Ако гледате по-дълго време тези скални формации, ще започнете да се отнасяте и ще забравите какво гледате – геологически феномен или необятна, абстрактна картина. Извивките сякаш ви обгръщат.  Тук лежи една от най-невероятните природни галерии на планетата.

Каньонът на антилопата се намира в земите на племето Навахо в югозападна Америка и e скрит сред пейзажа на Аризона.  Това място е истинско природно чудо и е толкова тихо и спокойно, че хората шепнат, без да знаят защо. Каньонът се е образувал от течащата през скалите вода в продължение на хиляди години.

Този вид каньони са доста дълбоки и не толкова широки. Извивките и контурите на Kаньона на Антилопата се спускат на 46 метра дълбочина и се разглеждат само от много малки групи хора.

Дъждовната вода, особено през дъждовния сезон, наводнява каньона и преминавайки през него отнася по малко пясък. Песъчинка по песъчинка, коридорите стават все по-дълбоки и по-гладки и образуват невероятни форми и извивки.

Геологическите скални формации са разделени на две различни зони. Племето Навахо наричат горната част Tse’ bighanilini, което в превод означава „мястото, където водата минава през скалите”. Долната част е Hasdestwazi  или „спираловидни скални арки” и е по-малко посещавана, тъй като предизвикателството е по-голямо и трябва да се изкачвате по стръмни метални стълби.

На долната снимка виждаме горната част на каньона. Характерното наслояване на пясъчника е лесно забележимо. Слоевете пясък са се наслоявали като утайка от водата.

Друга причина горната част на каньона да е по посещавана са падащите снопове слънчева светлина. Обикновено се виждат през летните месеци, защото слънцето е по-високо в небето и ъгълът на слънчевите лъчи е по-подходящ.  Феноменът не се наблюдава толкова често през зимата и през сезона цветовете в каньона са малко по-бледи, но в никакъв случай по-малко удивителни.

Понякога светлината отгоре създава особен ефект, като сцената където Бог говори от небето. За племето Навахо, каньонът винаги е бил почитано място.

В скалните формации могат да се разчетат форми на хора или животни, което прави мястото някак живо. Лицата им сякаш излизат от стената и безмълвно гледат към тези отдолу.

Каньонът на антилопата е мечтата на всеки фотограф. Истинско предизвикателство са начинът по който пада светлината и отраженията по скалите.

Въпреки красотата му, каньонът крие и доста мрачна история. През 1997г. 11 туриста загиват при внезапно наводнение, което отнася и дървените стълби по които се излизало. Въпреки, че дъждовете падали на километри разстояние, водата си намерила път до каньона.

Опасността от такива наводнения е причината туристите да разглеждат само придружени от специално обучен водач. За племето Навахо каньонът е източник на пари от туристите, понеже се намира на тяхна земя.

За да посетите това уникално творение на природата ще трябва да платите $6 за стандартно посещение и отделно такса от около $20 на племето Навахо, които управляват земите и достъпа до каньона. Организираните обиколки излизат по-скъпо.

Източник: environmentalgraffiti.com

Растенията са невероятни – те предоставят храна, въздух, лекарства и материали за сгради, мебели и изкуство. Съществува древно изкуство, при което живи растения могат да образуват формата на мостове, маси, стълби, столове, скулптури, дори сгради. То е познато като ботаническа архитектура и в основата му е конструирането с живи растения.

Може би най-старите примери за древното изкуство са живите мостове в Черапунджи, Индия.

Живите мостове в Индия

В горите на североизточна Индия, едно от най-влажните места на Земята, мостовете не се строят – те се отглеждат.

Местното население използва срязани на половина палмови стъбла за да насочват корените на каучуковото дърво. Когато достигнат другия бряг на реката, корените се пускат в почвата. След известно време корените стават достатъчно здрави и се получава мост.

