Като резултат от силното земетресение в Япония през 2011-та, Земята започна да се върти с 1,8 микросекунди по-бързо. Така че – ако ви се струва, че все не ви остава време, поне знаете вече какво да обвините за това. Но, сериозно – Япония е толкова уникална страна, че е имала шанса да повлияе на скоростта, с която се върти планетата ни. Действително тази държава представлява съвсем различна вселена и ние от екипа на ИскамДаЗнам открихме шестнайсет невероятни факта, които го потвърждават.

В работата ни често ни се случва да бъдем впечатлени от особеностите на японската култура. А сега нека заедно я разгледаме по-подробно и ще разберете защо светофарите в Страната на изгряващото слънце светят в синьо, а не в зелено, както и много други любопитни и поразителни неща за тази прекрасна държава.

1. Японските мъже правят предложение за брак на половинките си все едно ще си наемат персонален готвач

Японците са наистина много скромни и срамежливи, и това обяснява факта защо традиционното предложение за брак често пъти е отправяно по значително индиректен начин. Например, един мъж може да попита приятелката си: „Съгласна ли си да ми приготвяш супа всеки ден?”. Или пък може да попита любимата си дали е готова да пере дрехите му и да бъде погребана заедно с него (като последното носи смисъла и символиката на това, че любовта им е толкова силна, че ще продължи да живее и след тяхната собствена смърт).

Тази традиция обаче бавно, но сигурно, се превръща в отживелица. Единствено и само изключително срамежливите японци използват този крайно неромантичен начин да изразят чувствата и желанията си открито. Прието е й годеникът да поиска ръката на избраницата си от нейните родители преди да й направи предложение. Японците са много консервативни в това отношение.

2. Някои японци прекарват години наред в т.нар. кибер кафенета без да ги напускат

Не всички жители на Япония разполагат с достатъчно пари да си наемат жилище или дори да отседнат в капсула в т.нар. хотели-капсули. На някои от тези хора се налага да прекарат години в тези кибер кафенета. Ограничените пространства там, както и многото места за сядане невинаги дори дават възможност на хората да заемат удобна позиция в легнало положение… Освен достъпа до Интернет, кибер кафенетата предлагат на посетителите си и душове, както и безалкохолни напитки. Средната цена за престой в тези кафенета е по-ниска (между 12 и 22 щатски долара) отколкото в хотелите-капсули (между 18 и 36 щатски долара на ден). Това обяснява и популярността на подобен вид „подслон” сред хората, които получават ниски заплати.

3. Котка или куче се ползват с пълното право да заемат длъжността „началник-гара”

Спомняте ли си легендата за римския император Калигула, който направил коня си сенатор? Японците в никакъв случай не са луди, но на жп гарата Кифи, намираща се в префектурата Окаяма, длъжността „началник-гара” се заема от котка.

Първият мъркащ началник-гара се е казвал Тама. Тази котка поздравявала пътниците и вместо пари, получавала храна. Тя дори взела участие в заснемането на документален филм за местните традиции. След смъртта й хиляди хора отишли да я изпратят в последния й път, а Тама била поставена в намиращо се недалеч от Кифи светилище и впоследствие – обожествена.

През 2015-та мястото й било заето от наследника й на име Нитама.

Началник-гарата в Аджигасава пък е куче. Казва се Васао (още известен като „busakawaii „, което в превод означава „грозен, но сладък”). Има и филм с негово участие, а хората просто го обожават.

Благодарение на Тама и Васао броят на туристите, които посещават малки градове, се е увеличил значително: почти 120 хиляди души годишно пристигат в Аджигасава, за да се срещнат с кучето.

4. В отводнителните канали живеят риби

Водата в отводнителните канали в Япония е наистина много чиста; хората не изхвърлят никакви боклуци там, а мръсните канали се оттичат на други места. Качеството на водата в тези канали е по-добро дори от питейната вода в чешмите, а рибите плуват в тях свободно. Подпочвените води, които достигат до тези канали могат да се използват за направата на лед или за целите на готвенето. Тази система се нарича „кабата” . В префектурата Шига каналите са конструирани на различни нива – тези, разположени по-надолу, се използват за миене на чинии, а остатъците от храната служат за храна на рибите. Ако оставите мръсната си чиния в такъв канал за около 3 часа, няма дори да Ви се налага да я миете – шараните ще изядат всички хранителни отпадъци. Тези канали също представляват атракция за туристите. Платените туристически обиколки носят достатъчно средства за поддържането, почистването и ремонтирането на тези канали.

