Още
    Начало Блог Страница 197

    По-възрастните майки са по-добри майки – твърди изследване

    Средностатистическата възраст, на която жените стават майки, се е увеличавала постепенно през последните години и всъщност  това не е нещо лошо.

    Ново проучване на Aarhus BSS сочи, че е по-малко вероятно по-възрастните майки да наказват и да се карат на децата си, а от своя страна, тези деца имат по-малко проблеми с възпитанието си, с емоционалността си и по-малко трудност в социалното общуване.

    Резултатите трябва да бъдат разгледани заедно с широко разпространените препоръки да не ставаме родители твърде късно. Тези препоръки се базират на знанията относно, например, намаляващата родова способност и рисковете за здравето по време на бременността в една по-късна възраст.

    „Когато обаче, оценим последствията от повишаващата се възрастова граница при жените, които раждат деца, е важно да се вземат под внимание и физическите, и психологическите „За“ и „Против“, казва професор Дион Сомер от Aarhus BSS, който е и един от учените  участвали в проучването.

    Предишни изследвания са показали, че жените, които раждат по-късно са по-стабилни емоционално по време на бременността, както и в първите дни след раждането на детето. Резултатите от новото проучване индикират, че предимствата при по-възрастните майки и децата им достигат чак до времето, в което децата тръгват на училище, но пък намаляват преди децата да навършат 15 години.

    Защо жените отлагат майчинството?

    Когато днес жените стават майки много по-късно, отколкото това се е случвало в миналото, то това е резултат от няколко причини. Днес живеем по-дълго, жените имат повече възможности за обучение и създаване на кариера, както и методите за контрацепция са се подобрили значително.

    Към 2015 година средната възраст, на която жените са ставали майки, е била 30 години. Това, също така означава, че повечето деца в Дания днес се раждат, когато майките им са на над 30 години и че пропорцията на децата, чиито майки са били над 40-годишни, когато са ги родили се е увеличила четирикратно от 1985 година насам.

    Как по-голямата възраст на майката се отразява на отглеждането на едно дете?

    По-възрастните майки са в по-голям риск от появата на усложнения по време на бременност и по време на самото раждане от по-младите майки. Рискът от спонтанен аборт при тях също е по-голям, както и от раждането на недоносени деца, а също така и от раждането на деца с увреждания.

    От друга страна, проучвания показват, че по-възрастните жени се справят много по-добре с първата част от майчинството. Те изпитват много по-малко тревоги по време на бременността, по-позитивни са относно това, че ще бъдат родители и като цяло имат много по-положителен подход към децата си.

    Предишни изследвания са проследили развитието на децата до времето, в което са тръгнали на училище и са установили, че децата с по-възрастни майки, независимо от профила на родителите, финансовите им възможност и образованието им, са имали по-добри езикови умения, а проблемите им, свързани с поведението, социалните умения и социалните връзки, са били много по-малко.

    Това изследване проследило деца на възраст, на която са ходели на училище и установило, че тези от тях, които имали по-възрастни майки отново имали по-малко проблеми в гореупоменатите сфери във възрастта между 7 и 11 години, но не и когато станали на 15.

    Стабилни взаимоотношения

    Причината, поради която по-възрастните майки имат по-стабилни взаимоотношения с децата си, е именно заради това, че те са по-добре образовани и имат по-голям достъп до различни материални ресурси.

    Интересно е и да се спрем на значимостта на възрастта когато всички тези фактори се премахнат от уравнението. В такава ситуация, възрастта може да се разглежда и като една психологическа зрялост.

    „Ние знаем, че хората стават по-стабилни и гъвкави психически с напредването на възрастта. Стават по-толерантни от по-младите и се справят много по-успешно с различните емоционални проблеми. Ето защо психологическата зрялост може да обясни факта, че по-възрастните майки не се карат на децата си и не ги наказват толкова много“, казва професор Дион Сомер.

    „Този начин на отглеждане на децата може да допринесе до появата на една много позитивна психосоциална среда, която повлиява благотворно на отглеждането на децата“, казва той в заключение.

    Проучването на корелацията между възрастта на майката и емоционалното, и социално развитие на децата се е провело когато децата са били на 7, 11 и 15 години.

    Резултатите са били публикувани в научното сп. European Journal of Developmental Psychology.

    Оттогава насам множество проучвания са изследвали връзката между образованието, професията и семейното положение на по-възрастните майки, докато много малко са се спирали върху значение на възрастта сама по себе си.

    Нов медицински похват, използващ стволови клетки, произвежда милиони човешки мозъчни и мускулни клетки за броени дни

    Учени от институтът Wellcome Trust Sanger, заедно с техни колеги от Университета в Кеймбридж, са разработили нов метод, който опростява създаването на човешки мозъчни и мускулни клетки, позволявайки на милиони функционални клетки да бъдат създадени за броени дни.

    Резултатите, публикувани в сп. Stem Cell Reports отварят път към създаването на голямо разнообразие от нови типове клетки, чието създаване е било невъзможно преди, и които ще направят изследването на редица заболявания възможно.

    Човешките плурипотентни стволови клетки предлагат възможността за създаване на всякакъв вид тъкани, включително онези, които обикновено са труднодостъпни, като мозъчните клетки.

    Те имат огромен потенциал за изучаването на развитието на различни заболявания и тяхното влияние върху човешкия организъм, в това число рака, Алцхаймер, множествената склероза и сърдечните заболявания.

