Още
    Начало Блог Страница 301

    Най-големите съвпадения

    Животът е пълен със съвпадения. Повечето са нищожни, но съдбата понякога ни поднася настина изненадващи обрати. Всеки от нас се е сблъсквал със странни съвпадения в живота си. За много хора те са удивителни събития достойни за отбелязване. Скептиците, обаче сърдито мърморят, че всичко това се дължи единствено и само на закона за вероятностите. Нашите приятели от http://kriminalnidosieta.com/ ви представят 25 от най-удивителните съвпадения в света:

    Прокълната кола на Джеймс Дийн

    През септември 1955г. американският актьор Джеймс Дийн загива в страховита автомобилна катастрофа със своето спортно Порше. Впоследствие същата кола донася нещастие и на много други хора.

    Когато Поршето било вдигнато от мястото на катастрофата и закарано в един гараж за ремонт, двигателят му паднал върху един от механиците и счупил и двата му крака. Двигателят бил купен от един доктор, който го поставил в състезателната си кола и скоро след това загинал в катастрофа по време на едно рали. Един друг автомобилен състезател загива в същия инцидент – в колата му бил монтиран задвижващ вал от Поршето на Дийн. Когато по-късно Поршето на Джеймс Дийн било поправено, гаражът в който било ремонтирано изгорял до основи. Колата била изложена на панаир в Сакраменто, където паднала от подиума си и счупила бедрото на един тинейджър. В Орегон ремаркето, в което била натоварена колата, се откачило и се разбило във витрината на един магазин.
    Накрая, през 1959г., колата мистериозно се разпаднала на 11 части.

    Мъж спасява падащо бебе два пъти


    През 30-те години на миналия век в Детройт, една млада (и невероятно безотговорна) майка щяла да бъде вечно благодарна на един мъж, на име Джозеф Фиглок. Докато Фиглок си вървял по улицата, бебето на майката паднало от високия прозорец върху него. И мъжът и малкото бебе се отървали без наранявания, което само по себе си било невероятен късмет. Но само година по-късно, абсолютно същото дете отново пада от същия прозорец върху нищо неподозиращият Джозеф Фиглок, който отново минавал по същата улица. Двамата и този път се разминали без наранявания. (източник: Mysteries of the Unexplained)

    Куршум достига целта си години по-късно


    Хенри Зигланд смятал, че е изиграл съдбата. През 1883г. той скъсал с приятелката си, която извършила самоубийство от отчаяние. Братът на момичето бил толкова разгневен, че издирил Зигланд и го застрелял. Вярвайки че Зигланд е мъртъв, братът насочил оръжието към себе си и отнел животът си. Но Зигланд не бил мъртъв. Куршумът, всъщност само бил одраскал бузата му и се бил забил в едно дърво. Зигланд вероятно се е смятал за невероятен късметлия. След няколко години, обаче, той решава да отсече голямото дърво, което все още пазело куршумът в ствола си. Задачата му се сторила доста трудоемка и той решил да взриви дървото с няколко пръчки динамит. Експлозията накарала куршумът да се забие право в главата на Зигланд, убивайки го на място. (източник: Ripley’s Believe It or Not!)

    Близнаци с еднакви съдби

    Историите за еднояйчни близнаци, които водят почти еднакви животи често са удивителни, но може би най-невероятната от тях е тази на две момчета родени в Охайо. Близнаците били разделени при раждането си и осиновени от различни семейства, които изобщо не се познавали. Техните нови родители кръщават синовете си Джеймс. Но съвпаденията не свършват дотук. Двамата Джеймс пораснали без да са чували един за друг, но въпреки това и двамата направили кариери в органите на реда, били сръчни в чертежите и дърводелството и се оженили за жени на име Линда. Скоро им се родили синове, като и двете момчета получили името Джеймс Алън. Близнаците се развели със съпругите си и се оженили за други жени – и двете на име Бети. Двамата имали кучета, които се казвали Трой. Четиридесет години след раздялата си, двамата мъже се събират и откриват, че са водили удивително сходен живот. (източник: „Рийдърс Дайджест“, януари 1980г.)

    Като в книга на Едгар Алан По

    През 19-ти век прочутият автор на мрачни и зловещи разкази Едгар Алън По, написва книга озаглавена „Историята на Артър Гордън Пим“. В нея се разказва за четирима оцелели от корабокрушение мъже, които прекарват в лодката си в открито море много дни. Накрая те решават да убият и изядат юнгата, чието име било Ричард Паркър. Няколко години след излизането на книгата, през 1884г., корабокруширала малката яхта „Минонет“, от която оцеляват само четирима души, които се носили с лодката си в открито море в продължение на много дни. В крайна сметка тримата по-възрастни членове на екипажа убили и изяли младият юнга. Името на момчето било Ричард Паркър.

