Втората световна война е най-масовата и кървава война в историята, довела до смъртта на 85 милиона души между 1939 и 1945г. Много се знае за ключовите фигури, замесени във войната – Хитлер, Чърчил и Сталин – и за двете враждуващи страни. Всъщност Втората световна война е едно от най-обсъжданите събития в историята, като на нея са посветени безброй книги, филми и тв продукции.

Въпреки многото информация, с която разполагаме за войната и различните операции от нея, има загадки, които остават пълна мистерия повече от половин век след края й. Не е известно например къде е глобусът на фюрера, притежаван от Адолф Хитлер и направен известен от Чарли Чаплин във филма му „Великият диктатор“. Какви са били НЛО обектите, появили се по време на конфликта, станали известни като „foo fighters”? Също така легендата за Бермудския триъгълник е значително подхранена от изчезването на полет 19 след войната.

Foo Fighters

Повечето хора ги знаят като известна рок група от Сиатъл, основна от барабаниста на Nirvana, но терминът всъщност е използван за първи път от съюзнически пилоти по време на ВСВ, описващи НЛО.

Първоначално измислен от 415-та въздушна ескадрила за докладване на НЛО по време на войната, официално се превръща във военен термин през ноември 1944г. Прилага се също за всеки загадъчен въздушен феномен – като странни обекти, прелитащи край самолетите.

Военните от Западните сили често предполагат, че тези феномени са тайни нацистки оръжия, използвани за шпионаж или полагане на някакви взривни устройства близо до съюзническите бази. Научен изследователски екип е свикан през януари 1953г, за да се определи какво точно са тези НЛО – и дава някои резултати, макар и незаключителни.

Те стигат до извода, че едно от вероятните обяснения е огънят на св. Елмо – метеорологичен феномен, при който силно електрическо поле в атмосферата осветява обекти и ги прави да приличат на светещи топки. Друга теория е кълбовидна мълния.

Авторът Ренато Веско е убеден, че наистина става въпрос за нацистко секретно оръжие и твърди, че феноменът е бил резултат от изстрелвана от земята автоматично насочвана ракета, наречена Fuerball, макар това да не е доказано.

Съдбата на Раул Валенберг

Раул Густаф Валенберг е считан за хуманитарен герой на Втората световна война – спасява 60 000 евреи от окупираната Унгария по време на Холокоста, като им дава фалшиви паспорти, храна и болнични грижи.

Но когато руснаците напредват, „освобождавайки“ региона страна по страна, шведският бизнесмен е арестуван от Червената армия при обсадата на Будапеща по подозрения в шпионаж. Макар руснаците да твърдят, че Валенберг е умрял в килия в затвор Лубянка на 17 юли 1947г, това звучи не особено убедително.

„Докладвам, че затворник Валенберг, добре известен ви, умря внезапно в килията си миналата нощ, вероятно в резултат от инфаркт. Съобразно инструкциите, които ми дадохте, лично да се грижа за Валенберг, изисквам разрешение да извършва аутопсия, за да определя причината за смъртта… Лично аз уведомих свещеника и той нареди тялото да бъде кремирано без аутопсия.“

Повечето остават скептично настроени към това обяснение и през 1991г руското правителство кара Вячеслав Никонов да разследва смъртта на Валенберг. Заключението му е, че шведът вероятно е бил екзекутиран в Лубянка през 1947г, вероятно чрез отрова C-2, която е изпробвана от съветските тайни служби по онова време и затова тялото е кремирано без аутопсия.

През следващите години се появяват различни други твърдения – като например, че Валенберг е застрелян през 1947г, че е отровен по друг начин, че е бил пребит до смърт. Най-странното обаче, различни затворници – чак до 1987г – твърдят, че са разговаряли с Валенберг, а някои вярват, че не е бил убит тогава, а е стоял зад решетките 40 години.

Никоя от тези теории не предоставя причина за затварянето или убийството му, но вероятно е защото е считан за опасен за държавата – заради връзките си с американското разузнаване.

Фюрерския глобус

Това е глобус, специално направен за Адолф Хитлер – макар така и да не е открит. Направен е известен от Чарли Чаплин с дубликат във „Великият диктатор“. Хитлер поръчва поне два скъпи глобуса с дървени основи, които да бъдат произведени от фабрика Columbus – но онзи, който е държал в канцлерството, никога не е открит от съюзниците.

