Той е роден през 1991г. в Полша и има само три години опит като дизайнер и илюстратор, но талантът му е неуспорим.
http://keid.org/
Фантастични фотоманипулации от Keid
Защо спим?
Прекарваме една трета от живота си в спане – около 25 години. Въпреки това сънят си остава една от най-големите загадки на невронауката. С появата на мозъчните скенери, учените са научили много за това, което се случва в главите ни по време на сън, но все още не могат да отговорят на простия въпрос „Защо спим?“. Разбира се има много теории, но едно е ясно – без сън мозъкът ни не работи правилно.
Невропсихологът Яков Стерн от Колумбийския университет казва, че способността на човек да изпълнява прости задачи спада драстично след 48 часа безсъние. Но някои се влияят повече от други. Стерн се надява да успее да открие защо едни хора издържат на безсънието повече от други и да намали биологическата ни нужда от сън.
Стерн е открил невронна мрежа, предимно в тилния и теменния лоб на мозъка, която изглежда определя как човек се влияе от безсънието. С помощта на транкраниална магнитна стимулация, той стимулира тези зони. „Надявахме се, че като стимулираме зоните, ще можем да подобрим издръжливостта на човек. Изненадващо за мен, открихме, че стимулирането на теменния лоб наистина действа положително върху мозъка. И хората, които показват най-добри резултати са тези, които иначе са най-засегнати от безсънието. Това беше потвърждение, че сме открили нещо интересно.“ казва той.
Изследванията на Стерн може да помогнат за намаляване на ефектите от безсънието, но няма да ни обяснят защо се нуждаем от сън. Нито пък халюцинациите, които наричаме сънища. Те се случват предимно по време на РЕМ съня – фаза на съня, отличаваща се с висока мозъчна активност. По време на нормалния нощен сън, мозъкът преминава между РЕМ сън и още три фази. Първата фаза е междинния период между заспиването и събуждането, който се случва в началото на съня. Втората фаза е лекият сън, който е около 60% от съня. И третата фаза е дълбокият сън, по време на който се случват повечето разстройства на съня.
Директорът на програмата по поведенческа сънна медицина в Медицински център Монтефиоре в Бронкс, Шелби Харис казва, че нормално преминаваме през тези фази по пет или шест пъти на нощ и РЕМ сънят е по-продължителен, когато спим по-дълго. Според нея това е причината повечето хора да си спомнят сънищата по-добре на сутринта. Но какви са тези бегли спомени и образи? Наистина ли са пътят към подсъзнанието? Можем ли да научим повече за себе си, опитвайки се да ги разберем?
Харис не мисли така. Тя обяснява, че разбирането ни за сънищата се е променило драстично през последния век. Фройд и Юнг са вярвали, че сънищата са начинът, по който подсъзнанието си комуникира със съзнанието. Ако човек изпитва неспокойство или страх в съня си, анализирайки съня, той може да разбере защо се чувства така и как да се справи с това. Но модерните теории не залагат толкова на съдържанието на сънищата. Според Харис сънищата са начинът на мозъка да сортира спомени и преживявани от предишния ден, решавайки кои да остави и кои да изтрие.
Въпреки, че учените не са успели да открият съществено доказателство за причината да се нуждаем от толкова сън, съществуват някои доста интересни теории.
Няколко изследвания предполагат, че РЕМ сънят и/или обикновеният сън може да са важни за способността на мозъка да обработва и съхранява спомени от изминалия ден. Да образува нови невронни мрежи и да подсилва старите. Подобни изследвания казват, че сънят помага за изчистването на ненужната информация, за да се направи място за нови невронни връзки.
Друга теория казва, че докато сме будни, невроните в мозъка биват разрушавани от свободните радикали. Сънят подобрява хомеостазата на организма и поправя пораженията по невроните.
Ученият Джером Сийгъл смята, че сънят може би изобщо не е физически нужен на животните. Той предполага, че сънят няма някаква загадъчна функция, а просто е предмет на еволюцията и служи за изграждане на поведението. Също така пести енергия и предпазва животните от някои опасности. Из животинското царство продължителността на съня варира в големи граници и Сийгъл твърди, че нуждите за сън не са биологически, а по-скоро екологически.
Източник: bigthink.com
5 животни, които може да изчезнат
Тигърът
Вярвате или не, този страховит хищник е застрашен от изчезване. В целият свят са останали около 3200 тигъра. Три подвида вече са изчезнали, а останалите шест ги грози същата опасност. Причината естествено е човекът – бракониерството и унищожаването на естествената им среда.
Полярната мечка
Ако глобалното затопляне продължава със същите темпове, полярната мечка скоро ще бъде застрашена от изчезване. Въпреки, че за момента популацията на полярните мечки е относително стабилна, скоро тя ще започне да намалява, ако не се спре затоплянето на климата.
