Търсене
Още
    Начало Блог Страница 198

    Как урината помага на астронавтите да отглеждат храна в открития космос

    iskamdaznam
    -
    0
    Как урината помага на астронавтите да отглеждат храна в открития космос

    Ако искате да бъдете сред първите човешки същества, които ще посетят Марс, определено трябва да имате доста здрав стомах.  В момента немски учени тестват начини, по които урината и потта могат да помогнат на космонавтите да отглеждат храна на Червената планета.

    По-голямата част от храната, предназначена за Международната космическа станция се носи от Земята.

    Космическите мисии с много голяма продължителност обаче, като тези до Марс, ще имат необходимост от хранителен запас, който се поддържа сам, твърдят учените.

    Йенс Хауслаге, растителен физиолог в German Aerospace Center (DLR), в момента проучва как могат да се отглеждат растения в космоса, включително изпробва и тестова система, включваща в себе си резервоар с урина и корен домат, докладва BBC.

    „Земята е една затворена биологична система, в която растенията произвеждат кислород и храна. След това имаме животните и микробите, които пък извършват всичките процеси на разграждане в почвата“, казва Хауслаге пред BBC. „Без тях нито една самоподдържаща се система в дългосрочен план не би могла да осигури необходимите за оцеляване условия.“

    Използвайки както синтетична, така и човешка урина, Хауслаге провежда лабораторни експерименти, за да пресъздаде естествения цикъл по начин, който ще бъде полезен за пътешествениците в космоса.

    Учените напълнили резервоари с урина и пемза – шуплестите камъни, които се формират когато лавата се смеси с вода. В шуплите на пемзата има цели колонии от бактерии, които се хранят с урината, превръщайки амоняка, съдържащ се в нея, в нитрати и нитратни соли (тор).

    Повечето вода, която се намира на Международната космическа станция, включително тази от урината, потта и отпадъчната вода след миене и къпане, се рециклира в лабораторията на станцията.

    В проучването на Хауслаге в DLR се изследват нови приложения на тази вода, която вече е била ефикасно събрана и рециклирана, като едно от тях е отглеждането на растения за храна в открития космос.

    Лабораторното проучване ще изпрати по-късно тази година в космоса мисията на DLR, наречена CROPIS – сателит, който се състои от два миниатюрни парника. Сателитът ще симулира лунната гравитация през първите 6 месеца, за да тества потенциала на отглеждане на зеленчуци на Луната, а след това ще симулира гравитацията на Марс.

    Докато сателитът е в орбита, 16 камери ще документират развитието на семената на доматите в парниците. И точно както в лабораторните експерименти, средата в сателита ще използва бактерии, които да се хранят със синтетичната урина, произвеждайки тор, за да могат доматите да растат, казва BBC.

    „В крайна сметка, ние симулираме и тестваме парници, които биха могли да се интегрират в лунния или в марсианския хабитат, за да може екипажа да разполага с местен източник на свежа храна“, казва Хауслаге миналата година в изявлението си по повод мисията.

    Ненаситни паяци изяждат по 800 милиона тона храна годишно

    iskamdaznam
    -
    0
    Ненаситни паяци изяждат по 800 милиона тона храна годишно

    Паяците често са осъждани твърде строго. Възприемани като ужасяващи вредители от много хора, тези осемкраки същества може и да се окажат доста подценявани. Ново научно изследване показва колко точно храна консумират те на годишна база и колко всъщност са важни те за околната среда.

    Учените изчислили, че паяците по света консумират между 400 и 800 милиона тона насекоми и други дребни организми годишно. За сравнение, хората консумират около 400 милиона тона месо и риба годишно.

    И това е наистина огромно количество храна. Но паяците са и от изключителна важност за околната среда. Докато други проучвания са доказали, че те играят важна роля в унищожаването на вредителите по посевите, авторите на въпросното проучване, публикувано в сп. The Science of Nature, откриват, че екологичната важност на паяците е от още по-голямо значение за горите и пасищата.

    Съавторът на проучването, Мартин Найфелър, казва, че е много възможно паяците да ловуват много по-успешно в естествената си среда, отколкото в значително модифицираните агрикултурни райони.

    Проучването е открило, че повече от 90% от тяхната плячка се състои от малки организми, които обитават най-горния слой на почвата и са в тясна родствена връзка с насекомите.

    Най-обичайните групи насекоми, с които се хранят паяците, са мухите, комарите, листните въшки, ларвите, бръмбарите и мравките. Но те често консумират и дребни гущери, риба, птички, та дори прилепи. Паяците са всичко друго, но не и лоялни към собствения си вид: често тяхна плячка стават други паяци.

    Оказва се, че тези насекоми могат да бъдат много полезни и за вашата собствена градина.

    „Паяците унищожават големи количества растителноядни насекоми и правейки това, те ви помагат в защитата на растенията в градината ви“, казва Найфелър.

    Не само, че паяците допринасят за екологичната хранителна верига като изяждат плячката си, но те представляват храна и за около три до пет хиляди вида птици.

    „Надяваме се, че тези проучвания и техния мащаб ще предизвикат вниманието на обществеността и ще накарат хората да ценят паяците повече заради тяхната важна, глобална роля в хранителните вериги на земята“, казва Найфелър.

    Как точно човек може да определи какво количество храна консумират паяците годишно?

    Учените използвали два различни метода, за да направят тези калкулации: в първия метод те използвали публикувана информация за това колко е средното количество биомаса на паяците на квадратен метър в седем различни биомни типа. Въоръжени с тази информация, учените теоретично калкулирали годишната им необходимост от храна на в един биом.

