Кралят на Франция Анри II бил плодовит баща – съпругата му Екатерина Медичи родила 10 деца. Това потомство обаче не се отличавало с добро здраве . Три от децата починали в ранна възраст, а от останалите Маргарита, родена през 1553 г., изглеждала най-добре.
Когато тя била на шест години, Анри ІІ починал след злополука на рицарски турнир (именно с този случай изгрява звездата на Нострадамус, за когото се смята, че предсказал с точност до детайли смъртта му) и на трона един след друг започнали да се изкачват тримата й по-големи братя.
Основният проблем на Франция по това време била продължителната вражда между католици и протестанти, които в страната се наричали „хугеноти“. Екатерина Медичи, благочестива католичка, мечтаела най-сетне да премахне протестантската зараза, но хугенотите били много, а пък и се ползвали с авторитетни „чадъри“ във висшите ешелони на властта.
Докато майката и по-големите й братя се занимавали с държавните дела, Маргарита растяла на воля като диво цвете в полето. Под ръководството на придворните учители тя овладявала необходимите знания, но извън класната стая се държала като палаво и непослушно момиче. Много рано съблазнителната външност на принцесата започнала да привлича вниманието на мъжете, и момичето бързо се научило да използва това обстоятелство – като не обръщала внимание на благоприличието и нормите на християнския морал. В своите спомени, написани в края на живота си, Маргарита прозрачно намеква, че имала сексуални връзки и с тримата си братя; при това съблазнила дори Анри, който проявявал по-голямо влечение към мъжете.
На 17-годишна възраст Маргарита започнала бурен роман с видния деец на католическата партия херцог Анри дьо Гиз, който бил 3 години по-възрастен от нея. Целият Париж клюкарствал за връзката им, а чуждестранните дипломати пишели подробни доклади до своите крале за тези отношения.
Обаче тази сексуална разкрепостеност на дъщеря й обърквала всички политически планове на Екатерина Медичи. Тя искала да омъжи Маргарита за наследника на испанския престол, но в Мадрид сметнали, че такова влюбчиво момиче е неподходяща партия за бъдещия монарх на най-католическата държава. Испанският крал Филип II предпочел да вземе за снаха по-голямата сестра на Маргарита – Елизабет, но когато тя пристигнала в Мадрид, се загледал и сам се оженил за нея. Екатерина се опитала да уреди Маргарита в Португалия, но и това сватосване нямало успех. Наложило се да предложи принцесата за съпруга на Анри Бурбон, наследник на малкото кралство Навара, разположено между Франция и Испания.
Екатерина не харесвала този кандидат: Навара била незначителна държава, младоженецът бил втори братовчед на булката, и най-важното – хугенот. Но какво да се прави, с изключение на Беарнеца (така наричали Анри по мястото на неговото раждане – областта Беарн) никой не се съгласявал да се ожени за красивата й развратна дъщеря. Анри обаче пет пари не давал за поведението на булката. Самият той е бил известен в цяла Европа с любовните си похождения и не смятал да променя навиците си след сватбата.
Докато се водели преговори за женитбата, Анри след смъртта на майка си станал крал на Навара. През август 1572 г. той пристигнал в Париж, където се събрали стотици видни хугеноти по случай сватбата. Тя се състояла на 18 август 1572 г. в катедралата Нотр Дам. Еретичният младоженец не бил допуснат в католическия храм. Стоейки на стъпалата, той наблюдавал церемонията през отворените врати.
Още първата си брачна нощ младоженците се договорили, че няма да живеят като съпрузи и не ще си пречат да водят живота, с който са свикнали. В спомените си Маргарита пише, че съпругът й бил „физически неприятен”, но отношенията между тях били топли и приятелски.
Сватбените тържества по план трябвало да продължат една седмица – но били прекъснати по най-страшния възможен начин. Католическата лига, обединяваща най-войнствените привърженици на Римската църква, замислила с един бърз удар да реши проблема с религиозната конфронтация във Франция. За целта трябвало да бъдат изклани всички хугеноти, събрали се в Париж за кралската сватба.
В нощта на 24 август, когато се отбелязва празникът на Свети Вартоломей, камбаната на църквата Сен Жермен-л`Оксероа зазвъняла тревожно. Това бил сигнал – католиците започнали да убиват протестантите. Клането било одобрено от Екатерина Медичи и нейния син, краля на Франция Шарл IX. Убийства се извършвали дори в Лувъра – кралския дворец. Младоженецът Анри успял да оцелее само благодарение на ходатайството на коронования си шурей и на факта, че спешно се съгласил да стане католик.
Събитията от тези дни са описани подробно в прочутия роман на Александър Дюма „Кралица Марго”. Известният белетрист, както обикновено, доста се отдалечава от реалната история. Дори никой не наричал истинската Маргарита с името „Марго“.
През 1576 г. Анри Бурбон избягал от Париж, където 4 години го задържали насила. Завърнал се в Навара и отново се обявил за хугенот. Маргарита живяла във френската столица още 2 години: братът и майка й не я пускали при нейния съпруг, надявайки се да я използват като заложница срещу Навара. Но след като разбрали, че Анри много-много не се вълнува от нейната съдба, я освободили и двамата съпрузи се събрали отново.
Животът на кралската двойка в Навара бил доста странен. Съпрузите си давали пълна свобода и дори насърчавали любовните връзки на своята половинка. Анри даже криел любовниците на Маргарита в спалнята си, за да не се нарушава придворния етикет. Тя пък на свой ред криела фаворитките на краля. Веднъж кралицата дори помагала, когато една от неговите любовници раждала.
А онези от тях, които й били особено симпатични, наричала „моите дъщерички“.
–
