Търсене
Още
    Начало Блог Страница 196

    Как е бил извършен един от най-успешните въоръжени грабежи в историята

    iskamdaznam
    -
    0
    Как е бил извършен един от най-успешните въоръжени грабежи в историята

    Доста дълго време въоръженият грабеж, известен като Ударът в Бринкс, е бил най-успешният в историята на САЩ. Случил се е в Бостън, на ул. „Принс Стрийт“ 165, в централата на Brink Incorporated, на 17 януари 1950 година.

    Грабежът е бил много внимателно планирал и брилянтно изпълнен, а крадците задигнали над 2 милиона долара. Те се превърнали и в местни герои – по някаква причина банковите обирджии в Бостън били на почит по онова време. И тъй като тази история е вероятно непозната на по-младите ни читатели, сега ще ви я разкажем.

    Идеята за грабежа се родила в съзнанието на един здравеняк от Норт Енд на име Тони „Дебелака“ Пино. Той започнал да наблюдава централата на компанията Brink, разположена на ул. „Принс Стрийт“ , знаейки, че те менажират огромни суми пари и ценни книжа на дневна база като част от дейността им на местно ниво. Бавно в съзнанието на Пино започнали да се оформят планове. От прикритието на близките покриви и стаи с изглед към сградата на Brink, Пино забелязал, че доста често служителите на компанията остават незащитени докато боравят с големите суми пари. Той бил убеден, че един успешен грабеж бил напълно възможен. Но е щяло да бъде трудно и определено е имало нужда от много дисциплиниран екип, който да изпълни плана.

    Следващата му стъпка е била да намери този екип. За тази цел Пино се е обърнал към двама стари познайници от подземния свят: Стан „Гас“ Гусциора и Джоузеф „Специалиста“ О‘Кийф. И двамата идвали от улиците на Бостън и били специалисти в областта си. Гусцориа бил много силен физически, а за О‘Кийф се знаело, че е много спокоен, пресметлив и изключително интелигентен крадец. Заедно те щели да планират и да изпълнят най-великия грабеж в историята на САЩ.

    Множество различни планове били обсъдени. Една от схемите била крадците да се вмъкнат в сградата сутринта и да спечелят преднина. Друга идея била да се вземе за заложник един от шефовете на компанията и да бъде принуден да отвори трезора с парите. О‘Кийф обаче смятал, че трябвало да има и по-добър начин. Той и Гас в крайна сметка разбрали как да влязат в сградата на Brink през нощта, през един изоставен гараж. Щом се вмъкнали, те започнали да тършуват из трезора. Ключът към успешния грабеж, разбрали те, се съдържал в това да обезвредят алармената система на Brinks, която била нагласяна в около 07:00ч. всяка вечер.

    Вследствие на тези приготовления, на О‘Кийф му дошла идеята да се премахнат всички ключалки от вратите на трезора с парите. Той смятал, че е възможно ключалките да се махнат, след това да се извадят нови ключове и ключалките да бъдат подменени с такива, които крадците щели да бъдат в състояние безпроблемно да отключат.

    Ако успеели да направят това, то тогава щели да могат да влязат в сградата през деня без да активират алармата. И така, основният план за грабежа бил съставен. Седем мъже щели да влязат в сградата, използвайки собствени ключове. Щели да обезвредят служителите на трезора и да вземат всички пари в брой. Шофьорите щели да ги чакат отвън, в колата, предназначена за бягството.

    Друг човек щял да ги посрещне в тайно жилище след удара, за да си разделят печалбата.

    Крадците успели да намерят униформи, които изглеждали точно като униформите на служителите на Brink. Датата за операцията била насрочена за 17 януари 1950 година.

    На ул. “Prince Street” 165 О‘Кийф и хората му влизат в сградата на компания Brink, въоръжени с пистолети, въжета, чанти и тиксо. Слагат си маски, предназначени за Хелоуин и се отправят право към трезора. Отивайки право при шокираните служители, те изваждат пистолетите си и заплашват всички, казвайки им да пазят тишина. Няколко служители биват избрани, за да придружат крадците до трезора и там напълнили с пари няколко чанти. Всичко приключва за около 20 минути.

    Обирджиите напускат сградата с плячката си и отпрашват с колата, оставяйки стъписаните служители да се чудят как всичко това е успяло изобщо да се случи.

    Всеки от крадците получава по 100,000 долара като дял от грабежа.

    Когато изтекли новини около кражбата, шефът на полицията в Бостън събрал екип от над 150 полицаи, за да ги осведоми какво се е случило. В същото време, въображението на всички хора е било буквално запленено от случилото се.

    Крадците се били измъкнали невредими, а никой не ги разпознал. Имало само няколко догадки относно самоличностите им, но не и истински следи и скоро историята вече не била обект на общественото внимание.

    Но, както често се случва, се оказало, че крадците сами са се издали. Лакомията, завистта и подозрението щели да ги обрекат. О‘Кийф и Гусцориа щели в крайна сметка да се окажат арестувани за съвсем други престъпления и да бъдат осъдени да лежат в затвора в Пенсилвания. Докато те били в затвора, „приятелите“ им похарчили техните части от грабежа.

    В крайна сметка, полицията открила и части от колата им на едно сметище. Крадците се били опитали да я заровят, но замръзналата земя осуетила намеренията им.

    Малко време оставало и щели да изтекат трите години давност на случая, след което той щял да бъде приключен. Освен ако не се случел някакъв пълен обрат по случая, хората във ФБР щели да бъдат безсилни да направят каквото и да било.

    Когато О‘Кийф бил освободен от затвора и разбрал, че приятелите са похарчили парите от неговия дял, той побеснял. В редица машинации, които са много дълги за описване и проследяване, О‘Кийф взема отчаяни мерки, за да се опита да си върне собствения дял от останалите членове на бандата. Скоро, О‘Кийф за малко не бил убит.

    Той бил ранен и това дало шанс на агентите на ФБР да се опитат да го настроят против някогашните му съучастници. Те се обосновали с факта, че по-голямата част от бившите членове на бандата били забогатели, докато за него не било останало нищо от Ударът в Бринкс.

    Малко по-малко суровата визия на О‘Кийф започнала да се пропуква. Изпълнен с гняв, използван и след това захвърлен, той решил да се разприказва пред ФБР. Той им дал имената на останалите участници в грабежа и описал в детайли как точно го били извършили.

    С помощта на тази ценна информация, прокурорите повдигнали обвинения срещу всички оцелели от бандата (двама от тях били вече починали към този момент).

    След приключването на процеса, който се провел в Бостън през 1956 година, всички били осъдени на доживотен затвор.

    О‘Кийф бил третиран по-различно, имайки се предвид факта, че помогнал в разрешаването на случая. Властите честно признали, че без негова помощ престъплението никога нямало да бъде разкрито.

    През 1960 година самоличността му била променена, а 16 години по-късно О‘Кийф си отишъл от този свят. По-голямата част от плячката от Ударът в Бринкс никога не била открита. Не е възможно да се направят точни изчисления на откраднатата сума, но спокойно можем да кажем, че около 1 милион долара от обира са били скрити и не са намерени до ден днешен.

    Осем бозайници, които са клонирани след овцата Доли

    iskamdaznam
    -
    0
    Осем бозайници, които са клонирани след овцата Доли

    През февруари се отбелязват 20 години, откакто учените представиха първото успешно клониране на бозайник- овцата Доли.

    Клонирането на Доли от екипа на института Розлин, в Университета на Единбург в Шотландия, проправя път  на изследователите в опитите да клонират редица други бозайници. Преди Доли, учени са успели да клонират бозайници само чрез разделяне  на растящите ембриони.

    От обявяването на раждането на Доли, десетки други видове са клонирани от възрастни клетки, включително и много бозайници. Тук са изброени осем  от тях.

    Прасета

    През 2000 г., PPL Therapeutics, същата компания, която работи с института Розлин при клонирането на  овцата Доли, обяви, че е клонирала пет женски прасета от възрастни клетки от свине. Прасенцата са наречени Мили, Криста, Карел, Дотком  и Алексис. Резултатите са публикувани в списание Nature.

