Довил.

В миналото това бил елитен морски курорт – „царица на плажовете в Нормандия“, който се намира на брега на Ламанша. Парите за изграждането му са осигурени от руския филантроп и банкер княз Анатолий Демидов. Първите гости били привлечени към нормандското крайбрежие с истории за ползите за здравето от местния климат. Курортът станал известен благодарение на посещенията на Наполеон III, членове на императорския двор и най-богатите представители на буржоазията. Търсенето на земя в Довил нараствало непрекъснато, особено след откриването на железопътната гара Трувил през 1863 година.

Бад Емс.

Това е вторият по важност термален курорт в Западна Германия. Тук има 17 горещи минерални извора, чиито води помагат при астма, бронхит, стомашни заболявания и алергии. През ХІХ век два императорски двора в Европа – пруският и руският, избрали този курорт за почивка и лечение. Това го направило център на политическия живот в Европа. Тук са гостували Гогол, Тургенев, Тютчев, Достоевски, Царят-Освободител Александър ІІ.

Карлови Вари.

Легендата разказва, че горещият извор е бил открит тук от краля на Бохемия и император на Свещената Римска империя Карл IV (1316-1378) по време на лов. Глутницата хрътки на императора преследвала красив елен. Еленът вече бил изтощен и, изглеждало, че е лесна плячка за ловците. Но се случило чудо: след като се потопил в малко езеро, покрито с водна пара, той сякаш придобил нови сили и лесно се отскубнал от преследвачите си. Изненаданият император опитал чудотворната топла вода и заповядал тук да бъде основан град, наречен по-късно на негово име, където той и придворните му да подобряват здравето си. През 1370 г. курортът получава кралски привилегии и скоро придобива широка популярност. Аристокрацията на цяла Европа се стичала в Карлови Вари: руският император Петър Велики, полският крал Август, пруският крал Фридрих II, император Карл VI и други короновани особи. Известни писатели, музиканти, учени и философи също са посещавали този курорт . Древните къщи и улици помнят Гьоте, Шилер, Гогол, Мицкевич, Неруда, Тургенев, Алексей Толстой, Гончаров, Бах, Паганини, Шопен, Моцарт, Бетовен, Чайковски, Дворжак, Брамс, Лист, Шлиман и много други.

Баден Баден. Историята на курортния град Баден-Баден датира от над две хилядолетия. Римските исторически хроники сочат, че още през 214 г. баните на император Каракала са били разположени на негова територия. В края на XI век видният швабски род Церингер се заселил в тази област. Принцовете основали крепост на връх Бутерт и започнали да се наричат ​​маркграфове Баден – тоест владетелите на княжество Баден. Именно в местното казино Достоевски загубил на рулетка всичките си пари, а когато се завърнал в Русия, написал романа „Игрок“ (преведен на български като „Играчът на рулетка“). Нарастващата популярност на курорта през ХІХ век се свързва с казиното, което тогава било едно от най -красивите в света. В Баден-Баден няколко пъти седмично се провеждали балове и концерти, на които се изявявали Паганини, Клара Шуман, Йоханес Брамс, Йохан Щраус, Франц Лист. За 10 години градът се превърнал в „лятна столица на Европа“. Към средата на XIX век Баден-Баден бил посещаван от 60 хиляди гости всяко лято. Тургенев се срещал тук с голямата си любов – френската певица Полина Виардо. Той живял в Баден Баден почти 10 години и често описва курортния живот в романите си.

Лазурният бряг, Франция. Най-общо казано, това е югоизточното средиземноморско крайбрежие на Франция, простиращо се от Тулон до границата с Италия. Името е измислено от френския писател и поет Стефан Лиежар – през 1870 г. той публикувал своя роман „Лазурният бряг“.

