background img
мар. 7, 2019
402 Views

Мистичните пейзажи на Куинджи

Автор:

Руският художник Архип Иванович Куинджи (1842-1910) и преди впечатляваше всеки, който е видял картините му – но, след скорошния опит за кражба на едно от платната му посред бял ден от Третяковската галерия, вниманието на широката публика отново се насочи към необикновеното му творчество.

Той е роден през 1842 г. в село Карасьовка, Мариуполски уезд на Руската империя, в семейството на обущар. Отначало работил като ретушор във фотостудио, а с живопис започнал да се занимава през 1860 г.

Архип Иванович Куинджи. Снимка: Уикипедия

След 1870 г. художникът многократно посещавал остров Валаам, любимо място на пейзажистите от Санкт-Петербург. През 1873 г. там създава два забележителни пейзажа „На остров Валаам” и „Ладожкото езеро”.

Картината „На остров Валаам” се откроява с реалистичното си пресъздаване на природата и използването на романтични елементи – тревожна светлина и сянка, условно бурно небе и мистериозни проблясъци в здрача. Картината била показана на академична изложба, после във  Виена и накрая станала първата творба на Куинджи, която колекционерът-меценат П. М. Третяков купил за своята прочута галерия.

Картината „Ладожкото езеро” привлякла вниманието освен с изящния, лек и фино нарисуван пейзаж, още и с ефекта на скалисто дъно, просветващо през прозрачната вода.

През 1874 г. за картината „Сняг“ художникът получил бронзов медал на международна изложба в Лондон.

През 1876 г. Куинджи показал картината „Украинска нощ”, която предизвика всеобщо възхищение с необичайния си, почти декоративно изобразен пейзаж. Именно с това платно започва изключително впечатляващия „романтичен период” в творчеството на художника, който е белязан от активни творчески търсения.

Главното изразително средство на Куинджи е дълбочината на пространството, дължаща се уплътняването на обектите, а търсенето на нови визуални средства в крайна сметка довело до създаването на оригинална цветова система. Освен това, художникът разработил яркото осветление, основано върху системата на допълнителните цветове.

През 1878 г. на Световното изложение в Париж били представени творби на художника, които предизвикали всеобщото възхищение както на обществеността, така и на критиците. Известният защитник на импресионизма Емил Дюранти нарекъл Куинджи „най-интересният сред младите руски художници, у когото най-много се чувства оригиналната национална самобитност”.

Същата година художникът започнал работа по картината “Вечер в Украйна”, която рисувал в продължение на 23 години.

През 1879 г. Куинджи представя на публиката своеобразна трилогия пейзажи: „Север“, „Брезова горичка“ и „След дъжда“ (днес се намират в Третяковската галерия, Москва). Пейзажите демонстрирали дълбокото изучаване на импресионизма от страна на художника.

Картината „Брезова горичка“. Снимка: Уикипедия

И въпреки, че не използвал класическите импресионистични техники в творчеството си, се забелязва увлечение от предаването на световъздушната среда по различни начини: разделяне на цветните динамични и прекъслечни мазки, лекотата в изображението на небето, финото съчетаване на различни цветове.

Но имало и злонамерени критики. Куинджи бил обвиняван в монотонност, злоупотреба със специално осветление при представянето на картините и стремеж към прекомерна ефектност.

През октомври-ноември 1880 г. Куинджи представил „изложба на една картина“ – „Лунна нощ на Днепър”. Това е и най-великата му творба.

Художникът се отнесъл много внимателно към организацията на изложбата: засенчил и драпирал прозорците в залата, а самото платно осветявал с лъч електрическа светлина.

„Лунна нощ над Днепър“ имала невероятен успех сред публиката. Тя учудвала с новите, ефектни цветови съчетания, за които худоникът правил експерименти с цветни пигменти и интензивно използвал битум (катран). Впоследствие обаче се оказало, че асфалтовите бои са нестабилни и под въздействието на светлина и въздух се разлагат и потъмняват. Тази им особеност изиграла недобра роля в съдбата на картината. Мнозина колекционери мечтаели да я купят, но Куинджи я продал на Великия княз Константин Константинович, който я взел със себе си на околосветско пътешествие. Мнозина разубеждавали княза за това му решение, обаче той останал непреклонен. Ала под влиянието на морския въздух съставът на боите се променил, което довело до потъмняване на пейзажа.

Картината „Лунна нощ над Днепър“. Снимка: Уикипедия

Въпреки това, красотата, дълбочината и силата на изображението и досега завладяват зрителя.

В тази картина отчетливо се долавят елементите на философския пейзаж. Тя отбелязаля прехода на Куинджи към принципно различно ниво, където основният стремеж не е въплъщението на реалността върху платното, а размишления за нея и по този начин постигане на „крайния смисъл на нещата”.

Категория:
Изкуство · Личности

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title