Атина и нейният всеизвестен Акропол символизират цялата гръцка нация и определено има причина това да е така. В началото, Атина е малко градче, но по-късно се превръща в град, който с големината си олицетворява най-добрите гръцки добродетели и се радва на такъв авторитет, че спартанците отказали да унищожат града и да поробят гражданите му, дори след поражението му в Пелопоненската война. Това тяхно действие създава модел на подражание, който е продължен от следващите завоеватели, които превземали Атина, но не го унищожавали.
Доказателства за заселване в района на Акропола и на юг – около Агора, датират от около 5000-7000 година пр.Хр. Според легендата, митичният цар Кекропс кръщава града на самия себе си, но боговете, след като виждат колко красив е градът, решават, че той трябва да получи безсмъртно име. Боговете се събрали на Акропола, за да решат кое от предложените имена е най-подходящо.
Посейдон забил тризъбеца си в един камък и когато водата се отдръпнала назад, той уверил народа, че никога няма да страда от суша. Атина била следваща. Тя пуснала една семка на земята и от нея поникнало маслиново дърво. Хората ценели повече маслината от водата (според някои версии на историята водата била солена, както и царството на Посейдон), затова името на Атина било избрано за име на града.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