Историята на Лазурния бряг като курорт започва до голяма степен благодарение на английската и руската аристокрация. През 1834 г. английският лорд Хенри Браухем по необходимост отседнал в рибарското село Кан. Оттогава брегът се превърнал в любимо място за зимна ваканция на английските аристократи. Тук аристократи от Русия построили красиви къщи, много от които все още са широко известни в самата Франция и извън нея. Антон Павлович Чехов, който срещнал много познати при пристигането си в Ница, нарекъл шеговито тези места „Руската Ривиера“. Но шегата пуснала корени и се използва и днес. Чехов живеел в руския пансион „Оазис“, където написал част от своята знаменита пиеса „Три сестри“.

Преди Първата световна война Лазурният бряг бил най-големият център за лечение на туберкулоза. Тук идвали и пациенти, страдащи от диабет или затлъстяване, както и хора с разстройства на нервната система.

–

„Сите-Солей“, Хаити. „Сите-Солей“ е квартал в хаитянската столица Порт-о-Пренс. Названието се превежда като „Град на слънцето“. Нещата в района обаче далеч не са слънчеви. По-голямата част от къщите на местното население са полуразрушени бедни квартали. Престъпления има всеки ден. Просяци и хора, живеещи под прага на бедността, са постоянна гледка.

„Сите-солей“ страда още от масивни струпвания на боклук, липса на канализационни системи и постоянен ръст на различни заболявания. А полицията пренебрегва призивите за помощ от тази част на града, като опитва да не се появява там. Полицаите просто се страхуват за живота си.

Представители на Червения кръст открито описват района като квинтесенция на всички проблеми, които тормозят Хаити. Невероятно ниско ниво на образование, слабо развита инфраструктура, пълна анархия сред населението, проявяваща се във въоръжено насилие; мръсотия и нехигиенични условия по улиците.

През последните шест години ситуацията в района се подобри леко – но след земетресението през 2010 г. безредието се възобнови. Няколко хиляди престъпници успяха да избягат от затворите и именно „Сите Солей“ стана тяхно убежище и скривалище. До ден-днешен въоръжените главорези пораждат страх сред нещастните местни жители.

Фавелите, Рио де Жанейро. Известно е, че Рио е един от най-красивите градове в Бразилия. Всяка година туристи от цял свят идват на това място, за да видят статуята на Христос Спасител, да играят плажен футбол с местните жители и да придобиват тен.

Но в Рио, освен външната страна, която виждат туристите, има и вътрешна, скрита страна. Тя е абсолютно противоположна на първата. Защото „фавел“ е названието на малък квартал с рушащи се къщи, покрити с графити. По улиците на тази част на Рио де Жайнейро процъфтяват наркотрафик, проституция и убийства – за което представителите на закона не наказват, защото просто не им стигат времето и силите. Ситуацията се влоши заради Световното първенство по футбол през 2014 г., проведено в Бразилия. Милионите долари, похарчени за това събитие, силно удариха по бюджета на страната и увеличиха социалното неравенство. По правило децата, родени в тази част на Рио, или започват да изкарват прехраната си с престъпна дейност, или просперират чрез успехи в спорта – но това се случва много по-рядко. Защото образованието в бразилските бедняшки квартали също е плачевно.

Сиудад Хуарес, Мексико. Мексиканският щат Чихуахуа, граничещ със Съединените американски щати, е скандално известен с това, че е един от най-големите обекти за трафик на наркотици в света.

В допълнение към очевидния проблем с наркоманията на местните мексиканци, жителите на град Сиудад Хуарес често стават свидетели на бандитски разчиствания на сметки. Сблъсъците обикновено се случват, когато различни кланове на наркотрафиканти се бият помежду си. Според статистиката годишно в този град се случват около 130 насилствени смъртни случая на сто хиляди души. Но много хора, за които се съобщава, че са изчезнали или пострадали от действията на престъпници, просто не попадат в тази статистика. В Сиудад Хуарес има много банди, сред които се срещат истински зверове в човешки образ. Например, в 2010 г. полицията задържа Хесус Чавес Кастило, обвинен в убийството на около 800 души. По време на разпитите той разказа, че лидерът на неговата банда Barrio Azteca е определял квота за убийства на хора. Самите престъпления имат за цел да държат настрана други банди, както и правоприлагащите органи. Същата година броят на убийствата в града надхвърли 3 хиляди.