Някои от живите мостове са дълги повече от 30 метра, за създаването им са нужни 10-15 години и са изключително здрави. Някои могат да издържат тежестта на повече от 50 човека наведнъж.

Една от най-уникалните структури в Черапунджи е Живият мост на две нива. Той се състои от два моста, намиращи се един над друг.

Понеже мостовете са живи и продължават да растат, те стават още по-здрави с времето. Някои от древните мостове, които местните хора използват всеки ден, са на повече от 500 години.

Пълзящите мостове в долината Ия

Ия е една от трите „скрити” долини на Япония. За да преминават през река Ия, разбойници, войници и бунтовници са създали много специален мост от лоза.

Първо, две лози от Глициния – една от най-здравите лози – се оставят да пораснат на голяма дължина от едната страна на реката.  Щом достигнат достатъчна дължина, двете лози се оплитат към дървен под и се получава гъвкав, издръжлив и жив мост.

Мостовете нямат страни и се говори, че първите лозови мостове са били толкова нестабилни, че тези, които са минавали по тях за първи път често замръзвали на едно място и не можели да продължат.

В долината Ия са останали три такива моста. Въпреки, че някои от тях са подсилени с тел и парапети, все още е доста трудно преминаването по тях. Мостовете са дълги по над 40 метра, разстоянието между дъските е около 15-20 сантиметра и са на височина повече от 5 етажа. Определено не са за хора, които ги е страх от високо.

Според някои хора такива мостове са правени още през 12-ти век, което ги прави най-старата позната жива архитектура.

Живите острови Урос

Народа Урос използва тръстиката за всичко. Правят си къщите от тръстика, лодките са им от тръстика, използват я  като лекарство и дори си правят чай от нея.

Най-невероятното обаче е, че Урос правят цели острови и то отново от тръстика. Тайната в успеха на тези острови е, че те всъщност са живи. Плътната структура от тръстика държи целия остров заедно и над водата.

Дебелата два метра постеля от тръстика с времето се разпада в най-долната си част и жителите добавят още растения на повърхността й. Чувството е сякаш сте върху водно легло, но хората са свикнали, а на островите живеят и котки, кокошки и други животни.

Народа Урос живеят на плаващите острови от 16-ти век, когато са били принудени да се заселят в езерото Титикака след разширяването на територията на Инките. Повечето от островите са закотвени за дъното на езерото, но могат да бъдат преместени, ако се наложи. Предимството да живееш на такъв остров е, че когато врагът приближи можеш просто да отплаваш в другата посока.

Дори има малки островчета, които събират боклука по езерото.

Днес в сянката на Андите, на най-високото годно за плаване езеро, стотици Уроси живеят на тези плаващи острови и изкарват прехраната си като ловят риба и продават сувенири от тръстика на туристите.

Изкуството на привързване на растение в определена форма

Това е още една често срещана форма на жива архитектура. Тя е била популярна практика през средновековието и вероятно датира още от древен Египет. Това изкуство се използва за създаването на декоративни дървета, за увеличаване на реколтата при овошките или за построяване на здрава стена или ограда от живи дървета.

Разбира се живата архитектура не е само оформяне на дървета. Понякога може и да строим в тях.

Църковният дъб

Като излязъл от приказка, кухото стъбло на този дъб приютява две малки църкви, до които се стига по спираловидна стълба около дървото.

През 60-те години на 17-ти век, 470 годишен дъб във Франция е ударен от мълния. Дървото оцелява и привлича вниманието на игумен Детройт и отче Керкю. През 1669г. те започнали да строят параклис на Дева Мария в самото дърво. По-късно са направени стълба и още един параклис на втория етаж.

 Навлизаме в модерния период на ботаническата архитектура. Тя започва в Уисконсин с банкера Джон Кръбсак

Живият стол

Един ден през 1903г. приятел на Кръбсак се възхитил на столът от буково дърво, който бил направил. Кръбсак явно не знаел какво са комплиментите и обявил „По дяволите, един ден ще направя стол, който ще е по-добър и по-здрав от всеки друг.” Петнадесет години по-късно той го постига със стол, при който всяка свръзка е здрава по природа.

