Още
    Начало Блог Страница 176

    Индия засади 66 милиона дървета за 12 часа

    Преди дни Индия засади повече от 66 милиона дървета за 12 часа, надминавайки собствения си рекорд от миналата година.

    Постижението е от неделя в Мадхя Прадеш, голям щат в централна Индия. Между 7ч сутринта и 7ч вечерта, тълпи от доброволци засадиха 66 630 000 дървета.

    Предишният рекорд отново е поставен от Индия през 2016г, когато за 24 часа бяха засадени 49.3 милиона дървета в северния щат Утар Прадеш. Предстои рекордът да бъде разгледан от Гинес, но по всичко изглежда, че това е само формалност.

    На Парижката конференция за климата Индия си постави за цел до 2030г да има 95 милиона хектара гори. Правителството е отделило $6.2 милиарда за изпълнението на целта и окуражава всички 29 индийски щата да се включат.

    Индия няма най-добрата репутация, когато става въпрос за зелени инициативи през последните десетилетия. Към момента страната е един от най-големите замърсители с въглеродни емисии (вярно, все пак е с население 1.3 милиарда). Лошото качество на въздуха в градовете също е проблем, както и изгарянето на въглища, липсата на канализация и изгарянето на биомаса.

    Този имидж на замърсител обаче постепенно започва да остава в миналото. Индия продължава да се движи нагоре към голяма световна сила и се полагат изключително големи усилия икономиката й да влезе в 21-и век, като се правят инвестиции в зелена енергия и опазване на природата.

    Коалиция от 1.2 милиарда души изрази подкрепа за Парижкото споразумение преди Г20

    Срещата на Г20 в Хамбург наближава и всички очи са вперени в игрите между президента Тръмп и останалите световни лидери – особено Ангела Меркел, Еманюел Макрон и разбира се Владимир Путин. Сред камарата от проблеми, климатичните промени ще са на преден план, което поставя Америка и все по-голямата й изолация срещу останалите 19 представители на срещата.

    Не е изненадващо, че коалициите подкрепят мерките срещу климатичните промени – от обединени големи бизнеси до Климатичния съюз, бипартизанска група от 12 американски щата – всички започнаха да обявяват своята подкрепа за Парижкото споразумение. Една такава група, Коалиция Under2, направи подобно изявление, което е забележително с това колко мащабно е.

    Зад пакта от 176 града, пръснати в страни по целия свят, стоят 1.2 милиарда души и около $29 милиарда комбиниран БВП – около 1/3 от глобалната икономика. Това е най-голямата и гласна подкрепа към Париж досега, заедно с обединените усилия на Китай и Европейския съюз.

    „Парижкото споразумение включва почти всяка страна в света и е от съществено значение международната подкрепа за него да продължи. Във време, когато действията срещу климатичните промени трябва да станат по-решителни, вярваме че е критично важно да не правим компромиси, дори когато това налага да работим без пълния състав от Г20.“ – се чете в изявлението.

    Коалицията твърди, че подкрепа и действия на правителствено ниво няма да бъдат достатъчно и съдействие с регионалните власти е задължително, за да се борим с некотнролируемите климатични промени.

    Коалицията е кръстен на целта на споразумението – да се направи необходимото, за да не се повиши до края на века глобалната температура с повече от 2°C. Членовете й работят директно с правителствени представители за създаването на нисковъглеродни инфраструктури, програми и икономики. От Пекин до Лондон, Ню Делхи и Ню Йорк, действия се предприемат от най-високо до най-ниско ниво.

     

    Замъкът Малборк

    Всеки, който е чел прочутия роман на Хенрик Сенкевич „Кръстоносци“, си спомня, че книгата завършва с предаването на замъка Малборк (Малборг, Мариенбург) на полския крал. Но, освен с изключително богатата си история, Малборк е известен и с чисто архитектурните си качества – той е един от най-големите тухлени замъци в света. Причината за това е доста прозаична – местността наоколо била блатиста и нямало камъни за строежа. Така, в основните му структури били поставени около 4 480 000 тухли.

    Когато кръстоносците били окончателно изтласкани от Палестина (последната голяма християнска крепост в Светите земи – Сен Жан д`Акр, пада през 1291г.), някои от тях останали по островите в Средиземно море, най-вече на Кипър и Родос. Но повечето се завърнали в Европа. Орденът на немските рицари – Тевтонският, отначало пренесъл резиденцията си във Венеция, но през 1309г. окончателно я установил в замъка Малборк, издигащ се върху брега на река Ногата – приток на Висла, в днешна Северна Полша.

    Тук вече имало регионален център на Ордена – комтурия. Отначало било построено северното крило с най-важните помещения – арсенал, зала за събрания, жилищна част. Сетне издигнали западното крило с трапезария и стаята на областния управител на Ордена – комтура. В южната и източната част били разположени складове, работилници и конюшни. Следващата важна част от замъка била издигнатата на югозапад над покрива на замъка защитна кула – данскер. Тя играела ролята на лечебница, отбранителен възел и наблюдателница към града Малборк. Друга кула, построена в края на XIII век, се намира в противоположния ъгъл на замъка.

    През XIV век замъкът бил постоянно разширяван и преустройван. Стените му заградили площ от 210 000 кв. м. Гарнизонът и обслужващия персонал достигали почти 3 хиляди души. Замъкът се превърнал в столица на Тевтонския орден. Тук живеели Великият магистър, високопоставени орденски сановници и много рицари-монаси. Малборк бил центърът, откъдето се направлявала немската експанзия на изток, придобила по-късно прословутото название „Дранг нах Остен“ – „Натиск на изток“.

