Още
    Начало Блог Страница 302

    Истински криптиди

    Криптозоологията изучава „скритите животни“, чието съществуване все още не е доказано от науката. Тези животни се наричат криптиди и често са вдъхновение за легенди и митове. Някои от най-известните криптиди са Голямата стъпка, Чудовището от Лох Нес, Чупакабра и всички те са забулени в мистерия и до днес. Има, обаче много животни, които днес са често срещани, но едно време са били криптиди. Ще ви покажем десет животни, които са били отхвърляни от учените и са смятани за измислица. 

    Дяволска птица

     

    Дяволската птица или Улама е страховита птица от фолклора на Шри Ланка. Това неуловимо създание е виждано много рядко, но крясъците му са чувани често. Казва се, че наподобявали писъците на жена и са възприемани от местните като предвестник на смъртта. Векове наред единственото доказателство за съществуването на Дяволската птица били крясъците й. 

    Тогава през 2001г. мистериозната птица е идентифицирана като нов вид сова, 

    Зифиус

     

    В средновековието Зифиуса било чудовищно морско създание, което нападало корабите в северните морета. То имало тялото на риба, главата на сова, огромни очи и клиновидна муцуна. Днес Зифиус е разпознаван в лицето на клюномуцунестия кит, който е широко разпространен. 

    Бондегезу

     

    Човекът от гората е легендарен дух на хората Мони в Западна Индонезия. Катерещото се по дърветата създание наподобява на малък човек, покрит с черна и бяла козина и често стояло на земята на два крака. 

    През 80-те години снимка на Бондегезу е изпратена на австралийския учен Тим Фланъри, който идентифицирал създанието като дървесно кенгуру. През Май 1994г. обаче Фланъри изследвал района и открил, че животното всъщност е нов вид. Познато още като Дингизо, то е двуутробно, което прекарва повечето си време на земята и си остава рядко срещано. И до ден-днешен няма нито едно заловено Дингизо. 

    Кенгуру
    Снимка: mum49

     

    Ранните изследователи на Австралия описали странни създания, невиждани в Европа. Това били животни с глава на елен, които стояли изправени като хората и подскачали като жаби. Понякога създанието имало две глави – една на раменете и една на стомаха. Разбираемо за онова време, хората не повярвали и се изсмели на тези твърдения. 

    Това се променило през 70-те години на 18-ти век, когато мъртъв екземпляр от вида бил изложен в Англия. Днес това създание е познато като кенгуру и е често срещано в Австралия и е емблема на континента. 

    Птицечовка
    Снимка: National DNA Day

     

    Когато европейските изследователи се натъкнали на това странно същество, те били смутени. Описали го като отровен, снасящ яйца бозайник с патешка човка и опашка на бобър. Много известни британски учени го обявили за измислица и не повярвали дори когато им показали мъртъв екземпляр, като обявили, че е фалшификат. 

    Днес това забележително животно е известно като птицечовка и е един от петте вида бозайници, снасящи яйца. Макар отдавна да е известна на науката, птицечовката си остава уникална и до днес. Тя използва ципестите си крака, за да плува, електро локация, за да ловува и на глезените си има шипове, с които инжектират силна отрова. Макар да не е смъртоносна, отровата е изключително болезнена и не се влияе от повечето болкоуспокояващи. 

    Морски дракон

     

    Векове наред морският дракон присъствал в най-завладяващите криптозоологически митове. Това мистериозно и страшно създание било забелязвано много пъти, чак до началото на 20-ти век. Разкази за чудовището се носели от водите на Северна Европа чак до южните брегове на Америка. Описанието варирало от животно с конска глава до огромна змия. 

    Криптозоолозите подозират, че различни видове животни са били бъркани с морски дракон. Най-вероятно, обаче един вид е основният виновник за легендарното същество – рибата гребло. Тя е масивна, продълговата риба, която се среща по целия свят. Тя е най-дългата риба с костна структура в света, като най-дългата измерена е 17 метра. Тази риба обикновено живее на голяма дълбочина, но често е изхвърляна по бреговете след буря. Жива риба гребло е заснета за първи път през 2001г. 

    Комодски варан
    Снимка: National Geographic

     

    До началото на 20-ти век, западната наука твърдяла, че гигантски гущери не съществували. Когато един рибар се върнал от островите Нуса Тенгара в Индонезия с опашки от огромни „земни крокодили“, идеята за огромните гущери била посрещната скептично. Експедиция на зоологическия музей Буитензорг в Джава описала подобни създания, но скоро след това започнала ПСВ и легендарните комодски дракони си останали забулени в мистерия. 

    Чак през 1926г. експедиция на Американския исторически музей потвърждава, че огромните гущери са истински. Дъглас Бърден, водачът на експедицията, се върнал с 12 запазени варана и два живи. На светът бил представен комодския варан – огромен гущер, достигащ до три метра дължина, което го направило най-големият гущер в света. Варанът има масивни челюсти и зъби, с които може да убие почти всяко създание, включително хора и биволи. 

    Експедицията от 1926г. послужила като вдъхновение за историята на Кинг Конг. 

