Още
    Начало Блог Страница 313

    Още 7 невероятни природни феномена

    Депресия в земята
    Снимка: Reuters/Scanpix
    Снимка: Reuters/Scanpix

    Това е един от най-страшните природни феномени. С времето водата подкопава почвата под повърхността и земята се свлича рязко. Някои от дупките са дело на природата, но други са резултат от човешка намеса. Отклоняването на водите може да образува празни пространства, а спуканите тръби еродират иначе стабилната почва. Понякога дълбоки стотици метри, тези дупки поглъщат улици, тротоари и цели сгради.

    Каещите се
    Снимка: RedTeam
    Снимка: RedTeam

    Това са изключителни естествени, ледени шипове, кръстени на монаси от Ню Мексико понеже приличат на шапките, които носят. Срещат се изключително рядко на големи височини, достигат височина над 2 метра и образуват огромни полета. Формират се при специфично топене на ледовете и шиповете всъщност забавят топенето, тъй като хвърлят сянка, а между тях студеният вятър охлажда планината.

    Лещовидни облаци
    Снимка: Perry McKenzie Jr
    Снимка: Perry McKenzie Jr

    Това са масивни облаци със силни течения, които могат да издигнат безмоторен летец на голяма височина. Тези облаци често се бъркат за НЛО заради формата си. Образуват се, когато вятърът набира скорост около голям обект, например планина.

    Снимка: Ed Book
    Снимка: Ed Book
    Светлинни стълбове
    Снимка: Lake Effect
    Снимка: Lake Effect

    Това са стълбове светлина в небето, които сякаш идват от никъде. Този феномен се наблюдава, когато светлината се отразява право нагоре от ледените кристали. Въпреки че изглеждат като солидни лъчове светлина, ефектът  се дължи на вашата гледна точка.

    Лъжливо слънце

    5phn

    Също като при светлинните стълбове, лъжливото слънце се дължи на светлината, която преминава през ледените кристали. Различната форма и посока на кристалите могат да повлияят както на дължината на опашката, така и на цветовете на лъжливото слънце. Различни климатични условия на други планети в слънчевата система създават ореоли с по четири лъжливи слънца. Явлението се е наблюдавало още от древни времена и е описано от египтяни и гърци.

    5,1phn

    Огнени вихрушки
    Снимка: holdenmaine.com
    Снимка: holdenmaine.com

    Огнените вихрушки (наричани още огнени дяволи) се появяват в или около бушуващи пожари, когато е на лице точната комбинация от климатични условия. Феноменът може да се наблюдава и при други природни бедствия, като земетресения или гръмотевични бури. Могат да бъдат изключително опасни и причиняват разрушения и смърт на голям радиус. Огнените вихрушки достигат до 1600 метра в небето, вятърът в тях се движи с над 160км/ч и продължават по 20 минути.

    Снимка: pixdaus.com
    Снимка: pixdaus.com
    Оранжева луна
    Снимка: Candice (Bessie Smith)
    Снимка: Candice (Bessie Smith)

    Това е феномен, който много хора са виждали – красива оранжева луна, висяща ниско в небето. Но каква е причината за това? Когато луната е ниско на хоризонта, светлината, която се отразява в нея трябва да премине през по-голяма част от атмосферата ни, която пропуска само жълтото, оранжевото и червеното.

    Източник: webecoist.com

    Хавана

    Хавана, столицата на остров Куба, е дом на близо 4 милиона души – 20% от цялото население на Куба. На 16 Ноември градът ще отпразнува 490-тата си годишнина.

    Франк Абигнейл

    Франк Абигнейл Джуниър е американски консултант по сигурността, известен като бивш измамник и фалшификатор. Става известен през 60-те години, когато успешно прехвърля $2.5 милиона във фалшиви чекове през 26 страни в рамките на пет години още докато е само на 16 години. Франк твърди, че през това време е бил с шест различни самоличности, успешно се е представял за пилот, лекар, затворнически инспектор и адвокат. Два пъти успява да избяга от полицията.

    Живота на Абигнейл служи за вдъхновение на филма „Хвани ме, ако можеш” (Catch Me If You Can), където ролята му е поверена на Леонардо ди Каприо. Понастоящем Франк е консултант и лектор в академията на ФБР. Притежава собствена компания, която консултира хиляди фирми и е милионер.

     3frank

    Детство

    Абигнейл е трето от четири деца и прекарва първите 16 години от живота си в Бронксвил, Ню Йорк. Майка му, Паула и баща му, Франк Абигнейл Старши се развеждат когато е бил на 16. Той е единственото дете, над което баща му получава попечителство. Абигнейл Старши имал слабост към политиката и бил модел за подражание на сина си.

    Първата измама

    Първата му жертва бил баща му. Когато Франк Дж. започнал да се интересува от жени, открил че може постоянно да пилее пари по тях. Понеже парите все не му достигали, той помолил баща си за кредитна карта, с която да зарежда с бензин Форда от 1952г. Абигнейл Дж. започнал да прави сделки с работниците от бензиностанции из цял Ню Йорк, като ги карал да купуват неща с кредитната му карта. Той получавал част от парите, а работника продавал стоката и вземал парите от нея. За два месеца, Франк официално „купил” 14 автомобилни гуми, 22 акумулатора и големи количества бензин. Сметката била $3400 и баща му разбрал за нея чак когато от банката го потърсили лично, понеже Франк Джуниър изхвърлял всички сметки, които идвали по пощата.

    Франк и Леонардо ди Каприо
    Франк и Леонардо ди Каприо
    Банкови измами

    Първият трик на Абигнейл бил да пише чекове на собствената си превишена сметка, нещо което е било възможно когато е писал чекове за повече пари отколкото е имало в сметката. Това обаче работело само за определено време преди банката да поиска плащане, затова той си отварял нови сметки в различни банки и вероятно с различни самоличности. С времето той експериментирал и откривал различни начини да мами банките. Печатал почти идеални копия на чекове, депозирал ги и след това убеждавал банките да му отпуснат пари в аванс на базата на парите в сметките. Тези пари, разбира се, никога не се материализирали, тъй като чековете били отхвърляни.

    Един от известните трикове на Абигнейл бил да слага номера на сметката си върху празни депозитни бележки, които слагал сред истинските в банката. Така депозитите на клиентите отивали в неговата сметка. По този начин успял да открадне над $40 000 преди да го разкрият. Когато банката започнала да го търси, Абигнейл вече бил взел всички пари и сменил самоличността си.

    Пилот

    Pan American Airlines изчисляват, че между 16 и 18 годишна възраст Франк Абигнейл е прелетял над 1 600 000 километра с над 250 полета до 26 държави за сметка на авиокомпанията. Също така е отсядал безплатно в различни хотели. Абигнейл твърди, че често истинските пилоти са му предлагали да поеме контрол над самолета, но той никога не приемал като се оправдавал, че предната нощ е купонясвал.

    Учител

    Изважда си фалшива диплома от Колумбийския университет и преподава социология в университета Бригъм Янг цял семестър под името Франк Адамс.

    Лекар

    Почти година се представя като началник отделение на педиатрията в болница Джорджия под името Франк Конърс. Избира да се занимава с това след като при слизане от полет в Ню Орлиънс полицията едва не го залавя. Осъзнава, че има голям шанс да го хванат и се мести в Джордия. Когато попълва данните за апартамент под наем пише, че преди е бил лекар, защото се е страхувал, че собственика може да се усъмни и да го издаде, ако напише пилот. Сприятелява се с истински лекар, които живее под него и започва временно работа в болницата докато намерят някого за постоянно. Открива, че работата всъщност е лесна, тъй като не било нужно да прави нищо медицинско. Въпреки това за малко да го разкрият когато едно бебе едва не умира от кислородна недостатъчност. Абигнейл все се отървавал от задълженията си като карал стажантите да вършат всичко. Накрая от болницата намерили нов заместник и Франк се върнал във въздуха.