5. Ученичките носят къси поли и чорапи до коленете дори и през зимния период

По всяко време на годината ученичките носят къси плисирани поли в съчетание с бели, тъмносини или черни чорапи до коленете. В аниме-училищата момичетата носят изключително къси поли, но повечето училища са възприели за еталон полите с дължина до коляното.

Някои експерти в модата обичат да носят по-широки чорапи в комбинация с късите поли, за да направят глезените си да изглеждат като на кукли и нарушават правилата като сами подкъсяват дължината на полите си.

Повечето ученички носят къси панталони под полите си. Много японски училища имат унифициран стандарт за облеклата както за момичетата, така и за момчетата. Ето защо момичетата обличат къси панталони под полите си предварително, за да не им се налага да се преобличат когато дойде време да влязат в час по физическо възпитание.

6. В Япония има кафенета, в които можете съвсем свободно да разговаряте с… бухали

Много хора са чували за кафенета, в които можете да прекарате време в компанията на котки. Но какво ще стане в случай, че не сте любител на котките? Идете в кафене, в което има кози, зайци или бухали.

В Япония има редица различни видове кафенета, в които има животни. Едно от тях е кафене, в което има бухали и което носи името Fukuro no Mise. Намира се в Токио. Мястото е толкова популярно, че сутрин, още преди да е отворило, хората се редят на опашка, за да влязат и чакат часове наред. Между другото, не е такова кафене, каквото ние сме свикнали да виждаме: там не се предлага храна, а само напитки. И това да поговорите с някоя от птиците ще Ви струва 17 щатски долара. Има и изключително стриктни правила относно „комуникацията” Ви с бухалите: можете да докосвате единствено гърбовете или главите им, и на всички посетители се дават много ясни инструкции за това още преди да са влезли в кафенето.

7. Хиляди голи и полуголи мъже вземат участие във фестивала Хадака Мацури

Хадака Мацури е фестивал, който се провежда веднъж годишно, а в него вземат участие над 9,000 мъже. Мъжете носят много малко дрехи – само традиционната японска препаска, наречена фундоши. Могат да носят и кимоно, а в други случаи може и да са чисто голи.

Фестивалът има дълбоко религиозен произход. Японците вярва, че мъжката голота има силата да поглъща негативните енергии и лошите влияния. След като плуват в леденостудена вода, мъжете да опитват да хванат различни талисмани, изработени от върбови клонки, докато шинто свещеник хвърля тези талисмани сред тълпата. Вярва се, че тези талисмани носят късмет. Редки са случаите и в които този фестивал преминава без счупени носове или множество натъртвания по телата на участниците.

8. Дори и роботите са загинали при инцидента във Фукушима

През 2011-та разрушително земетресение доведе до формирането на чудовищно по размери цунами (около 10 метра височина), което предизвика ужасен инцидент в атомната електроцентрала Фукушима. Нивата на радиационното замърсяване бяха толкова високи, че достъпът до централата беше абсолютно невъзможен. Пет робота бяха изпратени там, за да премахнат останките от захранването на централата, но нито един от тях не се завърна. Веднага щом са достигнали реактора, задвижването им е отказало, а щетите, нанесени от радиацията ги направили напълно неизползваеми.

9. В Япония черните котки носят късмет

Никога няма да се случи да видите японец, който да реши да не пресече улицата, само защото там стои черна котка. Хората в Япония вярват, че черните котки носят късмет. Жените, които нямат половинки, са собственичките на черни котки, които са най-големи късметлийки: вярва се, че съдбата ще им донесе много потенциални годеници.

10. На бутилките от бира има надписи с брайловата азбука

Японското правителство отделя специално внимание на грижата за незрящите и хората с намалено зрение. В някои градове има специални тактилни жълти линии, които помагат на незрящите да се движат в градската среда и които водят до билетни центрове (за градския транспорт, например). Същото важи и за бутилките бира – те също си имат надписи с брайловата азбука. Те обаче не биха послужили на чужденец, защото са написани на японската версия на азбуката за незрящи.