    Котки

    През 2001 г. учени от Тексаския университет  клонират котка. Котенцето е родено на  22 декември 2001 г.,  от  сурогатна майка, според твърденията, публикувани в Nature.

    Въпреки че котето, чийто прякор е CC- съкратено от  Carbon Copy- е генетично идентично с котката Rainbow, окраските по козината изглеждат различно. Това вероятно се дължи на фактори, свързани с развитието, които са различни от генетичните. CC има свои котенца няколко години по-късно.

    Елен

    Изследователи  от  Texas A & M  клонират  белоопашат елен, с  прякор Дюи, през 2003 г. Той е роден от сурогатна майка на 23 май  2003 г., и  е клониран  от кожни клетки, взети от починал белоопашат елен. Дюи е все още жив.

    Коне

    През 2003 г. учени в Италия клонират женски кон, който кръщават Прометей. Интересното е, че женската,  родила Прометей също била донора на генетичния материал, според проучването. Авторите отбелязват,  че успешното клониране на Прометей помага да се разсее съмнението, свързано с това, че може да бъде опасно  за една майка да носи плода, който е  генетично идентичен на нея. Техните резултати са публикувани в Nature през 2003.

    Кучета

    Изследователи в Южна Корея клонират куче през 2005 г. Кученцето, наречено Снупи, е родено на 24 април 2005 г. То е клонирано от клетки на кожата, взети от афганистанска хрътка. Снупи е единственият  оцелял след  като 1095 кучета ембриони се имплантират във  123 сурогатни майки, а накрая имало само  две раждания (другото кученце е починало няколко седмици по-късно). През 2008 г. Снупи ражда свои кученца.

    Мишки

    През 2008 г. учени от Япония обявяват, че са клонирали мишки с помощта на клетки, които са били замразени при минус 4 градуса по Фаренхайт (минус 20 градуса по Целзий) в продължение на 16 години. След размразяването на  тези клетки, учените открили, че са разкъсани, но  все пак успели да извлекат  ДНК, необходима за производството на здрави клонирани мишки, според изследването, публикувано през  2008.

    Диви кози

    През 2009 г., науката има нов тласък: група изследователи съобщават, че за първи път успели да клонират Bucardo (вид дива коза). Екипът с членове от Испания, Франция и Белгия използва  клетки от запазените проби от Bucardo, заловен през 1999 г.,  за да създадат клонирано животно. Въпреки това, ярето умира само няколко минути след раждането си заради дефекти в дробовете. Изследването е публикувано през 2009г.

    Сиви вълци

    През 2005 г. изследователи от Южна Корея клонират  застрашения сив вълк, от който произлизат две  кученца: Snuwolf и Snuwolffy. Едното кученце е родено на  18 октомври 2005, а другото-на 26 октомври  2005. Те са произлезли от генетичен материал, взет от клетките на ухото на женски вълк. Кучета са били използвани като сурогати за малките на вълка, според изследването, което е публикувано в списание „Клониране и стволови клетки“ през 2009 година.

    Факти за чудовището Гила

    iskamdaznam
    -
    0
    Факти за чудовището Гила

    Чудовищата Гила са най-големите гущери  в  Съединените щати.  Получават името си от басейна Гила на река Аризона, където са открити за първи път. Тези чудовища са едни от общо двата отровни вида гущери в света.

    Размер и описание

    Чудовищата Гила имат големи и здрави тела с малки и дебели опашки. Обикновено достигат до 50 см и тежат  около 4 кг, според  National Geographic.Имат широки вратове и глави, а очите им са черни. Телата им са покрити с ярки черни, розови, жълти и оранжеви окраски. Широките им крака завършват с дълги и остри нокти.

    Среда на живот

    Тези гущери се срещат в Сонора, Мохаве и пустините в  югозападната част на САЩ и северозападната част на Мексико. Те прекарват 95% от живота си в своите домове, които са подземни дупки, разположени в скалисти предпланини.

    Навици

    Част от гущерите обичат да лежат и да се радват на слънчевите лъчи. Всъщност освен храната, слънчевите бани са единствената причина, поради която Гила излизат от домовете си. Активността им зависи от времето. Ако е много горещо,  може да излязат само през нощта. Ако пък е хладно, ще се покажат още докато слънцето изгрява.

    Потомство

    Както другите гущери, Гила снасят яйца. Женската може да снесе от 3  до 13 яйца и ги мъти в продължение на около 4 месеца. Яйцата обикновено са около 6,3 см дълги и тежат около 40 г. При раждането бебето е с дължина около 16 см.

    Гила съзряват от 3 до 5 години и живеят между 20 и 30 години.

    Хранене

    Чудовищата Гила са месоядни. Тъй като са мързеливи, предпочитат лесна плячка като яйца или новородени бозайници.  Те дори не дъвчат храната си- лесно поглъщат яйцето цяло. Могат да се хранят и с жаби, гризачи, насекоми, гущери и червеи. Ако не могат да излязат за храна не е проблем.  Те трупат мазнини в опашките си и могат да изкарат без да се хранят няколко месеца. Това е в помощ през зимата, когато прекарват целия сезон в домовете си.

    Захапка

    Гущерите Гила използват отровната си слюнка  за отбрана. Когато бъдат нападнати, те забиват противника си към земята и не го пускат.  Токсинът се освобождава от жлезите в челюстите им  и достига жертвата, чрез зъбите, които са забити в кожата ѝ. Гила дъвчат плътта, за да се уверят, че отровата е в жертвата.

    Хапането е  доста болезнено, но в повечето случаи  не е смъртоносно за хората. Болката обикновено е само в ухапаната област. Може да предизвика локализирано подуване, гадене, повръщане, високо кръвно налягане, отпадналост.

    В момента няма лечение при ухапване от този гущер.  Първата стъпка е да накарате гущера да се оттегли. Първа помощ  може да включва  напояване на раната с вода. Раната трябва да се провери за останал зъб. Всеки, който е ухапан, трябва да потърси незабавно медицинска помощ.

       Природозащитен статус

    Чудовищата Гила са посочени като почти застрашени в Червения списък на застрашените видове. Смята се, че числеността им намалява, въпреки че  не е направено точно  преброяване.

    Големите райони, които гущерите обитават са защитени.

      Други факти

    Другият вид отровен гущер е Мексиканският формован гущер (Heloderma horridum),  с който са тясно свързани. Той също използва отровата си, за да убие жертвата си.

    Въпреки, че не са най-активните животни Гила са готови да се качат на кактус, само за да стигнат до гнездо с яйца.

    Това, което покрива кожата на Гила се нарича остеодерми. Смята се, че ярките цветове предупреждават хищниците да стоят настрана, защото приличат на ярките цветове на отровните жаби.

    Гущерите използват огромните си опашки за баланс, докато вървят.

    Има лекарство за лечението на  диабет  тип  2, в чиято основа има протеин от слюнката на чудовището Гила. Лекарството се нарича „гущеров шиш“.

    Електрическите пясъци на Титан

    iskamdaznam
    -
    0
    Електрическите пясъци на Титан

    Експерименти, проведени от изследователи от Georgia Institute of Technology, сочат, че частиците, които покриват повърхността на най-голямата луна (спътник) на Сатурн – Титан, са заредени с електрически заряд.

    Когато вятърът духа достатъчно силно (с приблизително 15 мили в час), несиликатните зрънца по повърхността на Титан се активизират и започват да подскачат и да се движат, аналогично на начина, по който се движат песъчинките по плажа при силен вятър.

    Докато тези частици се сблъскват, те придобиват електрически заряд вследстие на триенето помежду им, както един балон би се наелектризирал ако започнете да го търкате в косата си, и се слепват по начин, по който песъчинките на Земята не биха могли – вследствие на това спират да се движат. Частиците запазват своя заряд в продължение на дни или цели месеци и прикрепят към себе си други въглеводородни субстанции..

    Откритието е било публикувано в сп. Nature Geoscience.

    „Ако вземете купчинки от зрънцата и построите пясъчен замък на Титан, то най-вероятно той ще издържи седмици наред вследствие на електростатичните си качества“, казва Йозеф Дуфек, професор от Georgia University и съавтор на проучването.

