Слоновете са играли множество важни роли в човешката история. В някои култури слонът е почитано същество. В будизма например, в съновидението на майката на Буда, което предрича нейната бременност, присъствал бял слон. Други култури използвали огромната сила на животното в битки или за огромни строителни проекти – като похода на Ханибал през Албпите през 218 г.пр.н.е, при който се използвали 34 африкански слона, както и използването на животните при строителството на Ангкор Ват. Въпреки това, изглежда по-малко се знае за това, че слоновете били използвани и като екзекутори.

Екзекуцията чрез стъпкване от слон била форма на смъртно наказание при някои общества в миналото. Този метод понякога се използвал и от някои народи от Западния свят като за това свидетелства и римският историк Квинт Курций Руф, но най-често подобни екзекуции се извършвали в Южна и Югоизточна Азия и по-специално в Индия. Подобно наказание било наричано „gunga rao” и започнало да се използва през Средновековието. Популярността на този вид екзекуции продължила до 19 век и само благодарение на нарастващото присъствие на британците в Индия, извършването на това брутално наказание намаляло.

Най-често използваният начин, по който се извършвало наказанието било като се доведат няколко слона, които да стъпчат жертвата до смърт. Такива екзекуции били извършвани не само върху войници врагове, но и върху обикновени цивилни граждани, които извършвали престъпления като кражба, укриване на данъци или бунт. Понякога за наказанието били използвани и други животни, включително тигри, лъвове, крокодили и змии, но изборът на слон показвал, че животното е почитано и има нещо уникално в него.

В сравнение с другите животни, слонът е умен и се тренира лесно. Освен това, те можели да бъдат научени да изтезават престъпниците или да ги убиват бавно. Например на един слон понякога му било заповядвано да размаже крайниците на жертвата, преди да прекрати страданията му като размаже черепа му.

Френският лекар и пътешественик Франсоа Берние става свидетел на подобна екзекуция, когато е в Делхи по време на управлението на Моголската империя. По-късно той пише, че слоновете били обучени да разкъсват на парчета жертвата си, с помощта на „остриета, закрепени за бивните им“. Но употребата на слонове за извършване на подобни брутални екзекуции имало и друго, символично значение – това демонстрирало, че наказващите имали контрол над природните сили.

Екзекутирането чрез стъпкване от слон било практикувано и в други азиатски страни. В Шри Ланка например, слонове, използвани за наказание, също били снабдени с остриета на бивните си, но вместо да реже жертвите си, слонът наръгвал престъпника и след това „пренареждал“ органите му.

В бившето кралство Сиам (днешен Тайланд) слоновете били обучавани да хвърлят жертвите си във въздуха, преди да ги смачкат до смърт. В кралство Кочин-Чайна (днес южен Виетнам) престъпниците били връзвани към кол, докато слонът ги смаже го смърт.

Подобна форма на екзекуция била брутална и ужасяваща, но демонстрирала сила и мощ, както и важността на слоновете в обществото.

При австралийските гарвани-певци (Gymnorhina tibicen) е установена положителна корелация между размера на групата и умствените им способности: птиците от големите ята по-бързо се справят с различни задачи за съобразителност.  Освен това, положителна е връзката между когнитивните способности на самците и техния репродуктивен успех (броя на отглежданите малки птици). Резултатите са в съответствие с теорията, че социалността в групата насърчава развитието на интелекта.

Според хипотезата за „социална интелигентност“ или „социален мозък“, важен фактор за развитие на умствените способности е социалният начин на живот. Идеята се базира на факта, че животът в общността се изправя срещу индивида с много сложни и ресурсоемски интелектуални задачи, като разбиране на мотивите и намеренията на роднините, предвиждане на техните реакции в едни или други ситуации, манипулиране на поведението им в своя полза, формиране на определено отношение въз основа на „репутацията“ на всеки един от членовете на ятото, за да знае с кого да си сътрудничи и от кого е по-добре да стои настрана.

Очевидно начинът, по който социалността влияе върху развитието на умствените способности, зависи преди всичко от структурата на обществото. Например, може да се предположи, че ако в един колектив има сериозна конкуренция, това увеличава репродуктивния успех на индивида. И още: за разлика от високоразвития колективизъм, ценните навици могат до доведат до оглупяване, тъй като индивидите не трябва да се борят с всички трудности на самотата и се стига до своеобразно „икономисване” на разум.

Повечето проучвания в тази област се провеждат или върху животни в затворени помещения, или се основават на сравнение на различни видове. И двата подхода са свързани с методологически проблеми.

За да се разбере по-добре сложната взаимовръзката между социалността и интелекта е нобходимо да се изследва живота на дивите животни.

