Чували ли сте за обществото „Vidocq”, в което членуват най-добрите криминални инспектори в света? Тези хора разрешават най-трудните престъпления, размишлявайки над обяда си. Обществото е създадено през 1990 година от трима водещи тогава полицейски психолози и криминалисти. Те се срещали на обяд всеки трети четвъртък от месеца в уединена стая на последния етаж на Union League Building във Филаделфия. В началото те просто обсъждали различни престъпления, но една година по-късно започнали да ги разрешават.

Днес в изключително уважаваното общество „Vidocq” членуват най-добрите и опитни профайлъри от ФБР, детективи, учени, психолози, прокурори, следователи и съдебни експерти. Всеки от тях плаща по 100 долара годишна членска вноска и продължават да се срещат, за да похапват обяда си заедно и да разрешават престъпления на същото място.

Полицейски шерифи и детективи пътуват от цял свят, за да се срещнат с членовете на „Vidocq” и да представят пред тях неразрешените си случаи. Щом всички улики и факти са им представени, цялата група се опитва да разреши случая. Обществото има и някои изисквания, разбира се. За да разгледа даден случай, той трябва да е на първо място неразрешен, на второ – да е на над 2 години и на трето – да включва поне едно убийство.

Обществото не иска никакво заплащане за услугите си и дори поема разноските по пътуването и хотелските стаи на полицейските детективи, които ги посещават. „Vidocq” добива изключително голяма популярност по цял свят, защото членовете му досега са разрешили стотици от най-сложните и объркващи случаи, които преди това са се считали за неразрешими. Те дори освобождават хора от затвора, които са били задържани и обвинени в престъпление, което се оказва, че не са извършили.

Разбира се, това е интересен начин за разрешаване на престъпления и определено е необикновен. Но какво можем да кажем за по-съвременните методи? Можем ли да предвиждаме, че някой някъде ще извърши престъпление, преди то да се е случило?

Запознайте се с професора от Калифорнийския университет – Джефри Брантингам. Той е мозъка, който стои зад най-напредналата полицейска технология, наречена PredPol.

Брантингам е археолог и през 2000-те години посещава Тибет в опити да разгадае как древните цивилизации са откривали храна. Това го накарало да се замисли защо хората извършват престъпления на местата, на които ги извършват. Тогава му хрумнала идея – вместо да третира престъпниците като престъпници, а престъпленията като престъпления, той започнал да разглежда престъпниците като древни хора, а престъпленията като храна, която се опитват да намерят.

Той използва тази своя логика, за да създаде математически алгоритъм. Детайлите, относно начина, по който работи алгоритъма, са тайна, но това, което прави той е да предвижда точно къде и кога е най-вероятно да бъде извършено престъпление.

PredPol използва изключително сложни алгоритми и огромно количество информация, за да направи своите предвиждания. Сега вероятно ще помислите, че програмата насочва полицаите към по-бедните квартали или гетата, на които обикновено престъпленията са ежедневие, но това не би могло да бъде по-далеч от истината. Предвижданията на PredPol се сменят много пъти през целия ден и цялата нощ. Понякога дават знак за бъдещо престъпление в по-беден квартал, а друг път в най-богатите части на града, посочвайки, че там ще бъде извършено престъпление в следващия един час.

Софтуерът е проверен на две места – в Калифорния и Кент, Англия. Полицаите просто поглеждали компютрите си, за да видят последните предвиждания на програмата и патрулирали на местата, които били обозначени. Идеята е да има полицаи на мястото, на което ще се извърши престъпление, за да може то да бъде предотвратено и да не се случи въобще. На двете места, на които PredPol е тестван, престъпността намалява с около 8%, като алгоритъмът е 2 пъти по-точен в предвиждането от полицейските служители.

Самият Брантингам споделя, че системата работи толкова добре, защото докато повечето хора смятат, че престъпленията са случайни събития, те изобщо не са такива. Съществуват много фактори, които предизвикват даден човек да извърши престъпление на определено място и в определено време.

10. Рене Лопес – осъден на 1503 години

През 2016 година Лопес е признат за виновен по 186 обвинения в сексуално посегателство върху неговата собствена дъщеря. Той отхвърля двете предложени му сделки, които биха му намалили присъдата на 22 години. В крайна сметка е осъден на 1503 години, защото отказвал да признае вината си.