    „Който и да е космически кораб, който кацне в област на Титан, изпълнена с този гранулоподобен материал, ще има сериозни проблеми с това да остане чист.

    Тези открития имат потенциала да помогнат за обяснението на странния феномен. Преобладаващите ветрове на Титан духат от изток на запад, по цялата повърхност на луната, но пясъчните дюни, които са високи почти 300 фута, изглежда са се формирали в противоположната посока.

    „Тези електростатични сили увеличават силата и прага на триенето“, казва Джош Мендез Харпър, геофизик в University of Georgia, който е и главен автор на научния труд. „Това прави песъчинките толкова прилепчиви и кохерентни, че само много силни ветрове ще бъдат в състояние да ги помръднат. Преобладаващите ветрове на Титан не са достатъчно силни, за да могат да формират тези дюни.“

    За да тестват частиците в подобни условия, каквито са условията на Титан, учените направили малък експеримент в съоръжение с много високо налягане в тяхната лаборатория. Те поставили зрънца нафталин и бифенил – две токсични, богати на въглерод и водород съединения, за които се счита, че съществуват на повърхността на Титан, в малък цилиндър. След това завъртяли тръбата за около 20 минути в суха, чисто азотна среда (атмосферата на Титан се състои от 98 процента азот). След това, учените измерили електрическиа потенциал на всяко зрънце, което излязло от тръбата.

    „Всяка от частиците се бе заредила добре и около 2 до 5 процента изобщо не излязоха от барабана на съоръжението“, казва Мендез Харпър. „Те се бяха залепили от вътрешната й страна и се бяха слепнали една за друга. Когато проведохме същия експеримент с пясък и вулканична пепел, използвайки подобни условия, каквито имаме на Земята, всички частици излязоха от барабана. Нищо не залепна.“

    Пясъкът на Земята има свойството да носи електрически заряд когато се движи, но зарядът му е много по-слаб и изчезва много бързо. Това е и една от причините, че имате нужда от вода когато строите пясъчни замъци – тя държи замъка цял. Нещата не са такива на Титан обаче.

    „Тези несиликатни, гранулоподобни материали имат способността да запазват електростатичните си заряди в продължение на дни, седмици или месеци при условия на много слаба гравитация“, казва Джордж Макдоналд, завършващ студент в School of Earth and Atmospheric Sciences, който също е взел участие в експериментите.

    Визуално, Титан е небесното тяло в Слънчевата система, което най-много прилича на Земята. Информацията, събрана от няколко прелитания на Cassini покрай Титан от 2005-та година насам, показват, че там има големи течни езера на полюсите, както и планини, реки и вероятно – вулкани.

    Вместо да са пълни с вода обаче, езерата и реките на Титан са пълни с метан и етан, добре поддържани благодарение на честите валежи от облаци, пълни с въглеводород.

    Налягането по повърхността на Тиван е малко по-високо от това на нашата планета – да се стои на повърхността му би било същото като да се стои на 15 фута под водата тук, на Земята.

    „Екстремната физична среда на Титан изисква от учените да мислят различно за това какво до момента са научили от динамиката на частиците на Земята“, казва Дуфек. „Формированията на Титан са повлияни от сили, които не се срещат често на Земята и тук не оказват такова влияние. Титан е странен, електростатичен свят.“

    Прелитане през Северното сияние /Видео/ – самолетна линия пренася пасажерите си през южните светлини

    iskamdaznam
    -
    0
    Прелитане през Северното сияние /Видео/ – самолетна линия пренася пасажерите си през южните светлини

    На 23 март пасажерите на една самолетна линия успели да заснемат спираща дъха гледка на аурора аустралис – грандиозното светлинно шоу, известно като Северното сияние – във въздуха, пътуващи на полет, който били резервирали, за да ги пренесе директно през сърцето на това светлинно шоу.

    Чартърният полет до Северното сияние бил първият по рода си в Южното полукълбо. Той пренесъл 134 пътници на двупосочно пътуване до Антарктическия кръг, водещо началото си от Dunedin Airport (DUD) в Нова Зеландия и извършено от самолетната компания Air New Zealand, с полет NZ1980, на самолет Boeing 767-319(ER), според FlightRadar24 – уебсайт, който проследява въздушния трафик в реално време.

    Те излетели от летище DUD, намиращо се на Южния остров в Нова Зеландия на 23 март, в 21:23ч. местно време и кацнали обратно на летище DUD на 24 март, в 04:54ч. сутринта местно време, извършвайки полет с продължителност от 7 часа и 31 минути, докладва FlightRadar.

    Астрономът Йън Грифин, директор на Otago Museum в Дунедин, организирал пътуването, съобщавайки за предстоящото събитие през месец октомври, 2016 година. Билетите били разпродадени по двойки – места директно до прозореца и съседните на тях места, а цената им възлизала на 3,950 новозеландски долара (което е 2,776 щатски долара) за два билета в икономична класа и 8,500 новозеландски долара (или 5,972 щатски долара) за два билета в бизнес класа, казва в. New Zealand Herald. Абсолютно всички билети били разпродадени в рамките на само 5 дни, казва Associated Press (AP).

    Грифин се вдъхновил да организира чартърен пасажерски полет до южните светлини след като самият той станал свидетел на това невероятно природно явление по време на полет на Stratospheric Observatory for Infrared Astronomy (SOFIA) – обсерватория, която се намира на борда на Boeing 747 и носи на борда си изключително мощен телескоп на NASA, споделя той пред телевизия TVNZ през октомври.

    Въпреки, че тази гледка не била нищо ново за Грифин, той описва това, което е видял, като „абсолютно брилянтно“ пред Associated Press. „Бяхме точно под него. Имаше красиви течения от светлина, светлините на аурора аустралис. Частите със зелен цвят, които се движат изключително бързо – те създават у човек усещането, че се взира в зелена, много бързо течаща река“, казва той.

    Използвайки хаштаг #flighttothelights (#полет до светлините), пасажерите на самолета споделили зашеметяващи снимки на аурора аустралис в социалните медии. Когато художникът и фотограф – Рене Бъртон, качил снимка в Инстаграм, изобразяваща как крилото на самолета е осветено от блестящите зелени светлини, той добавил още един хаштаг: #nofilterneeded (#няма нужда от филтър).

    Видео, публикувано в Youtube показва една точка светлина, която се движи много бързо и се появява извън самолета за около 23 секунди във видеото, карайки някои от хората, гледали видеото да предполагат, че човекът, заснел клипа е успял да запечата на камера метеорит.

    Но пасажерът, който заснел видеото, Стивън Вос, лекар и астрофотограф, отговаря на коментарите на видеото в Youtube, че само привидно обектът се движи с много голяма скорост, защото клипът е заснет с техника за забързване на времето.

    В реално време обектът се е движел със значително по-ниска скорост, за да може да се твърди, че е метеорит или комета. По-вероятно е да е бил някакъв изкуствен спътник, „най-вероятно Международната космическа станция“, отговаря Вос.

    Вос заснел клипа, с продължителност от 24 секунди, докато самолетът се движел на юг, по предварително зададен курс, който имал за цел да прихване 66-тия паралел – паралел, който се намира на 66 градуса южно от Екватора и от международната разпределителна линия, написал той в описанието на видеото.

    ВИДЕОТО:

    Сиянията  – линии от зловещо светеща светлина, които се носят в непредвидени посоки из нощното небе – те обикновено се появяват на високи северни или южни географски ширини, и са известни като аурора бореалис в Северното полукълбо, и като аурора аустралис в Южното полукълбо, казват от NASA.

    Мистериозното явление е изключително динамично, а светлината образува фигури, които непрекъснато се местят и променят. Сиянията се появяват когато енергията на слънцето и частиците светлина преминат през някое магнитно поле в областта на Северния или Южния полюс. Когато тези заредени частици започнат да си взаимодействат с газовете в атмосферата, резултатът е появата на красиво оцветени светлини. По начало сиянията са зеленикави на цвят, но могат да бъдат и бели, виолетови, сини, розови или червени на цвят.