11. Има японска компания, съществуваща през последните 14 века

Според данни от 2009-та година, по света има повече от 21 хиляди компании, които датират отпреди повече от 200 години. Най-старата компания на света обаче е на повече от цели 14 века и се казва Конго Гуми. Тази строителна компания е била основана през 578 година и специализира в изграждането на будистки храмове. Нейно дело са редица известни сгради, включително и замъкът в Осака.

Компанията е преживяла няколко войни, преминала е през множество трудни периоди, но е успяла да оцелее и функционира и до днес. По време на Втората световна война е пренасочила дейността си към производството на ковчези. След войната се завръща към основните си дейности и започва да използва бетон, който е устойчив на земетресения (както знаете, в Япония те са изключително често явление) вместо по-популярните дотогава дървени плоскости.

Единственото, което може да се счете за срив в историята на тази компания е, че през 2006-та банкрутира и бива купена от друга компания.

12. На нощните клубове в Япония е било разрешено да работят след полунощ едва през 2015-та

През 1948-ма в Япония е приет закон, по силата на който танцуването след полунощ в нощни клубове, барове и други публични места е забранено. В годините след войната нощните клубове са били места за забавления за възрастни. Ситуацията отдавна се е била променила, но ограниченията останали. През 2015-та законът е бил преразгледан и вследствие на това в момента нощни клубове и барове, притежаващи подходящото осветление, имат право да работят по цяла нощ.

13. В едно японско телевизионно шоу хората… захапват странни неща

По японските телевизии се излъчват много необичайни и чудновати предавания, и това определено е едно от тях. Участниците трябва да захапят най-различни предмети и да определят дали са направени от шоколад или не. Сладките са изработени с такава прецизност, че е много трудно да бъдат различени от обикновените предмети – мебели, различни аксесоари, дрехи, обувки и т.н.

14. Японците бръснат главите си в знак на разкаяние

Някои японци бръснат главите си, за да признаят вината си за нещо. Същото важи и за обикновените хора, политиците и в случая, споменат по-долу – за поп звездите. Понякога жените също отрязват косите си в знак на разкаяние.

През 2013-та поп певицата Минами Минегиши, част от групата AKB48, отряза косата си, за да се извини за това, че е прекарала нощта с приятеля си. В договора й е имало клауза, че Минегиши и останалите членове на групата няма да имат срещи от интимен характер и че по никакъв начин не трябва да компрометират облика си на целомъдрени хора. Тя каза, че не е искала да й се налага да напуска групата и е признала вината си чрез традиционното обръсване на главата.

Тази традиция, подобно на много други, се превръща в отживелица и бръсненето на главата става все по-рядко срещан начин хората да засвидетелстват чувствата си на вина. В Япония съществуват над 20 начина за това как да се извините за нещо.

15. Японските светофари имат сини вместо зелени светлини

В японския език има много думи, които нямат аналог у другите езици, но от векове насам те използват една и съща дума за „зелено” и „синьо”. В края на хилядолетието се е появила думата „midori”, която се използва за индикиране на зеления цвят, но все още се смята и за просто нюанс на синьото. Вследствие на объркването, произтичащо от това своеобразно смесване на цветовете, японците могат да Ви предложат синя ябълка (макар и в действителност да имат предвид зелена такава), а зеленото на светофара всъщност да наподобява цвета на океана, като в някои случаи си е направо… искрящо синьо.

15. Можете да подремнете в кафенета, създадени специално за тази цел

Има кафенета, в които можете да подремнете в изключително меко и удобно легло (Вие сами избирате колко време ще Ви е необходимо за това). Можете да почетете книга или да си вземете слушалки и да послушате музика. Някой от персонала ще Ви събуди когато сте посочили и ще Ви донесе чашка кафе. Най-вероятно там ще Ви се присънят и най-невероятните сънища.

Първоначално ядрените бомби били толкова огромни, че едва влизали даже в най-големите бомбардировачи. Но с развитието на науката хората се научили да ги правят по-компактни. Появила се възможност да бъде създадена ядрена артилерия.

