Династичните трансформации несъмнено променили облика на земите, които влизали в  най-голямата западноевропейска сила през Ранното Средновековие – империята на Карл Велики (упр. 768-814). Бъдещите жители на Франция от класическото Средновековие познавали тези стари за тях времена като периода на „милата Франция“. Героичните песни, които изпълнявали трубадурите-жонгльори пред обкованите в брони рицари, били популярни в цяла средновековна Западна Европа. Каква била Франция по времето на Карл Велики?

В нея нямало единен столичен център: той се местел ту в Лан, ту в древния Аахен. Границите на този легендарен свят винаги са вълнували две спорещи групи историци – „романисти“ и „германисти“. Проблемът е, че тогава все още нямало и помен от национална идентичност. Самият епос бил създаван или преразказван в западните и източни земи на бившата Каролингска империя, и то векове по-късно – тоест, вече в оформящите се национални държави. Старите френски песни за героичните времена на Карл и неговите рицари-паладини се пеели във всички краища на християнския Запад – но това било много по-късно от епохата, когато Каролингите управлявали цяла Западна Европа.

Важно е да се отбележи, че мнозина историци и до днес смятат огромното държавно образувание на Карл Велики за легендарен прототип на обединена Европа. Митът за величието на Каролингската епоха се оказал невероятно жизнеспособен.

В средновековните произведения Карл Велики, неговите приближени и наследници получили втори живот. Новият облик и характер на героите в никакъв случай не изопачавали „историческата истина“ за Каролингите. Просто художествената фантазия на средновековните певци, разказвачи и писатели добавила на Карл Велики дълга сива брада и още 130 години живот. В същото време той придобил  черти както на легендарния си дядо Карл Мартел (687-741), така и на внука си Карл Плешиви (823-877). Майката на императора – Бертрада, пък се увеличила във физическите си размери; тя станала висока и с големи крака. Децата му не се променили кой знае колко: Людовик Благочестиви (778-840) в легендите си останал такъв, какъвто бил и в действителност: колеблив и безволен.

Но воините от дружината му претърпели доста промени. Мнозина от неговите рицари в действителност загинали. Въпреки това, Роланд и Гийом Тулузки все пак „оцелели“ и се обзавели със семейни връзки: първият станал племенник на Карл, а вторият получил благороден произход.

В легендите се появили нови герои, сякаш изникнали от нищото: неистовият Рено дьо Монтобан със своите братя, храбрият Ожие Датчанина, който постоянно спасявал Карл в най-кървавите битки, буйният Раул дьо Камбре и мнозина други. Всички те имали напълно различни функции и биографии в легендите, но винаги били обединени от една фигура – император Карл.

Дори прочутата „Песен за Роланд“, датирана от ХІІ век, не е толкова за подвига на самия Роланд, колкото за Карл Велики. Смелият племенник на краля загива в прохода Ронсевал, прикривайки отстъплението на франките. Карл отмъщава на сарацините за смъртта на верния си съратник. Разбира се, хрониките говорят за неуспешна борба срещу арабските нашественици в Испания – но в епоса непобедимият Карл разгромява сарацините и носи отново Кръста в земите, които някога били християнски. В поемата „Гитален“, преработена от Жан Бодел в ХІІ век, се описва и изтощителната борба на Карл срещу езичниците-сакси.

Използвайки героичния образ на краля на франките през същото столетие се появява произведението „Пътешествието на Карл Велики до Йерусалим и Константинопол“. В него, след като се скарва със съпругата си, Карл и неговата свита отиват във Византия, пируват като гости, а воините в пиянски разговори обсъждат помежду си какви щети ще нанесат на домакините си в Константинопол. Гюгон, гръцкият цар, разбира за това и решава да се бие с франкската банда. Меренето на силите завършва с победа за Карл и неговата смела дружина. След като посещава Йерусалим и побеждава всички врагове, кралят на франките се завръща в родината и получава прошка от жена си.

Хронистите не пестели гръмките епитети в своите произведения, създадени след смъртта на Карл Велики. Думите „най-благороден“, „непобедим“, „най-прославеният Август“ все по-често се споменавали с течение на времето и с влошаването на положението в земите на наследниците на Карл през Х-ХІ век.

В съзнанието на средновековните хронисти и мислители епохата на царуването на главния Каролинг останала като еталон за време, в което християнския свят достигнал най-висок разцвет, а начело била легендарна и харизматична личност.

