Още
    Начало Блог Страница 58

    Първите метали

    Веднъж един ковач донесъл на римския император Тиберий лавров венец-корона, изкована от необичаен метал. Той изглеждал като сребро, но бил много по-лек. Случайно императорът изпуснал короната на пода и тя забележимо се огънала.

    – Откъде взе този метал? – попитал Тиберий.

    – От глината – отговорил майсторът.

    Императорът заповядал да му отсекат главата, а неговата работилница – да бъде унищожена, тъй като се страхувал, че новият метал ще обезцени среброто на съкровищницата му. Това разказва римският учен Плиний Старши, живял през I век.

    Историята на техниката знае още много тайни на древните майстори, които били загубени. Например, платината. От нейното практическо приложение се заинтересували едва през ХІХ век. За да се разтопи, трябва да се повиши температурата до висока точка – 1774°C, но дотогава не знаели как да постигнат това.

    Но ето, че древните жители на Америка – ацтеките, още преди Колумб умеели да топят платина и да изработват предмети от нея. Монтесума, последният владетел на ацтекската държава, изпратил красиви платинени огледала за подарък на испанския крал. Как древните металурзи успявали да обработват този огнеупорен метал, все още е загадка.

    Оръжие и украшения от желязната епоха. Снимка: Уикипедия

    През 1845 г. немският химик Фридрих Вьолер за пръв път получил чист алуминий с размер на… глава на топлийка. Преди сто години алуминият бил много скъп метал, струвал малко по-евтино от златото, поради трудностите при получаването му. Едва почти половин век по-късно станало  възможно да се получи алуминий по по-достъпен, но все пак труден начин.

    Обаче древногръцкият мислител Платон, описвайки Атлантида преди 2300 години, казва, че жителите на тази легендарна страна познавали, освен злато и сребро, и друг скъпоценен метал – лек, бял и мек. Напомня ли алуминий? Да. Но ако това е бил наистина алуминий, тогава как биха могли да го получат в толкова далечни времена с тогавашната технология? Или може би това е просто легенда?

    Но ето, че преди няколко години при разкопки на древна надгробна могила в Китай, археолозите открили гробницата на известния пълководец Чжау-Чжу, живял преди 1700 години. Орнаментът на гробницата бил направен от някаква неизвестна сплав. Анализът показал, че тя съдържа 10% мед, 5% магнезий и 85% алуминий. Това било невероятно. Подобна находка е важно събитие в историята на технологиите.

    Ето защо в наши дни би било изкушаващо да разгадаем тайните на древните занаятчии: как са получавали такива невероятни резултати с примитивната (както смятаме!) техника на своето време? Ами ако разгадаването на изгубените тайни доведе до развитието на процеси, многократно по-прости и икономични от тези, които използваме в момента?

    Източниците на информация за развитието на металургията са древни ръкописи, находки от инструменти, оръжие, бижута, следи от древни рудници, останки от пещи, шлаки…

    Археолозите са установили, че златото било първият метал, обработван от човека. Това е разбираемо: блясъкът на самородните златни буци и парченца злато е нормално да привлече нечие внимание. Най-старите златни предмети са открити от археолозите в Египет. Те са направени преди 8000 години. В интерес на истината, има и други страни-претенденти за званието „първи златари“, сред тях и България.

    Смята се, че находките от „Варненското злато“ е най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4400 – 4100 г. пр. Хр.)

    Археолозите установяват и ранно използване на сребро и мед. В първобитната епоха се използвало и метеоритно желязо. Човек обработвал всички тези метали само в студено състояние, с помощта на каменен чук. Може би парчетата метал също се смятали за камък, но просто по-мек и поддаващ се по-лесно на обработка. Нищо чудно, че ирокезите наричали медта „червен камък“.

    Но началото на металните векове настъпило, когато човек овладял процесите на топене на металната руда, горещото коване и леенето на метала. Първите метални изделия са медни тръбички за украшения и закопчалки за дрехи. Те датират от VІ хилядолетие пр. Хр. и са открити в Турция през 1962 г. Те се конкурират от златните находки при Варна.

    По-късно се появил бронзът – сплав от мед с калай или антимон. Сплавта се оказала много по-твърда от медта. Затова бронзовите изделия – оръжия, инструменти, домакински прибори, бижута, били по-съвършени от каменните.

    Човек открил желязото няколко хилядолетия след медта. Причината е, че медта се поддава добре на студено коване, а желязото може да бъде ковано само в горещо състояние.

    Въпросите – как, къде и кога е извършено първото топене на желязото, отдавна са интересни за хората. По всяка вероятност за пръв път желязото е било стопено случайно, вероятно в резултат на погрешното използване на желязна руда вместо медна. Няма съмнение, че са се опитали да обработят полученото за пръв път желязо по същия начин, както бронза и медта, т. е. чрез коване в студено състояние. Това, разбира се, било безполезно.

    Бронзово огледало с женска човешка фигура в основата, Осемнадесета египетска династия (1540–1296 г. пр.н.е.). Снимка: Уикипедия

    Подобни опити вероятно са се повтаряли, докато веднъж незнаен ковач случайно ударил полуохладения метал с чук, което се увенчало с частичен успех. Накрая хората разбрали, че за пълен успех в усвояването на новия метал е необходимо да го коват нажежен до червено.

    За най-древния железен предмет, известен на археолозите, се считат огърлици от кухи железни тръбички, намерени от английския археолог Петри при разкопки на египетски гробове от края на ІV век. пр. Хр. Тръбичките са изработени от ковано желязо, в което се намира до 7,5 % никел; това е характерно за метеоритен произход.

    За пръв път желязо от земен произход е открито в Близкия изток (Чегер-Бозер, Ирак). То е датирано 3000 години пр. Хр.

    Към най-древното желязо може да се причислят и два предмета, намерени при разкопки в Египет: един в Голямата пирамида, построена 2900 г. пр. Хр., а друг – в некропол в Абидос, издигнат 300 години по-късно.

    Така човекът усвоявал металите: първо по-меките и лесни за обработка, а сетне постепенно навлязъл и в желязната епоха.

    Рицарите: Легендата за Тристан и Изолда

    Легендата за Тристан възникнала в Ирландия и келтска Шотландия и в началото била исторически свързана с принца на пиктите Дростан (VIII век). Оттам била пренесена в Уелс и Корнуол, където обрасла с нови елементи.

    Уелските легенди разказват за кралица Есилт и нейния съпруг крал Марк, който управлявал в „страната, където говорят четири езика“, тоест в долината на река Клайд.

    Исторически прототипи на легендарните крал Марк и Изолда могат още да бъдат крал Мейрхион Гул, който управлявал британското кралство Регед в периода 490-535 г. и неговата съпруга Есилт Килвинед.

    Тристан и Изолда от Джон Дънкан. Снимка: Уикипедия

    През XII век легендата станала известна на англо-нормандския жонгльор (трубадур) Брери, който я преразказва в стихотворен роман около 1140 г. Този роман не достига до нас, но послужил като източник за почти всички на по-нататъшните литературни обработки.

    Творбата на Томас Малори „Смъртта на Артур“ включва „Книгата на Тристрам“. Малори окончателно премахва трагичния елемент от легендата и отхвърля траурния финал – Тристрам и Изолда остават живи и здрави.

    И така…

    Тристан, престолонаследникът на кралство Лонуа, рано осиротял. Укривайки се от интригите на мащехата си, той се озовал в замъка Тинтагел – при двора на чичо си Марк, крал на Корнуел. Той го отгледал като свой син и, понеже нямал деца, възнамерявал да го направи свой наследник.

    Младият Тристан оказал голяма услуга на новата си родина, като убил ирландския гигант Морхулт, който събирал данък от Корнуол. Тежко ранен от отровното оръжие на Морхулт, Тристан седнал в лодка и плавал по течението на река в търсене на изцеление, което получил в Ирландия от изкусната знахарка принцеса Изолда (Златокосата Изолда). После се завърнал в Корнуол.

    „Тристан и Изолда“ от Хърбърт Джеймс Дрейпър. Снимка: Уикипедия

    Васалите принудили крал Марк да се ожени, за да има законен наследник. Тристан бил изпратен да доведе Изолда за жена на краля.

    Но по пътя на кораба двамата по погрешка изпили любовна напитка, която била дадена на Изолда от майка й, за да осигури трайната любов на крал Марк към дъщеря й.

    Така на кораба между Тристан и Изолда пламнала любов и двамата влезли в интимна връзка. Преди сватбата Тристан се притеснил и търси съвет от своя учител Горвенал. Той му казал, че в първата брачна нощ всички свещи трябва да бъдат угасени и в леглото на краля да легне девствената прислужничка Бранжиена. Така и направили. Кралят не заподозрял замяната.