Учените са избрали като обект австралийските гарвани-певци или черногърбия гарван певец. Тези птици формират стабилни групи, които се различават по размер, имат йерархия на господство и практикуват колективна защита на територията и кооперативно развъждане.

В продължение на четири години (от 2013 до 2016 г.) учените наблюдавали 14 групи гарвани в парка Гилдфорд – предградие на Пърт, Западна Австралия. Птиците привикнали с хората и са били индивидуално етикетирани. Групите се различавали по размер: в най-малката имало само три гарвана, а в най-големата – 12 възрастни индивида. По време на наблюдението нямало преходи на гарвани от една група в друга, което потвърждава мнението за стабилността на ятата на гарваните.

За да оценят умствените им способности, на гарваните били дадени четири типа задачи:

• Тест „спирачен контрол“, което означавало да се потисне първото естествено желание, ако то не е рационално. За това покривали примамката с прозрачен пластмасов капак, отворен отстрани, но непроницаем от страната на птицата. „Правилното решение“ било тя да влезе отстрани и да вземете стръвта, е грешното – да клъвне пластмасата. Смятало се, че птицата се е справила със задачата, ако вземе правилното решение три пъти подред. И колкото по-малко се нуждаела от тренировъчни опити за това свое действие, толкова по-добър бил резултатът.
• Тест за асоциативно учене. Птицата трябвало да разбере, че храната винаги е под покритието на определен цвят. По време на теста на гарваните не са били давани възможности за втори опит: ако птицата клъвнела грешен капак, оставала без храна.
• Тест за преквалификация (обратно обучение). След като птицата научила, че храната трябва да се търси под капака на същия цвят, експериментаторите започнали да покриват стръвта с още един капак и да наблюдават колко бързо ще се преквалифицира гарванът.
• Тест за пространствена памет. Птицата трябвало да си спомни в коя от осемте затворени дупки има храна.

Тествани били общо 56 гарвани. Тестовете се провеждали в естествена среда за птиците, като се отчитал момента, в който птицата, която представлявала интерес за изследователите, била на най-малко 10 метра от роднините си, за да не се разсейва и да не й се пречи.

Във всичките четири теста най-добри резултати са показани от гарвани от големи групи. С други думи, било установено положително съотношение между успеха на решаването на задачите и размера на групата.

За всеки случай, авторите на изследването повторили тестването, като предлагали на птиците същите по смисъл задачи, но оформени различно. Резултатите били същите, а птиците, които се представили добре в първата серия от експерименти, показали добри резултати и във втория експеримент, и обратно.

Статистическият анализ показал, че успехът при решаването на различни проблеми е строго свързан: птиците, които се справят добре със задачи от същия тип, решават и задачи от други видове по-бързо. Тази зависимост позволява да се говори не само за способността за решаване на конкретни проблеми, но и за някои общи когнитивни резултати или обща интелигентност.

След това, учените решили да разберат как когнитивните показатели се променят с възрастта. За това били тествани млади птици, които се научили да летят преди 100, 200 и 300 дни. Както се и очаквало, с възрастта птиците ставали по-умни, но този процес бил по-бърз в големи групи. При най-младите, 100-дневните птици, нямало връзка между размера на групата и успеха при решаването на задачите. Нещо повече, в тази възраст нямало връзка между успеха при изпълнение на различни задачи, т.е. нямало причина да се говори за „обща интелигентност“. Но само 200 дни след началото на зрялата възраст ясно се проследявали двете взаимовръзки (между решаването на различни проблеми и между хитростта и размера на групата).

По този начин резултатите са в съответствие с идеята, че животът в голямо ято допринася за умственото развитие на гарваните.

Способностите на човешкото тяло не престават да учудват лекарите и учените. Един от загадъчните феномени са хората … с две сърца. А някои от собствениците на резервно сърце дори не са знаели за своята уникалност.

През 1905 г. 35-годишният американски дърводелец публикувал във вестник обява, че е готов да завещае тялото си с две сърца на всеки, който ще плати много пари. Той бил изследван от няколко експерти и заключенията им били единодушни – Дърър наистина имал две сърца и бил абсолютно здрав. Група лекари му предложили 10 000 долара за операция, която да извлече едно от сърцата му. Но уникалният човек благоразумно отказал, страхувайки се от последиците от хирургическата интервенция.

През 1844 г. в Германия се ражда Джордж Айперт – известен мъж с три крака. Той е работил в цирка на големия американски илюзионист Финиъс Тейлър Барнъм, който разполагал с много необичайни хора. Едва през 1906 г., когато Джордж Айперт умира, аутопсията показала, че в гърдите му има две сърца – нито той, нито неговото обкръжение са знаели за това.