Въпреки че имало много предложения, Кръбсак отказал да продаде стола и го оставил на племенника си като експонат в мебелния му магазин. Столът е видян за последно в мебелен магазин, собственост на наследници на Кръбсак. Магазинът наскоро затвори врати, съдбата на стола е неизвестна.

Цирковите дървета на Аксел Ерландсън

Аксел не възнамерявал да създава цял нов жанр в скулптурата или да стане основоположник на ново движение в изкуството. Той просто искал да забавлява семейството си.

Ерландсън бил фермер в Калифорния и разбрал, че дърветата имат интересната способност да се срастват едно за друго. Така през 1925г. Ерландън започнал да реди дървета, които трябвало да сраснат заедно и да се получи артистичен ефект. Първото му творение е „Четирикракия гигант” – четири дървета, които сраснали посредата.

През 1945г. двадесет години след като Ерландсън открил хобито си, дъщеря му предложила да направят нещо като „Цирк на дърветата”, където да покажат необичайните му творения. Ерландсън създал над 70 уникални дървесни скулптори за Цирка на дърветата.

Циркът не постига кой знае какъв финансов успех и през 1963г. Ерландсън го продава заедно с дърветата и умира малко след това. Не след дълго всички 70 скулптори биват забравени и до 1977г. от тях били останали само 40. Било планирано останалите да бъдат изсечени и на тяхно място да се построи МОЛ.

За щастие били спасени от Майкъл Бонфанте, собственик на Ноб Хил Фуудс. Той бил познавач на градинарското изкуство и през 1985г. открива парк, където преместил дърветата и днес мястото е познато като Градините Гилрой.

Днес 25 от творенията на Акселс Ерландсън са изложени в Градините Гилрой, а Четирикракия гигант е още жив след 80 години от раждането на идеята.

Замъкът Оеруърлд

Много от чудните творения до сега бяха дело на някой отдаден човек, но за създаването на  Замъка Оеруърлд са били нужни 300 доброволци. Архитектът Марсел Калберер представя нов начин как техниките при живата архитектура могат да се използват за създаването на модерни дизайни.

Построеният през 1998г,  Оеруърлд в Оерщед, Германия може би е първият модерен „върбов замък”, но техниките използвани от Калберер са древни.

Горската спирала

Хюндервазер не обичал много правите линии. Всъщност при неговата известна сграда, Горската спирала, те изцяло липсват и арките и линиите са оставени на природата. Сградата се намира в Дармщад, Германия и името й изцяло отговаря на вида. В нея има колкото жители, толкова и дървета.

Модерни органични форми

 Днес много скулптори на дървета и ботанически архитекти работят за да създават нови органични форми. Сред тях е и Ричард Риймс, които въвежда термините арбоскулптура и арботектура (написал е и книга по въпроса).

Ричард отглежда и оформя дървета чрез древни техники на присадки, огъване и окастряне. Той смята, че неговите арбоскулпури някой ден ще заместват нещата за създаването на които се убиват дървета.

Източник: darkroastedblend.com

Мината в Калгорли

Ирландецът Пади Ханън открива злато през 1893г. и сега тази огромна дупка в западна Австралия е най-голямата златна мина с дължина 3.5км, широчина 1.5км и дълбочина 360м. Огромна е… и расте. Ще продължава да расте поне до 2017г., когато се очаква да се изчерпа находището.

Замърсяването на въздуха, използването на вода, шумът, вибрациите и отпадъчните материали са проблем за местните жители. Въпреки това мината дава по 30 тона злато на година и осигурява работа на 550 човека.