    Нещата коренно се променили след известната битка през 1410г. при Грюнвалд, наричана още „последното голямо сражение на Средновековието“. В немската историография тя е позната като „битката при Таненберг“ – разликата в названията се определя от различното акцентуване върху едно от двете села, в близост до които се разиграла. От немска страна в нея участвали около 40 хиляди души, сред които и мнозина европейски рицари от други страни. Смята се, че поляците били по-многобройни, подпомогнати от своите съюзници – литовска конница, 3 руски смоленски полка и татарски отряди. Изходът от битката бил съкрушителен за Ордена – в нея загинал Великият магистър Улрих фон Юнгинген, всички магистри, повечето комтури и много рицари. Германският “натиск на изток“ бил прекършен за много векове напред.

    След битката при Грюнвалд загиналите магистри били погребани именно в замъка Малборк. Днес там може да се видят гробовете им, но останките им липсват – издигат се само статуите на погребаните рицари. Сражението при Грюнвалд съкрушило мощта на Тевтонския орден – по-нататък в историята той е познат като „Ливонски орден“, но вече далеч не разполагал с предишното си могъщество. На 7 юни 1457г. гарнизонът от чешки наемници предал замъка на полския крал Казимир ІV срещу 190 хиляди флорина – тъй като Орденът вече нямал пари за заплатите им.

    На 16 юли 1626г. замъкът бил превзет от шведските войски на крал Густав-Адолф. Подир нашествието на шведите Малборк навлиза в период на упадък. След поделянето на Полша между Русия, Прусия и Австрия през 1772 г. той остава на пруска територия. Любители на готиката от Берлин събрали средства за неговата реставрация, която започнала през 1816г.

    След идването на власт на Адолф Хитлер замъкът Малборк бил място за ежегодно поклонение на нацистките младежки организации „Хитлерюгенд“ и Съюз на немските девойки. Той послужил като образец за имитациите на „орденски“ замъци, строени от нацистите. По време на Втората световна война бил почти напълно разрушен в хода на военните действия. Веднага след войната започва реставрацията му, която приключва окончателно през 2016г.

    Днес замъкът Малборк е един от най-забележителните туристически обекти в Полша. В неговите зали са разположени богати колекции от картини, облекла, предмети на изкуството и занаятите от различни исторически епохи. Той е бил посещаван от всички полски крале след 1457г., от Николай Коперник, Петър Велики, Екатерина Велика, Наполеон Бонапарт, британската кралица Виктория и още много видни личности, държавници, хора на изкуството и науката. В книгата за гости ще ви покажат подписа на Адолф Хитлер.

    Една от най-богатите колекции е тази със средновековни оръжия. Тук може да се види пълната екипировка на полските хусари – най-добрата кавалерия на Средновековието, с прочутите им орлови криле и тигрови кожи вместо наметала. А пред замъка и днес постоянно се разхождат „тевтонски рицари“ – сега това обикновено са дегизирани студенти, които припечелват по нещо през летните ваканции.

    Трапезите на Пушкин

    Великият руски поет Александър Сергеевич Пушкин не бил прекален „гурман“ – изтънчен любител и познавач на готварските тънкости, но все пак разбирал от кулинария. Той обичал да си похапва, независимо дали в луксозен ресторант или от народните гозби на бавачката си Арина Родионовна. Неслучайно една от неговите гастрономически тънкости, записана в бележниците му, гласи: „Не отлагай за вечеря това, което можеш да изядеш на обяд!“ Поетът обичал простите ястия от руската народна кухня – печени картофи, ботвиня (студена рибена супа с листни зеленчуци), туршии от кисело зеле или мариновани ябълки. Любима му била именно туршията от ябълки, както и варенец – мляко, заквасено със сметана. Особено харесвал консервирани диви малини, подправени с ром и захар. Именно това поискал да яде малко преди смъртта си след тежкото раняване, получено на дуел.

    Когато Пушкин заедно с още литератори – Жуковски, Вяземски, Плешчеев, основали литературното дружество „Арзамас“ (по името на града в Нижогородска област), на техните събрания винаги задължително се сервирала цяла печена арзамаска гъска. Това била специална порода, създадена през ХVІІ век. Отначало използвали гъските за боеве (по подобие на боевете с петли), а през ХІХ век открили и кулинарните им достойнства. Арзамаската гъска била едра почти колкото лебед и прочута с енергията и бойните си качества. Неслучайно тя станала и емблема на литературния кръжок.

    Пушкин бил добре запознат с изисканите менюта на ресторантите в Санкт-Петербург и Москва. В стихотворението си „Пътни жалби“ поетът се оплаква, че му омръзнали постната храна и студеното телешко, като с меланхолия си спомня трюфелите от ресторант „Яр“. Поетът много харесвал студената сладка супа от малини и равен, която сервирали там. Днес тази супа е част от постоянното меню на това прочуто заведение под названието“Десертът на Пушкин“.

    Но той посещавал не само изискани ресторанти. Отбивал се и в обикновени кръчми, макар висшето общество да смятало това за груба проява на лош вкус. Пушкин обичал да гуляе, а неотменна част от приятелските трапези по онова време били шампанското и „жжонка“ – горещ пунш с добавени плодове и карамелизирана захар. Ето какво пише той на жена си Наталия Николаевна: „Вечеряхме у Нашчокин, страхотна вечер беше! Шампанско, Лафит, горящ пунш с ананаси – и всичко за твое здраве, моя красавице!“

    Пуншът „жжонка“ („жжëнка“ – може да се преведе като „парещо“, „парещница“) се получава от коняк, ром, шампанско и захар, а в сместа добавяли резени ананас – моден и скъп плод, и подправки. Сместа се кипвала. Върху голяма купа поставяли кръстообразно две вилици (хусарите използвали собствените си саби), а отгоре им слагали буца захар, която обливали с ром и го запалвали. Пушкин наричал жжонката „Бенкендорф“, в чест на шефа на полицията, защото пуншът усмирявал „бунта на гладния стомах“, каквато, погледнато в по-общ и социален план, била и една от функциите на жандармите.