    Докато сиянията са наистина красиви когато са наблюдавани от далеч, активността на електроните в тях, която всъщност създава това светлинно шоу, има свойството да създава смущения в електричеството и в комуникационните мрежи на Земята, казват от NASA.

    Най-добрите оръжия в Европа за 21 век

    Борислав Киров
    -
    0
    Най-добрите оръжия в Европа за 21 век

    Кои са най-добрите оръжия на бъдещата европейска армия? Създаването на обща, обединена европейска армия, набира все повече скорост, затова сега ще ви представим най-добрите оръжия на Европа, които евентуално биха влезли на въоръжение. Оръжия, които трябва да защитя европейските граници и Европа от нападатели.

    Част от оръжията са все още в проект и предстои тепърва да излязат от заводите, но вече има много информация за тях.

    Leopard 3

     

    Първият в списъка е Leopard 3. Немски танк, съчетаващ в себе си германската технология и качество. Той все още е в проект и ще бъде готов след десетилетие. Очаква се след започване на неговото производство, да влезе на въоръжение в редица европейски страни, превръщайки се в основна бронирана бойна единица на бъдещата европейска армия. За този танк се заговори след дебюта на руския танк T-14 Армата. И понеже Leopard 3 ще бъде противник на T-14 Армата, се предполага, че двата танка трябва да имат допирни точки. Като примерно необитаемият купол, което навежда на мисълта, че новият немски танк ще бъде с нисък профил.

    Ще има екипаж от 3 души, които ще бъдат разположени в специална бронирана капсула. Оръдието може да бъде гладкоцевно, а калибърът му – 130 мм или 140 мм, може би и повече. Със сигурност Leopard 3 ще бъде снабден с активна система за защита от изстреляни реактивни снаряди и ракети към танка. Носят се слухове, че и френската страна може да се включи в неговата разработка.

    PL-01

     

    На второ място ще сложим още един танк – полския PL-01. Този полски танк използва шасито на CV90, но за разлика от другите танкове, той ще бъде много по-маневрен и снабден със стелт технология. Ще има модерна модулна броня, а теглото му е само 35 тона, заради използваните композитни материали, които го олекотяват.

    Екипажът на танка е от 3 души, с необитаем купол. Основното оръдие ще бъде 105 мм или 120 мм. Освен с това оръдие PL-01 ще бъде снабден и с 40мм гранатомет и 2 картечници. Производството ще започне до 2020 г.

    JAS 39 Gripen

    Gripen е шведски самолет, а JAS 39 Gripen може да бъде основния самолет на въоръжение в бъдещата европейска армия. Това е заради неговите показатели – използва само един двигател, което в сравнение с другите го прави икономичен. Със своите 2410 км/ч е много по-бърз от Eurofighter Typhoon, F-16 Block 50, Dassault Rafale, F-18. Освен това той може да каца и излита от магистрали и много къси писти. Друго негово предимство е, че е многоцелеви самолет, и като такъв може да бъде снабден с ракети въздух/земя, въздух/въздух или различни видове бомби. Даже изпреварва F-16C Block 50 и МиГ-29 със своето максимално допустимо тегло на въоръжение – 6500 кг. JAS 39 Gripen е на въоръжение в момента в 3 европейски страни: Чехия, Швеция и Унгария.

    Dassault Rafale D

    Историята с този изстебител е интересна. Много анализатори предполагат, че в Европа може да не бъде разработен самолет от 5-то поколение, а направо да се премине на самолет от 6-то поколение. Самолет от 6-то поколение е безпилотен самолет. А като такъв, той ще има много по-големи възможности, от самолетите, които се управляват от пилоти. Само Франция е обявила, че възнамерява да създаде стелт-вариант на своя самолет Dassault Rafale. Ще бъдат направени някой промени по дизайна на самолета, заради въвеждането на стелт технологията. Все пак вероятно Dassault Rafale D ще отстъпва на преките си конкуренти ПАК-ФА и F-35 по характеристиките на стелт технологията, но надеждата е той да ги превъзхожда по всички останали параметри.

    Dassault nEUROn

    В списъка на най-добрите оръжия в Европа за 21 век влиза и този дрон. Това е един от най-модерните дронове в света, който разполага със значителни способности и има стелт характеристики. А неговото бъдеще е още по-добро според французите, защото те смятат, че той ще залегне в основата на създаването на бъдещите самолети от 6-то поколение. В момента той разполага като въоръжение с 2 управляеми бомби, всяка с тегло от по 230 кг, и с максимална скорост от 980 км/ч. Разбира се, не всички данни са разсекретени. Но се знае, че е дълъг 9,5 метра и има размах на крилете от 12,5 метра. Тих и прецизен убиец, който не искаш да срещнеш на бойното поле.

    Корвета клас Visby

    След земята и небето преминаваме и към морето. Тук отново се включват шведите със своята Корвета клас Visby. Тя разполага с много голяма скорост и маневреност, и е със стелт технология. Според официалната информация този кораб е 99% невидим за радарите на противника. Тези показатели са постигнати както благодарение на стелт технологията, така и на решението оръдието на кораба да се скрие в неговия корпус. Корветата е снабдена с 57 мм оръдие, и нейната видимост значително се усилва, когато оръдието бива извадено за употреба. Освен с това оръдие, той е въоръжен и с 4 торпеда, 4 антикорабни ракети, както и с морски мини. Освен това има и площадка за кацане на хеликоптери. За задвижването на кораба са предназначени няколко различни двигателя, благодарение на които достига скорост от около 70 км/ч.

    Ядрена подводница клас Triomphant

    Като ядрена сила Франция разполага с третата по големина ядрена триада в света и с 290 ядрени бомби. А ядрената подводница от клас Triomphant е най-новата и основна част на тази триада. Подводниците са въоръжени с 16 балистични ракети M51, като всяка ракета може да носи 6 до 10 ядрени бойни глави с максимална мощност от 150 килотона.

    Разработването на ракетата и подводницата не е било никак евтино – ракетата е струвала около 3 милиарда евро, а разработването на подводницата – 4 милиарда евро. В момента на въоръжение във Франция се намират 4 ядрени подводници от клас Triomphant.

    Ядрена подводница клас Barracuda

    Накрая ще завършим с тази френска ядрена подводница. Barracuda е най-новият клас от френските ядрени подводници, а първата от тях ще бъде завършена през 2018 г. Тя ще бъде много тиха, най-често ще се използва за разузнаване, ще е снабдена с много мощен радар и ще може да превозва група командоси. При необходимост, тя ще може да използва 20 подобрени крилати ракети SCALP, които са с обсег 1000 и 2000 километра.

    От цялата тази информация разбираме, че оръжията в Европа ще стават все по-мощни, все по-добри. Остава само да се молим тези оръжия никога да не влязат в употреба.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

     Най-добрите оръжия в Европа за 21 век

    Най-добрите оръжия на Русия през XXI век

    Най-добрите американски оръжия през XXI век

    Най-добрите оръжия на Китай през XXI век

    Най-добрите оръжия на Турция през XXI век  

    Големите танкове на Германия

    Цезар и пиратите

    Борислав Киров
    -
    0
    Цезар и пиратите

    През далечната 78 година се налага бъдещият диктатор на Римската империя – Гай Юлий Цезар да бяга от Рим и от гнева на Сула, попадайки в принудително изгнание. Корабът, с който се връщал в родината си, попада на пирати и всички, намиращи се на него са пленени, включително и бъдещият диктатор на Рим – Цезар.

    На всеки пленен пътник пиратите показвали с ръце какъв откуп трябва да плати, за да го освободят. Тези, които не били съгласни били връзвани и изхвърляни в морето.

    Когато дошъл ред на Цезар, пиратите веднага разбрали, че той струва много повече. Как иначе – Юлий Цезар бил облечен в разкошна тога и заобиколен от своите роби.

    Пиратите го заобиколили, но това не спряло Цезар да чете стихове и да гледа морето. Той прекъснал заниманието си едва когато главатарят на пиратите го потупал по рамото и го заплашил с нож, на което Цезар гневно отвърнал:

    – Как смееш, подло същество, да се докосваш до мен?! Марш оттук! – И отново се заел да чете стихове.

