били опетнени завинаги.

    Шведската принцеса Кристина

    Кристина мечтаела да бъде кралица, която да промени световната история. Кралица, чието мнение означавало много не само в страната ѝ, но в цяла Европа. След като сяда на трона обаче, тя осъзнава, че да бъдеш кралица, не е толкова забавно, колкото е очаквала. Кристина се отказва от трона и напуска страната, става католичка, започва да се облича като мъж и скъсява косата си. Кралица или не, поведението ѝ, било шокиращо. Тя ругаела като моряк, била груба и непрестанно правела пошли шеги. След време се отказва и от този си имидж, и се опитва да си върне трона отново, но безуспешно.

     

    7 необичайни защитни механизми у някои животни

    Phrynosoma cornutum (Тескаски рогат гущер)

    Тексаският рогат гущер изглежда заплашително. Той е кафяв и има перфектна дегизировка. Ако острите му шипове и рога не изплашат достатъчно нападателите му, той изпуска струя кръв от очите си. Кръвта съдържа химикали, действащи като предупреждение за хищниците. Но това необичайно оръжие има своята цена – гущерът може да изпусне 1/3 от кръвта си, което е около 2% от цялата му телесна маса.

    Космата жаба

    Запознайте се с косматата жаба, която въпреки външния си вид и необичайното си име, никак не е космата. По време на размножителния си период мъжките жаби развиват тънки ивици по тялото си, които приличат на косми. Те помагат на животното да приема по-голямо количество кислород. Удивителната способност на косматата жаба обаче, е друга. Когато е застрашена, тя чупи собствените си кости и ги прокарва през кожата си, за да се оформят като остри нокти, с които да се защити от нападатели.

    Испански ребрест тритон

    Когато бива атакуван, испанският ребрест тритон премества ребрата си под ъгъл и ги избутва през опънатата си кожа. Върху тялото му се получава нещо като редица шипове.

    Термити

    Когато са под заплаха, тези термити, населяващи горите на Френска Гвиана, изпращат по-възрастните от тях на самоубийствена мисия, с цел да бъде защитена колонията. Възрастните, които вече не са толкова полезни, както някога, са оборудвани с „експлозивни раници“, които през целия им живот се изпълват с токсични химикали, произвеждани от жлезите в корема им. Те създават течност, която експлодира върху враговете им, парализира ги и убива както тях, така и термита едновременно.

    Пиявицоустни миксини

    Пиявицоустните миксини са морски животни с тяло на змиорка и имат способността да покриват със слуз своите врагове. Когато са застрашени, те изпускат през порите си слуз, която щом се смеси с водата, се превръща в желатинова субстанция, с която нападателят може да бъде уловен или задушен.

    Морска краставица

    Мнозина смятат морските краставици за скучни същества, но когато стане дума за оцеляване, нещата стават наистина интересни. Морските краставици могат да изхвърлят вътрешни органи, които са лепкави и в повечето случаи съдържат токсични химикали, които могат да убият техните нападатели.

    Опосум

    Защитната реакция на опосумите е да се преструват на умрели. Когато са застрашени, тези животни изпадат в коматозно състояние, което може да продължи няколко часа – достатъчно дълго, за да убедят всеки хищник, че вече са мъртви. Страхът у опосума кара тялото му да излъчва миризма на гниещо тяло по време на тази защитна реакция.

    Автори, които съжаляват за успеха на книгите си

    Луис Карол

    През 1891 година авторът на „Алиса в Страната на чудесата“ Луис Карол, чието истинско име е Чарлс Доджсън, пише до приятеля си Ан Симъндс: „Цялата тази публичност относно книгите, доведе до това хората да ме сочат с пръст, да се взират в мен и да се отнасят така, сякаш съм лъв. Мразя всичко това толкова силно, че понякога почти ми се иска да не бях написал никакви книги“.