    Планинска горила

     

    По бреговете на Източна Африка се носели слухове за огромни маймунски хора. Много местни племена разказвали легенди за огромни и космати създания, които отвличали и ядели хора. През 16-ти век английският изследовател Андрю Бател разказал за човекоподобни горили, които го навестили през нощта, а през 1860г. Ду Чайлу пише за агресивни и кръвожадни горски чудовища. Години наред тези истории били пренебрегвани. 

    През 1902г. капитан Робърт фон Беринг застрелял една от горилите в Руанда. Той я занесъл в Европа и представил на света планинските горили. Днес те са известни като комунални и податливи на дресировка тревопасни, които живеят в планините Вирунга в Централна Африка и националния парк Буинди в Уганда. Планинските горили са застрашени от изчезване и днес са останали само 400. 

    Окапи
    Снимка: Holryn

     

    Племената от Централна Африка и древните египтяни описвали и рисували странно създание, известно в Европа като африкански еднорог. То представлява кръстоска между зебра, магаре и жираф. Въпреки доказателствата, учените отказвали да признаят съществуването на странните същества. Последвалите експедиции не открили нищо и изглеждало, че африканския еднорог наистина щял да се окаже само мит. 

    Това се променило през 1901г., когато сър Хари Джонстън се сдобил с кожа и череп от легендарното животно. Окапи е единственият жив роднина на жирафа и има обща телесна структура с него и характерен дълъг син език. 

    Окапи е било символ на вече недействащата Международна общност на криптозоолозите и до ден-днешен остава като емблема за криптозоологията. 

    Гигантска сепия

     

    Легенди за гигантска сепия се носят по света още от древни времена. Аристотел и Плиний Стари писали за такива чудовища. Легенди от Карибите, Гърция и Европа говорели за странно и опасно морско създание. Може би най-известната легенда е тази за норвежкия кракен – огромно чудовище с пипала, което било голямо колкото остров и поглъщало цели кораби. През 70-те години на 19-ти век учените твърдели, че това са просто измислици и ги нареждали до русалките и морските дракони. 

    През 1870г. по бреговете на Лабрадор и Нюфаундленд били открити няколко трупа на сепии. Това било безспорно доказателство за съществуването на гигантската сепия. Днес това създание продължава да е все така тайнствено и рядко срещано. То живее на голяма дълбочина и е забелязвано изключително рядко, а още по-рядко пък е документирано. Векове наред учените се опитвали да наблюдават гигантската сепия в естествената й среда, но така и не успели. Чак през 2004г. група от японски учени успяват да заснемат жива сепия и правят 500 снимки. 

    Около гигантската сепия стоят много въпроси и за тях е известно много малко. Все още не се знае колко големи могат да станат, имайки предвид, че има сепии, които достигат до 12 метра дължина. 

    Източник: listverse.com

    Невероятни индийски пещерни храмове

    Преди векове индийски монаси с години издълбавали със собствените си ръце невероятни форми в скалите. Те красили стените със стенописи и запълвали залите със статуи. Индийските пещерни храмове показват ранните следи от човешкия живот и култура и значението на индуизма и будизма в историята.

    Пещерите Елора в Махаращра
    Снимка: Romain Baluteaud

    30-те пещери на Елора били издълбани по вертикалния свод на хълмовете Чаранандри през 5-ти век пр.Хр. Храмовете са посветени на будизма, индуизма и джайнизма – демонстрирайки религиозната хармония през онези времена. Будистките пещери са направени като манастири, в индуските има рисунки на различни богове, а в джайнизките таваните са детайлно изрисувани.

    Пещерите Ажанта в Махаращра
    Снимка: danchitnis

    В повечето пещерни храмове по стените има рисунки, които са исторически ценни, но не са особено красиви. Рисунките в Ажанта обаче се смятат за произведение на изкуството. През 1-ви век пр.Хр. всеки сантиметър, освен подовете, на тези 34 пещери е украсен с детайлни рисунки.

    Пещерните храмове Вараха в Тамил Наду
    Снимка: Road Blog

    Комплексът от четири храма е изключителен пример за палавската архитектура. Палавите били могъща южноиндийска династия през 7-ми век пр. Хр. които променили издълбаните в скалите пещери в самостоятелни, издялани от камък храмове, които днес преобладават в Индия. Храмовете Вараха са в чест на бог Вишну и богинята на земята Бхуми

    Пещерите Ундавали в Андра Прадеш
    Снимка: Arve_Bee

    През 4-ти век пр. Хр. седемте храма на Ундавали били издълбани в пясъчниковата скала в чест на Тримурти – индуските богове: Шива, бог на трансформацията, Брахма, бог на сътворението и Вишну, върховен бог. Често тези богове били почитани поотделно, но пещерите Ундавали подчертавали хармоничната връзка между тях.

    Пещерите Елефанта в Мумбай
    Снимка: Christian Haugen

    Елефанта се намират на остров в Арабско море. Седемте пещери са разделени на две групи – първата е посветена на бог Шива, а втората на Будизма. От създаването си през 5-ти век пр.Хр. до управлението на португалците през средата на 16-ти век, тези пещери са били действащи храмове. Големи скулптури на слонове били разпръснати из пещерите, но сега много от тях са преместени на други места, като музейни експонати.