    Братя близнаци загиват на един и същи път

    През 2002г., двама седемдесетгодишни братя близнаци загиват при два различни инцидента, които се случват през два часа на един и същи път в северна Финландия. Първият от близнаците бил блъснат от камион, докато карал велосипедът си в Раахе, на 600км. северно от столицата Хелзинки. Той загива точно на 1,5км. от мястото, на което бил убит неговият брат. Вторият близнак също бил блъснат от камион, на същия този път, два часа след смъртта на първия.

    Монах осуетява три опити за обесване

    Слабо известният австрийски портретист от 19-ти век Жозеф Онер изглежда бил доста нещастна личност: той на няколко пъти предприемал опити за самоубийство. Първият му опит бил на 18-годишна възраст, когато художникът опитал да се обеси, но бил прекъснат от мистериозната поява на един монах капуцин. На 22 години той отново опитва да се обеси, но и този път бил спрян от същия монах. Осем години по-късно художникът бил осъден на смърт чрез обесване, заради политическата си дейност. За пореден път животът му бил спасен от намесата на същия монах. На 68 години Онер най-сетне успява да се самоубие, но този път използва пистолет. Погребалната му церемония била извършена от същия монах капуцин – човек, чието име Онер дори не знаел. (източник: Ripley’s Giant Book of Believe It or Not!)

    Фотографско съвпадение

    През 1914г. една германска майка фотографира малкият си син и занася лентата за проявяване в един магазин в Страсбург. В онези дни плаките за снимки се продавали отделно. Избухнала Първата световна война и тъй като не била в състояние да се върне в Страсбург, жената се примирила че снимката е изгубена завинаги. Две години по-късно тя купила една плака в Франкфурт, за да заснеме новородената си дъщеря. Когато проявила филмът се оказало, че плаката е втора употреба и под новата снимка на дъщеричката й се виждала отдавна загубената фотография на сина й.

    Печалбата от покер за сина на починалия


    През 1858г. Робърт Фалън бил застрелян от мъжете, с които играел покер. Те твърдяли, че Фалън бил спечелил от тях 600 долара с измама. Сега мястото му на масата било празно, но никой от останалите играчи не искал да вземе злощастните 600 долара на мъртвеца. Затова те намерили нов играч, който да заеме мястото на Фалън и му връчили парите. Когато полицията се появила да разследва убийството, новият играч вече бил превърнал 600-те долара в 2200. Полицията настояла първоначалните 600 долара да бъдат предадени на наследниците на Фалън – и тогава разбрали, че всъщност новият играч е неговият син, който не бил виждал баща си от седем години. (източник: Ripley’s Giant Book of Believe It or Not!)

    Роман описва съсед шпионин

    Когато Норман Мейлър започва романът си „Barbary Shore“, той нямал намерение да включва в него герой руски шпионин. Но, докато работел над книгата, се оформил второстепенният персонаж на един руски шпионин в Щатите. С напредването на романа шпионинът се превърнал в основния герой в произведението. След завършването на творбата, Американските имигрантски служби арестували един човек, който живеел точно под жилището на Мейлър. Това бил полковник Рудолф Абел (Вильям Генрихович Фишер), смятан за най-големия руски шпионин в Щатите по онова време. (източник: Science Digest)

    Марк Твен и Халеевата комета


    Марк Твен е роден в деня на появяването на Халеевата комета през 1835г. и умира в деня на следващото й появяване през 1910г. Самият той предрича това през 1909г., когато казва: „Дойдох с Халеевата комета през 1835г. Тя идва отново следващата година и аз очаквам да си отида с нея“.

    Извънредно приземяване

    През 1979г. германското списание „Das Besteran“ обявява конкурс за писатели. Желаещите да участват в него трябвало да изпратят в редакцията своите необичайни истории, базирани на събития от истинския живот. Победител в конкурса станал Валтер Келнер от Мюнхен, който спечелил с историята си, която разказвала за полета му със самолет „Чесна“ между Сардиния и Сицилия. Двигателите на самолета му отказали, той се приземил във водата и бил спасен по-късно. Един австриец, обаче, който също се казвал Валтер Келнер, писал до редакцията на списанието, обвинявайки съименникът си за плагиат. Той твърдял, че бил преживял абсолютно същото произшествие. Списанието проверило и двете истории и установило, че и двете са истински, макар и почти напълно идентични.

    „Щастливо“ число

    През 30-те години на 20-ти век, от един вдигащ се мост в Ню Йорк пада влак и при катастрофата във водите на „Нюарк Бей“ загиват 30 души. Пресата публикува снимки на инцидента, на които ясно се виждал номерът на един от вагоните – 932. Голям брой хора решили да заложат на това число в лотарията на Манхатън и то се оказало печелившо. Хиляди хора прибрали печалбите си.