9. Боби Джо Лонг – 28 доживотни присъди, 99 години лишаване от свобода и смъртна присъда

Лонг е сериен убиец, признат за виновен в изнасилване на 50 жени и убийство на поне 25 от тях, въпреки че самият той посочва, че е възможно броят им да е по-голям. Роденият във Флорида убиец имал дисфункционална връзка с майка си и понякога споделял леглото си с нея, когато бил тийнейджър. Психолозите смятат, че това предизвиква насладата му от извършване на ужасните престъпления.

8. Били Джо Годфри – 35 доживотни присъди

През 2015 година Годфри е признат за виновен в 35 прояви на содомия. По-късно неговият доведен син признава, че е бил малтретиран от Били Джо, когато детето е било само на 10 години. Годфри е осъден на 35 доживотни присъди, които са еквивалент на 1050 години.

7. Джеймс Холмс – 12 доживотни присъди и 3318 години

През 2013 година Холмс открива огън срещу зрителите в едно кино в Колорадо по време на излъчването на „The Dark Knight Rises”, убивайки двама и ранявайки 70 души. Престрелката е една от най-смъртоносните в американската история. Холмс получава по 6 доживотни присъди за всеки един от убитите и 3318 години без право на обжалване.

6. Мартин Браянт – 35 доживотни присъди и 1035 години

Браянт убива 35 души и ранява други 23 през 1996 година в Порт Артур, Австралия. Въпреки че има психически проблеми, той е осъден като всеки друг и получава по една доживотна присъда за всеки убит от него.

5. Дъдли Уейн – 10 000 години и 3 доживотни присъди

В нощта на Хелоуин 1976 година Уейн влиза в дома на жена си в Алабама и прострелва нея, майка й и един студент, който бил в дома им по същото време. След едночасово съвещание, съдебните заседатели намират Уейн за виновен и той е осъден на 10 000 години лишаване от свобода плюс доживотна присъда за всеки от убитите. Той има право да обжалва от 1991 година насам, но досега му е отказвано 10 пъти.

4. Алан Уейн Маклорън и Дарон Андерсън – 21 000 години и 11 000 години

Двамата мъже от Оклахома са арестувани след като многократно са нападали сексуално една жена в нападение, продължило няколко часа. През 1993 година те получават общо 6475 години лишаване от свобода. Три години по-късно престъпниците обжалват решението, но на делото от 1996 година те получават много по-тежки присъди. Маклорън получава по 2000 години за всяко сексуално посегателство, 1750 години за отвличане, 1500 години за нападение с оръжие и 500 години за две кражби. Андерсън е осъден по същите обвинения, без това за отвличане.

3. Чарлс Скот Робинсън – 30 000 години

През 1994 година педофилът от Оклахома Чарлс Робинсън получава най-дългата присъда, давана някога в Америка. След като е обвинен в посегателство срещу 6 деца, съдебните заседатели предлагат той да получи по 5000 години за всяко от нападнатите деца. Робинсън ще може да обжалва, когато навърши 108 години.

2. Отман ел-Гнауи, Джамал Зугам и Емилио Трашорас – 42 924 години

Тримата терористи получават тези дълги присъди, след като бомбардират метрото в Мадрид през 2004 година, вследствие на което загиват 191 души и са ранени около 2000. Зугам – главатарят, получава 42 922 години лишаване от свобода, а Отман ел-Гнауи получава 2 години повече. Трашорас, който снабдява групата с динамит, получава присъда от 34 715 години.

1. Чамой Типясо – 141 078 години

Най-дългата присъда, давана някога, е на Чамой Типясо – жена от Тайланд, която успява да измами 16 000 души чрез опасна схема, с която успява да открадне повече от 200 милиона долара от жертвите си. През 1989 година съдията я осъжда на невероятните 141 078 години за измама. Според тайландските закони обаче, най-дългата присъда за измама е 20 години и Типясо е освободена само след 8 години.