    В човешкото тяло процесът на развитието на една мозъчна клетка отнема от девет до дванадесет месеца. За да бъде създадена една мозъчна клетка с помощта на съвременните методи, включително сивото вещество (невроните) и бялото вещество (олигодендроцитите) от една плурипотентна стволова клетка, са необходими само между три и двадесет седмици.

    Тези методи обаче са много сложни и отнемат много време, и твърде често произвеждат смесена популация от клетки.

    Новата технология, наречена OPTi-OX, оптимизира тези процеси и начина, по който се активират гените в човешките стволови клетки.

    Учените са използвали OPTi-OX в производството на милиони, почти идентични клетки в рамките на броени дни.

    В допълнение на невроните, олигодендроцитите и мускулните клетки,които учените създали по време на проучването, OPTi-OX технологията държи и възможността за създаване на всеки един вид клетки по неподправено чист и точен начин, отново побирайки се в изключително кратки срокове.

    За да създадат невроните, олигодендроцитите и мускулните клетки, учените променили ДНК на стволовите клетки. Като променили внимателно селектираните гени, екипът от учени „препрограмирал“ стволовите клетки и създал голяма и почти чиста популация от нови, идентични клетки. Възможността да произвеждат толкова клетки, колкото пожелаят, комбинирана с бързината на произвеждането им дава огромно предимство на OPTi-OX пред останалите методи.

    Новият метод проправя пътя към откритието на нови лекарства и потенциалните  терапевтични приложения, при провеждането на които има нужда от големи количества клетки.

    Conceptual cells

    Авторът на проучването, д-р Людовик Валие от института Wellcome Trust Sanger казва: „Това, което е наистина вълнуващо е, че имаше нужда да променим само няколко съставки – транскрипционни фактори, за да създадем точните клетки, които искахме и то за по-малко от седмица. Подсилихме факторите, които карат стволовите клетки да се превръщат директно в клетките, от които имахме нужда и по този начин ускорихме развитието на процеса, като в същото време значително намалихме необходимото за развитието му време“.

    OPTi-OX има приложение в различни проекти, включително възможността да се генерират нови типове клетки, които могат да бъдат разкрити от Human Cell Atlas. Възможността да се произвеждат нови човешки клетки толкова бързо означава,че този метод ще положи основите на още повече изследвания.

    Другият автор на проучването, Даниел Ортман от Университета в Кеймбридж, казва: „Когато получим повече информация относно откритието на нови клетки в проекти с още по-големи мащаби, като Human Cell Atlas, това означава, че ще бъдем в състояние да приложим този метод за създаването на всякакви видове клетки, които съществуват в човешкото тяло.“

    Марк Котер, водещ автор на изследвания и учен в Университета в Кеймбридж, казва: „Невроните, създадени в проучването, вече се използват, за да разберем как се развива и как функционира човешкия мозък. Този метод ни дава възможност да произведем всякакви видове клетки, достъпът до които е обикновено много труден. Така ще можем по-добре да разберем различните процеси, които протичат в човешкото тяло, както и ще получим много по-добър поглед над развитието на различни болести и съответно ще можем да изследваме нови лекарства и терапевтични методи, без да се налага да се правят клинични изследвания върху хора.“

    Щастлива находка: Антарктика е дом на повече пингвини, отколкото си мислехме

    Милиони повече пингвини на Адели, живеят на ледения континент Антарктида.

    Изследователите са изчислили, че около 2,3 милиона пингвини на Адели намират своя дом в Антарктика. Но ново проучване удвоява тази стойност на 5,9 милиона.

    Екип от учени извърши цялостно преброяване на пингвините, чрез въздушни и земни проучвания, отбелязване на данни и поставяне на автоматизирани камери по време на няколко развъдни сезона.

    Новото проучване е първото, което е фокусирано върху неразмножаващи се пингвини; всички предишни преброявания са били на размножаващи се двойки.

    „Неразмножаващите се пингвини са по-трудни за преброяване, защото са навън в търсене на храна, а не в гнездата си на земята.“- казва Луиз Емерсън, еколог на антарктическата дивизия на австралийското правителство. „Въпреки това, нашето проучване в Източна Антарктида показва, че неразмножаващите се  пингвините могат да бъдат много повече, отколкото на размножаващите се.“

    Въз основа на новото преброяване на 5,9 милиона пингвини на Адели в Източна Антарктида, световната популация на този вид (Pygoscelis adeliae) е вероятно от 14 до 16 милиона, заявиха изследователите. (Този вид живее по всички брегове на Антарктика и на малките острови.)

    Проучването разкри, че търсейки скалисти области без лед, в който да гнездят, пингвините се приближават до човешката дейност. Изследователските станции в Антарктида се нуждаят от същите условия, за да има по-лесен достъп до превозните средства. Има девет постоянно  заети изследователски станции в такива области и изследователите са открили, че повече от един милион пингвини гнездят в рамките на около 6 мили от станцията.

    „Чрез наличието на двойки пингвини в близост до станциите,  можем по-лесно да определим кои области ще се нуждаят от по-добра защита в бъдеще.“- заяви водещият еколог Колин Саутел.

    Знаейки броя на пингвините и заплахите за тяхната среда, природо защитниците също могат да помогнат. Изследователите смятат, че пингвините на Адели се хранят с около 193 500т. крил и 18 000т. риба по време на размножителния сезон.  С тези по-изчерпателни статистики, организации като Комисията за опазване на антарктическите ресурси живи, ще могат да ограничат риболова, за да са сигурни, че броят на пингвините ще остане стабилен.