    Лоши светкавици


    През 1899г. един мъж бил убит от светкавица, докато стоял в задния си двор в Таранто, Италия. Трийсет години по-късно, неговият син загива на същото място ударен от друга светкавица. На 8 октомври 1949г., синът на втората жертва (и внук на първата) бил покосен от светкавица точно като предците си.
    Шансът да бъдеш ударен от светкавица е нищожен; шансовете да бъдеш ударен от светкавица два пъти изглеждат невъзможни; да не говорим за повече. Точно това, обаче се случва на световния рекордьор Рой Съливан, който бива ударен от светкавица цели седем пъти:
    1942 – Съливан е ударен от светкавица за първи път, докато бил на стража в една наблюдателна кула. Светкавицата го удря в крака и той загубва нокътя на големия си пръст.
    1969 – Втората мълния го удря в камиона му, докато шофирал по един планински път. Светкавицата го поваля в безсъзнание и изгаря веждите му.
    1970 – Третата изгаря лявото му рамо в предния му двор.
    1972 – Следващата се случва в лесничейството. Светкавицата подпалва косата му. След този случай, Съливан започва да носи със себе си кана с вода.
    1973 – Този път мълнията удря Съливан в главата, изхвърля го от колата му и отново подпалва косата му.
    1974 – Шестата светкавица покосява Съливан на един къмпинг, наранявайки кракът му.
    1977 – Седмата и последна мълния го удря докато ловял риба. Съливан бил откаран в болницата с изгаряния по гърдите и стомаха.

    Влакови мистерии

    През 20-те години на 20-ти век трима англичани пътували отделно с влак през Перу. Когато се запознали, те били единствените трима души в целия вагон. Тяхното запознанство било много по-изненадващо отколкото очаквали. Фамилията на единия от мъжете била Бингам, а фамилията на втория Пауъл. Третият мъж се представил като Бингам-Пауъл. Тримата нямали никаква роднинска връзка. (източник: Mysteries of the Unexplained)

    На 15 октомври 1952г., мъж на име Робърт Патерсън се опитва да се качи на влака от Финикс за Лос Анджелис. Кондукторът му казал, че г-н Робърт Патерсън е вече на борда. След бърза проверка се оказало, че това е друг човек със същото име, който също имал билет. Двамата мъже си приличали по външен вид, височина и тегло.
    По пътя към Ел Ей влакът направил изненадваща спирка в Барстоу, за да качи някакъв пътник: отново Робърт Патерсън. Третият г-н Патерсън също приличал на двамата си съименници. Сега на влака имало трима мъже със едно и също име и еднакъв външен вид. И тримата пътували за Лос Анджелис.

    Щом влакът пристигнал в Лос Анджелис, всеки от тримата Робърт Патерсън поел по пътя си. Багажът бил разтоварен и влакът се приготвил да качи пътниците за обратното пътуване до Финикс. Когато новите пасажери започнали да се качват по вагоните, кондукторът не могъл да повярва на очите си, виждайки вече познатото до болка име в пътническия лист: четвърти Робърт Патерсън.

    Двама братя убити от един таксиметров шофьор

    През 1975г., докато карал мотопеда си на Бермудите, един мъж бил случайно блъснат и убит от такси. Една година по-късно неговият брат бил убит по абсолютно същият начин. Той даже карал същият мотопед. И за да бъде съвпадението съвсем невероятно, той бил блъснат от съвсем същото такси, карано от същия шофьор – и дори возещо същият пътник! (източник: Phenomena: A Book of Wonders, John Michell and Robert J. M. Rickard)

    Почивай в мир

    През 1899г., канадският актьор Чарлс Франсис Коглан заболява и умира в Галвестън, щата Тексас. Тъй като било невъзможно да върнат останките му в неговия дом на остров Принц Едуард, намиращ се на 5600км. разстояние, той бил положен в оловен ковчег и погребан в гранитна гробница в местното гробище.
    Една година след смъртта му, през септември 1900г., Галвестън бил връхлетян от ураган, който наводнил гробището, разбил гранитната гробница на Чарлс Коглан и отнесъл неговият оловен ковчег в Мексиканския залив.

    През октомври 1908г., осем години след урагана, един рибар от остров Принц Едуард забелязал във водата край брега да се носи някакъв ерозирал сандък. Това бил ковчегът на Чарлс Коглан, който най-сетне се бил завърнал у дома. Той бил погребан в близката църква, където бил кръстен като дете.

    Разменени изгубени вещи

    През 1953г. телевизионният репортер Ърв Купсинет пристига в Лондон, за да отрази коронацията на кралица Елизабет ІІ. В чекмеджетата в хотелската си стая в „Савой“ той открива някакви вещи, които се оказало че принадлежат на човек на име Хари Ханин. По стечение на обстоятелствата Хари Ханин – баскетболна звезда от прочутите „Харлем Глобълтротърс“ – бил добър приятел на Купсинет. Но историята придобила неочакван обрат. Само два дни по-късно, преди репортерът да успее да съобщи на Ханин за щастливата си находка, Купсинет получил писмо от баскетболиста. В писмото Ханин казвал на Купсинет, че докато е бил в хотел „Морис“ в Париж, е намери в едно от чекмеджетата вратовръзка, на която било извезано името на Купсинет! (източник: Mysteries of the Unexplained)