    На второ място учените използвали изнесената информация за това какво количество плячка на метър убиват паяците на година във всеки един биом.

    Изчислено е, че има около 45,000 различни вида паяци на планетата, като общото им тегло е около 25 милиона тона.

    Голямата амплитуда в измерването на това колко точно консумират те се дължи на факта, че това се определя от различните екосистеми, които варират сами по себе си.

    И така, следващия път, когато решите да убиете паяк, ще е добре преди това да си спомните гореизложената информация.

    Пиано дуелът между Бетовен и Щайбелт

    iskamdaznam
    -
    0
    Пиано дуелът между Бетовен и Щайбелт

    В началото на 1800г. композиторът Даниел Щайбелт предизвиква Лудвиг Ван Бетовен – един от най-добрите композитори и пианисти, живели някога, на пиано дуел.

    Родом от Берлин, Даниел Щайбелт  е един от най-известните пиано виртуози в Европа. През 1800 г. той заминава за Виена с цел усъвършенстване на музикалната си кариера.

    Музикалните покровители на града бързо заключват, че Щайбелт трябва да се изправи срещу Бетовен в конкурса за импровизация.

    Тези конкурси за импровизация са били популярна форма на забавление сред аристокрацията на Виена.  Двамата композитори трябвало да се състезават един срещу друг, като всяка мелодия била импровизирана. Свирели са дълго, увеличавайки интензивността, докато победителят бъде обявен.

       Конкурсът между Бетовен и Щайбелт

    Като претендент Щайбелт свири пръв.  Той отива до пияното и  свири част от собствената си музика.

    Печели бурни аплодисменти и всички погледи се обръщат към противника му.

    Бетовен се приближава до пианото,  взима листите с музиката на Щайбелт, които са захвърлени настрана и ги обръща с главата надолу!

    Той стои на пианото и свири музиката на Щайбелт- прави вариации, променя я, украсява я и импровизира повече от час.

    Щайбелт, осъзнавайки, че е не само надигран, но и унижен, излиза от стаята преди Бетовен да е приключил. След това заявява, че никога няма да стъпи във Виена, докато Бетовен живее там.

    Бетовен остава във Виена до края на дните си, а Щайбелт спазва обещанието си и не се връща там.

    Бетовен никога повече не е предизвикван срещу друг пианист. Той заема поста на върховен виртуозен пианист на Виена. А тези четири ноти, част от музиката на Щайбелт с времето стават тласъка, който задвижва симфонията „Ероика“.

    Възстановяване статута на планета на Плутон

    iskamdaznam
    -
    0
    Възстановяване статута на планета на Плутон

    Ученият Кърби Ръниън от университета „Джон Хопкинс“ си поставя за цел да докаже следното твърдение: „Независимо от това, какво се опитва да докаже една престижна научна организация, Плутон е планета.“

    Той казва, че Европа, по-известна като спътник на Юпитер, земната луна и още над 100 небесни тела в Слънчевата система, които са лишени от този статут, отговарят на определението за „планета“.

    Дефиницията, одобрена от Международния астрономически съюз през 2006 г., понижава Плутон в „не-планета“, като по този начин планетите в Слънчевата система намаляват на 8 от 9. Промяната, която е обект на множество научни дискусии няма никакъв смисъл- казва Ръниън, водещ автор на доклад, аргументиращ „про-Плутон“.

    Леденият, скалист Плутон е бил най-малкият от деветте планети, а диаметърът му е по-малко от три четвърти от този на Луната и почти една пета от Земята. И все пак, казва Ръниън, Плутон има „всички изисквания да се нарече планета… няма нищо непланетично в него.“

    Ръниън, чиято докторска дисертация се фокусира върху промяната на ландшафта на Луната и Марс, води група от шест автори  от пет института в изготвянето на предложение за ново определение за „планета“, както и обосновката за него. Двете ще бъдат представени на  постер на Лунната и планетарна научна конференция . Постерът ще бъде изложен цял ден на 21 март, по време на конференцията, спонсориран от Лунния и планетарен институт, а Ръниън ще бъде на разположение в продължение на най-малко три часа, за да отговаря на въпроси.

    Другите автори са С.Алън Стен и Келси Сингър от Югозападния изследователски институт в Боулфър, Колорадо; Тод Лауер от Националната оптическа астрономическа обсерватория в Тусон, Аризона.; Уил Грънди от обсерваторията Лоуел във Флагстав, Аризона; Майкъл Съмърс  от университета Джордж Мейсън във Вирджиния. Всички те са членове на научния екип на мисията „Нови хоризонти“ към Плутон, разработена за НАСА от университета Джон Хопкинс. През лятото на 2015г. космическият кораб „Нови хоризонти“ стана първият, който лети до Плутон на около 4,67 милиарда мили от Земята и изпраща първите му близки изображения, правени някога.

    Ръниън и колегите му застъпват определението за статута на „планета“, което се фокусира върху качествата на самото тяло, а не на външни фактори като орбита или други обекти около него.  Те определят планетата като „маса на тялото, което не е подлагано на ядрен синтез“ и има достатъчно равитационна тежест да поддържа приблизително кръгла форма.

    Това определение се различава от три-елементната дефиниция IAU с  това, че не се позовава на околностите на небесното тяло. Тази част от формулата на IAU от 2006 г., която изисква една планета да се движи само чрез своята орбита, изключва Плутон. Като изключим това, той отговаря на дефиницията на IAU- обикаля около Слънцето и е достатъчно масивен, за да може гравитацията да го направи кръгла.

    Стерн, главен изследовател на мисията „Нови хоризонти“, твърди, че определението на IAU изключва Земята, Марс, Юпитер и Нептун, които делят орбитите си с астероиди.