    Ветеринари хирурзи извадиха около 1000 монети от стомаха на морска костенурка

    Хирурзи отстраниха почти 11 паунда  метални монети от стомаха на тази зелена морска костенурка.

    Хирурзите успешно са премахнали близо 1000 метални монети от „Касичка“, която е тайландска зелена морска костенурка с огромни стомашни болки.

    В търсене на щастието и благополучието, туристи хранили 25 годишната костенурка с 915 монети в продължение на години, хвърляйки монети в басейна, където тя живее в Шри Ланка, Тайланд.

    След седем часова операция и четири инчов разрез, ветеринарните лекари са отстранили монети на стойност 11 паунда от вътрешността на корема. Някои от монетите-предимно чуждестранни-са били в стомаха толкова дълго време, че отчасти са се влошили.

    Пасакорн Бриксаван,  един от петте хирурзи  оперирали костенурката, заяви  пред  „Fox News“;

    „Резултатът е задоволителен. Сега зависи „Касичка“ колко бързо ще може да се възстанови „

    Ветеринарите са оперирали костенурката  точно на  време-тя  събрала толкова много монети, че се е стигнало до напукване на черупката  и предизвикване на  смъртоносна инфекция. Сега, докато „Касичка“ се възстановява, ще бъде на течна диета до края на месеца.

    „Смятаме, че ще отнеме около един месец, за да се гарантира пълното възстановяване“, каза Нантарика Чансу, ръководител на ветеринарно-научния  факултет  в университета Chulalongkorn. Тя допълни, че може да се наложи костенурката да премине през най-малко шест месеца  физическа терапия, за да напусне болницата на университета.

    Ветеринарните лекари разбрали причината за стомашните болки на костенурката след 3D сканиране на стомаха ѝ. Монетите и  две риби куки, били  образували  гигантска топка.

    „Бях ядосана, защото хората- без значение дали са го искали или не, са навредили на костенурката“- казва Чансу.

    “Fox News” съобщава също, че обществото е събрало $ 428 дарения, за да плати операцията на костенурката.

    10 интересни факта за голямата панда

    Когато си мислим за голямата панда, ние я намираме за очарователна – една мечка в черно и бяло, която се храни с бамбук. Но какво всъщност знаем за това животно? Ето 10 интересни факта, които ще ни помогнат да научим повече за нея:

    1. Хранителният режим на голямата панда е съставен от 99% бамбук;
    2. Те не са истински вегетарианци. Запазили са характеристиките на зъбите и хранопровода на месоядни. Ядат плъхове и други дребни животни, когато им се удаде възможност;
    3. Голямата панда може да вижда ясно през нощта, понеже има същите зеници като при котките;
    4. Този вид има „6 пръста“ на лапите си. Един псевдо-палец се е развил от костта на показалеца, позволяващ на голямата панда да държи бамбука, докато го яде;
    5. Нормалното денонощие на пандата преминава половината в хранене, другата половина – в сън;
    6. Пандите растат бързо. За 1 година бебето панда пораства от 100г до 45 кг.;
    7. Възрастната панда, тежаща около 100кг., прекарва около 12-16часа в хранене. Тя има нужда от 10-18кг. бамбук дневно, за да има достатъчно енергия;
    8. Голямата панда се движи много бавно, защото бамбукът не им набавя големи количества енергия. Те не могат да извършват дейности, изискващи изразходване на много енергия;
    9. За да се приближат достатъчно, изследователите, които изучават големите панди, се обличат с костюми на панда;
    10. Бебетата панди се раждат най-често през август, защото чифтосването при голямата панда е през месеците от март до май, а бременността им трае между 3 и 5 месеца.

     

    10-те най-премълчавани и пренебрегнати мистерии от световната история

    Всички сме чували за неразгадани по една или друга причина мистерии – онези, които са затруднявали дори най-добрите учени, археолози и криптографи. Но те са познати за повечето от нас, нали? Има такива случки обаче, които въпреки че са забулени в мистерия, остават скрити от света. Защо е така? Оставяме на вас да прецените…

    1. Ронгоронго

    Едва ли има човек, който да не е чувал за всеизвестните моаи на Великденския остров, но колко от вас знаят за другата огромна мистерия, свързана с това място? „Ронгоронго“ е писмен език, създаден от ранните обитатели на Великденския остров. Съществуването му остава пълна загадка за учените, тъй като никой, абсолютно никой от съседните народи не е използвал писмен език по онова време. Счита се, че „Ронгоронго“ възниква през 1700-те години, но за съжаление голяма част от изписаните материали са изгубени, след като европейските колонизатори забраняват употребата му, тъй като считат, че езикът е връзка между хората и езическите им вярвания.

    1. Изгубеният град Хелике

    Към края на 2 век древногръцкият писател Павзаний описва как (4000-5000 години по-рано) едно мощно земетресение унищожава само за една нощ великия град Хелике. Но това не е всичко. Според Павзаний земетресението е придружено с цунами, което буквално отнася останките на някогашния велик метрополис. Хелике е столица на Ахейския съюз и е почитан център, най-вече заради факта, че обитателите му са вярвали в Посейдон – богът на морето. Никъде другаде не се споменава за това общество, поне до 1861 година, когато един археолог открива артефакт, за който смята, че идва от Хелике – бронзова монета с образа на Посейдон. През 2001 година група археолози успяват да определят местоположението на Хелике и от тогава се правят опити да се съединят всичките му останки.