    Всички пирати, заедно с главатаря, отстъпили няколко крачки назад от изненада. Капитанът на кораба опитал да го оправдае, обяснявайки, че този млад римлянин, макар и дързък, е много богат и влиятелен, и има много приятели и роднини.

    Разбойниците само това и чакали. Предложили да поискат от него 10 таланта, но главатарят бил на друго мнение – искал 25 таланта.

    Капитанът на кораба бил изненадан, сумата била огромна, но проявил благоразумие, не спорил с пиратите, а предал исканията им на Цезар. Цезар за още един път прекъснал четенето на стихове, погледнал с презрение разбойниците и казал:

    – Преведете на този разбойник, че е сбъркал. Аз струвам петдесет таланта! Те ще получат откуп за мен, но няма да успеят да се възползват от него. След седемдесет дни ще ги обеся!

    Пиратите започнали да се смеят, даже предложили незабавно да го удавят, но алчността им надделяла. Все пак това са петдесет таланта… за толкова пари можело да се построят няколко кораба и да се оборудва целия флот или да живеят цяла година.

    Гай Юлий Цезар останал при пиратите в плен тридесет и осем дни, а през това време неговите хора събирали парите за откупа. По време на своя плен не бил лишен от нищо – състезавал се заедно с пиратите в мятане на камъни, стрелба с лък, борба или пишел стихове.

    Даже се е случвало да участва в техните пирове, но винаги им напомнял:

    – Измина още един ден, значи, докато ви обеся остават още… . Както можем да предположим, думите му забавлявали разбойниците, а те се надявали да получат откупа. И все пак го дочакали.

    Огромната сума за откуп билa платенa, а Цезар освободен. След своето освобождение веднага заминал за Милет. Било направо като чудо, но той успял да намери и оборудва цяла флотилия. Започнал да търси пиратите, открил ги и ги нападнал.

    – Денят за разплатата дойде! Обещах и изпълних! – извикал Цезар, качен на кораба на пиратите.

    И наистина си изпълнил обещанието – разгромил пиратите, а в техните кораби открил голямо богатство, много ограбени скъпоценности. Толкова много, че можел да покрие оборудването на цял флот.

    Изпълнил обещанието си – пиратите били обесени. Оставил жив само един от тях – най-умният. Него взел със себе си в Рим, за да разказва тази история.

    Рим, Колизеумът и гладиаторите

    Борислав Киров
    -
    0
    Рим, Колизеумът и гладиаторите

    Колизеумът в Рим е един от символите на Римската империя. Според едно от пророчествата – разруши ли се Колизеумът, и светът ще свърши. Той винаги е привличал хората със своята магия.

    Колизеумът започва да се строи през 75 година. Името идва от латинската дума colosseus, което означава “колосален, огромен”.

    И наистина – той е бил най-големият амфитеатър в античния свят. Мащабите му са такива, че и днешните стадиони не могат да го надминат. Бил  дълъг 188 метра, широк – 156 и висок повече от 48 метра. Побирал е около 52 000 зрители, но често при големи представления е можел да събере 80 000.

    Разделен е на три реда, според зрителите. На най-хубавите места, на първия ред бил елитът на Рим, най-богатите търговци, чуждестранни посланици. Вторият ред бил предназначен за средното съсловие а последния трети ред – за плебеите. В най-горните редове седели робите, които повдигали асансьорите и моряците от военния флот, които с помощта на въжетата се грижели за огромните ленени платна, които пазели сянка на зрителите.

    Всички можели да посещават безплатно Колизеума. Освен безплатния вход за бедните римляни били предназначени подаръци от императора: продукти, брашно. Максимата “Хляб и зрелища” в действие.

    Подземията на Колизеума били големи колкото и надземната част. Там се намирали помещенията на гладиаторите, на животните, лечебницата, хранилищата, моргата, шахтата за изхвърляне на труповете на хора и животни, стаи за изтезания, карцери.

    Когато започвали да строят Колизеума, в неговите основи били хвърлени 77 живи роби. Тяхното предназначение било да бъдат вградени в сградата, за да я пазят – за цели 77 века. Така и се родило това пророчество: че докато Колизеумът стои и Рим ще стои, но падне ли, изчезне ли Колизеумът – и Рим ще падне, ще настъпи края на света!”

    Гладиатори обикновено били военнопленници, роби от различни племена. Може би най-известният гладиатор е тракиецът Спартак. Граждани на Римската империя също са могли да бъдат гладиатори, но само ако били осъдени от съда. Свободните римски граждани също можели да станат гладиатори, ако желаели да се бият за слава и богатство.

    Най-добрите гладиатори получавали подаръци от публиката: пари, скъпоценности, украшения. Примерно, известният гладиатор Спикул бил дарен от Нерон с цял дворец и земя близо до Рим.

    Но безспорно най-ценният подарък за всички гладиатори бил дървеният меч. Всеки, който получавал дървен меч е получавал и своята свобода.

    Един от най-известните и най-добри гладиатори в Рим бил Флам, който няколко пъти бил удостояван с дървения меч. Но всеки път отказвал да го получи. Целта му била не само да получи своята свобода, но и да стане богат. Напуснал гладиаторите едва когато станал много богат и известен.

    Всички се надпреварвали да организират по-големи, запомнящи се игри, да надминат другите в организацията. А това съответно означава игрите да бъдат по-кървави, да с много убийства на гладиатори, животни. Нерядко се стига до убийството на хиляди хора и животни само в едни игри. И всичко това за забавление на управляващите и хората.

    Безспорно, има още много факти, които могат да се споменат от многовековната история на Колизеума. Но не мога да изброя всички, за това ще завърша с нещо интересно. И впечатляващо.

    Гладиаторите, които се биели с животни се казвали бестиарии. Те не само се биели с животните, но и също така и ги дресирали, обучавали, грижели се за тях. А когато излизали на арената за поредната битка се внимавало да не се паднат заедно, заради изградената дружба между животно и човек. Но един път станала грешка.

    На един от бестиариите възложили да отгледа и дресира докарана от Африка малка горила. Когато горилата станала голяма, започнали да я пускат на арената да се бие с други животни.

    Казват, че огромното животно само с един удар е прекършвало гръбнака на леопард, с лекота удушавал мечка или разчеквал челюстта на лъв, на крокодилите строшавал черепа, а на биволите извивал шията йм.

    След като свършила програмата с животните, го пуснали да се бие и срещу гладиаторите. Изхода бил ясен – почти веднага горилата се справила с тях. След тях изпратили още гладиатори. И тогава била допусната грешката – по невнимание изкарали и човека, обучавал горилата.

    Горилата отново се справила с гладиаторите-бастиарии. Били въоръжени с щитове и мечове, но пак били по-слаби от животното. То отново с лекота ги победило. Останал последен дресьорът на горилата. За това време, през което били заедно, те изградили приятелство, което не могло да бъде разрушено от никой.

    Горилата отказала да се бие срещу своя приятел. Захвърлила копието, с което била въоръжена и му обърнала гръб. Не искала да нарани приятеля си.

    Публиката въобще не се трогнала от това. Те жадували за кръв. Искали смърт на всяка цена, настоявали гладиаторът да убие животното. Гладиаторът трябвало да се подчини, приближил се с оръжието си до горилата… но тя вече била мъртва. Без и една драскотина.

    Горилата умряла от мъка. Тя имала по-добро сърце от всички присъстващи в Колизеума. Не понесла ситуацията, че трябва да се бие срещу своя приятел.

    Колизеумът – една срамна част от историята на Рим. Времена, в които хората се радвали на убийството на други хора. По най-жестокия начин. Хляб и зрелища.

    7 технологии, които ще променят света

    Борислав Киров
    -
    0
    7 технологии, които ще променят света

    Светът в който живеем е пред технологична промяна. Технологиите, които все повече навлизат в нашето ежедневие дотолкова ще променят познатия ни свят, че в близкото бъдеще вероятно ще живеем като в научнофантастичен роман от осемдесетте години на миналия век.

    Неотдавна MIT (Масачузетския технологичен институт) публикува свое изследване, в което изброява 7 технологии, които могат да променят нашия живот. Сега ще ви разкажем за тези технологии.