През 1911 г. в Екатеринбург бил публикуван справочник по хирургия, в който се съобщавало за селския фелдшер Владимир Огнивцев, който имал две сърца.

Медицински запис

С разработването на медицинско оборудване свидетелствата за хора с две сърца са подкрепени от авторитетни прегледи, при които са  използвани най-добрите уреди и инструменти.

През 1967 г. в югославския град Жарков, намиращ се близо до Белград, по време на редовен медицински преглед в училище, у момчето Рамео Османи се открило второ сърце отдясно. Рентгеновото изследване показало, че и двете сърца са по-малки от нормалните за тази възраст, но тяхната съвместна работа осигурявала стабилно добро кръвообращение. Момчето изглеждало по-здраво и по-силно от своите връстници.

Сега Рамо Османи вече е възрастен. Той все още е редовно наблюдаван и изследван от лекарите. Но, освен това явление, тялото на Рамо се различавало от останалите и с друго. Той бил по-издръжлив от обикновените хора, но когато се уморял се нуждаел от по-голяма почивка.

През 2004 г. второ сърце било открито в едногодишно момче от Грузия, а няколко години по-късно – в 50-годишен мъж от Украйна. У грузинското бебе имало още един кръвоносен орган в гърдите, а при мъжът – в коремната кухина.

През януари 2004 г. много руски вестници публикули новината за 47-годишния Зяудин Яндиев, жител на село Инари-ки в Ингушетия, на който открили две сърца. Той рядко говорел с лекарите, въпреки че някога е служил в армията и, разбира се, преминал необходимите прегледи за физическа издръжливост. Но никой от лекарите не обърнал внимание на изненадващата аномалия в тялото на Яндиев. Всички обичайно слагали стетоскопа от лявата страна на гръдния кош и определяли параметрите на кръвообращението. Едва в края на 1999 г., когато настанили Зяудин в болница заради отравяне на кръвта, лекарят забелязал, че по време на правенето на електрокардиограма един от електродите рязко се измествал надясно, и така било установено, че пациентът има две сърца! След лечението Зяудин Яндиев преминал цялостен преглед и не се разкрила друга патология. В медицинското му досие се появил запис, че има две сърца – отдясно и отляво. През 2004 г. Зяудин Яндиев е бил хоспитализиран със сърдечен удар на двете сърца. Той бързо се възстановил, но лекарите, за да коментират събитието в пресата, отбелязали: едновременният инфаркт потвърждавал, че двете сърца в организма се държат като едно.

През 2010 г. възрастен човек влязъл в отделението за спешна помощ във Верона. Неговото име и фамилия, поради медицинска тайна, не достигнали до медиите. Пациентът бил открит на улицата, той имал загуба на съзнание, недостиг на въздух и ниско кръвно налягане. Лекарите предположили, че има сърдечен удар и провели лекарствена терапия.

По време на прегледа се установило, че човекът има две сърца. Избраното лекарство, поради медицинската грешка, имало противоположен ефект – и двете сърца спрели. Но лекарите с помощта на дефибрилатор успели да ги накарат отново да бият, след известно време мъжът се възстановил и напуснал клиниката.

Оказало се, че той не е роден с две сърца – вторият орган бил донор, трансплантиран преди няколко години. Трансплантираното сърце се адаптирало добре. Но въведеното неправилно лекарство предизвикало спирането на родния орган последвано от спиране и на сърцето-донор.

Уникални операции

Операциите, когато лекарите оставят сърцето на пациента на място и трансплантират друго в дясната страна на гърдите, се случват рядко. Една от тях се провела в Лондон през 1996 г. Известният сърдечен хирург Мадди Якуб присадил чуждо сърце на двегодишната Хане Кларк. Сърцето на момичето било два пъти по-малко от обичайното и не могло да издържи натоварването. Мадди Якуб го оставил на място и трансплантирал донорния орган в дясната страна.

Хана Кларк живее с две сърца в продължение на 10 години. Но през 2006 г. започнала реакция на отхвърляне на донорния орган (именно поради възможността за такава ситуация хирургът не премахнал „родното“ сърце).

Мадди Якуб вече е пенсионер и не е извършил операцията, а само е съветвал лекарите. Резултатите от операцията ги удивили. Тя била изненадващо лесна, вместо планираните няколко месеца, Хана останала в клиниката само пет дни. Оказало се, че през десетте години от работата на донорския орган сърцето на момичето почивало и се възстановявало, но най-важното е, че докато работело заедно с „двойника“, постепенно родното сърце постигнало всички добри показатели и именно затова тялото започнало да отхвърля донорското сърце.