    Храмът Амарнат в Жаму и Кашмир

    За разлика от повечето пещерни храмове в Индия, Амарнат се основава на естествена формация. В пещерата има леден сталагмит – леден блок, стърчащ от земята. Сталагмитът се уголемява и се смалява според фазите на луната. През 3-ти век пр.Хр. пещерата е украсена със стенописи и рисунки в чест на бог Шива.

    Пещерите Удаягири в Мадхя Прадеш
    Снимка: jenatknox

    Пещерите са издълбани насред индийски склонове през 5-ти век пр.Хр. в чест на будизма. Освен 14-те храма, комплексът включва и проход в естествен скален каньон, през който е преминавала река. Пещерите Удаягири са най-известни с вратите във формата на „Т“ и гигантските скулптури с глави на глиган.

    Пещерите Канхери в Мумбай
    Снимка: snonymousk

    Тези 109 храма се намират в дълбоките гори на национален парк Санджай Ганди. Зелените дървета обгръщат черната базалтова скала на храмовете, а масивни каменни стълбове допълват будисткото светилище. Пещерите са били населени през 1-ви век пр.Хр.

    Пещерите Бимбетка в Мадхя Прадеш
    Снимка: Marc Shandro

    При положение, че човек живее само няколко десетки години е трудно да си представим колко са 100 000 години. Когато през 50-те години на миналия век антрополози открили тези 700 пещери и установили, че са създадени преди 100 000 години, те били изумени от това как най-ранните индийци са показали живота си с рисунките по стените.

    Пещерните храмове Бадами в Карнатакка
    Снимка: Arun Shah Masood

    Петте храма на Бадами са изключително живописни. Намират се в устието на зелено дефиле. Пещерите са издълбани през 6-ти век пр.Хр. в хълмовете на Югозападна Индия в чест на боговете Вишну и Шива и първоизточниците на Джайна. Архитектурата е уникална поради смесването на стилови елементи от Северна и Южна Индия.

    Снимка: Anoop Negi

    Източник: environmentalgraffiti.com

    Странни светове

    „Странни светове“ от Матю Албъниз е поредица от реалистични модели, използващи различни материали и обекти, за да се предаде емоция и живина на сцената. Всеки аспект, от конструкцията до осветлението на финалния модел е изключително внимателно планиран, за да заблуди зрителя. С фотографски техники като мащабиране, дълбочина, баланс на бялото и светлината, Матю успява да изкриви реалността.

                               

    Кокосова палма – Дървото на живота

    Знаете ли, че почти всички части на кокосовата палма могат да се използват? Във Филипините тя се нарича Дървото на живота и ако сте на самотен остров всичко, което ви е нужно, за да оцелеете, можете да си го набавите от нея.

    Снимка: Island-Life

    Ако ви трябва четка за зъби, не използвайте пясък, а издърпайте няколко корена от палмата. Може да ви звучи гадно, но всъщност върши работа. Само гледайте корените да са достатъчно меки. За свеж дъх пък можете да използвате сокът от корените.

    Снимка: mauroguanandi

    Всеки знае, че в такава ситуация е нужно да си построиш сал или лодка. Стъблото на палмата е идеално за тази цел. Много дърводелци предпочитат да работят с дървен материал от кокосова палма, защото е по-силен и издръжлив. Стъблата обикновено са високи и от вас се иска само да ги срежете и вържете едно за друго. За целта можете да използвате клоните, които са здрави и гъвкави и не се късат дори в солената вода.

    Снимка: studiobindia

    Отчаяли сте се и искате да си пийнете? Направете си кокосово вино. Ако имате достатъчно знания, можете да извлечете сокът от стъблото на палмата и да си направите вино. Така със сигурност ще ви е по-хубаво на острова.

    Листата на кокосовата плама са идеални за направата на сламена шапка. Ако пък ви е писнало да спите на студения пясък или твърдите скали, можете да си оплетете „дюшек“ от листа, който става също и за покрив, когато вали дъжд. Още един плюс е, че от средните жилки на листата стават чудесни шишове, на които можете да печете храната си и тя ще има чудесен свеж и тропически вкус.

    Разбира се най-важното е да не умрете от глад. Тук идва ролята на кокосовите орехи. Те изглеждат като огромни и космати костилки, но всъщност отвътре са месести и ядливи. Месестата част на кокосовия орех се използва за направата на бонбони, сладкиши и дори сладолед. При нагряване пък от нея се отделя масло, което може да използва за готвене и хидратация на кожата и косата. Днес кокосовото масло се спряга и като потенциално биогориво.

    Снимка: mauthstudios

    Един от екзотичните начини да извлечете маслото от кокосовия орех е като го напълните с горещо мляко, вместо с вода. Така ще получите кокосово мляко. В тайландската кухня кокосовото мляко се използва в почти всички рецепти. В кокосовия орех ще откриете още и кокосова вода, която има сладникав вкус. От нея също може да се направи кокосово вино или оцет. Ако имате проблем с ходенето до тоалетната, кокосовата вода ще ви помогне, понеже е естествено разслабително. Тя възстановява електролитния баланс в тялото след тежък труд.

    И накрая, косматата обвивка на кокосовия орех ще ви влезе в употреба при запалването на сигнален огън, така че да ви видят спасителите.