    1. Торфените тела

    Тази мистерия би затруднила и най-прословутите тайни агенти! Така наречените торфени тела са всъщност стотици древни трупове, открити заровени в блатата на северна Европа. Тези тела са изключително запазени, а някои от тях датират от преди 2000 години. Много от тях имат белези от мъчения, което кара учените да смятат, че са били дадени като жертви в религиозни ритуали.

    1. Падението на минойската цивилизация

    Минойската цивилизация най-често се свързва с легендата за Тезей и Минотавър, но истината е, че минойците са потомци на някогашна велика цивилизация, която е още по-любопитна. Докато повечето от историците се фокусират върху разгрома на Римската империя, падението на минойците, които обитавали остров Крит, е равна, ако не и по-голяма мистерия. Преди 3500 години островът бил разклатен от огромно вулканично изригване, идващо от Санторини. Археолози откриват доказателства за това, че минойците са продължили да съществуват цели 50 години след масовото унищожение на вулкана, след което изчезват. Теориите за края на цивилизацията са различни – от вулканичен прах, който е обвил острова и в крайна сметка ги е убил, до опустошителен глад, който малко по малко отнел живота на целия народ.

    1. Карнакските камъни

    Всички сме чували за Стоунхендж, но малко хора са истински запознати с Карнакските камъни. Те са 3000 мегалитни камъка, подредени в перфектни линии на площ от 12 километра, намиращи се в северозападна Франция. Легендата разказва, че всеки камък е войник от римския легион, превърнт в камък от магьосника Мерлин. Учените обаче са по-склонни да предполагат, че Карнакските камъни са нещо като уред, който да отчита земетресенията. Все още обаче не е ясно кой ги е поставил там и каква е истинската им цел.

    1. Кой действително е бил Робин Худ?

    Продължителното ровене из фактите за Робин Худ изкарва наяве доста непотвърдена информация около истинската му самоличност. Един от кандидатите е Робърт Ход, също познат като Робърт Худ от Йоркшир. Огромният брой от заподозрени нараства все повече, тъй като с течение на времето името Робин Худ се превръща в нещо като синоним на разбойник и много бегълци и престъпници започват да го използват, за да прикрият истинските си имена. До ден днешен все още никой не знае кой действително е бил Робин Худ.

    1. Изгубеният Римски легион

    Легендата разкава, че след като Партското царство побеждава армията на Марк Лициний Крас,  група военнопленници скита из пустинята, докато в крайна сметка е пленена от войници от династията Хан. Китайският историк от 1 век Бан Гу пише за конфронтация със стотина мъже, които се бият по начин, уникален само за римляните. Историци от Оксфорд, сравнявайки древните записи, твърдят, че изгубеният Римски легион, след като скита в пустинята Гоби, открива градче на име Ликиан, което на китайски се превежда като Рим. ДНК-тестове потвърждават тази информация, което обяснява защо някои от жителите на това градче са имали зелени очи, руси коси и интерес към бикоборството.

    1. Ръкописът на Войнич

    Ръкописът на Войнич е средновековен документ, написан с непознат шрифт на напълно непознат език. Повече от 100 години различни хора са се опитвали да разгадаят написаното, но така и не успяват. Счита се, че целта на ръкописа е да служи за нещо като фармакопея, а учените са положителни, че текстовете са свързани с ранната модерна медицина. Въпреки това, необичайните детайли на илюстрациите в ръкописа пораждат множество теории относно произхода на книгата, съдържанието й, както и целта, заради която е създадена. Документът съдържа илюстрации, благодарение на които е разделен на 6 главни части – Билки, Астрономия, Биология, Космология, Фармацевтика и Рецепти.

    1. Таримските мумии

    Изумително откритие на 2000-годишни мумии в Тарим, западен Китай е направено в началото на 90-те. Но по-необичайно от самото откритие е това, че мумиите са с руси коси и дълги носове. През 1993 година Виктор Майер – университетски професор събира ДНК от мумиите, а тестовете му доказват, че телата са с европейски произход. Древни китайски текстове от около 1 век пр. Хр. споменават за преминаващи групи от кавкази, наричани с различни имена. Никой и нищо обаче все още не е доказало как са се озовали там и каква е причината животът им да приключи точно на това място.

    1. Изчезването на индусите

    Индусите – най-древната цивилизация на Индия – са имали култура, простираща се от западна Индия до Афганистан и население, надвишаващо 5 милиона души. Тази цивилизация е използвала бронза, а изчезването й се сравнява с това на маите. Индусите са били напреднали в хигиената си, имали са високо усъвършенствана канализация и дренажна система, както и безупречно изградени бани. Досега не са открити доказателства за съществуването на армии, роби или големи конфликти в обществото им. Никой няма представа какво се е случило с тази цивилизация и какво я е убило.

     

    Ву Зетиан – единствената китайска императрица – могъща, брутална и безмилостна

    Ву Жао – красива и образована благородничка. Тя е родена в богато семейство, чете много книги и често пътува из страната заедно с любящия си баща. Ву става любовница на по-възрастния от нея император Таизонг, когато е само на 14 години.

    По онова време жените, които нямали деца, били изпращани в двореца, за да работят като прислужници или да се грижат за децата в двора. Ву била една от тези момичета. Година по-късно, тя привлича вниманието на наследника на императора – Ли Зи, който я прави своя любовница веднага след като сяда на престола.

