Древният Египет бил разположен в тясната долина на Нил, заобиколена от суха пустиня и голи скали. По-голямата част от населението живеело в оазиси и в долините на малки реки. Но, благодарение на разливите на Нил, египтяните успешно и рационално използвали тези земи за земеделие, което успешно изхранвало държавата.

А в държавата, благодарение на присъствието на талантливи архитекти, художници и писари, били създадени удивителни артефакти, рисунки, хроники и велика архитектура.

Изкуството на Древен Египет било неразделна част от митологията и религията. Всички произведения на майсторите се създавали, като се спазвали стриктни канони. Древният египетски майстор на писмеността бил длъжен да владее езика на йероглифите, йерархичното и демотичното писмо, а също и да познава аритметиката.

Писарите винаги били мъже от заможни семейства. Основното място на тяхната работа били дворецът на фараоните, храмовете и военните части. Уменията за работа се предавали по наследство. Синовете в такива семейства от ранна възраст били възпитавани и обучавани с очакването, че някога ще заемат мястото на баща си.

Школите на писарите се организирали към дворци на велможи и към храмовете. Децата се учели в тях от 5-годишна възраст. Отначало се научавали да пишат правилно и красиво, а след това да съставят делови документи и религиозни текстове – така малките ученици се превръщали в основа на бъдещата държавна администрация. Детето трябвало да запомни около 700 знака и да овладее всички стилове на писане (бърз, класически и опростен). Основните учебни принадлежности били малка чаша за вода, дъска с вдлъбнатини за боя от охра и сажди, и тръстикова пръчица за писане. Процесът на обучение бил доста труден. Занятията се провеждали от ранна сутрин до вечерта. Онези, които не успявали, били строго наказвани.

За да постигнат успех в учението, учениците жертвали обичайните радости. В един от папирусите има указания за тях: „Застани на мястото си! Книгите вече са пред твоите другари. Чети старателно! Обичай писането и мрази танците. Цял ден пиши, а нощем чети. Искай съвет от някого, който знае повече от теб. Казват ми, че изоставяш учението и се отдаваш на удоволствия, че скиташ от улица на улица, където мирише на бира. Бирата развращава душата. С нея изглеждаш като храм без бог, като къща без хляб. Тебе те учат да свириш на флейта. Седиш пред девойка и си намазан с благовония. На шията ти виси венец от цветя. Ще завържа краката ти, ако скиташ по улиците, и ще бъдеш удрян с бич от хипопотамова кожа“.

Само благодарение на работата на писарите от администрацията в Древен Египет днес имаме образци от укази и икономически документи, истории, записани от думите на представители на различни слоеве в обществото, разкази на пътешественици и чужденци.

Професията на писаря била много уважавана и престижна в древното египетско общество. Повечето писари били приближени на властта. И, разбира се, ползвали привилегии: били освободени от военна служба и от плащането на данъци. Заедно с художниците и занаятчиите те украсявали с надписи храмовете, къщите, статуите, гробниците, мебелите.

В един от папирусите е намерена следната бележка: „Виж, няма друга длъжност, освен писар, където човекът винаги да е началник. Стани писар! Това ще те освободи от данъци, ще те защити от всякаква неприятна работа, ще те отдалечи от мотиката и няма да носиш кошница. Над тебе не ще има много началници“.

Писарите били интелектуалният елит на обществото, основата на администрацията, участвали в икономическите дейности на държавата. Мнозина от тях изпълнявали функциите на библиотекари, като съхранявали и умножавали литературните паметници на древната цивилизация. Пазителят на библиотеката на фараона бил също и учител на престолонаследника.

Учениците от школите за чиновници се упражнявали също в художествена литература: освен жалби, делови писма и заповеди пишели оди за фараоните и поздравителни послания. Извършвали, освен това, и математически изчисления – например, пресмятали материалните ресурси, необходими за снабдяване на войските, или пък броя на работниците, нужни за дадено строителство.

Бъдещите чиновници били обучавани в служебен и придворен етикет. Най-добрите наставници ги учели как да се държат сред велможи и жреци, в семейството, с гости, с началници и подчинени. Ето какво пише съветникът на фараона:

„Ако си се издигнал от низините и забогатееш след години на бедност и нищета, не бъди арогантен и не използвай насилие срещу хората, разчитайки на богатството си. Кланяй се на началниците си, тогава къщата ти ще бъде в ред и ще получаваш редовно платата си. Добрите думи са по-ценни от скъпоценните камъни. Внимавай какво говориш!“

В Древен Египет обикновените хора се страхували от чиновниците, тъй като всяка тяхна поява означавала или конфискация на скромното им имущество, или бой с тояги. Но, разбира се, не всички чиновници били жестоки към бедните. Чиновникът Птахмес пише следното: „Аз правех това, което хората хвалят и е угодно на боговете. Давах хляб на гладните. Хранех онези, които нямат нищо“.

В древни времена сред всички държави се смятало, че египетската администрация е най-грамотна и професионална. Писарите често оставяли имената си и своите титли върху много предмети, като ги изписвали по най-лесния начин – с помощта на цилиндрични печати-шаблони. В Египет имало много постове и титли, списъкът на които е достигнал до нас благодарение на указателя на египетската йерархия, написан по времето на династията на Рамзесидите.