    Главната напитка на руската аристокрация от ХІХ век било шампанското. Споменавания на известни марки може да се срещнат в „Евгений Онегин“, „Моцарт и Салиери“ и още много пушкинови творби. Ето редове от незавършената глава на „Евгений Онегин“:

    „Отначало тези разговори / между Лафит и Клико / бяха само приятелски спорове…“. „Лафит“ (Château Lafitte) – френско червено вино от избите на Ротшилд в Бордо, се сервирало в началото на обяда с основното ястие, а трапезата приключвала със студено шампанско. Днес цената на една бутилка „Шато Лафит“ от времето на Пушкин достига 160 хиляди долара.

    Поетът завършва романа си „Евгений Онегин“ със стиховете: „Блажен е онзи, който напусне рано празника на живота / преди да е допил виното от свойта чаша…“. За Александър Сергеевич Пушкин тези стихове стават пророчески. Той умира на 37 години от рани, получени на дуел, докато защитава честта на съпругата си.

    Няколко нелепи астрономически лъжи и измами

    1. „В този момент Марс е на най-близкото разстояние от Земята, на което някога ще бъде“

    Вероятно често се чували новината (най-малко веднъж годишно), че „Марс ще бъде на най-близкото разстояние от Земята! Това се случва веднъж на 50 милиона години!“ или пък, че „Марс ще изглежда голяма колкото Луната!“. Вярно ли е това? Не.

    Ако Марс някога изглежда голяма, колкото Луната, Земята ще е в огромна опасност. За да можем ние да видим Марс по този начин, това означава, че тя трябва да е изключително близо до нашата планета. Всъщност, Марс никога не се е приближавала на повече от 54 милиона километра. Дори на най-близкото си разстояние, Марс никога не би изглеждала по-голяма от точица на небето (погледнато с невъоръжено око).

    2. Китайската стена е единственото нещо, създадено от човека, което се вижда от космоса

    Това е мит, който продължава да се популяризира, но всъщност, това изобщо не е вярно поради няколко причини. Първо, астронавтите често изпращат снимки на градове и пътища, всички създадени от човешка ръка, които са лесно забележими от орбита.

    Второ, зависи какво разбираме под „вижда се“. На някои изображения на НАСА, направени от Международната космическа станция, се вижда стената, но е много трудно да се различи. Това се дължи на размера й, разстоянието от което се гледа и факта, че материалът, от който е направена, не се различава от цветовете на района около нея.

    Трето, някои радарни изображения показват стената ясно, но това е така, защото радарите могат точно да измерят височините и дължините на обектите с резолюцията, с която нашите очи не могат. Радарните изображения обаче могат да покажат и други създадени от човека конструкции.

    3. Лицето на Марс и множеството й монументи

    От всички астрономически измами, това е една от най-вълнуващата и запомнящата се. Сега, когато разполагаме със снимки на Марс с висока резолюция, се убеждаваме, че няма доказателства на планетата да има лице, създадено от древни марсианци. Учените, които ежедневно използват информацията ни за Марс, която се предоставя периодично, смятат, че „лицето“ е явление, наречено палейдория – психологически феномен, който кара мозъка ни да вижда лица или други познати форми, когато наблюдаваме нещо непознато.

    4. Земята ще потъне в тъмнина

    На всеки няколко месеца, някои световни медии излизат с новината, че на Земята ще настъпи затъмнение „през следващия месец“. Разбира се, важно е да уточним какво се разбира под „затъмняване/тъмнина“. Няма да има никаква светлина на Земята ли? Слънцето ли ще престане да свети? Звездите ли ще изчезнат? По някаква причина тези детайли никога не биват обяснени.

    Според някои тази „новина“ се появява още през 2012 година, когато според календара на маите светът трябваше да свърши. Разбира се това не стана, но много хора вярват, а някои дори и очакват деня, в който Земята ще потъне в пълен мрак, необяснимо как и незнайно защо.

    Убийството, което променя американската журналистика, превръщайки се в сензацията на 1836 година

    Случаят от април 1836 година с убийството на Хелън Джует, проститутка от Ню Йорк, е изключителен пример за медийна сензация. Най-четените вестници пишат потресаващи истории за случая, а процесът на обвинения за убийството Ричард Робинсън е поставен в центъра на вниманието.

    Убийството на Хелън вероятно би било бързо забравено, ако не е бил начинът, по който случаят повлиява на развитието на медиите. Те използват престъплението, за да развиват бизнеса си, а по-късно насочват вниманието си и към делото, на което всички са шокирани да чуят, че обвиняемият е признат за невинен.

    Хелън Джует е родена като Доркас Дойен в Австралия през 1813 година. Осиновителят й, който е местен съдия, прави всичко по силите си, за да я образова. Когато е на 17 години интимната й връзка с банкер от Мейн се превръща в скандал и тя заминава за Ню Йорк, където променя името си. Скоро след преместването си излиза на улицата, за да припечелва пари.

    Предполагаемият убиец Ричард Робинсън е роден в Кънектикът през 1818 и е получил добро образование. Той използвал псевдонима Франк Ривърс, когато посещавал нюйоркските проститутки. Робинсън се запознава с Хелън пред Manhattan Theater и започва често я посещава в публичния дом. В крайна сметка те стават двойка, но се разделят и събират няколко пъти.