    Посоченото ново геофизично определение пропуска звезди, черни дупки, астероиди и метеорити, но включва всичко останало в Слънчевата ни система. Това може да разшири броя на планетите от 8 на приблизително 110.

    Това разширение е част от новото определение, казва Ръниън. Той споделя, че би искал да види обществеността по –ангажирана с проучването на Слънчевата система. Тъй като самата дума „планета“ изглежда носи психологическа тежест, той твърди, че повече планети биха насърчили обществения интерес.

    Новото определение, което не изисква одобрение от централен орган, също е по-полезно за планетарните учени. Повечето от тях са тясно свързани с Геологията и други геонауки, като по този начин новото геофизично определение е по-полезно, отколкото астрономическото определение на IAU.

    Трябва да бъдем оптимисти, тъй като новото определение вече е прието от Планетарни Научни Изследователски Открития, образователен уебсайт, открит от учените в университета в  Хавай.

    „Искам публиката да се влюби в проучването“- казва Ръниън- „Това би продължило изследването.“

    Мона Лиза наистина се усмихва

    iskamdaznam
    -
    0
    Мона Лиза наистина се усмихва

    Въпреки тъгата, която показва лицето на Мона Лиза, тя безспорно е усмихната, това сочи ново проучване.

    Изследователи показват на 12 души оригиналния портрет на „Мона Лиза“, както и 8 допълнителни версии, в които има промени в устните- били са разширени или леко обърнати.

    Оригиналът и всички „положителни“ изображения на „Мона Лиза“ са възприети като „щастливи“ в почти 100% от случаите, споделят изследователите.

     

    Портретът на „Мона Лиза“, нарисуван от Леонардо да Винчи между 1503-1507 г., е известен със своята „емоционална неяснота“, според английският есеист Валтер Патер. „Мона Лиза“ разкрива „обещание за безгранична нежност“, но може да се възприеме и като  „зловеща заплаха“, когато очите на зрителя се задържат върху нея, казва Патер.

    По същия начин, английския историк на изкуството Енрст Гомбрих пише, че „понякога тя изглежда сякаш се подиграва с нас, след което, като че ли отново долавяме тъга в усмивката ѝ.“

    За да стигнат до дъното на мистерията „Мона Лиза“, изследователите в проучването са попитали участниците дали тя е тъжна или щастлива и са оценили увереността в отговорите им.

    „Беше изненадващо да открием, че оригиналната „Мона Лиза“ почти винаги е виждана като щастлива“- казва старшият изследовател Юрген Корнмайер, учен от института на психологията и психичното здраве във Фрайбург, Германия. „Това поставя общото мнение на историците, занимаващи се с изкуство под въпрос.“

    В първите два експеримента, в които участниците са видели оригиналната „Мона Лиза“ и 8 допълнителни версии в случаен ред, хората оценили щастливите лица по-бързо и точно, отколкото тъжните.

    „Като че ли мозъкът ни е пристрастен към положителните изражения на лицето“- казва един от водещите изследовател на проучването- Емануела Лиаси. Лиаси е учен в Института за психология и психично здраве.

    Изненадващо, когато съседните изображения са по-тъжни, хората са склонни да възприемат дадено изображение като „тъжно“, с изключение на оригиналната живопис.

    „Данните показват, че нашето възприятие, дали нещо е тъжно или щастливо, не е абсолютно, а се адаптира към околната среда с изумителна скорост“- казва Корнмайер.

    Изследователите планират да продължат изследванията чрез сравняване на възприятията на широката общественост и на хора, които имат аутизъм или психични разстройства.

    „Нашите сетива имат достъп до ограничена част от информацията от околната среда, например защото един обект е частично скрит или лошо осветен“- казва Корнмайер. „Мозъкът следва да използва тази ограничена и често двусмислена информация, за да изгради един образ на света, най-близък до реалния.“

    Изследването е публикувано онлайн на 10 март (петък) в списание „Научни доклади“.

    Глобалното затопляне убива Големия бариерен риф

    iskamdaznam
    -
    0
    Глобалното затопляне убива Големия бариерен риф

    Големи участъци от Големия бариерен риф вече са мъртви, и учени предупреждават, че останалата част от коралови организми ще умре, ако глобалното затопляне продължава с неотслабваща сила.

    След  година на рекордно високи температури през 2016 г., Големият бариерен риф изживя най-лошото избелване на коралите  в историята. Сега учените са се върнали към рифа за измерване на избелването на коралите през това лято (което започва през декември в Южното полукълбо) в сравнение с миналото лято.

    Учени от десет изследователски институции в цяла Австралия, представляващи Националната работна група по избелване на коралите, ще прекарат следващите няколко седмици в провеждане на изследвания на въздуха и подводни изследвания на Големия бариерен риф.

    „Надяваме се, че  следващите 2-3 седмици ще се разхладят бързо, и тази година избелването няма да бъде като миналата година“, Тери Хюз, водещ автор на изследването , се изказва в изявление.

    Хюз, който е и морски еколог и директор на Центъра за австралийския съвет за научни изследвания за върхови постижения за коралов риф, отбеляза, че 2016 е третият голям случай на избелване, и най-опустошителен за Големия бариерен риф. Катастрофалното избелване миналата година повлиява на региона на рифа на около 500 мили (800 км) в дължина. (Целият риф е около 133 000 квадратни мили, или 344,400 квадратни километра.) Топлите вълни през 1998 г. и 2002 г. също са причинили масивно избелване на рифа.