    Адвокат

    Докато се прави на пилот споменава на една стюардеса, че е завършил Харвард и иска да стане адвокат и тя го запознава с неин приятел адвокат. Абигнейл си прави фалшива диплома от Харвард, преминава изпитите в Луизиана и започва работа като адвокат когато е на 19 години. Въпреки, че се проваля два пъти на изпита, той успява да го вземе на третия след 8 седмици учене.

    Негов колега, който наистина бил завършил в Харвард обсипвал Абигнейл с въпроси за годините му в университета. В крайна сметка той не знаел нищо за университета, в който не е стъпвал. След шест месеца напуска, защото колегата му започнал да го подозира и да се рови в миналото му.

    Залавяне

    Хванат е във Франция през 1969г. когато служител на Air France го разпознал и издал на полицията. Когато го задържали, 12 от страните, в които е действал Франк поискали екстрадирането му. След двудневен процес, Абигнейл получил едногодишна присъда от която излежал само половината. Когато излиза е екстрадиран в Швеция, където е съден по шведските закони. Там изкарва шест месеца в затвора и след освобождаването му е съден в Италия. Накрая е изпратен в САЩ за да излежи 12 годишна присъда във федерален затвор.

    Във филма Том Ханкс е в ролята на ФБР агента
    Във филма Том Ханкс е в ролята на ФБР агента
    Бягство

    По време на екстрадирането му в САЩ, Абигнейл успява да избяга от самолета. След като минал през Бронкс, за да смени дрехите си и да вземе ключовете за депозитна кутия, в която държал $20 000, Абигнейл хванал влак до летището в Монреал, за да си вземе билет до Сао Пауло, Бразилия – страна, от която не може да бъде екстрадиран в САЩ. Заловен е докато чакал на опашка за билет  и е предаден на граничния патрул на САЩ.

    През Април 1971г. Абигнейл се измъква от федералните докато чака процеса си. По онова време американските затвори били строго осъждани от групи за защита на човешките права и са разследвани от конгресни комитети. В Атланта вече били уволнени двама човека заради рапорти от федерални агенти под прикритие. По чиста случайност, придружаващият го шериф забравил документите с обвиненията му и Абигнейл бил взет за инспектор под прикритие и получил всякакви привилегии и храна. Франк се свързал с приятелка (в книгата си я нарича Джийн Себринг), която се представила за негова годеница и му дала визитната картичка на инспектор К. Дънлап от бюрото по затворите и подправена визитна картичка на Шон О’Райли, агентът от ФБР, който отговарял по неговия случай. Абигнейл казал на полицаите, че наистина е инспектор и им показал визитката на Дънлап като доказателство. Казал, че трябвало спешно да се свърже с агент Шон О’Райли. Когато набрали номера от картичката, отсреща вдигнала Джийн от телефон в МОЛ в Атланта, която се престорила на оператор на ФБР. По-късно му е позволено да се срещне с О’Райли в паркирана кола пред затвора. Джийн го закарала до автогарата, където Франк хванал автобус за Ню Йорк, а от там влак за Вашингтон. Там е разпознат от служител в мотел и успява да се измъкне като се представя за агент от ФБР. Отново на път за Бразилия, Абигнейл е заловен от двама полицаи докато преминавал покрай немаркираната им полицейска кола.

    Освобождаване

    През 1974г., след излежани 5 години, правителството на САЩ го освобождава при условието, че ще помага на федералните при разкриване на измами с чекове.

    6FRANK
    Снимка: IT Day

    След освобождаването си, Абигнейл се опитва да работи като готвач, разносвач и прожекционист, но е уволняван заради криминалното си минало. Накрая му писнало и предлага оферта на една банка. Обяснил на банката какво е направил и предложил да покаже на персонала различни трикове, които използват фалшификаторите. Заявил, че ако не харесат това, което ще чуят няма да му дължат нищо, но ако го харесат ще му плащат по $500 на месец и ще го представят на други банки. Банките били впечатлени от резултатите и Франк започва законна работа като консултант по сигурността.

    5frank IT Day
    Снимка: IT Day

    По-късно основава Абигнейл & Сърдружници, която помага на бизнес света срещу измамите. Така той успява да събере достатъчно пари, за да изплати задълженията си, които е натрупал през криминалната си кариера.

    Франк Абигнейл Джуниър сега има собствен бизнес в Тулса, Оклахома и е милионер.  Той продължава да консултира ФБР, а единият му син дори работи за федералните. Според уеб сайта му, повече от 14 000 институции са приели програмите за защита от измами на Абигнейл.

    В днешно време Франк живее в Тулса, Оклахома с жена си, за която се жени година след освобождаването си. Двамата имат трима сина.

    И до ден днешен са близки приятели с Джо Шей, ФБР агентът, който го залавя.

    Източник: wikipedia.org

    Едуард Мърфи Джуниър и Законите на Мърфи

    Попадате в голямо задръстване. Повече от всичко искате да се приберете вкъщи, но забелязвате, че колите във всички останали платна на пътя се движат. Минавате в друго платно, но отново колите във вашето платно изобщо не помръдват.

    Добре дошли в света на Законите на Мърфи. Този идиом означава, че каквото може да се обърка, ще се обърка. Може би е точно така. Това не се дължи на някаква тайнствена сила, която притежават законите. Всъщност ние самите даваме значение на Законите на Мърфи. Когато животът върви чудесно, никой не обръща внимание на това. Всички очакваме нещата да се получават и когато нещо се обърка започваме да търсим причини за това.

    Законите на Мърфи разглеждат тенденцията ни да гледаме постоянно от негативната страна на нещата и да пренебрегваме позитивната. Сякаш ни се подиграват и използват правилата на вероятността нещо да се случи.

    Законите на Мърфи са събирани в книги и уеб сайтове. Няколко групи са кръстени на тях, а в Ирландия са популярно име за кръчми и таверни. Дори има филм с това име.

    Кой е бил капитан Едуард Мърфи Джуниър?

    Ако щете вярвайте, но Мърфи наистина е съществувал и е живял в САЩ до смъртта си през 1990г. Капитан Едуард Мърфи Джуниър бил инженер във въздушните сили. Въпреки че той участвал в много тестове и като военен и като цивилен, един от тези тестове дава началото на Законите на Мърфи.

    През 1949г. във базата Едуардс в Калифорния, офицери провеждали тестове от проект MX981 за да определят колко пъти G (силата на земното притегляне) може да издържи човек. Надявали се, че резултатите ще им помогнат при проектирането на бъдещите самолети.

    Екипът от проекта използвали ракетна шейна за да симулират силите, действащи при самолетна катастрофа. Шейната се движела с повече от 320км/ч. по дългата 800 метра писта и трябвало да спре рязко за части от секундата. Проблемът бил, че за да определят колко може да издържи човек, имали нужда от истински човек. Тук идва полковник Джон Пол Стап. Той бил популярен лекар за ВС и доброволно пожелал да яхне шейната. В продължение на няколко месеца Стап участвал в няколко опита. При тях си чупи кости, получава сътресения и кръвоизливи в очите, всичко в името на науката.

    1mrph

    Мърфи провел един от тестовете, като използвал сензори, които могат точно да измерят гравитационната сила при рязкото спиране на ракетата.

    Има няколко истории за случилото се този ден и за това как са се появили Законите на Мърфи.