През 1952 г. в САЩ бил приет на въоръжение първият ядрен снаряд W9 с калибър 280 мм. Но това все още било твърде голям размер. Най-разпространените тежки оръдия във въоръжените сили са с калибър около 150 мм.

Едновременно американските танкостроители търсели нов калибър и за танковите оръдия. По това време САЩ вече знаели много неща за съветския танк Т-54 и станало ясно, че е време да кажат сбогом на обичайните 90-милиметрови танкови оръдия.

Но какво да се сложи вместо тях? Разбира се, добре познатите тогава 105-мм оръдия били нелош вариант, но американците не ги харесвали и винаги ги смятали за нещо временно. Те биха се справили с руските средни танкове, въоръжени с подобни оръдия – но какво да правят срещу тежките танкове? Оставали две опции: импулсни оръдия калибър 120-130 мм с кинетични боеприпаси, чиито снаряди нямат експлозив, а разрушават просто със силата на удара; или нещо по-голямо, с кумулативни (силно пробивни) снаряди.

Първият вариант изглеждал логичен, защото САЩ вече имали опит в създаването на такива оръжия – танкът M103 със 120-милиметрово оръдие М58. Използвайки нови видове боеприпаси, оръдието с калибър 120 мм можело да се справи с всеки танк на разумна дистанция. Обаче то било голямо и неудобно, а и поради силния откат можело да се поставя само на достатъчно тежки машини.

През 1959 г. проблемът бил решен и 152-милиметровото оръдие станало основно за всички перспективни американски танкове. То можело да изстрелва и тактически ракетни снаряди, при това с ядрен заряд. Това било твърде голямо предимство, за да се подмине с лека ръка. Веднага се появила и обосновка защо танковете се нуждаят от ядрени снаряди в арсенала си.

От боеприпас с мощност 60 тона тротилов еквивалент би могло да се очаква унищожаване на вражески танков взвод – но не повече. Да се харчи за подобен ефект ядрен снаряд било неоправдано разточителство. Но съвсем друго нещо е да се използва срещу пехотата.

Точно тогава пехотинците получили на въоръжение изключително опасните преносими ПТУРС (противотанкови управляеми реактивни снаряди). С тях добре прикрит разчет, заел удачна позиция, можел да унищожи доста танкове.

С появата на ядрените ракетни снаряди проблемът се решавал много просто. Подозрително градче или горичка, от която летели ПТУРС-ове, получавал малка ядрена експлозия и млъквал завинаги. Като цяло, тактическите ядрени оръжия сериозно улеснявали пробива на всяка вражеска отбранителна позиция.

Трудният момент бил разпределението на ядрени устройства по отделните танкове. Ядрените снаряди били доста скъпи и не можели да се произвеждат в големи количества. Достатъчно било противникът да унищожи един танк, въоръжен с тях – и вече нямало с какво да се пробие вражеската отбрана.

В крайна сметка било решено всеки танк да има 1-2 ядрени снаряди в боекомплекта си. След получаване на заповед отгоре самият командир на танка вече решавал дали да използва ядреното оръжие на негово разположение.

Подобни идеи се появили и в Британия. В началото на 1960-те години британците започнали да разработват бързоходния танк „Калибан“ (по името на героя от пиесата на Шекспир „Бурята“). Това била лека, но добре бронирана машина със 160-мм оръдие. Основните му боеприпаси били бронебойно-фугасните снаряди HESH, които успешно пробивали танкова броня. В допълнение към тях на танка придали и ядрени снаряди.

В СССР също разработили такава идея, но по-късно – едва през 1968 г. Тактическите ракетни комплекси „Таран“ и „Шиповник“ можели да стрелят с 300-мм неуправляеми ракетни снаряди. Големият калибър предполагал мощност до 300 тона тротилов еквивалент – тоест, с един удар можело да бъде унищожено танково подразделение или цяло село, превърнато в отбранителен пункт.

След дълги пресмятания и изчисления, в крайна сметка се появили ядрени снаряди за артилерията – но нито един от ядрените проекти за танкове не влязъл в производство.

Това се дължи на няколко причини. Ядреният снаряд е сложно устройство и изисква специално съхранение. Как да се снабдят с него множество танкове? Очевидно щели да възникнат проблеми.

