Още
    Начало Блог Страница 201

    Предсказанието „Титан(-ик)“

    Стотици ужасени хора падат от палубите направо в ледената вода. Викове, крясъци, писъци. Корабни офицери напразно се опитват да овладеят ситуацията. Безуспешно. Обезумели тълпи помитат всичко по пътя си към малкото спасителни лодки. Огромият кораб бавно потъва след сблъсъка си с ледена планина…

    Всеки, който прочете горното описание, ще реши, че става дума за „Титаник“. Наистина, историята е подобна.

    Подобна – но не е същата. И въобще не описва корабокрушението на „Титаник“. Дори може да се каже, че описва нещо, което никога не се е случило…

    На 26 октомври 1896 г. в нюйоркското издателство „Арчибалд Уелш и Ко“ един пенсиониран морски капитан – Морган Робъртсън, донесъл ръкопис на роман със заглавие „Безсмислие“ (Futility). След известно колебание издателството се съгласило да отпечата ръкописа – което и станало през 1898 г. Уви, романът нямал успех и 14 години събирал прах в складовете.

    Но през 1912 г., вече в огромен тираж и с променено заглавие – Futility, or the Wreck of the Titan („Безсмислие или Гибелта на „Титан“), именно той спасил издателството от финансов крах.

    Причината била, че измислените обстоятелства на корабокрушението и описанията на парахода „Титан“ от романа съвпаднали като две капки вода с реалната трагедия на кораба „Титаник“ на 12 април 1912 г.

    Богатата фантазия на Морган Робъртсън се оказала кошмарно пророчество за корабокрушението, което съвпаднало в невероятни подробности с описаното в романа.

    Имената на параходите:

    – измисленият – „Титан“;

    – истинският – „Титаник“.

    Брой на комините:

    – „Титан“ – 4 комина;

    – „Титаник“ – 4 комина.

    Брой винтове: и двата кораба имат по 3 винта.

    Дължина:

    – „Титан“ – 260 м;

    – „Титаник“ – 268 м.

    Максимална скорост: по 25 възела и при двата парахода.

    Мощност на парните машини:

    – „Титан“ – 50 000 к. с.;

    – „Титаник“ – 55 000 кс.

    Водоизместимост:

    – „Титан“ – 70 хил. тона;

    – „Титаник“ – 66 хиляди тона.

    Разбира се, можем да допуснем, че Робъртсън, като морски капитан, е изучил технологиите на корабостроителната промишленост по свое време и съответно е описал кораб, произведен в съответствие с максималните нейни възможности.

    Но, как може да се обясни, че съвпада времето на катастрофата – месец април?

    И мястото – северната част на Атлантика, докато обикновено маршрутите на „Синята лента“ минавали доста повече на юг?

    И причината: сблъсък през нощта с айсберг поради прекалено висока скорост? Също и последицата от сблъсъка – пробив на десния борд?

    Отначало романът нямал успех – но, когато се случила трагедията с „Титаник“, светът бил шокиран. Наричали Робъртсън „дявол“, „зъл гений“, „черен пророк“, „вестител на нещастие“, а книгата – „прокълнато писание“. Но тя далеч не била единственото предсказание за трагедията.

    Американският психиатър Ян Стивънсън е събрал 19 случая на различни предупреждения за катастрофата, направени 2 седмици преди нея във Великобритания, САЩ, Канада, Бразилия.

    Например, на 10 април, в деня на тръгването на кораба, американският парапсихолог Терви предупредил, че „голям кораб ще потъне след 2 дни“. Той изпратил писма до различни хора, включително до мисис Й. де Стейджър – което било публикувано вече след катастрофата, на 29 юни 1912 г.

    Когато „Титаник“ преминавал покрай остров Уайт, семейството на Джек Маршал го наблюдавало от покрива на дома си. Мисис Маршал внезапно се вкопчила в ръката на съпругата си и започнала да вика: „Корабът ще потъне! Той няма да стигне до Америка! Виждам стотици хора, които потъват в ледената вода! Спасете ги!“

    Но, както е добре известно – малцина вярват на последователите на древната пророчица Касандра.

