Мона Лиза на Леонардо да Винчи от 16-и век вероятно е най-разпознаваемата картина в света. Какво толкова има в този портрет? Какво го е направило най-разпознаваемия, най-обсъждания, най-пародирания? Защо тази картина е над всички останали? Колкото и да не искаме да си го признаем, Дан Браун май е бил на прав път.
„Шифърът на Леонардо“ беше малко пресилен трилър, който накара много хора да вярват в нелепи конспиративни теории, но хвърли нова светлина върху творбите на артиста, особено върху Мона Лиза. Всъщност има много мистерии, скрити послания и слухове около портрета – вече 500 години след рисуването му. Критици, историци и фенове на Браун все още спорят за всичко, от самоличността на Лиза до това дали не е била много по-голяма картина, орязана по някаква причина.
И това дори не са най-откачените неща, които хората са откривали в тази картина – ако сме честни, дори Дан Браун би се затруднил да проумее някои от тези.
Бременност
Най-популярната теория за самоличността на Мона Лиза е, че е била съпругата на флорентински джентълмен и се е казвала Лиза дел Джокондо. Имайки предвид липсата на други доказателства за съществуването й, има предостатъчно скептици, които твърдят, че това е чиста измислица.
Преди няколко години, група историци (хора с твърде много свободно време и доживотни абонати на Лувъра) се съгласяват с теорията за Лиза дел Джокондо и дори я доразвиват – тя не само вероятно е била италианската благородничка, но също така е била и бременна, когато е позирала за портрета пред Да Винчи.
Основният довод е, че кръстосаните отпред ръце и лекото коремче подсказват, че е чакала дете, а в исторически план, Лиза дел Джокондо наистина е била бременна с второто си дете по времето, когато е направена картината (между 1503 и 1506г). Това не е едно от онези глупави „скрити послания“, които хората откриват само, като се взират твърде дълго. През 2006г канадски учени използват лазери и инфрачервени скенери, за да възпроизведат картината в 3D. Открили са доказателства за едва забележим воал около раменете на Мона Лиза – аксесоар, носен от жените през италианския ренесанс, когато са очаквали дете или тъкмо са родили.
Същият воал понякога е интерпретиран като шал, но слуховете, ръцете върху корема, времето по което е правен портрета и подобният воал в Портрет на Есмералда Брандини от Сандро Ботичели подсказват, че Мона Лиза е прикривала бременността си.
Доказателство, че не е била проститутка
Теорията за Лиза дел Джокондо е широко приета, но има много други идеи за самоличността на Мона Лиза. Някои смятат, че е била майката на Леонардо да Винчи, други пък, че е смесица от мъже и жени модели, а трети са на мнение, че е автопортрет в женски образ. Е, в „Демоните на Да Винчи“ имаше доста готина коса. А сериалът, както знаем, е 100% исторически точен. Шегуваме се.
Оказва се, че липсата на окосмяване говори много. Според историческите записки, единствените жени през 16-и век в Италия, които са били с толкова обезкосмено лице – без вежди, мигли или мустак – са били проститутки. Макар моделът да демонстрира всички характеристики на пристойност от онова време, това е доста солидно доказателство за противното.
Друго нещо, което хората посочват е, че носи косата си като проститутките по онова време. Е, обичайно за проститутките и неомъжените млади жени, макар тогава едва ли да е имало голяма разлика. Но чакайте, тя е омъжена, бременна благородничка! Инфрачервеният анализ е разкрил, че косата й всъщност не е свободно пусната, а е вързана отзад.
Висок холестерол
Освен самоличността й, другата най-спорна тема относно Мона Лиза е усмивката й. Дали наистина се усмихва на портрета си (което би било лошо поведение като модел от нейна страна – все пак се предполага да стои мирно) е нещо, в което ще задълбаем после, но сега искаме да се фокусираме върху причината за усмивката.