„Кибера“, Кения. Това е едно от най -опасните места в Кения, разположено в град Найроби.

Там се вихри тотален, жесток расизъм срещу малобройното бяло население. Местните власти не са склонни да се намесват – чиновниците се страхуват за собствения си живот. Освен това, с години по улиците се трупат купчини боклук, липсва електричество за по-голямата част от населението, няма водоснабдяване. В Кибера, също така, почти няма канализационна система. А самата вода е толкова мръсна, че е лесно да се хване холера или коремен тиф. Местните тоалетни представляват просто ями. Безработицата е широко разпространена в този район на Найроби. Жените често са принудени да се прехранват чрез проституция.

Тепито, Мексико. Друг мексикански район, в който е по-добре нормални хора да не влизат. Намира се в столицата Мексико Сити. Високо ниво на престъпност, трафик на наркотици, проституция, в която често са въвлечени деца и юноши – всичко това са типични проблеми за региона. По улиците сноват банди наркодилъри, без страх от появата на полиция, и уреждат отношенията си с помощта на ножове и куршуми. А също така в Тепито е широко разпространен расизмът – хората с европейски вид често изчезват или са подложени на насилие заради белия цвят на кожата си.

„Розенгорд“, Швеция. В Швеция всички знаят за мюсюлманските гета в квартал „Розенгорд“ на град Малмьо. Дори го наричат „малкият Могадишу“: тук има много сомалийци, които говорят собствен диалект на шведския език. Мюсюлманите в квартала сами решават дали да спазват писаните закони на държавата – или своите неписани правила. И най-често живеят според обичаите на местата, откъдето са дошли. Младежи продават наркотици на всеки ъгъл, крадат. Мигрантите са създали своя „черна общност“.

Гетата в тази страна се формират вече 30 години. През 2015 г. Швеция, която се отличава със социално ориентирано законодателство, беше на първо място в Европа по приети т. нар. „бежанци“ – 163 хиляди души не само от Сирия, а от цяла Африка, подадоха молба за убежище. Някои получиха апартаменти от държавата, други бяха заселени в миграционни центрове. От 2010 г. редовно избухват местни бунтове. Палежите на коли и хвърлянето на камъни по витрините са нещо обичайно, на което вече никой не обръща внимание, освен нещастните собственици.

–

Мнозина си представят римските гладиатори като нещастни роби, измъчени и лошо хранени, които прекарвали времето си оковани във вериги, а бивали освобождавани от тях само, за да излязат на арената и да изложат на опасност живота си. Но тази представа е доста далеч от историческата действителност. Гладиаторите носели осезаеми приходи на своите собственици, а боевете на арената изисквали сила, бързина и ловкост. Очевидно, това изисквало за бойците да бъдат полагани максимални грижи относно стандарта им на живот.

При това отличилите се гладиатори имали статут, подобен на днешните кино-звезди. Например, в Помпей са запазени надписи по стените, които изразяват възхищението на млади момичета от тях. Ето някои от най-известните гладиатори в историята на Древен Рим.

Флама. Той бил от Сирия. Излязъл на арената в 34 двубоя, като победил в 21, завършил наравно 9 и загубил само 4. Четири пъти Флама можел да използва правото си на освобождаване, да напусне арената завинаги и да живее като обикновен римлянин – но гладиаторът всеки път се отказвал от тази възможност. Флама загинал на арената на 30-годишна възраст. Прякорът му „Флама“ означава „Пламък“. Ако решим съвсем да го синхронизираме с българския език, явно в днешно време щеше да се нарича „Пламен“.