    При първият тест сензорите отчели нулева гравитация – оказало се, че всички сензори са свързани погрешно. Всеки от тях можело да бъде свързан по два начина и всеки един бил свързан грешно.

    Когато Мърфи разбрал за грешката смъмрил нещо за техника, който отнесъл цялата вина.  Казал нещо от сорта на „Ако има два начина да се направи нещо и един от начините води до пълна катастрофа, той ще го направи точно по този начин.”

    Малко след това Мърфи се прибрал в базата. Стап, обаче, бил известен с чувството си за хумор и бързата си мисъл и веднага видял идея в казаното от Мърфи. В пресконференция той казал, че опитите се провеждат по Законите на Мърфи. Казал, че „Какво има да се обърква, ще се обърка.”

    Само това било нужно. Законите на Мърфи влизат в публикациите и си проправят път в поп културата, а през 70-те години дори излиза книга по темата.

    Други универсални истини

    Въпреки, че Законите на Мърфи улавят всичко песимистично по доста добър начин, те не са единствените. След популяризирането на законите, някои си измислят свои.

    Така например Принципът на Питър гласи, че всички хора евентуално ще бъдат повишени до нивото на собствената си некомпетентност или коментара на О’Тул за Законите на Мърфи, в който той твърди, че Мърфи е бил оптимист. Има хиляди правила, закони, принципи и наблюдения, които са измислени след Законите на Мърфи. Някои са смешни, а други са мъдри. Ето някои от тях:

    • Наблюдение на Етор – Колите в другото платно се движат по-бързо.
    • Разделението на Барт – Има два типа хора в света: такива, които делят хората на типове и такива, които не ги делят.
    • Законът на Бууб – Винаги откривате нещо на последното място, където бихте търсели.
    • Третият закон на Кларк – Този който не очаква нищо, няма да остане разочарован.
    • Закон на Исави за пътя на прогреса – Прекият път е най-дългото разстояние между две точки.
    • Законът на Менкен – Тези, които могат – правят. Тези, които не могат – учат другите.
    • Закон на Патън – Добрият план днес е по-добър от перфектния план утре.
    Фатализма и Законите на Мърфи

    Фатализъм е идеята, че всички сме безпомощни пред волята на съдбата. Това ще рече, че нещата, които ни се случват са неизбежни.

    Фатализмът е в противоречие с друга идея – свободната воля.  Това е идеята, че хората притежават свободна воля и сами правим изборите си, след които идват и последствията от тях.

    Може би връзката ни със Законите на Мърфи е резултат от сблъсъка между свободната воля и фатализма. От една страна те ни разкриват собствената неоспорима глупост. Ако ни бъде дадена възможност да сгрешим нещо, ние ще го сгрешим при половината случаи. Това, обаче, е последствие от собствените ни избори. От друга страна Законите на Мърфи ни показват, че нямаме контрол, както когато винаги ни изглежда, че сме в най-бавно вървящото платно на пътния трафик.

    Законите на Мърфи не доказват нищо. Дори и не обясняват нищо. Те просто заявяват, че нещата ще се объркат.

    Да избегнем Законите на Мърфи

    Докато някои от нас ценят Законите на Мърфи заради способността им да обяснят чувството ни на безпомощност при определени ситуации, други ги използват по друг начин. Поне един човек ги вижда като математическо уравнение, което може да предскаже шансовете нещо да се обърка. Джоел Пел, инженер биолог в Университета на Британска Колумбия, създава формула, която предвижда Законите на Мърфи.

    2mrph

    Формулата използва константа равна на едно, фактор, който е непостоянен и няколко променливи. В нея Пел използва важността на събитието (I), сложността на системата (C), нуждата от това системата да проработи (U) и колко често се използва (F).

    За едно списание Пел дава пример с шофьор, които трябва да измине с Тойота Терцел 100 километра до дома си в дъждовна буря без съединителят да откаже. С помощта на уравнението, Пел стига до отговор 1, което означава, че съединителят със сигурност ще откаже. Въпреки, че всеки запознат с този модел на Тойота знае това, някак хубаво е, че може да се докаже и математически.

    Законите на Мърфи напомнят на инженери, програмисти и учени за едно – системите отказват.

    Източник: HowStuffWorks

    Най-големите метеорити на Земята

    Уиламет

    Уиламет тежи 15,5 тона и има площ 7.7кв.м. Той е най-големият метеорит откриван някога в САЩ и се състои от 91% желязо и 7,62% никел.

    1met

    Метеоритът е открит от Елис Хъджис през 1902г. Той разбрал, че откритието му е ценно и три месеца се опитвал да го премести на километър разстояние от частната земя на която се намирал и да го обяви за негова собственост. В крайна сметка го заловили и метеоритът е купен за $26000 за да бъде показан в Американския исторически музей.

    Мбози

    Официално открит през 1930г – до тогава е смятан за свещен камък от местните племена – Мбози е огромен метеорит в Танзания, голямо парче метал от космоса тежащо 16 тона. Както при много метеорити, липсват следи от кратер. Първоначално метеоритът е бил заровен до половината в земята, но днес е изровен и под него е направен плинт.

    2met

     

    Агпалилик

    Открит през 1963г. от Вагн Ф. Бучвалд, Агпалилик е на четвърто място по големина в гренландския Кейп Йорк и е по-малката част от големия метеорит с маса от 20 тона. В момента се намира в Геологическия музей в Копенхаген.

    3met

    Метеоритът в Кейп Йорк, от който се е отделил Агпалилик и се е разбил на Земята преди повече от 10 000 години, е един от най-големите железни метеорити на планетата. Векове наред инуити, които живеели около останките са ги използвали като източник на желязо за производството на инструменти и оръжия докато през 1818г. това не достига до ушите на учените. Между 1818г. и 1883г. се провеждат пет експедиции с цел да се проследи източника на желязо, но всички са се провалили.

    Бакубирито

    Големият Бакубирито несъмнено е най-големият метеорит в Мексико и един от най-големите космически обекти, които са се сблъсквали със Земята без да я унищожат. Четири метровото парче желязо тежи 22 тона и може да бъде видяно в Centro de Ciencias de Sinaloa, където привлича вниманието на туристите.

    4met

    Огромният метеорит е открит от американския геолог Гилбърт Елис Бейли през 1892г. и е изровен с помощта на местните хора.

    Ахнигито

    По-голямото парче от метеорита в Кейп Йорк. Ахнигито тежи 31 тона и е най-тежкият метеорит, преместван от човек. Първите слухове за желязо в Гренландия се появяват през 1818г., но чак през 1894г. американския изследовател Робърт Пиъри успява да открие метеорита.

    5met

    На Пиъри му трябват 3 години за да натовари метеорита на корабите. За да стане това се е наложило построяването на единствения железопътен път в Гренландия. Изследователят успял да продаде находката си на Американския исторически музей за $40000.

    Ел Чако

    Най-големият фрагмент от железен метеорит, който е част от групата метеорити Campo del Cielo и кратерът с площ 60кв.км. носещ същото име. Той тежи 37 тона и е вторият по големина метеорит изваждан от повърхността на Земята.

    6met

    Ел Чако е открит през 1969г. на дълбочина 5 метра с помощта на детектор за метали. Околните кратери са на възраст 4000-5000 години и са забелязани още през 1576г. от местните жители.

    През 1990г. аржентински полицай успява да осуети опита на ловеца на метеорити Робърт Хааг да открадне Ел Чако, който по това време бил изнесен от страната.

    Хоба

    На чело в класацията застава метеоритът Хоба в Намибия. Смята се, че 60 тонното парче метал е било забавено от земната атмосфера до такава степен, че е останало непокътнато и едва заровено. Дори има твърдения, че благодарение на необикновено плоската си форма, метеоритът се е плъзнал по земята.