    Снимка: B℮n

    Кой да знае, че кокосовата палма има толкова много приложения? Нищо чудно, че я наричат Дървото на живота.

    Източник: environmentalgraffiti.com

    Най-дългите тунели в света

    Човек рядко се замисля, но тунелите са архитектурни чудеса, които са измислени преди хиляди години. Историята им вероятно започва още от пещерите, в които първобитните хора са се криели от лошото време или неприятели. В днешни дни тунелите се строят по различни причини и сега ще разгледаме четири от най-дългите в света.

    Сейкан

    Тунелът Сейкан в Япония е най-дългият железопътен тунел в света, разпростирайки се на 53,85км. Представете си колко дни ще са ви нужни, за да го преминете пеша.

    Сейкан е също и най-дългият подводен тунел. След края на ВСВ японците искали да свържат островите Хокаидо и Хоншу, за да бъде страната географски обединена. За завършването на огромния тунел били нужни 40 години и 3,6 милиарда долара и той е официално отворен на 13 Март 1988г.

    За съжаление днес тунелът Сейкан не се използва толкова често като преди, понеже въздушният транспорт обикновено е по-евтин и по-бърз.

    Ченъл

    Тунелът Ченъл е най-дългият международен тунел в света и с дължината си от 50 500 метра свързва Великобритания и Франция. Тунелът започва от Фолкстоун, Кент във Великобритания и завършва в Кокел, Па дъо Кале във Франция. По него минава най-големият транспорт за автомобили и други превозни средства в света – влакът Юротанел.

    Строежът на Ченъл е отлаган почти двеста години, от 1802г, понеже британците не били очаровани от идеята. Така през 1988г. изграждането на тунела най-после започва и през 1994г. приключва. Днес всички пътнически влакове в тунела вървят с електрически ток, доставян по равно от британците и французите. Тунелът Ченъл фигурира и в списъка със Седемте чудеса на модерния свят.

    Льотчберг

    В сравнение с останалите тунели, Льотчберг е сравнително нов, защото е завършен през 2006г. и е официално отворен чак през Юни 2007г. Той е най-дългият наземен тунел в света, с дължина от 34 700 метра. Тунелът се простира между Берн и Валейс и по него минават както пътнически, така и товарни влакове. С новите технологии на 21 век, Льотчберг е построен само за една година – от 2005г. до 2006г. До края на 2007г. тунелът и влаковете вече функционирали напълно.

    Лаердал

    Тунелът Лаердал в Норвегия е най-дългият пътен тунел в света със своите 24 000 метра. Той е построен по модерните стандарти и за разлика от другите тунели, където шофьорите просто карат няколко минути или часа в тъмнината, Лаердал е разделен на четири части, като между тях има открити и обширни пространства. Осветлението пък не е просто, колкото да виждате къде карате, а имитира слънцето при залез. Най-хубавото на тунела е, че за да преминете по него не трябва да плащате никакви такси.

    Източник: environmentalgraffiti.com

    Най-смъртоносните животни на света

    Хипопотами
    Снимка: WildImages

     

    Дори и да не ви се вярва хипопотамите също са си опаснички, най-вече когато става въпрос за техните малки. Малко от нас знаят, че макар и да изглеждат тромави те си бягат доста бързичко и най-спокойно могат да ни настигнат и да се разправят веднага с нас. Имаме само две възможности – или да бягаме много, много бързо, или да се покачим на някое дърво, в противен случай рискуваме да бъдем размазани или удавени. Хипопотамите убиват по 200 души годишно. 

    Лъвове
    Снимка: Terry Hollis

     

    Лъвовете са едни от най-свирепите и безпощадни хищници в света и попаднеш ли в лапите им трудно се оцелява. Това не е случайно, тъй като се нареждат сред най-величествените, красиви, умни и умели в ловуването животни. Те обожават вкуса на суровото кърваво месо, топящо се в устата им, което разкъсват с най-голямо удоволствие. Годината 1898 остава паметна за семействата на над 100 човека, които работели по жп линиите в Африка. В рамките на година няколко лъва нападали и разкъсвали телата на горките работници, които нямали никакъв шанс да се измъкнат живи.
    В края на краищата изводът е над 250 загинали и доста по-малко оцелели. 

    Пчели

     

    Тези летящи насекоми могат да са много опасни, особено когато човек е алергичен към техните ужилвания и не се реагира навреме. Те стават твърде нападателни, когато им се навлезе в личното пространство (или иначе казано, когато бъркаме или се навъртаме около кошера им) и понякога целият рояк напада своя недоброжелател. Каквото и да си говорим обаче около 400 човека умират от ухапвания от пчели всяка година. 

    Бикове
    Снимка: johnchamilton

     

    Непредсказуеми животни са и винаги се движат на стада. Стават доста агресивни, когато усетят, че наблизо до тях стои неприятел. За биковете хората също са врагове и без да се замислят нападат противника си, като основното им оръжение са рогата им. Може би е нищожен броя на оцелелите след нападения от бик, но значително по-голяма е цифрата на загиналите – около 500. 