    Тамплиери завинаги – част 1

    На 18 март 1314 г. в Париж, на остров Сиен по средата на Сена, били изгорени на клада двама души.

    Единият е Жофроа Шарне – прецептор (управител) за областта Нормандия на Ордена на бедните рицари на Храма на Соломон. Другият е самият Велик магистър на Ордена – Жак дьо Моле.

    Смята се, че така приключва историята на една от най-тайнствените и загадъчни организации в световната история, чието кратко название е Орденът на тамплиерите (от фр. „тампл“ – храм).

    С него са свързани множество легенди и хипотези, където се смесват истини и полуистини, действителност и предположения. Затова най-доброто, което може да направим, разказвайки за тамплиерите, е да се придържаме към фактите.

    Те гласят следното: основан по време на кръстоносните походи през 1109 г. в Йерусалим, Орденът на тамплиерите бързо се превръща в най-могъщата организация в средновековна Европа. Той имал свои филиали (прецептории) във всички католически държави. След като биват изтласкани от Светите земи през 1291 г., тамплиерите изцяло се прехвърлят в Европа и установяват резиденцията си в Париж. За кратко време се трансформират от военна в предимно финансова организация. Чрез хитроумни тълкувания на забраната за лихварство, те устройват в Европа първите банки. Началото било сложено доста простичко: преди тях пренасянето на пари от едно на друго място представлявало рисковано начинание. Разбойници и грабители кръстосвали пътищата. Да си спомним само славния Робин Худ… За нас той е славен, благодарение на легендите и романите на Уолтър Скот – но едва ли така смятали богатите търговци, които оставали без парички подир срещите си с такива борци за социална справедливост.

    Тамплиерите измислят простичка схема, която позволила елегантно да се избягват подобни рискове. Тя се състояла в следното.

    Когато един търговец от града А искал да изпрати крупна сума на партньора си от град Б, дотогава обикновено наемал въоръжена охрана, която придружавала торбата, чувала или сандъка с жълтиците. Това, разбира се, струвало скъпо. Пък и нямало никаква гаранция, че самите „охранители“ не ще се полакомят за парите, които пренасяли. Ами, да – нали до ден-днешен, когато бъде ограбена кола, превозваща „инкасо“, първото подозрение неизбежно пада върху шофьора и охраната…

    Тамплиерите обаче предложили следната услуга: срещу скромна комисионна (примерно, 5 жълтици на всеки 100) те гарантирали, че парите ще бъдат занесени сигурно и в срок. Разбира се, никакви пари не били пренасяни – просто тамплиерите от града А вземали торбата със златото и изпращали на „колегите“ си от Б писмо, с което съобщавали, че сумата трябва да бъде платена на съответното лице от тамошните запаси на Ордена. Днес този документ се нарича „платежно нареждане“. Така било положено началото на банковото дело в Европа…

    Орденът на тамплиерите ставал все по-могъщ и влиятелен.

    Ала френският крал Филип ІV нямал намерение да дели властта с никого – и на 13 октомври 1307 г., петък,  всички тамплиери били арестувани, а имуществата на Ордена – конфискувани. Мнозина смятат, че суеверието за злощастния ден „петък, 13-ти“ води началото си именно от тази историческа дата.

    Филип ІV използвал влиянието си върху папа Климент V – и същото станало в цяла Западна Европа. Тамплиерите били хвърляни в тъмници, подложени на жестоки разпити, някои били изгорени на клади. Малцина от тях се спасили, като избягали в Шотландия, където крал Робърт Брус имал нужда от такива опитни воини в борбата си срещу Англия. Орденът бил разтурен навсякъде.

    Това, в общи линии, са основните събития от неговата история.

    Но един от най-любопитните факти е, че съществува една държава, където Орденът на тамплиерите не е преставал да съществува, и то до ден-днешен – с малка пауза през ХІХ-ти до началото на ХХ-ти век.

    Тази държава е Португалия.