    Двама г-н Брайсън в една хотелска стая

    Докато пътувал по работа някъде в края на 50-те години на 20-ти век, г-н Джордж Д. Брайсън отседнал в хотел „Браун“ в Луисвил, Кентъки. След като се регистрирал и взел ключът за стая 307, той попитал дали са пристигали писма на негово име. Оказало се, че има писмо и момичето му подало плик адресиран до г-н Джордж Д. Брайсън от стая 307. Странното в случая било, че писмото не било за него, а за предишния обитател на стая 307 – друг мъж с името Джордж Д. Брайсън. (източник: Incredible Coincidence, Alan Vaughan)

    Братя близнаци с един инфаркт

    Джон и Артър Моуфорт били близнаци, които живеели на около 130км. един от друг във Великобритания. Във вечерта на 22 май 1975г. и двамата почуствали жестоки болки в гърдите. Семействата на всеки от двамата мъже изобщо не знаели за случващото се с другия близнак. Братята били откарани по спешност в различни болници горе-долу по едно и също време. И двамата починали от инфаркт скоро след пристигането си. (източник: Chronogenetics: The Inheretance of Biological Time, Luigi Gedda and Gianni Brenci)

    Роман предрича съдбата на Титаник

    През 1898г. Морган Робъртсън написва „Futility“ (Лекомислие). Книгата описвала първото пътуване на един трансатлантически луксозен пътнически кораб на име „Титан“. Макар да бил смятан за непотопим, корабът се сблъсква с айсберг и потъва, погубвайки стотици животи. През 1912г. трансатлантическият луксозен кораб „Титаник“, който също се считал за непотъващ, предприема първото си пътуване и се удря в айсберг, при което загиват стотици хора. В книгата, месецът на инцидента бил април, точно като в истинския случай. В романа на кораба пътували 3000 пътници, а на истинския „Титаник“ 2227. В книгата спасителните лодки били 24, а на истинския кораб 20.

    Месеци след потъването на „Титаник“ един параход пътувал през мъгливия Атлантик. Само едно младо момче стояло на стража. Изведнъж му хрумнала мисълта, че в момента се намират точно на мястото, където бил потънал „Титаник“ и момчето внезапно се ужасило, защото осъзнало, че името на парахода му носи злокобна прилика – „Титаниан“. Обзет от паника младежът вдигнал тревога. Корабът спрял точно навреме: един огромен айсберг се появил от мъглата точно на пътя им. „Титаниан“ бил спасен.

    Писателски сливов пудинг

    През 1805г. френският писател Емил Дешамп бил почерпен със сливов пудинг от един непознат на име мосю Дьо Фортгибу. Десет години по-късно той се натъкнал на същия пудинг в менюто на един парижки ресторант и искал да си поръча от него, но сервитьорът му казал, че последната порция е била сервирана на един друг клиент – който се оказал мосю Фортгибу. Много години по-късно, през 1832г., Емил Дешамп отново пожелал да си поръча сливов пудинг в едно заведение. Той си спомнил за миналия инцидент и казал на приятелите си, че сега липсва само мосю Фортгибу, за да бъде съвпадението пълно – в същата секунда в ресторанта влязъл вече възрастният мосю Фортгибу.

    Двойна беля


    През месец март 1951г. е роден Денис Белята… два пъти. С разлика само от три дни (но с една и съща дебютна дата) писателите Ханк Кечъм (САЩ) и Дейвид Лоу (Великобритания), създават своите първи комикси разказващи за герой с едно и също име. Двамата мъже не знаели за рисунките на другия, но когато научили за съвпадението се съгласили просто да продължат да пишат комиксите си без да си пречат. Още по-удивителен е фактът, че и двата образа на Денис Белята били облечени в раирани фланелки.

    Двойникът на крал Умберто І


    В Монца, Италия, крал Умберто І влязъл в един малък ресторант, придружен от своя адютант. Когато собственикът на заведението дошъл да вземе поръчката на краля, Негово Величество забелязало че той е абсолютен негов двойник в лицето и тялото. Двамата мъже започнали да обсъждат удивителната си прилика и открили още много съвпадения помежду си.
    а) Двамата били родени в един и същи ден и година (14 март 1844г.).
    б) И двамата били родени в един и същи град.
    в) И двамата били женени за жени с името Маргерита.
    г) Ресторантьорът отворил заведението си в същия ден, в който крал Умберто бил коронясан за владетел на Италия.
    д) На 29 юли 1900г. крал Умберто бил уведомен, че ресторантьорът е загинал в същия ден при някакъв загадъчен инцидент със стрелба. По-късно същата вечер кралят бил убит от един анархист в тълпата.

