Ако сте фенове на екстремното, ако мечтаете да изживеете истинска тръпка, която да помните винаги, ако искате цялото ви тяло да кипи от адреналин, че чак разумът ви да се замъгли, ако желаете да почувствате буквално какво е да се живее на ръба, имам чудесно предложение за вас. Просто прочетете малко по-надолу, за да разберете за какво става въпрос.

Пътят на смъртта в Боливия – „Юнгас Роуд”

Това е най-страшният и опасен път, който изобщо може да съществува в света( за такъв е определен през 1995 -та). Неговата дължина е около 72 км. и представлява същински ад за всички, които имат „ щастието” да изпитат невероятното чувство да минат по него. Той е единственият начин засега да се стигне по суша до столицата на Боливия, Ла Пас от малкия град Короико, намиращ се в западната част на страната. Шосето е изключително тясно( има широчина от 3 метра) и е много трудно да се разминат две превозни средства. А си представете какво е когато се засекат два големи тира, защото това е обичайна гледка. Маршрутът на Юнгас Роуд е наситен с особено остри завои, от които може да ти се завие свят, прекосява скалиста и назъбена местност, заобиколена от почти 40 метрова пропаст, в която ако паднеш няма измъкване жив. Не е напълно ясен броят на загиналите тук, но се знае, че със сигурност жертвите надхвърлят хиляди. Горе – долу на всеки две седмици се случват трагични инциденти, но това вече не прави никакво впечатление на местните. Може и да ви звучи зловещо, но си е факт. Хората вече се интересуват по-скоро да занесат по-бързо продукцията си на пазара в столицата и да изкарат някакви пари, отколкото да са потънали в мисли за това дали могат да умрат или не. И все пак и до ден-днешен те помнят мрачното събитие, което се случило на планинското шосе през 1983 – та година. Тогава шофьор на автобус не успява да влезе в един от завоите и пропада в бездната с още 100 негови спътници.

Проходът „Лос Караколе” в Андите

Това шосе е истинско предизвикателство за всеки един шофьор, било и то и най-опитният. То е толкова стръмно , че чак тръпки да те побият. Страшните завои се редуват един след друг и тук трябва да се движиш с изключително ниска скорост, ако искаш да се измъкнеш невредим. На всичкото отгоре не са поставени никакви обезопасителни съоръжения и мантинели. Имайки предвид, че се намира в Андите почти през цялата година е покрит със снежна покривка и трябва да си безкрайно внимателен. Пътят минава между Аржентина и Чили и по него редовно се движат дори автобуси с туристи.

Пътят от Москва до Якутск

Кой би си помислил, че това кално поле представлява всъщност цяла магистрала. Като се замислим е по-зле дори и от нашите най-лоши пътища, което от части си е трудно за вярване, тъй като Русия е много по-напред с материала от нас. Наблизо преминава река Лена, която най-редовно напоява бреговете си с вода и сами можете да си представете в какво блато се превръща така наречената магистрала. Ако ли пък не прелива дъждовете свършват тази работа, така че както и да го погледнем пътя никога не остава сух и просто измъкването от този почти 1000 километров ад понякога изглежда като мисия невъзможна. Редовно се случва да се образуват километрични опашки от потънали в калта коли и тирове, което прави пътуването направо непоносимо.

Тунелът „Гуо Лян” в Китай

Тунелът, който е дълбан в скалите в продължение на доста време през 1977 година е отворен за движение на превозни средства. Отсечката, която има дължина около 1200 метра и широчина на пътните платна 8 метра, представлява едно огромно изпитание за нервите, търпението и уменията на водачите. Страховитото трасе е причинило не една и две катастрофи, като там и най-малкото невнимание може да коства живота на човек.

Проходът „Ван Зил” в Намибия

Този път е може би идеален за почитателите на офроуд карането, но и за професионалисти си е живо приключение и да не кажа мъчение. Тук в действителност няма асфалт, а само грамадни камъни и трева, които могат да се преминат само с джип. Маршрутът е пълен с безкрайно опасни и стръмни завои и е с дължина около 15 км., чието изминаване може да ти се стори цяла вечност.

Някои права запазени!

Дърветата в пустинята са необичайна гледка. Най-често можете да ги видите в оазисите. Понякога обаче, когато водата се изпари напълно и при подходящите условия, те остават да вехнат, сякаш времето е спряло. Изчислено е, че тези акациеви дървета са мъртви повече от 900 години. Техните изкривени и начупени клони не са помръднали през годините.

Мястото носи името Дедвлей или Мъртвото езеро, поради глинестото дъно, което напомня на езеро и многото дървета, които са умрели още по времето на Уилиям Завоевателя, когато е завладял Великобритания.

Глинестата почва се е образувала когато близката река Цаушаб е прииждала. Задържалата се вода е позволявала на акацията и камилския трън да растат и цъфтят. Преди 900 години климатът се е променил и районът е пресъхнал. Пясъчните дюни го обградили и не позволявали на водата от реката да достига до дърветата.

