В историята са познати възходи и падения, войни и мирно време, победи и поражения, заговори и конспирации. Задължителен атрибут на всички тези събития бил тайнописът – шифроването или криптографията.
Използваните през Средновековието шифри отначало били изключително прости. Пишели фразите вертикално или в обратен ред, гласните заменяли с точки, вместо латиница използвали чужди азбуки (гръцки, иврит, арменски и др.).
В обикновените заместващи кодове бил използван опростеният шифър на Цезар, където всяка буква се заменяла със следващата по азбучен ред – а в по-сложните системи ги замествали със специално измислени знаци.
Английският францискански монах, професор в Оксфорд, универсален учен, математик, оптик и астроном Роджър Бейкън в средата на ХІІІ век написал книгата „Тайните опити и недействителността на магията”. В предисловието той отбеляза: „Глупак е онзи, който пише нещо тайно, но не по такъв начин, че да го скрие от простолюдието“. Бейкън изброява няколко метода за скриване на тайните: прескачане на гласни, използване на метафори, букви от чужди азбуки, бързопис (стенография).
Един от водещите средновековни европейски криптографи бил известният английски писател, астроном-любител и митнически чиновник Джефри Чосър. Самият живот принудил автора на известните „Кентърбърийски приказки“ да овладее криптографското изкуство. Като момче той бил изпратен за паж в двореца, а след това станал рицарски оръженосец в свитата на английския крал. По време на поход във Франция бил пленен, но заедно с два коня от чиста порода бил откупен от своя монарх – който платил 120 ливри за конете и 16 ливри за младия си поданик. На 70-годишна възраст Чосър, като надежден и осведомен човек, изпълнявал тайни дипломатически поръчения на краля в Италия и Франция.
Той водел цялата си секретна кореспонденция чрез шифър с проста замяна. Даже в стиховете си включвал кодирани строфи. След като преуспял в дипломатическите си дела, останал в сянка, като получил за дългогодишната си служба поста митничар на вълна и кожи в лондонското пристанище.
Но най-великото дело в живота му били поезията, астрономията и криптографията. За съжаление, нито едно от тези занимания не му донесло приживе нито слава, нито пари. Приключил живота си като надзирател на стени, укрепления, канавки, канали, езера, пътища и мостове по Темза, и бил погребан в Уестминстърското абатство.
През Средновековието европейската криптография придобила съмнителна слава – започнали да я идентифицират с черна магия, с някаква форма на окултизъм, астрология, алхимия и еврейската кабала.
Но необходимостта от зашифроване на различни съобщения останала.
Постепенно се оформили 8 системи на шифроване:
– една буква заменя друга;
– думите се пишат обратно;
– поредните букви се преместват в обратен ред;
– буквите се заместват с цифри;
– буквите се заместват с други букви, след което вторите букви се заместват с цифри;
– всяка буква се заменя с две други букви, които се използват като числа, сумата от които е равна на цифровата стойност на шифрованата буква;
– всяка буква се заменя с име на човек;
– при шифроването се използват фазите на Луната, имената на държави (в определен ред), изброяват се названия на плодове, дървета и т. н.
А когато „контраразузнаването“ залавяло вражески писма и се опитвало да ги дешифрира, имало предвид, че в онази епоха обикновено много послания започвали с официални стандартни фрази, например: „В името на Бога…“ и т. н.
По този начин действително успявали да разгадаят някои букви, а сетне постепенно „разплитали“ и цялото писмо.