    Прочети част 2-ра – Тамплиери завинаги – част 2

    Кенгуруто може да подскача със 70км/ч и е отличен плувец

    Кенгуруто е единственото едро животно, което използва подскоците като начин на придвижване. Типичната скорост за едно червено кенгуру е около 25км/ч, но то може да развие над 70км/ч на кратки разстояние и да поддържа скорост 40км/ч в продължение на близо 2 километра.

    Освен това кенгуруто е опитен плувец и често бяга във водата, когато е заплашено от хищник. Ако бъде преследвано до водата, кенгуруто понякога използва предните си лапи, за да притисне хищника под водата и да го удави.

     

    В рода на Хемингуей е имало 5 самоубийства

    Ърнест Хемингуей е страдал от хемохроматоза, също като баща си, заради което се самоубива. При това заболяване тялото не може да преработва желязото и то се натрупва в органите, като влошава значително физическото и психическото здраве. Хемингуей се застрелва в любимата си пушка дни след като е изписан от болницата, където е лекуван с електрошокова терапия. Сестра му Урсула, брат му Лестър и баща му също се самоубиват. Известно е също, че Хемингуей цял живот е злоупотребявал с алкохола и е страдал от чернодробна цироза. Дори научава сина си Патрик да пие когато е едва на 12 години. Патрик цял живот страда от проблеми с алкохола. Брат му Грегъри пък, най-малкият син на Хемингуей, става травестит, взема наркотици и умира в женски затвор във Флорида. Близо 35 години след смъртта на Хемингуей, внучка му Марго Хемингуей, супермодел и актриса, става петият човек от рода, който се самоубива.

    Круизен кораб се вряза в най-забележителния риф в света и унищожи част от него

    Докато ослепителни риби се стрелкат между ръбовете на оцветени като дъгата корали, круизен кораб се врязва в най-забележителния риф в света. Заседнал в отлива край брега на Западна Папуа, Нова Гвинея, британският кораб със 102 гости на борда сериозно е повредил 1600кв.м. от кораловия риф.

    Това се е случило на 4 март, когато 4300-тонният кораб Каледонско небе се завръща от екскурзия, макар да не е ясно как е успял да заседне, имайки предвид, че разполага с радар и друго навигационно оборудване. Щетите по кораба са минимални, но докато е дърпан в плитките води, е нанесъл още по-големи щети на рифа.

    Корабът се е врязал в рифа в Раджа Ампат, който се счита за най-биоразнообразната морска среда на Земята, както и вероятно е най-богатата екосистема над и под водата. Смята се, че е дом на над 1700 различни вида риби, поне 700 вида мекотели и повече от 600 вида твърди корали – повече от 75% от всички описани видове корали в света.

    Според зеления сайт Mongabay, специалният статус, заедно с популярността на мястото и местоположението му в рамките на национален парк означават, че туроператорът ще бъде глобен солено. Екипът, който ще оценява щетите, вероятно ще търси компенсации в размер между $1.28 милиона и $1.92 милиона, което е около $800 до $1200 на квадратен метър, унищожен от кораба.

     

    Учени лекуват тасманийските дяволи от рак, опитвайки се да спасят вида от изчезване

    Опитите да бъдат обърнати клетките на лицевия тумор на тасманийския дявол (DFTD) срещу болестта дават окуражаващи резултати и надежда за работеща ваксина. Това не само може да спаси своенравното двуутробно от изчезване, но и да доведе до откриването на нови начини за лечение на рака при хората.

    Заразният рак е рядкост и DFTD притежава много белези, каквито учените не са виждали преди. Дори да не беше убил около 80% от популацията на този хищник, DTFD щеше да е обект на изучаване заради откритията, които може да предложи за рака като цяло.

    За жалост обаче учените се състезават с времето да спасят тасманийския дявол и не разполагат с много субекти, върху които да експериментират. Споделяйки за работата им върху тренирането на имунната система на животното да атакува туморите, д-р Цезар Товар и колегите му от Тасманийския университет посочват, че разполагат с девет дявола, четири от които се използват като контроли, докато някои от другите са доста възрастни. По тази причина резултатите им не могат да бъдат заключителни.

