Още
    Начало Блог Страница 266

    18 предсмъртни реплики на военни

    Изправени пред постоянната опасност за живота, военните от всички епохи трябвало да показват твърдост и да вдъхват кураж на другарите си. Ето някои от по-известните цитати, изречени преди неизбежната смърт, която всички войни безцеремонно носят:

    Идваме при една от нашите предни линии след престрелката и намирисва – в смисъл, малко е подозрително… Може да е заса…

    Бърнард Фол диктува това на магнитофона си точно преди да стъпи на мина във Виетнам.

    [divider]

    Може би нямат повече от една ракета.

    Британският войник Лорънс Бийтър изрича тези думи преди втора ракета да се разбие в бункера му и да го убие.

    [divider]

    Нищо не е това… Нищо не е…

    След като е прострелян в Сараево през 1914г, ерцхерцог Франц Фердинанд прошепва тези думи на граф Харах. Впоследствие губи съзнание и умира, а смъртта му предизвиква избухването на Първата световна война.

    [divider]

    Аз съм Хайнрих Химлер.

    Най-висшият ръководител на SS, и до голяма степен организатор на Холокоста – Хайнрих Химлер – се опитал да избяга с фалшиви документи, но бил хванат и разпитан от Съюзниците. Малко след  като признал самоличността си, Химлер захапал капсула с цианид.

    [divider]

    3-ти юни. Пристанището студено. Умирам.

    Последните думи, изписани в окървавения дневник на войник от Гражданската война на САЩ.

    [divider]

    Няма шибан начин!

    Твърди се, че тази реплика принадлежи на британски сержант, извикана по време на последната отбрана на 44-ти пехотен полк малко преди да бъдат избити от афгански бойци при отстъплението им от Кабул през 1842 година. Било им предложено да се предадат.

    [divider]

    Направете крачка напред, момчета. Ще ви е по-лесно.

    Ърскин Чайлдърс, преди да бъде разстрелян от наказателен отряд по време на ирландската гражданска война, 1922 година.

    [divider]

    Благодарен съм за доброто отношение по време на моя плен и се моля на Бог да се смили над мен.

    Ханс Франк, един от двамата военнопрестъпници на Третия райх, покаяли се за деянията си по време на трибунала в Нюремберг, казва това преди екзекуцията си.

    [divider]

    Глупаци! Глупаци!

    Адмирал Аритомо Готоо се обръща с тези последни думи към офицерите си, мислейки, че корабът е ударен от своите. 11-ти октомври 1942.

    [divider]

    Вода.

    Юлисис Грант, генерал от войските на Съюза и 18-ти президент на САЩ.

    [divider]

    Нека да облекчим постоянните тревоги на римския народ, който не може да дочака стареца да умре.

    След Втората пуническа война Ханибал бил заточен, но римляните искали да го унищожат като отмъщение за унижението от победите му.

    [divider]

    Хайде да прекосим реката и да си починем на сянка под дърветата.

    Генерал Томас Джаксън, Гражданската война на САЩ. Генералът бил прострелян от своите и впоследствие починал от пневмония.

    [divider]

    Войници! Изпълнете дълга си! Право в сърцето, но пощадете лицето! Огън!

    Йоаким Мурат, крал на Неапол, разстрелян за измяна по време на Наполеоновите войни. Мурат бил зет на Бонапарт и се славел като смел и харизматичен офицер от кавалерията, освен това се обличал крещящо и бил известен като „кралят-денди“.

    [divider]

    Излизам за малко. Може да се забавя.

    Капитан Лорънс Оутс, член на злополучната експедиция на Робърт Скот. Страдайки от сериозно отмръзване, Оутс усетил, че понижава шансовете за оцеляване на другарите си. Доброволно напуснал палатката на 32-рия си рожден ден и повече не бил видян.

    [divider]

    Страшен начин да си идеш.

    Генерал Патън, главнокомандващ войските на САЩ в Европа, след автомобилна катастрофа по време на лов. 1945г.

    [divider]

    И слон не биха могли да уцелят от такова разстояние.

    Генерал Джон Седжуик, минути преди да бъде уцелен от куршум на снайперист в Гражданската война на САЩ, 9-ти май 1864г.

    [divider]

    Ха! Свършиха ти патроните!

    Патрик Тюлър, войник от Първата световна война, извикал това на врага, докато умирал от множество огнестрелни рани.

    [divider]

    Лош пожар! Да излизаме, горим…

    Един от астронавтите на Аполо 1, вероятно Роджър Чафи. Тримата членове на екипажа загиват по време на пожар на ракетната площадка през 1967-ма.