    Вълшебната напитка обаче била свързала Тристан и Изолда с любов, силна като живота и смъртта. Те неведнъж се срещали тайно. Много пъти от наказание и смърт ги спасявали верните Горвенал и Бранжиена.

    Веднъж проверили верността на Изолда чрез изпитание с огън. Но огънят бил на другия бряг на река. Тристан, преоблечен като просяк, пренесъл Изолда на гръб, а тя се заклела по следния начин: „Заклевам се, че между краката ми не е имало друг мъж, освен кралят и този просяк, който ме пренесе“. И понеже това било вярно, огънят не й причинил никаква вреда.

    Накрая все пак ги хванали. Двамата дълго се скитали из вълшебната Броселиандова гора, където ги приютил в своя замък най-прочутият рицар на Кръглата маса, приятелят на Тристан – Ланселот. Накрая крал Марк им простил. Изолда се завърнала в двореца, а Тристан заминал за Британия. Там извършил много подвизи, станал един от най-славните рицари на Кръглата маса.

    „Тристан и Изолда“ от Едмънд Лейтън. Снимка: Уикипедия

    Кралят на Британия имал двама сина и дъщеря – Изолда Белоръката. Веднъж насън Тристан бълнувал за Изолда и всички решили, че става дума за нея. Кралят с готовност дал дъщеря си на Тристан, който не посмял да откаже. Двамата се оженили, но понеже искал да бъде верен на Изолда Златокосата, Тристан отказал да се сближава със съпругата си.

    Веднъж Тристан бил тежко ранен и имало опасност да умре. Той помолил кралския син Каердин да доведе при него Изолда Златокосата, за да се сбогува с нея. Двамата с Каердин се уговорили, че ако успее да доведе Изолда, на кораба му ще бъде поставено бяло платно, а в противен случай – черно. Ревнивата Изолда Белоръката обаче чула тази уговорка и в последния момент казала на умиращия си съпруг, че се е появил кораб с черно платно. Тристан казал: „Вече нищо не ме свързва с живота!“ и издъхнал.

    Изолда Златокосата слязла на брега. Когато видяла тялото на Тристан, легнала до него и умряла от мъка по любимия си.

    Погребали ги в два съседни гроба от двете страни на храма в замъка Тинтагел. Там до гроба на Тристан всяка нощ израствало зелено дърво, което прехвърляло клони над храма и увивало с тях гроба на Изолда. Хората три път отсичали дървото и то три пъти израствало отново. Когато крал Марк научил това, забранил да го отсичат повече.

    Кралят искал да задържи Горвенал и Бранжиена при себе си, но те не пожелали да останат. Горвенал станал крал на кралство Лонуа, а Бранжиена – негова съпруга и кралица.

    Това е легендата за Тристан и Изолда.

    Началото на Кръстоносните походи

    Днес Кръстоносните походи са станали символ на агресивна, завоевателна политика. Но трябва да се знае, че това мнение започнало да се разпространява едва в средата на ХІХ век. Дотогава за никого нямало съмнение, че те били чисто отбранителни акции срещу неудържимата ислямска експанзия в Близкия изток през ХІ век.

    За начало на исляма се смята 622 година. След това мюсюлманите за кратко време превзели Персия, Средна Азия, целия Пиренейски полуостров, нахлули във Франция – където били разгромени в 732 г., обсадили Константинопол през 717 г., където ги разбили обединените сили на византийци и българите начело с кан Тервел.

    Обсадата на Йерусалим през 1099 година. Снимка: Уикипедия

    След като успели да покорят ислямските земи в Близкия изток, турците-селджуки (наречени на техния главатар Селджук) не прекратили настъплението си и нахлули във византийските територии.

    Във Византия избухнала паника. Император Роман IV се опитал да спре завоевателите, но през 1071 г., в битката при град Манцикерт византийската армия претърпяла страховито поражение и самият той бил пленен. След това византийците вече нямали сили да се съпротивляват. Селджуките постепенно се придвижвали на запад, като превзели почти цяла Мала Азия от Византия.

    Те нахлували на огромни орди в християнските градове и села, безмилостно ги ограбвали, опустошавали и изгаряли, а хората избивали или отвеждали в робство. Опожарявали и разрушавали църквите и манастирите. Завоевателите осквернявали християнските светилища, измъчвали и убивали свещеници и монаси, принуждавали местното население да приема исляма и безмилостно избивали онези, които отказвали.

    Портрет на Петър Отшелникът създаден около  1667 г. от Корнелий Хазарт. Снимка: Уикипедия

    През 1071 г. Йерусалим, градът на Христос, с всички основни светилища на християните, паднал в ръцете на турците.

    Няколко века преди това светият град бил управляван от араби; те сравнително по-търпимо се отнасяли към местните християни и към поклонниците, които постоянно идвали от Европа, за да се поклонят на Божи гроб.

    Новите господари на града започнали да оскверняват християнските църкви, да нарушават правата на местните християни и да възпрепятстват поклонниците: оскърбявали ги, биели, продавали ги в робство и убивали. Дори ходенето по улиците на града станало опасно за християните. Завоевателите особено безмилостно се подигравали на Йерусалимския патриарх, отнасяйки се към него като към последния роб. Веднъж селджуките го хванали за брадата, така го влачили по улиците и го хвърлили в тъмница.

    В Европа знаели за трудностите на християнска Византия. Вярно, че през 1051 г. Църквата се разделила на две – Католическа и Православна, но проблемите между тях засягали главно теоретични въпроси и чисто богословски детайли, които били далечни на обикновените християни от двете страни; те все още се смятали за една общност.

    Петър Отшелникът проповядва първия кръстоносен поход – от картината на Джеймс Арчър. Снимка: Уикипедия

    През 1060-те години папите няколко пъти предлагали да се помогне на Византия. Тази идея се разпространявала все повече сред западните християни. Огромна роля тук изиграли новините за зверствата на селджуките в Йерусалим, донесени от Светата земя от много поклонници. Разказите за извършените там жестокости срещу християните карали сърцата на хората да се изпълват с гняв и желание да накажат нечестивците.

    През ноември 1095 г. в южния френски град Клермон се състоял църковен събор, на който присъствали всички видни представители на католическата църква: кардинали, архиепископи, епископи, игумени на манастири. Това било събитие с първостепенно значение, на което се стекли и много обикновени свещеници, монаси и обикновени хора – знатни сеньори, обикновени рицари и простолюдие.

    Така през 1096 г. в Клермон папа Урбан II започнал страстни проповеди за освобождаването на Йерусалим от селджукските турци. Хората се вслушвали в неговите призиви. Названието „кръстоносци“ се появило, защото участниците в кръстоносните походи пришивали кръстове върху дрехите си.

    Жителите на Пиза, Генуа и други италиански градове, които страдали от жестоките мюсюлмански пиратски нападения, събрали флот, който отпътувал за крайбрежието на Африка. Експедицията изгорила два града в Тунис, но този епизод не получил широк отзвук.

    Истинският вдъхновител на масовия кръстоносен поход бил простият беден монах Петър от Амиен, по прякор Отшелника. При посещението си на Голгота и Гроба Господ гледката на робското положение на палестинските братя-християни предизвикала у него голямо възмущение.

    Кръстоносците превземат Ерусалим по време на Първия кръстоносен поход. Снимка: Уикипедия.

    След като получил писма от византийския патриарх с молба за помощ, Петър отишъл в Рим при папа Урбан II. После, облечен в дрипи, без обувки, с непокрита глава и с разпятие в ръце той тръгнал през градовете и селата на Европа, призовавайки към поход за освобождение на Божи гроб и на християните в Светите земи. Обикновените хора, завладяни от неговото красноречие, смятали Петър за светец. Идеята за похода се разпространила широко и станала популярна.

    Малко преди това и лично византийският император Алексей I Комнин се обърнал към папа Урбан за помощ. Възприемайки турското мюсюлманско нашествие като заплаха за християнството, папата се съгласил да помогне на императора, а също така да отвоюва Светите земи от селджуките.

    Първият Кръстоносен поход като цяло постигнал целите си. Йерусалим бил освободен през 1099 г. Светите земи отново станали християнски.

    Но това не било достатъчно. Те трябвало да бъдат задържани. Християните успели да ги задържат с общо Девет Кръстоносни похода до 1303 г., когато мюсюлманите отново и окончателно ги завладели.

    Късметлии, които по чудо оцеляват, след падане от голяма височина (Видео)

    Много хора много се страхуват от височини, някои от тях дори специално купуват апартаменти на етажи, които са по-близо до земята. Смятаме, че падането от голяма височина задължително е смъртоносно, но в света има голям брой хора, които по чудо са успели да оцелеят, след привидно фатално падане. В статията ще прочетете невероятни истории за 24 късметлии, които падайки от голяма височина по случайност са оцелели.