    21-ви е лош ден за крал Луи XVI


    Когато френският крал Луи XVI бил дете, той бил предупреден от един астролог, че трябва винаги да бъде нащрек на 21-во число от месеца. Луи бил толкова ужасен от тази прокоба, че никога не вършел работа на този ден. За нещастие той не винаги внимавал достатъчно. На 21 юни 1791г., след Френската революция, Луи и неговата кралица били арестувани във Варен, опитвайки се да избягат от Франция. На 21 септември 1791г. Франция отменя кралската институция и се обявява за република. Накрая, на 21 януари 1793г., крал Луи XVI бил екзекутиран на гилотината.

    Източници: oddee.com, myamazingfact.blogspot.com

    Статия: http://kriminalnidosieta.com/

    Изумруденото езеро

    Изумруденото езеро се намира в националния парк Йохо, Канада и е най-голямото от 61 езера в парка. Първият европеец, открил езерото е Том Уилсън, който случайно се натъкнал на него през 1882г. Един от конете му избягал и докато го търсел стигнал до езерото. Именно Уилсън дава името Изумруденото езеро, заради удивителният цвят на водата, който се получава от ситни частици кристална ледникова скала. През пролетта брегът на езерото се оцветява в жълти лилии и розови орхидеи. Туристите могат свободно да се разхождат, като навсякъде има упътващи табели.

    Снимка: cblee

    Една от най-интересните атракции са фосилите на едни от най-ранните животни на Земята. Те са били със странна форма и са от времената, когато природата още си е играла с еволюцията. Могат да се посетят и разкопките, където през лятото се откриват фосилите.

    Снимка: mtsn

    Туристите могат да плават по езерото с кану, да яздят коне или да отседнат в хижата, която се намира на брега на езерото.

    Галерия

        

    Ангелските водопади

    В западната част на националния парк Канайма се намира една от най-големите и известни тепуи (планина, която е равна на върха и от нея се спускат вертикално водопади). Именно от там се спускат Ангелските водопади от 979 метра височина. Това е най-високият водопад в света. Той е толкова висок, че докато водата наближи земята, вече се е превърнала в мъгла, която е разнасяна от силните ветрове.

    Снимки: ENT108

    Водопадът е открит за първи път от Ернесто де Санта Круз през 1910г, но много по-известна е историята с пилота Джими Ейнджъл, който го е забелязал през 1937г. Той се приземил аварийно със самолета си във водата и се превърнал в легенда във Венецуела. Дори водопадът е кръстен на него. Самолетът му останал на върха на скалата цели 33 години, преди да бъде вдигнат от хеликоптер.

    Снимка: Hein Pieterse

    Ангелските водопади са топ туристическа атракция във Венецуела, но дори и днес си остават доста сложно приключение. Водопадът се намира в изолираната венецуелска джунгла и за да стигнете до него е нужно да минете по реката. Другият начин да видите водопада е със самолет, но в облачни дни няма гаранция, че ще се вижда.

    Снимка: stingrayintl

     Някои права запазени!

    Фантастични фотоманипулации от Keid

    Той е роден през 1991г. в Полша и има само три години опит като дизайнер и илюстратор, но талантът му е неуспорим.
    http://keid.org/

              

    Защо спим?

    Прекарваме една трета от живота си в спане – около 25 години. Въпреки това сънят си остава една от най-големите загадки на невронауката. С появата на мозъчните скенери, учените са научили много за това, което се случва в главите ни по време на сън, но все още не могат да отговорят на простия въпрос „Защо спим?“. Разбира се има много теории, но едно е ясно – без сън мозъкът ни не работи правилно.

    Снимка: Ann Pister

    Невропсихологът Яков Стерн от Колумбийския университет казва, че способността на човек да изпълнява прости задачи спада драстично след 48 часа безсъние. Но някои се влияят повече от други. Стерн се надява да успее да открие защо едни хора издържат на безсънието повече от други и да намали биологическата ни нужда от сън.

    Стерн е открил невронна мрежа, предимно в тилния и теменния лоб на мозъка, която изглежда определя как човек се влияе от безсънието. С помощта на транкраниална магнитна стимулация, той стимулира тези зони. „Надявахме се, че като стимулираме зоните, ще можем да подобрим издръжливостта на човек. Изненадващо за мен, открихме, че стимулирането на теменния лоб наистина действа положително върху мозъка. И хората, които показват най-добри резултати са тези, които иначе са най-засегнати от безсънието. Това беше потвърждение, че сме открили нещо интересно.“ казва той.

    Изследванията на Стерн може да помогнат за намаляване на ефектите от безсънието, но няма да ни обяснят защо се нуждаем от сън. Нито пък халюцинациите, които наричаме сънища. Те се случват предимно по време на РЕМ съня – фаза на съня, отличаваща се с висока мозъчна активност. По време на нормалния нощен сън, мозъкът преминава между РЕМ сън и още три фази. Първата фаза е междинния период между заспиването и събуждането, който се случва в началото на съня. Втората фаза е лекият сън, който е около 60% от съня. И третата фаза е дълбокият сън, по време на който се случват повечето разстройства на съня.