    В началото на април 1836 година Хелън започнала да подозира, че Робинсън планира да се ожени за друга жена и го заплашила. Розина Таунсенд – собственичката на публичния дом, съобщила на властите,че на 9.04.1836 година Робинсън посетил Хелън там.

    В ранните часове на 10.04.1836 друга жена чула силни писъци. Когато погледнала през прозореца видяла отдалечаваща се мъжка фигура. По-късно, когато други жени отишли до стаята на Хелън, те я заварват да лежи мъртва на пода с голяма рана на главата.

    Полицаите откриват предполагаемия убиец Робинсън в квартирата му. Те го обвиняват в убийството на Хелън Джуит. Тогава вестниците решават да се възползват максимално от случая.

    Убийството би било отдавна забравено, ако вестник „Penny Press” не е съществувал по онова време. Той бил евтин, редовен и се концентрирал върху най-сензационните събития. Конкурентните медии бързо разбрали какво става и започнали да публикуват още по-шокиращи истории по случая. Голяма част от информацията, която вестниците предоставяли, била преувеличена и в много случаи напълно измислена, но публиката полудяла по случая.

    Делото на Робинсън се състояло на 2.06.1836 година. Неговите роднини му наемат адвокат, който от своя страна открил свидетел, който да осигури алиби на Робинсън за нощта на убийството. Много хора решили, че главният свидетел, който бил продавач в магазин в Манхатън, е бил подкупен. Но тъй като обвинението привиквало за разпит жени проститутки, чието мнение така или иначе не се зачитало, делото срещу Робинсън било провал. За всеобщ ужас, Робинсън бил признат за невинен и освободен. Той напуска Ню Йорк, но малко след това умира.

    Убийството на Хелън се помнело дълго в Ню Йорк и в продължение на десетилетия вестниците публикуват информация по случая. Историята се превръща в огромна медийна сензация, която никой, живял по онова време, не можел да забрави. Убийството и последвалото съдебно дело създават модел, по който пресата започнала да отразява криминалните събития. Репортерите и редакторите осъзнали колко бързо подобни истории продават вестниците им и поставили началото на развитието на така наречената жълта преса.

    Ясуке – първият самурай, който не бил японец, а африкански роб

    Един от най-прословутите самураи, който не бил от японски произход, бил африкански роб от 16 век. Ясуке бил първият африканец, който посетил страната и понеже имал такъв произход, много хора се сближили с него, искайки да го опознаят.

    Ясуке бил провъзгласен за самурай от държавника Ода Нобунага, който искал той да му бъде бодигард. Японците били толкова учудени от африканеца, че военачалникът накарал Ясуке да съблече дрехите си, за да може слугите да се опитат да отмият „тъмното мастило“ от кожата му.

    Илюстрация на Ода Нобунага

    Тези събития са описани в писмо от 1581 година от йезуитския свещеник Луи Фроа до Лоренсо Мексиа. Истинското му име не е известно. Нобунага нарича африканеца Ясуке и до ден-днешен никой не знае дали това е японския превод на името на самурая или ново, дадено му от военачалниците.

    Според книга, написана през 1627 година от Франсоа Суле, Ясуке е от Мозамбик, но за това няма доказателства, още повече защото книгата е написана много след смъртта на африканеца. Той станал самурай през 1581 година и служи на Нобунага в замъка Азучи. Военачалникът се привързал към Ясуке и често го канел да вечеря заедно с него, както и да носи меча му, което било необичайна привилегия за самурай. В книгата „The Chronicle of Lord Nobunaga” са описани срещите между Ясуке и военачалника, а самураят бил „висок 2 метра и имал сила, колкото десетима здрави мъже“.

    Първата илюстрация, на която е изобразен Ясуке

    Вярва се, че когато Ясуке пристигнал в замъка Азучи, господарят му го направил благородник. Самураят говорил перфектен японски, но не е ясно кога и от кого го е научил. Той станал единственият самурай, който не бил от японски произход в армията на Нобунага и негов най-близък приятел.

    Военачалникът му предоставил частна резиденция и церемониална катана. След като Нобунага бил принуден през 1582 година от армията на Акечи Мицухиде да извърши „сепуко“, Ясуке продължил да се сражава с врага си. Секунди след смъртта на своя водач, той се присъединил към армията на наследника на Нобунага – тази на Ода Нобутада. За съжаление след дълга и мъчителна борба, Ясуке трябвало да се предаде на враговете си.

    Когато вражеските войници попитали техния военачалник какво да правят с африканеца, Мицухиде им нарежда да го заведат в храма на южните варвари (както японците наричали йезуитската църква), защото не бил един от тях. Той не искал смъртта на Ясуке и се смилил над него. Това е според едната от версиите. Според друга, Мицухиде дал Ясуке на йезуитите, защото не искал да има проблеми с тях, тъй като вярвал, че в момент на беда ще има нужда от всички приятели, които има.

    Илюстрация на Акечи Мичухиде

    Въпреки че периодът, през който Ясуке е самурай, е кратък, той става известен герой, особено в историческата книга „Kuro-suke”, публикувана през 1968 година. В нея Ясуке е представен не само като самурай, а като човек, който е далеч от дома си и е заобиколен с непознати. В края, това, което го превръща в герой, е не мечът му, а жертвите, които прави, за да защити водача си.

    Покемони, вдъхновени от митологията

    Покемон е изключително успешен франчайз, създаден в Япония още в средата на 90-те години на миналия век. Всичко стартира като игра за платформата GameBoy, но скоро след това, създадената от Сатоши Таджири вселена, се разраства неимоверно много. Не минава много време и покемоните вече присъстват в анимaционни продукции, карти за игра, играчки, литература и всякакъв друг тип забавления за млади и стари.