    7met

    Хоба е паднал преди по-малко от 80000 години, съставен е от 84% желязо и 16% никел и е най-масивното естествено образувало се парче желязо на повърхността на Земята. Заради голямата си маса, метеоритът не е местен от мястото си от откриването си през 1920г. когато фермер ударил на желязо докато обработвал земята си. Огромният Хоба е посещаван от хиляди туристи всяка година.

    Източник: environmentalgraffiti.com

    Най-невeроятните островни нации

    Потъващите острови на Малдивите

    Малдивите са  една от най-красивите островни държави в южния Пасифик, но това едва ли ще е за дълго. Архипелагът от 1200 коралови острова е 1.5 метра под морското равнище и се очаква да потъне още повече поради увеличаването на нивото на световния океан, причинено от глобалното затопляне през последния век. Правителството се надява да задели достатъчно пари от туризма за да купи нов дом на народа.

    1isl

     1,2isl

    Най-големият остров в езеро на остров в езеро на остров

    Островът с езеро на остров Нюфаундленд е 18-тият подобен остров по големина в света. Остров Глоувър се намира в езеро Гранд лейк и на него има 7 други езера. В едно от тези езера има друг остров, това го прави остров в езеро на остров в езеро на остров.

    2isl

     

    Науру – най-малката независима островна държава в света

    Науру се намира на 4000км. югозападно от Хонолулу в Тихия океан и е най-малката независима островна държава със своята площ от 13кв.км. Някога Науро е имал най-голям БВП в света заради богатите си залежи на фосфат, но през 2006г. залежите са изчерпани и островът запустява.

    3isl

     3,1isl

    Остров Редонда

    Малкият карибски остров Редонда се намира на 35км. югозападно от Антигуа и е необитаван заради стръмният и скалист терен и липсата на питейна вода. Това обаче не пречи на Редонда да се превърне в микро нация, благодарение на писателя М.П. Шийл, който заявил, че баща му съвсем законно го е обявил за „Крал” на острова през 19 век. Историята най-вероятно е измислена, но е достатъчна за да породи съмнения.

    4isl

     

    Буве – най-отдалеченият ненаселен остров на земята

    Повърхността на Буве е покрита предимно с глетчери и на него не живее почти нищо друго, освен тюлени, пингвини и някои птици. Откривателя на острова документирал втори остров наблизо, който така и не бил видян отново. През 60-те години на острова е открита спасителна лодка, в която от пътниците нямало и следа.

    5isl

     

    Островите Питкерн

    Островите са най-известни със своите обитатели – наследници на бунтовниците от кораба Баунти и таитяните, които ги придружавали. През 1790г. те се заселили на острова и подпалили Баунти, които все още се вижда под водата на залива Баунти. Повечето от бунтовниците и таитяните умрели от алкохолизъм, болести и убийства, докато останалите заживели спокойно. Островите Питкерн стават британска колония през 1838г. и сега са отвъд океанска територия на британците. Питкерн е най-малкото владение в света (по население) и е свързано с познатото на всички наименование на кокосовия десерт „Баунти“.

    6isl

     12512512

    Призрачният остров Ганкаджима

    Остров Ганкаджима, по-рано наричан остров Хашима, е бил просто един необитаван коралов риф, но с откриването на въглищата идват и първите заселници, които построили въглищни мини и високи, бетонни жилищни блокове. Миньорите разширили острова изкуствено докато не заприличал на боен кораб отдалеч. От там идва и името му, което в превод означава Корабен остров. Ганкаджима е имал най-голяма гъстота на населението в света до преди по-малко от 50 години, когато е бил собственост на Митсубиши, но е изоставен през 1974г. и от тогава е пуст. Пътуването до острова е забранено.

    7,1isl

    7isl

     

    Венеция

    Няма как да не споменем и една от най-известните групи острови в света – Венеция. Тя някога е била независима нация и често е посочвана като един от най-красивите градове. Разпростира се на 118 малки острова във Венецианската лагуна в Адриатическо море и някога е била могъща република и важен търговски център между Европа и Азия. Сградите във Венеция започват да потъват с голяма скорост през 20-ти век и въпреки че сега това става по-бавно, италианското правителство продължава да търси начини да защити града.

     

    8isl

     8,1isl

    Нигард Кей

    Нигард Кей може би е най-невероятния частен остров в Карибите и можете да го видите само ако можете да си позволите да платите $42 000 на ден. Целият 6 акров остров е покрит със сгради, вдъхновени от Маите. Ако живеете като Опра, Шон Конъри и Робърт Де Ниро, личният Боинг 727 на Питър Нигард може да ви вземе от всяка една точка на света.

    9isl

    9,1isl

    9,2isl

    9,3isl

     

    Източник: webecoist.com

    Аборигените

    Кои са aборигените?

    Аборигените в Австралия са първите хора които са стъпили на този континент, някъде преди 40,000 и 60,000 години.

    Тяхната история е запазена във вид на легенди и води началото си от Времето на сънищата (англ. Dreamtime) или Алтжеринга (Altjeringa), когато духовете създали света и началото на времето.

    По Времето на сънищата, духовете се надигнали изпод земята и се трансформирали в природните елементи, които наблюдаваме в днешна Австралия – реки, езера, планини, хълмове и пещери. Духовете буквално създали земята. Аборигените разбират тези духове, по подобен начин както християните разбират Бог или мюсюлманите Аллах. Само че аборигените вярват, че тези духове съществуват и живеят в земята на Австралия. Поради това, за тях земята е свещена и се отнасят към нея като с такава.
    Легендите за Времето на сънищата също са свещени и са пазени в тайна от външния свят. По възрастните рисуват легендите използвайки символи в серии наречени Следите на сънищата. Младите мъже се учат в значението и превода на символите, за да могат да ги предадат на следващото поколение.

    Научното обяснение за това как аборигените са пристигнали в Австралия е просто – вървяли са. Екип учени от университета в Кембридж изследвали ДНК на аборигени, за да определят кога са пристигнали в Австралия и откъде са дошли.
    Според д-р Томас Кисивилд и неговия екип, аборигените са тръгнали от Африка към Евразия. От там са се разпръснали към Индия и по бреговете на Югоизточна Азия откъдето са пристигнали по суша до Австралия. След като моретата са се надигнали и са заляли земята свързваща континентите, аборигените останали изолирани от останалия свят за хиляди години напред.

    Ранна култура

    Древните аборигени били ловци номади и не отглеждали добитък. Имали примитивни оръжия, повечето направени от дърво и камък. Както в много други общества по света, мъжете били главните ловци, те убивали големи и малки животни като кенгура и емута. Жените също добринасяли за осигуряването на прехраната като събирали зеленцуци, плодове, корени и малки животинки като змии.

    В крайбрежните райони и мъжете и жените се гмуркали за раци и миди. Използвали и кошове направени от влакна и въжета за ловене на риба. На недалечни разстояния плавали с лодки, които приличали на плоски канута. Тъй като били изработвани от кори на дървета и храсталаци, тези лодки прогизвали след определен период от време.  А само след няколко мили плаване, напълно се разпадали.

    Древните аборигени боготворели земята си и правели всичко възможно за да я пазят. За да не прахосват ресурси от нея повечето племена спели на земята без подслон. Ловували само това което им било нужно за прехрана и събирали само най-необходимите корени и растения.

    Според вярванията им, духовете разпределили земята между отделните племена. Затова и не е имало междуплеменни и териториални войни –  ако някой от друго племе попадне в чужда територия щял да почуства гнева на духовете и ще започнат да му се случват лоши неща.