Тихоокеанският морж
Тук нещата са същи като полярните мечки. Топящите се ледове в Арктика унищожават средата на живот на тези животни и представляват пряка опасност за съществуването им.
Магеланският пингвин
Отново причината е промяната на климата. Миграцията на рибата, предизвикана от топлите течения, правят откриването на храна по-трудно. Това може да доведе до изчезването на магеланския пингвин.
Голямата морска костенурка
Може да са живяли повече от 100 милиона години, да са преживели катаклизми и сблъсъци на астероиди, да са надживяли динозаврите, но сега тези морски костенурки са на ръба да изчезнат. За последните години броят на костенурките е намалял с 95% и вмомента има по-малко от 5000 женски. През 1980г. броят им е бил 91 000. Основната причина за това отново е човекът.
Източник: environmentalgraffiti.com
Най-големите мистерии
Произходът на човека
Това вероятно е една от най-големите и най-обсъждани мистерии. Откъде сме дошли? Много хора вярват, че сме създадени от Бог, докато други смятат, че сме продукт на еволюцията. Трети пък казват, че извънземни са ни изпратили на Земята. Поради липсата на съществени доказателства и по трите теории, въпросът остава неразрешим и до днес.
Идеята за еволюцията е, че чрез адаптации и мутации на поколенията, едно създание може да претърпи значителни промени с времето. Има много аргументи против тази теория, като повечето са на християнска основа. Папа Бенедикт 16-ти наскоро каза, че еволюцията не е против ученията на църквата или вярата в Бог, стига да не изключва Бог като основна сила в процеса.
Креационизмът застава зад вярването, че Бог е създал вселената и всичко, което съществува днес, но успява да обясни динозаврите, въглеродното датиране и фосилите. Креационистите вярват, че Земята е на възраст от няколко хиляди години.
Пътят на Бимини
Всеки е чувал историята за Атлантида, но чували ли сте за Пътят на Бимини? През 1968г. близо до остров Бимини в Бахамите е открита подводна скална формация. Повечето смятат, че се е образувала по естествен начин, но поради необичайната подредба на камъните, много хора твърдят, че е част от Атлантида.
Друг интересен факт е предсказанието на Едгар Кейс през 1938г. – „Част от храмовете ще бъдат открити под водата, близо до Бимини… Това ще е скоро – около 1968-1969г.“ В скорошна експедиция, начинаещият археолог д-р Грег Литъл открива още един ред камъни, точно под първия, което го кара да смята, че пътят всъщност може да е стена или преграда.
Едно логично обяснение за пътя може да е природен феномен, при който раковини и пясък от твърда седиментна скала образуват скала, която се пука по прави линии. Такива често могат да бъдат видени на остров Тазмания.
Изгубената колония
През 1584г. сър Уолтър Райли провежда експедиция до източния бряг на Северна Америка, след като кралица Елизабет I му дава разрешение да колонизира Вирджиния. Той се връща с двама американски индианци и проби от животни и растения. Между 1585г. и 1587г. две групи колонизатори пребивават на остров Роаноке (сега част от Северна Каролина), за да установят колония.
Последвали нападения на местните племена. Първата колония била малка и храната им привършвала, така че, когато сър Франсис Дрейк ги посетил на връщане от Карибите и им предложил да ги върне в Англия, те приели. През 1587г. 121 колонизатори пристигнали и се сприятелили с местните племена. Първото английско дете, родено в Aмерика, било дъщерята на един от тях. Групата се опитала да се сприятели с племената, с които са воювали предишните колонизатори, но това довело до смъртта на Джордж Хоу. Останалите от групата убедили водача си да се върне в Англия, за да доведе помощ. Джон Уайт тръгнал, оставяйки 90 мъже, 17 жени и 11 деца.
Когато се върнал през Август 1590г. колонията била пуста. Нямало следи от борба, нито от живот. Единствено думата „Croatoan“ била издълбана на стената на форта. Колонията станала известна като Изгубената колония и нито един от членовете и не е открит. Някои смятат, че са напуснали колонията и са отишли да живеят с някои от местните племена. Доказателство за това е, че години по-късно, някои от племената упражняват християнството и разбират английски език.
Светлините Марфа
Това са необясними светлини, наричани още призрачни светлини, които се появяват над равнината Мичъл на изток от Марфа, Тексас. За първи път са забелязани от Робърт Рийд Елисън (роден 1880г.), който разказал на семейството си и от уста на уста, все повече хора разбрали.
Светлините се описват с размера на баскетболна топка, носейки се във въздуха на малка височина. Забелязани са бели, жълти, оранжеви, червени, зелени и сини светлини. Феноменът се наблюдава няколко пъти годишно и е добре документиран.