    Снимка: togetherthroughlife

    Директорът на програмата по поведенческа сънна медицина в Медицински център Монтефиоре в Бронкс, Шелби Харис казва, че нормално преминаваме през тези фази по пет или шест пъти на нощ и РЕМ сънят е по-продължителен, когато спим по-дълго. Според нея това е причината повечето хора да си спомнят сънищата по-добре на сутринта. Но какви са тези бегли спомени и образи? Наистина ли са пътят към подсъзнанието? Можем ли да научим повече за себе си, опитвайки се да ги разберем?

    Харис не мисли така. Тя обяснява, че разбирането ни за сънищата се е променило драстично през последния век. Фройд и Юнг са вярвали, че сънищата са начинът, по който подсъзнанието си комуникира със съзнанието. Ако човек изпитва неспокойство или страх в съня си, анализирайки съня, той може да разбере защо се чувства така и как да се справи с това. Но модерните теории не залагат толкова на съдържанието на сънищата. Според Харис сънищата са начинът на мозъка да сортира спомени и преживявани от предишния ден, решавайки кои да остави и кои да изтрие.

    Въпреки, че учените не са успели да открият съществено доказателство за причината да се нуждаем от толкова сън, съществуват някои доста интересни теории.

    Няколко изследвания предполагат, че РЕМ сънят и/или обикновеният сън може да са важни за способността на мозъка да обработва и съхранява спомени от изминалия ден. Да образува нови невронни мрежи и да подсилва старите. Подобни изследвания казват, че сънят помага за изчистването на ненужната информация, за да се направи място за нови невронни връзки.

    Друга теория казва, че докато сме будни, невроните в мозъка биват разрушавани от свободните радикали. Сънят подобрява хомеостазата на организма и поправя пораженията по невроните.

    Снимка: JLMphoto

    Ученият Джером Сийгъл смята, че сънят може би изобщо не е физически нужен на животните. Той предполага, че сънят няма някаква загадъчна функция, а просто е предмет на еволюцията и служи за изграждане на поведението. Също така пести енергия и предпазва животните от някои опасности. Из животинското царство продължителността на съня варира в големи граници и Сийгъл твърди, че нуждите за сън не са биологически, а по-скоро екологически.

    Източник: bigthink.com

    5 животни, които може да изчезнат

    Тигърът
    Снимка: Foto Martien

    Вярвате или не, този страховит хищник е застрашен от изчезване. В целият свят са останали около 3200 тигъра. Три подвида вече са изчезнали, а останалите шест ги грози същата опасност. Причината естествено е човекът – бракониерството и унищожаването на естествената им среда.

    Полярната мечка
    Снимка: Fraggle Red

    Ако глобалното затопляне продължава със същите темпове, полярната мечка скоро ще бъде застрашена от изчезване. Въпреки, че за момента популацията на полярните мечки е относително стабилна, скоро тя ще започне да намалява, ако не се спре затоплянето на климата.

    Тихоокеанският морж
    Снимка: Lee Rentz

    Тук нещата са същи като полярните мечки. Топящите се ледове в Арктика унищожават средата на живот на тези животни и представляват пряка опасност за съществуването им.

    Магеланският пингвин
    Снимка: Marie-Laure Even

    Отново причината е промяната на климата. Миграцията на рибата, предизвикана от топлите течения, правят откриването на храна по-трудно. Това може да доведе до изчезването на магеланския пингвин.

    Голямата морска костенурка
    Снимка: ~Steph~

    Може да са живяли повече от 100 милиона години, да са преживели катаклизми и сблъсъци на астероиди, да са надживяли динозаврите, но сега тези морски костенурки са на ръба да изчезнат. За последните години броят на костенурките е намалял с 95% и вмомента има по-малко от 5000 женски. През 1980г. броят им е бил 91 000. Основната причина за това отново е човекът.

    Източник: environmentalgraffiti.com

    Най-големите мистерии

    Произходът на човека

    Това вероятно е една от най-големите и най-обсъждани мистерии. Откъде сме дошли? Много хора вярват, че сме създадени от Бог, докато други смятат, че сме продукт на еволюцията. Трети пък казват, че извънземни са ни изпратили на Земята. Поради липсата на съществени доказателства и по трите теории, въпросът остава неразрешим и до днес.

    Идеята за еволюцията е, че чрез адаптации и мутации на поколенията, едно създание може да претърпи значителни промени с времето. Има много аргументи против тази теория, като повечето са на християнска основа. Папа Бенедикт 16-ти наскоро каза, че еволюцията не е против ученията на църквата или вярата в Бог, стига да не изключва Бог като основна сила в процеса.

    Креационизмът застава зад вярването, че Бог е създал вселената и всичко, което съществува днес, но успява да обясни динозаврите, въглеродното датиране и фосилите. Креационистите вярват, че Земята е на възраст от няколко хиляди години.