    Джош Хансън

    През 2007 г. Джош присъствал на заседание на борда на дартс игрите в Минеаполис. През нощта, бидейки пиян, той паднал от прозорец със стъклопакет и полетял от 50-метрова височина. Той оцелял, но счупил крак, наранил белите си дробове и получи няколко синини.

    Стив Фосет

    Стив Фосет не само паднал с балон от височина от 6 700 м, но и кацнал във вода пълна с акули. Професионалният въздухоплавател имал голям късмет и останал жив.

    Роджър Уудуърд

    Като малък Роджър бил на почивка със семейството си край Ниагарския водопад. По време на инцидента Роджър паднал от лодката и бил отнесен от водопада. Но имал късмет да носи спасителна жилетка. Той е най-младият човек, който е оцелял, падайки в Ниагарския водопад без допълнителна екипировка.

    Дани Ямаширо 

    На 22 декември 1985 г. Дани и неговата приятелка изкачвали връх Нуаана Пали в Хавай. По време на похода Дани се опитал да помогне на приятелката си и паднал с главата надолу, летейки на 90 метра. Той дори паднал втори път, политайки този път на 30 метра. Дани оцелял и станал евангелист.

    Клиф Джъдкинс 

    Пилотът Клиф Джъдкинс оцелял при катапултиране от изтребител F-8 при надморска височина 4,572 м. Инцидентът се случил по време на зареждане във въздуха, което го принудило да скочи от самолета. Парашутът му не се отворил, но оцелял, получавайки травми на гърба, глезените, таза, белия дроб, бъбреците и разкъсване на червата.

    Фране Селак

    Хърватски учител по музика, избегнал смъртта 7 пъти и след това спечели лотарията. По време на инцидента той буквално бил изсмукан от кабината и „кацнал” безопасно на купа сено.

    Джеймс Бул

    Скайдрайвера преживял падане от височина от 1830 метра без парашут. Той счупил гърба си и няколко ребра. Смята се, че той се е „блъснал“ в земята със скорост 100 км в час, но оцелял.

    Кевин Хайнс 

    Кевин реши да се самоубие, затова скочил от моста „Голдън Гейт“ във водата. Изпълнен с намерения да се самоубие, той скочил от 75 метра височина, но при падането промени позицията на тялото си, благодарение на което той влязъл във водата с краката си и останал жив.

    Крис Сагърс

    Крис работел като мияч на прозорци, когато паднал от работната платформа, намираща се на 22-ия етаж на британска многоетажна сграда. Паднал на покрива на кола, станал и каза на минувачите, че е „всичко е  наред“. Крис се отървал само със счупен лакът. 

    Алсидес Морено

    Той също работел като чистач на прозорци, когато работната платформа се разпаднала и се разбила с него и брат му Едгар, прелетявайки 47 етажа, преди да се срине на земята. Той оцелял, но брат му нямал този късмет.

    Лорис Батлер

    Лорис редовно скачала с парашут, но по време на поредния скок, той не се отворил. Тя  се молила на Бог за спасение по пътя надолу. Паднала от височина 914 м, но чудото се случило. Лорис се отървала с лек уплах, счупен крак и сътресение. Тя вярва, че Бог я е спасил.

    Алан Маги

    Алън бил пилот на бомбардировач B-17 по време на Втората световна война. Той паднал от височина 6700 м, катапултирайки се от самолет и пробивайки стъкления покрив на гара Сен-Назер. Той имал 28 шрапнелни рани и няколко счупени кости, но оцелял.

    Ханс Ланге

    Бейсджамперът скочил от връх Бьоркнтинд, облечен в специален крилат костюм, но от самото начало направил скока неправилно. Той летял твърде близо до планинската стена със скорост 160 км в час. Ханс се ударил в планината няколко пъти, преди да падне на земята. Но изненадващо той се отървал само със счупен крак. 

    Дейв Ходжман

    Дейв направил групов скок с парашут от височина 762 м. По време на скока нещо се объркало и парашутът му се заплел с парашута на друг човек. Заедно паднали на земята и двамата по чудо оцелели!

    Гарет Грифитс

    Професионалният ръгбист Гарет Грифитс преживял инцидент, при скок от самолет, но оцелял благодарение на пожертвалия се Майкъл Костело. Майкъл бил инструктор на Гарет. По време на скока парашутите им не се отворили. Няколко секунди преди сблъсъка Майкъл застанал под Гарет и земята. С това той спасил живота му.

    Николас Алкмейд

    Сержант Николас Алкмейд паднал от височина 5486 метра, след като самолетът му бил свален и огънят унищожил всички парашути на борда. Наложило му се да скочи без парашут. Клоните на боровете и снегът смекчили падането му и той оцелял. 

    Кристина Макензи

    Кристина била опитен парашутист. По време на 112-ия си скок парашутът й не се отворил и резервния също отказал. Падайки от височина 3200 м, тя кацнала на електропровод, което не само не я убило, а напротив, спасило живота й.

    Джо Герман

    Джо бил пилот на бомбардировач на австралийските ВВС. По време на битка той бил свален и падайки сред отломките успял да хване крака на другаря си, който току-що бил отворил парашут.

    Джулиана Кьопке

    На Бъдни вечер самолетът LANSA 508 на Джулиана Кьопке се разбил в тропическите гори на Амазонка. Самолетът й пада от височина 3050 метра. Джулиана била единствената оцеляла от целия екипаж. 

    Иван Чисов

    За да избегне германските изтребители, лейтенант Иван Чисов скочил от повредения бомбардировач Ил-4, при надморска височина от около 6 700 м. Той планирал да отвори парашут, но изгубил съзнание. Със скорост 193-241 км в час Иван се приземил на ръба на снежно дере. Получи гръбначни наранявания и фрактура на таза, но оцелял. 

    Неизвестен руски бейсджампер

    Търсачът на силни усещания оцелял при скок от 122-метрова кула в снега. Счупил гръбнак, таз и краката си. Ако не бил снега, той щеше да е мъртъв.

    Майкл Холмс

    Майкъл бил най-младият инструктор по скачане на самолети в света, но кариерата му приключи малко, след като паднал при надморска височина 4572 м. Парашутът му не се отворил и той се приземил в храсти със скорост 160 км в час. Майкъл оцелял, получавайки травми на бял дроб и счупен глезен.

    Весна Вулович

    22-годишната стюардеса на югославската авиокомпания, била на борда на самолет, взривен от скрита бомба. Стюардесата се намирала в задната част на самолета по време на инцидента. Паднала от височина 10 060 метра в снежните планини, но по някакво чудо оцеляла. Тя държи рекорд в Книгата на рекордите на Гинес, тъй като е преживяла падане от най-високата надморска височина без парашут.

    Шейна Ричардсън

    Парашутът й не се отворил по време на първия й самостоятелен скок. Тя полетяла към земята със скорост 240 км в час, от надморска височина около 3050 м. Тя се блъснала по лице на асфалта, като смазала черепа и таза си. Шейна по чудо оцеляла. Освен това в болницата след падането разбрала, че е бременна. В този ден чудото спасило два живота.

    Най-скъпо струващите грешки в историята

    Безспорно е, че човешкият интелект и гениалност тласкат напред развитието на цивилизацията. Но е всеизвестно, че всеки може да сгреши, че трябва да се внимава и проявява далновидност, защото някои грешки могат да струват скъпо, както в личен план, така и общочовешки мащаб.

    В „Индипендънт” са събрали някои от най-големите гафове в историята:

    Изгарянето на Александрийската библиотека

    Александрийската библиотека. Снимка: Уикипедия

    Познанието е нещо безценно и загубата на натрупано знание лишава човечеството от безброй възможности. Вероятно безумно посегателство срещу Александрийската библиотека, се е случвало не веднъж. Загубата на по-голямата част от информацията и е приписвана на исторически личности, като Юлий Цезар, Аврелий и мюсюлманския халиф Умар. Те са живели в различни столетия и отговорни за нападения срещу най-голямата база данни за древността. След приемането на християнството в Египет много от текстовете в библиотеката са класифицирани като еретични. Някои от тях са изнесени тайно, а други са изгорени на показ. Войските на халиф Умар също показно са горили текстове от Александрийската библиотека.

    Фактически в историята са останали множество палежи на библиотеки, както и за изземване и изгаряне на книги. Всеки подобен акт е против достъпа на човечеството до мислите на най-гениалните и просветлени умове.

