background img
апр. 19, 2017
1153 Views

Атина – история за мощ, култура и величие

Автор:

Атина и нейният всеизвестен Акропол символизират цялата гръцка нация и определено има причина това да е така. В началото,  Атина е малко градче, но по-късно се превръща в град, който с големината си олицетворява най-добрите гръцки добродетели и се радва на такъв авторитет, че спартанците отказали да унищожат града и да поробят гражданите му, дори след поражението му в Пелопоненската война. Това тяхно действие създава модел на подражание, който е продължен от следващите завоеватели, които превземали Атина, но не го унищожавали.

Доказателства за заселване в района на Акропола и на юг – около Агора, датират от около 5000-7000 година пр.Хр. Според легендата, митичният цар Кекропс кръщава града на самия себе си, но боговете, след като виждат колко красив е градът, решават, че той трябва да получи безсмъртно име. Боговете се събрали на Акропола, за да решат кое от предложените имена е най-подходящо. Посейдон забил тризъбеца си в един камък и когато водата се отдръпнала назад,  той уверил народа, че никога няма да страда от суша. Атина била следваща. Тя пуснала една семка на земята и от нея поникнало маслиново дърво. Хората ценели повече маслината от водата (според някои версии на историята водата била солена, както и царството на Посейдон), затова името на Атина било избрано за име на града.

Тъй като земята в Атина не била много плодородна, жителите развили търговия, като най-често те използвали за целите си морето. Микейският период (1550-1100 година пр.Хр) започнал с увеличаване броя на крепостите из цяла Гърция и Атина не правел изключение.  Останките от микенския замък могат да бъдат видени и днес. Омировите „Илида“ и „Одисей“ описват микенските жители, като велики воини и моряци. Няма съмнение, че те са търгували широко в Егейско море и Средиземноморския район. През 1200 година пр.Хр морските народи превземат гръцките острови, докато междувременно дорийците дошли от север. Докато морските народи навлизат в Атика (регионът около Атина), дорийците заобикалят града, като по този начин микенската култура бива запазена (въпреки, че Атина и останалата част от Гърция, като че ли изпада в икономически и културен спад след тези нашествия).

Богатите аристократи контролирали, както земята, така и законите, а бедните често били заробвани с дългове, които дължали на по-заможните граждани. Освен това, съществувала очевидна липса на съгласуваност в законодателството. Първата серия закони, отнасящи се до тези проблеми, били предоставени от държавника Дракон през 621 година пр.Хр, но били считани за твърде тежки, тъй като наказанието за повечето престъпления било смърт. Така, великият законодател Солон бил призован да промени законите и да ги ревизира.

Солон, въпреки че бил аристократ, създал поредица от правила, които изравнявали политическата власт на гражданите и по този начин полага основите на демокрацията в Атина през 594 година пр.Хр. След като Солон подава оставка от държавната служба, други лидери се опитват да вземат властта. В крайна сметка тя отива в ръцете на Пизистрат, който признава стойността на ревизиите на Солон и ги запазва почти непроменени. Неговият син Хипий продължава политиката на баща си, докато по-малкият му брат Хипарх не е убит заради любовна афера през 514 година пр.Хр. След този случай Хипий започва да води политика, изпълнена с терор, което в крайна сметка довежда до краха на управлението му след атинското въстание през 510 година пр.Хр.

След тези събития властта е поета от Клистен, чиято задача е да направи реформа на правителството и законите. През 507 година пр.Хр Клистен създава нова форма на управление, която днес се нарича демокрация. Тази форма на управление осигурява стабилността, която е необходима на Атина, за да се превърне в културен и интелектуален център на древния свят.

След като атиняните побеждават персите в битката при Маратон през 490 година пр.Хр. и успяват да устоят на втората персийска инвазия в Саламин през 480 година пр.Хр., Атина се превръща във върховната мощ на Гърция.

Статуята на  Зевс

По време на управлението на Перикъл, Атина навлиза в своята златна епоха. Градът се изпълва с велики мислители, писатели и художници. Херодот – „бащата на историята“ живее и пише в Атина. Сократ – „бащата на философията“ преподава в развития град. Хипократ – „бащата на медицината“ практикува в Атина. Великият скулптор Фидий създава своите велики творения за Партенона и Храмът на Зевс в Олимпия. Демокрит систематизира атомизма там. Есхил, Еврипид, Аристофан и Софокъл пишат своите известни творби в Атина.

Партенона

В крайна сметка, мощта на Атина насърчава арогантността на управниците до такава степен, че те я насочват и към своите съседи. Когато Атина изпраща войски в помощ на Спарта, спартанците отказват жеста и атиняните се връщат у дома обидени. Това провокира войната, която и без това е считана от някои историци за неизбежна.

Пелопоненската война (431-404 година пр.Хр.) между Атина и Спарта завършва съкрушително за Атина, тъй като е победена. Империята загива, богатството свършва, стените на града са разрушени, остава единствено репутацията й, която пречи градът да бъде разграбен, а населението поробено. През 338 година пр.Хр. Атина е победена от македонските войни, след което властта е поета от победителите. Те управляват до 197 година пр.Хр, когато са победени от римляните, след което Атина е изцяло под римско владичество. В знак на почит към града, римският генерал Сула, който превзема Атина през 87-86 година пр.Хр, изгаря пристанището, но отказва да позволи на войниците си да разрушат самия град.

В днешно време, името Атина все още внушава сила и напомня за класическия свят на възвишеност и интелектуално развитие, а Партенонът продължава да символизира златната ера на древна Гърция.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title