    Слонове
    Снимка: Edgar Thissen

     

    Изглеждат мили и добри създания, но ядосат ли да не си им насреща. Слоновете се славят като най-големите и едри сухоземни бозайници на света и тяхната сила и ярост могат да причинят много, много вреди. Това, което е най-голямото предимство на тези животни са заплашителните им размери, с които имат способността да пометат всичко след себе си. Попаднал веднъж в обсега на разярен слон, човек може да загуби живота си прегазен от него, от удара на хобота му или намушкан от бивните му. Според данните годишно загиват около 600 души. 

    Крокодили
    Снимка: Artie

     

    Те представляват същински зверове от чиито капан много трудно може да се оттървеш жив или пък цял. Особено раздразнителни същества са и е нужно само едно малко движение, за да ви забележат и усетят, че сте на тяхна територия и да се нагостят прилично с вас. Те обитават Африка, Азия, Австралия и САЩ и горко му на всеки осмелил се да се навърта около тях. Техни жертви стават над 2000 човека всяка година. 

    Змии
    Снимка: Hamilton Images

     

    Змиите са също доста опасни животни. Те се срещат по цялата ни планета, а смъртоносните видове са особено разпространени. За пример ще дадем континента Африка, където живеят повече от 100 вида змии, които могат да причинят мъчителна смърт. Едни от най-страшните змии са черната мамба, чиято отрова може да те убие само за 5-6 минути, огромната по своите размери боа, която обвивайки се около тялото на човек е способна да го натроши целия, а пък питонът може да те глътне от раз. Отровата на тези влечуги причинява различни реакции на организма и може да доведе и до парализа, а не се ли реагира на време всичко може да завърши с трагичен край. На година жертвите са около 100 000 души. 

    Комари
    Снимка: Jovan Svorcan

     

    Дори и да ви се стори странно тези изключително малки на вид същества могат да бъдат и безкрайно опасни за хората. Доказано e, че на Земята съществуват няколко хиляди вида комари, които без никакъв проблем могат да пренасят вредни за човешкото здраве зарази и дори смъртоносни заболявания, като най-разпространените са маларията и вируса на Южен Нил. Предаването на животозастрашаващата болест става напълно безболезнено, а понякога човек дори и може да не усети, че е ухапан от това хвърчащото насекомо. Трудно бихме могли да се предпазим за дълго от тях, можем да кажем, че дори това е почти невъзможно. Според статистиката на година, заради комарите умират между два и три милиона души. 

    Някои права запазени!

    Подземни цивилизации

    Теорията, че Земята е куха е базирана на древни легенди от много култури и според нея в кухината на Земята живеят технологично напреднали цивилизации. Ето някои от най-известните легенди.

    Агарта

    Това е най-известното име що се отнася до цивилизациите в кухата Земя. Столицата на Агарта е Шамбала и основният източник на информация за нея е биографията „Димящия бог“ от норвежкия мореплавател Олаф Янсен. В нея той разказва за пътешествието си под земята и двете години, които е прекарал с хората в Агарта. Разказва се, че войни и катаклизми са принудили тези хора да живеят под земята. Едни от най-известните места, през които може да се стигне до Агарта са през планината Шаста в Калифорния, под която се намирал град Телос, както и през Манаус в Бразилия, Тибет, границата между Монголия и Китай, планината Епомео в Италия и пирамидата в Гиза.

    Първото публично научно доказателство за съществуването на Агарта е случката през 1947 г. когато адмирал Ричард Бърд от американската военноморска флота летял до северния полюс. Вместо да мине над полюса, той всъщност влязъл във вътрешността на земята. В неговия дневник, той разказва, че влязъл в хлътналия интериор на земята, с другите и пътували 17 мили над планини, хълмове, реки, зелена растителност (флора ) и животински свят (фауна). Той намерил градове и процъфтяваща цивилизация. Външната температура е била 74 по Фаренхайд. Неговият аероплан бил поздравен от летящи машини от тип, какъвто не бил виждал никога преди. Те го придружавали до невредимата страна, където той бил грациозно поздравен от емисарството на Агарта. След почивката, той и неговата група били заведени да поздравят кралят и кралицата на Агарта. Те му казали, че той бил допуснат да влезе в Агарта, заради високият му морал и сърдечност в характера. И още, че са разтревожени за безопасността на планетата, и че много от техните хора напускали с кораби, като те се страхували за стабилността и безопасността на планетата. Слуховете за подвизите на тези посветени хора били премълчавани от американското правителство.

    Според Александър Д`Алвейдър (1842г.-1909г.) тайните, знанията и всички богатства на Агарта „ще станат достъпни за човечеството, когато то заживее според християнските божи заповеди, който някога са били издълбани в плочите от Мойсей“.

    Расата на титаните
    Рисунка: alexiuss

    Една от най-интересните и противоречиви истории за подземния свят е така наречената Мистерия на Шейвър. През лятото на 1943г. в редакцията на списание Невероятни истории пристигнало писмо от Ричард Шейвър (1907г.-1975г.). То било прочетено пред екипа на списанието като шега. Шейвър твърдял, че е открил тайните на древна изгубена цивилизация и предложил записките си като доказателство. В крайна сметка писмото било публикувано през Януари 1944г. и предизвикало бурни реакции и дебати дали написаното е истина или измислица.