    Въпреки това Товар е постигнал нещо значимо. Предишните опити за борба с DFTD са използвали убити ракови клетки. Макар те да дават имунен отговор, Товар разкрива, че някои от дяволите, ваксинирани по този начин, все пак са се заразили с болестта. Туморните клетки намират начин да се „крият“ от имунната система и ограничават ефективността на опитите да бъдат таргетирани.

    Успехът на Товар идва след модифициране на раковите клетки, като учените са включили определени гени, които правят клетките видими за имунната система и са ги инжектирали в заразени дяволи. Тогава защитната система на животното може не само да напада модифицираните клетки, но също и тумори, които са останали незабелязани преди.

    Тумори с размерите на топки за голф са изчезнали само за три месеца. „Това е повратен момент за нас, защото за първи път можем да кажем, че имунотерапията е накарала туморите да се свият. Нашите изследвания показват, че разработването на ваксина е напълно постижимо. Фокусираме усилията си върху развиване на стратегии за подобряване на ефекта от имунизацията върху дяволите.“

    Но не е ясно колко близо е екипът до целта. Няколко от лекуваните по този начин дяволи са умрели след няколко месеца. Поне в някои от случаите, смъртта може да бъде отдадена на възрастта на животните, а не на тумор, но все още е нужна още работа, преди да се стигне до успешна ваксина.

     

    Магията на траките – тракийският орфизъм

    От Троянската война (около 1190 пр.Хр.) до началото на елинистическата епоха (около 323 г. пр. Хр.) е засвидетелствано съжителство на Балканите между траки и елини. През цялото това време тези две общности развиват свои собствени модели на социално-икономическо, политическо и културно развитие. С началото на елинистическата епоха в Стария свят, свързана с наследството от завоеванията на Филип Македонски и синът му Александър, древногръцкото се налага като доминиращо над тракийското. Специфично тракийското остава, но в голяма степен е смесено с гръцкото: траките използват гръцки букви и възприемат гръцките образци в начина си на живот.

    Тракийската самобитност в духовен аспект има своето конкретно измерение. Тя влиза в рамките на онова, което на научен език се нарича тракийски орфизъм. Тракийският орфизъм е изключително явление за духовния живот на Балканите. Представлява магически практики и ритуали, характерни за хорa с източен произход. Орфизмът се е съхранил от прастари времена до днес под формата на кукерските традиции. Най-силен негов израз е обредният танц на Белия кукер в Странджа. Кукерът е тракийският бог, цар, върховен жрец и шаман Дионис Загрей. Облечен е в овчи кожи, с висока гугла на главата и с открито лице, начернено със сажди. В ръце държи дървена сопа (пометаш), увита с кожа от единия край, а на кръста му е закрепен дървен фалос, обагрен в червено. Придружаван е от свитата си. Кукерът е символ на соларното (слънчевото) начало в света. По време на танца си той „опложда“ Великата богиня майка – Земята, която е персонификация на хтоническото (земното начало на света). Танцът символизира сливането на слънчевото със земното, разкривайки тайнството на плодородието на почвата, даряваща живот с настъпването на пролетта.

    Орфизмът се формира като аристократично мистично учение. То е показателно за изконно тракийските световъзприятия, твърде различни от елинските. Орфизмът утвърждава религиозната вяра сред хората, вярата в безсмъртието на душата и в нейното спасение чрез култовите практики. Той инициира всепроизход и единно начало (монархизъм), докато елинската космогония е свързана с представата за Хаоса  и многообразието (демократизъм). Затова орфизмът е достъпен само за посветени, а не за всички. Неговите последователи се събират на тайни места, където четат свещените си слова.

    Орфическите ритуали пресъздават целия живот на Царя-жрец и полубожество – Дионис Загрей. Защото Царя е начало, среда и край на света. Той е дете на Великата богиня-майка. По време на своята ранна възраст, както всяко дете, се нуждае от играчки. Това са огледало, зарове, златна ябълка, шишарки, колелце, пумпал, топка и късче вълна. Такива играчки и до днес се намират по време на археологически разкопки, като са свидетелство за орфически практики сред древното население.