Реплики и други нацистки глобуси съществуват – включително такива с дупки от руски куршуми, но глобусът на Хитлер е изгубен. Съветският началник на тайните служби Лаврентий Берия първи оглежда райхсканцеларията щом Червената армия превзема Берлин и е възможно глобусът да е занесен в щабквартирата на КГБ в Лубянка. Може все още да е там, но от КГБ (днес ФСБ) нито отричат, нито потвърждават това.

Изчезването на полет 19

Легенди за Бермудския триъгълник се носят и до днес, но полет 19 е един от първите и най-известни случаи на изчезване близо до източния бряг на Флорида. На 5 декември 1945г – да, технически месеци след края на войната – пет бомбардировача TBM Avenger Torpedo – станали известни като полет 19 – и екипажа на летяща крепост PBM Mariner, изпратени да ги открият, изчезват по време на тренировъчна мисия.

27 мъже изчезват безследно и са смятани за мъртви. В доклада на военните се споменава, че лейтенант Чарлз Тйелър, който е водил групата, е имал навика да се губи и е обикалял в кръг, докато не им е свършило горивото. Споменава се също, че младши пилотите са знаели къде са, за разлика от Тейлър, но са се чувствали задължени да следват командира си, вместо да се върнат във Флорида. По-късно официалната причина за инцидента е променена на „неизвестна“.

Не са открити нито тела, нито самолети – откъдето се подхранва и теорията за Бермудския триъгълник.

Какво се е случило с Кървавия флаг?

Този случай е доста любопитен – съществуването на легендарния и свещен нацистки флаг е оспорвано, а да не говорим пък за съдбата му. Говори се, че флага със свастика, направен лично от самия Хитлер, се е превърнал в толкова важен нацистки символ, след като белия флаг, носещ символа в центъра си, е окървавен при Бирения пуч в Мюнхен през ноември 1923г, когато е направен опит за убийството на Хитлер.

Носен от СА, когато са спрени от полицията в Мюнхен, флагът е оставен на земята, след което е опръскан с нацистка кръв, пролята при последвалия конфликт. При най-популярната версия за събитията, ранения Хайнрих Трамбрауер е вдигнал напоения с кръв флаг, избягал е до къщата на приятел и го е скрил в якето си. Тогава реликвата е дадена на Хитлер – вече с нова дръжка и декоративен кръстоцвет и сребрист ръкав в памет на 16-те нацисти, загинали при пуча.

Флагът не носил цвета на засъхнала човешка кръв и не е бил същата форма като онзи, носен през ноември 1932г, но въпреки това се ражда легенда. Хитлер показвал Кървавия флаг на годишните нюрнбергски митинги, а друг път го държал в Кафявия дом в Мюнхен, щабквартирата на нацистката партия. За последно е видян на обществено място при встъпването на Химлер в Фолкщурма през октомври 1944г и оттогава не е известно какво е станало с флага.

Съюзниците първоначално смятат, че са го унищожили при бомбардировките на Мюнхен, но по-късно се съмняват в тази версия, а след това мнозина са твърдели, че са притежатели на свещения нацистки флаг.

Дали Кървавия флаг не е в някой дом днес?

Изчезналия пилот от Пърл Харбър

Съществуват много разкази за „призрачни самолети“ през войната, но вероятно най-шантавият случай е с P-40, който се завръща на американска земя година след нападението на Пърл Харбър. На 8 декември 1942г, радар засича неизвестен самолет, насочил се към американска земя от Япония – мнозина се опасяват, че японците нападат отново. За да разберат какво се случва, два самолета са изпратени да проверят и докладват, че това е P-40, който се е бил при защитата на Пърл Харбър година по-рано.

Още по-странното е, че самолетът бил без колесници, надупчен от куршуми, а пилотът покрит с прясна кръв и наведен напред в кабината. След това пилотът помахал, моменти преди самолетът да се насочи към земята и да се разбие. Но когато разглеждат мястото на катастрофата, там не са открити никакви следи от пилот – само дневник, в който се твърди, че самолетът идва от остров Минданао, на 1300 мили в Тихия океан.

Ако пилотът се е разбил на острова след Пърл Харбър, как тогава е оцелял цяла година, как самолетът е излетял без колесници, защо по пилота е имало прясна кръв и какво се е случило с тялото му?

Списъка с британски войници в Аушвиц

Една загадка, за която се разбира 60 години след края на войната. През 2009г, по време на разкопки в Аушвиц, е открит списък, съдържащ имената на 17 британски войници, за които се смята, че са били военнопленници. С фамилии като Осбърн, Лорънс и Гардинър, осем от 17-те британски имена са отбелязани.