Освен това: къде да се използва? Някой млад и ентусиазиран полеви командир решава да използва само един-два снаряда, за да си реши тактическите проблеми – но противникът предполага, че е започнала голяма ядрена война, изстрелва стратегически ракети и вече цели градове пламват в ядрен апокалипсис! Очевидно това било неоправдан риск. Не бивало да се забравя и опасността от евентуален „приятелски“ ядрен огън.

С течение на времето станало ясно, че тактическите ядрени оръжия далеч не отговарят на всички въпроси пред военните. Танковете с ядрени снаряди останали само на чертежи и рисунки в миналото – и слава Богу!

Историята познава безчет теории, които нямат доказателства. Една от тях е, че Иисус и неговите апостоли са лекували и миропомазвали с помощта на масло от канабис. Тази теория е доста спорна, но редица експерти продължават да вярват в нея и до днес.

Един от хората, които смятат тази теория за реална е авторът и главен редактор на нюйоркското списание „High Times“ – Дейвид Биненсток. Според него растението канабис има много лечебни свойства. Той твърди, че преди 2000 години е било доста разпространено и целия Среден Изток се е възползвал от лечебните му способности.

Смята се, че канабисът може да се проследи още от  началото на времето. За негова родина учените считат Хималаите в Азия. Някои от тях са на мнение, че хората са физиологически свързани с канабисът.

В интервю за „Дейли Стар Онлайн“, той казва: “Няма разлика между маслото от канабис, което се използва днес и по времето на Иисус – просто канабисът се превръща в масло и се абсорбира през кожата”.

Можете да направите бърза справка в Библията. Учените са открили, че в един от текстовете в нея се намира доста солидна препратка към това, че Иисус вероятно е използвал канабис да лекува

Според тях в рецептата за маслото за миропомазване на Иисус участва канабис. В Изход 30:22-25 е написано:

„Вземете следните подправки: 500 шекела смирна, половината на това благоухайна канела, 250 шекела „q’aneh-bosm“, 500 шекела касия… и зехтин. Направете от всичко това свещено масло за миропомазване, ухайна смесица… Това ще бъде свещеното масло за миропомазване“.

Споменава се билката „q’aneh-bosm“. Известна е с наименованието „keneh-bosm“ – според някои това е познатият ни днес канабис.

Друг известен историк и учен, подробно запознат с естеството на канабиса – Крис Бенет, също е на мнение , че в Библията се споменава същото това растение и дори посочва, че „Ако канабисът е една от основните съставки на маслото за миропомазване на Иисус и прави християните християни, то преследването на тези, които използват канабис е антихристко“.

Той смята, че думата „keneh-bosm“ идва от „kan“, което означава „коноп“ или „хашиш“ и  думата “bosom” – ароматен, които заедно биха могли да се преведат като „блатен аир“( лечебна тръстика,) но всъщност това не е правилно.

Както всяка теория така и тази има много привърженици, но и много противници. Според някои е нелепо да се мисли, че “keneh-bosm”, която се споменава  в Новия завет всъщност е канабис.

Например професорът по ботаника към Университета Олд Доминиън в Норфолк, Вирджиния – Литън Джон Мъсълман, отхвърля хипотезата, че „keneh-bosm“ е канабис и застава зад всеобщото мнение, че това е блатен аир, познат още и като акорус. Точно както в библията.

Точните му думи са:

Акорусът е бил много важен за аюрведическата медицина и е с доказана ефикасност. В Шри Ланка например той може да бъде намерен във всяка аптека и дори в градините на хората. Северноамериканските видове пък са от изключителна важност за индианците“.

Твърдението, че Иисус е лекувал с помощта на канабис ще си остане загадка, докато не се появят по-солидни доказателства, в подкрепа на това, че “keneh-bosm“ наистина означава канабис.

Автор: Божидара Иванова

Знаете ли от къде идва изразът: „Всички пътища водят към Рим.“?

Известно ни е, че някога на римския Форум, в близост до храма на Сатурн, император Октавиан Август наредил построяването на позлатен бронзов монумент, който нарекъл Milliarium Aureum (Златен километричен камък).