    Автор: Денимир Велчев

    Най-старата европейска змиорка почина на 155 години

    Най-старата европейска змиорка почина на 155 годиниСлед като в рамките на три века е преживяла две световни войни, Студената война, диското, пънка грънджа и зората на интернета, най-старата европейска змиорка почина в Швеция на 155 години.

    Змиорката Ейл е била хвърлена в кладенец в градчето Брантвик през 1859г от малко момче. Тогава е било честа практика змиорки да се пускат в кладенците, за да изяждат насекомите, които могат да замърсят водата.

    Европейските змиорки, към момента критично застрашен вид, обикновено достигат максимум няколко метра дължина и живеят 10 до 20 години. В същия кладенец има и друга змиорка, която пък е на 110 години. Може би това е изворът на младостта?

    Евакуират носорозите от Южна Африка – бракониерите ги избиват масово

    2048Южна Африка планира да евакуира стотици носорози от известния национален парк Крюгер и да ги транспортира далеч от бракониерите.

    Незаконните убийства на носорози са скочили от 13 през 2007г до 1004 миналата година и броят им продължава да расте, въпреки разполагането на войници в резервата, който е с размерите на Израел.

    Рогът на носорога е търсен в някои азиатски страни, където от него се приготвят традиционни лекарства и е символ на статус. Смята се, че в Крюгер са останали 8400 бели носорога и около 2000 черни, а бракониерите вилнеят и из другите паркове.

    Около 500 носорога ще бъдат евакуирани и ще им бъдат намерени нови домове в провинциални и частни паркове. Някои вероятно ще бъдат изкарани дори извън граница.

    Компютърен чип мисли като мозък

    Най-новият компютърен чип на IBM може да не е по-умен от нас, но може да симулира милиони неврони и да изпълнява сложни задачи с много малка консумация на енергия.

    Учените от компютърния гигант са разработили чип с големината на пощенска марка, снабден с 5.4 милиарда транзистора, който може да симулира 1 милион неврона и 256 милиона невронни връзки (или синапси). Освен това, индивидуалните чипове могат да бъдат свързвани, подобно на начина, по който синапсите се свързват в човешкия мозък.

    Екипът е дал на чипа TrueNorth задача да идентифицира хора и обекти по снимки. Това е доста трудна задача за обикновените компютърни чипове, но този на IBM е по-различен. Класическият компютърен чип работи като лявата половина на мозъка – бърз е, мисли последователно и умее да пресмята числа. Този на IBM е като дясната половина на мозъка.

    Компютърен чип мисли като мозък

    Той се състои от компютърни ядра, всяко от които с 256 входящи точки, или „аксона“ (приличащата на кабел част от нервната клетка, която предава електрически сигнали) и 256 изходящи точки, или „неврони“. Също като в истинския мозък, изкуствените неврони изпращат сигнали само, когато електрическите заряди достигнат определен праг.

    Учените са свързали повече от 4000 от тези ядра в един чип и са изпробвали производителността му със сложна разпознавателна задача. Компютърът е трябвало да разпознава хора, колоездачи, автомобили и други превозни средства на снимка.

    Проектът е огромен напредък след дългогодишна работа и е получил финансиране в размер $53.5 милиона от DARPA.

    Новият чип не само е много по-производителен от досегашните компютърни чипове, но също така генерира много по-малко топлина. Крайната цел на проекта е да се създаде компютър, който максимално близо да наподобява функциите на мозък на бозайник, с интелект като на котка или мишка.

    Въпреки напредъка, чипът на IBM е далеч от човешкия мозък, който съдържа 86 трилиона неврона и 100 трилиона синапса.

    Никълъс Уинтън – британският Шиндлер

    Всички сме чували за Оскар Шиндлер и сме гледали филма, разказващ за усилията му, довели до спасяването на 1200 души от смърт в концентрационните лагери по време на Втората световна война. Той обаче съвсем не е бил единственият, рискувал всичко, за да спаси колкото се може повече невинни от лапите на Хитлер.

    Никълъс Уинтън

    Никълъс Уинтън е роден на 19 май 1909г в еврейско семейство в Лондон. Той никога не е отричал произхода си, дори след като семейството му е отлъчено от еврейската общност.

    Уинтън учи Хемпстед и Стоу, след което започва работа като агент на недвижими имоти. Пътува често из Европа и дори за кратко живее в Германия, където работи в банка. Когато нацистите започват да стават все по-голяма заплаха обаче, той се мести обратно в Англия.