Скептиците твърдят, че светлините са от трафика на близката магистрала 67 или са електрични заряди от кварцовите скали в района. Обикновено се появяват в частни земи и то над недостъпни терени, така че почти няма сведения някой да е успявал да ги приближи.
Джими Хофа
Джими Хофа е бил синдикален лидер и осъждан престъпник. Като лидер на синдиката през 50-те и 60-те години, той успява да добие влияние. След присъдата си, той лежи близо десетилетие в затвора. На 30 Юли 1975г. Хофа изчезва от паркинг в Детройт и не е видян повече. Тогава е отивал на среща с двама лидери на мафията, Антони Джакалоне и Антъни Провенцано.
Според Доналф Франкос, който е изпълнявал поръчки за мафията, Хофа е застрелян в дома на Джакалоне и тялото му е зазидано в основите на стадиона Грантс. Мафиотът Бил Бонано пък твърди, че Хофа е застрелян и тялото му е затворено в багажник на кола, която е пусната в преса за метал.
Никога няма да разберем истината. Екипът на „Ловци на митове“ разкопа част от стадиона, където се смята, че е заровен Хофа, но не откриха нищо.
Чудовището от Лох Нес
Лох Нес е най-пълноводното сладководно езеро във Великобритания. Векове наред хората говорят за огромно създание, което живее в езерото. Първите данни за това са още от 565г. Чудовището е виждано и на сушата около езерото от 16-ти век насам, но най-интересната история е тази на Джордж Спасър и съпругата му, които на 22 Юли 1933г. видели необикновено животно да пресича пътя пред колата им. Те описали създанието като огромно, с дълъг врат и широко колкото целия път. Не успели да видят крайниците му, тъй като долната част на животното не се виждала от наклона на пътя.
Чудовището от Лох Нес е заснемано хиляди пъти, както на снимки, така и на видео. Разбира се снимките и записите не са ясни и не може да се определи какво се вижда на тях.
Голямата стъпка
Човекоподбната маймуна, наричана още Саскуоч, живее в гористите райони на северозападната част на Британска Колумбия. През годините много хора казват, че са видели и са заснели Голямата стъпка, но няма ясно доказателство за съществуването му.
Експертите смятат, че Голямата стъпка е комбинация от фолклор и легенди, но все пак има много автори и изследователи, които вярват в историите.
Чупакабра
Чупакабра е известно създание в латинска Америка, Мексико и Пуерто Рико. Предполага се, че е масивно животно, с големината на малка мечка и шипове по гърба и опашката. Напада предимно кози, като им изпива кръвта.
Д.Б. Купър
Д.Б. Купър е псевдоним на известен похитител на самолет, който на 24 Ноември 1971г. получава откуп от $200 000 и скача от Боинг 727 над северния Пасифик.
Тогава е видян за последно и никой не знае дали е оживял след скока. През 1980г. едно момче открива $5 800 в банкноти по $20, отмити на брега на река Колумбия. Серийните номера на банкнотите съвпаднали с тези от откупа, даден на Купър.
След дръзкото отвличане на самолета, били предприети мерки и промени, за да се предотвратят подобни случки в бъдеще. Тогава за първи път били инсталирани метални детектори на летищата.
Изумителни факти за сънищата
Слепите хора сънуват
Хора, които са ослепели след раждането си, могат да виждат образи в сънищата си. Тези, които са родени слепи, не виждат образи, но сънищата им са също толкова реални, що се отнася до другите им сетива.
Забравяме 90% от сънищата си
Само 5 минути, след като сте се събудили вече сте забравили половината от това, което сте сънували. След 10 минути вече не помните 90% от съня. Някои от най-известните истории са се родили именно в сънищата на хората. Такива са например историите за Джекил и Хайд от Робърт Луис Стивънсън и Франкенщайн от Мери Шели.
Всеки сънува
Всеки човек сънува (изключение правят някои хора с тежки психологически заболявания), но мъжете и жените имат различни сънища и различни физически реакции. Мъжете обикновено сънуват повече за други мъже, докато жените сънуват поравно за други мъже и жени. И мъжете и жените изпитват сексуални усещания в сънищата си, независимо дали самите сънища са от сексуален характер.
Сънищата предотвратяват психозата
В скорошно проучване, студенти са будени точно в началото на сънищата си, но след това са оставени да спят 8 часа. Всички те след това изпитват проблеми с концентрацията, раздразнителни са, получават халюцинации и признаци за психоза само след три дни. Когато най-после са оставени да спят нормално, мозъците им компенсират, като ги карат да сънуват по-дълго.
