Днес мнозина си мислят, че пазаруването от разстояние, доставките на закупените стоки на адреса на купувачи са измислени в наше време, в епохата на интернет, „Амазон“ и „Али-баба“. Но, както е добре известно, твърде често новото е просто добре забравено старо.

Пазаруването можело да се извършва от разстояние много преди ерата на онлайн-шопинга. Още през ХІХ век в помощ на купувачите се появили солидни илюстрирани каталози. Първият човек, който през 1861 г. разгърнал масова търговия по пощата, станал уелският предприемач Прайс-Джоунс, който търгувал с платове. Той разпратил по пощата десени и кройки, като обещал да достави на желаещите необходимото количество плат. Уелските аристократи, които първи получили рекламните материали, харесали този подход и затрупали Прайс Джоунс с поръчки.

Търговската мрежа на Прайс-Джоунс се разширявала бързо. С течение на времето уелсецът започнал да продава не само платове, но и готови дрехи. Към 1880 г. Прайс-Джоунс имал вече над 100 000 клиенти във Великобритания, Австрия, Дания, Германия, Италия, Русия и други страни. След това започнал да доставя стоки в Америка и Австралия. Дори кралица Виктория била сред купувачите – и Прайс-Джоунс не се поколебал да използва този факт в рекламата си. Между другото, през 1887 г. тя го посветила в рицарско звание.

Прайс Прайс-Джоунс умира през 1920 г. След това неговата компания Royal Welsh Warehouse не могла да се възстанови от Голямата депресия – през 1938 г. я погълнала мрежата британски магазини Lewis’s.

Аарон Монтгомери Уорд, бизнесмен от Чикаго, през 1872 г. избрал за своя целева аудитория селяните. Магазините, отдалечени от големите градове, не можели да се похвалят нито с богат асортимент, нито с достъпни цени. Доставката на стоки на адрес можела да реши този проблем. Цените в листовките на Уорд, били толкова ниски, че репортерите в началото дори го заподозрели в измама.

Но Уорд не бил мошеник – а просто новатор. Основателят на компанията Montgomery Ward & Co позволил на клиентите да връщат стоки, ако не им харесат. Също така, предложил 5-годишна гаранция за шевни машини и въвел 90-дневен пробен период за тяхното ползване. Още през 1875 г. листовките на Уорд били заменени от дебели каталози, съдържащи хиляди заглавия. Каталозите се разпространявали безплатно и Уорд не пестял разходи за изработването им. Фирмата Montgomery Ward & Co спира да продава чрез каталози едва през 1985 година.

Друг успешен играч на пазара за търговия по каталог е фирмата Sears, Roebuck и Co. Американците Ричард Сиърс и Алва Робък през 1888 г. започнали да продават по пощата часовници и бижута. С всяка година предлаганите от тях стоки се умножавали. През 1908 г. компанията предлагала повече от 100 000 артикула, каталогът бил 1400 страници и тежал около 2 кг. В същото време Sears и Roebuck умишлено избрали за него формат, малко по-малък от този на Ward. Защо? Много просто: по-малкият каталог винаги ще се слага върху големия. Съответно, вероятността да купите от него е по-голяма.

По каталога на Sears, Roebuck & Co можело да си купите дори велосипеди, коли и… къщи. Не, не къщички за кукли или котки, а истински вили. Срещу няколкостотин долара можело да станете горд собственик на строителни материали и на инструкциите за монтаж. Компанията обещавала че едно семейство може да сглоби вила за максимум 3 месеца. Някои от тези къщи все още могат да се видят в САЩ.

–

Телевизионната и автомобилната индустрия процъфтяват рамо до рамо в продължение на близо 70 години. Съвсем естествено е, че колите, управлявани от известни филмови герои, остават в спомените ни също както и костюмите, които са носели или репликите, които са изричали. Ето няколко телевизионни звезди, които свързваме с точно определени коли.

‘Munster Koach’ Model-T Hot Rod в „Мюнстерови“ (1964-66)

Съберете части от три броя Model T и една катафалка, комбинирайте ги по зловещ начин и добавете детайли като дръжки на ковчези, „кървавочервена“ кадифена тапицерия и паяжиновидни фарове, и вие ще получите Munster Koach. Това е идеалната кола за призрачното семейство от сериала „Мюнстерови“, главата на което работи в погребален дом и прилича на Франкенщайн. Творение е на известния холивудски дизайнер на автомобили Джордж Барис, на когото студиото дава три седмици срок да го изработи – 5-метров Koach – включвайки много ръчно оформени елементи, като месингов радиатор и калници. Ниската скорост, с която се движел този автомобил, била подходяща за двуметровата звезда Фред Гуин, който играел Херман Мюнстер. Облегалката на седалката трябвало да бъде свалена, за да може да седне зад волана.