    Разпознаването на лица като начин за пропуск и разплащане

    Технологията в разпознаването на лица непрекъснато се усъвършенства. Това намира приложение най-вече в сигурността, обслужването. Тази технология и сега съществува, но в бъдеще тя ще навлиза все повече в нашия живот. Примерно, в момента в Пекин, Китай работи компанията Face++. Тази компания е създала приложения и програми, които сканират лицето на човек по 83 конкретни точки, а това означава висока точност на разпознаване.

    Тази технология вече се използва успешно за превод на пари, чрез мобилното приложение Alipay, което в Китай има над 120 млн. потребители. Не са нужни никакви други данни – нито пинкод, нито пръстови отпечатъци: разпознаването на лицето е единствения идентификатор, който се използва за потвърждаване на операциите за преводи на пари. Също така и Didi – таксиметрова услуга, която използва тази технология за да идентифицира шофьорите на колите, за да следи единствено лицензирани таксиметрови водачи да управляват автомобилите. А пък полицията използва тази технология когато търси заподозрени с видеокамерите за следене.

    Самоуправляеми камиони

    Вече се провеждат реални тестове на самоуправляеми камиони. Компанията Otto от Сан Франциско е провела такъв реален тест на самоуправляеми камиони през октомври 2016 г. Теста е успешен.

    Продължават изпитанията на технологиите, които ще залегнат при самоуправляемите камиони. Тестовете се провеждат с камиони марка Volvo. При успех това означава намаляване на авариите, намаляване на транспортните разходи, икономия на гориво.

    Тези камиони са оборудвани с 4 камери, които следят пътната обстановка пред камиона, комплект акселерометри, радар, лазерен локатор, наблюдаващ ситуацията около камиона. И разбира се – мощен компютър, който анализира събраните данни.

    Сферични изображения

    Не е лесно да се снимат сферични изображения. Тоест да се прави кръгла снимка. Или може би по-правилно е да кажем, че досега не беше лесно. Защото вече съществува подобна технология, която все повече навлиза в нашия живот.

    Когато гледате подобни изображения или видео, имате усещането, че се намирате в центъра на събитията. Можете да разглеждате снимка, видео от всички възможни ъгли, получавате по-дълбоко преживяване. Подобна техника може да се закупи от Samsung, 360fly, Ricoh, IC Real Tech, JK Imaging, Humaneyes Technologies, а цените са в границите 500-800 долара.

    Ботнет на нещата

    Знаете ли какво е това “ботнет на нещата”? Тази технология съществува от началото на миналия век. Но въпреки това тя влиза в списъка изготвен от MIT. А това е така, защото тази технология може да промени из основи нашия живот. Ботмрежите са компютри с автономни програми, които обединяват електронни устройства с достъп до интернет, т.е. това е IoT (интернет на нещата).

    Но освен за полезни неща, ботмрежите могат да се използват и от хакери. В една мрежа може да има десетки, стотици хиляди, незащитени битови устройства. Конкретният пример е от октомври миналата година, когато 100 хиляди такива устройства, обединени в ботнет мрежа нарушиха работата на Dyn – интернет доставчик. В следствие на това големи сайтове като Netflix, Twitter се оказаха временно недостъпни.

    Проблемите с ботмрежите остават и колкото повече се развиват тези устройства, толкова повече и проблемите ще зачестяват. Освен за хакване на сайтове, крадене на пароли, такива ботнет мрежи могат да се използват и за манипулиране на данни и крадене на пари: примерно, симулира се трафик на сайтове от реални потребители, кликане на рекламите.

    Ефективни термофотоелементи

    Тук вече се включват и самите MIT, чиито учени са успели да създадат много по-ефективни термофотоелементи, които са на базата на обикновените слънчеви панели. Създадената от тях технология преобразува светлината в топлина, а след това топлината отново в светлина, но с друг спектър, който може да се използва вече по-ефективно от фотоелементите. За ефективността на новата технология говорят показателите: досега обикновените фотоелементи могат да поглъщат само от виолетовия, до червения спектър на светлината, т.е. видимата част на спектъра, което е 32% от слънчевата енергия, а новосъздадената технология има двойно по-висока ефективност.

    Самообучаващи се компютри

    Вече ви е ясно за какво става въпрос. Това е технология, при която компютърът извършва изчисления, експерименти и получава резултати, които използва за да намира начин да изпълни определени задачи. Това те правят сами. Обучават се като хората, на базата на опита: проба-грешка. Това е технология, която тепърва ще се развива и все повече ще навлиза в нашия живот, а в момента се използва за повишаване на безопасността при самоуправляемите автомобили.

    Благодарение на тази технология е възможно роботите да усвоят действия, които преди това никога не са виждали, които чрез програмиране не могат да научат. Освен в посочения пример, точно тази технология – на самообучаващите се компютри – помогна на програмата на Гугъл Deep Mind да усвои една сложна настолна стратегическа игра и да вземе победа от един от най-добрите играчи в света.

    Квантови компютри

    Накрая ще завършим с квантовите компютри. Тепърва предстои те да навлязат в живота ни. Но когато това се случи, ще станат възможни редица неща, днешните компютри ще са като електронен калкулатор в сравнение с тях.

    Смята се, че най-голямото постижение до момента са постигнали от Техническият университет Делфт, Холандия. При техните опити за квантовите разработки са успели да работят с уникални квазичастици, открити през 2012 г. Смята се, че тези квазичастици ще бъдат главните компоненти на квантовите компютри.

    Тази технология ще може да се използва при фармацевтичните изследвания, в изкуствения интелект, за защита в криптографията. Очакванията са до 5 години вече да има комерсиално изгодни квантови компютри с мощност 30-100 кубита.

    Дали прогнозите на MIT ще се оправдаят, никой не може да каже. Светът е толкова динамичен, че е напълно вероятно някой от тези технологии да се развие по-бързо от очакваното. Но един от изводите е ясен – все повече навлизане на компютрите в нашия живот. А това заедно със своите ползи носи със себе си и негативи. Дано хората бъдем разумни и да не допуснем технологиите да ни обсебят.

    Как коледното примирие от 1914г. показва, че светът е станал по-малко учтив

    iskamdaznam
    -
    0
    Как коледното примирие от 1914г. показва, че светът е станал по-малко учтив

    Първата Коледа по време на Първата световна война.Немски и британски войски вече са в окопите на Западния фронт в продължение на пет месеца, когато става нещо като чудо. Мъже от двете страни спонтанно спират битката и се приближават до средата на бойното поле, за да се поздравят като братя.

    Това събитие, което наричаме Коледното примирие от 1914 г., ни дава поглед към това, което западната цивилизация е била преди последните следи от християнския свят да изчезнат.

    Примирието

    Преди Коледата на 1914 г. има няколко призива за примирие между воюващите фракции. През декември папа Бенедикт XV, който бил избран за член на папството преди три месеца, призовава за примирие – „ оръжията трябва за замлъкнат поне в нощта, в която ангелите пеят“. Молбата му е отхвърлена, но идеята за коледно примирие започва да се обсъжда във вестниците в Европа.

    Коледното примирие се случва спонтанно. В навечерието на Коледа, германските войници декорират окопите си със свещи и дори си правят коледни елхи за честването на Коледа. След това започват да пеят коледни песни. Англичаните, виждайки това и слушайки коледните песни, също започват да пеят.

    На Коледа, германците от двете страни започват да отправят коледни поздрави един към друг. Оръдията замлъкват и мъжете оставят окопите си и се срещат на „Ничия земя“ по средата. Германските и английските бойци се ръкуват като братя. Те стискат ръце и си разменят храна и сувенири. Английски войник Брус Байрнсфадър описва ситуацията така:

    ”Не бих пропуснал тази уникална и странна Коледа за нищо на света… Забелязах  германски офицер, а аз вадех тел за стригане и с няколко ловки изреза, отстраних няколко копчета  и ги сложих в джоба си. След това му дадох две от моите в замяна … Последното, което видях, бе един от моите, който беше фризьор преди войната, да реже дългата коса на Бох, които търпеливо коленичи на земята докато ножицата се прокрадва зад врата му.“

    Примирието не трае дълго. На следващия ден, убийствата  започват отново. Но за един кратък момент, тези хора изживяват истинското християнско братство, въпреки техните лидери.