    За повече от същестуването си, аборигените не носели никакви дрехи, което е невероятно имайки предвид колко студено става през зимата в някои части от континента. В по-студените райони, мъжете и жените може би се топлели като се увивали в животинска кожа или се мажели с животинска мас или специална глина, за да предпазват кожата си.

    Жените носели огърлици от морски черупки, а телата и на мъжете често били изрисувани с въглени или глина, която използвали и за боя.

    Музиката и танците заемат важна част от културата, както и разказването на легенди. По-възрастните използвали и трите метода, за да разказват за Времето на сънищата, както и да благодарят на духовете и да ги молят за повече дъжд или за увеличаване на плодовитостта. Имали различни музикални инструменти, най-известният от които е диджериду.

    Традиционно диджериду се изработва от парче дърво, чиято вътрешност е издълбана от термити. Когато се свири на този инструмент, той издава ниски звуци подобни на бръмчене, причинени от вибрации. Използва се специална техника на дишане при която свирещия вдишва и издишва  само през носа, и през цялото това време непрекъснато вкарва въздух чрез устата си в инструмента. По този начин един по-опитен музикант би могъл да свири един тон без прекъсване в продължение на 40-50 мин.

    Аборигените поддържали този мирен начин на живот в продължение на 40,000 години. Но един ден всичко това се променило, когато европейците нахлули в Австралия.

    Колонизирането на Австралия

    Колонизирането на Австралия е подобно на това в Америка. В добавка към доброволно преселилите се в Америка, правителствата използвали колониите и като затвори. След като Американската революция започнала през 1776г., английското правителство имало нужда от ново място където да изпраща затворниците си, тъй като Американските колонии повече не ги приемали. И така през 1788 Англия изпратила екип към Австралия, тогава позната като Нов Южен Уейлс и започнали да строят затвори.

    Както се случило и с американските индианци, аборигените били изгонени от собствените им земи. Мнозина били пребивани или убити. Други се разболели от непознати досега за тях болести. Имунната им система не можела да се бори с новите заболявания и много хора умрели. Гладът се превърнал в главен проблем, тъй като местните не можели повече да бродят свободно из земите си, за да намират храна и така много племена измрели напълно.

    Англичаните принудили много от тези които не били убити да станат роби. Жените и децата правели всичко, от осигуряване на храна до чистене. Много жени били превърнати в секс робини.

    Когато англичаните пристигнали през 1788, аборигените наброявали стотици хиляди, ако не и милиони. След последвалата смъртност броят им драстично намалял.

    За съжаление, през следващите векове ситуацията продължила да се влошава преди да се подобри до някаква степен. Освен че загубили стотици хиляди животи, аборигените загубили и голяма част от културата си. Те повече не можели да разказват техните истории и традиции, в някои случаи просто нямало кой да ги чуе. Историята им била изгубена. По време на колонизирането, аборигените говорели около 250-300 различни диалекта и езика. Повече от половината изчезнали напълно.

    И в началото на 20 век, всички които не били аборигени решили, че единствения начин да ги спасят бил те да бъдат приобщени или по-скоро асимилирани към живота на белите Австралиийци.

    Аборигените през 20 век

    Робството в Австралия не приключило по същото време както в Америка. Тук нямало война, нито пък укази, че всички роби трябва да бъдат освободени. Всъщност робството в Австралия просъществувало до 1970. И имало по друга форма от тази в Щатите.

    В началото на 1910 г. Австралийците започнали да отнемат младите аборигенчета от техните домове и семейства. Тези деца, известни като Откраднатата Генерация, били давани за отглеждане в бели семейства или били пращани в институции и сиропиталища, където били принуждавани да се слеят с бялото общество. Между 1910 и 1970, когато тази практика приключила, над 100,000 деца били разделени от семействата и културата им.

    През 1967 г., следвайки примера на Движението за граждански права в Щатите, аборигените започнали да се борят за равноправие. Белите австралийци чрез референдум въвели промяна в конституцията, която давала на аборигените право да гласуват. По този начин аборигените били включени в преброяването на населението и така официално били признати като граждани на Австралия.

    В днешна Австралия аборигените все още се борят за правата си, а расизма доминира из целия континент. Продължителността на живот на един типичен абориген е с 20 години по-малка от тази на средностатистическия бял австралиец. Те все още не притежават голяма част от земята, отнета им по време на колониалния период.

    През 2008 г. Австралиийското правителство официално се извини на децата на Откраднатата генерация, опитвайки се да запълни празнината между местното население и останалите австралиийци.

    Untitled20130520134100

    Aборигените днес

    За аборигените които живеят в големите градове, алкохолизма и насилието е начин на живот. Повечето са много бедни и имат нисък стандарт на живот. По-възрастните аборигени се опитват да изкоренят насилието от младите мъже като ги водят на свещени за тях места и ги посвещават в древните тайнства. Образователната система сега е отворена и за аборигенчета, които се окуражават да учат. Въпреки това много от тях напускат училище преждевременно.

    Аборигените които живеят в провинцията или аутбека (outback) се опитват да запазят колкото се може повече от историята и традицията си. Австралиийците им осигурятат къщи или други видове подслон, но в много случаи аборигените ги използват само за складове.

    Повечето от тези типични аборигени се опитват да разпространят историята на тяхната раса сред останалите, които почти не са запознати с нея.

    Разбира се има и аборигенстко изкуство, което е световно известно. За тях изкуството е като сънищата им – свещенно и тайно. Въпреки това в последните години това до някаква степен се е променило, тъй като някои творци продават произведенията си, за да могат да преживяват.

    Тяхното изкуство има различни форми: рисунки, дърворезба, изделия от мъниста, кошници. Те също така изработват и продават всеизвестния бумеранг. Но не всяко изкуство може да бъде продадено – то е изобразено на стените в пещерите.

    Известната австралийска природна забележителност скалата Айерс е такова място. Тя е свещена за аборигените, които я наричат Улуру. Намира се почти в центъра на континента. Скалата е обградена от серии от пещери, чиито стени са изрисувани. Когато туристите посещават Улуру и разглеждат рисунките, те не знаят как точно да ги интерпретират. А аборигените, откакто се помнят пазят това в тайна.

    Източник: HowStuffWorks

    Панаирът в Пушкар

    Панаирът в Пушкар е годишен петдневен панаир на камили и добитък, който се провежда в град Пушкар в Ражастан, Индия. Всяка година се продават над 25 000 камили. Панаирът привлича хиляди туристи, търговци на камили, местни жители и индуси, които идват да се окъпят в осветеното езеро Пушкар. Представяме ви снимките на фотографа Кевин Фрайър от мястото на събитието.

    Каньонът на антилопата

    Ако гледате по-дълго време тези скални формации, ще започнете да се отнасяте и ще забравите какво гледате – геологически феномен или необятна, абстрактна картина. Извивките сякаш ви обгръщат.  Тук лежи една от най-невероятните природни галерии на планетата.

    1acan

    Каньонът на антилопата се намира в земите на племето Навахо в югозападна Америка и e скрит сред пейзажа на Аризона.  Това място е истинско природно чудо и е толкова тихо и спокойно, че хората шепнат, без да знаят защо. Каньонът се е образувал от течащата през скалите вода в продължение на хиляди години.

    2acan

    Този вид каньони са доста дълбоки и не толкова широки. Извивките и контурите на Kаньона на Антилопата се спускат на 46 метра дълбочина и се разглеждат само от много малки групи хора.

    6acan

    Дъждовната вода, особено през дъждовния сезон, наводнява каньона и преминавайки през него отнася по малко пясък. Песъчинка по песъчинка, коридорите стават все по-дълбоки и по-гладки и образуват невероятни форми и извивки.