    Да ядосаш Чингиз Хан

    Прочутият владетел на Монголската империя предложил дипломатически и търговски отношения с Ала Ад-Дин Мухамед, шахът на съседната Хорезмия. Да, днес тя не съществува, защото предложението било отказано, а монголския дипломат бил обезглавен. Чингиз хан отвърнал, като изпратил 200 000 войници, след които от империята Хорезмия не останало нищо. Днес на мястото, където се е намирала са разположени Ирак, Иран и Афганистан.

    Битката при Крансебес

     Странно недоразумение се случило през  1788 година. Според писанията на А. Грос-Хофингер, австро-унгарската армия загубила 10 000 души в битка със себе си. Батальон на отблъскващите османското нашествие австрийци купил алкохол от пътуващи цигани. Когато останалата част от пехотата научила за това, избухнал спор, който част от австрийските войници помислили за турска засада и се избили помежду си. 

    Да не застреляш Хитлер

    В началото на Първата световна война британецът Хенри Танди, открил в един окоп ранения, невъоръжен и никому неизвестен германски ефрейтор Адолф Хитлер. Благородният Танди пощадил живота на германеца. Невероятно е как един акт на милосърдие, може да доведе до най-големият геноцид в историята.

    Да избереш „Брайън Пуул енд Дъ Тремелоус”

    През 1962 година звукозаписната компания „Decca” търсела перспективни групи. Прослушани били две банди и компанията избрала световно непознатите днес „Брайън Пуул и Дъ Тремелоус”. Групата, кояго пренебрегнала била рокбанда от Ливърпул, наречена „Бийтълс”.

    Да откажеш на Дж.К. Роулинг

    Дж.К. Роулинг. Снимка: Официална страница във фейсбук

    12 издателства връщали на Роулинг ръкописа на първата част на „Хари Потър”. Най-накрая от „Блуумсбъри” приели да отпечатат бъдещата класика, след съвет от дъщерята на собственика  – 8-годишната Алис. Днес книгите за момчето-магьосник са преведени на над 60 езика, филмовите им екранизации имат небивал успех, а състоянието на Роулинг надхвърля 1 милиард долара.

    Грешка за 50 милиона долара

    Френските държавни железници „SNCF” похарчили 15 милиарда долара за нови влакове. Оказало се обаче, че мотрисите са несъвместими с междурелсието на 1300 перона в страната. Решаването на проблема ще струва още 50 милиона долара.

    Когато  1 милион долара за „Гугъл” изглеждат твърде много

    През 1999 година, основателите на Google Лари Пейдж и Сергей Брин за малко щели да продадат компанията си. Те предлагали търсачката за 1 милион долара на изпълнителния директор на корпорацията „Excite” Джордж Бел. Бел не проявил интерес, дори за 750 000долара. И с това им направил добра услуга, защото днес „Гугъл” се оценява на 365 милиарда долара.

    Изпусната буква струваща 9 милиона

    През 2009 г. британското правителство е осъдено на 9 милиона паунда обезщетение заради чиновническа грешка. Небрежен служител изпуснал едно “s” в името на компания, заради което тя била включена в списъка за ликвидации. Договорите на 250 служители на 124-годишната уелска фирма Taylor & Sons били прекратени, заради объркването й с банкрутиралата фирма Taylor & Son.

    Пропуск на стойност 19 милиарда долара

    През 2009 година „Фейсбук” отказал да наеме програмистите Брайън Актън и Ян Кум. Няколко години по-късно компанията на Марк Зукърбърг платила 19 милиарда за чат приложението WhatsApp, което Актън и Кум създали след като не били наети от социалната мрежа.

    Трудно е, дори в много случаи невъзможно да се предвиди какво ще се случи в бъдеще.

    Но все пак трябва да се внимава, за да се избягват поне видимите грешки и да не се пропускат очевидните възможности.

    Сражението при Римник

    Битката при Римник е едно от главните сражения в Руско-турската война от 1787-1791 г.

    През август 1789 г. отрядът на генерал-аншеф Суворов (12 пехотни дружини, 3 драгунски и 2 казашки полка) се намирал в близост до град Бирлат, днешна Източна Румъня. В района на град Фокшани бил съсредоточен съюзническият австрийски корпус на принц Кобург, наброяващ 18 хиляди души.

    Техният противник, великият везир Юсуф паша събрал голяма армия в Браила. Планът за действие на пашата  бил: използвайки численото си превъзходство, да разгроми австрийците при Фокшани, същата нощ да се придвижи към Бирлат и да отблъсне малобройния отряд Суворов. Планът бил добър, но изисквал енергия, бързина и смелост, каквито турците не проявили.

    Една турска част, водена от Хасан паша, била разбита при река Салче, а самият Юсуф паша действал вяло и мудно.

    Сблъсък между руско-австрийските и турските войски в битката при Римник. Снимка: Уикипедия

    На 4 септември авангардът на великия везир достигнал река Бузео и заел Градещи. Командирът на австрийския корпус, принц Кобург, поискал помощ от Суворов. В 11.00 ч. на 7 септември руският военачалник получил съобщението от принца и веднага заповядал да се тръгне към австрийците.

    В същото време движението на турската армия било затруднено от огромния брой войници (100 хиляди души), значителното количество слуги и свита и големият обоз.

    На 10 септември отрядът на Суворов, преодолявайки повече от 140 километра за 70 часа при лоши метеорологични условия, пристигнал при Фокшани и се свързал с частите на принц Кобург. Австрийският корпус включвал 10 пехотни дружини и 30 ескадрона кавалерия (общо около 18 хиляди души). Така броят на обединените руско-австрийски сили бил приблизително 25 хиляди войници и офицери.

    Пространството между река Римна и град Римник, където великият везир спрял армията си, било важно кръстовище. Турците го заели на 3 части. В Тирго-Кукули имало 12 хиляди турци под ръководството на Сойтар паша, те били на силно укрепени позиции. Отрядът на Хаджи паша се състоял от останките на турската армия, победена преди това при Салче, наброяващи до 6 хиляди души. Оновната част на везирската армия се укрепила под ръководството на Аги паша – 70 хиляди войници, от които 20 хиляди еничари. Самият Юсуф паша с 20 хиляди войници се разположил зад река Римна.

    Детайл от паметникът на Суворов. Снимка: Уикипедия

    Позицията, заемана от турците, била достатъчно просторна за разполагане на значителните сили на султанската армия, а равният терен бил подходящ за действията на основния елемент във войската им – конницата.

    Планът за нападение на турските позиции бил съставен от Суворов въз основа на разузнавателни данни. Според него руско-австрийските части трябвало да форсират през нощта Римна и да разгромят отряда на Хаджи паша. След което трябвало заедно да атакуват основните позиции на турската армия.

    Настъплението на съюзническите сили в 2 колони започнало през нощта на 11 септември. След като форсирали Римна, руските войски започнали настъпление в 6 часа сутринта. Приближавайки се на 1.5 км от турците в лагера, те попаднали под артилерийски обстрел. След като се справили с артилерията и отблъснали атака на турската конница, войските на Суворов след ожесточена битка превзели лагера при Тирго-Кукули, принуждавайки турците да избягат към река Римна.

    Междувременно австрийците отблъснали атака на 15-хилядна турска конница, която се опитала да раздели съюзническите сили. След половин час почивка, в 15.00 ч. започнала атака срещу основния лагер на турците в близост до гората Крингу-Мейлор.

    Австрийските части атакували центъра на турците, а в това време Суворов с войските си минал във фланг на Юсуф паша. Виждайки, че укрепленията в този участък са недовършени, той мигом решил да атакува турските позиции с кавалерия.

    Конницата преодоляла укрепленията и нахлула в турския лагер, последвана от пехотата. Започнало масово клане на турските войници. Сред тях избухнала паника, те започнали да бягат към преправата при Маринещи. Опитът на Юсуф паша да организира  отбрана на преправата се провалил: нейните защитници били пометени от огромен брой бегълци, които се спасявали презглава. По време на пресичането на реката, върху преправата започнала тъпаница, турските конници и пехотинци падали с хиляди във водата и се давели. По време на това бягство турците понесли повече жертви, отколкото по време на битката. Значителна част от турската армия се разпръснала, преследвана от руските войски.

    Суворов, охраняващ река Римник. Снимка: Уикипедия

    За смелите си и решителни настъпателни действия срещу по-многобройните вражески сили австрийците нарекли Суворов „генерал Напред“.

    Цялото бойно поле на разстояние 5 километра от Крингу-Мейлор до Мартинещи било буквално покрито с трупове на турски войници – тук загубите на турците били 8 хиляди души. Над 2 хиляди загинали на преправата над реката. Освен това на височините между Крингу-Мейлор и Тирго-Кукули били избити още 5 хиляди души. Така загубите на войските на Юсуф паша  само в деня на битката били поне 15 хиляди души.