Сънуваме само познатото
Сънищата ни често са пълни с непознати, които имат някаква роля. Всъщност мозъкът ни не си ги измисля. Всички те са истински хора, които сме срещали, но вероятно не си спомняме. Всеки вижда безброй познати и непознати лица всеки ден, така че мозъкът ни има достатъчно материал за сънищата.
Не всеки сънува цветно
12% от хората сънуват само в черно и бяло. Забелязват се и общи теми в сънищата на хората – че някой те преследва, че бягаш бавно на едно място, че падаш, че мъртвите оживяват, че летиш, сексуални преживявания и т.н. Не е ясно дали въздействието на сънищата са по-емоционални при хората, които сънуват цветно или при тези, които сънуват в черно и бяло.
Сънищата не са буквални
Ако сънят ви се отнася за някакъв определен обект, много вероятно е всъщност да не става въпрос точно за обекта. В сънищата важи езикът на символите. Мозъкът се опитва да ви каже нещо, като го представи за нещо друго.
Хората, които отказват цигарите имат по-ясни сънища
Хората, които са пушели цигари дълго време и ги отказват, имат по-ясни сънища. При проучване между 293 пушачи, които не са пушели между 1 и 4 седмици, 33% от тях са имали поне един сън за пушене на цигари. В повечето от тези сънища, субектите се виждат как пушат и усещат силно негативни емоции, като паника и вина. Тези сънища се дължат на отказването от зависимостта към никотина и 97% от субектите не са ги получавали преди.
Външно стимулиране на сънищата
Повечето от нас са изпитвали това, когато звук от реалността се пренесе в съня. По същия начин, ако сте жадни, мозъкът ви ще интерпретира това чувство в съня ви.
Докато спите сте парализирани
Тялото ви е буквално парализирано докато сънувате. Това вероятно е като защитен механизъм на тялото, за да не реагира на сънищата.
Източник: listverse.com
Истински криптиди
Криптозоологията изучава „скритите животни“, чието съществуване все още не е доказано от науката. Тези животни се наричат криптиди и често са вдъхновение за легенди и митове. Някои от най-известните криптиди са Голямата стъпка, Чудовището от Лох Нес, Чупакабра и всички те са забулени в мистерия и до днес. Има, обаче много животни, които днес са често срещани, но едно време са били криптиди. Ще ви покажем десет животни, които са били отхвърляни от учените и са смятани за измислица.
Дяволска птица
Дяволската птица или Улама е страховита птица от фолклора на Шри Ланка. Това неуловимо създание е виждано много рядко, но крясъците му са чувани често. Казва се, че наподобявали писъците на жена и са възприемани от местните като предвестник на смъртта. Векове наред единственото доказателство за съществуването на Дяволската птица били крясъците й.
Тогава през 2001г. мистериозната птица е идентифицирана като нов вид сова,
Зифиус
В средновековието Зифиуса било чудовищно морско създание, което нападало корабите в северните морета. То имало тялото на риба, главата на сова, огромни очи и клиновидна муцуна. Днес Зифиус е разпознаван в лицето на клюномуцунестия кит, който е широко разпространен.
Бондегезу
Човекът от гората е легендарен дух на хората Мони в Западна Индонезия. Катерещото се по дърветата създание наподобява на малък човек, покрит с черна и бяла козина и често стояло на земята на два крака.
През 80-те години снимка на Бондегезу е изпратена на австралийския учен Тим Фланъри, който идентифицирал създанието като дървесно кенгуру. През Май 1994г. обаче Фланъри изследвал района и открил, че животното всъщност е нов вид. Познато още като Дингизо, то е двуутробно, което прекарва повечето си време на земята и си остава рядко срещано. И до ден-днешен няма нито едно заловено Дингизо.
Кенгуру
Ранните изследователи на Австралия описали странни създания, невиждани в Европа. Това били животни с глава на елен, които стояли изправени като хората и подскачали като жаби. Понякога създанието имало две глави – една на раменете и една на стомаха. Разбираемо за онова време, хората не повярвали и се изсмели на тези твърдения.
Това се променило през 70-те години на 18-ти век, когато мъртъв екземпляр от вида бил изложен в Англия. Днес това създание е познато като кенгуру и е често срещано в Австралия и е емблема на континента.
Птицечовка
Когато европейските изследователи се натъкнали на това странно същество, те били смутени. Описали го като отровен, снасящ яйца бозайник с патешка човка и опашка на бобър. Много известни британски учени го обявили за измислица и не повярвали дори когато им показали мъртъв екземпляр, като обявили, че е фалшификат.
Днес това забележително животно е известно като птицечовка и е един от петте вида бозайници, снасящи яйца. Макар отдавна да е известна на науката, птицечовката си остава уникална и до днес. Тя използва ципестите си крака, за да плува, електро локация, за да ловува и на глезените си има шипове, с които инжектират силна отрова. Макар да не е смъртоносна, отровата е изключително болезнена и не се влияе от повечето болкоуспокояващи.