В Карл виждали истинския прототип и съперник на крал Артур. Артуровата епопея е по-стара от каролингската и по-широко разпространена. Но зад легендите за Карл Велики се крият истински победи и постижения на историческа личност, чието съществуване никога не е било поставяно под съмнение. Войните с лангобардите, сарацините и саксонците, приемането на императорската титла от папата в Рим – всичко това е достоверно записано от историците в техните ръкописи.

Но, все пак, както добре знаем, историята и легендите често се преплитат.

–

Убийството на Йошихиро Хатори е поредната призрачна история, случила се в навечерието на Деня на Вси светии. През октомври 1992 г. студентът в Луизиана Йошихиро Хатори и неговият приятел Уеб Хеймейкър отишли на парти в Батън Руж. Младежите не познавали добре района и дълго се скитали из града докато намерят мястото на купона. След известно време приятелите най-накрая успели да намерят точната къща и позвънили на вратата.

За изненада на Хатори и Хеймейкър, дълго време никой не отварял вратата и от къщата не се чувал никакъв звук. Минало известно време преди Уеб да забележи, че някой е отворил странична врата на дома и се насочва към тях, за да разбере какво се случва. За съжаление, както се оказало, приятелите объркали къщите и по грешка позвънили на вратата на Родни и Бони Пиърс. Жената видяла гостите през страничната врата и взела момчетата за разбойници. Накарала съпруга си да вземе пистолета. Родни взел оръжието, излязъл на верандата и видял Йошихиро, който вече се бил отдалечил от вратата. В последния момент, когато забелязал мъжа, решил да се върне към къщата, държейки камера в ръцете си. Господин Пиърс, помислил камерата за оръжие. Младежът пък не видял пистолета в ръцете на Родни, защото същата вечер забравил да сложи контактните си лещи и продължил да се приближава. Мъжът го прострелял и след това се скрил в къщата.

Хеймейкър изтичал до съседната къща за помощ, връщайки се с един съсед. Те намерили Хатори тежко ранен и паднал по гръб. Семейство Пийрс останали скрити в дома си, докато полицията не пристигнала, около 40 минути след стрелбата. Куршумът засегнал левия бял дроб на Хатори и излязъл покрай седмото ребро. Той умира в линейката минути по-късно от загуба на кръв.

Полицията веднага разпитала г-н Пиърс, но не повдигнала обвинение срещу него, убедена, че той не е нарушил рамките на неизбежната самозащита. По-късно, обаче, след протеста на губернатора на Луизиана и шумотевицата около случая, все пак Родни бил обвинен за непредумишлено убийство. Мъжът, обаче, не признал вината си, обяснявайки случилото се с факта, че той взел Йошихиро за престъпник и просто защитил дома и живота си.

По време на разследването станало ясно, че Родни се показал на вратата въоръжен със зареден пистолет Магнум 44 калибър. Когато Хатори го видял, тръгнал към него с думите „Ние сме тук за партито“. Пийрс насочил пистолета към Хаттори и извиквла „Замръзни“. Хеймейкър забелязал огнестрелното оръжие и предупредил Хатори, който обаче не знаел толкова добре английски и, както казахме вече, не носел своите контактни лещи. Възможно е да не е разбрал командата на Пийрс „замръзни“, да не е видял оръжието или дори да си е помислил, че това е част от шегите за Хелоуин.

Окръжният прокурор Дъг Моро твърдял, че не е логично Пийрс, висок 188 см, добре въоръжен, да се страхува от толкова учтиво, дружелюбно, невъоръжено, 59-килограмово момче, което звъни на вратата, дори и то да е тръгнало към него неочаквано, и че не е оправдано използването на смъртоносно оръжие от страна на Пийрс.

Полицейски детектив свидетелства, че Пийрс му е казал: „Момче, оплесках нещата, направих грешка.“ Делото продължило седем дни.

Този случай предизвикал противоречива реакция в обществото. Една част вярвали, че Пиърс трябва да бъде вкаран в затвора, тъй като поведението му не се вписвало в рамките на неизбежната самозащита, други го смятали за невинен и му съчувствали. В резултат на това мъжът бил оправдан от съдебните заседатели, но бил задължен да плати на родителите на починалото момче 650 000 долара, от които той дал само 100 000 долара.

Убитото момче Хатори бил роден в Нагоя, Япония. Бил второто от трите деца на Масажики и Миеко Хатори. Той е бил на 16 години, когато заминал за Батън Руж в рамките на американска програма за обмен на ученици. Също така получил и стипендия Морита за своето пътуване.

Два месеца след като дошъл в САЩ, Хатори и момчето от семейството, където е отседнал, Уеб Хеймейкър, получават покана за Хелоуин парти на 17 октомври 1992 г., организирано за японски ученици от програмата за обмен.