    По същество, покемоните са дребни на размери същества, които обаче разполагат със специални сили и умения. Има създадени над 800 покемона, като първият от тях носи името Бълбазор.

    В България покемоните стават популярни в началото на този век, когато техните истории започват да се излъчват и в родния телевизионен ефир.

    Покемоните отново добиха световна популярност през миналото лято, когато мобилната игра Pokemon GO се превърна в истинска сензация, включително и у нас.

    Знаехте ли обаче, че някои покемони са вдъхновени от различни митове и легенди? Предлагаме ви примери за пет популярни покемона, чието начало произхожда от други същества.

    1. Espeon

    Espeon е покемон, наподобяващ котка, който разполага със способности на медиум. Един от външните белези, различаващи го от котка, е разделената на две опашка. Тези покемони са лоялни към своите собственици и са готови на всичко, за да ги защитят.

    Смята се, че създаването на Espeon е силно вдъхновено от японския дух Bakeneko. Те започват съществуването си като обикновени котки, но с годините започват да се изправят и да се придвижват на задните си крака. Bakeneko са способни да осветяват пътя си със своите огнени опашки, както и да палят огън с тях. Според някои легенди, тези митични японски същества дори умеят да променят формата си в човешка такава. Подобно на покемона Espeon, характерна за Bakeneko е тяхната разделена опашка.

    Друго митично същество, което вдъхновява появата на Espeon, е Carbuncle. Когато европейците достигат бреговете на Южна Америка, те попадат на чудновато същество. Според записките на пътешествениците, Carbuncle прилича на котка и куче, но има рубин в средата на своето чело. Също като Espeon.

    1. Ho-Oh

    Ho-Oh е легендарен покемон, представляващ огнена птица, появяваща се единствено пред онези, разполагащи с чисти сърца. Ho-Oh лети с красивите си цветни крила и живее в дъното на дъгата. Перата му носят радост на онези, които ги притежават.

    Огнена птица? Това вероятно ви звучи познато. Сигурно се сещате за добре познатия феникс, нали?

    Фениксът е вълшебна птица от древните митове, която се възпроизвежда сама, самозапалвайки се и възкръсвайки от пепелта. В империи като китайската и японската, фениксът е един от символите на императора. В Япония той дори е известен с името ho-o. Да ви звучи идентично с покемона Ho-Oh?

    1. Magikarp

    Magikarp е един от най-разочароващите покемони от оригиналната игра. Той е често срещан и общо взето – безполезен. Самият Pokedex го определя като “жалък”. Да уловите Magikarp, докато ловите риба, е наистина досадно и дразнещо.

    Единственото предимство на този покемон е, че когато се развие, той се превръща в един ужасяващо мощен Gyarados. Или иначе казано – дракон.

    Това обаче не би ви изненадало, ако сте наясно с една определена китайска легенда.

    Според популярна легенда, водеща началото си от древен Китай, съществува водопад, носещ името “Драконовата порта”. Много шарани плуват срещу течението, опитвайки да достигнат върха, но твърде малко успяват.

    Тези обаче, които успяват да направят този скок, се трансформират в огромни и мощни дракони. Искате потвърждение? Загледайте се в изображението на някой автентичен китайски дракон. Люспите му не ви ли напомнят за тези на шаран?

    1. Mawile

    Mawile е покемон, който умее да мами останалите. Той има тихо и спокойно излъчване, но зад главата му се крият чудовищни челюсти, които могат да разсекат опонентите му. Зад създаването на този покемон се крие опасна легенда, която ни учи да се отнасяме добре с партньорите си.

    Futakuchi-onna е жена, която обаче не е като другите. Това, което я различава, е нейната ненаситна уста, криеща се в задната част на главата й.

    Според някои легенди, тя е демон, който умее да променя формата си. Според други, тя е жена, която просто не получава достатъчно храна. Този глад довежда и до появата на плашещата пазва, намираща се в задната част на главата й. За да задоволят нейния глад, косата й изпълнява ролята на пипала, които й подават храна.

    1. Ninetails

    Ninetails е огнен покемон, който произлиза от Vulpix. Самото име Vulpix произхожда от латинската дума “vulpe”, която означава лисица. Ninetails е малко по-трудно за разбиране създание, макар и името му да ни подсказва – Ninetails има девет опашки. Според Pokedex, Ninetails използва своите червени очи, за да установи пълен контрол над съзнанието на врага си.

    Kitsune е често срещана дума в японския език за “лисица”. Същото име обаче носят и японски духове, които умеят да се трансформират в лисици. Когато напредват с възрастта, Kitsune се сдобиват и с нови опашки. Докато броят им достигне девет. Когато това се случи, те стават бели. Също както Vulpix се превръща в белия Ninetails.

    7 невероятни случаи, в които кармата си казва думата

    1. Джеймс Харисън

    Когато Джеймс Харисън е 14-годишен, той едва не загива. Налага се лекарите да му направят тежка операция, при която изтича над 2 литра кръв. По-късно Харисън разбира, че е оцелял, защото хора, които не познава, са му дарили кръв. Затова решил, че иска да прави същото за някой друг в нужда, при това, до края на живота си. Той започва да дарява, когато навършва 18 години. Докторите скоро разбират, че кръвта на Харисън е необикновена. В нея имало антитела, които буквално лекували хемолитична болест при новородените. Те го молят да продължава да дарява кръв, за да спасява бебетата от смърт. Днес Джеймс е на 70 години и е спасил над 2 милиона бебета. По-късно, когато лекарите предупреждават дъщеря му, че има вероятност нейното дете да заболее от същата тази болест, която кръвта на Джеймс лекува, той дарява кръв за собственото си внуче. И тъй като на 18-годишна възраст Харисън решава да дари кръв, след години той има възможност да се наслади на щастието да бъде дядо.