„Batmobile“ Lincoln Futura Concept Car (1955) в „Батман“ (1966-68)

„Батмобилът“ започва живота си като тематичен автомобил, направен в Италия, базиран на Lincoln Mark II. През 1965 г. дизайнерът на Тинселтаун Джордж Барис го купува за $ 1. Същата година 20th Century Fox го наема да проектира автомобила на Батман за предстоящата поредица. Те му дават само няколко седмици време за изпълнение на проекта, според Ерик Селцер. Барис прави стотици модификации на Futura, като символите от алуминиеви бухалки, закрепени към главините, и волан, проектиран да прилича на самолетен. Уест се оплака, че „U“ -формата на волана прави колата твърде трудна за управление, затова Барис го заменя с волан от Edsel от 1958 г. За съжаление, за облечените в спандекс звезди Адам Уест и Бърт Уорд, колата никога не е притежавала климатик за прилепи. През 1966 г. магазинът на Барис, Barris Kustom City, взима матриците на „Батмобил №1“ и създава повече от три копия. През 2013 г. Барис продава оригинала за 4,6 милиона долара на бизнесмен от Аризона. „Батмобилът“ отново сменя собственика си през 2016 г. за неизвестна цена.

Volvo P1800 S (1962, 1964 и 1967) в „Светецът“ (1962-69)

Преди да се превъплъти в ролята на Джеймс Бонд, Роджър Мур играл Саймън Тамплър, красивият мошеник, с принципи, в британския шпионски трилър „Светецът“. Продукцията използвала три спортни автомобила Volvo P1800 по време на снимките. Първият, модел от 62 г., направен във Великобритания, бил намерен във ферма в Северен Уелс през 1991 г. и в крайна сметка възстановен. След това идва ’64 1800 S, произведен в Швеция. След като Volvo актуализира дизайна 1800 S през 1965 г., шоуто премина към по-новия модел, след като „взривява“ стария автомобил на Светеца. Това ново возило било оборудвано с вътрешен вентилатор за актьорите, работещи под палещите сценични светлини. Колата на Мур била изненадващо подменена. Първоначално актьорът се бил нагласил за Jaguar XK150. Както Мур разказа, Jaguar отказали да предоставят кола за продукцията, твърдейки, че компанията не се нуждае от публичност. „И така“, каза Мур, „нашият производствен мениджър ми показа снимка от автомобилно списание с  P1800 и аз я харесах“

„Мини“ (1969 и 1977) от „Мистър Бийн“ (1990-95)

В британския телевизионен сериал, започнал през 1990 г., Роуън Аткинсън играе детински открит и същевременно находчив глупак, който има двама приятели: Теди, плюшено мече, което е обект на различни престъпления като обезглавяването му и неговия „Мини“, който обикновено се представя точно толкова зле, колкото и Теди.

Оригиналният автомобил на Бийн, оранжев BMC Morris Mini 1000 Mark 2 от 1969 г., изглежда е бил унищожен след снимките, въпреки че някои експерти от Mini смятат, че е оцелял и са успели да проследят местоположението му. По-късно неговият заместник, цитроново-зелен Leyland Mini 1000 от 77 г., бил смазан от резервоар. Направени са само 15 епизода от шоуто на живо, последвано от анимационна версия, но Mini играе централна роля в много от сериите. В един епизод, когато Бийн не може да побере фотьойл в колата, той го привързва към покрива и кара колата така, използвайки въже, няколко кофи и моп. В друг, когато закъснява за зъболекар, той мие зъбите си по време на шофиране, като се навежда през прозореца, за да ги изплакне с течност за чистачки. Бийн и неговите Мини-та дори се появяват в два успешни франчайза за видеоигри: „Resident Evil 2, ”И„ Grand Theft Auto V ”, в които играчите трябва да откраднат Mini-то и да го закарат до нощен клуб.

Ferrari Daytona Spyder GTS / 4 (1972) в „Маями Вайс“ (1984-90)

През първите два сезона на „Маями Вайс“ супер елегантният, особено модерен детектив Сони Крокет, изигран от Дон Джонсън, кара супер красиво черно Ferrari Daytona Spyder, за да се направи на незабележим, докато се внедрява под прикритие в група, занимаваща се с  наркотици и проституция. Поне на това публиката трябва да вярва. Емблематичният италиански производител на спортни автомобили, всъщност, отказва да  предостави автентични коли, така че продукцията купува копия, направени с шаси на Corvette C3 и модифицирани с корпуси от фибростъкло във Ferrari. От Ферари съдят производителя на копията, но същевременно предлагат на авторите на „Маями Вайс“ две безплатни оригинални Тестароси, ако се съгласят да оставят имитацията на Спайдерите.