    Последователите на орфизма не извършват кръвни жертвоприношения, каквито са много характерни при елините. Освен това се въздържат да ядат месо и яйца. Храмовете-гробници на тракийските царе вероятно служат за техни места за поклонение. Те вярват, че душата на царя им става безсмъртна, а той самият се превръща в божество след смъртта си. Такива вярвания също са твърде чужди за елините.

    След включването на траките към елинския кръг на културно влияние се осъществява синкретизъм (смесване) между вярванията на елини и траки. Дионис Загрей (Орфей) намира своето място в древногръцкия пантеон, където е с много по-маргинално значение и почти неузнаваем. Бог Дионис е божество на лозарството, виното и веселието – нещо отдалечаващо го твърде много от тракийския му контекст. Митът за Орфей, героят отишъл в отвъдния свят в търсене на любимата си Евридика, е тясно свързан с орфическите търсения. Тракийският орфизъм е учение, сближаващо Изтока и Запада чрез мистика и вяра  в безсмъртието на човешката душа.

    Галерия:

    Изображение на свирещия Орфей върху съд от V в. пр. Хр.

    Изображение на Дионис от IV в. пр. Хр.:

     

    Макс Мартин е написал много от номер 1 хитовете за последните 20 години

    Макс Мартин е написал повече номер 1 хитове от който и да е друг от времето на Бийтълс досега. От 1999г Мартин е написал 22 хита, повечето от които също така е продуцирал. Сред песните му са хитове като It’s My Life на Bon Jovi, I Want It That Way на Backstreet Boys, …Baby One More Time на Бритни Спиърс, I Kissed a Girl на Кейти Пери, One More Night на Maroon 5, Blank Space на Тейлър Суифт и Can’t Feel My Face на The Weeknd. До 2013г неговите номер 1 хитове са продадени над 135 милиона пъти.

    През 1945г британски офицер застрелва командира на отряда, който е трябвало да го разстреля

    През април 1943г лейтенант Джон Гудуин участва в операция Шахмант, целяща да прекъсне доставките на Тристранния пакт край Хаугесун, на север от Ставангер, Норвегия. Екипът командоси успява да потопи вражески кораб и няколко парахода, но всички са заловени. След като прекарват известно време в концлагера Грини, те са изпратени в Захсенхаузен, където в разрез с Женевската конвенция са принуждавани да вървят по 50км на ден по камъни, изпробвайки ботуши за военните.

    На 2 февруари 1945г, докато са водени за екзекуция, по заповедта на Хитлер от 1942г, според която всеки заловен командос трябва да бъде екзекутиран без съд, дори ако иска да се предаде, Гудуин успява да измъкне пистолет от командира на отряда и го застрелва, след което самият той е застрелян.

    Барбитуратите са кръстени на Света Варвара

    Барбитуратите са кръстени на Света Варвара (St. Barbara). Според популярната история, Адолф фон Байер и колегите му отишли да празнуват откритието на барбитуровата киселина в таверна, където гарнизона на града пък празнувал деня на Св. Варвара – покровителка на артилеристите. Един от артилеристите в таверната кръстил новото вещество, комбинирайки Варвара с урея.

    Според друга легенда, Байер синтезирал барбитуровата киселина от урината на сервитьорка от Мюнхен на име Барбара. Първият барбитурат пък е кръстен Веронал, защото Верона бил едно от най-спокойните и заспали места.

    Прабългарите преди основаването на собствена държава

    Хунският натиск от изток не позволил на прабългарите да останат в Прикавказието задълго. Около 377 г. те се разделили на 3 части. Към първата спадали тези, които поели на запад и се установили в Панония, увлечени от хуните. Втората съставлява ла прабългарите, останали да живеят в прикавказието, а третата – прабългарите начело с хан Вунд преминали Кавказките планини, за да се заселят в Армения. Така съдбата на панонските и прикавказките българи ги отвела в различни исторически посоки.