Еномай. Той бил дясната ръка на Спартак по време на голямото робско въстание. Подобно на много от първоначалните участници в бунта, избягал от гладиаторската школа в Капуа. В онзи момент Еномай бил гладиатор вече 10 години и го смятали за един от най-силните и издръжливи бойци. Но по време на въстанието това не му помогнало твърде много: от всички водачи на бунта Еномай загинал пръв, когато въстанието едва започвало.

Комод. Император Комод (161-192) неслучайно е включен в списъка на прочутите гладиатори.

На пръв поглед, изглежда, че император на гладиаторската арена е истински оксиморон. Така или иначе, в Древния Рим се е смятало, че гладиаторските битки са занимание за роби. Никой уважаващ себе си аристократ не би паднал толкова ниско. Комод обаче пет пари не давал за общественото мнение. Боевете на арената били едно от любимите му занимания, особено когато сам участвал в тях. В този смисъл във филма „Гладиатор“ е спазена историческата истина, когато го показват на гладиаторската арена. Но очевидно тази историческа истина свършва дотук. Слабо вероятно е той предварително да нарани противника си, с когото му предстои да се сражава – тогава за чест и слава от предстоящата евентуална победа не би могло да става дума.

Всяко появяване на Комод на арената е записано по негова заповед в хрониките. Той се изявил като гладиатор 735 пъти, сражавайки се не само с други бойци, но и с диви животни. В същото време съвременниците му са единодушни, че е бил изкусен воин, който ловко боравел с различни оръжия.

Спикул. Това бил един от онези гладиатори, които успели да спечелят (или, по-точно казано – да извоюват) дългоочакваната свобода благодарение на победите си на арената. Той бил фаворит на Нерон. Ексцентричният император дори подарил на любимия си гладиатор разкошна къща, която по размери не отстъпвала на именията на знатните римляни. Легендата разказва: когато станало ясно, че единственият изход за Нерон е да се самоубие, той поискал да загине от ръката на Спикул. Но във фаталния ден гладиаторът не бил наблизо и императорът трябвало да напусне земния свят с помощта на обикновен роб. Спикул умира малко след самоубийството на Нерон. Той бил смазан от статуята на императора, която неговите противници срутили от пиедестала. Така императорът-благодетел косвено участвал в убийството на своя любимец.

Спартак влязъл в историята не толкова като гладиатор, който изумил римската публика с победите си на арената, а като предводител на най-голямото робско въстание през Античността.

Известно е, че Спартак съвсем не е роден като роб. Как е попаднал в робство, а след това и в редиците на гладиаторите, не е точно известно. Вероятно е бил пленен, воювайки с римляните – смята се, че е бил тракийски племенен вожд. Предполага се, че станал гладиатор на 30-годишна възраст, която според древните римски стандарти е бил считана вече за доста зряла. Бунтът на Спартак обикновено се датира от 73 до 71 г. пр. Хр. По всичко изглежда, че е загинал по време на потушаването на въстанието, но точни данни за неговата съдба няма.

–

В продължение на векове хората използвали традиционния метод за приготвяне на кафе в кафениче (джезве), усвоен още през Средновековието. По-късно, в началото на ХІХ век, в Европа стават популярни гейзерните и капковите кафеварки.

Гейзерната кафеварка се състои от 3 секции: долен съд с вода, който се загрява на огън, среден – във формата на мрежест филтър със смляно кафе, и горен – където попада кондензатът на готовата напитка.

Капковата кафеварка е изобретена във Франция и, както подсказва названието й, водата в нея преминава през смлените зърна капка по капка.

Към средата на ХІХ век във Великобритания изобретили вакуумния апарат. В него течността се връща обратно в съда поради ниско налягане. Но устройства от този тип вече не се използват.