    Три години по-късно тя ражда двама сина, а скоро след това на бял свят се появява и дъщеря им, която почива много малка. Ву обвинява съпругата на императора – Уанг , че е удушила момиченцето и успява да го убеди да премахне съпругата си и да превърна самата нея в императрица. Твърди се, че след това предложение, Ву отрязва ръцете и краката на законната императрица и хвърля тялото й във вана с вино, за да се удави. Тези действия на Ву засилват властта й в двореца.

    Година по-късно сина на починалата Уанг е премахнат като наследник на императора и неговото място е заето от сина на Ву – Ли Хонг. Много скоро след това императорът се разболял при доста мистериозни обстоятелства, а някои твърдят, че именно Ву е била причината за болежките му. След като здравето му сериозно се влошава, Ву взема властта в свои ръце и през 666 година започва да действа като напълно равна на съпруга си, дори присъства на срещите му, скрита зад стъклена стена.

    За да предизвика и премахне вярванията на Конфуций, че жена не би била склонна да управлява, Ву започва битка за правата на жените, вкарвайки закони, изискващи момичетата да изучават биографиите на известни жени, повлияли за промяната в света, както и да дава на членки на майчиното си семейство важни и високи политически постове.

    След като минават три години, тя премахва опонентите си по най-различни начини, но всички включват убийство или пълно заличаване. Изглежда никой не бил в безопасност около Ву. Дори синът й, който бил наследник на трона, починал при неизяснени обстоятелства, след като оспорил влиянието на майка си. Брат му Ли Сиан заел мястото му на трона, но много скоро след това бил заточен на изгнание и се самоубил. Третият син на Ву – Ли Зе вече бил законният наследник, но след като заема престола през 683 година бил премахнат от трона от майка си в рамките само на шест седмици. Четвъртият и най-малък син на Ву станал император, но майка му открито управлявала от негово име. През 690 година тя успява да го склони да се откаже от трона, провъзгласявайки се за главата на нова династия – Жао. След това се прекръства на Ву Зетиан.

    Колкото и брутална да изглежда Ву Зетиан във властта си, нейното управление оказва положително влияние на живота в Китай. Тя създава реформи в образованието с цел талантливите хора да имат шанс за развитие, независимо от какво семейство са – бедно или богато. Зетиан засилва производството на култури, намалява данъците и наказва строго онези хора от правителството, които държали да вземат повече пари от населението. Императрицата засилва армията и международните отношения на Китай. Ву завършва завладяването на Корейския полуостров и превръща будизма в предпочитана религия за сметка на даоизма.

    Ву умира след 15-годишно управление, на 82-годишна възраст и оставя зад себе си силен и проспериращ режим и социална стабилност. Тя се превръща в най-възрастния владетел в китайската история. Погребана е в провинция Шънси, централен Китай. Въпреки всичко, което успява да постигне за благоустройството на Китайската държава, историците не се отнасят особено мило с нея, описвайки я като човк, който „има сърце на змия и характер на вълк“ и като жена „ мразена от богове  и хора“. В днешно време обаче, много учени и историци твърдят, че бруталността й не е била по-различна от тази на мъжете императори по онова време.

    Горчиво-сладката история на шоколада

    За повечето от нас хапването на шоколад е истинска наслада. Истината обаче е, че историята на най-вкусното нещо може би е по-трудна за преглъщане.

    Вече има едва ли не безкрайно разнообразие от различни видове шоколади. Но как се е стигнало до тук? Първата най-известна употреба на какаото идва от Еквадор, където са открити 5500-годишни керамични съдове и хаванчета, съдържащи следи от теобромин – знак, че там се е използвало какао. Счита се, че шаманите са използвали такива предмети, за да приготвят халюцигенни отвари. В първите шоколадови фабрики работниците разбивали какаовите зърна, използвайки тежки цилиндрични камъни, наречени „мано“ като преди това поставяли зърната върху специален назъбен камък, наричан „метате“ – уреди, открити от археолозите в Еквадор. В преработката на какаото се използвал и огън, който да направи зърната по-меки, за да може да се образува нещо като паста, след което се оставяли да изстинат или се потапяли в гореща вода, за да стане горещ шоколад.

    Самите какаови зърна, които също обитават Веракрус и други части на Мексико са били използвани по-активно през 1737 година и то по доста интересен начин. Те били използвани като валута – доказателство, че понякога парите наистина растат по дървета, ако не навсякъде, то поне в някои части на света. Една пуйка например струвала 100 какаови зърна.

    През 14 век само търговците, воините, членовете на благородните и кралските семейства можели да си позволят да консумират какаови напитки. Те ги пиели от златни или от гравирани чаши. След като испанците колонизират Мексико през 16 век, те откраднали рецептата за горещия шоколад и се опитали да я запазят в тайна от останалите народи. В писмо от 1520 година Ернан Кортес пише писмо до Чарлс V, в което описва валутата, представляваща какаови зърна като „нещо, наподобяващо бадеми“ и споделя, че местните произвеждат горещ шоколад. Говори се, че Христофор Колумб, когато пристигнал на място, което днес е някъде в Никарагуа, 2 века преди Кортес, бил посрещнат от местните с горчива, лютива шоколадова напитка.