       Смъртта на стария свят

    Коледното примирие вероятно не би се  случило днес. Нашата сила е в многообразието, което би трябвало да ни сближи, но има обратния ефект. То създава атмосфера на недоверие, в която никой не се чувства свързан с другия.

    Първата световна война в много отношения представлява раждането на нашия модерен свят. Той е отмил останалото от стария ред, включително патриархата и йерархията, и поставя на преден план феминизираното, егалитарно общество.

    Войната опустошава благородството на европейските народи. Благородниците поемат традиционната им роля като войни, за да защитят своя народ, но претърпяват тежки загуби. Така Европа губи много от най-добрите и най-ярките си млади мъже.

    Голямата война слага край на няколко монархии. Трябва да се отбележи, че цар Николай (Русия),  Кайзер Вилхелм ( Германия) и император Карл( Австрия)губят короните си, в резултат на войната. Това е важно поради няколко причини.

    Първата е, че монархията на Запад е тясно свързана с християнството. Кралете са увенчани от епископи и от тях се очаква да живеят в подчинение на Евангелието. Монарсите от миналото виждат като свой дълг да разпространяват християнството, като по този начин се заздравява моралът на хората.

    Връзката между монарха и християнството все още е очевидна дори и днес, макар и в значително по-малка степен. Не е изненадващо, че вярата в Христос започва да намалява в Европа, след като монархиите са премахнати.

    Втората причина е, че най-добрите монарси се разглеждат като бащи на техните народи. Следователно, изпращането на техни хора във война не е решение. Император Карл пише на жена си: „Аз съм офицер с цялото си тяло и душа, но не виждам как някой, който изпитва най-скъпите си чувства и заминава за фронта, може да обича войната.“

    На фона на това, съвременните политици избягват да насърчават народите си към войни – дори спъват способността на армията да се бори ефективно.

    Значение на Коледното примирие днес

    По време на Коледното примирие,  немски и английски войници разбират, че това, което ги свързва е по-важно от политическите различия, които са наложени.

    Въпреки, че  не сме във война, ние сме поставени в подобно положение- намираме се в една война на културата.

    Нашият културен елит ни казва, че сме съюзници с определени групи, които са идентифицирани като най-добрите: феминистки, дегенерирали знаменитости, страни, които подкрепят Ислямска държава, и ислямски „бежанци“, които изнасилват жените на приемащата нация.

    В същото време, ние твърдим, че нашите врагове са политически кандидати, поддръжници на патриархата, светски арабски лидери.

    Ние сме малцина, ние сме малцина, но сме щастливи, ние сме братя

    Коледното примирие означава, че трябва да се отделим от диктата на нашия елит. Установете връзка с хората, с които имате общи неща, дори и те да са в листа Ви с врагове. Тези хора са истинските ви „съюзници“. Има няколко начина да подкрепите съюзниците си:

    • „Подкрепям“ някой политик не е достатъчно. Регистрирайте се и гласувайте за политиците, които отговарят на гледните Ви точки;
    • Не се страхувайте да споделите мнението си с другите. Ако изнесете аргументите си интелигентно ще окуражите приятелите си, които споделят същите виждания, но се страхуват да се изразяват;

    Гласувайте. Марксистите притежават медиите и големите корпорации- те са добре финансирани от Голиат. От друга страна хората, които се стремят към връщането на патриархата не са толкова силни. Следователно:

    • Спрете да купувате от компании, които искат да изкоренят вашия начин на живот. Това може да означава жертва от Ваша страна, но кой войн не би жертвал малко от своя комфорт и удобство?
    • Подкрепяйте бизнеса, който ви допада като купувате продуктите и използвате услугите му;

    Заключение

    Коледното примирие се осъществи в един отдавна мъртъв свят. Учтивостта, честта и доверието, които го създадоха са заменени от  култа към прекомерната консумация. Но това не трябва да бъде по този начин. Винаги е подходящия момент да възстановим усилията си и да върнем това, което е изгубено.

    6 фундаментални неща, които приемаме за даденост, но са измислени наскоро

    Ивайло Иванов
    -
    0
    6 фундаментални неща, които приемаме за даденост, но са измислени наскоро

    Вероятно най-странното, което правят хората, е да измислят нещо и веднага след това да се държат сякаш то винаги го е имало. Като онези, които са започнали да рекламират диамантените пръстени, преструвайки се, че това е древна традиция. В действителност, когато започнем да се ровим в дори най-фундаменталните неща от живота, те се оказват доста скорошни.

    Тийнейджърите се появяват около Втората световна война

    В зависимост кого питате, тийнейджърските години са или най-хубавите в живота, или панаир на ужаса, заради който ни се иска да бяха изобретили устройство за изтриване на паметта. Ако можехте да питате прапрадядо си обаче, той вероятно щеше да ви попита какво по дяволите е „тийнейджър“, преди да ви прати обратно на царевичното поле.

    Причината е, че до 40-те години тийнейджъри не е имало. Нямаме предвид, че хората са преминавали направо от 12 на 20 години. Става въпрос, че тази идея – периодът от човешкото развитие, когато не си нито дете, нито възрастен – просто не е била отразявана като нещо истинско преди това. Човек е бил или дете, или възрастен.

    Всичко това се променя с един брой на списание Life през декември 1944г.

    В исторически опит да определи този феномен на „новата“ американска младеж, Life разказва с голямо вълнение за момичето „тийнейджър“ – по-точно, за бялото момиче тийнейджър от средната класа.

    Експозето описва картина на американските тийнейджъри, каквато познаваме от всяка тийн комедия. От манията им по телефоните, до настойчивото слушане на силна музика и тенденцията им да са напълно отегчени от всичко.

    Няколко години по-късно думата „тийнейджър“ вече официално навлиза в речника на американеца, а от там достига и до нас.

    Не е имало „0“ до 6-и век (а в Европа до 12-и)

    Стойността на нулата е от истинска значимост за математиците. Невъзможно е да се реши сложно уравнение без число, което да изразява „нищо“.

    Макар хората да са смятали още от шумерската бройна система преди 5000 години, тази и други системи, които е вдъхновила – включително на вавилонците – не е включвала важната нула. Когато е трябвало да изразят „нищото“, ранните математици са го правили, поставяйки празно място. Чак през 6-и век в Индия се появява концепцията за нула и е нужен още един век докато астрономът и математик Брахмагупта измисля символа за нея: точка под другите числа.

    През следващите няколко века нулата стига до Китай и Близкия Изток, където преминава от точка в кръгче и си намира нов дом в арабската бройна система. Но чак през 12-и век, по времето на мавърските завоевания в Испания, нулата открива пътя си до бележниците на италианския математик Фибоначи, който осъзнава, че човек има нужда от нея, ако иска да бъде математик.

    И въпреки това, чак към края на 13-и век нулата се утвърждава, но са и нужни още 4 века, за да добие широка популярност в Европа и да даде началото на висшата математика.

    Националните кухни са модерни политически глупости

    Сетете се бързо за италианска храна. Ако не пица, сигурно сте си представили голяма чиния със спагети и кюфтета, подправени обилно с доматен сос. Имаме новини за вас: спагетите с кюфтета са измислени в Америка още в началото на 20-и век. Не само това, но и по същия начин, както ако си поръчате пилето на генерал Цо в Китай, вероятно ще останете с празна чиния и къркорещ стомах, ако си поръчате автентично ястие в Италия, вероятно ще получите нещо с маслини, морски дарове или и двете.

    Всъщност, вземайки предвид, че доматът е внесен в Европа от Америка и доматеният сос навлиза широко в Италия чак в края на 18-и век благодарение на сериозно влияние от Испания, може да се каже, че сосът маринара е американо-испанско изобретение, което италианските имигранти в Америка по-късно са усъвършенствали.

    С други думи, почти всичко, което смятате за традиционна национална кухня е пълна глупост. Защо идентифицираме определени храни с определени държави? Много просто: също като пропагандните плакати по време на война или учителя по физическо от гимназията, националната кухня е инструмент. И по-точно, тя е инструмент, използван от правителството за създаването на обединена национална идентичност.