    Призори на 23 септември принц Кобург изпратил пехотен батальон и малки хусарски отряди в гората Кринга-Мейлор, за да унищожат останките на армията на везира, скрити там. По време на тази операция турците загубили още 2 хиляди войници. Самият Юсуф паша съобщил на султана, че общите загуби на войските му надхвърлят 20 хиляди души.

    Загубите на руско-австрийските войски били около 500 убити.

    Битката при Римник станала една от най-ярките победи на Александър Суворов. За нея той бил награден от императрица Екатерина Велика с титлата граф Римникски, диамантени знаци на ордена „Свети Андрей“, шпага с брилянти, скъпоценен пръстен и орден „Свети Георги“ І-ва степен.

    Австрийският император Йосиф II дарил на Суворов титлата „граф на Свещената Римска империя“.

    Популярни думи, произлизащи от имената на известни хора

    Думите  „дизел“, „реглан“, „ватман“ и  много други  произлизат от фамилни имена. Най-често изобретенията получават името на изобретателя, но друг път става дума за явления, процеси, действия и т.н. Събрали сме за вас интересни факти за думи, приели името на хора, с които са свързани.

    Думата „бойкот“ идва от името на британския капитан Чарлз Бойкот (1832-1897), който е бил управител на ирландската земя на големия земевладелец лорд Ерн. През 1880 г. ирландските работници отказват да работят за Бойкот, поради условията за наем на кучета. Борбата на Бойкот със стачките накара хората да игнорират мениджъра, сякаш изобщо не съществува: той не бил обслужван в магазините и никой не разговарял с него. Така това явление се нарекло „бойкот“.

    Фердинанд фон Цепелин, изобретил дирижаблите тип Цепелин. Снимка: Уикипедия

    Думата „силует“ се появи поради назначаването на генералния контролер (министър) на финансите на Франция, Етиен де Силует (1709-1767). Той станал министър след Седемгодишната война, която потопила Франция в криза. Силует бил принуден да облага с данъци всички признаци на богатство – от скъпи завеси до ползването на слуги, а богатите дегизирали богатството си, купувайки евтини неща. Домакинските стоки, маскиращи богатството, започнали да се наричат силуетни неща, а в средата на 19 век най-простият и най-евтиният вид живопис получил името контур или силует.

    Думата „побойник“ се появила в лондонските доклади на полицията през 1894 г., когато описвала младежки банди, опериращи в района на Ламбет. Те били наречени „Хулиганските момчета“ по аналогия с вече известния полицейски крадец в Лондон Патрик Хулиган. Думата била взета от пресата и издигната до ранга на цяло явление, наречено хулиганство.

    Думата „сандвич” се свързва с четвъртия граф на областта Сандвич в Кент – Джон Монтагю. Той бил страстен картоиграч и за да не си прекъсва играта, изисквал от прислугата си да му носи две филии хляб с плънка между тях. Тези две филии с плънка още по времето на Джон Монтагю се превърнали в предпочитана храна за джентълмените, които си поръчвали „същото като на Сандвич“. Този израз бързо бил съкратен само до сандвич.

    Думата „мавзолей” произлиза от името на Цар Мавзол, който бил персийски наместник в областта Кария. След смъртта му, неговата жена му издигнала величествена гробница, наречена на негово име. От тогава такъв тип гробници се наричат мавзолей.

    Името „джакузи“ носи името на Кандидо Джакузи. Снимка: Уикипедия

    Маркиз дьо Сад е автор на текстове, в които описва сексуални фантазии с акцент върху насилието. Така през 19 век името му се превърнало в нарицателно на този вид отношения  – „садизъм“.

    Д-р  Жозеф Игнасий Гилотен бил известен парижки лекар. Той бил сред инициаторите за въвеждане на по-хуманно смъртно наказание. През 1791г. бил създаден уреда за обезглавяване, наречен „гилотина”.

    Рудолф Кристиан Карл Дизел е немски изобретател, който през 1897г. създал едноименния двигател. Така изобретението му било наречено „дизел”.

    Хенри Шрапнел е изобретил обвивката на експлозива и затова шрапнела носи неговото име.

    Жул Трико е френски гимнастик, състезател на трапец, който проектирал костюм за съчетанието си, който и днес се нарича трико.

    Думата „джакузи” носи името на изобретателя си Кандидо Джакузи.

    Адолф Сакс създава саксофона. Снимка: Уикипедия

    Адолф Сакс създава доста инструменти през живота си, но най-известният е този, който носи неговото име. Саксофонът промени звученето на музиката завинаги, въпреки че отне известно време, за да спечели популярност.

    Луи Брайл е създател на едноименния писмен език, който се използва от незрящи хора, въпреки че кода с вдлъбнатите точки е измислен от капитан Чарлз Барбиер, за да помогне на хората си да общуват в тъмното.

    Процесът Пастьоризация е кръстен на френския учен Луи Пастьор, чиито изследвания през 1880-те години показват, че термичната обработка ще инактивира нежеланите микроорганизми във виното. Ензимите на разваляне също се инактивират по време на пастьоризацията. Днес пастьоризацията се използва широко в млечната промишленост и други хранително-вкусови производства, за да се постигне консервиране и безопасност на храните.

    Раглан ръкавът е ръкав, който се простира на едно цяло парче до яката, оставяйки диагонален шев от подмишниците до ключицата.

    Той е кръстен на лорд Раглан, за когото се говори, че е носил палто с този стил на ръкав след загубата на ръката си в битката при Ватерло.

    Фердинанд Адолф Хайнрих Август Граф фон Цепелин е германски генерал и изобретател на дирижаблите тип Цепелин.

    Кубът на Рубик е 3-D комбиниран пъзел, изобретен през 1974 г. от унгарския скулптор и професор по архитектура Ерн Рубик.

    Името на изобретателя си още носят:

    Автомат Калашников

    Револвер Colt – Самюъл Колт

    Доплеров радар – Кристиян Доплер

    Анкета на Gallup – Джордж Галъп

    Галванометъра – Луиджи Галвани

    Гейгеровия брояч – Ханс Гейгер

    Морзовия код – Самюъл Морс

    Люлката на Нютон – Исак Нютон

    Бакелита – Лео Хенрик Артур Бейкленд

    И много други… Ако ви е интересно, пишете и ще съберем още информация.

    Български манастири и църкви: Черепишки манастир

    Черепишкият манастир е разположен в Западна Стара планина, в подножието на величествени скали, в които са издълбани стотици пещери. Намира се на 85 км от София, в страни от пътя, минаващ през красивото Искърско дефиле.

    Черепишки манастир „Успение Богородично“. Снимка: Уикипедия

    Черепишкият манастир е паметник на културата от национално значение. Българският православен манастир носи името „Успение Богородично“. До храма се стига по много стръмни стълби. Той представлява еднокорабна, сводеста сграда, с широко преддверие, открита галерия и островръх купол. Има иконостас с изящна дърворезба, може да се види и плащеница, извезана през 1844 г. Там се помещава и костница, в която се съхраняват костите на загиналите в борбите за освобождение на България, в това число и тленните останки на Ботевите четници. В комплекса има и други постройки. Най-забележителната е църквата „Св.Георги“, която е преустроена, но запазила първоначалния си вид и част от стенописите си. В манастира има икони на тревненския зограф Витан.

    Манастирът има дълга и драматична история. Най-старото свидетелство за съществуването му е манастирският устав, писан в периода 1390 – 1398 година.

    Черепишки манастир „Успение Богородично“. Снимка: Уикипедия

    Документите сочат, че е основан по време на управлението на цар Иван Шишман. Много от околностите носят името на цар Шишман, затова вероятно тук са се водили битките между войската му и завоевателите. Предполага се, че названието храмът получава заради белеещите се по скалите кости на загинали воини, след епичната битка през 1396 г.

    Манастирът е бил разрушен при завземането на земите от османските войски, но населението го възстановило навярно през 1660 г., защото два века няма информация за него. Днес уставът или наричан още типник, се съхранява в историко-архелогическия музей в София.

    В периода на Българското Възраждане манастирът е бил просветно средище. В манастирския комплекс са провеждани учебни занятия на свещеническо училище, богословски институт и Софийската духовна семинария.

    Тук се намира Рушидовата къща, за която се разказва следната легенда: Дъщерята на управителя на Враца, Рашид бей, тежко се разболяла. На момичето се присънило Света Богородица, която я викала в манастира да се излекува. Бащата изпълнил желанието на дъщеря си и построил малка къщичка в процепа на скалите. Когато не след дълго го повикали в манастира, той си помислил, че се е случило най-лошото. За голяма изненада и радост видял дъщеря си жива и здрава. От благодарност станал благодетел манастира, а на мястото, на което дъщеря му приела християнската вяра, построил голяма и хубава къща.