    Все пак се счита, че Кортес е първият, който внася шоколада в Европа, въпреки, че няма достатъчни и пълни доказателства за това. Той носи няколко подаръка на Чарлс V, но сред тях не са открити какаови зърна или шоколадови напитки. Някои изследователи оспорват тази теория, твърдейки, че по времето, когато какаовите зърна са представени на Европа, конкистадорите отдавна са били забравени. В крайна сметка шоколадът става популярен в Европа, може би благодарение най-вече на еврейски търговци, които били прогонени от Испания и се отправили към Холандия.

    Chocolate and cocoa beans

    Някъде около 1580 година започнали редовните доставки на какао през океана. Кралските семейства на Испания и Франция харесали напитката и започнали да я представят в различни аристократични кръгове в Европа, понякога я предстаявли по време на своите сватби, партита или дипломатически срещи. В средата на 19 век премахването на таксите на шоколада означавало, че всеки може да се възползва от страхотния вкус на шоколада, а това от своя страна допринесло за бързото развитие на производстовот му – фабриките се усъвършенствали и започнали да произвеждат по-големи шоколадови парчета за много по-кратко време. Така шоколадът се превръща в първата стимулантна напитка в Европа.

    Ето как числото 3.14 получава названието „пи“

    “Пи“ – едно от най-популярните числа. Използва се за пресмятане на обиколката и лицето на кръг. „Пи“ репрезентира числото 3.14159… – число, което има безкраен брой знаци след десетичната си запетая. И тъй като няма предсказуем модел на числата, никога не можем да знаем всички.

    През математическата история, един от най-големите проблеми бил да се пресметне съотношението между обиколката и диаметъра на кръга. Уилям Скааф веднъж казва: „Вероятно ниой друг математически символ не е бил обграден от толкова мистерия, романтизъм, неразбирателство и човешки интерес, както числото „пи“.

    Важността на „пи“ е разбирана от хората още преди 4000 години. Вавилонците и египтяните са хората, които първи започват да го използват. Говори се дори, че именно те са откривателите му. Не е ясно как тези народи са открили числото, но някои източници твърдят, че те просто са нарисували няколко кръга и са измерили обиколката и диаметъра му с помощта на въжета. Те използват този метод и откриват, че „пи“ е малко по-голямо от 3 и започват да използват 3.125 като негова стойност. Едва след това древногръцкият математик Архимед, който живял през 3 век пр. Хр.  и е считан за най-великия математик на древния свят, прави първите реални и обстойни пресмятания на числото и всъщност има най-голяма заслуга в откриването му.

    Само 2 века след смъртта на Архимед, светът преживява упадък по отношение на числата и математиката – светът започва да брои годините наобратно – от 0 до 1000, а след това арабите развиват допълнително математиката и включват в нея и тригонометрията.

    Въпреки че индо-арабската бройна система, както е позната в днешно време, е представена на Европа от Герберт д‘Уарийак (който става папа Силвестър II през 999 година) още през 10 век, а по-късно и от Фибоначи в началото на 13 век, Европа бавно усвоява тези свои знания, опитвайки се да балансира между прогреса си в науката и търговията.

    Едва през 1665 година сър Исак Нютон записва 16 числа на „пи“ като по-късно споделя, че се е чувствал засрамен от това колко време е работил по числото, защото щяло да изглежда като че ли си няма друга работа.

    Налага се да изминат 2 века от откритието на Архимед, за да се появи и името „пи“.  С други думи – гръцката буква „пи“, служеща за означение на числото, не е избрана от откривателя му Архимед. Британският математик Уилиям Джоунс среща гръцката буква и символа й през 1706, а швейцарския математик Леонард Ойлер, който работи за Екатерина Велика, я популяризира.

    Той решава, че гръцката буква Pi прилича страшно много на английската буква P, с което се означава периметъра на кръга и затова счита, че именно тя е най-добрият символ, с който би могло да се отбележи числото 3.14.

    В началото на 20 век хората знаеха около 500 цифри от „пи“. Сега, с напредването на компютърните технологии, които превзеха математическия свят и позволиха на математиците да подобрят и дори надградят знанията си, вече знаем около 6 милиарда от числата след десетичната му запетая. Кой знае какво ни очаква в бъдещето и колко повече информация бихме могли да съберем за числото „пи“ през следващите години?

    По какво най-много си приличат хората и маймуните?

    Ще се съгласите ли, че понякога част от нас наистина прилича на маймуните? Те са нашите най-близки предци, същества, които споделят 99% от нашето ДНК и се държат като нас повече от всички останали животни на планетата Земя. Ето по какво най-много приличат на нас:

    1. Съществуват серийни убийства между маймуни

    През 1975 година Джейн Гудал става свидетел на раждането на първото шимпанзе сериен убиец. Името й е Пешън (от английски – страст) и интересното е, че тя не извършва убийствата сама. Пешън предава страстта си към убийствата на следващите поколения, учейки децата си на терор, убийства и канибализъм.

    Първата жертва на Пешън е шимпанзе на има Гилка. Тогава Гилка точно е станала майка и стои с новороденото си дете в ръце, когато Пешън изскача от един храст зад нея. Гилка е нападната и пребита. След всичко това, Пешън взема бебето на Гилка, убива го и го изяжда, споделяйки „плячката“ с децата си. Така потомците на Пешън лесно се научават на канибализъм. Когато Гилка ражда още едно дете година по-късно, дъщерята на Пешън – Пом атакува Гилка, преследва я, а след като я хваща, краде и убива и второто й дете. Само месец по-късно Пом отново атакува, но този път не Гилка, а детето на друго шимпанзе на име Мелиса.