Може би Леонардо да Винчи е разказал виц, може би е изглеждал смешно или пък тя просто си е била такава. Или е имала висок холестерол. Вероятно, която и да е била, Мона Лиза е обичала да похапва кашкавал и пай, понеже според един учен, причината за усмивката й е холестерола. През онези времена да си пухкав е било признак на богатство и власт – вижте Хенри VIII – така че, браво на нея, нали? Д-р Вито Франко от университета в Палермо е подходил по различен начин от историците при анализирането на картината, като е идентифицирал различни издайнически признаци на висок холестерол по лицето на Мона Лиза.
Според Франко, портретът на Мона Лиза показва ясни признаци на натрупване на мастни киселини под кожата, в следствие на висок холестерол. Предполага също, че е имала и липома, доброкачествен тумор на мастните тъкани, в окото.
Вежди и мигли
Това е в подкрепа на аргумента, че Мона Лиза може да е била дама на нощта, а не благородничка, но липсата на вежди и мигли на известния портрет може да има много по-прозаично обяснение. Плюс това, доста сигурни сме, че не е била проститутка, нито пък майката на Да Винчи, защото това би било супер странно. А сравнението между автопортретите на Да Винчи и физиономията на Мона Лиза хич не са убедителни. Защо тогава лицето й е толкова гладко? Защо не притежава всички черти, които виждате у всеки друг човек, който не е опърлил лицето си на открит огън? Ето го отговорът: притежава ги.
Просто не си личат. Паскал Коте, френски инженер и изобретател, е решил да направи свои анализ на старата картина с някои доста модерни джаджи. Той е използвал дигитален фотоапарат, с който е направил няколко снимки по време на посещение в Лувъра, след което е открил, че Да Винчи всъщност е нарисувал вежди и мигли на Мона Лиза, само че след това ги е заличил по някаква причина. След като е увеличил образа й 24 пъти, Коте е забелязал косъм над лявото й око, нарисуван с един замах на четката.
Неговото обяснение е, че космите на веждите може да са избледнели или да са били изтрити при лош опит за почистване на картината и е открил доказателство, че ръцете й първоначално са били нарисувани в различна поза. Джорджо Вазари я описва с плътни вежди, което също подсказва, че вероятно са били изтрити случайно. Или просто живописецът не е обърнал внимание, когато му е показан завършения портрет.
Златното сечение
Златното сечение е число, което получавате когато разделите линия на две, а по-дългата част като разделите на по-късата, получавате цялата дължина, разделена на по-дългата черта. Схванахте, нали? Не е чак толкова важно в случая, само трябва да знаете, че е голяма работа в математиката. Не мислим, че може да го ползвате на калкулатора, така че хич не ни е ясно как действа. Важното е, че златното сечение се е използвало като водещ принцип в много древни изкуства и инженерство, включително при строежа на Египетските пирамиди и версията на Да Винчи на Последната вечеря.
Интересното е колко често се открива сечението, дори когато хората не базират работата си на него. Биолози, артисти, музиканти, историци, архитекти, психолози и дори мистици откриват такива примери в дивата природа и навсякъде, а хората са го използвали да анализират пропорциите на естествени обекти, както и на създадени от човека системи като финансовите пазари.
Доста откачено е колко често се появява, така че не е изненада да го има и в Мона Лиза. Особено след като Да Винчи е бил луд фен, използвайки го в творбите си и илюстровал книгата на Лука Пачоли на тема „златното сечение“. Идеята на употребата му в изкуството е, че със златното сечение се получават пропорции, които са най-приятни за човешкото око, по причини, които вероятно никога няма да разберем.
Предполага се, че дава усещане за красота и баланс, което може да обясни защо хората са толкова обсебени от Мона Лиза. Лицето й пасва перфектно в златен квадрат, както и целия портрет.
Усмивка (или не)
Общо взето през всичките пет века, откакто е нарисувана, хората спорят дали се усмихва или не.