    В комплекса се намират още реставрираните Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради. Те са наредени в полукръг и ограждат голям двор.

    Близо до стария храм се намира и сградата, където монасите нощуват. До сградата има надпис: „Любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов“. В Черепишкия манастир той се е вдъхновявал и творял, тук е написал „Една българка“.

    Църквата в Черепишкият манастир. Снимка: Уикипедия

    Мястото излъчва завладяващо спокойствие, което Алеко Константинов се е опитал да опише с думи, в пътеписа си „В българска Швейцария“: А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери… 

    От мястото е бил очарован и прочутия унгарски пътешественик Феликс Каниц, който го нарича „Най-красивото място“.

    В манастира известно време е намирал убежище Софроний Врачански. По-късно тук е било сборно място на революционните комитети на Врачанско и Белоградчишко. Тук се съхранява сабята на Ботев. Недалеч от манастира се намира местността Рашов дол, място на последната кървава и трагична битка на част от разбитата Ботева чета.

    Свято и красиво място е Черепишкия манастир, богато на история, пристан и вдъхновение на велики българи.

    Песните на Средновековието

    Повечето песни от епохата на Средновековието в Западна Европа са достигнали до нас в различни сборници.

    Cansionero, Cansioneiro, Canzoniere, Chansonnier (буквално „книга с песни; песенник“) – така се наричат средновековните сбирки с песенна поезия, предимно любовна, но понякога сатирична, политическа, религиозна и т. н. Те са съставяни в Испания, Португалия, Италия, Франция и Германия през XII-XVI в.

    Сборниците били писани, преписвани и публикувани с парите на покровителите на поетите. Те съдържали творби както на един-единствен автор, като например, „Канцониере“ на Франческо Петрарка, или на неколцина. Изборът се определял само от естетическия вкус на съставителите и спонсорите. Като заглавия на стиховете обикновено служели „инципити“-те, тоест, първоначалните думи на текста. Докъм 1520-е години сборниците включвали както религиозни, така и светски стихове. По-късно постепенно се появило разделение.

    Книгите с песни от Средновековието са донесли в нашето време както текстове, така понякога и мелодии, изпълнявани от средновековни трубадури, трувери и минезингери.

    Общо са ни известни около 2600 стиха или техните фрагменти, принадлежащи на около 450 автори.

    Испания 

    Песента Mariam matrem virginem , листо от Llibre Vermell de Montserrat. Източник: Уикипедия

    „Червената книга на манастира Монсерат“ (Llibre Vermell de Montserrat)  е ръкопис от 14 век в бенедиктинския манастир „Монсерат“, недалеч от Барселона. Известен е с това, че съдържа десет музикални композиции на 1-3 гласа. Епитетът „червен“ се обяснява с цвета на подвързията, която ръкописът получил през 19 век. Оригиналният текст съдържа 172 листа. След пожара, причинен през 1811 г. от войските на Наполеон Бонапарт, са запазени само 137 листа. Съдържанието е много разнообразно: това е информация за живота на манастира и пребиваващите в него поклонници, разкази за чудеса. Също и духовни песни, които е трябвало да развличат поклонниците в манастира, като им заменят обичайните народни, чието съдържание понякога не е било твърде благопристойно.

    „Песенник от Колумбовата библиотека“ – ориентировъчно датиран 1460-1480 г. Съхранява се в катедралата на Севиля. Първоначално се състоял от 106 тетрадки, 8 от които са изгубени. Репертоарът е представен в различни музикални жанрове – народни песни, вилянсико, романси, енсалади. Много песни с духовно съдържание са посветени на Света Богородица. Две творби са написани на френски език, 12 са литургичните композиции на латински.

    Дворцов песенник“ (Cancionero de Palacio) – ориентировъчно датиран към 1470-1520 г. Съхранява се в Националната библиотека на Испания.

    Cancionero de Palacio. Източник: Уикипедия

    Ръкописът съдържа 458 песенни пиеси в различни жанрове на вокалната музика, главно въз основа на испански стихове. Има и няколко произведения на латински, френски, каталунски и португалски. Темите и стилът на музиката в Песенника са изключително разнообразни: духовни песни, пасторали, вилянсико, народни песни, романси. Повечето са за 1 глас с инструментален съпровод.

    Португалия

    „Песенник“ от Националната библиотека – ръкопис от първата четвърт на ХVІ век и един от трите основни оцелели средновековни светски сборника на галисийско-португалски език. Съвременното име на песенника идва от мястото на неговото съхранение – Националната библиотека на Португалия в Лисабон.

    „Песенникът от Ажуда“ (Cancioneiro da Ajuda) – сборник светски песни от края на XIII век; това е най-старият оцелял сборник на галисийско-португалски език.

    Cancioneiro da Ajuda.Източник: Уикипедия

    Името му идва от мястото на неговото съхранение – библиотеката на двореца „Ажуда“ в Лисабон. Стихотворенията са записани върху пергамент с готически шриф и не съдържат ноти. Всички песни в ръкописа са куртоазни, създадени под влияние на провансалските трубадури преди царуването на крал Диниш I (1279-1325). Песенникът съдържа 295 песни за любов, 4 с насмешки и сатира и 11 в неопределен жанр.

    Италия

    „Книга с песни“ (Canzoniere) – ръкопис от XIV век, най-значимото произведение на Петрарка на италиански език, включително стихове, посветени на Лаура и написани между 1327-1368 г.

    Canzoniere. Източник: Уикипедия

    Оригиналното латинско заглавие на сборника е Rerum vulgarium fragmenta. Книгата се състои от 366 не-озаглавени отделни стихотворения: 317 сонета, 29 канцони, 9 секстини, 7 балади и 4 мадригала. Освен любовната лирика са засегнати и няколко други теми, предимно с политическо и религиозно съдържание.

    „Сто песни за хармонична музика“ (Harmonice Musices Odhecaton ) – антология на светските многогласни песни, публикувана от Отавиано Петручи през 1501 г. във Венеция.

    Франция

    „Книга с песни за любовта“ (Chansonnier Cordiforme“) е ръкопис, създаден в Савоя между 1460 и 1477 г. Част е от колекцията на Анри дьо Ротшилд. В момента се съхранява в Националната библиотека на Франция. Включва 43 песни на Гийом Дюфаи, Жил Беншоа, Йоханес Окегем, Антоан Бюноа и други автори.

    „Кралски ръкопис“ (Manuscrit du Roi) – ръкопис от средата на XIII век. Съхранява се в Националната библиотека на Франция. Съдържа повече от 600 песни, написани главно между края на XII и началото на XIII век. Някои автори са известни трубадури или трувери, като Ричард де Фурнивал. Създаването на книгата се приписва на Карл I Анжуйски (1227-1285).

    Германия

    „Манески кодекс“ или „Големия Хайделбергски ръкописен песенник“ (Große Heidelberger Liederhandschrift). Съхранява се в библиотеката на Хайделбергския университет. Сборникът включва стихове от 140 средновековни поети, съдържа и техните портрети с размерите на цяла страница. Поредността на авторите съответства на богаството им. Текстът е изписан върху 426 пергаментови листа с размери 35,5 × 25 см с готически шрифт на немски. Препинателни знаци практически отсъстват, в началото на всеки параграф се използват главни букви. Ръкописът обхваща творчеството на средновековни лирици в цялото му разнообразие от видове и форми, като се започне от първите образци на светска песенна култура (Кюренберг, 1150-1160) до края на ХІІІ век. Нотните записи към текстовете не са запазени.

    Аркебузи и мускети

    Всеки ако не е чел, поне е чувал за прочутия роман на Александър Дюма „Тримата мускетари“ – а вероятно още повече хора са гледали многобройните му екранизации. И разбира се, веднага, още от заглавието на тази популярна книга, изниква въпросът: „А защо „мускетари“? Въобще, какво означава „мускетари“? Близко до ума е, че названието на тази френска елитна кралска гвардия идва от оръжието „мускет“ – но какво представлява то?

    Мускетът, а преди него аркебузата, са първите компактни ръчни огнестрелни оръжия – без да смятаме експерименталните образци преди тях.

    Аркебузата

    Един от първите образци на аркебузите, 1425 г. Снимка: Уикипедия

    Аркебузата представлява гладкоцевна пушка с фитил, която се зарежда откъм дулото. Тя е сред първоначалните образци на огнестрелни оръжия, появили се през първата трета на XV век. Зареждала се с каменни, а по-късно с оловни куршуми. Барутният заряд се запалвал чрез фитил. Теглото й било около 3 килограма, а калибърът – 15-17 мм. В края на ХV век куршум, изстрелян от аркебуза, имал скорост около 300 м/сек и пробивал тежка рицарска броня на разстояние до 30-35 метра. Приблизително същия бил и обхватът на прицелване. Дължината на цевта през XV век била сравнително малка – 30-40 калибъра. Това се дължи на несъвършената технология за производство на цеви, както и на факта, че до началото на XVI век се използвал плътен барут; а с него дългите цеви се зареждали доста трудно.