1. Кери Роусън

Кери Роусън е дъщеря на Денис Радър – мъжът, който извършва 10 убийства в периода 1974-1991 година. След ареста си, Радър се признава за виновен и получава10 доживотни присъди. Кери Роусън застава в светлините на прожекторите през 2014 година, когато дава интервю за телевизията. Тя споделя, че с майка й не са знаели за извършените от баща й убийства, докато Радър не бил арестуван. Кери разказва, че тя и съпругът й са преживели шок и им се налагало да се крият от репортерите, които ги преследвали. През следващите няколко години Кери се опитвала да се разграничи от извършеното от баща й с помощта на психолога си и посещения в църквата. Сега живее в Мичиган със съпруга си и двете им деца.

2. Мелиса Мур

Като дъщеря на Кийт Джеспърсън, Мелиса все още страда от ефекта на престъпленията на баща си. От 1990 до 1995 година Джеспърсън убива 8 жени, докато работи като шофьор. След като извършел престъпленията, той изпращал на полицията бележки, в които описвал подробностите.

Убийствата все още са неразрешени от полицията, когато Джеспърсън се предава сам. Тогава дъщеря му Мелиса е на 15 години. Въпреки че не е подозирала, че баща й е убиец, тя споделя, че винаги е усещала, че в него има нещо нередно. В момента Мелиса е майка и споделя, че не знае какво да отговори на децата си, когато я попитат защо дядо им липсва от техния живот. Мур се опитва да помогне и на други семейства, жертви на престъпленията, извършени от техни роднини и дори пише книга за онези, които все още търсят отговорите.

3. Майкъл Калинджър

Бащата на Майк е Джоузеф Калинджър – диагностициран шизофреник, който бил тормозен от своите родители като дете. През 1974 година единият от синовете му Джоузеф младши бил открит мъртъв в изоставена сграда. Две седмици по-рано самият Джоузеф Калинджър подписал застрахователна полица на името на синовете си. По-късно Джоузеф е намерен за виновен в убийството на собствения си син.

Същата година, Джоузеф отвежда 15-годишния си син Майкъл на криминално пътешествие. Заедно те убивали, изнасилвали и крадели от домовете на хората, представяйки се като продавачи. След като са арестувани, бащата Джоузеф се опитва да се измъкне, твърдейки, че е шизофреник. За Майкъл съдебните заседатели решават, че е бил под влиянието на баща си. Синът е осъден на пробация до навършване на 25-годишна възраст. През 1982 година той сменя името си и започва нов живот.

4. Юри Одначева

Андрей Чикатило е руски сериен убиец, отговорен за сексуалното насилване и убийството на над 50 души. Въпреки че на пръв поглед той водел нормален живот със своята съпруга и две деца, Чикатило изнасилвал, убивал и дори разчленявал жертвите си в продължение на 12 години. Арестуван е през 1990 година, а през 1994 година е екзекутиран.

Синът на Чикатило – Юри приема фамилията на майка си – Одначева, когато пораства. Той също има проблеми със закона и е арестуван за кражби и рекет. През 2009 година е арестуван по обвинение за убийство.

5. Матю Ридгуай

Гари Ридгуай убива 49 жени във Вашингтон, преди да бъде заловен през 2001 година. Получава доживотна присъда. Синът му Матю споделя през 2003 година, че Гари бил „обикновен баща“ и че никога не е знаел за стореното от него. По време на интервюто през 2003 година Матю е на 26 години, моряк е и живее със съпругата си в Калифорния.

6. Джен Карсън

В началото на 80-те години Майкъл Карсън и втората му съпруга Сюзан стават известни като „убийците на вещици от Сан Франциско“. Двойката смятала, че Бог им изпраща сигнали, с които да им подскаже, че именно те трябва да убият всички жени, които се представят за вещици. Двамата убиват трима души, преди да бъдат заловени през 1983 година.

Джен е на 9 години, когато баща й влиза в затвора. Тя споделя, че в началото дори не е разбирала какво е направил баща й, а като тийнейджър страдала от депресия и имала проблеми с храненето. В момента е социален работник, който помага на деца, чиито родители са в затвора.

7. Кени Каймс

Понякога вместо да крият живота си на убийци от семейството си, хладнокръвните престъпници въвличат в това и собствените си деца. Такъв е случая със Санте Каймс и сина й Кени. Родителите на Кени обикаляли страната и извършвали обири. Едва след като завършва колеж, той разбира, че баща му е умрял при мистериозни обстоятелства. Кени заема неговото място и започва да извършва престъпления с майка си.