    Алън Мур

    Алън Мур е автор на някои от най-популярните комикси на всички времена, включително „В като Веднета“ и „Пазителите“. Авторът не е особено съгласен комиксите му да са адаптирани за големия екран, но поради успеха им, филмовите студия продължават да се обръщат към него за бъдещи филмови екранизации. Той отхвърля предложения за милиони долари, само за да остане далеч от филмовата индустрия. „Голяма част от работата ми от 80-те години насам е проектирана да бъде нефилмирана“ – казва Мур в документалния филм „The Mindscape of Alan Moore”.

    Ани Пруулкс

    През 1997 Ани Пруулкс пише „Планината Броукбек“, а режисьорът Анг Лий я превръща във филм през 2005. Въпреки че получава само добри отзиви, Пруулкс не харесва успеха на филма: „Иска ми се никога да не бях написала историята. Всичко се превърна в караници, проблеми и дразги, откакто филмът излезе. Преди него всичко беше наред. Те просто не разбират историята“ – споделя авторката.

    Алън Милн

    През 20-те години британският автор Алън Милн пише „Мечо Пух“ за своя син Кристофър Робин Милн, който по онова време е малко момче и е вдъхновение за героя от книгата. Въпреки че успехът на „Мечо Пух“ позволява на Милн да се превърне в популярен писател, той съжалява, че го е написал, защото смята, че Пух засенчва другите творби на автора, насочени към по-възрастни читатели. Кристофър Робин също не харесва славата, споделяйки, че: „баща ми се „изкачи“ на моите детски рамене и „открадна“ доброто ми име, оставяйки ме с нищо друго, освен с празна слава“.

    Питър Бенчли

    Въпреки успеха на филма „Челюсти“, авторът на книгата Питър Бенчли дълбоко съжалява, че я е написал, защото романът подбужда страх и паника у хората през 70-те години. След време той става океанограф и пише множество книги, с които да разбие митовете за акулите. За съжаление те не стават толкова популярни, колкото „Челюсти“.  „Ако знаех това, което знам днес, никога не бих написал книгата“ – споделя Бенчли през 2006 година, точно преди смъртта си.

    Уилям Пауъл

    През 1971 година Уилям Пауъл пише „The Anarchist Cookbook”, в която е подробно описано изработването на експлозиви и производство на дрога – като протест срещу Виетнамската война. От 1976 година книгата е свързвана с множество училищни престрелки и актове на тероризъм. Пауъл е само 19-годишен, когато пише „The Anarchist Cookbook” и голяма част от информацията, която включва, е извадена от военни наръчници, които прочита в Нюйоркската обществена библиотека. Той става християнин и филантроп и се опитва да свали книгата от печат, но не успява, защото не държи правата за нея. „Основната идея на книгата е, че насилието е удобен начин за постигане на политическа промяна. Вече не съм съгласен с това свое твърдение.“

     

    Ан Грийн – жената, която оцелява след екзекуцията си

    През 1650 година 22-годишната Ан Грийн е домашна помощница в дома на сър Томас Рийд. През пролетта на същата година Грийн е съблазнена от 16-годишният внук на г-н Рийд – Джефри. Тя забременява, макар по-късно да твърди, че изобщо не е знаела, че чака дете. Шест месеца по-късно, докато работи, на Ан ѝ прилошава и малко след това разбира, че е изгубила детето. По онова време е съществувал закон, според който всяка жена, която скрива бременността си или роди мъртво дете, е можела да бъде обвинена в убийство. В своя страх обаче, Ан скрива трупа на бебето сред калта в най-отдалечения край на двора на дома на Рийд.

    Скоро обаче всичко излиза наяве и г-н Рийд узнава за случилото се. През декември 1650 година Ан е изправена пред съда в Оксфорд по обвинения в убийство. Осъдена е на смърт чрез обесване, въпреки липсата на каквито и да било доказателства.

