В началото на март се чества Денят на възпоменание на жертвите на Холокоста и колкото и да е странно, мнозина не знаят, че член на фамилията Гьоринг има значителен принос за спасяването на редица евреи от нацистите. Става дума за Алберт Гьоринг.
В продължение на три години Уилям Хейстингс Бърк, който пише книга за Алберт Гьоринг, върви по стъпките му, за да намери и припомни всичко, което историята е забравила. Фамилията е позната, благодарение на райхсмаршал Херман Гьоринг, прословутия нацистки лидер и военен престъпник. Алберт, неговият по-млад и малко известен брат, е бил негова пълна противоположност. Според Бърк, Алберт може да бъде наречен герой на Холокоста. Той се е посветил на спасяването на стотици евреи и политически дисиденти, преследвани от режима, който брат му помогнал да се създаде.
Пътуването на Уилям Хейстингс Бърк започва през 2005 г. Стартира от САЩ и Националния архив във Вашингтон. Там попада на списъка на Алберт с 34-те най-видни хора, които той спасява по време на Втората световна война. Тези страници се превръщат в компас на пътуването му.
Баща на Херман и Алберт, Хайнрих, имал дипломатическа кариера като консул в германската Югозападна Африка (Намибия днес) и впоследствие Хаити. Често бил далеч от семейството си и по-късно се превърнал в меланхоличен отшелник.
Семейството прекарвало по-голямата част от годината в Бург Велденщайн – и лятото в Бург Маутерндорф, приказен замък в планините Тауерн на Австрия.
Има подозрения, че Алберт е плод на любовната афера на Фани, майката на двамата братя, и д-р Херман фон Епенщайн, който ги изражда и е техен креъстник. „Пате [кръстникът] беше направил Херман любимия си кръщелник, но след раждането на Албер той непрекъснато се суетеше около него“, спомня си сестрата на момчетата Олга Ригеле. Слуховете се засилват, когато Алберт е вече голям и хората започват да забелязват физическа прилика с неговия полуеврейски кръстник. Алберт имал тъмнокафявите очи на Епенщайн и средноевропейска визия, докато брат му Херман бил наследил пронизващите сини очи и арийските черти на майка си.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Милан Миланов: Тайните подземия на България крият невероятни съкровища!
Ако Хитлер беше превзел Москва…
Херман Гьоринг бил непокорно момче. Неспокоен в училище, той се местел от един интернат в друг. В последния той прерязал струните на всяка цигулка и виолончело в училищната група и се скрил. Това преляло чашата и той бил изпратен във военно училище, където духът му на воин можел да процъфти. По-късно Херман се отличава като пилот на боен самолет в първата световна война.
За Алберт Гьоринг се говори, че бил тъжно момче, предпочитал книгите и сигурността на дома. В училище той седял на последния чин. Изглежда само името свързвало двете момчета. „Винаги беше антипод на самия мен“, каза Херман на американския психиатър Леон Голденсън, който го разпитвал на Нюрнбергския процес за военни престъпления през 1946 г. „Той не се интересуваше нито от политика, нито от война. Аз се интересувах. Той беше тих, затворен, аз обичах тълпите и компаниите. Той беше меланхоличен и песимистичен, а аз съм оптимист. Но той не е лош човек, Алберт.“
Когато братята поели всеки по своя път в живота, пропаст разделила техните разбирания за света. След като служи като комуникационен инженер в първата световна война, Алберт се записва през 1919 г. в Техническия университет в Мюнхен, за да учи машинно инженерство. Тук той учи редом с бъдещите лидери на Третия райх, включително с Хайнрих Химлер, тогава учил за агроном, активен в братствата, място за размножаване на начинаещото студентско националистическо движение. Изглежда, че Алберт остава политически пасивен, но внимателно изучава бъдещия си враг.
Алберт израства безгрижно, докато нацистите идват на власт през 1933 г. За разлика от по-големия си брат Херман, който е ръководен член на партията, Алберт Гьоринг ненавижда нацизма и свързаната с него бруталност.
След 1923 г. последвали 12 години мълчание между двамата братя. Алберт избягва Херман и неговите политически идеали. Чувства се предаден като брат и представител на семейство Гьоринг. „О, аз имам брат в Германия, който се свързва с онзи гад Хитлер“, казва Алберт на своя близък приятел Алберт Бенбасат. „И той ще свърши лошо, ако продължи по този начин.“ По-късно Херман казва: „Никога не сме разговаряли помежду си за отношението на Алберт към партията. Нито един от нас не се ядоса на другия. Това беше раздяла заради ситуацията.“
Аншлусът през 1938 г. – когато германците анексират Австрия – и задаващата се война ще сложат край на враждата между братята. Двамата се срещат в хижата на Алберт в спокойния град Гринцинг, северозападно от Виена. Алберт бил напълно объркан. От появата на първата свастика във Виена, той неуморно уреждал изходни визи и средства за своите приятели евреи. Във Виена той защитавал възрастни еврейски дами, които били подигравани и принудени да търкат калдъръмените улици на колене.