    Минали излагания на избелване не правят кораловите рифове  по-толерантни към новите избелвания, заяви Хюз. След като измерванията на степента на избелване за тази година са завършени,  може да се установи, че 2017 е четвъртото голямо събитие, добави Хюз.

    „Това разбива сърцето ми,  да видя толкова много корали да умират по северните рифове на Големия бариерен риф през 2016 г.“, заяви Хюз. „С покачването на температурите в резултат на глобалното затопляне, това е само въпрос на време преди да видим още такива случаи. А четвъртото събитие след само една година е голям удар за рифа.“

    Избелването се появява, когато коралите са стресирани от явления като вода, по-топла от нормалното,  за продължителен период от време. В резултат на това, коралите, които всъщност са малки организми, изгонват водораслите, които им  дават цвят  и им осигуряват храна. Това дава на коралите избелен външен вид, и ако избелването продължава прекалено дълго, водораслите могат  да не са в състояние да реколонизират коралите.

    Въпреки, че прекомерният риболов и лошото качество на водата също може да влияе, кораловите рифове, изменението на климата , произтичащо от топлите океани, е водеща причина за избелване, заяви съавторът на проучването Дейвид Вахенфелд.

    „Глобалното затопляне е заплаха номер едно към рифа,“ казва Вахенфелд. „Избелването през 2016 г. категорично потвърждава спешната необходимост да се ограничи изменението на климата, както е договорено от световните лидери в Споразумението Париж, и пълно прилагане на риф 2050. План за повишаване на устойчивостта на рифа .“ (Планът за Риф 2050 има за цел  поддържане и опазване на Големия бариерен риф.)

    Индия обмисля да въведе „данък мазнини“ върху нездравословната храна

    iskamdaznam
    -
    0
    Индия обмисля да въведе „данък мазнини“ върху нездравословната храна

    Хранително-вкусовата промишленост прави всичко по силите си, за да го спре.

    Увеличаването на богатството изглежда е съпроводено с уголемяване на талията в Индия и най-голямата демокрация в света няма да остави нещата така.

    Ройтерс съобщи, че през следващия месец Индия ще изготви правила, които ще принудят производителите да показват количеството на мазнини, захари и сол на опаковките на даден продукт.

    Но индийското правителство може да направи крачка напред като въведе „данък мазнини“ върху нездравословната храна, за да ограничи потреблението ѝ.

    Най- големите фирми, производители на храни и напитки в света, изразиха загрижеността си във връзка с тази мярка. В момента индустрията с безалкохолните напитки и пакетираните стоки в Индия е на стойност почти 60 милиарда долара. Експерти изчисляват, че производството на газирани напитки и храни ще се  увеличи с 3,8 и 8 на сто на годишна база.

    Ако регламентите влязат в сила, прогнозите за растеж на производството ще се обърнат. Това обяснява защо производители на храни и напитки като Пепси и Нескуйк са се срещали с търговски представители- за да протестират срещу тези регламенти. Някои от тях категоризират данъка повече като икономически протекционизъм, отколкото като свързан с общественото здраве.

    Например ресторанти като McDonald’s и Domino’s ще трябва да плащат 14,5% данък върху своите продукти, докато местен сайт, предлагащ храна с високо съдържание на мазнини и сол- няма да плаща данък.

    „Това изнервя по-големите играчи“- заявява изпълнителната индустрия пред Ройтерс. Предложението се третира като дискриминационно.

    Ако премиерът Нарендра Моди приеме предложението- представено от единадесет членен състав на бюрократи- индийското правителство заявява, че планира да отдели допълнителни приходи за здравето на бюджета, който в момента е 1,16% от БВП на Индия.

    Статистики обясняват акцента на Индия върху общественото здраве. Според медицинското списание “The Lancet” Индия има едно от най-високите нива на затлъстяване в света и броят на болни от диабет се е удвоил за малко повече от десетилетие. Скорошен доклад на Световната здравна организация разкри, че 22% от децата в Индия са с наднормено тегло.

    И все пак, фокусът все още е върху ефективността на данъка. Когато други нации са се опитали да приложат този данък (като Дания през 2011г) тези, които са се опитали да го избегнат, са избирали по-евтини ( и по-нездравословни) опции.

    Възникването на континентите

    iskamdaznam
    -
    0
    Възникването на континентите

    Имало е време, когато нашата любима планета е изглеждала по малко по-различен начин, в сравнение с това, което в момента знаем за нея. Направено съвсем скоро изследване доказва, че е имало период, когато Земята е била обвита в една-единствена твърда черупка. Минало е много време, преди земната кора своеобразно да се разчлени на огромните по размери плочи, върху които днес лежат континентите.

    Можем да кажем, че днес планетата ни е динамична и има външен слой, изграден от тектонични плочи. Ако се чудите как се зараждат феномени като земетресенията и вулканите, то те са вследствие на процеса на взаимното блъскане и триене на тектоничните плочи. Случва се да се стигне и до разделяне между тях. В такива случаи пространството между тях би могло да бъде запълнено от разтопени скали, които, от своя страна, могат да доведат до възникването на подводни планински хребети в средата на големите океански басейни. Това поне ни информират учените от Университета на Мериленд, провели изследването.

    От дълги години в научната геоложка област съществуват дебати по повод тектониката на плочите – дали е стартирала веднага (теория, известна като униформизъм), или по-скоро планетата първо е преминала през продължителна фаза с твърда черупка, обхванала цялата Земя?

    Резултатите от изследванията са благодарение на усилията на научен екип, ръководен от професора по геология в Мерилендския университет Майкъл Браун. Според изводите, направени от проф. Браун и неговите колеги, теорията за модела на твърдата черупка вече изглежда по-вероятен.