Някои смятат, че това сочи, че осмина от тях са били успешно екзекутирани заедно с много други британски войници от лагер E715, но други не са толкова убедени. Германски думи за „оттогава“, „никога“ и „сега“ също присъстват в списъка – това е накарало мнозина да вярват, че мъжете всъщност са били част от британската СС дивизия, която се е сражавала заедно с нацистите срещу съюзниците през войната. Никоя теория не е доказано, но секретността на списъка подсказва, че има нещо гнило.

Кехлибарената стая

Някога считана за осмото чудо на света, кехлибарената стая е легендарно място, съществувало в Екатеринския дворец близо до Санкт Петербург. Построена в Прусия през 18-и век, стаята е украсена с кехлибарени панели, златни нишки и огледала. След операция Барбароса и германската инвазия на СССР през ВСВ, Вермахтът организира извеждането на скъпоценностите от Санкт Петербург (тогава Ленинград) и разглобяването на Кехлибарената стая.

Поради факта, че реликвите в стаята са изсъхнали, те са започнали да се рушат при свалянето им – въпреки това са транспортирани до Кьонигсберг в Източна Прусия и изложени в замъка. През януари 1945г Хитлер нарежда всички реликви да бъдат изнесени от града – макар Ерик Кох, който тогава стопанисва замъка, да бяга преди стаята да бъде разглобена. Още повече, Кьонигсберг понася тежки бомбардировки през август 1945г и е почти разрушен от Червената армия през април. Смята се, че Кехлибарената стая може да е била повредена.

След края на войната се появяват различни хора, твърдящи, че притежават части от стаята – мнозина твърдят, че са виждали цялата стая да бъде товарена на пасажерския германски кораб Вилхелм Густлоф през януари 1945г. Въпреки това, двама британски разследващи журналиста заключават през 2004г, че Кехлибарената стая вероятно е разрушена при бомбардировките на замъка – макар това никога да не е доказано.

Интересно обаче, руското правителство поръчва реплика на стаята през 1979г. За изграждането й са нужни 24 години и днес може да бъде видяна.

Подводното съкровище на Ромел

Фелдмаршал Еврин Ромел е един от най-известните нацистки генерали по време на войната и е толкова отдаден на държавата, че се опитва да скрие цяло съкровище, когато се опасява от най-лошото през 1944г. Говори се, че Ромел е дал на 4-ма СС шофьори шест стоманени кутии от муниции, съдържащи германско съкровище – включително 200кг злато, сребро, скъпоценни камъни, картини и бижута – а те ги крили някъде в морето.

Макар никой да не знае местонахождението му, мнозина вярват, че се намира в една от многото подводни пещери край източния бряг на остров Корсика. Смята се, че стойността на съкровището е най-малко £20 милиона, като това е скромно изчисление.

Британски разследващи твърдят, че са открили шифър на гърба на снимка на германски войник с родилите си – и смятат, че това може да ги отведе до съкровището на Ромел. Координатите показват, че се намира близо до плаж Марана, което е на по-малко от миля от корсиканското пристанище Бастиа.

Кой е предал Ане Франк?

Всеки знае трагичната история на Ане Франк – еврейката, която е заловена и убита в Берген-Белзен, но не и преди да напише дневник, докато се укрива в Амстердам, който излиза наяве през юли 1945г.

От семейството й, само баща й, Ото Франк, оцелява – както и въпросът, който бива задаван оттогава: Кой е направил анонимното телефонно обаждане, от което Гестапо разбира за скривалището на евреите. През годините са предлагани различни заподозрени, като най-често за виновен е посочван Вилхелм ван Маарен, който е стопанисвал къщата.

Всички потенциални свидетели обаче са мъртви, включително нацисткият офицер, получил обаждането. Друг заподозрян е дългогодишният приятел на Ото Франк, Тони Алерс. Синът му, Антон, помага за създаването на автобиографията на Ото през 2002г и признава, че именно баща му е предал семейството на Гестапо. Лена Хартог-ван Бладерен, чистачка, също може да е предала семейството, защото се е страхувала, че съпругът й ще бъде арестуван и е известно, че е свидетелствала, че евреи живеят в имота.

Още повече, става ясно, че и други, работели в къщата на Ане Франк са знаели за семейството, което означава, че заподозрените са повече. Офицерът, приел обаждането, се самоубива веднага след капитулацията на Германия, така че няма солидно доказателство за това кой се е обадил.