    Никълъс Уинтън - британският Шиндлер

    Спасителят

    През 1938г, Уинтън решава да отиде на почивка в Алпите. Малко преди да тръгне обаче, негов приятел му се обажда и му описва ситуацията в Чехословакия, молейки го за помощ, след което той променя плановете си. Макар да го чакали други отговорности, Уинтън веднага тръгва за Прага с една цел – да помогне на хората.

    Той бил убеден, че войната ще избухне всеки момент и бил дълбоко разтърсен от насилието срещу евреите в Германия и Австрия при погрома през кристалната нощ – тогава по лична заповед на Хитлер, SA и SS унищожават 7500 еврейски магазини и хиляди домове, а 30 000 евреи са арестувани и изпратени в концлагери.

    Никълъс Уинтън - британският Шиндлер

    В Прага, Уинтън отваря офис и се свързва с международните посолства, за да уреди убежище за множеството граждани на Чехословакия, застрашени от нацистите. Първоначално започва да приема молби от родителите без да е получил разрешение.

    Единственият положителен отговор идва от Великобритания, а всички останали страни затварят границите си. Британските посланици обаче получават стриктни инструкции да транспортират евреи до острова. Допускали се само деца, а цената била по 50 лири на дете.

    Офисът на Уинтън, разположен в типична пражка къща, се изпълнил с родители, умоляващи го да спаси децата им от нацистите. Започнало изготвянето на архиви със снимки на всички регистрирани деца. По-късно снимките са отпечатани в британските вестници, за да бъдат осиновени децата от британски семейства.

    Времето обаче притискало Уинтън и екипа му и всичко трябвало да стане много бързо. Когато всички деца били регистрирани и им били намерени домове, Уинтън го чакала последната и най-трудната задача – да се увери, че всички ще стигнат живи и здрави.

    Ситуацията наложила визите да бъдат фалшифицирани, което допълнително увеличило опасността. Въпреки всичко, осем влака с деца успешно достигнали до Великобритания през Германия и Франция. Последният, девети влак с 250 деца, не достигнал целта си, защото на 1 септември 1939г избухнала войната. Въпреки този последен неуспех, Никълъс Уинтън успешно организира спасяването на 669 чехословашки деца.

    След войната

    След войната, усилията на Никълъс Уинтън остават забравени. Чак през 1988г, когато неговата съпруга открива папка от 1939г със снимки на всички деца и пълен списък с имената на спасените, света научава за подвига му.

    Никълъс Уинтън - британският Шиндлер

    Уинтън получава благодарствено писмо от израелския президент Езер Вайцман; направен е почетен гражданин на Прага; през 2002г кралица Елизабет II го награждава с рицарско звание за заслуги към човечеството; получава приза Гордостта на Великобритания; на него са кръстени училище и планета; през 2008г е номиниран за Нобелова награда; открити са две негови статуи – една в Мейдънхед и една в Прага.

    През 1988г, BBC организират изненада, като го канят да гостува в предаване. В един момент обаче хората от публиката се разкриват като децата, които Уинтън е спасил през 1939г.

    Днес Никълъс Уинтън е на 105 години и повече от 6000 души дължат живота си на него.

    Ако нещо не е невъзможно, значи трябва да има начин да бъде направено.

    Имало ли е динозаври преди 4000 години?

    Археологическа находка разбива досегашното схващане за еволюцията и динозаврите. Професор Марк Армитидж е бил уволнен от Нортриджския калифорнийски университет, след като се предполага, че е открил фосил на динозавър, съдържащ мека тъкан, което означава, че няма как да е на милиони години.

    Имало ли е динозаври преди 4000 години?

    Армитидж има 30 години опит и е публикувал множество трудове и открития през кариерата си. Той се натъкнал на фосил на трицератопс, в който имало запазена мека тъкан. Откритието му е в противоречие с теорията за еволюцията, която университетът поддържа от десетилетия, поради което е бил уволнен.

    Молекулярната палеонтоложка Мери Швейцер от университета в Северна Каролина предлага обяснение за откритието на Армитидж, макар то да е само теория. Според нея, желязото в кръвта на динозавъра е запазило меката тъкан във фосила. Това обаче не обяснява радиоактивния въглерод-14 във фосила. Наличието на този изотоп говори, че костите не може да са на възраст повече от 39 000 години, а Армитидж смята, че те са на около 4000 години.

     

    Учените откриха обонятелни рецептори в белите дробове

    Учените откриха обонятелни рецептори в белите дробовеЗа разлика от рецепторите в човешкия нос, които се намират в мембраните на нервните клетки, тези в белите дробове са в мембраните на невроендокринните клетки. Вместо да изпращат нервни импулси към мозъка, за да улови неприятната миризма от горяща цигара наблизо например, те карат невоендокринните клетки да изпускат хормони, които свиват въздушните пътища.