Ford Gran Torino (1975) от „Старски и Хъч“ (1975-79)

Говорим за високоскоростен „домат”. Ford Gran Torino, със своите бели векторни ивици, бил толкова голяма звезда от поредицата в края на 70-те, колкото и неговите детективи, борещи се с престъпността, изиграни от Пол Майкъл Глейзър и Дейвид Соул. Но отношенията между трите звезди били мъчителни. Глейзър, на когото приписват забавния прякор на звяра („Раираният домат“), отвращавал Торино заради лошото му шофиране: „Обещах тайно на Дейвид, че ще направя всичко по силите си, за да унищожа тази кола“, казва той по време на интервю от 1999 г. за Британски документален филм. Вероятно Соул не спори, той често се блъскал по време на сцени на преследване, поради хлъзгавата винилова предна седалка, проблем, който по-късно бил отстранен, когато бил сменен с по-дълбоки седалки.

Mustang Cobra II (1976) в „Ангелите на Чарли“ (1976-81)

„Едно време имаше три малки момичета, които влязоха в полицейската академия“ … и след това били наети от мистериозен богаташ на име Чарли, който ги изпраща да се бият с лошите с три отделни коли на Ford. Там е оранжевият Пинто, управляван от Сабрина на Кейт Джаксън, умният, практичен Ангел. А жълтият мустанг с твърд покрив, бил  управляван от уличното сираче Кели Гарет (Джаклин Смит). Но пътуването с ангела, което оставя най-трайното впечатление за попкултурата, е супер спортният Mustang Cobra II, управляван от Джил Мънро (Фара Фосет) и по-късно от сестра й Крис (Черил Лад). Всъщност, през 1976 г. популярността на шоуто помогна на Ford да продаде над 25 000 броя Cobra II, повече от пет пъти от очакваното. Привлекателността на автомобила се запазила. През 2013 г. GreenLight пуска успешна колекционарска миниатюра с отливка от оригиналната Cobra II на Jill.

Pontiac Trans Am ‘KITT’ (1982) „Среднощен ездач“ („Knight Rider”) (1982-86)

За престъпника Майкъл Найт, изигран от Дейвид Хаселхоф, KITT е незаменимият приятел, модифициран Pontiac Firebird Trans Am, който прави всичко: пуска огневи ракети, миризливи бомби, пръска сълзотворен газ, движи се на две колела и дори раздава пари. О, и споменахме ли, че има изкуствен интелект и може да говори? Озвучен от Уилям Даниелс, KITT също така имаше червена лента за сканиране, надничаща от предния капак, наречена „Анаморфен екуалайзер“, която служи за „очи“, пулсира, когато е в режим на наблюдение. За да изглежда KITT като че ли кара сам, една от версиите включвала контролери на мястото за краката на пътниците, управлявани от внимателно скрит каскадьор. Повечето от близо двете дузини KITT са били използвани в периода 1982-86 г. Те били дадени за продукцията, след като дерайлирането на влак повредило пратката Trans Ams толкова, че да ги направи неизползваеми.

Автор: Десислава Михалева

Кой е изобретил първата кола? Общоприетият отговор е немецът Карл Бенц, а причината за това е, че хората, които работят във фирмата, носеща неговото име, Мерцедес Бенц, не се уморяват да ви го повтарят непрекъснато.

Стоейки в музея на Мерцедес Бенц в Щутгарт, обаче, изпитваме момент на страхопочитание и поразителна изненада при вида на първата в света кола. Наистина терминът, използван по онова време, „карета без коне“ изглежда значително по-подходящ, но все пак автомобилът на Бенц, патентован през 1886 г., получава славата на първият автомобил, създаван някога, въпреки че други превозни средства предшестват появата му много години преди това.

Защо е така и заслужава ли Бенц славата, която получава за изграждането на най-старата кола в света?

Наливаме гориво в огъня на спора за първата кола в света. Може да се твърди, разбира се, че абсурдно талантливият гений, познат на приятелите си като Лео, побеждава Бенц, проектирайки първия автомобил  няколкостотин години преди него.

Сред многото невероятни изобретения на великия Леонардо да Винчи е и дизайнът на първото самоходно превозно средство в света, без необходимостта от коне.

Неговата гениална измислица, нарисувана от ръката му през 1495 г., е била задвижвана с пружинен механизъм и е трябвало да бъде навита преди потегляне, но е била изключително сложна. По-късно се оказва, че е напълно осъществима.

През 2004 г. екип от Института и Музея за история на науката във Флоренция използва подробните планове на да Винчи за изграждане на мащабен модел и със сигурност „Автомобилът на Леонардо“ реално проработва.

Още по-невероятното е, че древният дизайн се отличава с първата в света кормилна колона, зъбна рейка и зъбна система, основана на начина, по който и днес управляваме нашите превозни средства.