    2. Роджър Лосиър

    Когато Роджър Лосиър бил на 4 годинки, той се отделил от родителите си на плажа, за да се опита да плува. Водите обаче го отнасят прекалено навътре и той започва да се дави. Тогава непознатата за него Алис Блейс скача във водата и го изважда на брега, спасявайки живота му. 9 години по-късно, 13-годишният Роджър бил на същия плаж, когато чул женски вик: „Съпругът ми се дави!“. Тогава Лосиър не осъзнава, че това е жената, спасила го някога, но не се замисля и влиза във водата, за да спаси давещия се мъж. Тогава Алис Блейс осъзнала, че Роджър, който спасил съпруга й, е същото момче, което тя някога спасила от удавяне.

    3. Джим Бекър

    Джим Бекър започнал да дарява кръв, тъй като бил фен на Грийн Бей Пакърс. Той не можел да си позволи да си купи билет за мача им, затова решил да си спечели, като дари кръв. Той започнал да прави това често, но се оказва, че именно това негово решение се превръща в единствената причина да живее. През 1975 година, след повече от 20 години, през които той дарява кръвта си, Бекър разбира, че страда от хемохроматоза. След като му поставят диагнозата, той е лекуван, но докторите му казват, че е нямал шанс да оцелее, ако не е дарявал кръвта си през всичките тези години. Той го прави с надеждата да изкара пари и едновременно с това да спаси нечий живот, но се оказва, че в крайна сметка, спасява своя собствен.

    4. Виктор Гисбрехт

    Виктор и съпругата му Ан пътуват с автомобила си в Уисконсин през 2011 година, когато забелязват две млади жени встрани от пътя. Жените – Лиса Майер и Сара Берг, спукали гума и не знаели как да я сменят. Виктор спрял и им помогнал, след което той и съпругата му продължили по пътя си. Малко по-късно двете жени настигат автомобила на Виктор и виждат разтревожената Ан, която крещяла, че съпругът й получил сърдечен удар. Лиса и Сара не разбирали от коли, но Сара, която била медицинска сестра, знаела какво да прави в такава ситуация. Тя му оказала първа помощ, докато се обаждала на 911. Виктор успял да оцелее, защото само минути преди това, той самият оказал помощ на двете жени.

    5. Кристофър Дъмпси

    Кристофър Дъмпси дарява бъбрека си на напълно непознат човек. Той разбрал за това от колежката си, която споделила с него, че братовчедка й има проблем и се нуждае от трансплантация, но преди нея в списъка имало 119 000 души. Ако не откриела донор, й оставали само 2 месеца живот. Дъмпси не познавал семейството на колежката си, но решил, че не може да не стане съпричастен и решава да дари своя бъбрек, за да спаси непознатата. Жената, която спасява, се нарича Хедър Крюгер и двамата не се били виждали, преди той да й помогне. Когато се видели обаче, двамата се влюбват. След операцията започват да се срещат и две години след като спасява живота й, Крис сключва брак с Хедър.

    6. Д-р Майкъл Шанън

    Д-р Шанън преминава през ада, когато автомобилът му е блъснат от камион. Той не можел да се измъкне, а колата му започвала да гори. Докато пристигне линейка, краката му вече горели. Парамедикът Крис Троки направил и невъзможното, за да извади доктора и да го спаси от сигурна смърт, без да знае, че спасеният е лекар. Оказало се, че Крис Троки бил роден преждевременно и тежал само 1.5 килограма при раждането си, а докторите не очаквали да оцелее. Д-р Шанън обаче прекарал много безсънни нощи, за да го спаси. Той бил единствената причина, поради която Троки оцелял и години по-късно Троки се превърнал в единствената причина, поради която д-р Шанън успял да оцелее.

    7. Били Харис

    Били Харес просел по улиците на Канзас сити, когато се случило нещо невероятно. Жена на име Сара Дарлинг се приближила, за да му остави монети, но ненадейно годежният й пръстен също паднал. Били отишъл в заложна къща, където оценили пръстена на 4000 долара, но сърце не му дало да го даде. Вместо това, той решил да изчака Сара отново да мине и да я пита дали не е изгубила пръстена си. Сара, която била повече от щастлива да получи пръстена си обратно, решава да организира кампания за набиране на средства, за да помогне на Били. Хората събират над 185 000 долара за Харис, който си купил дом и автомобил и успял отново да стъпи на краката си.

    Мери Бел: 10-годишната серийна убийца

    Казват, че никой човек не се ражда зъл. Че децата са невинни създания, които няма как да носят в гените си онази малка частица, която да ги превърне в убийци. Но дали наистина е така? Какво може да накара едно 10-11-годишно момиченце да извърши две брутални престъпления, отнемайки живота на малки и невинни момчета между 3 и 4-годишна възраст?

    Мери Бел е едно от най-известните деца-убийци в историята на Великобритания. През 1968 година тя отнема по жесток начин живота на Мартин Браун (4 години) и Брайън Хау (3 години). Престъпления, които шокират Нюкасъл и цяла Англия. Какво може да породи подобна жестокост в едно момиче на 10-годишна възраст?

    Мартин Браун и Брайън Хау

    Първо убийство

    Датата е 25 май 1968 година. Само един ден преди 11-ия рожден ден на Мери Бел. Момичето повежда четиригодишния Мартин Браун към изоставена къща, възползвайки се от безграничното доверие на малкото дете. Останали сами, Мери Бел удушава Мартин. Това е нейното първо убийство.