В миналото за европейците Рим бил целия свят. Всички пътища започвали от бронзовия монумент и всички разстояния и дължини от Рим до най-крайните части на Римската империя били измервани оттук.

В наше време няма как да оценим величието на Milliarium Aureum, защото той не съществува от дълго време. Единственото, което е останало от красотата му е мраморната му основа, която не е за вярване, но е оцеляла през времето и климатичните условия.

Въпреки че, физическото присъствие на Златният километричен камък на Древен Рим отсъства, то духовното си е все още там и се радва на доста поддръжници. В столиците на повечето държави може да откриете знаци, бележещи известният нулев километър, от който на практика дават началото си всички пътища и магистрали.

В Испания нулевият километър, се намира на площад Пуерта дел Сол. Любопитното е, че е разположен пред старата поща, за чийто часовник се носи легендата, че отброява официалното испанско време. Дали това е случайност?

През 2002 г. заради обърнатата карта на Испания, символичният център на страната бе завъртян на 180 градуса. На места обаче нулевият километър не съвпада с точката, намираща се върху централния площад на града.

Положението било същото и в Древен Рим. Там Milliarium Aureum и Umbilicus Urbis Romae (точният превод е Пъпа на град Рим) не съвпадали.

В Русия знакът се намира в самото сърце на Москва, точно пред Иверските  (известни и като Възкресенските) врати. Вглеждайки се в паважа на алеята, която свързва Червения площад с Манежния, може да видите бронзовата плоча наречена „Нулевой километр автодорог Российской Федерации”. Още от самото си поставяне през 1996 г., плочата дава начало на традиция, която някои смятат за просто суеверие, но други възприемат доста сериозно, а именно, че съдбата ще изпълни едно желание на този, който стъпи точно върху нулевия километър и си пожелае нещо, хвърляйки монета през рамо.

За жителите на столицата е съвсем нормално да видят възрастна жена или просяк да обикалят около нулевия километър за да вземат всяка хвърлена монета. Обичаят е доста известен и Бронзовият знак привлича просяците като мухи на мед.

Представете си какви суми вижда всеки ден този паваж. Надежда на туристите, а и на жителите на Москва желанията им да се сбъднат. Но стариците и просяците, не винаги остават доволни от тези, които хвърлят не копейки и рубли, а чуждестранна валута.

В Париж също може да видите нулевият километър. Само, че там е по-познат като нулева точка и е доста по-стар. Намира се пред главния вход на катедралата Нотр Дам, в сърцето на френския град още от 1769 г. и представлява каменен диск, който преди е бил роза на ветровете, с едва забележим месингов орнамент в центъра. Ако се озовете в Франция, град Руан и попаднете на табела с надпис „Париж ? 135 км“, имайте предвид, че разстоянието е взето именно до тази нулева точка.

И тук съществува поверие, но то е доста по-просто за сбъдване –  стъпите ли върху нулевия километър, някой ден отново ще се върнете в красивата столица.

Посещавайки Будапеща ще видите триметрова скулптура изградена от варовик, където върху буквите КМ е сложена огромна 0, издигната там, където някога се е намирал прагът на кралския дворец в Буда. Дворецът бил съборен при построяването на един от мостовете над Дунав през 1849 г.

В Индия функцията на нулев километър е приела мраморната платформа поставена на мястото, където на 31 януари 1948 г. бил кремиран „бащата на индийската нация”, великият Махатма Ганди,.

Японският нулев километър в Токио се намира на мост, а именно на Японския мост („Нихонбашин” на японски).

Във Филипините и по точно в столицата – Манила, нулевият километър се намира в основата на пилон за знаме в парк Рисал.

Ситуацията в Панама не е много по-различна. И тук нулевият километър е разположен върху мост. Намира се на моста „Мартин Соса” на авеню Симон Боливар, част от Панамериканската магистрала.

Част от от Панамериканската магистрала е и Чилийският нулев километър.

А в Аржентина той се намира в центъра на столицата – Буенос Айрес.

За кубинския нулев километър се разказва доста интересна история. Мястото му е Хавана. Или по-точно на пода в голямата зала на Капитолия. Точно в центъра, в краката на огромната, покрита с чисто злато статуя на Републиката, която е висока 15 м, тежка 49 тона се намира инкрустиран 25-каратов диамант.