    От изнесените данни от изследването на проф. Браун разбираме, че неговият екип е успял да събере проби от скали от Източния Пилабарски щит. Обяснено с прости думи, това е огромен по размери участък от древна гранитна кора на територията на Западна Австралия. Любопитното около тези скали е, че те са едни от най-старите, които познаваме. Възрастта им достига до впечатляващите 3.5 милиарда години. Проучен от учените е изотопният, както и химическият състав на гранитите. Причина за това е фактът, че в повечето случаи те са свързани с вулканичните вериги – нещо, което може да се приема като признак на активност на тектоничните плочи.

    Екипът на проф. Браун провежда изследвания и върху базалтови проби от свързаната формация Кукал. Това са вид скали, чието образуване се осъществява след изригването на вулкани, както и на океанските дъна, където се наблюдава разделяне на тектоничните плочи в средата на океаните. Океанските дъна са покрити с базалт, а когато те достигнат континентите, потъват под повърхността. Това е процес, който ни е известен под името субдукция. На мястото, където се наблюдава триенето на две плочи, можем да забележим разтопяване на скалите и образуването на огромни по размер маси подземен гранит.

    Има вече направени в миналото изследвания, според които базалтите от масива Кукал биха могли да бъдат източник на гранитите в Пилабарския щат. Причина за това са сходствата в техния химичен състав. Професор Браун и екипът му провеждат тестове върху тази теория, както и върху още една, а именно – биха ли могли базалтите от Кукал да се стопят до такава степен, че да образуват гранити на начин, който да се различава от субдукцията на базалта под повърхността на планетата? Ако приемем, че това е възможно, то тогава може би тектониката на плочите все още не е била реалност, когато са били образувани гранитите в Пилабарския щат. За да може това да бъде установено, изследователите провеждат т.нар. термодинамични изчисления.

    Tectonic Plates – Subduction zone

    Следващата стъпка на учените е да изградят серия от т.нар. “моделни експерименти”, като целта е да бъде изследвано какво би могло да се случи в ситуация, в която тектониката на плочите не е стартирала веднага.

    Учените установяват, че е напълно възможно гранитите от Пилабарския щит да са били образувани от базалтите на Кукал. Това би било възможно чрез сценарий, според който една цялостна черупка покрива цялата Земя.

    Проф. Браун разкрива, че резултатите от осъществените изследвания доказват, че гранитите от Пилабарския щит са се появили вследствие на разтопени базалти от масива Кукал. Или пък подобни материали в среда с висок термичен градиент.

    ВИДЕО:

     

    Хеди Ламар: за първия оргазъм в киното и изобретяването на Wi-Fi

    iskamdaznam
    -
    0
    Хеди Ламар: за първия оргазъм в киното и изобретяването на Wi-Fi

    „Никога не съм имала добър вкус нито за сценарии, нито за съпрузи. Затова се провалиха и браковете, и филмите ми.“ 

    Възможно е да не сте чували името Хеди Ламар. Макар че е известна като актриса, тя така и не оставя забележителна следа в киното. Но въпреки това, постиженията й  заслужават да бъдат запомнени.

    Родена е като Хедуиг Ева Мария Кийслер през 1914 година в Австро-Унгария. Расте в заможно семейство, има бавачка и получава всичко, от което има нужда. Дори повече.

    Баща й е банкер, а майка й – пианистка. Изглежда младата им и единствена наследница притежава творческите заложби на своята майка, защото се записва да учи в школата на известния австрийски театрал Макс Райнхард. Той обаче бързо разбира, че макар и много красива, тя няма талант да бъде на голяма сцена, поради което я насочва към киното.

    Кариерата й на екран започва с второстепенни роли в не особено известни продукции, докато животът не я среща с Густав Махати – чешки режисьор, чиито идеи надскачат общоприетите за онова време норми.

    Филмът се казва „Екстаз“. И това е първата лента, която показва без свян гола жена. А Хеди е едва на 19 години. Това обаче не е достатъчно – продукцията дебютира в още нещо скандално, а именно пресъздаването на оргазъм пред камера. Както самата актриса спокойно обяснява на родителите си, с които е отишла да гледа филма, режисьорът я е боцкал с карфица по петата, за да може тя да охка убедително пред камера.

    Баща ѝ обаче е шокиран и бързо се заема да търси съпруг на своеволната си дъщеря. Тя е красива, семейството ѝ е състоятелно, затова не е трудно да бъде задомена и избраникът се оказва 14-години по-големият от нея търговец на оръжие Фриц Мандел.

    Той изкупува всички копия на филма, без едно-единствено: това, което притежава един от основателите на Metro-Goldwyn-Mayer – Луис Майер.

    3 години Хеди е добрата съпруга на своя своеобразен спасител. След което бяга от него, за да се срещне с Луис Майер, който ѝ обещава, че ще я направи звезда. И докато заедно пътуват за Америка, той ѝ дава името, с което е известна и до днес.

    „Стълбата на успеха в Холивуд обикновено е в реда агент, актьор, режисьор, продуцент, водещ, а ти си звезда, ако спиш с всеки един от тях в този ред. Сурово, но е самата истина.“

    Няколко роли по-късно идва втория съпруг на Хеди, който е сценарист и продуцент. С Джин Маркли са женени две години, а следващите бракове на актрисата продължават също съвсем малко.

    „Всичките ми шест съпрузи се ожениха за мен по различни причини.“

    Интересен факт е, че Хеди Ламар е първият избор за главната роля във филма „Казабланка“. Тя обаче я отказва и я взима Ингрид Бергман, а лентата се превръща в истинска легенда.