Адвокатите на родителите на Хатори твърдят, че Родни и Бони Пийрс са действали неразумно. Бони Пийрс се е престарала в реакцията към присъствието на двамата тийнейджъри близо до дома ѝ. Съпрузите са се държали неразумно като не говорили помежду си, за да разберат каква именно е заплахата. Те не са предприели най-доброто и сигурно нещо – да останат в къщата и да се обадят в полицията. Родни Пийрс използвал своето огнестрелно оръжие твърде прибързано, без оценка на ситуацията, без предупредителен изстрел. Противно на мнението на г-н Пийрс за това, че Хатори се движил странно и бързо към него, доказателствата показват, че Хаттори се е движел бавно или е бил почти неподвижен, с ръце далеч от тялото, показвайки, че той не е опасен. Като цяло много повече демонстрация на сила е била използвана, отколкото е необходимо. Пийрс обжалвал решението, но апелативният съд в Луизиана оставил в сила решението през октомври 1995 г., както и повторното обжалване във Върховния съд на Луизиана е отхвърлено през януари 1996 г.

След съдебния процес Пийрс заявил пред пресата, че той никога повече не би си взел оръжие. През 2013 г. източник съобщава, че той е загубил своя дом и работата си в супермаркета, и живее в каравана.

Автор: Десислава Михалева

В нощта преди Хелоуин през 1975 г., 15-годишната Марта Моксли излязла от дома си в Кънектикът, за да се присъедини към карнавално парти. На сутринта тя била намерена мъртва в задния двор на къщата си, пребита до смърт със стик за голф, с голяма прорезна рана на врата, дънките и бельото ѝ липсвали.

Преди да продължим със зловещата история за погубения живот на младо момиче, да се върнем малко назад и да се запознаем с момичето.

Семейството на Марта Моксли се преместило на източното крайбрежие от Калифорния. Баща й станал старши партньор в голяма одиторска фирма със седалище в Ню Йорк. Семейство Моксли живеели в голямо имение, разположено на брега на залива Лонг Айлънд, Кънектикът (близо до Гринуич). Съседите на Моксли били известни бизнесмени, политици и звезди от шоу бизнеса.

15-годишната Марта Моксли била любимката на селцето. Държала се много спокойно, но достатъно респектиращо. Много момчета я харесвали.

Случаят със смъртта на Марта имал ефект на бомбен взрив – жителите на селото, където било убито момичето, изказвали теории кой може да е отговорен за смъртта на Моксли, а полицията, която преди това не се била сблъсквала с подобни престъпления, се поколебала и не предприела решителни действия. Въпреки това, няколко дни по-късно детективите успели да разберат как са минали последните часове от живота на Марта – оказало се, че момичето се разхождало из селото в компанията на приятелите си, сред които Том и Майкъл Скакел, племенници на вдовицата на брата на 35-ия президент на САЩ Джон Ф. Кенеди – Етел Кенеди-Скакел. Освен това в близост до тялото на жертвата били открити части от стик за голф, с който било убито момичето – дръжката липсвала, което навеждало на мисълта, че инструментът е рядък и има гравирани инициали.

Тъй като Том и Майкъл били последните, които видели Марта в деня на смъртта ѝ, детективите решили да претърсят дома им и намерили комплект от подобни голф стикове, от които един липсвал. Предприемчивите адвокати на екипа Скакел обърквали разследването по всевъзможен начин, в резултат на което детективите дълго време не можели да определят кой точно е замесен в жестокото убийство на Моксли.

Какво се е случило според разследващите?

На 30 октомври 1975 г. е последният учебен ден преди тридневния уикенд за Хелоуин на 31-ви . Този ден се стъмнило рано. Марта и нейните приятели се разхождали из селото, събирайки сладкиши и бисквитки. В седем и половина вечерта те влезли в дома на местното семейство Скакел.

Семейство Скакел има роднинска връзка с клана Кенеди. Ръштън Скакел изпаднал в тежка депресия след смъртта на съпругата му и не се грижел за много децата си.

Този ден Ръштън излязъл на лов. Нито едно от децата на Скакел също не били у дома: градинарят казал на гостите, че всички деца, заедно с частният им учител, обядват в частен клуб. Компанията решила да се весели из селото. Компанията на Марта се върнала по-късно, но Скакел все още ги нямало. Скоро от групата останали трима – децата трябвало да се прибират. Останалите деца продължили да се разхождат. Сред тях била и Марта – домът ѝ бил срешу дома на Скакел.