Всъщност дори има цял филм, наречен „Усмивката на Мона Лиза“ в Джулия Робъртс, който… не е особено по точно тази тема, но разглежда част от дебата. Интерпретации има от учени, историци, критици и всички са доста интересни. Е, повечето от тях. Оказва се, някои хора мислят, че Да Винчи е разказвал виц, докато е рисувал и Мона Лиза просто не е могла да стои неутрално.
Професор Маргарет Ливингстоун от Харвард обяснява, че усмивката е едва забележима, защото е нарисувана в „нископространствени честоти“, което ще рече че се вижда по-добре, когато гледате Мона Лиза в очите, а не в устата. Други умове са стигнали по-далеч, предлагайки, че усмивката се повлиява от различни нива на произволен шум в човешката зрителна система или че разположението на лицевите й мускули подсъзнателно намеква за по-голяма усмивка, отколкото всъщност се вижда.
През 2005г, учени от Холандия разработват компютърен софтуер за разпознаване на емоции и анализират картината с него, като откриват, че усмивката е 83% щастие, 9% отвращение, 6% страх, 2% гняв и по-малко от 1% неутрална.
Шифър
Пак ще го кажем: колкото и да не искаме да си го признаем, Дан Браун не е напълно луд. Членове на италианския национален комитет по културно наследство са решили да приемат „Шифърът на Леонардо“ насериозно за повече от пет секунди и се е оказало, че всъщност може и да има скрит код в Мона Лиза, поставен там преди векове от Леонардо да Винчи.
Оказва се, че Паскал Коте напълно е пропуснал голяма загадка, скрита в картината, когато е гледал отблизо картината, тъй като в нея не са скрити единствено вежди – има и букви и цифри, които едва се забелязват в очите на Мона Лиза.
„За невъоръжено око символите не се виждат, но с лупа си личат.“ – казва Силвано Винчети, президент на комитета. В дясното око се четат буквите „LV”, което вероятно е съкратено от Леонардо да Винчи, а в лявото око символите се разчитат по-трудно, но изглежда са буквите „CE” или „B”.
В арката на моста отзад пък може да се види числото „72“. Или е буквата „L” и цифрата „2”. Не знаем какво значат тези букви и цифри, но определено ги има и са мистериозни.
Скритата конска глава
Забавлявахме се като спекулирахме за самоличността на Мона Лиза, лицевото й окосмяване и подхванахме в математиката, но е време да станем сериозни. Понеже всички тези скрити тайни са там, стига да гледате, задълбаването в детайлите ще ви накара да пропуснете истинските загадки в картината на Да Винчи: всичко е една голяма оптична илюзия.
Не само усмивката, а цялата картина! Погледнете отвъд жената на преден план, обърнете картината настрани (не го правете в Лувъра!) и ще откриете цяла плеяда от животни, изрисувани във фона. Или поне такава е теорията на Рон Пикрило, чиито сайт „Скритата конска глава“ прилича на онези страници от грешната страна на интернет, където ексцентрични типове с основни HTML познания разнищват кой е убил Джон Ленън и Кенеди.
Но обръщайте внимание на това, защото щом приемете нетипичната презентация, изглежда е подхванал нещо наистина. Всъщност е поредица от картини в картината. Според Пикрило, ако гледате Мона Лиза наобратно и проследите контурите й, се образува въпросителен. Но това е само първата стъпка – обръщайки я настрани, се разкрива лъвска глава, глава на горила и глава на бизон – нещо останало незабелязано за всеки друг 500 години. Накланяйки и поглеждайки портрета под ъгъл, се засилва оптичната илюзия на усмивката на Мона Лиза.
От там нататък сайтът задълбава в откачени детайли, анализирайки безброй дневници на Да Винчи, които са запазени и публикувани (в които, интересно, не споменава коя е Мона Лиза, макар да е разнасял незавършеното платно със себе си около четири години) и навързвайки идеи за алтернативна сцена, скрита в картината, с още повече животни и тонове библейска символика. Доста откачено, но и донякъде убедително.