    1940 е годината, в която Хеди среща мъжът, считан за нейната неосъществена любов. Той е Джордж Ентейл и е авангарден композитор. Докато веднъж гостува на актрисата, двамата полагат основи на идеята, благодарение на която днес имаме безжичен интернет и мобилни телефони.

    Светът е във война и двамата си говорят за съобщенията, които се разпращат и за това дали има начин те да не бъдат улавяни. Тогава на Хеди ѝ хрумва, че това би било възможно, ако сигналът прескача. Ентейл доразработва идеята ѝ с познанията си за механичното пиано. Двамата патентоват откритието и две години по-късно то вече се ползва от военните под името „secret communication system“. Същото изобретение днес е в основата на мобилните комуникации, телевизията и сателитната отбранителна техника на САЩ.

    Любопитно е, че до края на дните си Хеди не осъзнава значимостта на изобретението си. Или поне не иска да го признае. Тя смята, че кока-колата на кубчета, която създава, апаратът за стягане на кожата и фосфоресциращата кучешка каишка заслужават много повече внимание.

    Хеди Ламар се отказва от светския живот преди още да навърши 50 години. Живее до 86-годишна възраст и никога повече не се връща към киното или блясъка на Холивуд.

    10 шокиращи факта за арменския геноцид

    Ивайло Иванов
    -
    0
    10 шокиращи факта за арменския геноцид

    През 2015г се навършиха 100 години от началото на арменския геноцид, при който около 1.5 милиона от 2-та милиона арменци в Османската империя губят живота си. Старателното потулване на събитията от страна на Османската империя, както и невъобразимия мащаб на систематичните варварства означават, че истинският брой на убитите никога няма да е ясен и варира от източник до източник. Това се наблюдава при геноцидите – извършителите целят да заличат всяко доказателство за съществуването на жертвите. От оцелелите източници обаче могат да се извлекат някои доста шокиращи факти.

    Тримата паши въвличат Османската империя във война и налагат геноцида

    Става въпрос за Талад паша (велик везир), Енвер паша (министър на войната) и Джемал паша (министър на морския флот) през Първата световна война.

    Омразата на Талад паша към арменците е дълбока. В своите мемоари датският филолог Йоханес Оструп твърди, че Талат му е споделил неговото намерение да изтреби всички арменци още през 1910г. Цитира го да казва следното: „Ако някога се изкача на власт в тази страна, ще използвам цялата мощ на мое разположение, за да залича арменците.“

    Желанието му за власт се сбъдва през 1913г, чрез преврат. На следващата година Османската империя влиза в Първата световна война, а година по-късно започва систематично да избива арменци.

    След загубата във войната, и тримата паши бягат от империята. Новото правителство ги набеждава като причина за участието на страната във войната и те стават известни като Тримата паши заради своите престъпления към човечеството.

    Говорейки за убийствата при властта на Тримата паши, Абдул Меджид II, последният османски халиф, е казал следното: „Те са най-голямото петно, опозорявало нацията и расата ни“.

    Един от първите съконспиратори на Хитлер е бил свидетел на арменския геноцид

    Макс Ервин фон Шойбнер-Рихтер служи като консул в Ерзурум по времето на арменския геноцид. Той осъжда османските практики в своите записки като политика на унищожение.

    При завръщането си в Германия обаче става особено деен в нацисткото движение и създава близки взаимоотношения с Хитлер. Застрелян е и убит на място по време на неуспешния Бирен пуч, марширувайки ръка до ръка с Хитлер. Фюрерът по-късно посвещава първата част на „Моята борба“ на Рихтер. Сведения за техните разговори почти няма, но може да се предположи, че Хитлер е бил в час със записките и опита на Рихтер.

    На 22 август 1939г Хитлер дава реч в дома си в Оберзалцберг. Това е седмица преди германците да нахлуят в Полша и той изразява на своите командири желанието си за тотално унищожение на поляците. Луис П. Лохнър, който е имал източници в нацисткото правителство, твърди че е получил оригиналната транскрипция на речта, която публикува в своята книга през 1942г. В нея Хитлер е цитиран да казва: „Наредих на моите отряди без никаква милост и състрадание да изпратят на смърт много жени и деца с полски произход. Само така ще получим необходимото място за живеене. Все пак кой днес говори за унищожението на арменците?“

    Не може да се каже доколко арменският геноцид е повлиял на Холокоста – приликите са ясни, както и това, че Хитлер е бил наясно с кланетата.

    Способните мъже са били убивани, а останалите арменци са изпращани в пустинята

    Често за начало на геноцида се посочва 24 април 1915г, когато 270 арменски водачи са принудително изведени от Константинопол и преместени в Анкара. Още преди това обаче османците прехвърлят всички арменци от армията към невъоръжени работнически батальони, за да бъдат по-лесно убити после.

    Щом всички способни арменски мъже са избити, жените, децата, недъгавите и възрастните са изпратени в пустинята под предлог, че ги изселват. Общо 1.5 милиона арменци загиват в геноцида. В началото на Първата световна война два милиона арменци живеят в рамките на Османската империя, което означава, че 3 от 4 са убити.

    Много от тях умират от глад и жажда. Жени от всички възрасти са редовно изнасилвани и оставени да умрат. Масови разстрели, удавяне, изгаряне и отравяне също са чести практики. Онези, които успяват да доживеят до края на марша на смъртта, след това са изпращани в концлагери.