    Последното желание на Ан било нейните близки да издърпат тялото ѝ, за да ускорят смъртта ѝ. Както много екзекуции по онова време обаче, тази на Ан също не минала добре. Тя висяла на бесилката в продължение на половин час. Приятелите ѝ направили всичко възможно, за да изпълнят желанието ѝ и когато станало ясно, че е мъртва, отнесли тялото на Уилям Пети – хирург в медицинско училище в Оксфорд, за да му бъде направена дисекция. Когато ковчегът бил отворен обаче, Пети забелязал, че Ан все още диша. Забравили първоначалното си намерение, лекарите започват да правят опити да спасят живота на Ан, която имала силно кръвотечение и дишала изключително трудно. Въпреки това, тя оцелява и след няколко дни била толкова добре, че можела да се храни нормално.

    Обществото приема оцеляването на Ан като знак от самия Бог и тя бива помилвана. Това е лесно постигнато, най-вече поради факта, че бившият ѝ работодател и главен прокурор, сър Томас Рийд умира три дни след „обесването“ на Ан. Успявайки да вземе своя ковчег като сувенир, който да ѝ напомня за всичко, през което е преминала, Ан се премества в друг град, омъжва се и ражда три деца. Смята се, че е загинала на 37-годишна възраст (през 1665 година) при раждане.

    7 признати артисти, които въпреки славата, не са напуснали обичайната си работа

    Томас Елиът

    Неговите приятели смятали, че Елиът си губи времето, работейки в банка „Лойдс“ в Лондон. Той работи в банката от 1917 до 1925 – време, през което публикува книгата „Пустата земя“, както и много други есета и поеми. Елиът дори отхвърля предложението за годишна заплата, просто за да продължи да пише. Защо да си гарантира няколко години, когато може да си гарантира заплата за цял живот от банката, пита той. Елиът напуска, едва когато си намира друга работа – като редактор в издателска къща, където остава в продължение на 4 десетилетия.

    Филип Глас

    Дори когато сътворява музикални шедьоври, композиторът Филип Глас продължава да работи като таксиметров шофьор и водопроводчик. Както самият той разказва през 2001 година: „Докато работех, изведнъж чух шум, надигнах се и видях Робърт Хюз, който ми каза: „Вие сте Филип Глас! Какво правите тук?“. Беше очевидно, че поправям миялната му машина и му казах да се отдръпне, докато свърша работата си“.

    Уолъс Стивънс

    За широката публика Уолъс Стивънс е поет, носител на наградата „Пулицър“, но за онези, които го познават от Кънектикът, той е изпълнителния директор на застрахователна компания в Хартфорд. Стивънс дори отхвърля предложението от Харвард да стане преподавател, защото не иска да напуска настоящата си работа.

    Уилям Карлос Уилямс

    Писателят Уилям Карлос Уилямс работи като педиатър в продължение на 4 десетилетия в родния си град Ръдърфорд, Ню Джърси. Той използва опита си с пациенти, за да създава поезия. Другата причина да запази работата си е, че иска да пише без да има комерсиални цели.

    Чарлз Айвс

    Славата достига композитора Чарлз Айвс едва в края на живота му – награден е с „Пулицър“ през 1947 година, когато е на 73 години. Преди това, той е известен с факта, че е един от основателите на застрахователната агенция „Ives & Myrick”.

    Брам Стокър

    Брам Стокър работи като държавен служител, когато получава предложение от актьора Хенри Ървинг в края на 1870-те години за управител на “Lyceum Theatre” в Лондон. След като приема работата, Стокър е вдъхновен от креативната обстановка в театъра и пише първия си роман. Следват още няколко произведения и в крайна сметка Стокър пише „Дракула“ през 1897. Успехът обаче, не променя начина му на живот.

    Хенри Даргжър

    Повечето хора познавали Хенри Даргжър като тихият и скромен портиер на Catholic Hospital в Чикаго. Но когато бил принуден да напусне апартамента си през 1972, наемодателят му открил удивителна тайна. Даргжър имал написани десетки хиляди страници с проза, автобиография от 5000 страници и стотици акварелни картини.