    Колкото и странно да звучи, особено като за първо престъпление от подобен вид, Мери не оставя каквито и да е следи от насилствена смърт по Мартин. Имайки предвид липсата на подобни признаци за престъпление, властите определят кончината на Мартин като “нещастен случай”. До тялото му е открита и празно шишенце от аспирин. Появяват се предположения, че е възможно момчето да е изпило хапчетата.

    По това време Мери Бел е близка приятелка с друго момиче на име Норма Джойс Бел. Мери е толкова горда от извършеното убийство, че води Норма на местопрестъплението, за да й покаже резултата от своите действия. Тогава обаче тялото на детето вече е намерено, като двете момичета не са допуснати в сградата.

    Мери Бел обаче едва сега започвала. Навръх 11-ия си рожден, Мери отново проявява признак на силно и опасно поведение на психопат. Момичето отново прибягва до любимия си похват – душенето, опитвайки се да удуши по-малката сестра на Норма Джойс. За щастие, бащата на Норма видял случващото се и се намесил навреме.

    Мери и Норма започват да се държат странно. Те притесняват през цялото време скърбящото семейство на малкия Мартин, непрекъснато задавайки им странни въпроси. В училище Мери Бел също е обсебена от случилото се, като в своята тетрадка тя рисува мъртво момче, намерено в същата поза като Мартин Браун. До него е нарисувано и шишенце, на което пише “хапчета”.

    Второ убийство

    Малко повече от два месеца след убийството на Мартин Браун, още едно убийство шокира Нюкасъл и Обединеното Кралство. На 31 юли 1968 година Мери Бел отнема живота на тригодишния Брайън Хоу. Нейното второ убийство. Тя е само на 11 години. Методът на убийството е вече добре известен – удушаване. В близост до железопътните линии в района Стоксууд, Мери отново е намерила начин да остане насаме с още едно малко момче.

    В един фатален за Брайън Хоу миг, Мери Бел започва да души тригодишното дете, намушквайки го няколко пъти със счупени ножици. Дяволът в тяло на момиче не спира дотук. Мери използва ножиците, за да си отреже част от косата на Брайън и да обезобрази гениталиите му. След това тя “избродира” и буквата “М” върху неговия стомах.

    Заловени

    Мери Бел и Норма Джойс са неразделни и не спират да се чувстват превъзбудени от убийствата. Поведението им е толкова съмнително и странно, че няма как то да не привлече вниманието и на разследващите детективи. Двете момичета се държат крайно подозрително по време на проведените интервюта от страна на полицията. Те не само, че не показват каквато и да е емпатия по адрес на жертвите, но дори се смеят, сякаш това е една голяма шега.

    Мери сама се изпуска пред полицията, след като се опитва да накисне местно момче за убийството на Брайън. Тя обяснява с детайли как са изглеждали ножиците, с които е пробождан малкият Брайън. Мери разказва, че е видяла как момчето си играе с въпросните ножици, преди да убие Брайън. Детективите обаче бързо уточняват, че няма как момчето да е убиецът, защото то е било на друго място по време на убийството.

    И тук е голямата грешка на Мери. Тя няма как да знае за ножиците, защото те са поверително доказателство. Няма как да знае, освен ако не е била там.

    Мери Бел

    Докато изнасят ковчега на Брайън от къщата му, детектив Добсън вече е сигурен, че Мери Бел е убиецът. Момичето стои пред къщата на опечаленото семейство и се смее дяволито, потривайки ръце. “Помислих си, Боже мой, трябва да я прибера, защото ще убие още някого”, разказва детективът.

    В полицията вече са убедени – Мери Бел, Норма Джойс или и двете заедно са присъствали на убийството на Брайън Хоу. И една от тях е убиецът.

    Съд

    В крайна сметка, двете момичета са прибрани от полицията и отиват на съд. Норма Джойс  е оправдана, но Мери Бел е призната за виновна за двете убийства. Заради изнесения психиатричен доклад обаче, момичето носи намалена отговорност. Според оценката на психиатъра, тя има “класически симптоми на психопатия.”

    Съдията на делото Джъстис Кюсак определя Мери Бел като изключително опасна и като “огромен риск за останалите деца.” Тя получава неопределена по срок присъда и в продължение на 12 години обитава различни институции, специализирани в приема на млади престъпници, включително и малолетни такива.

    Живот след затвора

    През 1980 година Мери Бел излиза на свобода, след като прекарва 12 години на различни места. Тя получава нова самоличност и гарантирана анонимност, започвайки своя нов живот.

    Четири години по-късно, Мери Бел става майка и дава живот на дъщеря. Нейната щерка не знае за деянията на майка си, докато през 1998 година репортери не разкриват самоличността на Бел и мястото, на което тя живее. Това принуждава Мери Бел и дъщеря й да напуснат тогавашния си дом, прикривайки главите си с чаршафи.

    Заради миналото на нейната майка, дъщерята на Мери Бел също се ползва със защитена самоличност. През 2009 година бе съобщено, че Мери Бел е станала баба.

    Откъде идват кошмарите?

    Едва ли има човек на тази планета, който поне веднъж да не е сънувал кошмари през живота си. Някои от лошите сънища, които ни сполетяват, биват забравени скоро след като сме ги преживели. Има обаче и случаи, когато кошмарите са толкова тежки, че ги помним цял живот.

    Според материал на изданието Live Science обаче, кошмарите могат да бъдат дори полезни за нас. Във въпросния материал се твърди, че кошмарите не са нищо повече от израз на нашите собствени вътрешни страхове.