    Ислямска държава унищожи храм-паметника на арменския геноцид в Дейр ез-Зор

    Строежът на храм-паметника е завършен през ноември 1990г и е осветен на 4 май 1991г. Църквата е важно място за поклонение за мнозина арменци. Най-голямото събиране на хора се е случвало всяка година на 24 април, за да се отбележи датата на геноцида от 1915г. Хиляди са се събирали да отдадат почит.

    Дейр ез-Зор в Сирия е важен, защото е крайната точка за арменците, които са марширували през пустинята. Точното място на църквата някога е било място на концлагер, център за убийства и гробище за арменците, които са оцелели след марша.

    Църквата е взривена на 21 септември 2014г, когато Армения празнува 23 години независимост и само месеци преди 100-годишнината от геноцида. Смята се, че отговорни са бойците от Ислямска държава.

    Гръцкият и асирийският геноцид се случват по същото време

    Арменците са най-избиваният народ по време на опитите на Османската империя да унищожи християнските малцинства около и през Първата световна война, затова и арменският геноцид обикновено е най-споменаваният. По същото време обаче са извършени геноциди над асирийците и гърците.

    Изчислява се, че са избити около 300 000 асирийци, като повечето са били около границата на империята с Персия. В град Мидят, където 25 000 асирийци губят живота си, е имало малко въстание, което е потушено. Заради подобни бунтове като този, убийствата на асирийците са определени от някои турски историци като отговор към въстание, което може да се класифицира като клане, а не като геноцид.

    Броят на убитите гърци е около 750 000. През 1923г се случва обмяна на население между Турция и Гърция, което ефективно прекратява кръвопролитията, когато два милиона души са принудително изселени. Около 1.2 милиона гърци християни са преместени от Трабзон, Понтийските планини, Кавказ, Анадола и Източна Тракия. В замяна, около 400 000 мюсюлмани са изгонени от Гърция и пратени в Турция.

    Арменската революционна федерация предприема ответен удар

    При операция Отмъщение между 1920 и 1922г Арменската революционна федерация убива седем високопоставени османски и азербайджански офицери, отговорни за геноцида. Джемал паша и Талат паша – двама от Тримата паши – са убити от АРФ.

    И двамата бягат от нахлуващите съюзници в края на Първата световна война и са обвинявани за влизането на Османската империя във войната. Осъдени са на смърт от съдебната система на страната си, но е нямало да бъдат екзекутирани.

    АРФ проследява Джемал паша в Тифлис, Съветска Грузия и го застрелва заедно с двама негови сподвижници. Талат паша е застрелян от Согомон Тейлиран в Берлин на 15 март 1921г. Федерацията казва на Тейлиран да не бяга, за да се привлече внимание към страданието на арменския народ на последвалия процес. Тактиката е успешна – процесът е отразяван от всички международни медии.

    Тейлиран е оправдан за убийството. Защитата му печели с довода, че макар да е убил Талат паша, събитията от арменския геноцид са повлияли на психическото му състояние.

    Тримата паши използват войната за прикритие на геноцида

    За Тримата паши е важно геноцидът да бъде извършен бързо, докато мъглата на войната все още не се е вдигнала. Така чуждестранните сили са заети с други въпроси и нямат време да се занимават с хуманитарни кризи.

    Дори са се хвалели с действията си. Талат паша е цитиран да казва на представител на германското посолство: „Турция се възползва от войната, за да ликвидира вътрешните си врагове, местните християни, без да бъде възпрепятствана от външна намеса.“

    Макар повечето от убийствата да стават по време на войната, официалната крайна дата е спорна, като някои твърдят, че е през 1923г – пет години, след като Тримата паши бягат от страната.

    В Турция има улици и сгради, носещи имената на извършителите на геноцида

    Отричането на геноцида е толкова успешно, че много османски политици, помагали с ликвидационния процес, са запомнени с добро в някои части на Турция. Булеварди, авенюта, магистрали и цели квартали носят имената на Тримата паши. Има дори училища, кръстени на тях.

    През 2003г Джемал Азми, известен като „Касапина от Трабзон“, също отдава името си на училище. Документирано е, че е бил особено жесток към деца, които е избивал с хиляди. Любимият му метод бил да изпраща лодки, пълни с деца в Черно море, след което да ги потапя.

    Младите момичета срещали още по-ужасна съдба. По време на процесите в Трабзон през 1919г, очевидец разказва, че Азми правел оргии с арменски момичета в болница, която бил превърнал в собствен „дворец на удоволствията“, след което убивал момичетата.

    Азми е един от седмината важни лидери, убити от АРФ като отмъщение.

    Арменците не са получили репарации

    Османците заграбват парите и вещите на арменците. До днес обаче нищо, принадлежало на арменци преди геноцида, не е върнато на законния му собственик. Масовото унищожение и емоционалния белег никога не са компенсирани под каквато и да било форма.

    Османската империя вече не съществува, аз да бъде държана отговорна. На нейно място е Турция, а онези, които искат репарации, смятат, че именно Турция трябва да ги изплати. Все пак, земята и собствеността, които османците са заграбили, сега са турски.

    Турция все още отрича, че геноцидът се е случил

    Турция, наследник на Османската империя, винаги е отричала, че започналото през 1915г е било систематичен геноцид на арменците. Азербайджан е единствената друга страна, чието правителство активно отрича геноцида. Много други държави отказват да заемат позиция по въпроса.

    Турското правителство е обвинявано в активни опити да забранява използването на термина „геноцид“, съветвайки политици, журналисти и преподаватели да мълчат.