Морски дракон
Векове наред морският дракон присъствал в най-завладяващите криптозоологически митове. Това мистериозно и страшно създание било забелязвано много пъти, чак до началото на 20-ти век. Разкази за чудовището се носели от водите на Северна Европа чак до южните брегове на Америка. Описанието варирало от животно с конска глава до огромна змия.
Криптозоолозите подозират, че различни видове животни са били бъркани с морски дракон. Най-вероятно, обаче един вид е основният виновник за легендарното същество – рибата гребло. Тя е масивна, продълговата риба, която се среща по целия свят. Тя е най-дългата риба с костна структура в света, като най-дългата измерена е 17 метра. Тази риба обикновено живее на голяма дълбочина, но често е изхвърляна по бреговете след буря. Жива риба гребло е заснета за първи път през 2001г.
Комодски варан
До началото на 20-ти век, западната наука твърдяла, че гигантски гущери не съществували. Когато един рибар се върнал от островите Нуса Тенгара в Индонезия с опашки от огромни „земни крокодили“, идеята за огромните гущери била посрещната скептично. Експедиция на зоологическия музей Буитензорг в Джава описала подобни създания, но скоро след това започнала ПСВ и легендарните комодски дракони си останали забулени в мистерия.
Чак през 1926г. експедиция на Американския исторически музей потвърждава, че огромните гущери са истински. Дъглас Бърден, водачът на експедицията, се върнал с 12 запазени варана и два живи. На светът бил представен комодския варан – огромен гущер, достигащ до три метра дължина, което го направило най-големият гущер в света. Варанът има масивни челюсти и зъби, с които може да убие почти всяко създание, включително хора и биволи.
Експедицията от 1926г. послужила като вдъхновение за историята на Кинг Конг.
Планинска горила
По бреговете на Източна Африка се носели слухове за огромни маймунски хора. Много местни племена разказвали легенди за огромни и космати създания, които отвличали и ядели хора. През 16-ти век английският изследовател Андрю Бател разказал за човекоподобни горили, които го навестили през нощта, а през 1860г. Ду Чайлу пише за агресивни и кръвожадни горски чудовища. Години наред тези истории били пренебрегвани.
През 1902г. капитан Робърт фон Беринг застрелял една от горилите в Руанда. Той я занесъл в Европа и представил на света планинските горили. Днес те са известни като комунални и податливи на дресировка тревопасни, които живеят в планините Вирунга в Централна Африка и националния парк Буинди в Уганда. Планинските горили са застрашени от изчезване и днес са останали само 400.
Окапи
Племената от Централна Африка и древните египтяни описвали и рисували странно създание, известно в Европа като африкански еднорог. То представлява кръстоска между зебра, магаре и жираф. Въпреки доказателствата, учените отказвали да признаят съществуването на странните същества. Последвалите експедиции не открили нищо и изглеждало, че африканския еднорог наистина щял да се окаже само мит.
Това се променило през 1901г., когато сър Хари Джонстън се сдобил с кожа и череп от легендарното животно. Окапи е единственият жив роднина на жирафа и има обща телесна структура с него и характерен дълъг син език.
Окапи е било символ на вече недействащата Международна общност на криптозоолозите и до ден-днешен остава като емблема за криптозоологията.
Гигантска сепия
Легенди за гигантска сепия се носят по света още от древни времена. Аристотел и Плиний Стари писали за такива чудовища. Легенди от Карибите, Гърция и Европа говорели за странно и опасно морско създание. Може би най-известната легенда е тази за норвежкия кракен – огромно чудовище с пипала, което било голямо колкото остров и поглъщало цели кораби. През 70-те години на 19-ти век учените твърдели, че това са просто измислици и ги нареждали до русалките и морските дракони.
През 1870г. по бреговете на Лабрадор и Нюфаундленд били открити няколко трупа на сепии. Това било безспорно доказателство за съществуването на гигантската сепия. Днес това създание продължава да е все така тайнствено и рядко срещано. То живее на голяма дълбочина и е забелязвано изключително рядко, а още по-рядко пък е документирано. Векове наред учените се опитвали да наблюдават гигантската сепия в естествената й среда, но така и не успели. Чак през 2004г. група от японски учени успяват да заснемат жива сепия и правят 500 снимки.
Около гигантската сепия стоят много въпроси и за тях е известно много малко. Все още не се знае колко големи могат да станат, имайки предвид, че има сепии, които достигат до 12 метра дължина.