    Приблизително между 375-та и 453-та година панонските прабългари приели съжителството и политическото върховенство на хуните. Ето защо в изворите те не се споменавали със собственото си име. Това време обаче оставило трайна диря в тяхната историческа памет. „Именникът на българските ханове“ започва с управлението на Авитохол и Ирник, отъждествявани с Атила и неговия син Ернах. След разпадането на Хунската империя – 453г., прабългарите получили възможност за самостоятелна политическа изява. Тяхното обвързване с историческата съдба на Балканите започнало през 480г., когато източноримският император Зинон ги привлякъл като съюзници срещу остготите. Влезли няколко пъти в сражение с тях, остготите претърпели поражение. В началото на следващия VI-ти век прабългарите разстрогнали мира с империята и поставили началото на продължителните си опустошения в балканските провинции, които били осъществявани много често съвместно със славяните. Византиийският автор Прокопий Кесарийски отбелязва особено голямото им нашествие през 540 г.

    Между 562-ра и 565-та година аварите се установили в Панония под ръководството на хаган Боян и организирали своя държава. Това се случило благодарение на византийското съгласие. Панонските българи за втори път попаднали под чуждо политическо върховенство. По всичко изглеждало обаче, че те заемали важно място в държавата на аварите. През 631-ва година там се разиграла междуособица, предизвикана от съперничеството на прабългарски и аварски вождове за върховната власт. Военните действия завършили с поражение за прабългарите и те били принудени да търсят убежище в Бавария, намираща се вече под властта на франкския крал Дагоберт. Първоначално той заповядал всяко баварско семейство да приюти по едно българско, но впоследствие размислил и наредил новите заселници да бъдат избити. От страшното клане успели да оцелеят едва 900 души. След трагедията тази група българи стигнала до Италия, където се установила във Венетската марка, а половин век по-късно била преселена в областта Пентаполис около Равена.

    Сведения за тези 900 души липсвали чак до средата на VI-ти век, когато изпъкнали две прабългарски племена – кутригури и утигури. Първите обитавали земите западно от река Дон, а вторите – на изток от нея. През 551г. византийската дипломация успяла да всее сред тях раздори, които прераснали в открита война. Победители в нея се оказали утигурите. Кутригурите обаче бързо успели да се съвземат. Като доказателство за това служи организираният мащабен поход срещу Константинопол през 558г. под водачеството на хан Заберган. Не било ясно колко време продължили междуособиците между двата военно-племенни съюза, но те отслабили съпротивителните им възможности. Това от своя страна се оказало фатално, защото станало причина за попадането на прикавказките българи под властта на Западнотюркския хаганат около 567-568г. Начело на хаганата стоял хан Силджибу, след чиято смърт в държавата му избухнали вътрешни конфликти. Това дало възможност на прабългарите да постигнат известно самоуправление. Чуждата политическа власт сплотила прабългарите, сред които най-голяма тежест придобило племето оногундури.

    През 630-631г. сред управляващите кръгове в Западнотюркския хаганат отново избухнали вътрешни междуособици. Вождът на оногундурите – хан Кубрат приел това като благоприятен знак. Той се опълчил срещу чуждата власт, възстановил политическата самостоятелност на българите през 632г. и поставил началото на т.нар. Стара Велика България. За неговата личност в науката днес се водили множество любопитни спорове. Все повече изследователи били склонни да възприемат сведението, дадено от Йоан Никиуски за християнизацията на Кубрат и младостта му, прекарана в двора на император Ираклий. Кубрат произхождал от старинния династичен род Дуло.

    Вероятно в периода 632-635г. в резултат на успешната дейност на хан Кубрат окончателно се оформила територията на Стара Велика България. На изток тя се простирала до река Кубан, на запад – до река Днепър, на север – до Донецк, на юг – до Азовско и Черно море. Неговият столичен център бил град Фанагория, който се намира на територията на днешния Тамански полуостров.