    Въпреки че Гудал вижда и трите атаки, тя скоро осъзнава, че за последните две години само едно бебе е успяло да оцелее – Пешън е успяла да измъчи всички чужди деца там. За да успее да запази всички шимпазета живи и здрави, Гудал назначава екип от хора, който да следи всяка стъпка на Пешън.

    1. Маймуните могат да се пристрастят към алкохола и филмите за възрастни

    Веднъж едно семейство решава, че иска да отгледа шимпанзето Люси така, както се отглежда едно истинско дете. Те й позволяват да стои на масата и да вечеря редом с тях. Странното в случая е, че Люси започва да харесва нещата, които и хората харесват. Съвсем скоро тя започва да пие джин, уиски и вино. Често разглежда списанията, които намира в къщата и мастурбира.

    Люси не е единствения такъв случай. Шимпанзетата могат да се пристрастят към употребата на алкохол и към филмите за възрастни. Има известен случай за едно друго шимпанзе, което няколко руски туристи накарали да опита алкохол и тютюн. Съвсем скоро се наложило животното да бъде изпратено в рехабилитационен център, където да лекува зависимостите си.

    Интересното е, че при шимпанзетата не е необходима човешка намеса, за да се пристрастят към вредните навици. Група шимпанзета от Гвинея се научават да употребяват етанол, извлечен от палмови дървета. Те често се напивали и ставали агресивни.

    1. Маймуните следват модните тенденции

    Веднъж шимпанзето Джули било забелязано да поставя стрък трева до ухото си. То не служело за нищо. Тя не го изяжда, не е била болна и не й е помогнало да постигне нищо. Но Джули го държи на себе си и всеки път, когато паднело, тя го поставяла обратно на мястото му – до ухото й. Очевидно шимпанзетата около нея решават, че това  е доста добър външен вид. Скоро след като забелязват Джули, те започват да я копират и цялата група поставя стрък трева до ушите си.

    Изследователите са категорични, че ако бяха преместили Джули в друга група, щеше да се получи същия ефект. Веднъж решили, че този външен вид им харесва, те го превръщат в свой идентификационен знак, в техен символ. След като тенденцията със стръка трева нашумяла сред шимпанзетата, те започнали да игнорират онези от тях, които не били „модерни“.

    1. Някои шимпанзета продават тялото си за храна

    Всички знаем, че проституцията е най-древната професия. Когато шимпанзетата си търсят партньор, те често си плащат за това.

    Мъжките често обикалят, търсят и крадат много повече храна, отколкото им необходимо, за да могат да я предоставят на половинката си. Това тяхно действие влияе особено много на сексуалния им живот. Колкото повече храна дава шимпанзето, толкова повече потенциални партньори има. Всъщност онзи мъжки, който е склонен да плати с повече храна, има повече обожателки, отколкото алфа-мъжкаря.

    Най-добрия пример в този случай е с маймуните от семейство капуцинови. Учени провеждат експеримент, с който целят да разберат дали този вид маймуни ще осъзнае какво означават парите, давайки им монети, които можели да разменят за храна. Маймуните веднага разбрали за какво служат парите и съвсем скоро след това започнали да ги използват, за да получават сексуални удоволствия.

    Мъжките били забелязани да подават монети на женските, които от своя страна им позволявали да стават интимни с тях. Когато всичко приключи, женските отнасяли монетите на изследователите, искайки да ги разменят за грозде.

    1. Малките шимпанзета играят с оръжия

    Учените отдавна знаят, че малките шимпанзета обичат да играят с играчки. За женските играта включвала майчински действия и обгрижване на „бебета“. Някои от тях са забелязвани, че вземат дървени пръчки и се държат с тях като с деца. Малките женски се държат точно така, както малките момиченца играят с кукли. Дори когато им биват давани детски кукли, шимпанзетата правят същото  – показват майчинския си инстинкт.

    Мъжките от друга страна, не се интересуват от кукли. Вместо това, събраните пръчки те използват като оръжия. Когато на няколко мъжки им предоставят детски играчки, те избират да играят или с оръжията или с предметите, които се въртят.

    Всичко това са неща, които и ние, хората, правим. За шимпанзетата всичко това е инстинкт. Колкото повече тестостерон имат, толкова по-склонни са да си играят на убийство.

    1. Водят войни, продължаващи с години

    Много малко видове животни посягат на собствения си вид. Повечето животни ловуват други видове или създават съобщества и ловуват заедно. Само малка част от животните биха убивали себеподобни. Шимпанзетата са едни от тях – те дори започват войни.

    Обикновено шимпанзетата се бият за територия. Събират се групи, които да нахлуват в територии на други групи и да завладяват земите им. Първоначално те дават шанс на враговете си да избягат. След това ги сплашват, крещейки или изкоренявайки дърветата от корените им, за да могат жертвите им да видят какво би могло да им се случи.

    Понякога враговете се плашат и успват да избягат, но има случаи, в които другите шимпанзета не се страхуват. Всичко ескалира страшно бързо и се започват битки, които са повече от брутални. По-силните шимпанзета дори оставят жертвите си осакатени и окървавени.

    Първата такава война, която е била изследвана, е наречена „Войната на шимпанзетата от Гомбе“ и продължава 4 години – от 1974 до 1978. Група шимпанзета се разделя на две по-малки групи, наречени Кахама и Касакела. Скоро след раздялата Касакела започват да проявяват ярост. Те причаквали самотни шимпанзета от Кахама и ги пребивали.