Прогресът напредвал – и през 1855 г. на Второто световно изложение в Париж бил представен апарат, който станал прототип на съвременните кафе-машини – компресионната кафеварка. Огромната за онова време производителност – около 2 хиляди чашки на час (теоретично, разбира се), предопределила навлизането й в заведенията. Тази производителност се постигала благодарение на високото налягане на парата – около 2 атмосфери.

Изминал повече от половин век, преди да се появи ново поколение устройства. Така от началото на ХХ век до наши дни Италия е основният законодател на новите тенденции в кафе-оборудването.

Въз основа на множество експерименти е установено, че най-доброто кафе се приготвя при температура от 82 до 96 градуса и налягане 9 бара. Това се счита като задължително условие за приготвяне на „правилно еспресо“.

Принципът на метода „еспресо“ в кафе-машините е преминаване на гореща вода под налягане през порция смляно кафе. Напитката от кафе-машина има изключително приятна миризма, тъй като се налива доста бавно и току-що смляното кафе не е загубило първоначалния си аромат – известно е, че то до голяма степен губи своя аромат в рамките на 15 минути след смилането. По този начин се получава голямо количество пяна, което също е знак за високо качество.

Някои съвременни кафеварки имат възможност да приготвят капучино. Но трябва да се има предвид, че кафеварките и кафе-машините са принципно различни устройства за варене на кафе.

Кафеварката изпълнява само функцията за приготвяне на кафе от предварително смлени зърна. За работа с кафеварка е необходимо да се осигури смляно или пакетирано кафе (в капсули), което вече принуждава човека да извърши определена част от работата по приготвяне и смилане на зърната. Освен това, докато работите с кафеварка, трябва постоянно да контролирате процеса.

За разлика от кафеварката, кафе-машината смила кафеените зърна и приготвя напитката само с натискането на един бутон. Нейните размери са много по-големи от размера на кафеварката, тъй като има повече функционални единици, включително електронно управление. При включване кафе-машината издава шум, подготвя компонентите за работа и сигнализира на потребителя за готовност. Повечето първокласни кафенета и престижни ресторанти са оборудвани с точно такава традиционна кафе-машина.

Историята на най-награждаваната марка кафе-машини Saeco започва през 1976 г., когато Серджио Дзапела започва да произвежда кафе-оборудване. През 1981 г. той обединил сили с швейцарския инженер Артур Шмед и била регистрирана марката Saeco. Успехът на компанията спомогнал за пускането в производство през 1985 г. на иновативна автоматична кафе-машина. А обединяването на усилията с Gaggia, след това и с Philips, направило апаратите още по-съвършени.

Съвременните модели стават все по-компактни и по-малко шумни. Цената на кафе-машина е неколкократно по-висока от цената на кафеварка. Затова, с цел да увеличат цената и във връзка с повишената привлекателност за потребителя, някои производители и посредници позиционират своите кафеварки като кафе-машини.

Напълно автоматизираният процес на приготвяне на кафе включва следните функции: 1. Смилане на кафеените зърна; 2. Настройка за размера на гранулите в смляната маса; 3. Настройка на силата на напитката по желание; 4. Дозиране на водата; 5. Разпенване на мляко; 6. Приготвяне на напитката; 7. Приготвяне на 2 порции кафе едновременно; 8. Приготвяне на капучино; 9 Приготвяне на вряла вода; 10. Затопляне на чаши; 11. Таймер за изключване. Всички съвременни кафе-машини изпълняват този основен набор от функции.

През 2001 г. няколко производители започнаха да произвеждат кафе-машини, свързани с интернет. Така машината сама, автоматично, се свързва със сервиза за техническа поддръжка в случай на повреда, както и с доставчика, ако свършат капсулите с разтворимо кафе.

През 2015 г. кафе-машина беше доставена за пръв път в Космоса. Тя бе закарана до Международната космическа станция с транспортния космически кораб „Дракон“. Под названието ISSpresso е разработена от Италианската космическа агенция съвместно с известния италиански производител на кафе Lavazza.

–