През март 2009 г. подобна операция се провела в бразилския град Сао Пауло. Хирургът Алфредо Фиорели извършил трансплантация на донорско сърце, оставяйки сърцето на 53-годишния пациент на място и свързвайки двата центъра за кръвообращение с кръвоносни съдове. Сега бившият пациент се чувства нормално, лекарите му отбелязват, че  „родното“ сърце работи много по-добре, отколкото преди.

Раждането на нова раса?

Хората с два кръвоносни органа за дълго време са изучавани от антрополога в университета „Рътгърс“ (САЩ) Сузане Качел. Тя твърди, че системата от едно сърце и два бели дроба произлиза преди около 300 милиона години, когато животните започват да мигрират от водата към сушата. Първоначално в утробата на човешкия ембрион имало две двукамерни сърца, след което те се сливат в едно сърце с четири камери. Присъствието на две сърца в човешкота тяло, според Сузана Качел, е проява на генна памет, когато процесът на сливане на два сдвоени рудимента е разкъсан по някаква причина и във всеки от тях се развива независимо сърце. И ако работата на двата органа на кръвообращението е добре координирана, човек живее нормален здравословен живот.

В същото време, учените обръщат внимание на факта, че броят на хората с две сърца постепенно се увеличава. Може би природата започва да създава нова човешка раса?

Марк Дейвид Чапман

Марк Чапман убива Джон Ленън на 8.12.1980 година. Той иска автограф от звездата, но Ленън отказва. Затова Чапман го изчаква и по-късно го прострелва с пистолет 38 калибър. Той получава присъда от 20 години до доживот, а следващото му изслушване за освобождаване е през август 2018 година.

Лесли Ван Хутен

Лесли е бивш член на „семейството“ на Менсън. В момента тя е 68-годишна и е в затвора от 1971 година, заради участието си в убийствата, извършвани от Менсън и неговото „семейство“. Тя твърди, че е била манипулирана от Менсън и дрогирана, както и че не е знаела какво върши. Нейното изслушване за освобождаване трябваше да е през 2017 година, но губернаторът на Калифорния Джери Браун го отказа през януари 2018 – това е вторият път, в който той възпрепятства възможността ѝ за освобождаване. Въпреки това, адвокатът на Лесли ще обжалва отказа в съда, което може да доведе до пускането на Лесли на свобода.

Дженен Джоунс

Дженен Джоунс, позната още като „Ангелът на смъртта“, е отговорна за общо 60 убийства на деца, които извършва докато работи в болница в Тексас през 1980-те. Никой не знае точната причина за извършването на убийствата, но някои смятат, че по този начин тя е печелела внимание от страна на родителите, тъй като след убийството тя ги уверявала, че е направила всичко възможно, за да спаси детето им.

Джоунс е заловена и осъдена на 99 години лишаване от свобода заради убийството на Челси Маккелан – дете, на което инжектирала суксаметониум хлорид – силно средство, което може да парализира човека, който го употребява. След това тя получава още 60 години за убийството на Роландо Сантос, когото убива, разреждайки кръвта му.

Изслушването за освобождаване на Джоунс е през 2018 година, а за да предотвратят това, през 2017 година прокурорите  я обвиняват за смъртта на още две деца – Розмари Вега и Джош Сойер, което прави възможността за освобождаването ѝ почти невъзможна.

Пол Бернардо

Пол Бернардо и неговата съпруга Карла Хомолка изнасилват и убиват няколко млади жени през 90-те години. Най-ужасяващото е, че двамата убиват сестрата на Карла – Тами, която е 15-годишна по време на убийството. Карла Хомолка е освободена преди няколко години, а изслушването на Пол Бернардо беше през февруари 2018 година, но бе отхвърлено за пореден път.

Джон Уорбойс

Името на Джон Уорбойс започна отново да се споменава напоследък, заради възможността той да бъде освободен през 2018 година. Джон е изнасилвач, който примамвал различни жени, обещавайки им евтин превоз с таксито му, като по време на превоза ги лъжел, че наскоро е спечелил от лотарията. Джон канел жените у дома си на шампанско, за да отпразнуват печалбата заедно с него. Жените обаче не знаели, че в шампанското има успокоителни – нещо, от което Джон се възползвал, за да може по-късно да изнасилва жертвите си.

Ванеса Джордж

Ванеса водела обикновен начин на живот. Тя била описвана като „ангел“от своите колежки в детската градина, както и от родителите, които поверявали децата си на нея. Но всичко това се променя, когато Ванеса среща мъж на име Колин Бланчард. След като двамата се запознават, Ванеса се вманиачава в децата и през 2009 година насилва сексуално няколко деца от детската градина, в която работи. По-ужасното е, че тя често изразявала желание да кара нощни смени, за да може да се възползва от децата – и записвала всичките си отвратителни деяния на телефона си. За съжаление изслушването на Ванеса за освобождаване е през 2018 година.