    Във външно-политическото отношение на Стара Велика България основно място заемал мирът с Византия. Империята оценила този политически избор и това било видно от титлата патриций, дадена на хан Кубрат, която била най-високото звание, определено за варварски владетели. Друг важен политически партньор на прабългарите били техните източни съседи – хазарите. След смъртта на хан Кубрат хазарската опасност довела до разпадането на държавата.

    Тримата синове на хан Кубрат – Боян, Котраг и Аспарух разделили народа помежду си и поели в различни исторически посоки. Баян останал в Прикавказието и приел властта на Хазарския хаганат. Котраг поел на север и по средното течение на река Волга създал т.нар. Волжко-Камска България. През Х-ти век тя била ислямизирана и успяла да просъществува чак до татарското нашествие през XIII век. Хан Аспарух поел на запад покрай брега на Черно море, за да се озове в устието на Дунав, в т.нар. област Онгъл. Етимологията на тази дума се свързвала или със старобългарското съществително „ъгъл“, или с прабългарската дума аул. В тези земи се разиграли съдбоносни събития, довели до създаването на българската държава.

    Настанявайки се на Балканския полуостров, славянските князе в Мизия и Аспаруховите българи били заставени да търсят военно и политическо сътрудничество. Това довело до изграждането на трайна политическа, административна и военна организация, която единствена можела да им осигури спокойствие и защита.

    Галерия:

    Аспарух покорява ромеи и траки – худ. В. Горанов.

    Цар Симеон „Битката при Ахелой“ –  худ. В. Горанов.

    „Въстанието на Асен и Петър“-  худ. В. Горанов.

    източник: razberi.info

    Религията и астрономията през вековете

    Науката и религията през Средновековието

    С упадъка на древногръцката и римската култура се забелязва известен застой в развитието на научната мисъл. През Средновековието този застой става още по-голям поради реакционната реоля на църквата, особено католическата, която по всякакъв начин се стреми да наложи религиозните догми. В основни линии те се състоят в следните възгледи за Вселената:

    • Земята е център на Вселената и човек по божие благоволение е сътворен, за да я обитава.
    • Животът на Земята е грешен, несъвършен, а животът извън Земята е съвършен, хармоничен, неизменен.

    Ето защо религията възприела геоцентричната система, която била в подкрепа на тези догми. Горните възгледи не се опират на опита, а на цитати от свещеното писание и на ученията на старогръцките философи-идеалисти (Аристотел и други). Те са в подкрепа и на светската власт, защото внушават на широките народни масо да живеят в покорство и мизерия, в очакване на щастие на онзи свят. В стремежа си да наложи своите догми църквата си служела с всички средства: забрана и унищожаване на прогресивната литература, преследване и отлъчване от църквата. Органът на световната католическа църква – светата инквизиция, си служел с всякакъв вид физически наказания, дори с изгаряне на клада.

    Значение на хелиоцентричната система

    Но човешкият ум, жаден за знания, не може да се примири с религиозните догми. Ежедневната практика и развитието на отделните науки натрупали все повече факти, които са в противоречие с религията. Така назрели условията за една сурова, безкомпромисна борба на науката с религията. Сигнал за започване на тази борба било гениалното учение на Николай Коперник – хелиоцентричната система. Учението на Коперник е изложена в труда му „За въртенето на небесните сфери“, отпечатан през 1543 г. в Нюрнберг, Германия. В същата година Коперник умира. Този труд е пълно отрицание на идеята за божествения произход на Вселената и за изключителното място на Земята и човека в нея. Учението на Коперник става основа за по-нататъшни изследвания върху движението на телата в Слънчевата система и начало на съвременното развитие на астрономията. Значението на хелиоцентричната система на Коперник не е само в това, че тя представлява солиден фундамент, върху който е изградена съвременната астрономия. Учението на Коперник постави начало на съвременното развитие на естествените науки изобщо. Защото първо революционността, с която Коперник отхвърли догмите на религията и схоластичната наука, послужи като заразителен пример за преразглеждане на приети дотогава основни положения в другите науки и те да се освободят от остарелите схоластични традиции. Освен това подходът за доказване с математически средства на връзки и закономерности, който се използва в системата на Коперник, стана пример за всички останали науки.