    Новооткритите клетки са наречени белодробни невроендокринни клетки и ролята им е на стражи, които предотвратяват вдишването на дразнещи или отровни химикали.

    Когато човек вдиша, летливите химикали минават през два слоя специализирана епителна тъкан, които са богати на нервни клетки със специални, привличащи миризмите молекули в мембраните им.

    Ако химикал попадне на някой от тези рецептори, невронът изпраща импулси до мозъка, където сигналът се комбинира с другите такива от стотиците подобни клетки, за да усетите миризмата на стара кожа или сушена лавандула например.

    Учените смятат, че белодробните невроендокринни клетки допринасят за свръхчувствителността на пациенти с хронична обструктивна белодробна болест към дразнители във въздуха. У тъканите на пациенти, страдащи от болестта, са открити повече от тези клетки в белите им дробове, отколкото при здрави хора.

    Най-невероятните снимки от Международната космическа станция

    Можете да обиколите света и да видите невероятни чудеса, но нищо не може да се сравни с гледката от космоса. Малцина биха имали шанса някога да наблюдават тези гледки на живо, затова ще ви представим тези снимки на НАСА, направени от астронавтите на борда на Международната космическа станция.

    Снимките, които никой не може да обясни

    Мистериите са любима тема на мнозина. Всеки си има своя теория за случилото се, но никой не е сигурен каква е истината. Тези снимки (и клип) остават мистерия и до днес, а хората продължават да търсят разумно обяснение.

    8. Има ли Бабушка кадри от убийството на Кенеди?

    Снимките, които никой не може да обясни

    Все още има много мистерии около убийството на Джон Ф. Кенеди през 1963г. Една от тях е Бабушка – неидентифицирана жена, която може да е записала убийството с камера. Полицията се опитвала да открие жената с надеждата кадрите да им помогнат в разследването, но и до днес никой не знае коя е тя.

    През 1970г Бевърли Оливър се разкрива като Бабушка. Тя казва, че правителствени агенти са я издирили няколко години по-рано и са конфискували лентата, която повече не й била върната. Тези твърдения са силно оспорвани заради множеството несъответствия в историята на Бевърли. Тя била на 17 години по времето на покушението, а на снимките Бабушка изглежда като жена на средна възраст. Освен това, Бевърли твърдяла, че е снимала с 8мм експериментална камера, която все още не била изобретена през 1963г.

    Самоличността на Бабушка остава мистерия до ден-днешен.

    Производството на палмово масло убива маймуните и унищожава горите

    От години, природозащитниците предупреждават, че голямото търсене на палмово масло (червеникавата субстанция, извличана от плодовете на палмите, която се използва в безброй продукти, от маргарин до козметика) представлява сериозен риск за животните в дъждовните гори на югоизточна Азия, които биват разчиствани за култивиране на палми. В Индонезия – един от големите производители на палмово масло, където се изсичат дъждовни гори по-бързо от където и да е другаде на планетата  – стотици застрашени орангутани са убити от работници на плантациите.

    Производството на палмово масло убива маймуните и унищожава горите

    Сега, след нови проучвания, става ясно, че разчистването на горите за производство на палмово масло застрашава и маймуните на Африка. В някои африкански страни, 80% от годната за култивиране земя се застъпва с естествения хабитат на шимпанзета, бонобо и други маймуни.

    Friends of the Earth предупреждават, че производството на палмово масло е от особена заплаха за речните горили, един от най-застрашените видове в света. Останали са едва 250 такива горили, живеещи на границата между Нигерия и Камерун – място, където се подготвят огромни площи за нови плантации.

    Производството на палмово масло убива маймуните и унищожава горите

    Но природозащитниците не призовават хората да спрат да използват продукти с палмово масло. Заместването му с масло от слънчоглед, соя или рапица всъщност може да влоши проблема, тъй като те не дават толкова много масло, колкото палмите. Вместо това, те се опитват да накарат производителите да преминат на устойчиво палмово масло, което може да се произвежда в плантации, разчистени преди 2005г и без да застрашава биоразнообразието.

    За последните 10 години търсенето на палмово масло е нараснало пет пъти, а до 2050г се очаква да скочи с още 50% и да достигне 77 милиона тона на година.

    Една от най-мощните слънчеви бури ни е пропуснала на косъм преди 2 години

    Земята се е разминала на косъм от катастрофална слънчева буря през 2012г, която е можела да върне цивилизацията в 18-ти век. Как едно такова голямо събитие е останало незабелязано?