    4acan

    Геологическите скални формации са разделени на две различни зони. Племето Навахо наричат горната част Tse’ bighanilini, което в превод означава „мястото, където водата минава през скалите”. Долната част е Hasdestwazi  или „спираловидни скални арки” и е по-малко посещавана, тъй като предизвикателството е по-голямо и трябва да се изкачвате по стръмни метални стълби.

    5acan

    На долната снимка виждаме горната част на каньона. Характерното наслояване на пясъчника е лесно забележимо. Слоевете пясък са се наслоявали като утайка от водата.

    3acan

    Друга причина горната част на каньона да е по посещавана са падащите снопове слънчева светлина. Обикновено се виждат през летните месеци, защото слънцето е по-високо в небето и ъгълът на слънчевите лъчи е по-подходящ.  Феноменът не се наблюдава толкова често през зимата и през сезона цветовете в каньона са малко по-бледи, но в никакъв случай по-малко удивителни.

    8acan

    Понякога светлината отгоре създава особен ефект, като сцената където Бог говори от небето. За племето Навахо, каньонът винаги е бил почитано място.

    10acan

    В скалните формации могат да се разчетат форми на хора или животни, което прави мястото някак живо. Лицата им сякаш излизат от стената и безмълвно гледат към тези отдолу.

    Каньонът на антилопата е мечтата на всеки фотограф. Истинско предизвикателство са начинът по който пада светлината и отраженията по скалите.

    9acan

    Въпреки красотата му, каньонът крие и доста мрачна история. През 1997г. 11 туриста загиват при внезапно наводнение, което отнася и дървените стълби по които се излизало. Въпреки, че дъждовете падали на километри разстояние, водата си намерила път до каньона.

    Опасността от такива наводнения е причината туристите да разглеждат само придружени от специално обучен водач. За племето Навахо каньонът е източник на пари от туристите, понеже се намира на тяхна земя.

    7acan

    За да посетите това уникално творение на природата ще трябва да платите $6 за стандартно посещение и отделно такса от около $20 на племето Навахо, които управляват земите и достъпа до каньона. Организираните обиколки излизат по-скъпо.

    Източник: environmentalgraffiti.com

    Топ 10 най-значими случайни открития

    Захараин

    1inv

    Захаринът е открит благодарение на това, че Константин Фолбърг забравил да си измие ръцете след работа в офиса.

    Годината била 1879г. и Фолбърг се опитвал да измисли нови и интересни приложение на катрана. След продуктивен ден в офиса, той се прибрал вкъщи и се случило нещо странно. Храната му имала сладък вкус. Попитал жена си дали е слагала подправки, но не била. На нея храната и била с нормален вкус. Тогава Константин осъзнал, че сладкият вкус идва от ръцете му, които не бил измил.
    На следващия ден се върнал в лабораторията си и започнал да експериментира, докато не изолирал сладкия вкус.

    Умни частици

    2inv

    Повечето хора биха се разстроили, ако домашното им гръмне пред лицето и стане на малки парченца.

    Но не и студентката Джейми Линк. Докато работела по доктората си по химия в калифорнийския универститет в Сан Диего, един от силиконовите чипове, върху които работела, гръмнал. След това тя установила, че малките парченца все още функционирали като сензори.

    „Умните частици” спечелиха първа награда на състезанието за млади изобретатели през 2003г. Тези малки сензори могат да бъдат използвани и за да се следи чистотата на питейната или морската вода, за да се засичат химични или биологични замърсители във въздуха, и дори за да се открият и унищожат ракови клетки в човешкото тяло.

    Кока Кола

    3inv

    Има много истории за случайно открити храни: картофеният чипс е създаден когато готвачът Джордж Крум се ядосал на недоволен клиент, който постоянно връщал пържените картофи, защото били сурови. Близалките пък се появили, когато Франк Епърсън оставил напитка отвън за цяла нощ.

    Фармацефтът от Атланта, Джон Пембъртън пък се опитвал да направи лекарство против главоболие. Смесил различни съставки – не питайте какви, защото не знаем. Рецептата все още се пази в тайна. Осем години напитката се продавала по аптеките преди да стане достатъчно популярна за да се продава в бутилки.

    Тефлонът

    4inv

    Заради вредата, която нанасят на озоновия слой, хлорофлуоровъглеродите (CFC) са забранени. Пред 30-те години на 19-ти век обаче, те са били новост в областта на замразяването.

    Младият химик Рой Плънкет се опитвал да направи нов вид CFC. Имал теория, че ако успее да накара  съставка наречена TFE да реагира с хидрохлорна киселина, ще успее да получи желаното вещество. Преди да започне експеримента, Плънкет се сдобил с доста TFE гас, охладил го и го вкарал под налягане в бутилки за да го съхранява. Когато дошло времето да отвори бутилка за да смеси TFE газът с хидрохлорната киселина, нищо не излязло от нея. Газът го нямало. Ядосан, Плънкет разрязал бутилката и я разтръскал. От нея излезли малки, бели снежинки. За късмет на всички, които са правили омлет, той се заинтригувал от снежинките и ги проучил заедно с други учени.

    Вулканизирана гума

    5inv

    Чарлз Гудиър чакал години за да се случи щастливия инцидент. Той прекарал десетилетие в опити да открие начини да направи гумата по-лесна за обработка и да остане устойчива на температурни промени. Един ден разлял смес от гума, сяра и олово върху печката си. Горещината разтопила сместа, но не я изгорила. Гудиър забелязал, че след това сместа се втвърдила, но още можела да се използва.

    Днес вулканизираната гума се използва във всичко, от автомобилни гуми до обувки и хокейни шайби.

    Пластмасата

    6inv

    През 1907г. За изолация в електрониката бил използван шеллакът. Той се правел от бръмбари в югоизточна Азия и вносът му бил скъп. Химикът Лео Хендрик  Бакланд си помислил, че ще забогатее, ако успее да направи заместител на шеллака. Вместо това обаче, получил разтопим материал, който може да издържа на високи температури. Бакланд сметнал, че „бакелитът” му можел да се използва при фонографските записи, но скоро станало ясно, че продуктът имал стотици приложения.

    Радиоактивността

    7inv

    Две думи, които не бихте искали да чуете в едно изречение са „Опа!” и „радиоактивност”. Но в случая на физика Анри Бекерел, това е било инцидент, който е изкарал наяве радиоактивността.

    През 1896г Бекуерел се интересувал от две неща: естествената флуоресценция и рентгеновите лъчи. Провел множество експерименти за да разбере дали естествените флуоресцентни минерали произвеждат рентгенови лъчи след като бъдат оставени на слънчева светлина. Имало само един проблем – провеждал е експериментите през зимата и цяла седмица небето било закрито от облаци. Оставил оборудването си в шкаф и зачакал слънчев ден. Когато се заел отново с експериментите, Бекуерел видял, че парчето уран, който бил оставил в шкафа, се било отличило върху фотографска плака без да бъде излагано на слънчева светлина. Работейки с Мари и Пиер Кюри, той открил, че уранът е радиоактивен.

    Анилиновата боя

    8inv

    18 годишният химик Уилиам Пъркин искал да открие лек за маларията, но вместо това променил лицето на модния бизнес завинаги.

    През 1856 г. Пъркин се опитвал да получи изкуствен хинин. Вместо лекарство за малария, резултатите от експериментите му били гъста и тъмна мацаница. Вглеждайките се, Пъркин видял  красив цвят в цялата тази бъркотия. Оказало се, че той е произвел първата синтетична боя (багрило). Тя била много по-добра от естествената. Цветът бил по-светъл, по-наситен и не се измивал при пране.