След това се случило нещо уникално. Дърветата не станали на вкаменелости, както бихте очаквали, а били изгорени от слънцето и станали черни като въглен. Сушата е толкова голяма, че не позволява на дървото да се разложи.

Мъртвото езеро се намира близо до по-известните солници на Сосувлей или в превод Мястото, от което няма връщане. Също така е обградено от най-големите пясъчни дюни в света. Те без съмнение са допринесли за това дърветата да се запазят толкова години.

Но не се заблуждавайте. Макар Мъртвото езеро да изглежда пусто, животът винаги си проправя път. В езерото живеят бръмбари, мишки, щрауси, антилопи и други животни. Растенията и животните успяват да съществуват там, благодарение на леката сутрешна мъгла, която се спуска всяка сутрин от бреговете на Атлантическия океан.

Източник: kuriositas.com

Силата на нашата прекрасна природа е безгранична и  понякога може да бъде опустошителна и фатална не само за нас хората, но и за всяко живо същество на планетата и за цялата ни околна  среда. Каквото и да правим ние не можем да се противопоставяме на  мощта на природата  и единственото, което ни остава  е да се молим за нейната милост и пощада. Едно от най-опасните й творения, с които ни показва своето надмощие над нас и непобедимо оръжие за нашето покорство са вулканите.

Етна

Етна е един от най-разрушителните вулкани в света, а възрастта му се равнява на повече от 300 000 години. Неговата природна мощ е непобедима, а разрухите, които причинява са огромни. Той се намира в североизточната част на остров Сицилия в Италия. На височина достига над 3300 метра, което го прави и най-високият вулкан в Европа.  Неговото най-опустошително изригване се е състояло през 1669 година и е  продължило  повече от 4 месеца. Тогава са загинали хиляди души и десетки градове са били напълно унищожени.

Нирагонго

Нирагонго е друг изключително зловещ и страшен активен вулкан, разположен в планините Вирунга в Демократична република Конго. Той е висок около 3400 метра, а огромният  му кратер е с широчина приблизително 2 км. От 1882 година досега е изригвал повече от 30 пъти, като последната и най-могъща  активност е била през 2002 година. Потоците от гореща лава, които се спускали по стръмните му склонове със скорост до 60 км./ч  достигнали до град Гома и разрушили всичко по пътя си, като смъртта си намерили около 50 души, а други 120 000 останали без дом.

Уакаари или Белият остров

Намира се на 28 км. от източния бряг на Северния остров на Нова Зеландия и е на около 200 000 години. Неговите основи се издигат върху огромна подводна планина и на височина достига до 320 метра. Уакаари се нарежда на първо място по-големина сред островите от веригата на Маслинените острови. Интересното си име получава през 1769 година от капитан Кук, който успял да мине близко до него, но той така и не разбрал, че това всъщност е вулкан. Силни вулканични дейности е имало в периода 1981 – 1983 година. Много хора загинали, потънали в  унищожение множество села и градове, което изменило изцяло обстановката наоколо и  вече нищо не изглеждало както преди. И като допълнение към жестоката картина са избухванията през  2000 и 2001.

Килауеа

Това е още един активен и опасен за човешкия живот вулкан. Разположен е на Хавайските острови, на източния склон на Мауна Лоа и е един от общо петте вулкани, които образуват Големия остров. Извисява се на 1247 метра от земята и има диаметър от 35 км. Обикновено, когато си мислим за Хаваите в съзнанието ни изплуват картини на чисти и красиви плажове, романтика и коктейли, екзотична атмосфера, забавления и танци по цяла нощ, но да не забравяме, че  сред цялата тази магия се крие и Килауеа. Непрекъснатите  изригвания на природния феномен  започват  след  1983 година и с времето  моретата  от лава  са  нанесли   много поражения на живеещите в околността.

Попокатепетъл

Той е вторият по височина връх в Мексико със своите 5400 метра и се шири на приблизително 70 км. югозападно от  Мексико сити. Също така е част от 900 километровия Трансмексикански вулканичен пояс  и името му буквално означава Пушещата планина. След  1947 година той  поставя началото на непрекъсната вулканична  активност, която продължава и до днес, като най-опасното изригване оттогава е регистрирано през 1994 година.

Пинатубо

Изригването на вулкана Пинатубо на Филипините през 1991г. убива 800 души, оставя още 100 000 без дом и причинява щети за половин милиард долара.

Пинатубо изхвърля 20 милиона тона серен диоксид в атмосферата, който причинява глобална промяна в температурата с  1 градус по Фаренхайт.

Санторини

Едва ли има вулкан, който да е оставил  толкова голям белег в човешката история, колкото  Санторини в Гърция преди 3500 години.  Той погребва град Миноан, като запазва сгради, красиви мозайки и пътища.

Някои учени дори спекулират, че гневът на Санторини е в основата на един от най-известните митове. Изригването може да е вдъхновило Платон за изгубения град на Атлантида.  Епидемиологът Джон Мар пък предполага, че облаците прах са отровили водата в района и са причинили бедствия, които са описани в Библията като десетте чуми на Египет.

 Някои права запазени!