    Пътят на Бимини

    Всеки е чувал историята за Атлантида, но чували ли сте за Пътят на Бимини? През 1968г. близо до остров Бимини в Бахамите е открита подводна скална формация. Повечето смятат, че се е образувала по естествен начин, но поради необичайната подредба на камъните, много хора твърдят, че е част от Атлантида.

    Друг интересен факт е предсказанието на Едгар Кейс през 1938г. – „Част от храмовете ще бъдат открити под водата, близо до Бимини… Това ще е скоро – около 1968-1969г.“ В скорошна експедиция, начинаещият археолог д-р Грег Литъл открива още един ред камъни, точно под първия, което го кара да смята, че пътят всъщност може да е стена или преграда.

    Едно логично обяснение за пътя може да е природен феномен, при който раковини и пясък от твърда седиментна скала образуват скала, която се пука по прави линии. Такива често могат да бъдат видени на остров Тазмания.

    Изгубената колония

    През 1584г. сър Уолтър Райли провежда експедиция до източния бряг на Северна Америка, след като кралица Елизабет I му дава разрешение да колонизира Вирджиния. Той се връща с двама американски индианци и проби от животни и растения. Между 1585г. и 1587г. две групи колонизатори пребивават на остров Роаноке (сега част от Северна Каролина), за да установят колония.

    Последвали нападения на местните племена. Първата колония била малка и храната им привършвала, така че, когато сър Франсис Дрейк ги посетил на връщане от Карибите и им предложил да ги върне в Англия, те приели. През 1587г. 121 колонизатори пристигнали и се сприятелили с местните племена. Първото английско дете, родено в Aмерика, било дъщерята на един от тях. Групата се опитала да се сприятели с племената, с които са воювали предишните колонизатори, но това довело до смъртта на Джордж Хоу. Останалите от групата убедили водача си да се върне в Англия, за да доведе помощ. Джон Уайт тръгнал, оставяйки 90 мъже, 17 жени и 11 деца.

    Когато се върнал през Август 1590г. колонията била пуста. Нямало следи от борба, нито от живот. Единствено думата „Croatoan“ била издълбана на стената на форта. Колонията станала известна като Изгубената колония и нито един от членовете и не е открит. Някои смятат, че са напуснали колонията и са отишли да живеят с някои от местните племена. Доказателство за това е, че години по-късно, някои от племената упражняват християнството и разбират английски език.

    Светлините Марфа

    Това са необясними светлини, наричани още призрачни светлини, които се появяват над равнината Мичъл на изток от Марфа, Тексас. За първи път са забелязани от Робърт Рийд Елисън (роден 1880г.), който разказал на семейството си и от уста на уста, все повече хора разбрали.

    Светлините се описват с размера на баскетболна топка, носейки се във въздуха на малка височина. Забелязани са бели, жълти, оранжеви, червени, зелени и сини светлини. Феноменът се наблюдава няколко пъти годишно и е добре документиран.

    Скептиците твърдят, че светлините са от трафика на близката магистрала 67 или са електрични заряди от кварцовите скали в района. Обикновено се появяват в частни земи и то над недостъпни терени, така че почти няма сведения някой да е успявал да ги приближи.

    Джими Хофа

    Джими Хофа е бил синдикален лидер и осъждан престъпник. Като лидер на синдиката през 50-те и 60-те години, той успява да добие влияние. След присъдата си, той лежи близо десетилетие в затвора. На 30 Юли 1975г. Хофа изчезва от паркинг в Детройт и не е видян повече. Тогава е отивал на среща с двама лидери на мафията, Антони Джакалоне и Антъни Провенцано.

    Според Доналф Франкос, който е изпълнявал поръчки за мафията, Хофа е застрелян в дома на Джакалоне и тялото му е зазидано в основите на стадиона Грантс. Мафиотът Бил Бонано пък твърди, че Хофа е застрелян и тялото му е затворено в багажник на кола, която е пусната в преса за метал.

    Никога няма да разберем истината. Екипът на „Ловци на митове“ разкопа част от стадиона, където се смята, че е заровен Хофа, но не откриха нищо.

    Чудовището от Лох Нес

    Лох Нес е най-пълноводното сладководно езеро във Великобритания. Векове наред хората говорят за огромно създание, което живее в езерото. Първите данни за това са още от 565г. Чудовището е виждано и на сушата около езерото от 16-ти век насам, но най-интересната история е тази на Джордж Спасър и съпругата му, които на 22 Юли 1933г. видели необикновено животно да пресича пътя пред колата им. Те описали създанието като огромно, с дълъг врат и широко колкото целия път. Не успели да видят крайниците му, тъй като долната част на животното не се виждала от наклона на пътя.

    Чудовището от Лох Нес е заснемано хиляди пъти, както на снимки, така и на видео. Разбира се снимките и записите не са ясни и не може да се определи какво се вижда на тях.

    Голямата стъпка

    Човекоподбната маймуна, наричана още Саскуоч, живее в гористите райони на северозападната част на Британска Колумбия. През годините много хора казват, че са видели и са заснели Голямата стъпка, но няма ясно доказателство за съществуването му.

