background img
мар. 7, 2019
523 Views

Оскар Шиндлер – човекът посветил живота си на евреите

Автор:

Роденият на 28 април 1908г. в Свитау (днес Свитави), Моравия, Австро-Унгария, Оскар Шиндлер (на немски: Oskar Schindler) е германски индустриалец, спасил живота на 1200 изправителни работници – евреи от смърт в националсоциалистичните концентрационни лагери по време на Втората световна война.

Роден е в малко семейство – има само една по-малка сестра, Елфреде. Родителите му били производители на селскостопански машини – Ханс Шиндлер и Лусия Франциска. Оскар бил възпитан като католик, но не бил религиозен – като малък често играел със съседските еврейски деца.

Оскар Шиндлер. Снимка: Уикипедия

Историята на Оскар е доста интересна. Въпреки че за времето му това било нормално, по днешните стандарти се оженил млад – само на 20 години, за дъщерята на заможен земеделец, Емилие Пелцл. Не минало много време и бил повикан на военна служба.

Когато бащиното предприятие било затворено, поради  икономическата криза, Шиндлер бил принуден да стане агент на Абвера (1935 – 1939), под ръководството на Вилхелм Канарис. Пращан е в Острава и Бреслау (дн. Вроцлав). Прикритието му било на ръководител на отдела по продажби на остравски електроуреди в Бърно. През 1935 г. станал част от националсоциалистическата партия на Конрад Хенлайн. Когато прикритието му е развалено и статута му на шпионин излиза наяве, е обвинен в държавна измяна и осъден на смърт. Иронията е, че точно хитлеровото нападение над Чехия спира изпълнението на смъртната присъда на Шиндлер.

През октомври 1939 г. Шиндлер поема (първоначално под наем, след това купува) фабриката за емайлирани съдове „Deutsche Emaillewaren-Fabrik (DEF)“, някога собственост на евреин. Капитала на фабриката бързо се покачил – това станало благодарение на сделки на черно и с помощта на счетоводителя на Шиндлер – Ицхах Щерн, полски евреин. Малката фабрика в Zablocie, близо до Краков, която произвежда кухненски съдове, претърпява нечувано развитие – едва след 3 месеца, вече има 250 полски работници, 7 от които са евреи. До края на 1942 г. фабриката е станала толкова голяма, че има площ от над 45 000 m² и почти 800 работници, от които 370 са евреи от гетото в Краков.

Цех във фабриката в Краков. Снимка: Уикипедия

Шиндлер, който е известен авантюрист и играч, знаел как да се наслаждава максимално на живота. Съвременниците му го описват като добре изглеждащ висок мъж, лесно приспособяващ се, човек който обичал живота и флирта с жените. Разликата с другите  била човешкото му отношение в работата, особено към евреите.

Не се подлъгвайте – Шиндлеровата съпротива срещу режима няма нищо общо с идеологически причини, отначало той бил безпринципен опортюнист, но се опълчил срещу бруталността на националсоциалистите към невинното еврейско население. Богатството му не е само за него, но и за евреите, които иска да спаси от националсоциалистите. Дал всичко, което има за целта си, накрая излага дори живота си за каузата.

Прикритието на Шиндлер за спасяванията била фабриката му, която произвеждала „важна за войната продукция“. Така изграждал търговски контакти и привличал еврейски работници, под контрола на СС. Често прибягвал до фалшифициране на документи на деца и академици, които изкарвал квалифицирани металоработници. На няколко пъти бил разпитван от Гестапо заради нередности или облагодетелстване на евреите, но това било без значение за него. Включва се толкова на дълбоко в еврейските дела, че през 1943 г. е поканен от еврейска организация към Будапеща за среща с унгарски евреи. Там той  дискутира възможности за помощ.

През март същата година краковското гето е разчистено, а оставащите евреи отиват в трудовия лагер в Плашов, в близост до Краков. Благодарение на комуникативните си умения, Шиндлер убеждава безпощадния комендант на лагера СС-подполковник Амон Гьот да разреши личната документация (материали) на работниците в завода му. Така Шиндлер успява да предложи на работниците сравнително добри условия за работа – например нуждата от храна, която купува от черния пазар. Стига се дотам, че СС-пазачите на лагера нямали право да стъпват на територията около фабриката.

Бюрото на Шиндлер и продукти на фабриката в Краков. Снимка: Уикипедия

В края на 1944 г., когато Червената армия започнала да настъпва, лагерът Плашов, заедно с всички изправителни работници, трябвало да бъде разчистен. Около 20 000 евреи били изпратени в лагери на смъртта. Някак, може би с помощта на Всевишния, Шиндлер успял да издейства разрешение от Главното командване на Вермахта да продължи производството на военна техника във фабрика в Брюнлитц (на немски: Brünnlitz), която купува заедно с жена си. Работниците във фабриката са спасените от него хора. Легендарният „списък на Шиндлер“ е съставен от секретаря на Амон Гьот Митек Пемпер, близък съратник на Шиндлер, който в последствие добавил няколко имена. Освен евреите от Плашов „списъка“ включва и хора, които е добавила секретарката му Хинге Бергер. Опитва да спаси над 800 мъже, 700 от които са евреи, и 300 жени. На 15 октомври 1944г. започва преместването на мъжете в трудовия лагер Брюнлитц до Рогозница.  Жените обаче са пратени в концлагера Аушвиц. В последствие мъжете от Рогозница са спасени, а секретарят му отива в Аушвиц и издейства освобождаването на жените. Този случай остава в историята като единственият такъв, при който толкова голяма група напуска лагер на смъртта. В знак на почитта си към него, евреите подарили на Оскар Шиндлер, пръстен с гравиран талмудски стих, който гласял следното: „Този, който спаси един единствен живот, спасява целия свят“.

В последните дни на войната Шиндлер се промъква нелегално в Германия, без никакви пари.

Когато войната приключила, настъпил тежък период за Шиндлер. От ноември 1945 г. до май 1950 г. живял в Регенсбург. Следва кратък престой в Аржентина, където отглеждал и развъждал нутрии, заради ценната им кожа. Веднъж затворил фирмата си, работи като търговски представител и се връща отново в Германия. Започва ново начинание – циментна фабрика, но без успех.

Гробът на Шиндлер в Йерусалим. Еврейският надпис гласи: ” Праведни между народите “; германският надпис гласи: “Незабравимия спасител на 1200 преследвани евреи”. Снимка: Уикипедия.

Когато шиндлеровите евреи разбрали за неволите му, го поканили в Йерусалим. Оттогава Шиндлер прекарвал едната половина от годината във Франкфурт, а другата живеел при спасените от него евреи в Йерусалим. На 5 ноември 1965 г. бил удостоен с Федерален кръст за заслуги.

Еврейският герой умира през 1974 г. и е погребан в римокатолическото гробище в Йерусалим по негово желание. Две години преди да умре е удостоен с честта, зала в Еврейския университет в Йерусалим да бъде наречена на него. Там е книгата, в която са описани всички негови дела, както и списъкът с имената на хората, които е спасил. Повечето хора разбират за героизма му от филма „Списъкът на Шиндлер”.

Автор: Божидара Иванова

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title