Големите бели акули могат да живеят почти толкова дълго, колкото хората – 70 години и повече – много по-дълго, отколкото учените смятаха преди.

„Големите бели акули в северозападния Атлантик са значително по-възрастни, отколкото се предполагаше в предишните изчисления“, според които най-възрастните акули от вида са на около 23 години, казва съавтора на изследването, Ли Линг Хамади, студент по океанография в Океанографския институт в Масачузетс.

Откритието повдига въпроса дали свръххищниците не съзряват по-бавно, отколкото се е смятало. Ако е така, това може да означава, че акулите са по-уязвими към свръхриболова.

Възрастта на акулите

Да се изчисли възрастта на голяма бяла акула не е лесна работа. Учените обикновено гледат зъбите и гръбначната структура на скелета, за да изчислят възрастта. Понеже тези части от тялото растат постоянно, те натрупват слоеве материя, която се проявява като светли и тъмни кръгове, подобно на кръговете при дърветата.

По-рано, учените са смятали, че всеки кръг отговаря на една година от живота на акулата, което се оказва погрешно.

Вместо това, Хамади и нейните колеги решили да се възползват от факта, че след тестове на атомни бомби през 50-те и 60-те години са се отделили големи количества карбон-14, радиоактивен изотоп, вариант на въглерода с повече неутрони от доминиращата му форма. Този карбон-14 е попаднал от атмосферата в океана и е абсорбиран от морските животни с течение на времето, а сега служи като маркер.

Екипът е анализирал радиовъглерода от гръбнака на четири женски и четири мъжки големи бели акули, заловени в Атлантическия океан между 1967г и 2000г.

„Ядрените опити ни дават времеви маркер, с който да определим от кога са тези слоеве тъкан.“ – обяснява Хамади.

Преброявайки пръстените преди и след този маркер, авторите успели да определят възрастта на акулите. Екипът е открил, че кръговете при малките до средни големи акули отговарят на една година всеки. След това обаче, има промяна в това колко често се появяват тези кръгове и те стават толкова тънки, че са трудно различими.

По-дълъг живот

Невероятно, но най-голямата мъжка бяла акула се оказала на 73 години, а най-голямата женска – на 40 години. Засега, учените все още не могат да определят дали има разлика в продължителността на живота при мъжките и женските.

Това откритие показва, че акулите може да имат жизнен цикъл, подобен на този при хората. Ако се окаже така, тогава значи морските хищници съзряват по-бавно, също като хората. Това означава, че акулите, които са обявени за уязвим вид, имат нужда от повече време, за да се възпроизвеждат и да увеличават популацията си, а свръхриболовът се оказва по-сериозен проблем, отколкото се е смятало досега.

Жените с рак на гърдата често се радват на няколко години ремисия, но след това научават тежката новина, че са развили тумори в мозъка. Вече започваме да разбираме малко повече за това как клетките на рака на гърдата успяват да се разпространят незабележимо в мозъка: те се представят за неврони и вземат от енергийните им запаси.

Повечето тумори в мозъка произлизат от други органи. Разбирането за това как туморите се разпространяват и оцеляват в мозъка е важно, защото смъртността при хората с метастази в мозъка е много голяма – около 80%.

Рахул Джандиал, неврохирург в раковия център „City of Hope“ в Калифорния е искал да открие как клетките на рака на гърдата преминават кръвно-мозъчната бариера и избягват на имунната система.

„Ако по случайност ракова клетка премине от кръвта в мозъка, как оцелява в напълно нова, чужда среда?“ – се запитал Джандиал. Той и неговият екип се чудели дали раковите клетки не използват ресурсите около тях – невротрансмитери и химикали в мозъка – за да оцеляват.

За да изпробват тази теория, те взели проби от метастазирал в мозъка рак на гърдата от няколко жени. След това сравнили проявата на протеини, участващи в откриването и абсорбирането на GABA – невротрансмитер, който невроните превръщат в енергия – в тези клетки с това, което се случва при неметастазиралите клетки на рака на гърдата.

Опитът показал, че раковите клетки, взети от мозъка, действат като рецептори за GABA и в тях се откриват други съставки, които превръщат GABA в енергия. По този начин, метастазиралите туморни клетки се представят за неврони. Подобно нещо не е наблюдавано при неметастазиралите клетки на рака на гърдата.