    Отричането на термина „геноцид“ е болезнено иронично, когато се вземе предвид факта, че думата за първи път е използвана от Рафаел Лемкин в неговата книга „Режимът на Страните от оста в окупирана Европа“ през 1943г, за да опише точно тези убийства и извършваните от нацистите. Той определя геноцида като „координиран план от различни действия, целящ унищожението на национални групи.“

    Как се ражда човек – изумителен поглед в майчината утроба

    Ивайло Иванов
    -
    1
    Как се ражда човек – изумителен поглед в майчината утроба

    Фотографът Ленарт Нилсън е прекарал 10 години в документиране на човешкия ембрион, от зачеването до раждането.

    Светът за първи път научава за Ленарт през 1965г, когато списание LIFE публикува 16 страници с негови снимки на човешки ембриони. Снимките веднага са преиздадени в други популярни издания. Микроскопите и фотоапаратите са страст на Ленарт от дете. С времето амбицията му дава на света възможност да види красотата на човешкото тяло на микро ниво. Той успява да направи първите си снимки на зародиш още през 1957г, но тогава те все още не са достатъчно добри.

    Нилсън е успял да направи най-прецизните си кадри с помощта на цитоксоп – медицински инструмент, с който се изследва вътрешността на пикочния мехур. Той е закачил камера с малка лампа на върха й, след което е направил хиляди снимки на живота на ембриона в утробата на майката.

    За първи път хората могат да видят със собствените си очи зачеването и най-ранните стадии на човешкото развитие.

    Сперматозоид се придвижва по фалопиевата тръба към яйцеклетката.

    Яйцеклетката.

    Критичният момент.

    Един от 200-та милиона сперматозоида на бащата прониква през клетъчната мембрана на яйцето.

    Сперматозоидът отблизо. Главичката му съдържа целия генетичен материал.

    Седмица по-късно ембрионът мигрира към матката, като плава надолу през фалопиевата тръба.

    След още седмица ембрионът се закача за стената на матката.

    Ембрионът на 22 дни. Сивата зона ще се превърне в мозъка на детето.

    До 18-ия ден от развитието, сърцето на зародиша започва да бие.

    28 дни след оплождането.

    На 5 седмици зародишът е дълъг 9 милиметра; вече е възможно да се види лицето с отворите за уста, ноздри и очи.

    40 дни от развитието. Външните клетки на зародиша се свързват с повърхността на матката, за да образуват плацентата.

    8 седмици от развитието.

    10 седмици. Клепачите вече са наполовина отворени. След няколко дни ще са напълно оформени.

    На 10 седмици ембрионът вече използва ръцете си, за да изучава околната среда.

    16 седмици.

    Кръвоносните съдове се виждат през кожата.

    18 седмици. Зародишът вече може да чува звуци от външния свят.

    19 седмици.

    20 седмици. Зародишът е дълъг 20 сантиметра. Коса започва да се появява по главата му.

    24 седмици.

    6 месеца.

    36 седмици. След месец бебето ще се роди.

     

    Защо животните имат петна?

    iskamdaznam
    -
    0
    Защо животните имат петна?

    Бяхме изненадани да научим, че въпросът, който задаваме в заглавието, всъщност все още няма отговор. Произходът на окраската, с която са покрити някои животни, продължава да бъде загадка за науката, но руски учени се приближават все по-близо до разкриването й.

    Характерни промени в телата на много организми могат да бъдат описани посредством математически формули. Така например червата на всички гръбначни попадат под една и съща математическа формулировка, същото важи и за възникването на петната и ивиците върху някои биологични представители. С тази разлика обаче, че формулата там все още не е ясна.

    Към настоящия момент науката е открила гени, свързани с окраската на животните, но все още продължава да не бъде ясен механизмът на тяхната поява.

    Андрей Зарайский е учен от Института по биоорганична химия към Руската академия на науките. Заедно със свои колеги от Московския държавен университет и Физичния институт на Руската академия на науките в руската столица той проучва въпроса, свързан с животинската окраска. И заедно стигат до нова следа, която би могла да бъде обяснение за нейното възникване.

    В работата си учените използват формули, разработени от Алън Тюринг през 50-те години на XX век. Още тогава британският гений изразява предположение, че петната и ивиците се пораждат от наличието на две химически вещества в зародишите, които се разпространяват във всички ембриони и въздействат помежду си.

    От изследванията на Тюринг става ясно, че разликата в скоростта на движение на веществата в организма водят до специфичните петна, ивици и точки. Счита се, че подобно е обяснението и за растежа на структури в тялото на човека, например палци на краката и ръцете.

    Ръководейки се от тези изчисления, учените наблюдават молекулите и през последните години предполагат кои биха могли да бъдат тези, отговорни за окраската върху животните. Проблемът в проучването идва от това, че до този момент се е предполагало, че тези молекули ще бъдат устроени по различен начин от останалите. В крайна сметка се оказва обаче, че всички си приличат и оттук възниква въпросът как се формира окраската.

    Руските учени имат отговор. Според тях на скоростта на въпросните молекули влияе взаимодействието им с протеиновите структури, която е отговорна за поддържането на клетките и миграцията им, докато се развива зародиша. Те създават математически модел и проследяват как два протеина – WNT и DKK, които управляват растежа на космените фоликули в ембриони на плъхове, взаимодействат помежду си в междуклетъчна среда. Те откриват, че WNT се свързва силно с нея, когато при DKK важи обратното. Това води до концентрирано разпределение на WNT молекулите, които оформят „гора“ сред бъдещите космени фоликули върху тялото.

    В момента учените търсят отговор на въпроса как този процес се управлява. Ако това се случи, те ще докажат, че този механизъм е отговорен за появата на животинската окраска.

    Jaguar’s Sensory Mastery | Vision – Hearing – And Smell

    1...197198199...319Страница 198 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto