Още
    Начало Блог Страница 252

    Най-дръзките обири в историята

    Не одобряваме професията на престъпниците, но се възхищаваме на всеки, който е изключително добър в това, което прави. Затова ги има и филмите като „Бандата на Оушън“ – оценяваме гениалността на измисления майстор крадец и си мислим, че такива неща стават само на кино. Оказва се, че не така, както го доказват тези случаи:

    Обир като от "Глутница кучета"

    5. Обир като от „Глутница кучета“

    Перфектно планирани обири на диаманти обикновено има само във филми като „Глутница кучета“. Това вероятно се дължи на факта, че шансовете за успех не са големи, когато трябва да наемеш шестима произволни типа с цветущи прякори, които да действат заедно.

    Въпреки това, през 2009г мафията в Лондон успява да извърши такъв обир, че крадците от филмите изглеждат като аматьори в сравнение с тях.

    Планът, организиран и финансиран от неизвестни престъпни босове, разчитал на Крейг Калдъруд и Аман Касай, които наели професионални гримьори, за да ги състарят. Двамата „старци“ след това влезли в бижутерия на Graff Diamonds и се престорили на богати бизнесмени, търсещи подаръци за съпругите си. Когато служителите отворили витрините, мъжете извадили оръжия и прибрали бижута за $65 милиона. С това извършили най-големият диамантен обир в историята на Великобритания.

    Разбира се, да се измъкнеш с плячката е най-важното при всеки обир и точно тук се намесила мафията. Когато полицията се опитала да стигне до местопрестъплението, на пътя били спрени по доста удобен за крадците начин няколко автомобила, които напълно блокирали достъпа. Мафиотите били изградили блокади от коли и оставили чист пътя за крадците да се измъкнат от града. Те пък моментално се възползвали от тази възможност и блъснали колата си в едно такси.

    Калдъруд и Касай избягали с друга кола, но единия си изтървал телефона в първата. Благодарение на това полицията успяла да стигне до тях и да ги арестува, но диамантите така и не били открити. Смята се, че са ги предали на моторист по време на бягството си, който след това ги е доставил на мафията.

    Най-малко известният бозайник, който е почти напълно избит

    Това животно е избивано 82 пъти повече от носорозите и 1000 пъти повече от тигрите, но чували ли сте за него?

    Нарича се панголин (или още люспеник) и прилича на броненосец, облечен като артишок. Не е родственик на нито едното обаче. Приликата между панголина и броненосеца е типичен пример за конвергентна евоюлция – когато два вида еволюират отделно, но почти по един и същ начин, защото са се адаптирали към подобни условия. В този случай това означава, че и двете копаят дупки и се хранят с мравки и термити.

    Най-малко известният бозайник, който е почти напълно избит

    Въпреки тези прилики, панголинът е изключително уникален. Той произлиза от отделен род бозайници, датиращи отпреди 80 милиона години, когато все още светът е бил населяван от динозаври. Това е единственият бозайник покрит с люспи. Те му предоставят отлична защита срещу хищниците. Когато бъде нападнат, панголинът се свива на кълбо, а острите люспи образуват непробиваема броня. Втората му защита е изпускането на киселина, която мирише отвратително.

    Панголинът е толкова уникален, че си има собствен разред: pholidota, от който има четири вида в Африка и четири в Азия. Те са нощни животни, отшелници и много срамежливи. Езикът им е по-дълъг от тялото, а някои видове могат да висят на опашката си, докато други копаят достатъчно големи дупки, за да влезе цял човек в тях.

    Най-малко известният бозайник, който е почти напълно избит

    Ако това не е достатъчно уникално, панголинът също така отглежда своите малки по доста интересен начин. Те се държат за опашката на майката през първите три месеца от живота си, а след като проходят, остават с майка си още две години до съзряването си.

    Избиването на панголина

    Броненосецът и панголинът са в двете крайности по отношение на вниманието, което получават: докато първият е талисман в Бразилия, вторият незабелязано изчезва.

    Всяка година биват избивани повече от 100 000 панголина. В резултат на това, всички осем вида са застрашени от изчезване, като два от тях вече са критично застрашени. Въпреки това, незаконното им избиване продължава с пълна сила. Един шокиращ случай разказва за 42 панголина, които са били спасени от бракониери във Виетнам и предадени на горските рейнджъри, но вместо да ги върнат в природата, те ги продали на ресторанти за $11 000.

    Най-малко известният бозайник, който е почти напълно избит

    Скъпото месо на панголина (един килограм струва $250) е деликатес и символ на статут в Китай и Виетнам. Супата от зародиши се продава като еликсир, лекуващ мъжка импотентност. Люспите му са изключително търсени в народната медицина, където се рекламират като лек за всичко, от акне до рак, въпреки че са съставени почти изцяло от кератин.

    Това, което го прави уникален – фактът, че е единственият бозайник с люспи – се оказва и причина за изчезването му.

    Вярването, че панголинът притежава лековити свойства не е подкрепено от никакви научни доказателства. Произхожда от древен мит, отнасящ се до способността на животното да копае. Името му на китайски буквално се превежда като „животно, което може да прокопае през планина“, което не е далеч от истината, тъй като панголинът може да премине и през бетон. Древният мит разказва как хората, които ядат панголини, абсорбират силата им и преминават всякакви биологически бариери.

    pangolin-pangopup

    Опазване на панголина

    Успешното опазване на панголина изисква многостранен подход. Най-важното може би е да се открият начини да бъде намалено търсенето на люспи и месо. Подобно нещо е правено в миналото, например с перките от акули, които макар все още да се използват за приготвянето на супа, вече са 70% по-малко търсени в Китай. Това се дължи предимно на мащабна кампания, обясняваща негативния ефект на търговията с перки от акули. Търсенето на китово месо също е намаляло по подобен начин, благодарение на мащабни кампании и глобална забрана.

    За да се случи това обаче е нужно много време. Затова е приоритет спирането на незаконната търговия с панголини в Китай и Виетнам. Рейнджърите и природозащитниците трябва да получат ресурси и обучение, за да се борят ефективно с проблема.

    Малко е известно за броят на останалите панголини. Това се дължи предимно на потайния и самотническия му живот, но и защото допреди не са правени усилия за изследването му. Благодарение на няколко отдадени изследователи, миналата година за първи път е основана група от специалисти, които са създали международен план за действие за опазване на осемте вида панголини.

    Защо 1 април е Денят на шегата?

    Мистерията на Деня на шегата е в това, че едва през 18-и век се появяват подробни записки за него. По това време обаче, обичаят вече е бил разпространен в северна Европа и то от векове. Как това се е случило, без да останат писмени сведения в историята?

    Някои историци спекулират, че Денят на шегата датира от 1582г, когато Франция преминава от юлианския към грегорианския календар. Хората, които не чули веднага тези новини или не разбрали, че началото на годината се е преместило на 1 януари, продължили да празнуват в последната седмица на март до 1 април и станали обект на шеги и подли номера. На гърба им често залепяли хартиени риби и ги наричали „poisson d’avril“ (априлски риби).

    Историците свързват 1 април и с древни фестивали като Хилария, празнуван в Рим в края на март, когато хората се дегизирали. Има и предположения, че Денят на шегата е свързан с пролетното равноденствие или първият ден на пролетта в северното полукълбо, когато Майката Природа си прави номера с хората като променя рязко времето.

    Денят на шегата навлиза широко във Великобритания през 18-и век. В Шотландия, традицията се превърнала в двудневно събитие, започващо с „ловът на глупака“, когато хора били изпращани на различни несъществуващи задачи. На следващия ден пък продължавали с номера като закачането на фалшиви опашки или залепянето на надписи „ритни ме“ върху хората.

    В днешно време хората стигат до крайности, опитвайки се да измислят най-голямата първоаприлска шега. Вестници, радиостанции, телевизии и уебсайтове всяка година се включват в традицията и съобщават за измислени събития.

    През 1957г, BBC съобщават, че в Швейцария имало рекордно голяма реколта спагети и показват кадри с хора, които берат нудъли от дърветата. Хиляди зрители повярвали на репортажа. През 1985г, Sports Illustrated излъгали много то читателите си, когато публикували измислена статия за новобранеца питчър Сид Финч, който можел да хвърля бейзболната топка с 270км/ч.

    През 1989г хиляди шофьори, каращи по магистралата извън Лондон, видели светеща летяща чиния да се спуска над града. Мнозина отбили, за да наблюдават НЛО-то. Летящата чиния накрая се приземила в близко поле, а местните се обадили на полицията, за да предупредят за инвазията. Когато един полицай се приближил до обекта, отвътре излязла сива фигура, а полицаят избягал. Накрая се оказало, че летящата чиния всъщност е балон с горещ въздух, направен от Ричард Брансън, 36-годишния председател на Virgin Records. Той комбинирал страстта си да лети с балон с любовта си към шегите.

    На 1 април 1978г в Сидни пък се появил гигантски айсберг. Местните го очаквали, тъй като милионерът Дик Смит отдавна бил обявил как ще издърпа айсберг от Антарктида и явно бил успял. Той щял да натроши айсберга на ледени кубчета, които след това да продава за по 10 цента. Лека по лека айсбергът стигнал до пристанището, а цялото събитие било отразявано от медиите. Тогава обаче била разкрита тайната му. Завалял дъжд и отмил противопожарната пяна и крема за бръснене, от които бил направен айсберга, а отдолу останала само пластмасовата му основа.

    Сутринта на 1 април 1974г жителите на Ситка, Аляска се натъкнали на ужасяваща гледка. Черен пушек се издигал от кратера на връх Еджком, отдавна заспал вулкан в съседство. Хората се изсипали по улиците, за да наблюдават вулкана, страхувайки се, че скоро може да изригне. За техен късмет, оказало се, че пушекът е дело на местен мъж, а не на природата. Шегаджията Порки Бикар запалил стотици стари гуми в кратера на вулкана, за да си направи майтап с хората. Според местна легенда, когато Света Елена изригнал шест години по-късно, един жител на Ситка писал на Бикар, че „този път е стигнал твърде далеч“.

    На 29 март 1962 на брега на холандския град Зандворд било направено шокиращо откритие. Един мъж попаднал на малка статуя, която много приличала на онези от Великденския остров. Изглеждало, че океанските течения завлекли статуята през Южния Пасифик чак до Холандия. Находката станала световна новина, а експерт от Норвегия потвърдил, че това е автентичен артефакт от Великденския остров. На 1 април обаче, мъжът, който бил открил статуята, признал за шегата и обяснил, че сам бил оставил статуята там. На следващата година той основал Първоаприлското общество, което всяка година награждавало с малка бронзова статуя онзи, които били измисли най-добрите шеги.

    Как усвояваме витамините?

    Витамините, които са органични вещества в растенията и животните, помагат на тялото да функционира правилно. Те са от съществено значение за функциите на клетките, органите и имунната система и са основен източник на енергия.

    Какво се случва обаче, когато приемаме витамини? Какво става с храната, в която се съдържат молекули витамини? Как ги абсорбираме, за да се възползваме от положителните им ефекти?

    Витамин С

    Това зависи от типа витамини, за които говорим. Има два типа: мастноразтворими и водоразтворими.

    По отношение на храносмилането, случващото се не е нещо необикновено. Храносмилателният тракт започва от устата, където сдъвкваме храната и я примесваме със слюнка, започвайки процеса на разграждане. Храната преминава през хранопровода до стомаха, където молекулите на въглехидратите, мазнините, протеините, витамините и други хранителни вещества се разграждат, обикновено от стомашните киселини. Веществата след това преминават през тънките черва, дебелите черва, ректума и накрая през ануса, откъдето се изхвърлят нехранителните остатъци.

    Витамините се усвояват именно в тънките черва. Водоразтворимите витамини, например витамин С, имат „активни канали“ за усвояване – молекули, които ги поемат от празното черво (горните 2/5 от тънките черва). От там витамините преминават през клетъчните стени на червата и проникват в тялото, след което навлизат в кръвта. Понеже се разтварят във вода, не е необходимо стомашните киселини да спомагат за усвояването им; освен това означава, че напускат тялото с урината, което налага консумирането на тези витамини ежедневно.

    Сьомга

    Витамините от група В също са водоразтворими и трябва да ги приемате всеки ден, макар те да се усвояват малко по-различно. Те са прикрепени за протеини и следователно имат нужда от стомашните киселини, за да бъдат разделени. Усвояването на повечето В витамини се случва по-надолу в тънките черва, в илеума.

    Другият тип витамини, мастноразвторимите (А, D, E и K), трябва да се разтворят в мазнини, преди да бъдат усвоени от тялото. Процесът изисква жлъчен сок, който се секретира от черния дроб. Когато жлъчният сок разгради мазнините, в които са разтворени витамините, те преминават през стените на червата и достигат до черния дроб и телесните мазнини, където се складират докато не станат нужни.

    По тази причина мастноразтворимите витамини не се изчерпват и приемат ежедневно, а остават за по-дълго в тялото.

    Един техен недостатък е, че всъщност могат да се натрупат в организма, затова е важно да не се прекалява с тях. С други думи, внимавайте с добавките, съдържащи мастноразтворими витамини.

    От друга страна, водоразтворимите витамини обикновено все недостигат, понеже не се съхраняват продължително време в тялото. Затова е важно да ядете редовно плодове, зеленчуци, риба, яйца и пилешко месо.

    Най-странните начини за спечелване на война

    По принцип правилната стратегия е ключът към успеха. Понякога обаче, човек зарязва всичко традиционно и се обръща към откачени планове като армия от котки или бомби, пълни с прилепи (да, тези са истински). Ето някои от най-странните начини, по които някой се е опитал да спечели война.

    Американските разузнавателни служби щели да боядисат цяла река в жълто

    10. Американските разузнавателни служби щели да оцветят цяла река в жълто

    Когато Грегъри Бейтсън от Управлението на стратегическите служби (УСС) на САЩ бил разположен в Цейлон през Втората световна война, той открил колко важен е жълтият цвят за бирманския народ. Според местна легенда, ако река Иравади – най-голямата и важна река в Бирма – някога стане жълта, това би означавало край на чуждото господство и начало на независима Бирма.

    Бейтсън си поставил за цел да изпълни това пророчество, за да въстанат местните срещу японците. УСС одобрили плана му и дори изпратили жълта боя. Само дни преди да даде началото на операцията обаче, Бейтсън решил да изпробва боята във ваната си. За негово най-голямо разочарование, боята не се задържала на повърхността на водата, а веднага потъвала.

    15 от най-изолираните селища и постройки по света

    Повечето от нас рядко напускат родните си места за по-дълго и забравят, че светът е едно огромно място. Толкова огромно, че съществуват много места, до които почти е невъзможно да се стигне, но въпреки това там живеят хора.

    1. Гасадалур, Фарьорски острови

    Това малко селце на остров Вагар е станало достъпно за автомобили едва през 2004г. През 2012г популацията му е била 18 души. Макар да предлага спиращи дъха гледки, Гасадалур е едно от най-недостъпните селища на света.

    Гасадалур, Фарьорски острови
    Гасадалур, Фарьорски острови
    Гасадалур, Фарьорски острови

    2. Воденицата Кристал – Кристал, Колорадо, САЩ

    Дървената постройка е издигната през 90-те години на 19-и век край река Кристал в Колорадо. В своя пик, миньорското градче е имало повече от 400 обитатели, но до 1915г там са останали само 8 души и днес то е изоставено. Сега повечето от Кристал, включително и воденицата, е собственост на роднини на Емет Голд, местен предприемач,

    Воденицата Кристал – Кристал, Колорадо, САЩ
    Воденицата Кристал – Кристал, Колорадо, САЩ

    3. Каменната къща – Гимараеш, Португалия

    Тази къща изглежда като излязла от „Семейство Флинстоун“, но всъщност е построена през 1974г. Тя не разполага с електричество, затова осветлението идва от свещи. Къщата е изградена от четири естествени скали и се използва като лятна вила.

    Каменната къща – Гимараеш, Португалия

    4. Парк Hyatt Maldives Hadahaa – атол Хаваду, Малдивите

    На 600км от Индия, Малдивите са островна държава, съставена от десетки атоли с максимална надморска височина 2.3м. Парк Hyatt Maldives Hadahaa е един от многото луксозни курорти там – трудно е не се чувстваш на края на света, когато имаше собствена вила насред океана.