Източник: listverse.com
Невероятни индийски пещерни храмове
Преди векове индийски монаси с години издълбавали със собствените си ръце невероятни форми в скалите. Те красили стените със стенописи и запълвали залите със статуи. Индийските пещерни храмове показват ранните следи от човешкия живот и култура и значението на индуизма и будизма в историята.
Пещерите Елора в Махаращра
30-те пещери на Елора били издълбани по вертикалния свод на хълмовете Чаранандри през 5-ти век пр.Хр. Храмовете са посветени на будизма, индуизма и джайнизма – демонстрирайки религиозната хармония през онези времена. Будистките пещери са направени като манастири, в индуските има рисунки на различни богове, а в джайнизките таваните са детайлно изрисувани.
Пещерите Ажанта в Махаращра
В повечето пещерни храмове по стените има рисунки, които са исторически ценни, но не са особено красиви. Рисунките в Ажанта обаче се смятат за произведение на изкуството. През 1-ви век пр.Хр. всеки сантиметър, освен подовете, на тези 34 пещери е украсен с детайлни рисунки.
Пещерните храмове Вараха в Тамил Наду
Комплексът от четири храма е изключителен пример за палавската архитектура. Палавите били могъща южноиндийска династия през 7-ми век пр. Хр. които променили издълбаните в скалите пещери в самостоятелни, издялани от камък храмове, които днес преобладават в Индия. Храмовете Вараха са в чест на бог Вишну и богинята на земята Бхуми
Пещерите Ундавали в Андра Прадеш
През 4-ти век пр. Хр. седемте храма на Ундавали били издълбани в пясъчниковата скала в чест на Тримурти – индуските богове: Шива, бог на трансформацията, Брахма, бог на сътворението и Вишну, върховен бог. Често тези богове били почитани поотделно, но пещерите Ундавали подчертавали хармоничната връзка между тях.
Пещерите Елефанта в Мумбай
Елефанта се намират на остров в Арабско море. Седемте пещери са разделени на две групи – първата е посветена на бог Шива, а втората на Будизма. От създаването си през 5-ти век пр.Хр. до управлението на португалците през средата на 16-ти век, тези пещери са били действащи храмове. Големи скулптури на слонове били разпръснати из пещерите, но сега много от тях са преместени на други места, като музейни експонати.
Храмът Амарнат в Жаму и Кашмир
За разлика от повечето пещерни храмове в Индия, Амарнат се основава на естествена формация. В пещерата има леден сталагмит – леден блок, стърчащ от земята. Сталагмитът се уголемява и се смалява според фазите на луната. През 3-ти век пр.Хр. пещерата е украсена със стенописи и рисунки в чест на бог Шива.
Пещерите Удаягири в Мадхя Прадеш
Пещерите са издълбани насред индийски склонове през 5-ти век пр.Хр. в чест на будизма. Освен 14-те храма, комплексът включва и проход в естествен скален каньон, през който е преминавала река. Пещерите Удаягири са най-известни с вратите във формата на „Т“ и гигантските скулптури с глави на глиган.
Пещерите Канхери в Мумбай
Тези 109 храма се намират в дълбоките гори на национален парк Санджай Ганди. Зелените дървета обгръщат черната базалтова скала на храмовете, а масивни каменни стълбове допълват будисткото светилище. Пещерите са били населени през 1-ви век пр.Хр.
Пещерите Бимбетка в Мадхя Прадеш
При положение, че човек живее само няколко десетки години е трудно да си представим колко са 100 000 години. Когато през 50-те години на миналия век антрополози открили тези 700 пещери и установили, че са създадени преди 100 000 години, те били изумени от това как най-ранните индийци са показали живота си с рисунките по стените.
Пещерните храмове Бадами в Карнатакка
Петте храма на Бадами са изключително живописни. Намират се в устието на зелено дефиле. Пещерите са издълбани през 6-ти век пр.Хр. в хълмовете на Югозападна Индия в чест на боговете Вишну и Шива и първоизточниците на Джайна. Архитектурата е уникална поради смесването на стилови елементи от Северна и Южна Индия.
Източник: environmentalgraffiti.com
Странни светове
„Странни светове“ от Матю Албъниз е поредица от реалистични модели, използващи различни материали и обекти, за да се предаде емоция и живина на сцената. Всеки аспект, от конструкцията до осветлението на финалния модел е изключително внимателно планиран, за да заблуди зрителя. С фотографски техники като мащабиране, дълбочина, баланс на бялото и светлината, Матю успява да изкриви реалността.
Кокосова палма – Дървото на живота
Знаете ли, че почти всички части на кокосовата палма могат да се използват? Във Филипините тя се нарича Дървото на живота и ако сте на самотен остров всичко, което ви е нужно, за да оцелеете, можете да си го набавите от нея.