Голямата дупка в Южна Африка

Говори се, че Голямата дупка в Кимбърли, Южна Африка е най-голямата дупка, изкопана на ръка. За 43 години, до 1914г., 50 000 работника са изкопали 22,5 милиона тона земна маса само с кирки и лопати и са открили над 3 тона диаманти.

Голямата дупка е 463м в диаметър и е дълбока 240м – въпреки че сега 65м. от нея са запълнени с вода.

Диамантената мина Диявик

Мината се намира в Северния робски регион в Канада. Това е открита мина, уникална по рода си. Изкопана в на остров с площ 20кв.км. на 220 км от Полярния кръг. Гледката на това мразовито място е удивителна, когато обкръжаващите го води замръзнат.

До мястото се стига по опасен леден път, но има и летище, достатъчно голямо за да побере Боинг 747. Мината е с живот от 16 до 22 години и всяка година дава 8 милиона карата диаманти (1600кг.)

Диамантената мина Екати в Канада

Още един гигантски кратер в сивото лице на Канада. Тази мина е открита през 1998г. и е първата комерсиална диамантена мина в Северна Америка. Всъщност тя се намира много близо до мината Диявик, но е с 20км. по-близо до Полярния кръг. От мината до сега са излезли над 40 милиона карата диаманти (8000кг.).

Мината Грасберг в Индонезия

Това е най-голямата златна мина в света и третата по-големина медна. Открита е през 1973г. и дава работа на 19 500 човека, но по-голямата част от нея е собственост на САЩ. Построена е с разрешението на индонезийското правителство, но е нападната през 1977г. от бунтовническото движение Свободна Папуа.

През 2006г. от мината са добити 610800 тона мед и 58 тона злато.

Чукикамата в Чили

Това е колосът на мините и е изкарала рекордните 29 милиона мед. Въпреки, че е използвана в продължение на 100 години, тя остава сред най-големите медни находища с дължина 4.3км, широчина 3км. и дълбочина над 850м.

Ескондида в Чили

Това са две мини-близнаци, които стават номер 1 по добив на мед на година, когато през 2007г. от нея са добити 1,48 милиона тона мед на стойност 10,12 милиарда долара.

Диамантената мина Удачния в Русия

Мината се врязва на 600 метра в земята и се намира в рядко населената руска република Сака, точно до Полярния кръг.  Находището е открито през 1955г. и се контролира от Алроза, най-голямата диамантена компания в Русия, която обяви плановете си да се откаже от откритите мини и да премине към подземни през 2010г.

Диамантената мина Мирни в Русия

Това е най-голямата открита диамантена мина в света с диаметър 1200м. и дълбочина 525м. Дупката е толкова голяма, че завихрянето на ветровете в нея засмукват и разбиват хеликоптери. Районът сега е нелетателна зона.

Мината е открита през 1955г. и работниците трябвало да издържат на изключително ниски температури, при които земята замръзва, а гумите на автомобилите се разтрошавали. Мината спира дейността си през 2001г. с най-висок пик на продукция от 10 милиона карата (2 тона) диаманти на година.

Мината Бингам каньон в САЩ

Това е най-голямата, изкопана от човек дупка в света. Тя е широка над 4км. и се спуска на зашеметяващата дълбочина от 1,2км. От 1863г. до сега от нея са извлечени над 17 милиона тона мед и 715 тона злато. 1400 работника изкопават по 50 000 тона материал всеки ден.

Източник: environmentalgraffiti.com

Зеленото езеро се намира в северната част на Австрия и е невероятно красиво заради тъмно синьо-зеленият си цвят и обкръжаващите го алпийски върхове. Езерото пресъхва през есента и се пълни с вода от топящите се снегове. Водата е изключително  чиста и цветът й е резултат от отразяването на светлината.