През 1998 година Санте и Кени убиват Айрийн Силвърман в апартамента й в Ню Йорк. Двамата са арестувани през 2001 година. По-късно Кени се съгласява да свидетелства срещу майка си, за да избегне смъртна присъда. И двамата получават доживотни присъди.

8. Катя Попков

Ако преди залавянето на Михаил Попков, бяхте попитали съпругата и дъщеря му дали той е убиец, те категорично щяха да кажат, че това е лъжа. В интервю от 2015 година, направено малко след ареста му, двете жени настояват, че Попков е невинен – въпреки тоновете доказателства, че именно той е убил и разчленил няколко жени в периода 1992 – 2000 година.

В началото Катя ожесточено защитава баща си, но днес работи като учителка, има съпруг, очаква първото си дете и изглежда се е примирила с истината за баща си.

1. Нефтеният разлив в Мексико

Счита се, че нефтеният разлив в Мексиканския залив през 2010 година е най-опасният, който човечеството е виждало. Загиват 11 души, чиито тела никога не са открити, а размерът на щетите, причинени на околната среда и дивата природа са неописуеми. Сега има много по-силни мерки за безопасност, извършват се чести проверки с надеждата подобно нещо да не се случи никога повече.

2. Инцидентът Хинденбург

Пътуването с дирижабъла Хинденбург е считано за най-бързият начин да се прекоси Атлантика. Дрижабълът е смятан за бъдещето на въздушното пътуване. Със своите изискани ястия, жива музика и комфортни помещения за спане и стая за пушачи, Хинденбур е типичното пътуване за богатите и известните. Но през 1937 се случва инцидент. Дирижабълът се запалва, а огънят се разпространява бързо. Загиват 35 пътници, както и член на екипа. След инцидента навлиза употребата на самолети, който е предпочитан начин за пътуване и днес.

3. 11.09.2001 година

Едва ли е необходимо да описваме събитието. Преди 2001 година пътниците на самолетите могат да носят в себе си различни метални неща като ножици например. Те били отчитани от детекторите, но въпреки това били позволени за пренос в самолетите. Сега, както знаем, мерките за сигурност са огромни, а с тероризма, който е по-ожесточен и осезаем от всякога, можем да си представим какви биха били мерките в бъдеще.

4. Чернобил

Още един инцидент, който няма нужда да бъде описван. След него се повдигат въпроси относно бъдещето на атомните електроцентрали и какви мерки трябва да бъдат взети, за да се предотврати нов подобен инцидент. Някои държави прекратяват употребата им, а други издават нови правила и разпоредби за безопасност. Въпреки всичко, след катастрофата във Фукушима в Япония, понятието за сигурност все още е под въпрос.

5. Бурята в Ню Йорк от 1888 година

Най-жестоката буря в историята на САЩ. Термометрите показват -15 градуса в продължение на месеци. 400 души намират смъртта си – повечето от тях са затрупани под снега с дни. Пътищата са напълно неизползваеми, а хората не са сигурни в безопасността на транспорта. Тогава възниква идеята за подземен транспорт.

6. Пожарът в „Triangle Shirtwaist Factory”

Запомнен като един от най-големите инциденти в историята на САЩ, пожарът избухва в нюйоркската фабрика в един съботен ден през 1911 година. Огънят се разпространява бързо, а повечето от асансьорите не работят. Жените скачат през прозорците, за да се спасят, но повечето от тях изгарят, преди да са успели да стигнат до аварийните изходи. Само за минути загиват 145 души. Всички са шокирани, когато въпреки всички доказателства за небрежност и непредприети мерки за сигурност, съдът признава собствениците на фабриката за невинни. Въпреки това, този пожар води до вземане на много по-сериозни мерки за безопасност във фабриките и заводите.

7. Черната смърт

Стартирала в централна Азия през 1340 година, чумата се разпространява с бясна скорост и скоро 1/3 от населението на Китай страда от болестта. Достигайки до Италия чрез кораб, на който повечето пасажери вече са мъртви, чумата се разпространява, убивайки около 45-50% от цялото население на Европа. След този кошмар навлизат нови правила за спирането на корабите, за да се предотвратят бъдещи зарази.