    early 20th century – Original caption: Nicolaus Copernicus (1473-1543), Polish astronomer. Undated woodcut. – Image by © Bettmann/CORBIS

    Коперниковото учение има и огромно значение за изграждане на правилен светоглед. В продължение на много векове преди него Земята се е смятала за централно място в света. Земята е била разглеждана и като единствено неподвижно небесно тяло. По такъв начин на нашата планета се е отреждало особено място като най-важно тяло във Вселената. На останалите небесни тела всички религии отреждат подчинено спрямо Земята и нейния обитател – човека, положение. Излиза, съгласно този мироглед, че всичко по света е създадено, за да служи на земята и човека.

    Като отхвърля централното място на Земята във вселената и нейното привилегировано положение спрямо останалите небесни тела, Коперник разрушава представата също така и за различието между „земно“ и „небесно“.

    По такъв начин учението на великия полски учен бележи нов революционен етап в развитието не само на астрономията, но и на всички естествени науки, един нов революционен етап в развитието на светогледа на човечеството.

    Учението на Коперник заволювало своите права в ожесточена борба с религиозните фанатици и реакционни учени. Учениците и последователите на Коперник били подложени на жестоки гонения. Първият последовател и пламенен пропагандист на това учение, Джордано Бруно, бил изгорен в Рим в 1600 г. В 1633 г. Галилео Галилей бил съден и принуждаван да се откаже от своите съчинения, в които признава системата на Коперник.

    OLYMPUS DIGITAL CAMERA

    В книгата си „Диалектика на природата“ Фр. Енгелс дава висока оценка на „великото творение на Коперник, в което той, макар и боязливо, след 36-годишно колебание и така да се каже на смъртния си одър, хвърли ръкавица на църковното суеверие. Оттогава развитието на науката тръгва с гигантски стъпки“. Не случайно инквизицията преследваше така ожесточено това учение и неговите последователи и разпространители. Отношението на хората към хелиоцентричната система стана мерило за това как те гледат на Вселената – материалистически или идеалистически.

    Закони за движението на планетите

    Голямо значение за утвърждаване и обогатяване на хелиоцентричната система имат откритията на немския астроном Йохан Кеплер, направени въз основа на наблюденията на датския астроном Тихо Брахе. Изчисленията на Кеплер за положенията на небесните тела, извършени по Коперниковата система, не съвпадали достатъчно точно с наблюденията. Резултатите от своите изследвания той оформя в знаменитите три закона на Кеплер, които дават точен отговор на въпроса за траекториите и скоростите на движение на планетите.

    1. Всяка планета се движи по елипса, в единия от фокусите на която се намира Слънцето.
    2. При движението си на планетите имат променлива линейна и ъглова скорост, но постоянна площна скорост, тоест за равни интервали от време t радиус-векторът r на една планета описва равни площи S.
    3. Квадратите от периодите на обиколките T1 и T2 на две планети около Слънцето се отнасят както кубовете на големите полуоси a1 и a2 на орбитите на тези планети.

    От втория закон на Кеплер следва, че планетата ще изминава пътищата s1 и s2 за едно и също време, тоест когато е по-близо до Слънцето, ще се движи с по-голяма скорост, а когато е по-далеч – с по-малка. Най-близката до Слънцето точка от орбитата се нарича перихелий, а най-далечната – афелий.

    Третият закон потвърждава идеята на Коперник, че по-отдалечените планети (които описват елипси с по-големи полуоси) имат и по-големи периоди на обиколка около Слънцето.

    Така благодарение на труда на много смели учени хелиоцентричната система постепенно се превръща в стройна теория:

    • Коперник доказа, че всички планети заедно със Земята се движат около Слънцето;
    • Джордано Бруно разви идеята за безкрайността във Вселената;
    • Галилей установи, че няма съществена разлика между Земята и другите космически тела, няма разлика между „земно“ и „небесно“;
    • Кеплер откри законите, по които се движат планетите;
    • Нютон чрез своите закони показа причината за тези движения

    източник: razberi.info