    На 23 юли 2012г, най-мощната слънчева буря от 150 години насам е причинила коронарно изригване, което за наше щастие ни е пропуснало. Същото обаче не може да се каже за слънчевата обсерватория STEREO-A, оказала се на пътя на изригването. Ако събитието се е било случило само седмица по-рано, нещата щяха да бъдат доста по-сериозни – все още щяхме да се възстановяваме от опустошителния ефект на Слънцето.

    Една от най-мощните слънчеви бури ни е пропуснала на косъм преди 2 години

    Слънчевите бури започват с експлозия, наречена слънчево изригване, която изпраща към Земята рентгенови лъчи и UV радиация с невероятна скорост, а те йонизират горните слоеве на атмосферата. Това може да наруши работата на GPS системите и да предизвика смущения в радиокомуникациите. Малко след това идват и заредени с още повече енергия частици, които изпържват системите на сателитите. Чак тогава виждаме изригването, на което може да му е нужен цял ден да прекоси разстоянието от Слънцето до Земята. Тези изригвания представляват изхвърляне на слънчева маса в над повърхността на Слънцето, преплитаща се с линиите на магнитното му поле. При едно такова събитие се освобождават до 100 милиарда кг плазма в космоса.

    Тези екстремни слънчеви бури не са ни чужди. През 1859г, подобно събитие прекъсва телеграфните линии по цял свят и дори причинява пожари в телеграфните станции. Ако такова нещо се случи днес, щетите биха възлизали на над $2 трилиона.

    Благодарение на космическата обсерватория STEREO-A, поела удара на 23 юли 2012г, учените знаят доста повече за събитието. Космическият апарат може да измерва параметрите на такива бури. След разглеждане на информацията, учените са заключили, че слънчевата буря е била сравнима с тази от 1859г и поне два пъти по-силна от тази, която през 1989г остави Квебек на тъмно. Според изчисления на базата на слънчеви бури, наблюдавани през последните 50 години, учените смятат, че има 12% шанс толкова силна буря да ни удари в следващите 10 години.

    Защо получаваме мускулна треска?

    Когато човешкото тяло се натоварва физически, започваме да дишаме учестено, за да достигне повече кислород до мускулите. Тялото предпочита да генерира повечето от енергията си чрез аеробни методи, тоест с участието на кислород. Някои обстоятелства обаче – например избягването на саблезъб тигър в миналото или вдигане на тежко – изискват по-бързо производство на енергия. Тази енергия идва от процес наречен гликолиза,  при който молекулите на глюкозата се разбиват и се получава пирогроздена киселина.

    Защо получаваме мускулна треска?

    Когато тялото разполага с достатъчно кислород, от пирогроздената киселина то директно произвежда допълнително енергия. Но когато кислородът е ограничен, тялото временно започва да превръща пирогроздената киселина в млечна киселина, което позволява разграждането на глюкозата – а с това и производството на енергия – да продължи. Работещите мускулни клетки могат да продължат тази анаеробна реакция до три минути, като през това време млечната киселина се натрупва в мускулите.

    Страничен ефект от високите нива на млечна киселина е повишена киселинност в мускулните клетки, както и нарушеното производство на други метаболити. Същата система, която позволява разграждането на глюкозата до енергия не работи ефективно в киселинна среда.

    На пръв поглед изглежда нелогично мускулите да произвеждат нещо, което ограничава ефективността им. Всъщност обаче, това е естествен защитен механизъм на тялото, който предотвратява перманентни травми по време на интензивно физическо натоварване. Щом системите, необходими за свиването на мускулите, забавят работа, кислородът отново достига до тях и млечната киселина се преработва обратно на пирогроздена киселина, което позволява на тялото да се възстанови.

    Защо получаваме мускулна треска?

    Противно на популярното схващане, за мускулната треска, която усещаме в дните след физическо натоварване не е отговорно натрупването на млечна киселина в мускулите. Изгарящото усещане е в резултат на самото производство на млечна киселина и други метаболити, макар да не е ясно кои точно метаболити.

    Учените, изследвали нивата на млечна киселина след упражнения, не са открили особена връзка с мускулната треска. Точната причина за закъснялата болка в мускулите, продължаваща до няколко дни след голямо физическо натоварване, все още не е ясна. Повечето експерти смятат, че причината се крие в увредените мускулни клетки и повишеното освобождаване на различни метаболити в тъканите около мускулните клетки. Отговорът на тялото е като при възпаление, което води до подуване и болка, отминаващи до няколко дни.