    Парк Hyatt Maldives Hadahaa – атол Хаваду, Малдивите
    Парк Hyatt Maldives Hadahaa – атол Хаваду, Малдивите

    5. Бишъп Рок – о-ви Сили, Великобритания

    Бишъп Рок се намира на 45км от брега на Корнуол и е вписан в Рекордите на Гинес като най-малкият остров със сграда в света – в този случай, това е морски фар. Оригиналният фар е бил построен през 1847г, но вълните го отнесли преди да бъде завършен напълно. Днешният е влязъл в употреба за първи път през 1858г.

    Бишъп Рок – о-ви Сили, Великобритания

    Пазители на мъдростта: Митичната красота на совите

    Совите са забележителни животни. Те се появяват в истории и митове от хиляди години, още от времето на древните гърци и египтяни. Много различни култури от всички краища на света са придавали символично значение на совите – виждали са ги като пазители на мъдростта, защитници на мъртвите и пазители на подземния свят.

    Брад Уилсън за първи път се сблъскал със совите в родния Ню Мексико, където бързо бил пленен от красотата на оперението и огромните им очи. След като получил разрешение да снима, той устроил студио и се захванал на работа. Целта му била да улови лицето на совите, директният им поглед във фотоапарата.

    Очилата сова

    Очилата сова

    Западна креслива сова

    Западна креслива сова
    THE-SURREAL-BEAUTY-OF-OWLS6__880

    Източна креслива сова

    Източна креслива сова
    Източна креслива сова

    Забулена сова

    Забулена сова
    Забулена сова

    Бухал

    Бухал
    Бухал

    Пещерна сова

    Пещерна сова
    Пещерна сова

    Горска ушата сова

    Горска ушата сова

    Северна сова пигмей

    Северна сова пигмей
    Северна сова пигмей

    Западноамериканска сова

    Западноамериканска сова

    Горска улулица

    Горска улулица

    Вирджински бухал

    Вирджински бухал
    Вирджински бухал

    150 от гените ни може да са дошли от микроби

    Знаем, че телата ни гъмжат от микроби. В един здрав човек, бактериалните клетки са 10 пъти повече от нашите собствени. Да не забравяме и за вирусите: някои изследвания са показали, че вирусите в човешкото тяло са повече от общия брой на човешките и бактериалните клетки. Но как стоят нещата при човешкия геном? Оказва се, че и нашето ДНК не е напълно наше.

    Според ново изследване, хората – както и много други животни – притежават десетки, дори стотици „чужди“ гени, които са били предадени от едноклетъчни организми като бактериите. Още повече, тези гени играят активна роля в човешкото тяло и допринасят за метаболизма, а процесът на придобиване на гени може все още да продължава.

    Според учените, това откритие подсказва, че генетичният трансфер може да е имал много голямо значение при биохимичната диверсификация по време на еволюцията на животните.

    В учебниците по биология пише, че ДНК се предава от родител на дете при процес наречен вертикален генетичен трансфер. Но някои организми, например бактериите, могат да предават гените си на други видове, живеещи в същата среда, което наричаме хоризонтален генетичен трансфер (ХГТ). Затова гените за антибиотична устойчивост успяват да се предават толкова бързо и създават куп проблеми при лечението на инфекции.

    Този процес е изиграл важна роля в еволюцията на бактериите и другите едноклетъчни организми, но е бил документиран и при някои по-прости животни, като например бръмбара hypothenemus hampei, който използва ензими от гените на бактерии, за да разгражда плодовете на кафето. Дали подобно нещо има и при по-развитите животни, като хората, отдавна е спорен въпрос.

    За да открият дали това е така, учени от Кеймбридж са изследвали ДНК от различни животни, включително няколко вида плодови мушици, кръгли червеи и примати, сред които и хора. Те са търсели голямо сходство в секвенциите между тези организми и други видове, което може да е индикатор, че имат чужд произход.

    Според техните резултати, хоризонталният генетичен трансфер при животните обикновено води до появата на десетки или стотици активни чужди гени, повечето от които изглежда участват в метаболизма. При хората например, те са открили 17 допреди неидентифицирани гена, появили се благодарение на ХГТ, както и допълнителни 128, които преди това не са били описвани. Тези гени имат различни роли, например помагат за разграждането на мастни киселини или подпомагат антимикробните и противовъзпалителни реакции на организма.

    Повечето от откритите чужди гени са дошли от бактерии и друга група организми, наречени протисти, но вирусите и гъбите също са донори.

    Защо казваме „червенокос“, а не „оранжевокос“?

    Въпросът е всъщност доста интересен. Думата „червенокос“ съдържа в себе си цвят, който не отговаря на истината. Всички знаем, че цветът на косата на червенокосите хора всъщност е доста по-близък до оранжевото, отколкото до червеното. Защо тогава не ги наричаме оранжевокоси?

    Защо казваме "червенокос", а не "оранжевокос"?

    Червеното е един от първите цветове, получил името си

    Думата „червен“ произлиза от народнолатинската дума „vermiculus“, означаваща „червейче“ – именно от червеи се е добивал пурпурния оцветител в миналото. Всъщност това е един от първите цветове, който е получил свое име, вероятно след черното и бялото.

    Оранжевото, от другата страна, възниква като цвят след като започват да се внасят портокали, тикви и други оранжеви плодове. Смята се, че първи португалците са донесли портокалите в Европа, а нашата дума „портокал“ идва от тяхната. Оранжевият цвят произлязъл от вида на зрелия портокал, а на български „оранжев“ идва от френското „orenge“ (то пък идва от окситанското „auranja“, което произлиза от арабското „nāranj“ и стигаме чак до санскритското „naranga-s, което означава „оранжево дърво“).

    Портокали

    И така, след като първоначално не е имало дума за „оранжев“ (както и за много други цветове), хората нарекли онези с оранжева коса червенокоси.

    Ами тиквите и морковите?

    Следващият въпрос е защо думата „оранжев“ се е появила чак след пристигането на портокалите на континента? Оказва се, че тогава просто не е имало нищо друго оранжево, за да се наложи въвеждането на отделна дума специално за този цвят.

    Да, тиквата е оранжева, но тя е била култивирана в Америка и е пренесена в Европа чак след откриването на Новия свят.

    Моркови

    Морковите също са оранжеви… днес. Те са дошли от Персия и първоначално са били отглеждани заради ароматните си листа и семена, а не заради корените. Тогава обаче са били лилави, а не оранжеви. Модерният морков произлиза от Афганистан, където е имал червен и жълт цвят, а оранжеви моркови се появяват в Нидерландия през 17-и век.

    10 забележителни факта за алкохола

    Консумацията на алкохол е толкова широко разпространена в историята, че някои дори я наричат „универсален език“. И наистина, трудно бихте могли да посочите култура или събитие от историята, в които не е ставало въпрос за алкохол (или липсата на такъв).

    При алкохолните напитки всъщност говорим просто за химия и психология. Когато дрождите консумират въглехидратите в зърнените култури, зеленчуците и плодовете, те произвеждат течност на име етанол (етилов алкохол). Когато той бъде погълнат от човек, се превръща в химикал наречен ацеталдехид, след което се разгражда до въглероден диоксид и вода. Макар етиловият алкохол да е токсичен в по-големи дози, умерените количества отпускат мускулите и стимулират мозъка, с което падат задръжките.

    Това обяснение обаче е твърде просто за нещо, което хората произвеждат и консумират от зората на цивилизацията. Древните шумери, живели преди 4500 години, дори са почитали богинята Нинкаси, закриляла производството и продажбата на бира. Всички сме чували и за Дионис, тракийския бог на виното, лозарството и веселието.

    Оказва се, че има много какво да се научи за алкохола и сега ще ви предложим 10 забележителни факта.

    Виното е изобретено преди колелото

    10. Виното е изобретено преди колелото

    Не е ясно точно кога древните ни предшественици са започнали да се наливат с алкохол, но най-вероятно са открили ефекта на алкохола, когато са яли ферментирали плодове от земята. На хората толкова много им харесало опияняващото усещане, че когато започнали да се занимават със земеделие и да живеят в стабилни общности, решили сами да опитат да получат този резултат.

    Химикът и археолог Патрик Макговърн е анализирал парчета от глинени съдове, намерени в китайско селище на 9000 години и е открил в тях следи от медовина – вино, произвеждано от мед. Древната напитка е имала алкохолно съдържание около 10%.

    За сравнение, грънчарското колело е изобретено в Месопотамия 3500 години по-късно, а колесниците са се появили три века след това. Поне знаем, че по онова време хората не са се притеснявали, че след няколко питиета ще трябва да си търсят трезвен шофьор.

    Имало е бира, произвеждана от антарктически лед

    9. Имало е бира, произвеждана от антарктически лед

    Ако сте почитатели на бирата (че как иначе?!), сигурно сте запознати с различни марки, които са известни с това, че се правят с планинска изворна вода или някаква друга екзотична съставка.

    През 2010г обаче, специалистите от австралийската компания Nail Brewing са открили начин да надминат всички останали. Те са създали ограничена серия бира с вода от разтопен антарктически лед. Въпросният лед е бил доставен от активистката група Sea Shepherd Conservation Society, която води кампания против лова на китове в Южния океан.

    Разбира се, не е имало как да си купите специалната бира Antarctic Nail Ale от магазина. Тя е била разпродадена на цена 1850 австралийски долара за бутилка, а приходите от продажбите са дарени на активистката група.

    10 мистерии, които вече сме разгадали

    Повечето хора обожават мистериите. Чудим се кой наистина е бил Джак Изкормвачът, какво се е случило с полет 370 на Малайзийските авиолинии или каква е тайната на Бермудския триъгълник.

    Чакайте, малко… някои от тези вече са разгадани.

    Благодарение на наука, която не е съществувала преди години, учените са успели да намерят отговорите на много въпроси. Понякога просто изваждат късмет – някой си признава или се натъкват на улика, която е пропусната от останалите.

    И въпреки това, хората често не вярват на тези отговори, предимно защото са разочароващо прости и лишени от екзотика. Книги и предавания продължават да изучават „мистерии“, които вече са разкрити. Понякога обаче истината, колкото и проста да е тя, е доказано такава. Това са 10 дългогодишни мистерии, на които вече знаем отговора.

     Избягала ли е Анастасия от болшевиките?

    10. Избягала ли е Анастасия от болшевиките?

    Няколко години след като болшевиките натикват цар Николай II, съпругата и петте им деца в една маза и откриват огън по тях през юли 1918г, някоя си Анна Андерсън се появява с твърдения, че е най-малката дъщеря на царя, Анастасия. По нейните думи, непознати лица я били спасили от сигурна смърт.

    Макар отхвърляна от роднините на Романови, нейната сага се оказва достатъчно интересна за Холивуд и през 1956г е превърната във филм с участието на Ингрид Бергман. Години наред се носят слуховете, че младата принцеса е оживяла. През 1991г обаче, загадката поема изненадващ обрат. Телата на повечето от семейство Романови и тяхната прислуга са открити в масов гроб в Екатеринбург, Русия. Тези на момче и момиче обаче липсват.

    Последната надежда, че Анастасия може да е оживяла, е разбита през 2007г, когато археолозите откриват втори гроб с липсващите от първия кости. Те са сравнени с ДНК проби от Николай II, извлечени от окървавена дреха, която царят е носил при опит за неговото покушение през 1891г. Вече са идентифицирани телата на всички от царското семейство, с което става ясно, че Анастасия е загинала заедно с останалите.

    Русия иска собствена космическа станция

    Руската космическа агенция Роскосмос обяви, че ще подкрепи плановете на САЩ за поддържането на Международната космическа станция до 2024г, но иска да насочи три нови модула (които предстои да бъдат изстреляни) към независима космическа станция.

    Новината идва след предишни изказвания на руските власти, че Русия ще прекрати участието си в международната програма през 2020г, когато изтича споразумението.

    Космическото партньорство между САЩ и Русия остава неповлияно от нарастващото икономическо и политическо напрежение след руската инвазия в Крим миналата година.

    Русия иска собствена космическа станция

    Новият ангажимент на Русия стоварва нови отговорности върху партньорите Европа, Япония и Канада, които също трябва да удължат своето участие с 4 години, но такова решение все още не е взето.

    След като излезе от пакта, Русия планира да използва три от своите модули, никой от които все още изстрелян, за да сформира своя космическа база. Целта й ще е да е крайпътен камък за бъдещите мисии до Луната.

    Изданието The Moscow Times пише, че под ръководството на Владимир Путин, „космическата програма е получила значително по-голямо финансиране, като миналата година то е нараснало с $29 милиарда, за да покрие нуждите й до 2020г.“