    Шейвър разказал, че Земята някога била населена от свръх раси, най-известната от които били Титаните. Те построили огромни градове под повърхността на Земята. Били като богове, но радиоактивността от Слънцето започнала да им влияе и ставали зли. Така преди 12 000 години Титаните напуснали Земята, като оставили само тези, които вече били повлияни. Човешката раса произлязла именно от изоставените титани.

    Древните
    Рисунка: jermilex

    В статията си „Кухото земно кълбо – мит или реалност“, Брад Стайгър пише за древна раса, която населявала земята преди милиони години и по-късно се преместила под повърхността. Древните са хора, които живеят много дълго и са изключително интелигентни. Те избягвали контакта с хората на повърхността, но често отвличали децата им, за да ги отглеждат като свои собствени.

    Нагите

    Според древна индийска легенда, на Земята има подземна раса от хора, приличащи на змии, които живеят в градовете Патала и Богавати. Според легендата те обявили война на Агарта. Описвани са като напреднала раса с изключително развити технологии. Също така презират хората и ги отвличат, измъчват и ядат. Казва се, че до градовете им може да се стигне през Кладенеца на Шешна в Бенарес, Индия.

    Водния град
    Рисунка: aksu

    Преди години в ледените води на Севера, на другия край на света германска подводница открила голяма система от подводни тунели, които водели до красив подводен град под ледените шапки на полюса. Ловците в Аляска пък твърдят, че тайнствени снежни хора живеят под ледовете. Виждани са много рядко и са описвани като високи светещи хора, които говорели с много странен музикален глас.

    Някои права запазени!

    Най-ужасяващите пътища на планетата

    Ако сте фенове на екстремното, ако мечтаете да изживеете истинска тръпка, която да помните винаги, ако искате цялото ви тяло да кипи от адреналин, че чак разумът ви да се замъгли, ако желаете да почувствате буквално какво е да се живее на ръба, имам чудесно предложение за вас. Просто прочетете малко по-надолу, за да разберете за какво става въпрос.

    Пътят на смъртта в Боливия – „Юнгас Роуд”
    Снимка: boompole

    Това е най-страшният и опасен път, който изобщо може да съществува в света( за такъв е определен през 1995 -та). Неговата дължина е около 72 км. и представлява същински ад за всички, които имат „ щастието” да изпитат невероятното чувство да минат по него. Той е единственият начин засега да се стигне по суша до столицата на Боливия, Ла Пас от малкия град Короико, намиращ се в западната част на страната. Шосето е изключително тясно( има широчина от 3 метра) и е много трудно да се разминат две превозни средства. А си представете какво е когато се засекат два големи тира, защото това е обичайна гледка. Маршрутът на Юнгас Роуд е наситен с особено остри завои, от които може да ти се завие свят, прекосява скалиста и назъбена местност, заобиколена от почти 40 метрова пропаст, в която ако паднеш няма измъкване жив. Не е напълно ясен броят на загиналите тук, но се знае, че със сигурност жертвите надхвърлят хиляди. Горе – долу на всеки две седмици се случват трагични инциденти, но това вече не прави никакво впечатление на местните. Може и да ви звучи зловещо, но си е факт. Хората вече се интересуват по-скоро да занесат по-бързо продукцията си на пазара в столицата и да изкарат някакви пари, отколкото да са потънали в мисли за това дали могат да умрат или не. И все пак и до ден-днешен те помнят мрачното събитие, което се случило на планинското шосе през 1983 – та година. Тогава шофьор на автобус не успява да влезе в един от завоите и пропада в бездната с още 100 негови спътници.

    Проходът „Лос Караколе” в Андите


    Това шосе е истинско предизвикателство за всеки един шофьор, било и то и най-опитният. То е толкова стръмно , че чак тръпки да те побият. Страшните завои се редуват един след друг и тук трябва да се движиш с изключително ниска скорост, ако искаш да се измъкнеш невредим. На всичкото отгоре не са поставени никакви обезопасителни съоръжения и мантинели. Имайки предвид, че се намира в Андите почти през цялата година е покрит със снежна покривка и трябва да си безкрайно внимателен. Пътят минава между Аржентина и Чили и по него редовно се движат дори автобуси с туристи.

    Пътят от Москва до Якутск


    Кой би си помислил, че това кално поле представлява всъщност цяла магистрала. Като се замислим е по-зле дори и от нашите най-лоши пътища, което от части си е трудно за вярване, тъй като Русия е много по-напред с материала от нас. Наблизо преминава река Лена, която най-редовно напоява бреговете си с вода и сами можете да си представете в какво блато се превръща така наречената магистрала. Ако ли пък не прелива дъждовете свършват тази работа, така че както и да го погледнем пътя никога не остава сух и просто измъкването от този почти 1000 километров ад понякога изглежда като мисия невъзможна. Редовно се случва да се образуват километрични опашки от потънали в калта коли и тирове, което прави пътуването направо непоносимо.

    Тунелът „Гуо Лян” в Китай


    Тунелът, който е дълбан в скалите в продължение на доста време през 1977 година е отворен за движение на превозни средства. Отсечката, която има дължина около 1200 метра и широчина на пътните платна 8 метра, представлява едно огромно изпитание за нервите, търпението и уменията на водачите. Страховитото трасе е причинило не една и две катастрофи, като там и най-малкото невнимание може да коства живота на човек.

    Проходът „Ван Зил” в Намибия
    Снимка: Supermielie

    Този път е може би идеален за почитателите на офроуд карането, но и за професионалисти си е живо приключение и да не кажа мъчение. Тук в действителност няма асфалт, а само грамадни камъни и трева, които могат да се преминат само с джип. Маршрутът е пълен с безкрайно опасни и стръмни завои и е с дължина около 15 км., чието изминаване може да ти се стори цяла вечност.

    Някои права запазени!

    Мъртвото езеро

    Дърветата в пустинята са необичайна гледка. Най-често можете да ги видите в оазисите. Понякога обаче, когато водата се изпари напълно и при подходящите условия, те остават да вехнат, сякаш времето е спряло. Изчислено е, че тези акациеви дървета са мъртви повече от 900 години. Техните изкривени и начупени клони не са помръднали през годините.

    Снимка: yuyu418

    Мястото носи името Дедвлей или Мъртвото езеро, поради глинестото дъно, което напомня на езеро и многото дървета, които са умрели още по времето на Уилиям Завоевателя, когато е завладял Великобритания.

    Снимка: Peregrine's Bird Photography

    Глинестата почва се е образувала когато близката река Цаушаб е прииждала. Задържалата се вода е позволявала на акацията и камилския трън да растат и цъфтят. Преди 900 години климатът се е променил и районът е пресъхнал. Пясъчните дюни го обградили и не позволявали на водата от реката да достига до дърветата.

    Снимка: ©haddock

    След това се случило нещо уникално. Дърветата не станали на вкаменелости, както бихте очаквали, а били изгорени от слънцето и станали черни като въглен. Сушата е толкова голяма, че не позволява на дървото да се разложи.

    Снимка: Manon van der Lit

    Мъртвото езеро се намира близо до по-известните солници на Сосувлей или в превод Мястото, от което няма връщане. Също така е обградено от най-големите пясъчни дюни в света. Те без съмнение са допринесли за това дърветата да се запазят толкова години.

    Снимка: twogooses

    Но не се заблуждавайте. Макар Мъртвото езеро да изглежда пусто, животът винаги си проправя път. В езерото живеят бръмбари, мишки, щрауси, антилопи и други животни. Растенията и животните успяват да съществуват там, благодарение на леката сутрешна мъгла, която се спуска всяка сутрин от бреговете на Атлантическия океан.

    Източник: kuriositas.com

    Най-тайнствените места в света

    Светът е пълен със загадки и мистерии, които са трудни за обяснение, а някои от тях едва ли ще можем някога да разгадаем. Има неща които са се случвали и продължават да се случват, които са странни за нас и не можем да открием логичен отговор за тях. Но може би понякога така е по-добре. За някои от  тези невероятни места в света ще стане дума малко по- надолу.

    Бермудският триъгълник

    Тази част на света е забулена в толкова тайни и мистерии, че човек само потръпва при мисълта за Бермудския триъгълник. Опасната  зона  в Атлантическия океан се намира между три мислени прави, които съединяват бреговете на Флорида, Бермудските острови и Пуерто Рико. На това място са загинали хиляди хора и при изключително странни обстоятелства са изчезвали кораби от древни времена,  че чак до днес. Много теории и хипотези са изговорени в наши дни, опитващи се да обяснят необикновенните  явления случващи се точно тук. Едни от тях са, че там има огромна черна дупка, която  поглъща всичко след себе си или пък заради т.н. електронна мъгла, която  прави плавателните съдове неконтролируеми. Най-честите слухове, които можете да чуете са свързани с паранормални явления и извънземни, които нападат хората. За жалост малко са тези, които са успели да оцелеят и са се завърнали невредими по родните си места, за да ни разкажат, за това което са преживели и за да можем  най-накрая да разкрием  многовековната загадка, свързана с Бермудския триъгълник.

    Линиите на Наска

    В един прекрасен ден на 1939 година американският учен Пол Косок достига до невероятно откритие, което е колкото уникално и неповторимо, толкова и необяснимо.  То представлява странни линии издълбани в скалите на Пампа Сан Хосе в непосрествена близост до град Наска в Перу. Някои от  линиите  са дълги повече от 300 метра  и оформят различни геометрични фигури(триъгълници, трапeци, конуси, спирали)  и картини на  животни и птици, като тяхното съществуване датира още от преди 2000 години.  Много бързо новината за откритието достига до всички краища на света и всеки започва да се пита: Какво е това? Кой го е направил?  Какво представлява? Дали е знак от извънземните  или пък символизира древна религия? Много въпроси, но няма ясен отговор.

    Учените се опитват да си обяснят тяхната поява по няколко начина. Единият от тях е, че това е древен астрономически календар,  другият, че това място представлява пантеон на  езически  богове, трети смятат, че тук е имало извънземно летище и т.н.

    Къде всъщност e истината? Крие се някъде из дълбоките двери на времето, които ще си останат завинаги скрити  за нас.