    Може и да прозвучи крайно странно за вас, но се предполага, че кошмарите могат дори да ни помагат. Според направени проучвания, противно на общоприетото вярване, сънищата от подобен тип могат да ни помогнат да се справим със стреса. Нашите мозъци възприемат кошмарите като нещо съвсем реално, което ни се случва, но което при събуждане остава единствено спомен.

    Или иначе казано, кошмарите могат да ни подготвят за ситуации, които могат да ни се случат и в реалния живот. А когато това стане, ние ще бъдем подготвени за тези ситуации. Защото вече сме ги преживели под формата на кошмари.

    Психологът от Харвард Диърдри Барет твърдо вярва, че нашето еволюционно развитие би елиминирало кошмарите като феномен, ако те са вредни за нас. Той споделя мнение, че кошмарите насочват нашето внимание към определени важни въпроси, за които нашият мозък трябва да ни даде отговор.

    “По всяка вероятност кошмарите са възникнали в процеса на еволюцията, за да ни помогнат да задържим вниманието си върху потенциални опасности. Дори ако върнем времето към предците ни, подобни опасности биха могли да бъдат например нападение от диво животно или вражеско племе.”

    Кошмарът би могъл да бъде и сигнал от нашия “вътрешен свят”, че той изисква спешно внимание в резултат на натрупан стрес.


    Как можем да тълкуваме кошмарите? Ето няколко тълкувания на определен тип неприятни сънища:

    1. Ако имате кошмар с падане отвисоко, вероятно това означава страх, че можете да загубите контрол над определена, важна за вас ситуация.
    2. Ако преживеете неприятен сън, в който сте преследвани, това често може да води до травма от детството ви.
    3. Не малко хора са споделяли шокиращи сънища, в които убиват някого насън. Според специалистите, това може да означава, че вие имате наистина дълбоки проблеми със съответния човек. Но в ежедневието си вие ги потискате и не им позволявате да “излязат навън.”
    4. Ако преживеете сън, в който вие сте убити, това би могло да се тълкува като страх от някого от вашето семейство.

    Ако не обърнете внимание на дадени кошмари, те като нищо могат да се повторят. Изводът е, че би било добре да направите опит да дешифрирате въпросния сън и да предприемете някакви мерки. Ако елиминирате проблема, който стои в основата на кошмара, то и неприятният сън ще спре от самосебе си. Всякакви опити за заобикаляне на проблема, като смяна на позицията на сън и т.н., по-скоро ще води до неуспех.

    При случаи на наистина натрапчиви и повтарящи се кошмари, това може да окаже неприятно въздействие на здравето ви. Стресът и недоспиването в следствие на кошмари са проблеми, които не бива да се подценяват.

    И за финал – не е изключено кошмарите да са причинени и от определени заболявания. Пример за подобен казус е заболяването от астма. Ако страдате от затруднено дишане, това може да накара вашия мозък да започне да се подготвя за предстоящи тежки ситуации.

    Самовъзстановяващ се дисплей на смартфон? Възможно е!

    Смартфоните са нещо наистина полезно. Те могат да вършат различни задачи, които им поставяме. Осигуряват ни надежден достъп до интернет и лесна комуникация с близките ни. Често са важен инструмент и за работата ни. Обобщено с няколко думи, смартфоните наистина правят живота ни по-лесен.

    Вероятно обаче, мнозина от вас са изпитвали неприятното усещане да изпуснат своя телефон на пода. Колкото и да внимаваме, подобни неща се случват. Устройството се изплъзва от пръстите ни, пада на земята и се чува неприятен звук. Когато го вдигаме с тревога забелязваме, че дисплеят е пукнат.

    Тогава сме изправени пред дилемата, дали да платим за смяна на дисплея. Често това е безсмислено, защото смяната на дисплей може да струва дори повече от самия телефон. Другият възможен изход е купуването на ново устройство.

    Химици от Университета на Калифорния обаче са стигнали и до трета възможност в такива ситуации. Те са успели да създадат материал, който сам да зарасне при евентуално счупване.

    Ръководителят на проекта Чао Уанг съобщава, че при направени експерименти, материалът зараства напълно до 24 часа след счупване наполовина. Той също така би могъл да се разтегля до 50 пъти от своя първоначален размер.

    Революционният материал е създаден от полимер и йонизирани соли, успяващи да създадат специален тип връзка, наречена “йонен дипол”. Създаващите тази връзка сили се генерират измежду полярни молекули вода и натриев йон. Кислородният атом, намиращ се в молекулата на водата, притежава отрицателен заряд и бива привлечен от положителния натриев йон. Въпросните йон-диполни сили са сравнително по-слаби от ковалентните или йонните връзки.

    Когато материалът бъде счупен или стане жертва на одраскване, именно благодарение на подобен тип връзки, йоните и молекулите ще бъдат привлечени едни към други и ще се стигне до възстановяване.

    Чао Уанг посочва, че за първи път науката успява да създаде материал, който се възстановява сам и същевременно може да провежда електричество. Именно поради това, материалът може да бъде много полезен за употребата му при батерии и екрани на мобилни устройства.

    Нещо повече, компании като LG и G Flex вече използват подобен материал за своите задни капаци, които вече могат да се възстановяват сами от драскотини. Все още обаче не може да се осъществи провеждането на електричество, поради което засега материалът не се използва за екраните на телефоните. Чао Уанг е сигурен, че това ще се случи до 2020 година.

    Уанг е напълно убеден, че до няколко години ще станем свидетели на навлизането в нашето ежедневие на все повече самовъзстановяващи се материали. Включително и в бизнеса с мобилни устройства, където постоянно сме изправени пред опасността от нараняване на дисплея. А както вече споменахме, често подобна вреда неминуемо води и до смяна на цялото устройство.