    Интересни факти за езиците по света

    • Регистрирани са над 6000 различни езика
    • Около 50 от тях се използват от 4,1 млрд. души, което е около 60% от световното население. Останалите 40% говорят 10те най-разпространени езика.
    • В Папуа Нова Гвинея съществуват около 800 езика, което съставлява около 15% от всички езици по света.
    • Африка притежава над 1000 различни езика.
    • ООН използва 6 официални езика: английски, френски, арабски, китайски, руски и испански.
    • Най-дългата азбука е камбоджанската. Състои се от 74 букви.
    • Китайската писменост е базирана на 40000 йероглифа.

     

    • Езикът таки таки, говорим в Западна Френска Гвиана и Суринам, е съставен само от 340 думи.
    • Адвокатите и лекарите използват във всекидневието си средно 15000 думи, квалифицираните работници – между 5000 и 7000, а фермерите – около 1600.
    • През ХIХ век знакът „&“ е бил част от английската азбука.
    • През XVIII век Бенджамин Франклин е преброил над 200 синонима на думата „пиян“.
    • В повечето езици думата „мама“ започва с буквата „м“.

     

    • Интересно е разпределението по езици в Интернет пространството. Според статистиката най-голям е броят на англоговорящите потребители, следван от тези, които използват китайски. Най-разпространените 10 езика се използват от около 85% от потребителите в Интернет пространството.
      Langues1

     

    • Друг интересен показател е езикът, на който е написано интернет съдържанието. Водещ отново е английският език:

    Langues2

     

    Интересни факти за червената панда или на кого е кръстен браузерът Mozilla Firefox

    Червената панда е застрашен вид. Основните заплахи идват от загуба на местообитания, човешка намеса и бракониерство. Те са защитени със закон в Индия, Бутан, Китай, Непал и Мианмар.

    Червена панда

     

    Любопитен факт е, че браузерът Mozilla Firefox е кръстен на червената панда(Firefox или Red Panda на английски език).

    Физически характеристики

    Червените панди могат лесно да бъдат различени по червеникавата си козина, която играе ролята на камуфлаж в короните на иглолистните дървета, където клоните са покрити с туфи от червено-кафяв мъх и бели лишеи. Дълга, груба защитна козина покрива цялото им тяло, а под нея имат меко и гъсто вълнено кожухче. Лицето им е преобладаващо бяло с червеникаво-кафяви ивици през очите, достигащи до устата и напомнящи за следи от сълзи. Червената панда има дълга, пухкава опашка, която помага на този дървесен вид да пази равновесие.

    Червената панда е единственото азиатско месоядно животно, което има гъста козина по стъпалата на краката; най-близкият паралел е полярната мечка. Червената панда има специални жлези, разположени между лапите, които ѝ служат да маркира територия. Това става чрез изпускане на безцветна течност, чиято миризма е неуловима за човека.

    Червените панди се катерят добре, използвайки дърветата за подслон и слънчеви бани през зимата.

    Също като при голямата панда, червената панда има „палец“ – изменена кост, която им помага да държат бамбука, докато се хранят.

    Червената панда е единственият жив представител на семейство Ailuridae. Първоначално, през 1825г., тя е били класифицирана към семейството на миещите мечки, но на база на последните ДНК анализи, е отделена в самостоятелно семейство.

    Размери

    Възрастните представители на червената панда тежат между 3,7 и 6,2кг. и са дълги около 56-62,5см. без опашката, която е още около 40см. дълга. Мъжките и женските не се различават по външен вид.

    Разпространение

    Червената панда обитава райони от Северен Мианмар до югозападните провинции на Китай. Среща се и в подходящи местности в Непал, Индия и Тибет.

    Общуване

    Като цяло червената панда е тихо животно, но в непосредствена близост могат да бъдат чути звуци подобни на квичене и сумтене. Те могат и да съскат. За да се спасят от хищници, като леопарди и чакали, пандите се качват на дървета или скали, където се скриват в червени лишеи и мъхове. Малките панди издават подобен на писък звук, за да сигнализират за опасността.

    Храна и хранителни навици

    За разлика от голямата панда, която консумира буквално цялата надземна част на бамбуковото стебло(включително и дървесния ствол), червената панда яде избирателно най-хранителните листни връхчета.

    Червената панда

    Техниката на хранене на червената панда е същата като при голямата панда. Тя откършва бамбукови стъбла с предните си лапи и откъсва избрани листа с устата си. Може също да рови в земята за корени, сочни треви, паднали плодове, насекоми, както и понякога да убива и яде птички и дребни бозайници.

    Бамбукът съставлява 85 до 95% от хранителния режим на червената панда. Това води до ограничени енергийни запаси през по-голямата част от годината.

    Сън

    Червените панди могат да бъдат активни по всяко време на денонощието, но най-вече при заздрачаване и зазоряване. Средно, те са будни през 45% от деня, но са по-активни при по-студено време, най-вече по време на зимния сезон на чифтосване. Въпреки това, при значително по-ниски температури, червената панда може да спи, забавяйки метаболизма си и нормализирайки го на всеки няколко часа, за да се събужда и да търси храна. Това им позволява да изразходват много малка енергия (почти колкото един ленивец), което е много важно предвид ниското хранително съдържание в тяхната диета.

    Продължителност на живота

    Червената панда живее около 22 години. На около 12-14-годишна възраст започват да проявяват симптоми на застаряване. След тази възраст женските не забременяват повече.