Те минали през дома на Скакел за трети път. В двора била паркирана колата на семейството, черен Линкълн Континентал, а на шофьорското място седял и слушал музик Майкъл Скакел, връстник на Марта. Две от децата – Джефри и Хелън се качили на задната седалка, а Марта седнала до Майкъл. След известно време братът на Майкъл, седемнадесетгодишният Томас, излязъл от къщата. Виждайки Марта, той решил да се присъедини към групата. Седнал на седалката до нея и скоро ръката му била на коляното на момичето. Тя го помолила да я свали. По-късно Том признава, че бил пил алкохол в клуба.

В девет и половина Джули Скакел, на осемнадесет години, и нейната приятелка Андреа Шекспир се появили в двора. Джули казала, че ѝ трябва колата, за да закара приятелката си у дома. Скоро още двама братя излезли от къщата – Ръштън младши, на 19 и 16-годишния Джон, а с тях бил и братовчед им Джим. Казали, че отиват у Джим да продължат купона и всеки, който иска, може да се присъедини. Джим живеел от другата страна на Гринуич. Джефри и Хелън казали, че трябва да се приберат у дома. Марта и Том също отказали. Но те не се разделили, а останали сами в двора на къщата на Скакел. Когато Джефри и Хелън си тръгнали, те видели Том и Марта да се прегръщат и целуват.

Марта не се прибрала у дома. Майка ѝ Дороти (бащата отсъствал) около 10 ч. вечерта вече била разтревожена. Обаждайки се на приятели и приятелки, тя разбрала, че са оставили Марта в компанията на Томас Скакел. Джули отговорила на телефона в къщата на Скакел. Тя казала, че Том вече е в леглото. Едва при третия опит Дороти Моксли накарала Том да отговори на телефона. Той казал, че се разделил с Марта малко след като са останали сами, тоест към 21:30 или малко по-късно и тя се прибрала у дома. Дороти Моксли се обадила на полицията още същата нощ. Патрулната кола направи няколко обиколки на селото, но не направила нищо повече.

На сутринта майката на изчезналото момиче отишла в къщата на семейство Скакел. Майкъл, който отворил вратата, изглеждал разтревожен, но не знаел нищо за местонахождението на Марта. Той казал, че за последно я е видял с Томас около 21:30 часа. Тялото на Марта Моксли било намерено малко след обяд. Намерена била легнала по очи под дърво в двора на къщата ѝ. Лицето ѝ било ранено, косата била напоена с кръв, а на врата ѝ имало огромна рана. Дънките и бельото ѝ били свалени под коляното.

Грешка на полицията затруднила разкриването на убийството. Следователят не могъл веднага да пристигне на местопрестъплението, а кървавото тяло, покрито с чаршаф, останало там, където го намерили в продължение на ден и половина.

Времето било студено, а трупът бързо замръзнал. Впоследствие криминалистите не успели да установят с достатъчна точност кога е настъпила смъртта. По трупа не са открити следи от сексуално насилие. Аутопсията установила, че починалата е девствена.

Марта е починала от удара по главата с метален стик за голф и след това гърлото ѝ било прерязано. От ударите стикът се разпаднал на четири части. Намерени били 3 парчета, а дръжката изчезнала.

Първият ден бил разпитан Томи Скакел. Той бил последният човек, който видял Марта жива и станал заподозрян. Томи казал, че след раздялата с Марта дошъл в стаята си и започнал да пише домашното си.

Попитан е кое, уточнил – „за Ейбрахам Линкълн“. Полицията направила справки в колежа. Оказало се, че Том е излъгал. Никой не му е давал такава задача и не посещавал курс по история. По време на разследването полицията иззела комплект от стикове за голф, принадлежащи на починалата майка на братята Скакел. Стиковете били на същата, доста рядко срещана фирма „Тони Пена“, като счупения, намерен на местопрестъплението.

В комплекта липсвал точно стика, който убил Марта. Кожените дръжки на всички стикове в комплекта били с името на собственика, което предполага, че убиецът е скрил дръжката нарочно.

Разследването не постигнало нищо. Полицията нямала доказателства, а семейство Скакел с помощта на скъпи адвокати се намесило в случая.

Делото започна само 23 години по-късно – през 1998 г. съдия Джордж Тим най-накрая повдигнал обвинение срещу Майкъл Скакел. Мъжът е признат за виновен едва през 2002 г. – Скакел е осъден на двадесет години затвор.

Няколко свидетели твърдели, че Майкъл Скакел им е признал за убийството на Марта Моксли, извършено от ревност към по-големия си брат, към когото твърди, че покойното момиче е проявило интерес. Дневникът на Марта Моксли, донякъде алегорично, потвърждава това.

Автор: Десислава Михалева