Не бързайте със заключенията. Това е само копие на оригиналния диамант. Разказва се, че той е бил собственост на руския император Николай ІІ и по-късно е бил изтъргуван от кубинската държава от богат турски търговец. Ето още нещо любопитно. На 25 март 1946 г. камъкът бива откраднат и по-късно същата година неочаквано е върнат на  Рамон Грау Сан Мартин, тогавашния президент на 2 юни. Първоначално след връщането му нищо не се променило, но през 1973 г. било поставено негово копие.

Първоначално англосаксонският свят не иска да отбелязва нулевия километър. Пример за това е, че във Великобритания всички разстояния се измерват от железопътната гара „Черинг Крос“ в Лондон. Някак това я прави официален нулев километър. Според англичаните обаче има и неофициален. Това е легендарният Лондонски камък (The London Stone).

Една от историите, а може би и най-разпространената е, че той бил част от олтара на Брут от Троя,  родственик на Еней, основал Лондон и първи владетел на Англия. Но има и по-достоверна версия –  нулев километричен камък, с помощта, на който римляните измервали разстоянията в тогавашната британска провинция.

Няма как да знаем кое е истина и кое е добре поддържана лъжа, но знаем едно, а именно, че дълго време не само гражданите на красивият Лондон, но и целият английски народ са смятали Лондонския камък не просто за център на града, но и за неговата душа и сърце. Средновековната традиция била пред този камък да се сключват важни търговски сделки, да се полагат клетви за вярност и оповестяват официални прокламации.

Ето така се изгражда нова традиция. През пролетта на далечната 1450 г. Джак Кейд, водач на въстанието срещу крал Хенри VІ, покорява Лондон и докосва камъка с меча си, което според вярванията, му позволява да се обяви за владетел на града.

Някога Лондонският камък бил далеч по-голям и се намирал в центъра на Кенън Стрийт. През 1940 г. черквата Сейнт Суитин пострадала тежко от бомбардировка, но вграденият в нея камък оцелял, дори след събарянето и по-късно.

Къде може да видите Лондонския камък днес? Той е вграден ниско в стената на магазин за спортни стоки близо до станцията на метрото на Кенън Стрийт.

И нулевия километър във Вашингтон носи със себе си интересна история. В началото французинът Пиер Шарл Л’Енфант, първият градски архитект, решил да сложи обелиска едва на една миля на източно от Капитолия. Идеята била той да е началната точка, от която да се измерват разстоянията между американската столица и останалите градове и щати.

Въпреки, че идеята му се провалила, през 1804 г. бил поставен така наречения Камък на Джеферсън, който отбелязвал т.нар. „Вашингтонски меридиан”. Години по-късно през 1919 г. било решено да се добави временен маркер, а през 1920 г. Конгресът се разпоредил да бъде издигнат съответния монумент. Нарежданията били ясни – това не трябвало да влияе по никакъв начин на бюджета.

Официалният вашингтонски нулев камък бил открит на 4 юни 1923 г. непосредствено до Белия дом. Финансирането му дошло благодарение на дарения. Как изглежда той – като гранитен блок висок около метър и двайсет, на чийто връх е поставен бронзов диск с формата на 16-лъчева роза на ветровете.

Предназначението на камъка така и не се е осъществило и днес се използва единствено за да се определят разстоянията в самата щатската столица.

Румъния прави изключение от правилото, че в дадена държава трябва да има само една точка, която да изпълнява функцията на нулев километър – тук са два като и двата са разположени в столицата. Официалният е издигнат пред черквата Свети Георги през 1938 г. и е символ на Велика Румъния. Представлява бронзова скулптура, приличаща на земно кълбо или жироскоп. Разделена е на 8 секции, които изобразяват някогашните провинции на Румъния (включително Молдова), а отстрани могат да се прочетат имената на „румънските“ градове, в които влизат Кишинев, Добрич и Силистра.

Вторият нулев километър пък може да видите пред Националния театър в Букурещ. Той е сравнително нов – от 2006 година. Причината за издигането му е в знак на протест от Асоциацията на жертвите на Минериадите. Това име („Минериадите”) всъщност е малко пародийно име на миньорските протести в Букурещ.

Автор: Божидара Иванова