    Един от хората, вдъхновени от работата на Пъркин бил немският бактериологист Пол Ърлич, който използвал багрилата на Пъркин за да постави началото на имунологията и химиотерапията.

    Пейсмейкърът

    9inv

    Тази животоспасяваща машинка се е появила, защото американският инженер Уилсън Грийтбач бръкнал в кутия и извадил грешното нещо.

    Грийтбач работел по устройство, което да възпроизвежда звуците на бързо биещо сърце. Посегнал в кутия за да извади резистор, който му бил нужен, но извадил 1 мегаом резистор, вместо 10 000 ома. Устройството пулсирало 1.8 милисекунди и спирало за 1 секунда. Идеалният сърдечен ритъм.

    Пеницилин

    10inv

    Като един от най-известните инциденти на 20-ти век, пеницилинът се нарежда на първо място в нашият списък.

    Един ден през 1928г. Александър Флеминг не си почистил работното място преди да тръгне на почивка. Когато се върнал, Флеминг забелязал, че имало странна плесен по пробите му. Още по-странно било, че тази бактерия не изглеждала да вирее близо до тези проби.

    Пеницилинът се превърнал в първият и все още най-широко проложим антибиотик.

    Жива архитектура

    Растенията са невероятни – те предоставят храна, въздух, лекарства и материали за сгради, мебели и изкуство. Съществува древно изкуство, при което живи растения могат да образуват формата на мостове, маси, стълби, столове, скулптури, дори сгради. То е познато като ботаническа архитектура и в основата му е конструирането с живи растения.

    Може би най-старите примери за древното изкуство са живите мостове в Черапунджи, Индия.

    Живите мостове в Индия

    В горите на североизточна Индия, едно от най-влажните места на Земята, мостовете не се строят – те се отглеждат.

    1brdgs

    Местното население използва срязани на половина палмови стъбла за да насочват корените на каучуковото дърво. Когато достигнат другия бряг на реката, корените се пускат в почвата. След известно време корените стават достатъчно здрави и се получава мост.

    1,2brdgs

    Някои от живите мостове са дълги повече от 30 метра, за създаването им са нужни 10-15 години и са изключително здрави. Някои могат да издържат тежестта на повече от 50 човека наведнъж.

    1,3brdgs

    Една от най-уникалните структури в Черапунджи е Живият мост на две нива. Той се състои от два моста, намиращи се един над друг.

    1,4brdgs

    Понеже мостовете са живи и продължават да растат, те стават още по-здрави с времето. Някои от древните мостове, които местните хора използват всеки ден, са на повече от 500 години.

    Пълзящите мостове в долината Ия

    Ия е една от трите „скрити” долини на Япония. За да преминават през река Ия, разбойници, войници и бунтовници са създали много специален мост от лоза.

    2brdgs

    Първо, две лози от Глициния – една от най-здравите лози – се оставят да пораснат на голяма дължина от едната страна на реката.  Щом достигнат достатъчна дължина, двете лози се оплитат към дървен под и се получава гъвкав, издръжлив и жив мост.

    2,1brdgs

    Мостовете нямат страни и се говори, че първите лозови мостове са били толкова нестабилни, че тези, които са минавали по тях за първи път често замръзвали на едно място и не можели да продължат.

    2,2brdgs

    В долината Ия са останали три такива моста. Въпреки, че някои от тях са подсилени с тел и парапети, все още е доста трудно преминаването по тях. Мостовете са дълги по над 40 метра, разстоянието между дъските е около 15-20 сантиметра и са на височина повече от 5 етажа. Определено не са за хора, които ги е страх от високо.

    2,3brdgs

    Според някои хора такива мостове са правени още през 12-ти век, което ги прави най-старата позната жива архитектура.

    Живите острови Урос

    Народа Урос използва тръстиката за всичко. Правят си къщите от тръстика, лодките са им от тръстика, използват я  като лекарство и дори си правят чай от нея.

    3brdgs

    Най-невероятното обаче е, че Урос правят цели острови и то отново от тръстика. Тайната в успеха на тези острови е, че те всъщност са живи. Плътната структура от тръстика държи целия остров заедно и над водата.

    3,1brdgs

    Дебелата два метра постеля от тръстика с времето се разпада в най-долната си част и жителите добавят още растения на повърхността й. Чувството е сякаш сте върху водно легло, но хората са свикнали, а на островите живеят и котки, кокошки и други животни.

    3,2brdgs

    Народа Урос живеят на плаващите острови от 16-ти век, когато са били принудени да се заселят в езерото Титикака след разширяването на територията на Инките. Повечето от островите са закотвени за дъното на езерото, но могат да бъдат преместени, ако се наложи. Предимството да живееш на такъв остров е, че когато врагът приближи можеш просто да отплаваш в другата посока.

    3,3brdgs

    Дори има малки островчета, които събират боклука по езерото.

    3,4brdgs

    Днес в сянката на Андите, на най-високото годно за плаване езеро, стотици Уроси живеят на тези плаващи острови и изкарват прехраната си като ловят риба и продават сувенири от тръстика на туристите.

    Изкуството на привързване на растение в определена форма

    Това е още една често срещана форма на жива архитектура. Тя е била популярна практика през средновековието и вероятно датира още от древен Египет. Това изкуство се използва за създаването на декоративни дървета, за увеличаване на реколтата при овошките или за построяване на здрава стена или ограда от живи дървета.

    4brdgs

    4,1brdgs

    Разбира се живата архитектура не е само оформяне на дървета. Понякога може и да строим в тях.

    Църковният дъб

    Като излязъл от приказка, кухото стъбло на този дъб приютява две малки църкви, до които се стига по спираловидна стълба около дървото.

    5brdgs

    През 60-те години на 17-ти век, 470 годишен дъб във Франция е ударен от мълния. Дървото оцелява и привлича вниманието на игумен Детройт и отче Керкю. През 1669г. те започнали да строят параклис на Дева Мария в самото дърво. По-късно са направени стълба и още един параклис на втория етаж.

    5,1brdgs

     Навлизаме в модерния период на ботаническата архитектура. Тя започва в Уисконсин с банкера Джон Кръбсак

    Живият стол

    Един ден през 1903г. приятел на Кръбсак се възхитил на столът от буково дърво, който бил направил. Кръбсак явно не знаел какво са комплиментите и обявил „По дяволите, един ден ще направя стол, който ще е по-добър и по-здрав от всеки друг.” Петнадесет години по-късно той го постига със стол, при който всяка свръзка е здрава по природа.

    6brdgs

    Въпреки че имало много предложения, Кръбсак отказал да продаде стола и го оставил на племенника си като експонат в мебелния му магазин. Столът е видян за последно в мебелен магазин, собственост на наследници на Кръбсак. Магазинът наскоро затвори врати, съдбата на стола е неизвестна.

    Цирковите дървета на Аксел Ерландсън

    Аксел не възнамерявал да създава цял нов жанр в скулптурата или да стане основоположник на ново движение в изкуството. Той просто искал да забавлява семейството си.

    7brdgs

    Ерландсън бил фермер в Калифорния и разбрал, че дърветата имат интересната способност да се срастват едно за друго. Така през 1925г. Ерландън започнал да реди дървета, които трябвало да сраснат заедно и да се получи артистичен ефект. Първото му творение е „Четирикракия гигант” – четири дървета, които сраснали посредата.

    7,1brdgs

    През 1945г. двадесет години след като Ерландсън открил хобито си, дъщеря му предложила да направят нещо като „Цирк на дърветата”, където да покажат необичайните му творения. Ерландсън създал над 70 уникални дървесни скулптори за Цирка на дърветата.