    Стоунхендж

    Кой ли не е чувал за Стоунхендж? Нека си признаем, че той е една  от най-неразгадаемите  мистерии в света, които и до днес мъчат учени и любители. Каква е цялата история на това мегалитно чудо, можем само да се чудим или да се заблуждаваме, че сме открили със сигурност истината.

    Най-прочутият мегалитен паметник в света е разположен в равнината Солсбъри в графство Уилтшир в Обединеното кралство. Неговата поява се отнася преди повече от 5000 години, като с течение на времето  голяма част от предишния  му блясък и мощ са заровени под земята. Може би ще се запитате какво е билo предназначението му? Дали е играел ролята на астрономическа обсерватория, дали е изпълнявал религиозни функции или  пък представлява  нещо свръхестествено, нещо което трудно може да се обясни?

    Една от теориите  говори, че той е издигнат  от древните друиди, но за съжаление не се знае много за неговите строители.  Сигурно е обаче, че построяването му има култов характер, тясно свързан с лятното слънцестоене и е имал древно религиозно значение.

    Някои права запазени!

    Най-красивите птици на Земята

    Многоцветно лори
    Снимка: jheritage70

    Многоцветното лори е малко, ярко оцветено австралийско папагалче. Обитава дъждовните гори, откритите гори и сечища, равнините, мангровите гори, паркове и овощни градини в Австралия. Лорито достига до 35см. дължина, тежи до 133гр. и живее до 20 години. То е изключително шарено и в окраската му можете да разпознаете почти всички цветове на дъгата. В Австралия е обявено за нежелано животно, тъй като е изключително агресивно, особено що се отнася до храната. Често завземат територията на други птици и отнемат храната им.

    Златен фазан
    Снимка: JKR00

    Златният фазан е поредната птица, която привлича погледа с изключителните си цветове. Той се среща в Китай, въпреки че е развъден и в страни като Англия. Фазаните не са известни като добри летци, за това обикновено ходят по земята. Зоолозите са забелязали, че когато са изложени продължително време на слънце, те избеляват. Сенчестите гори, които обитават, запазват ярките им цветове. Когато се опитва да впечатли женската, мъжкия фазан разперва оранжевото си „наметало“ и остават да се виждат само очите му. Изключителна гледка.

    Райска птица от Бали
    Снимка: daniel-s

    Има много видове райски птици и всички те са забележителни. Познати са 40 вида, повечето от които са в Нова Гвинея и са известни с уникалното оперение при мъжките. Специално този вид има силно удължени пера на главата си. Някога изолираният остров Нова Гвинея е бил рай за птиците. Контактът с индустриализирания свят е довел вида до изчезване. Най-големият проблем за птиците сега са множеството компании, които изсичат дъждовните гори и унищожават естествената им среда.

    Червена Ара
    Снимка: Dale Treadway

    Това са големи и цветни папагали с дълга опашка, които тежат около 1кг и достигат скорост от 55км/ч. Изключително яркото им оперение варира в различни цветове – червено, светлосиньо, жълто, тъмночервено, златисто и дори зелено. Кожата около очите им е бяла с много мънички бели пера. Срещат се във вечнозелените гори на американските тропици. Папагалите Ара са изключително социални птици и образуват силна, моногамна връзка. Обикновено гнездят в хралупи по дърветата, високо над земята или по скалите. Семейството защитава яйцата и малките си агресивно. Иначе са много игриви и любознателни и могат да имитират човешки глас доста добре.

    Дългоклюно синьо рибарче
    Снимка: SandyDutta

    В Източна Азия можете да се натъкнете на забележителното дългоклюно синьо рибарче – поредният цветен пример за чудесата на природата. Дълго около 35см. и сравнително голямо за вида си, мъжкото синьо рибарче е оцветено в зелено, синьо, сиво, бежово и яркочервено. Тези птици живеят в гористи местности, близо до езера, реки и брегове и са достатъчно многобройни за да прогонват орли и други нашественици. Хранят се предимно с риба, като използват дългите си човки, за да я хващат. Обикновено дебнат от клоните над водата и се гмуркат, за да уловят плячката си.

    Многоцветна овесарка
    Снимка: tomyris95

    Оцветена в тъмносиньо, зелено и червено, тази малка птица често е посочвана като най-красивата в Северна Америка. Обитава гъсти гори и градини. Някога е била популярна домашна птичка, но днес залавянето и е незаконно. Мъжките защитават територията си и са силно агресивни помежду си. Много често се бият до смърт.

    Жълтогръд тукан
    Снимка: Tambako the Jaguar

    Това е националната птица на Белиз. Достигат до 55см. дължина, като човката им е една трета от нея. Макар да изглежда голяма и тежка, всъщност тя е съставена от кухи кости покрити с кератин – много лек и твърд протеин. Туканът се среща в дъждовните гори на височина 1900м. южно Мексико, Венецуела и Колумбия. Гнезди в хралупи по дърветата, където често съжителстват по няколко птици. Поради липсата на място, туканите свиват опашката и човката си към тялото, за да се съберат. Пътуват на малки ята с по 30-тина птици. Предимно се предвижват като прелитат от дърво на дърво, понеже не са добри летци. В групата има семейна йерархия. Птиците често се предизвикват на двубои, като използват човките си и се замерят с плодове.

    Галерия

                

    Някои права запазени!