8. Талидомид

Първоначално продаван в Германия през 1957 година, лекарството Талидомид било представено на пазара като средство срещу тревожността, безсънието и стреса. То бързо става известно по цял свят, а жените си го купуват, защото се твърдяло, че помага на бременните срещу сутрешното гадене. Скоро след популяризирането му обаче, става ясно, че след употребата му са се родили над 6000 бебета с фокомелия. Само 40% от новородените оцеляват, а лекарството веднага е спряно от пазара. Над 10 000 деца са родени с тежки дефекти, което води до по-стриктни мерки относно пускането на различни лекарства. Интересното е, че се повдига и въпроса за тестването на медикаментите върху животни, тъй като Талидомидът първоначално е тестван върху тях, но не показва никакви странични ефекти. Тогава повечето хора твърдят, че тестването върху животни не дава никаква полза.

1. Сам Пач

Сам Пач е от Роуд Айлънд и като малък работи по полетата. По-късно се превръща в знаменитост в Америка, след като открива, че може да събере тълпа, която да наблюдава скоковете му от водопади и мостове. Пач прави първия си скок през 1827 година, когато скача в река от една 75-метрова скала в Ню Джърси. Две години по-късно затвърждава славата си, скачайки от платформа в Ниагарския водопад.

Последният скок на Пач е през ноември 1829 година, когато скача от платформа в река Джинеси. Това, което трябвало да бъде огромно зрелище, се превърнало в ужасяващ спомен за много от зрителите. Пач скача неправилно и изчезва под водите на реката. Някои започват да разпространяват предположението, че той се е скрил в някоя скала и безмълвно наблюдава въодушевлението на тълпата. Замръзналото тяло на Пач обаче е открито няколко месеца по-късно.

2. Хари Гардинър

Хари Гардинър печели славата си през 20 век. Той е известен с това, че се катери по небостъргачи с голи ръце. Гардинър започва кариерата си през 1905 година, когато се изкачва по 160-метрова сграда в Ню Йорк. До 1910 година Хари е толкова известен, че стотици хора се събират да наблюдават подвизите му. През 1916 година Гардинър събира 150 000 души, които да наблюдават изкачването му на Маджестик билдинг в Детройт, облечен с костюм и носещ очила без рамки.

Няколко месеца по-късно 45 000 души наблюдават изкачването му във Форт Уейн, Индиана. Гардинър печели пари, убеждавайки вестници и бизнесмени да го спонсорират. Докато се катери по сградата на Bank of Hamilton през 1918 година, Гардинър спира по средата, влиза през един от прозорците и подписва договор за застраховка живот, смеейки се.

3. Ани Едсън Тейлър

Ани Едсън Тейлър е учителка, която губи мъжа си през Американската гражданска война. През 1901, когато е на около 60 години, Ани решава, че ще спечели пари, превръщайки се в първия човек, който скача от Ниагарския водопад във варел. Тя се подготвя за скока много добре, уплътнявайки изцяло варела. На 24.10.1901 година Ани скача от Ниагарския водопад, като веднага след скока излиза от варела и за удивление на всички по тялото й има само няколко леки наранявания. Тейлър се надява, че скокът ще й донесе слава и пари, но скоро след това е напълно забравена.

4. Пол Бойтън

По времето, когато повечето хора не можели да плуват, Пол Бойтън изумява зрителите с невероятните си способности. Бившият военен печели слава през 1874 година, когато успява да преплува 30 мили в гумен костюм. През следващите няколко години той използва костюма си в поредица от все по-смели плувания. Той не забогатява от подвизите си, но е считан за един от най-големите авантюристи на 19 век. След като изоставя гумения костюм и плуването завинаги, той става собственик на бар и работи в цирк.

5. Родман Лоу

Когато Родман Лоу умира през 1919 година само на 34-годишна възраст, няколко вестници пишат с изумление, че причината за смъртта му е туберкулоза. И има защо да не са вярвали – преди да легне на легло, Лоу прекарва голяма част от живота си, играейки си със смъртта. Неговите действия включват изкачване на високи сгради без никакви въжета, скачане от балони и водопади. Преди смъртта си Лоу споделя пред репортери, че не знае значението на думата страх.