    Циркът не постига кой знае какъв финансов успех и през 1963г. Ерландсън го продава заедно с дърветата и умира малко след това. Не след дълго всички 70 скулптори биват забравени и до 1977г. от тях били останали само 40. Било планирано останалите да бъдат изсечени и на тяхно място да се построи МОЛ.

    За щастие били спасени от Майкъл Бонфанте, собственик на Ноб Хил Фуудс. Той бил познавач на градинарското изкуство и през 1985г. открива парк, където преместил дърветата и днес мястото е познато като Градините Гилрой.

    7,2brdgs

    Днес 25 от творенията на Акселс Ерландсън са изложени в Градините Гилрой, а Четирикракия гигант е още жив след 80 години от раждането на идеята.

    Замъкът Оеруърлд

    Много от чудните творения до сега бяха дело на някой отдаден човек, но за създаването на  Замъка Оеруърлд са били нужни 300 доброволци. Архитектът Марсел Калберер представя нов начин как техниките при живата архитектура могат да се използват за създаването на модерни дизайни.

    8brdgs

    8,1brdgs

    8,2brdgs

    Построеният през 1998г,  Оеруърлд в Оерщед, Германия може би е първият модерен „върбов замък”, но техниките използвани от Калберер са древни.

    Горската спирала

    9,1brdgs9brdgs

    Хюндервазер не обичал много правите линии. Всъщност при неговата известна сграда, Горската спирала, те изцяло липсват и арките и линиите са оставени на природата. Сградата се намира в Дармщад, Германия и името й изцяло отговаря на вида. В нея има колкото жители, толкова и дървета.

    Модерни органични форми

     Днес много скулптори на дървета и ботанически архитекти работят за да създават нови органични форми. Сред тях е и Ричард Риймс, които въвежда термините арбоскулптура и арботектура (написал е и книга по въпроса).

    10brdgs

    10,1brdgs

    Ричард отглежда и оформя дървета чрез древни техники на присадки, огъване и окастряне. Той смята, че неговите арбоскулпури някой ден ще заместват нещата за създаването на които се убиват дървета.

    Източник: darkroastedblend.com

    7 невероятни природни феномена

    Вечната буря във Венецуела

    1ph

    Мистериозната Relámpago del Catatumbo (Светкавиците в Катакумбо) е уникален природен феномен. В устието на река Катакумбо при езерото Маракайбо, Светкавична буря формира волтова дъга висока над пет километра през 140-160 нощи в годината по 10 часа на нощ и над 280 светкавици на час. Почти постоянната буря се образува над блатистата местност където река Катакомбо се влива в езерото Маракайбо и се счита за най-големият източник на озон на планетата.

    На мястото се наблюдават около 1 176 000 светкавици на година с интензитет над 400 000 ампера, които се виждат на повече от 400 км. Това е причината феноменът да е известен и като Фарът на Маракайбо, понеже корабите го забелязват от далеч и се ориентират по него. Бурите се причиняват от сблъсъка между облаците заради силния вятър, идващ от Андите. Метанът от разлагащата се органична материя в блатото е по-лек от въздуха и се издига в облаците, като така подхранва бурите. Местните природозащитници се надяват от UNESCO да обявят района като защитен, защото феноменът е единственият по рода си на планетата и възстановява озоновия слой на Земята.

    Рибният дъжд в Хондурас

    2ph

    Рибният дъжд е част от хондураския фолклор. Случва се между Май и Юли.  Свидетели на феномена твърдят, че започва с тъмен облак в небето, последван от мълнии, силни ветрове и дъжд за няколко часа. Щом спре да вали, на земята се виждат стотици живи риби. Хората ги вземат в къщи и си ги готвят. От 1998г. се прави фестивал „Festival de la Lluvia de Peces” (Фестивал на рибния дъжд) всяка години в град Йоро, Хондурас.

    Катерещите се кози в Мароко

    3ph

    Кози върху дърво можете да видите само в Мароко. Животните се катерят, защото обичат плодовете на аргановото дърво, което е подобно на маслина. Фермерите следват козите от дърво на дърво. Не защото не са виждали кози на дърво, а защото плодовете имат ядка, която животните не могат да смелят и я изплюват или отделят, а фермерите събират. Ядката съдържа 1-3 семена, от които може да се прави арганово масло, което се използва в готварството и козметиката. Маслото се извлича от местното население от стотици години, но също като повечето природни и полезни неща в наши дни, аргановото дърво бавно изчезва, защото бива изсичано за дървесина или козите ги изяждат.

    Група хора и организации се обединяват в усилията си да спасят дървото. Основните места, където расте дървото са обявени за защитени. Решили, че ако направят маслото по-известно с чудесния му вкус и подмладяващите съставки, хората ще започнат да го купуват повече. Хората обаче не били въодушевени да се мажат с олио, което е продукт от екскрементите на козите. Това принудило компанията да забрани паша на козите по дърветата в определени части от годината, за  да може плодовете да падат сами и след това да се правят на масло.

    Червеният дъжд в Керала

    4ph

    От 25 Юли до 23 Септември 2001г.  червен дъжд се изсипва над индийския щат Керала. Червените порои оцветили дрехите на хората в червено, сякаш с кръв. Съобщено е и за жълт, зелен и черен дъжд.

    Първоначално се смятало, че дъждовете са се оцветили при изгарянето на метеорит в атмосферата, но правителството на Индия открива, че причината е в спорите от местни водорасли. В началото на 2006г. цветните дъждове привличат световно внимание след твърдението на Годфри Луиз и Сантош Кумар от университета Махатма Ганади, че цветните частици са клетки с извънземен произход.

    Най-дългата вълна на Земята

    5.1ph

    Два пъти годишно, между Февруари и Март, водите на Атлантическия океан връхлитат река Амазонка в Бразилия, което образува най-дългата вълна на Земята. Феноменът е известен с името Поророка и се образува когато вълните на Атлантическия океан се разбиват в устието на реката. Това образува вълни с височина над 3.5 метра, които могат да се задържат за повече от половин час.

    Името Поророка идва от местен туземски език и се превежда като „голям унищожителен звук”. Вълната се чува 30 минути преди да връхлети и е толкова мощна, че унищожава всичко, включително дървета, местни къщи и животни.

    5ph

    Вълната става популярна сред сърфистите. От 1999г, се провежда годишно състезание по сърфинг.  Сърфирането по Поророка е изключително опасно, защото във водата плават много отломки (често и цели дървета). Рекорда по най-дълго сърфиране по вълната се държи от Пикурата Салазар, бразилски сърфист, който през 2003г. успява да се задържи на вълната цели 37 минути и изминава 12.5 километра разстояние.

     

    Черното слънце в Дания

    6ph

    През пролетта в Дания приблизително половин час преди залез, повече от 1 милион скорци се събират от всички краища на света за да образуват невероятни формации. Феноменът се нарича черно слънце и може да се види в ранна пролет над блатистите местности в западна Дания, от Март до средата на Април. Скорците мигрират от юг и през деня събират храна над блатата, а през нощта спят в тръстиката.

     

    Огнената дъга в Айдахо

    7ph

    Феноменът се появява, когато слънцето е високо в небето (на повече от 58° над хоризонта) и светлината преминава през прозрачните перести облаци, съставени от шестоъгълни ледени кристали. Слънчевата светлина преминава през вертикалната страна на кристалите, пречупва се (като през призма) и се разделя на различни видими цветове. Когато кристалите са под оптимален ъгъл (паралелно на земята), резултатът е удивителен спектър цветове, напомнящи на дъга.  Това е най-редкият атмосферен феномен на Земята.

    Източник: oddee.com