    Ландскнехт с аркебуз. Гравюра на Франц Брюн от прозиведението «Войници». 1559 г. Снимка: Уикипедия

    Първоначално аркебузата представлявала арбалет с цев, който се зареждал с метални топчета. След това се досетили да насипят барут и да поставят фитил – така се появило първото ръчно огнестрелно оръжие.

    Отначало аркебузата нямала раменен приклад, а кобилица за под мишницата, защото я притискали с лакът. Калибърът на тези първи ръчни бомбарди бил 30–40 mm, но първоначалната скорост оставяла много какво да се желае (100–150 м/с). Пробивната сила също била под всякаква критика. Затова понякога се пише, че тогавашните огнестрелни оръжия вдъхвали страх повече с гърмежа и пламъка си, отколкото с някаква реална полза от тях.

    По-късно през ХVІ век се появили гранулираният барут и дългите цеви, калибърът на аркебузата намалял до 20-22 мм, а теглото на оловния куршум до 50 грама. Тогава началната скорост на куршума се оценява на 200-250 м/с. Така се появил мускетът – тоест, пушка, която стреля с нещо малко, „москито“, насекомо. В същото време, за да се разграничи специализираната тежка пушка от другите оръжия, например, от ловните, където не е нужен толкова голям калибър, се използвала все още предишната дума „аркебуза“ в смисъл изобщо на пушка.

    Сражение при Ерленбах, 13 октомври 1444 г. Илюстрация от „Бернски хроники“ Диболд Шилинг Старши 1470г. Снимка: Уикипедия

    След ХVІ век под термина „аркебуза“ вече се разбират леки огнестрелни оръжия с малък калибър. Силата на отката при някои аркебузи била толкова слаба, че те имали къси приклади, предназначени дори да не са упор в рамото, а просто ги притискали към бузата.

    Мускетът

    Мускетът е ръчно огнестрелно оръжие, което се появява първоначално в Испания. Получава бойното си кръщение в битката при Павия през 1521 г., където испанците разгромяват французите и пленяват крал Франциск І (1494-1547).

    Мускети и техните байонети на поставка. Снимка: Уикипедия

    Мускетите дължат появата си на изобретяването на гранулирания (наричан още зърнист, димен, черен) барут, който радикално улеснил зареждането на дългоцевните оръжия. Освен това, гранулираният барут изгаря по-пълно и равномерно. Това довело до цяла спирала от технологични подобрения, които позволили производството на дълги цеви с по-добро качество. Гранулираният барут бил основен за огнестрелните оръжия чак до ХІХ век.

    Поради увеличената дебелина на предпазното въоръжение – плътни листови брони, кираси (нагръдници) и др., куршумите с тегло 18-22 грама имали слаб ефект. Било необходимо да се увеличи калибъра на пушката до 22 мм, а теглото на куршума – до 50-55 грама. Скоростта на куршума, изстрелян от мускет, била 200-500 м/с, което давало възможност бронираният противник да бъде поразен на сравнително по-големи разстояния. Куршумите вече пробивали стоманени кираси на дистанция 50 метра. Обхватът на прицелване обаче бил по-малък – 40-45 метра.

    Мускетари от времето на Тридесетгодишната война стрелят с мускети (съвременна възстановка). Снимка: Уикипедия

    Мускетът станал любимо оръжие на военните моряци заради способността му на късо разстояние да пробива дървения фалшборд (парапета) на кораб.

    Теглото на мускета (първоначално 7–9 кг) било толкова голямо, че към него се полагала специална стойка с чатал на края. Стойката се забивала в земята, а дулото на мускета се поставяло върху чатала. Някъде, например, в Русия, комбинирали стойката със секира: в края на дръжката върху металния накрайник на секирата се поставяло дулото. Така боецът имал на разположение както огнестрелно, така и тежко хладно оръжие, което в онази епоха запазвало голямото си значение. Откатът на мускета бил доста силен, затова стрелецът поставял кожена възглавница върху дясното си рамо.

    Истории за произхода на имената и логата на най-големите марки и компании в света

    Има лога, които няма как да се сбъркат, те са всеизвестни. Но откъде са дошли идеите за даден вид бизнес и неговата запазена марка. Както се казва, идея за милион долара. Всеки, който се вълнува от успешен бизнес, търси златната идея, и тези примери могат да бъдат много полезни за тях и любопитни за всички останали.

    Sony

    Името на легендарната корпорация идва от латинската дума „sonus“ (звук) и е избрана заради лекотата на произношението в повечето езици на света. Логото е изписването на самата дума.

    Apple

    Малко известен факт за известната компания, че през 1976 г. не само Стив Джобс и Возняк я създават, но и Роналд Уейн инвестирал 10% от първоначалния капитал в компанията. Негова била идеята за първото лого на компанията – табелка с Нютон, седнал под ябълково дърво. Роналд Уейн работил със Стив точно две седмици, след което взел своите 800 долара, защото преценил, че Apple е твърде рисковано капиталовложение.

    Компютърът Apple I се продавал бавно и Джобс решил, че трябва да се промени нещо, и започнал с логото. Нагризаната ябълка е измислена от дизайнера Роб Янов, агенция Regis McKenna. 

    Adidas и Puma

     

    Много често компаниите носят името на своя основател или дума, производна от него. Такъв е случаят с Адидас, нейния основател е Адолф Даслер, наричан „Ади“. Така с частите на псевдонима и фамилията се е получило Ади-дас. Интересен факт е, че неговият брат Рудолф Даслер, наричан „Руди“ също основа своя собствена компания за обувки. Ако беше следвал логиката на брат си би трябвало да кръсти марката си Рудас, но  крайна сметка тя се превърна в марка Puma. Използвайки символа на хищника, бягащ бързо.

    Но защо братята не са работили заедно? Ето каква е историята:

    По време на Втората световна война двама братя произвеждали обувки за немските войници, въпреки че първоначално семейната компания, основана през 1920 г., правела чехли и ортопедични обувки за спортисти с увреждания.  Нацистите конфискували фабриката и пратили братята на фронта. Ади се завърнал от фронта с една ръка и основал Адидас. А Рудолф бил дълго време американски военнопленник. Когато се освободил, той решил да се завърне към занаята си и създал другата световно известна марка Пума.

    Samsung

    Фирмата първоначално била магазин за хранителни стоки, специализиран за морски дарове и юфка. Компанията преминава през рафинирането на захар, текстил и мелници, преди най-накрая да премине към производството на електроника.

    Nokia

    Интересен факт за Nokia е, че  международната корпорация за телекомуникационно оборудване, всъщност започва като  производител на хартия, в близост до финландския град Нокиа. Макар в логото да няма нищо оригинално и е изписване само на наименованието на компанията, днес всеки го познава.

    Starbucks

    Някои компании черпят вдъхновение от художествената литература, за да излязат с най-привлекателното име. Известната верига кафенета е заложила на герой от романа „Моби Дик“. На логото е изобразена русалка, която през годините е претърпяла много трансформации, докато стане толкова целомъдрена.

    Adobe

    Софтуерната компания Adobe се ориентирала към географски имена и избрала за своя марка Adobe Creek, която тече през земята на основателя на компанията, Джон Уорнок.

    Coka Cola

    Името на тази легендарна напитка идва от името на растението кока, използвано в рецептата за първата версия на газираната напитка. Въз основа на шрифта „Спенсър“, през 1886 г. било създадено логото, при това не от дизайнер или дори художник, а от счетоводител на име Франк Робинсън, който бил приятел на създателя на легендарната напитка – фармацевта Джон Пембъртън.

    Shell

    Shell се появява през 1891 г., започнала с антикварен магазин, в който се продават ковчежета, украсени с черупки, след това се занимавала с морски транспорт на керосин и постепенно станала лидер в петролния бизнес. Първото лого на компанията било черно-бяло възпроизвеждане на мида. Модерното лого е създадено от известния дизайнер Реймънд Лоуи през 1971г.

    Amazon

    Джеф Безос е избрал за име на компанията дума, звучаща като наименованието на южноамериканската река Амазонка. Всъщност идеята била предлагане на продукти от А до Z и така се получило името на компанията.

    Avon

    Дейвид Макконъл започва кариерата си като продавач на пътеписи. Той започва да разпространява парфюми на своите клиенти, за да увеличи продажбите. Оказа се, че те харесват повече парфюма и в резултат на това той основава компанията Avon.

    eBay

    Някога тази платформа се управлявала от Echo Bay Technology Group. Било предложено името Echobay, обаче то вече се използвало в мрежата от рудодобивна компания, затова било съкратено до  eBay.

    Volkswagen

    На немски volks wagen буквално се превежда като народна кола.

    Ikea

    Основателят на компанията просто комбинира своите инициали I.K. (Ингвар Кампрад) и първите букви от името на семейното му стопанство и родното село Е.А. (Елмарид Агунарид).

    Lego

    Известната марка за детски конструктори носи името на словосъчетанието leg godt, означаващо играй добре.

    Kodak

    Първите камери на Kodak се появили през 1888 година. Слоганът на кампанията бил: „Натиснете бутона, ние правим останалото“. През 1900 г. Kodak е един от първите, които се опитват да интегрират името и изображението на компанията в символ. През 30-те години на логото се появява в  жълто и червено. 

    Canon

    През 1930 г. в Япония Горо Йошида и Сабуро Учида създали компанията Precision Optical Instruments Laboratory. Четири години по-късно създавали първата си камера, която кръстили Kwanon, в чест на хилядоръката богиня на милостта. На логото не  събрали хиляди ръце, но сложили колкото могли. Добавили и пламъци и се получила илюстрация от древна книга, а не лого. В последствие опростили и логото и името, за да стане вече познатото лого на Canon.

    Goggle

    Преди 12 години студентите от Станфорд, Лари Пейдж и Сергей Брин предложили нова търсачка и я нарекли BackRub, което показвало способността й да анализира връзки. Но много скоро те променили името й на Google. Това е преработена дума „googol“, означаваща последното от числата, които имат някакво значение – едно със сто нули.
    Първото лого на Google е измислено от самия Сергей Брин.

    MasterCard 

    През 1966 г. 17 банкери се обединили в Междубанковата асоциация на карти (ICA), чийто латински символ е i. През 1969 г. банката е преименувана на Master Charge и в логото се появяват два пресичащи се кръга. Символичното „i“ било поставено в долния десен ъгъл. През 1979 г. Master Charge била преименуван на MasterCard и буквата „i“ напълно изчезна от логото. През 1990 г. хоризонталните ивици се появили като символ на междубанковите отношения.

    Microsoft

    През 1975 г. е основана  Micro-soft. Тирето впоследствие било премахнато и създали лого с типография в стил диско.
    След 7 години диското излиза от мода и Microsoft представи ново лого с централната буква O под формата на стилизирано око. Логото на версията от 1987 г. по същество е същото като това, което виждаме сега.

    Nike

    Логото е измислено от студентка в Портландския университет Каролайн Дейвидсън през 1971г. За създаването на едно от най-известните лога в света, са платени 35 долара. От него е премахнат текста, за да стане изчистен и въздействащ символ.

    Отмъщението на царица Будика

    Будика (лат. Боадицея) била съпруга на вожда (тигерн) Прасутаг на келтското племени ицени, което в края на І век обитавало земите на днешното графство Норфолк в Източна Англия.

    Ицените успявали да запазят една сравнителна независимост – преценявайки, че нямат достатъчно сили за съпротива, те се присъединили към римляните като съюзници, когато през 43 г. император Клавдий завладял по-голямата част от Британия.

    Прасутаг бил по-възрастен от жена си и живял дълго. Когато почувствал, че умира, той завещал престола на двете си дъщери и на римския император като съвладетели. Практика на римляните била да оставят независимостта на съюзните си племена, при условие, че престолът е завещан на императора. По този начин, например, към Рим били присъединени провинциите Витиния и Галатия.

    Царица Будика. Снимка: Уикипедия

    С ицените обаче възникнал проблем, защото римските закони позволявали наследяване само по мъжка линия. Затова всички опити на Прасутаг да задържи семейството си на трона били напразни. След смъртта му неговото царство било анексирано, земите конфискувани, а имуществото – описано. Фактически, аристокрацията сред ицените била изравнена с робите.

    Историкът Тацит разказва, че царицата Будика била публично бита с камшик, а двете й дъщери – изнасилени.

    Така през 61 г., когато управителят на Британия – преторът Гай Светоний Паулин, заминал на поход към остров Англси, за да потуши бунт, ицените, подкрепяни от триновантите и още много келтски племена, се вдигнали на въстание. Римският историк Дион Касий пише, че преди да започне бунта, царица Будика принесла жертва на Андраста, богинята на победата, която била нейна покровителка (името Будика на келтски означавало „победа“).

    Първата цел на бунтовниците бил град Камулодун (дн. Колчестър), някогашна столица на триновантите. Градът бил обсаден, изпратените на помощ от прокуратора Кат Дециний 200 опълченци били избити. Градът паднал и, според археолозите, бил методично изравнен със земята.

    Квинт Петиллий Цериал, командир на IX легион, се опитал да си върне Камолодун, но бил разбит и принуден да избяга чак в Галия (дн. Франция).

    Щом научил за въстанието, Гай Светоний бързо тръгнал обратно. Неговата цел е била да защити Лондиниум (днешен Лондон), основан от римляните през 43 г. Но като видял, че няма време да се приготви за отбрана, решил да напусне града, за да спаси поне тази част от войската, която била с него.

    Статуя на Будика (Уестминстър). Снимка: Уикипедия

    Лондиниум бил оставен на милостта на бунтовниците, които устроили там най-страшното клане в историята на Британия. Градът бил опожарен (археологически разкопки на слоеве от онова време откриват разтопени монети, а самите слоеве са покрити с дебел пласт пепел) и разграбен. Всички, които не заминали с легионите, били избити по най-жесток начин. Не били пощадени и келтите от града, защото ги смятали за предатели и съюзници на римляните. Зверствата били неописуеми – бунтовниците рязали гърдите на жените и ги пъхали в устата им. Смята се, че в Лондиниум били избити над 70 хиляди души.

    Следващият разрушен град бил Веруламиум (дн. Сейнт Олбанс). Тук били изклани около 17 000 души. Никой не мислел да взема пленници. Дион Касий описва подробно събитията: обикновените хора били бесени, заколвани, изгаряни живи, набивани на кол и разпъвани на кръстове, а благородниците, особено жените, били убивани в най-жестоки мъчения, принасяйки ги в жертва на богинята Андраста.

    Също така, ако се съди по археологически разкопки, и град Калева Атребатум (дн. Силчестър) бил разрушен от войската на Будика.

    В това време Светоний групирал силите си в Западен Мидландс. Откъм фланговете позициите му били защитени от гора. Силите му наброявали над 10 000 души, сред които XIV легион, лека пехота от XX легион и много опълченци. Но силите на Будика били значително по-многобройни: според различни оценки, от 80 000 до 230 000 души.

    Тацит пише, че Будика ръководила своята армия от бойна колесница. Тя произнесла реч, в която молела да я смятат не за благородна царица, която отмъщава за изгубеното си царство – а за обикновена жена, отмъщаваща за отнетата си свобода, за пребитото си тяло и за поруганото целомъдрие на своите дъщери. Боговете, според нея, били на страната на бунтовниците. Те вече били разбили един легион, другите също щели да бъдат победени. Тя, жената, била готова по-скоро да умре, отколкото да живее като робиня. Призовала своя народ също да предпочете свободата или смъртта.

    Римляните противопоставили на многочислените бунтовници военното си умение. В началото на битката те стоварили върху келтите цял дъжд от своите копия за хвърляне – пилуми. Онези легионери, които вече се били избавили от пилумите, в плътни редици разбивали втората вълна на келтската атака. След това се построили в клинове и нападнали келтите.

    Неспособни да издържат на натиска, въстаниците побягнали – но били допуснали грешката да затворят пътя за отстъпление със собствения си обоз, където били семействата им. Там, при обоза, римляните ги настигнали и довършили разгрома им.

    Тацит пише, че когато видяла поражението, Будика взела отрова от бучиниш (тази отрова била популярна в Древния свят, с нея бил екзекутиран Сократ).

    Според Дион Касий пък, царицата се разболяла след разгрома и скоро починала. Всички твърдят, че погребението й било много богато.

    Скоро след последната битка пристигнали още римски легиони от провинция Горна Германия. Срещу враждебните племена били взети строги мерки и келтите били принудени да спазват мира.

    Ще изминат 400 години – и през 448 г. келтите ще се молят със сълзи на очи империята да изпрати свои легиони, за да ги защитят от нахлуващите варвари. Но тогава самият Рим бил на ръба на пропастта и нямал повече сили да защити Британия. Така се менят настроенията на хората и се върти колелото на историята.