Ако ви трябва четка за зъби, не използвайте пясък, а издърпайте няколко корена от палмата. Може да ви звучи гадно, но всъщност върши работа. Само гледайте корените да са достатъчно меки. За свеж дъх пък можете да използвате сокът от корените.
Всеки знае, че в такава ситуация е нужно да си построиш сал или лодка. Стъблото на палмата е идеално за тази цел. Много дърводелци предпочитат да работят с дървен материал от кокосова палма, защото е по-силен и издръжлив. Стъблата обикновено са високи и от вас се иска само да ги срежете и вържете едно за друго. За целта можете да използвате клоните, които са здрави и гъвкави и не се късат дори в солената вода.
Отчаяли сте се и искате да си пийнете? Направете си кокосово вино. Ако имате достатъчно знания, можете да извлечете сокът от стъблото на палмата и да си направите вино. Така със сигурност ще ви е по-хубаво на острова.
Листата на кокосовата плама са идеални за направата на сламена шапка. Ако пък ви е писнало да спите на студения пясък или твърдите скали, можете да си оплетете „дюшек“ от листа, който става също и за покрив, когато вали дъжд. Още един плюс е, че от средните жилки на листата стават чудесни шишове, на които можете да печете храната си и тя ще има чудесен свеж и тропически вкус.
Разбира се най-важното е да не умрете от глад. Тук идва ролята на кокосовите орехи. Те изглеждат като огромни и космати костилки, но всъщност отвътре са месести и ядливи. Месестата част на кокосовия орех се използва за направата на бонбони, сладкиши и дори сладолед. При нагряване пък от нея се отделя масло, което може да използва за готвене и хидратация на кожата и косата. Днес кокосовото масло се спряга и като потенциално биогориво.
Един от екзотичните начини да извлечете маслото от кокосовия орех е като го напълните с горещо мляко, вместо с вода. Така ще получите кокосово мляко. В тайландската кухня кокосовото мляко се използва в почти всички рецепти. В кокосовия орех ще откриете още и кокосова вода, която има сладникав вкус. От нея също може да се направи кокосово вино или оцет. Ако имате проблем с ходенето до тоалетната, кокосовата вода ще ви помогне, понеже е естествено разслабително. Тя възстановява електролитния баланс в тялото след тежък труд.
И накрая, косматата обвивка на кокосовия орех ще ви влезе в употреба при запалването на сигнален огън, така че да ви видят спасителите.
Кой да знае, че кокосовата палма има толкова много приложения? Нищо чудно, че я наричат Дървото на живота.
Източник: environmentalgraffiti.com
Най-дългите тунели в света
Човек рядко се замисля, но тунелите са архитектурни чудеса, които са измислени преди хиляди години. Историята им вероятно започва още от пещерите, в които първобитните хора са се криели от лошото време или неприятели. В днешни дни тунелите се строят по различни причини и сега ще разгледаме четири от най-дългите в света.
Сейкан
Тунелът Сейкан в Япония е най-дългият железопътен тунел в света, разпростирайки се на 53,85км. Представете си колко дни ще са ви нужни, за да го преминете пеша.
Сейкан е също и най-дългият подводен тунел. След края на ВСВ японците искали да свържат островите Хокаидо и Хоншу, за да бъде страната географски обединена. За завършването на огромния тунел били нужни 40 години и 3,6 милиарда долара и той е официално отворен на 13 Март 1988г.
За съжаление днес тунелът Сейкан не се използва толкова често като преди, понеже въздушният транспорт обикновено е по-евтин и по-бърз.
Ченъл
Тунелът Ченъл е най-дългият международен тунел в света и с дължината си от 50 500 метра свързва Великобритания и Франция. Тунелът започва от Фолкстоун, Кент във Великобритания и завършва в Кокел, Па дъо Кале във Франция. По него минава най-големият транспорт за автомобили и други превозни средства в света – влакът Юротанел.
Строежът на Ченъл е отлаган почти двеста години, от 1802г, понеже британците не били очаровани от идеята. Така през 1988г. изграждането на тунела най-после започва и през 1994г. приключва. Днес всички пътнически влакове в тунела вървят с електрически ток, доставян по равно от британците и французите. Тунелът Ченъл фигурира и в списъка със Седемте чудеса на модерния свят.
Льотчберг
В сравнение с останалите тунели, Льотчберг е сравнително нов, защото е завършен през 2006г. и е официално отворен чак през Юни 2007г. Той е най-дългият наземен тунел в света, с дължина от 34 700 метра. Тунелът се простира между Берн и Валейс и по него минават както пътнически, така и товарни влакове. С новите технологии на 21 век, Льотчберг е построен само за една година – от 2005г. до 2006г. До края на 2007г. тунелът и влаковете вече функционирали напълно.