„Идеята, че метастазиралите клетки могат да приемат нова самоличност, предпазваща ги от защитните механизми на тялото, е много вълнуваща и говори, че раковите клетки са много по-гъвкави, отколкото сме смятали.“ – казва Елън Карпентър, невроучен от Калифорнийския университет. „Това е огромен пробив в изследването на рака на гърдата.“

Но за да разберем напълно този механизъм, който и други видове рак може да използват, за да достигат до мозъка, трябва да се работи още в тази насока. Джандиал се надява резултатите да доведат до нови химиотерапии, базирани на лекарства за рак на мозъка или невродегенеративни заболявания, или да ни помогнат да открием нови лекарства срещу тумори, разпространяващи се в мозъка.

Скоро може да се появи решение на проблема с преяждането: труден за храносмилане гел, който кара човек да се чувства сит. Може да звучи отвратително, но с епидемията от наднормено тегло това може да се окаже алтернатива на хирургическата операция.

Учени от Бирмингамския университет във Великобритания са създали гела, който сгъстява и втвърдява меката храна в стомаха и така ви кара наистина да се чувствате сити.

Начело с химичния инженер Дженифър Брадбиър, екипът е създал гела от два биополимера – ацилна гума, която се извлича от водорасли, скорбяла и кората на цитруси. Готвачите също използват естествена водоразтворима гума в молекулярната гастрономия, така че тя е напълно безопасна.

Гелът действа като се втвърдява, когато влезе в контакт с киселинната среда на стомаха. Той се разгражда бавно, което дава на мозъка възможност да осъзнае, че стомаха е пълен. Учените споделят, че смятат да комбинират гела с нишестета и захари. По този начин, той ще се освобождава по-бавно и ще има по-дългосрочен ефект.

Гъбите трябва да разпръсват спорите си, за да се размножават. Винаги сме смятали, че те разчитат на попътен вятър за целта. Ново проучване обаче показва, че гъбите могат да създават свой бриз.

Учените по хидрогазодинамика насочили високоскоростни камери към гъби шийтаке и кладници. Открили, че спорите на гъбите се носели, дори когато въздуха е спокоен. След това, учените разработили математически модели, за да разгадаят мистерията.

Оказва се, че преди освобождаването на спорите, гъбите изпускат водна пара. Тази влага охлажда въздуха около гъбите, раздвижвайки го. Дори този слаб бриз е достатъчен за спорите да отлетят.

Откритието показва, че гъбите не просто се състезават коя ще произведе най-много спори. Еволюцията също така е измислила добър начин за разпространяването им.

Представете си свят, в който повече да не е нужно да копаем за нефт, а вместо това си го отглеждаме. Звучи ли ви като фантазия? Благодарение на революционен нов процес, разработен от учените към министерството на енергетиката на САЩ, водорасли вече могат да бъдат трансформирани в петрол за по-малко от час.

Суровият материал от водорасли, който прилича на слуз, е смес със съдържание на водорасли 10-20% от теглото, а останалото е вода. Слузестата смес се прекарва по тръби в съд под високо налягане, където се загрява до 348°C. Налягане от около 206 бара поддържа сместа в течно състояние. Типично за правителствените проекти, останалата част от процеса е строго секретна.

Около час по-късно, слузта, останала след отделянето на водата е не друго, а петрол.

„Можем да пречистим този суров петрол и да го превърнем в течен въглеводород, който да замести газта, дизела и керосина, които сега произвеждаме от петрола.“ – обяснява Дъглас Елиът от министерството.

Това е пробив, който може да промени света. В бъдеще бихме могли да зареждаме автомобилите си с водорасли. Вече няма да има зависимост от вноса на петрол. Страховете от изчерпването на петрола и покачването на цената му също ще отпаднат.

Процесът използва целите водорасли, следователно има значително предимство с това, че няма нужда да извлича липидите от тях. Още повече, при изсушаването не се изразходва никаква енергия.

С други думи, необходимата енергия за процеса е значително по-малка отколкото при останалите технологии. Учените са се научили и как напълно да разделят водата от петрола, без да използват химикали, което също намалява цената.

Вероятно единственото голямо препятствие, преди масовото навлизане на тази технология, е да се измисли начин за отглеждане на достатъчно водорасли, така че ефективно да могат да заместят петрола.