За да бъдем честни, Леонардо вероятно никога не е стигнал до осъществяване на идеята си за изграждане на прототип – всъщност би било почти невъзможно да стане с инструментите, които са му били на разположение по това време – или да се повози из града с него. Дори е забравил да включи седалки в проекта.

И що се отнася до най-често срещаните съвременни автомобили, които познаваме днес, на неговия автомобил липсвало нещо жизненоважно, с което Бенц можел да се похвали – първият двигател с вътрешно горене – и по този начин бива обявен за изобретател на първият бензинов автомобил.

Именно използването на това гориво и този дизайн на двигателя в крайна сметка печелят в надпреварата за изработването на първите каруци без коне в света. Ето защо германецът става известен, въпреки факта, че французин на име Никола-Йозеф Куньо създава първото, самоходно пътно превозно средство, което всъщност е трактор с три колела за използване от военните, още през 1769 г. Да, то можело да се движи само с около 4 км/ч и не било кола, но основната причина, поради която не печели надпреварата е, че измислицата му работи на пара, което го прави по-скоро влак, който се движи без релси.

Имайте предвид, че Automobile Club de France все още признава Куньо като създател на първата кола досега. По подобен начин Робърт Андерсън пропуска да изтъкне, че е направил първата кола в света, тъй като неговият самоходен автомобил, построен в Шотландия през 1830-те, е бил „електрическа карета“, а не такава с двигател с вътрешно горене.

Разбира се, важно е да се отбележи, че и Карл Бенц не бил първият човек, който използва двигател. Още през 1680 г. холандският физик Кристиан Хюйгенс лансира идеята за двигател с вътрешно горене и вероятно е добре, че той всъщност никога не го е построил, защото неговият план е бил да го задвижва с барут.

Карл Бенц бил подпомогнат от друг човек, познат на феновете на Мерцедес Бенц или Даймлер Бенц, Готлиб Даймлер. През 1885 г. той  проектира първия в света модерен двигател с единичен, вертикален цилиндър и бензин, впръскван през карбуратора. Той дори го прикачва към някаква кола, наречена Райтваген („каруца за каране“). Неговият двигател бил много подобен на едноцилиндровия, двутактов бензинов двигател, който щял да управлява автомобила, патентован от Карл Бенц през следващата година.

Машинният инженер Бенц поема лъвския дял от славата за изграждането на първия автомобил в света, задвижван от двигател с вътрешно горене, най-вече защото той пръв подава патент за подобно нещо и го получава на 29 януари 1886 г.

За да отдадем дължимото на стария Карл, трябва да споменем, че той също така патентова собствени свещи, зъбна система, дизайн на дросела и радиатор.

Оригиналният Benz Patent Motorwagen бил триколесно возило, което приличало точно на конско бъги от онова време, като конят бил заменен от едно предно колело и две наистина огромни, но същевременно шпинделни колела отзад. Бенц скоро подобрил дизайна и създал подходящ четириколесен автомобил до 1891г.

Към началото на века компанията, която той основава – Benz & Cie – била най-големият производител на автомобили в света.

Кога е изобретен първият автомобил е въпрос, който продължава да бъде изключително спорен. Разбира се, Готлиб Даймлер има своите претенции за титлата, тъй като той прави не само с първия двигател, но след това прави много усъвършенствана версия през 1889 г., представляваща V-образен, четиритактов, двуцилиндров двигател, който е далеч по-близо до дизайна, използван и до днес, от едноцилиндровия агрегат на Benz Patent Motorwagen.

През 1927 г. Даймлер и Бенц се обединяват, за да създадат Даймлер Груп, която един ден ще стане Мерцедес – Бенц.

Признание трябва да имат и французите, като Панхард и Левасор през 1889 г. и след това Пежо през 1891 г., които  се превръщат в първите истински производители на автомобили в света, което означава, че те не просто са се занимавали с изграждането на прототипи, а всъщност са строили цели моторни превозни средства и са ги продавали.

Германците скоро ги настигнали и ги изпреварили, разбира се, но все пак това е самата истина, която рядко се споменава.

Първият масово произвеждан автомобил, в съвременния смисъл, е 1901 Curved Dash Oldsmobile, построен в Детройт от Рансъм Ели Олдс, който измислил концепцията за поточната линия на автомобила и основава Мотър Сити.

Далеч по-популярно е името на Хенри Форд, който получава признанието за първата поточна линия и масовото производство на автомобили, със своя известен Model T, през 1908 година.

Това, което той създава, било изключително подобрена и уголемена версия на поточната линия, основана на конвейерни ленти, която значително намалила както производствените разходи, така и времето за изработка на моторни превозни средства, което скоро направило Форд най-големият производител на автомобили в света.

Към 1917 г. били произведени зашеметяващите 15 милиона от Model T и любовта и влечението към автомобилите станали реалност.

Автор: Десислава Михалева