Лаердал
Тунелът Лаердал в Норвегия е най-дългият пътен тунел в света със своите 24 000 метра. Той е построен по модерните стандарти и за разлика от другите тунели, където шофьорите просто карат няколко минути или часа в тъмнината, Лаердал е разделен на четири части, като между тях има открити и обширни пространства. Осветлението пък не е просто, колкото да виждате къде карате, а имитира слънцето при залез. Най-хубавото на тунела е, че за да преминете по него не трябва да плащате никакви такси.
Източник: environmentalgraffiti.com
Най-смъртоносните животни на света
Хипопотами
Дори и да не ви се вярва хипопотамите също са си опаснички, най-вече когато става въпрос за техните малки. Малко от нас знаят, че макар и да изглеждат тромави те си бягат доста бързичко и най-спокойно могат да ни настигнат и да се разправят веднага с нас. Имаме само две възможности – или да бягаме много, много бързо, или да се покачим на някое дърво, в противен случай рискуваме да бъдем размазани или удавени. Хипопотамите убиват по 200 души годишно.
Лъвове
Лъвовете са едни от най-свирепите и безпощадни хищници в света и попаднеш ли в лапите им трудно се оцелява. Това не е случайно, тъй като се нареждат сред най-величествените, красиви, умни и умели в ловуването животни. Те обожават вкуса на суровото кърваво месо, топящо се в устата им, което разкъсват с най-голямо удоволствие. Годината 1898 остава паметна за семействата на над 100 човека, които работели по жп линиите в Африка. В рамките на година няколко лъва нападали и разкъсвали телата на горките работници, които нямали никакъв шанс да се измъкнат живи.
В края на краищата изводът е над 250 загинали и доста по-малко оцелели.
Пчели
Тези летящи насекоми могат да са много опасни, особено когато човек е алергичен към техните ужилвания и не се реагира навреме. Те стават твърде нападателни, когато им се навлезе в личното пространство (или иначе казано, когато бъркаме или се навъртаме около кошера им) и понякога целият рояк напада своя недоброжелател. Каквото и да си говорим обаче около 400 човека умират от ухапвания от пчели всяка година.
Бикове
Непредсказуеми животни са и винаги се движат на стада. Стават доста агресивни, когато усетят, че наблизо до тях стои неприятел. За биковете хората също са врагове и без да се замислят нападат противника си, като основното им оръжение са рогата им. Може би е нищожен броя на оцелелите след нападения от бик, но значително по-голяма е цифрата на загиналите – около 500.
Слонове
Изглеждат мили и добри създания, но ядосат ли да не си им насреща. Слоновете се славят като най-големите и едри сухоземни бозайници на света и тяхната сила и ярост могат да причинят много, много вреди. Това, което е най-голямото предимство на тези животни са заплашителните им размери, с които имат способността да пометат всичко след себе си. Попаднал веднъж в обсега на разярен слон, човек може да загуби живота си прегазен от него, от удара на хобота му или намушкан от бивните му. Според данните годишно загиват около 600 души.
Крокодили
Те представляват същински зверове от чиито капан много трудно може да се оттървеш жив или пък цял. Особено раздразнителни същества са и е нужно само едно малко движение, за да ви забележат и усетят, че сте на тяхна територия и да се нагостят прилично с вас. Те обитават Африка, Азия, Австралия и САЩ и горко му на всеки осмелил се да се навърта около тях. Техни жертви стават над 2000 човека всяка година.
Змии
Змиите са също доста опасни животни. Те се срещат по цялата ни планета, а смъртоносните видове са особено разпространени. За пример ще дадем континента Африка, където живеят повече от 100 вида змии, които могат да причинят мъчителна смърт. Едни от най-страшните змии са черната мамба, чиято отрова може да те убие само за 5-6 минути, огромната по своите размери боа, която обвивайки се около тялото на човек е способна да го натроши целия, а пък питонът може да те глътне от раз. Отровата на тези влечуги причинява различни реакции на организма и може да доведе и до парализа, а не се ли реагира на време всичко може да завърши с трагичен край. На година жертвите са около 100 000 души.
Комари
Дори и да ви се стори странно тези изключително малки на вид същества могат да бъдат и безкрайно опасни за хората. Доказано e, че на Земята съществуват няколко хиляди вида комари, които без никакъв проблем могат да пренасят вредни за човешкото здраве зарази и дори смъртоносни заболявания, като най-разпространените са маларията и вируса на Южен Нил. Предаването на животозастрашаващата болест става напълно безболезнено, а понякога човек дори и може да не усети, че е ухапан от това хвърчащото насекомо. Трудно бихме могли да се предпазим за дълго от тях, можем да кажем, че дори това е почти невъзможно. Според статистиката на година, заради комарите умират между два и три милиона души.
Някои права запазени!