Жълтите пясъчни дюни са сякаш безкрайни, а жаркото слънце безмилостно ви изтощава. Уморени и жадни сте – извървели сте километри в търсене на вода.  Въпреки това сте предпазливи: нищо не е така както изглежда. „Вода! Вода” започвате да крещите. Не… дори въображението ви си прави шеги с вас. Ами ако в далечината, зад вълнистите пясъчни дюни, лежат пълни с вода лагуни и водопади обградени от палмови дървета?

Представяме ви някои от най-невероятните пустинни оазиса преди да бъдат погълнати от пустинния пясък и да се превърнат в миражи.

Езерата Убари

Те са част от оазиса Ерг Аубари в пустинята Сахара. Намират се близо до Фезан и на 30 км от Либия. Тези соленоводни езера са централна търговска точка за много местни, които се разполагат по бреговете на езерото и продават сувенири.

Ум Ал-ма (Майка на водата) е едно от най-големите езера в оазиса, но за жалост водата в района е много малко и езерата пресъхват. Това е направило водата толкова солена, че нивото на сол е близо до това в Мъртво море.

Хуакачина

Това е малък град оазис в региона Ика в югозападен Перу. Този оазис, известен още като „Оазис на Америка” е често посещавано място от местните семейства и туристите. Легендата разказва, че лагуната се образувала когато любопитен  млад ловец прекъснал банята на красива принцеса. Тя избягала и оставила след себе си водата, която се превърнала в лагуна.

Турпан

Или още известен като Тулуфан е град оазис в Ксинянг Югур в Китай. Намира се само на 8 км от разрушения град Жиаохе, граничен гарнизонен град, унищожен от Чингис Хан по време на династията Хан.

Маранхенсес

Това невероятно пустинно езеро се намира в националния парк Маранхенсес в Бразилия. То представлява част от множество сладководни лагуни, които се пълнят с дъждовна вода през първите 6 месеца от годината и бавно се изпаряват до края на годината.

Езерото Кресчент

То се намира в китайската пустиня Гоби и е на границата на древен град, покрай който някога са минавали търговци, пътуващи по копринения път на запад. Днес езерото изсъхва малко по-малко и през последните 30 години нивото на водата в него е намаляло с 7.6 метра. Отчасти това се дължи на отклоняването на водата от местните фермери и удвоената популация на населението, което е причина за бавното унищожаване на езерото, което е съществувало хиляди години.

Чебика

Красивият оазис се намира в Тунис и вероятно повечето хора знаят за него без да го осъзнават. Тук е заснет епизод 4 на култовата филмова поредица Междузвездни войни. Всъщност оазисът дори е кръстен на един от героите във филма – Чубака.

Нахал Давид

Това е оазис близо до Витлеем и определено гледката е далеч от това, което си представяме за тази част на света.

Тинерхир

Този оазис е селото Тинерхир, разположено в подножието на планините Атлас в Мароко.

М’заб

Гардая е основният град в оазиса, който се намира в северен Алжир. Градът е основан през 11-ти век и е построен около пещера, която е била обитавана от светицата Дая и все още е свещено място за жените в града. Оазисът предлага чудесни примери за оригинална средновековна арабска архитектура и е под закрилата на UNESCO.

Куатиф

Този замък е част от оазиса, който се намира на западния бряг на Персийския залив в Суадитска Арабия. Градът датира от 3500г. пр. Хр. и много години е бил основният град и пристанище на западния бряг, което означава, че е бил предпочитано място за инвазии и нападения през вековете. Това води до един микс от архитектура и мястото днес може да се похвали с някои от най-добрите археологически находки в царството.

Оман

Този оазис е скрит в пустинята Оман, където множество зелени оазиси красят пейзажа. Няколко оазиса в малкото султанство са места, където се провеждат ботанически изследвания за да се разбере защо древния оазис запада така бързо.

Накъъл Форт

Това е пищен и зелен оазис в Оман. Тези внушителни крепости са стратегически разположени из почти цялата пустиня за да предпазват населението от инвазия.

 Източник: environmentalgraffiti.com