Всяко докосване до древните египетски хроники е пътешествие към извора на културата и цивилизацията – и когато днес надничаме там, за да черпим сведения, не бива да забравяме, че този извор бил грижливо поддържан от администрацията на фараоните.

Според данни от 1994 г., най-древното парче керамика в Япония е датирано около 11 000 г. пр. Хр. Тогава започва епохата „Дзьомон“, която продължила до 300 г. пр. Хр.

Смята се, че в средата на тази епоха населението на японските острови наброявало около 260 000 души, а в края – 76 000. Пез периода „Дзьомон“ японското стопанство се основавало на риболов, лов, събиране на растения. Тогава за пръв път били опитомени диви свине.

По време на лов древните японци обикновено използвали лъкове. Открити са около 30 такива оръжия, запазени най-вече в блатисти местности, където специфичният състав на тинята не им позволява да гният. Направени са най-често от тисова дървесина и поктрити с тъмен лак. Върховете на стрелите се правели от твърд камък – обсидиан. Копия се използвали по-рядко – най-често на остров Хокайдо. В западните райони почти не са намирани. При лов използвали кучета и вълчи ями.

Обикновено ловували елени, диви свине, птици. За риболов използвали харпуни и риболовни мрежи. В древни сметища са намирави останки от мрежи, тежести, куки. Повечето от инструментите са изработени от кости на елени.

Събирането на горски плодове и растения имало голямо значение за прехраната. Най-често това били твърди плодове – орехи, кестени, жълъди. Събирали ги през есента в кошници, изплетени от лиани. Жълъдите са били използвани за приготвяне на брашно, като ги смилали с големи камъни, а после месели хляб. Някои продукти се съхранявали през зимата в ями с дълбочина около метър.

Най-вероятно тогава жителите на примитивните селища са се занимавали с елементарно селскостопанско производство. Това се доказва със следи от земеделска земя, открити в селищните зони.

През цялата епоха „Дзьомон“ населението на японския архипелаг живеело в землянки. Жилището се изкопавало в земята, подът и стените не се облицовали. Покривът се поддържал от дървени греди – той се правел от растителност и животински кожи. В средата на всяка землянка имало каменно, керамично или пръстено огнище. Пръстеното огнище се правело, като изкопавали неголяма дупка, в която поставяли съчки и ги запалвали. За керамично огнище вкопавали в земята долната част на гърне. Каменно огнище правели, като ограждали кръг върху земята с камъни и чакъл.

В средния период на епохата „Дзьомон“ започнали да строят по-сложни землянки за няколко семейства, в които вече имало и повече огнища. Средната площ на жилището била от 20 до 30 кв. м. Най-често на такава площ живеело семейство, състоящо се минимум петима души. Това сочат некрополи, намерени близо до такива землянки. В Северна Япония била разкопана землянка, състояща се от 4 свързани, но сравнително самостоятелни помещения, всяко със свое огнище. Тя има форма на елипса с дължина 17 и среден радиус 8 м. Друга, със същата форма, е дълга 31 м, а ширината й – 8.8 м. Предполага се, че е била склад или нещо като обществена работилница.

Няколко жилища образували селище. В началото на епохата „Дзьомон“ това били 2-3 землянки. Постепенно броят на жилищата в едно селище ставал все повече – това показва, че хората започнали да водят все по-уседнал живот. Разстоянията между жилищата са сравнително еднакви. Но най-интересните конструкции са не землянки – а наколни постройки. Основата на такива структури има различна форма – шестоъгълник, правоъгълник, елипса.Те нямали стени и огнище. Широчината им е от 5 до 15 метра. Никой историк не се осмелява да издигне хипотеза за какво са служели.

Какви са били религиозните вярвания на японците в епохата „Дзьомон“? Данни за това дава подредбата в гробовете. Ако присъстват вещи за интериор, значи хората вярвали, че след смъртта душата на човека продължава да живее. В такъв случай заедно с починалия поставяли предмети, които да му служат в задгробния живот. Археолозите намират в гробове изделия от рога на елен, украсени с различни орнаменти, както и гривни, изработени от морски раковини. Обикновено изделията от еленови рога се намират в гробове на мъже, а гривните – на жени. Това сочи началото на обществено, полово и възрастово разделение в обществото.

В по-късните времена се появила традиция да се вадят или изпиляват някои зъби. Премахването на някои резци показвало, че човекът вече преминава от юношески години в зряла възраст. Имало обичай четирите горни предни зъби да се изпиляват във формата на дву- или тризъбци.

Има и друг паметник, свързан с религията от този период – това са женските керамични статуетки „догу“. Наричат ги още „дзьомоновските венери“. Те са цилиндрични, плоски, релефни с крака, с лице във формата на триъгълник, с кръгли очи. Почти всички изобразяват най-вероятно бременна жена с издут корем. Освен това, древните японци правели маски от керамика, но за какво са ги използвали – това до ден-днешен остава загадка.