    Експертите смятат, че Голямата стъпка е комбинация от фолклор и легенди, но все пак има много автори и изследователи, които вярват в историите.

    Чупакабра

    Чупакабра е известно създание в латинска Америка, Мексико и Пуерто Рико. Предполага се, че е масивно животно, с големината на малка мечка и шипове по гърба и опашката. Напада предимно кози, като им изпива кръвта.

    Д.Б. Купър

    Д.Б. Купър е псевдоним на известен похитител на самолет, който на 24 Ноември 1971г. получава откуп от $200 000 и скача от Боинг 727 над северния Пасифик.

    Тогава е видян за последно и никой не знае дали е оживял след скока. През 1980г. едно момче открива $5 800 в банкноти по $20, отмити на брега на река Колумбия. Серийните номера на банкнотите съвпаднали с тези от откупа, даден на Купър.

    След дръзкото отвличане на самолета, били предприети мерки и промени, за да се предотвратят подобни случки в бъдеще. Тогава за първи път били инсталирани метални детектори на летищата.

    ПРОЧЕТИ ЧАСТ ВТОРА: Най-големите мистерии 2

    Молив срещу фотоапарат

    Белгиецът Бен Хайне представя серия от снимки, обединени с рисунки.

                                 

    Изумителни факти за сънищата

    Слепите хора сънуват

    Хора, които са ослепели след раждането си, могат да виждат образи в сънищата си. Тези, които са родени слепи, не виждат образи, но сънищата им са също толкова реални, що се отнася до другите им сетива.

    Забравяме 90% от сънищата си
    Снимка: ξωαŋ-ThΦt

    Само 5 минути, след като сте се събудили вече сте забравили половината от това, което сте сънували. След 10 минути вече не помните 90% от съня. Някои от най-известните истории са се родили именно в сънищата на хората. Такива са например историите за Джекил и Хайд от Робърт Луис Стивънсън и Франкенщайн от Мери Шели.

    Всеки сънува
    Снимка: SunnyMarry

    Всеки човек сънува (изключение правят някои хора с тежки психологически заболявания), но мъжете и жените имат различни сънища и различни физически реакции. Мъжете обикновено сънуват повече за други мъже, докато жените сънуват поравно за други мъже и жени. И мъжете и жените изпитват сексуални усещания в сънищата си, независимо дали самите сънища са от сексуален характер.

    Сънищата предотвратяват психозата
    Снимка: Meredith_Farmer

    В скорошно проучване, студенти са будени точно в началото на сънищата си, но след това са оставени да спят 8 часа. Всички те след това изпитват проблеми с концентрацията, раздразнителни са, получават халюцинации и признаци за психоза само след три дни. Когато най-после са оставени да спят нормално, мозъците им компенсират, като ги карат да сънуват по-дълго.

    Сънуваме само познатото
    Снимка: eyebrowpaul

    Сънищата ни често са пълни с непознати, които имат някаква роля. Всъщност мозъкът ни не си ги измисля. Всички те са истински хора, които сме срещали, но вероятно не си спомняме. Всеки вижда безброй познати и непознати лица всеки ден, така че мозъкът ни има достатъчно материал за сънищата.

    Не всеки сънува цветно
    Снимка: Chimera • Photography

    12% от хората сънуват само в черно и бяло. Забелязват се и общи теми в сънищата на хората – че някой те преследва, че бягаш бавно на едно място, че падаш, че мъртвите оживяват, че летиш, сексуални преживявания и т.н. Не е ясно дали въздействието на сънищата са по-емоционални при хората, които сънуват цветно или при тези, които сънуват в черно и бяло.

    Сънищата не са буквални
    Снимка: SunnyMarry

    Ако сънят ви се отнася за някакъв определен обект, много вероятно е всъщност да не става въпрос точно за обекта. В сънищата важи езикът на символите. Мозъкът се опитва да ви каже нещо, като го представи за нещо друго.

    Хората, които отказват цигарите имат по-ясни сънища
    Снимка: Jon Jacobsen

    Хората, които са пушели цигари дълго време и ги отказват, имат по-ясни сънища. При проучване между 293 пушачи, които не са пушели между 1 и 4 седмици, 33% от тях са имали поне един сън за пушене на цигари. В повечето от тези сънища, субектите се виждат как пушат и усещат силно негативни емоции, като паника и вина. Тези сънища се дължат на отказването от зависимостта към никотина и 97% от субектите не са ги получавали преди.

    Външно стимулиране на сънищата
    Снимка: himitsuhana

    Повечето от нас са изпитвали това, когато звук от реалността се пренесе в съня. По същия начин, ако сте жадни, мозъкът ви ще интерпретира това чувство в съня ви.

    Докато спите сте парализирани
    Снимка: innaminnafly

    Тялото ви е буквално парализирано докато сънувате. Това вероятно е като защитен механизъм на тялото, за да не реагира на сънищата.

    Източник: listverse.com