Алберт редовно ходел в офиса на брат си в Берлин, за да иска услуги от името на еврейски приятел или политически затворник, манипулирайки егото на Херман и играейки с чувството му за семеен дълг.
Алберт Гьоринг използва влиянието си, за да освободи бившия си шеф евреин Оскар Пилцер, след като бил арестуван от нацистите. След това помага семейството му да избягат от Германия. Знае се, че е направил същото и за много други германски дисиденти.
Тъй като Алберт ставал все по-дързък в своята подривна дейност, Гестапо започва да го преследва. По време на войната на негово име са издадени четири заповеди за арест и въпреки това той никога не е осъждан. Големият брат винаги се притичвал на помощ, колкото и политически да било вредно за него.
През 1944 г. над Алберт висяла смъртна заповед, изискваща екзекуцията му при арест. Той избягал в Прага. Херман направил всичко, за да го спаси. „Брат ми тогава ми каза, че за последен път може да ми помогне, че позицията му [също] е разклатена и че той трябва лично да поиска от Химлер да изглади целия въпрос“, свидетелства Алберт в Нюрнберг.
Алберт подновява дейността си срещу нацистите, когато бива назначен за директор на износа в завода на Шкода в Чехословакия. Той подпомага саботажни действия и контактува с чешката съпротива. Много пъти той се подписвал вместо брат си върху транзитни документи, за да помогне на дисидентите да избягат. Алберт пращал камиони до нацистки концентрационни лагери, за да взима работници. След като камионите с работниците влизали в свободната зона, позволявали им да избягат.
След войната Алберт Гьоринг е разпитван и съден по време на Нюрнбергския трибунал. Много от онези, на които е помогнал, свидетелстват за него и той е освободен. Скоро след това той е арестуван от чехите, но отново е освободен, когато става известна напълно дейността му.
Братята се срещат за последен път през май 1945 г. в транзитен затвор в Аугсбург. Херман бил наградата на съюзниците, докато Алберт бил задържан, защото просто му бил брат. В двора на затвора те се прегърнали и Херман казал: „Много съжалявам, Алберт, че трябва да страдаш толкова много заради мен. Скоро ще те освободят. Тогава вземи жената и детето ми под своите грижи. Сбогом!“ Две години по-късно Херман е осъден за военни престъпления срещу човечеството.
Алберт прекарва две години в затвора, неспособен да убеди разпитващите го в своята невинност. Фамилията, която някога е позволила на Алберт да спаси стотици жертви на нацизма, се превръща в най-голямата му тежест.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Селцето, което Хитлер унищожи, за да скрие срамната си тайна
Ако режимът на Хитлер е бил Третият райх кои са били първият и вторият
Дори когато Алберт бил освободен през 1947 г., той не можел да се измъкне от сянката на брат си. Никой работодател не искал да го вземе.
След освобождаването си Гьоринг се завърнал в Германия, но бил избягван заради фамилното си име. От време на време си намирал работа като писател и преводач и живеел в скромна квартира.
Изпаднал в депресия, алкохолизъм и след това изневерява. Съпругата му от Чехия, Мила, иска развод и заминава с единственото му дете, Елизабет, за Перу. Той никога повече не вижда и не говори с дъщеря си, не отговаря на нито едно от писмата й.
През последните си години Алберт Гьоринг живее с пенсия, отпусната му от правителството. Знаейки, че ако се ожени, при смъртта му пенсията ще бъде преведена на съпругата му, той се жени за икономката си през 1966 г., за да получи тя тази пенсия. Една седмица по-късно Алберт Гьоринг умира.
Алберт умира на 20 декември 1966 г. без пари, с рани, без медали и официални отличия. Тялото му е положено в семейния гроб на Гьоринг в Мюнхен.
Автор: Десислава Михалева
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Създаването на демократична Германия след Хитлер
Защо Хитлер не нападнал Швейцария?
Хитлер дрогиран постоянно! Давали опиати на всички войници от Вермахта
Защо Хитлер обявил война на Америка?
Това, което сигурно не се знае за Хитлер и Нацистка Германия