    Преди 19-и век не е имало такова нещо като „италианска храна“ – най-много да е имало сицилианска храна, пиемонтска, сардинска и т.н. Дори днес има диалекти, говорени в Италия, които са взаимно неразбираеми, макар да делят същите латински корени и да са се появили в същия основен географски регион. Храната обаче е страхотен обединител – нещо, за което дори историците, които се мразят един друг, са съгласни.

    Идеята за авторството е по-нова от Шекспир

    Близо 5 хилядолетия, откакто човекът е открил, че камъкът може да се използва за надраскването на други камъни, не е имало разбиране за авторство на въпросните драсканици. Ако сте напишели да кажем трилогия, разказваща за вълнуващите преживявания на Джон Индиаунс, международен шпионин/археолог, някои произволен тиквеник е можел да се появи и не само да напише четвърта част, но също така да я издаде и продава, без да ви признава по какъвто и да е начин. Представете си свят, в който фен разказите са законен начин за изкарване на пари.

    Но такъв е бил светът до 18-и век, което вероятно разбирате е много след Омир, Шекспир, Сун Дзъ и други. Всъщност интересен факт е, че Шекспир е изплагиатствал някои от най-известните си пиеси от по-ранни автори… и това дори не е било смятано за нещо нередно тогава, защото преди законът за авторско право от 1710г не е имало законово определение за интелектуална собственост. Още повече, този закон легално дава правата върху писмена идея на човека, който я е измислил, а не на онзи, който е имал средствата да я пресъздаде.

    Преди въвеждането на идеята, че определена подредба на думи би могла да е нечия собственост, авторите не само не са се стремили към оригиналност, но и съзнателно са я избягвали. Писатели са надграждали творенията на други писатели преди тях и така са се родили някои от най-известните творби в историята.

    Всъщност дори има теория, че Омир не е бил един поет, а цели поколения от поети, които са градили върху работата на предишните.

    Никой не е притежавал Библия през по-голяма част от съществуването й

    Когато стане въпрос за най-продаваната книга, Библията смазва конкуренцията, като се изчислява, че са продадени над 5 милиарда бройки. И защо не? Самата книга ви кара да я купите – божието слово, което трябва непрекъснато да четете и осмисляте. Немислимо е един вярващ да няма Библия на нощното си шкафче… докато не научите, че през по-голяма част от историята на книгата, всъщност е било грях да я притежавате.

    Преди всичко, нека си припомним, че книгите са относително ново нещо, поне под формата на широко достъпният продукт, който всеки може да си купи. Говорим за последните около 500 години.

    Що се отнася до Библията, да се върнем малко по-назад. Добре де, доста по-назад: в началото на 5-и век съветът на Хипон се събира и систематизира това, което днес познаваме като християнската Библия, от голяма, разпиляна купчина древни текстове. В общи линии решават, че някои книги са канонически и могат да се добавят към съществуващия Стар завет (27, за да бъдем точни), а останалите са еретически. Влиятелните хора от Църквата не искат приятелчетата им християни да четат всеки стар текст, на който се натъкнат в пустинята – те искат да четат точно това, което са определели като божията истина.

    Всъщност, забравете за това – не са искали те да четат изобщо. Следващите хиляда години официалната позиция на Църквата е, че средностатистическият човек е твърде тъп, за да чете Библията. За да разбере истинското послание на текста, обикновеният човечец имал нуждата да ходи на църква и там да му я четат/превеждат част по част, вероятно от много скъпо, ръчно преписано копие.

    Печатната преса е изобретена през 15-и век и започва да прави по-евтини копия на Библията. Но през 1536г, някой си Уилям Тиндъл има дързостта да преведе Новия завет от гръцки на английски (сещате се, за да може англичанина да осмисли цялата работа) и е подобаващо изгорен на клада за усилията си. Това събитие обаче се оказва лебедовата песен за хватката на Църквата и скоро Европа се напълва с достъпни, евтини Библии.

    Бялата раса е нещо ново

    За да разберем проблема с расите, трябва да обясним защо цялата работа с „бялата“ раса е малко странна поначало. Преди всичко, понятието е доста скорошно. Древните гърци например са забелязали, че има различни, по-светлокожи хора на север от тях, които са считали за по-нисши и варварски. Това виждане, разбира се, се обръща на 180 градуса с промяната в света, но разделението на база култура и географско местоположение винаги е било над цвета на кожата.

    Тогава, към края на 18-и век, германският антрополог Йохан Фридрих Блуменбах решава да направи расизма по-лесен и по-достъпен за всеки. За целта той събира сума ти черепи от цял свят, подрежда ги и ги класифицира в пет раси: европеидна (бяла), монголска (жълта), малайска (кафява), етиопска (черна) и американска (червена). Блуменбах твърдо настоява, че с това не иска да покаже, че една раса е по-добра от друга и бързо осъжда по-ранната работа на свои съвременници, които са определели, че африканците са по-висша раса. След това продължава, като отбелязва, че белите са очевидно най-красивите.

    Големи американски умове като Томас Джеферсън вземат идеите на Блуменбах и ги конкретизират още повече, обявявайки, че англо-саксонците са най-яката бяла раса. Това разбиране за по-висши и по-нисши раси е очевидно през 19-и век. Да, ирландците са третирани по-добре от хората с африканско потекло, но политическите карикатури от това време все пак ги илюстрират като пушещи лула огрета, които не различават гърне от шапка. Очевидно не били „бели“.

    Идеалът се изменя отново в края на 1910-те, когато „саксонците“ отпадат, понеже вече не било готино да те свързват с Германия по причини, които просто няма как да посочим. Накрая, през 40-те, антрополози обявяват, че имало само три раси: бяла, черна и азиатска… или, понеже това въобще не е достатъчно обидно, за да е измислено през 40-те,  „една негроидна раса, една монголоидна и една европеидна“. Изведнъж цялата горчива омраза на ирландците, италианците и прочее е оставена на страна достатъчно дълго, за да се посочи една раса от донякъде приличащи си хора, която е отделена от останалите.

    С други думи, да си „бял“ всъщност вече означава, че не си някой от онези мръсни малцинаства.

    Факт ли е първото компютъризирано вземане на заложници?

    iskamdaznam
    -
    0
    Факт ли е първото компютъризирано вземане на заложници?

    В края на януари беше съобщено, че компютърната система на 4-звездния австрийски хотел Seehotel Jaegerwirt е разбита и електронната й система за заключване на стаите е под контрола на хакери. Според различни източници част от гостите на хотела са останали заключени по стаите, докато е бил предаден откуп в размер на 1500 евро, изплатен в биткойни. В резултат на атаката мениджмънтът на хотела е решил да смени електронните карти за достъп с обикновени ключове.

    В последствие се оказва, че нещата не стоят точно така. Управителят на хотела разяснява, че не е имало заключени гости в стаите на хотела. Проблемът, породен от кибер атаката е бил в това, че не е имало как да се програмират нови електронни карти за гостите, пристигащи в този ден. Засегнати са били компютрите на хотела и електронните карти, но не и вратите на стаите, които не се управляват дистанционно.

    Така че, ако си представяте сцена от холивудски филм, в която хакери превземат компютърната система и изведнъж из целия хотел се чува изщракване от заключване на врати – недейте. Вместо това си представете притеснен администратор на рецепцията на хотела, който се чуди защо не успява да програмира нова електронна карта.

    Това не означава, че не е имало атака или че тя не е била сериозна. Управителят на хотела признава, че компютрите на хотела наистина са били хакнати и информацията на тях кодирана. Действително е платен и откуп, за да се възвърне контролът. Историята е разгласена от управата на хотела, тъй като това не е първа атака срещу тях и те са решили, че трябва да алармират хората от бранша за опасността.

    В крайна сметка от хотел Seehotel Jaegerwirt наистина са решили да се върнат към използването на обикновени ключове за стаи, за да се предпазят от бъдещи атаки. Промяната ще бъде въведена при следващата реновация на стаите на хотела.

    austrian-hotel

    1...195196197...319Страница 196 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto