Още
    Начало Блог Страница 133

    Страховитото контраразузнаване СМЕРШ

    Около легендарната структура СМЕРШ – Главното управление на военното контраразузнаване на СССР по време на Великата отечествена война, до ден-днешен витаят множество слухове. Донякъде това се дължи на факта, че и досега подробностите за някои специални операция се пазят в тайна.

    Откъде идва названието „СМЕРШ“? То е измислено лично от Сталин. Първоначално за новата служба предложили друго име – „СМЕРНЕШ“, т. е. „Смърт на немските шпиони!“. Ала Сталин отговорил, че е необходимо да се води борба с разузнаването не само на Германия, но и на други страни – не си струва да се акцентира само върху една. Забележката била точна, понеже срещу СССР действали активно и специалните служби на немските съюзници: Япония, Финландия, Румъния, Италия. Така и останало СМЕРШ – „СМЕРть Шпионам“ (Смърт на шпионите).

    Защо военното контраразузнаване СМЕРШ не било създадено в началото на Великата отечествена война, а едва на 19 април 1943 г.? След тежкото си поражение в Сталинград на 2 февруари 1943 г. Германия и нейните съюзници  засилили своята разузнавателна дейност на Източния фронт. Само в немската група  „Север“ функционирали 14 специални служби плюс агентура, подготвена от централния апарат на абвера (немското военно разузнаване).

    СМЕРШ трябвало да решава много широк спектър от задачи: противодействие на вражески агенти в съветския тил, идентифицирането и неутрализирането им непосредствено след прехвърлянето им зад фронтовата линия, работа с военнопленници – под тази форма също се прехвърляли шпиони, водене на следствия и т. н. Всяко направление било ръководено от специален отдел в централния апарат на службата.

    Основната заслуга на СМЕРШ е, че като обезвреждал агентите на врага и му предоставял дезинформация, успял да лиши немците от сигурни данни за планираните от съветското командване операции. Главните усилия били насочени към неутрализирането на действията на вражеските разузнавателни сили: абвера, военно-полевото разузнаване, РСХА (Главното управление за имперска безопасност). В резултат, през годините на войната германската агентура така и не могла да се добере до нито един важен план за предстояща съветска офанзива, както и да извърши мащабен саботаж. Генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел (който подписва капитулацията на Германия на 9 май 1945 г.) бил принуден да признае: „Ние така и не получихме нито веднъж данни, които биха имали съществено въздействие върху развитието на военните събития“.

    Източник: Уикипедия

    Така например, само от юли до септември 1943 г. в различни фронтови участъци при Ленинград били хвърлени с парашути 16 разузнавателни групи с радиостанции, за да получат информация за възможните направления на предстоящото съветско настъпление. Но СМЕРШ пресякъл действията им, а неколцина немски агенти били вербувани. Един от тях – Мокий Карашченко, сам се явил в контраразузнаването. С негова помощ, както и с друга активна дейност, станало възможно да се измами немското разузнаване – като му се даде невярна информация за съсредоточаването на основните съветски сили.

    Впрочем, за да проверят получената от Карашченко информация, немците прехвърлили в съветския тил опитен агент –  преподавателя в разузнавателната школа в Каунас Борис Соломахин. Но след арестуването му той също изразил желание да работи за СМЕРШ. След като се завърнал в Каунас, Соломахин потвърдил информацията, предавана от Карашченко, и дори получил от абвера медал „За заслуги“.

    Независимо от стереотипния възглед за СМЕРШ, че това е организация, действала главно в тила, най-много били офицерите непосредствено на фронтовата линия. Там са и най-големите загуби – към 1 март 1944 г. по фронтовете били загинали 3725 от тях. Само при боевете за Ленинград и снемането на блокадата паднали 1267 офицери от СМЕРШ. Чак през ноември 1943 г. ръководството на службата за пръв път предложило на Сталин да бъдат наградени военни контраразузнавачи – дотогава ордени и медали се давали само войсковите командири по места.

    Друг стереотип за СМЕРШ е схващането, че неговите членове разстрелвали или лишавали от свобода арестувани лица. Организацията просто нямала такива права – това било функция на военните съдилища, както във всички армии по света. Дори за обикновен арест трябвало да се получи разрешение от командването на съответната военна част.

    СМЕРШ също нямал право да арестува и цивилни граждани. С агентурата сред тях се занимавало друго ведомство – НКВД. Съвместни операции се реализирали само срещу помощниците на нацистите: бандеровците в Западна Украйна, „горските братя“ в Прибалтика и др.

    Статистиката сочи, че оперативният офицер от СМЕРШ бил на служба средно 3 месеца, а след това излизал от строя – или загивал, или се озовавал в болница след раняване в хода на специална операция.

    СМЕРШ се справил с възложените му задачи. През войната били арестувани или ликвидирани над 6000 терористи и около 3500 диверсанти. Общо били неутрализирани над 30 000 немски агенти, а в германския тил били изпратени повече от 3 хиляди съветски разузнавачи. Неслучайно историците са единодушни, че това било най-ефективното контраразузнаване по време на Втората световна война.

    За СМЕРШ са написани доста книги, снимани са филми, създадена е дори компютърна игра. Сред най-популярните произведения на изкуството, посветени на тази организация, е романът на Владимир Богомолов „Август 44-та“ („Моментът на истината“), където авторът използва и цитира реални документи от военните архиви; но, все пак, не споменава названието СМЕРШ.

    В първия роман на Ян Флеминг за Джеймс Бонд – „Казино „Роял“, се появява агент на СМЕРШ, който дори спасява живота на героя. Но авторът явно не е бил в течение с историческите дадености – романът визира събития около времето на написването му и започналата „студена война“ – 1953 година, а СМЕРШ е разформиран на 4 май 1946 г.

    10 неочаквани неща, които могат да бъдат идентифицирани чрез миризмата

    Ако човек внезапно се изправи пред избора да загуби едно от петте си сетива, има ли някой, който би се съгласил да се раздели с обонянието? Разбира се, това е изключително полезно усещане, което въпреки това е трудно да се сравни със способността да виждаме, да усещаме и да чуваме. Има обаче невероятен набор от  неща, които просто не можем да почувстваме без помощта на носа.

    Усещане на миризма под мишниците

    Чрез миризмата можете да определите приблизителната възраст на човек. Може би знаете, че възрастните хора не миришат много добре. Повечето хора започват да приемат миризмата на старите хора като факт.

    В едно проучване, в което на хората са били поставени под мишниците подложки, а след това са ги дали за „обонятелно изследване“ на други хора, експертите са установили, че ние можем лесно да разграничим лицата на възраст над 75 години, по миризмата.

    Интересното е, че този мирис не е непременно лош. Учените вярват, че негативните възприятия около понятието „мирис на стар човек“ имат повече общо със страха от старостта, отколкото с отрицателната реакция на миризмата на нечие тяло.

    Мирис на кафе

    Човек може да се събуди заради миризмата на кафе – най-популярното психоактивно вещество в света. Повечето от нас го пият редовно. Въпреки това, според едно от проучванията, за да се насладите на всички посочени ефекти от него, не е необходимо да го пиете. Изследвайки ефекта от аромата му върху плъховете, учените откриха, че миризмата на кафе заставя мозъкът да произвежда протеин, който предпазва нервните клетки от стрес. Това е точно нещото, което кафето прави за нас, когато го пием.

    Мирис на страх

    Вие може да усетите как мирише страхът. Въпреки фактът, че това може да звучи като лого за рекламна кампания, способността да усещаме мириса на страх е нещо, което хората действително развиват за отбранителни цели.

    Еволюционно, тази идея се обяснява с факта, че хората, като всички социални животни, са възможно най-силни, ако действат в група. Ако един човек е толкова обхванат от паника, че не може да предаде емоциите си, миризмата му (както и езика на тялото му) ще бъдат предадени на цялата група и разпространени в нея. Това ще позволи да се координират действията (или поне емоциите) на другите хора.

    Ароматът на мъжа

    Жените усещат възбудата на мъжете. Хората може би да смятат, че те са много добри в прикриването на намеренията си и състоянието си, но научни изследвания са показали, че мъжете не могат да скрият своето вълнение от жените. Чрез миризмата може да се определи, дали мъжът се възбужда и то не само на подсъзнателно ниво.

    В изследване, при което носът на жената помирисва тъкан, напоена с пот, било доказано, че жените имат специална зона на мозъка, която се активира и обикновено е свързана с възприемането на емоциите на другите хора.

    Ами мъжете? Как стоят нещата при тях? Дали носовете им играят някаква роля? Разбира се, но в мъжкия свят нещата са малко по-различни. Докато жените имат известно предимство, когато става въпрос за разпознаване на истинските намерения на техните потенциални сексуални партньори, мъжете имат различна способност.

    Мъжете чувстват мириса на овулацията

    Ако способността на мъжът да разбере сексуалната възбуда на жената е подсъзнателна особена характеристика, разкриването на времето, когато жената е готова да забременее, няма нищо общо с подсъзнанието.

    В едно проучване учените открили, че хетеросексуалните мъже, когато душат дрехи на жени в състояние на овулация, или жени в детеродна възраст, ги маркират като „по-секси и по-привлекателни“ от дрехите на жени, които не са били готови да забременеят.

    Специфична миризма

    Можем да почувстваме сексуална съвместимост. Ако погледнете резултатите от различни изследвания по темата за сексуалните предпочитания, в зависимост от различните миризми на тялото, възниква интересна картина: сексуалността всъщност се разкрива по миризмата.

    Ако хетеросексуални мъже миришат тениски на хомосексуални и хетеросексуални мъже и жени, в 100% от случаите те смятат, че миризмата на хетеросексуалните жени е много по-хубава, отколкото миризмата на представител на всяка друга група. Същото важи и за хомосексуалните, те са привлечени от миризмата на същите хора, каквито са те. Макар че е малко вероятно заключенията да звучат убедително, те действително са придружени от силна научна подкрепа. Хомосексуалността е въпрос на невробиология, а не на избор на човека.

    Можем да разберем по миризма, как най-добре да вземем изпит или да преминем тест

    Всичко това досега може да е било неочаквано, но не особено полезно откритие за вас. Така че, който наистина иска да подобри оценката си може да използва носа си, за да получи най-високи резултати.

    Вероятно знаете, че миризмите могат да съживят стари спомени, но може би не знаете, че без мирис, най-вероятно не можете да си спомните нищо.

    Оказва се, че усещането ни за мирис е много по-тясно свързано с паметта, отколкото можем да си представим: то стимулира способността да се помнят някои неща. Следователно, следващия път, когато изучавате нещо, докато се мажете с лавандулово масло, не забравяйте да вземете част от него със себе си, когато отидете на изпит.

    Мирис на кожата

    Можем да разберем по мириса, колко здраво ще бъде нашето потомство. Хората постоянно правят своя избор на сексуален партньор, в зависимост от това колко са съвместими с този или онзи човек. Основният съвместим комплекс е набор от молекули в организма, които се борят срещу бактериите и вирусите. Изборът на партньор, чийто комплекс е различен от нашия, подобрява съвместимия комплекс на нашите деца. Това предполага, че те ще имат по-силна имунна система и ще бъдат по-устойчиви на различни заболявания. По този начин ние избираме партньор с комплекс, противоположен на нашия, а усещането за мирис до голяма степен е единственият начин да разберем това.

    Източник: listverse.com

    Венера – планетата на Любовта

    Венера е планета от слънчевата система, която се намира на 2-ро място по отстояние от Слънцето. Това име й е дадено в чест на едноименната римска богиня на любовта.

    Венера е най-нееднозначната, необичайна и мистериозна планета. Макар че понякога се нарича „земноподобна“ и дори „сестра на Земята“, на нея напълно липсва живот и е малко вероятно човек някога да може да стъпи на повърхността й. Такова сравнение на двете планети се основава на сходството на измеренията и относителната близост на местоположението една спрямо друга. В

    Разстоянието от Земята до Венера се определя в диапазона от 38 до 261 милиона километра, докато до Слънцето Венера трябва да „преодолее“ 108 милиона километра. Основната причина, че човечеството не може да живее на Венера, е неблагоприятна атмосфера: състои се от въглероден диоксид и цялата планета е заобиколена от облаци сярна киселина. Съгласете се, този факт е достатъчен, за да се заяви със сигурност, че животът на такава планета напълно липсва.

    Можете да гледате Венера от Земята: в небето тя изглежда като най-ярката звезда сред всички. Учените я поставят на трето място по отношение на яркост сред небесните обекти. Поради особеностите на местоположението й в Слънчевата система, Венера се забелязва в определено време преди изгрев слънце и  след залез слънце. Поради това, учените са я нарекли „Утринна звезда“ и „Вечерна звезда“. В миналото хората на науката твърдели, че вечерната и сутрешната Венера са два различни космически обекта.

    Сателити на Венера, както и на Меркурий, не са намерени. В същото време, Венера, подобно на Марс и Земята, има квази-спътник. Това е астероид, който се върти около Слънцето по такъв начин, че между него и Венера се оформя орбитален резонанс. Благодарение на това, от дълго време тези два космически обекта са в непосредствена близост един до друг.

    Интересни факти за Венера

    1. Планетата Земя е по-голяма от Венера само с 650 кв. километра.
    2. Температурата на повърхността на Венера достига шокиращи цифри: поради парниковия ефект и облаците тя може да достигне до 461 градуса по Целзий.
    3. Посоката на въртене около нейната ос е противоположна на всички останали обекти в Слънчевата система. Венера се върти по посока на часовниковата стрелка, докато останалите планети се въртят обратно на часовниковата стрелка.
    4. Тежестта на планетата Венера е малко по-малка от тази на Земята. Например човек, който тежи 80 кг на Венера може да загуби тегло и да тежи около 70 килограма.
    5. Понастоящем, най-изследваната и посещавана планета е Марс. Но скоро Венера получи това звание. Няколко космически кораба летяха близо до нея, а някои дори успяха успешно да кацнат на повърхността й.
    6. Някои учени смятат, че някога на Венера е имало вода, но тя се е изпарила отдавна поради силната слънчева радиация. Сега се счита, че е невъзможно да живееш на тази планета.
    7. Ако бяхте на Венера никога нямаше да можете да видите Слънцето: гъстотата на облаците, покриващи тази планета, е твърде висока.
    8. Венера има изключително бавно завъртане около собствената си ос. Един такъв оборот е почти равен на преминаването на нашата планета около Слънцето и е 243 земни дни
    9. Въпреки, че е неподходяща за живот, учените представят проекти за подобряване на условията на тази планета. Например, предлага се да се пръска специална бактерия, която да обработва въглеродния диоксид. Но за това е необходимо и да се достави вода на планетата.
    10. Венера е от голямо значение за културата и от древни времена се възпява от поети. Тя се нарежда на второ място след Марс по значение в литературата и изкуството.

    Шарлот Корде и кинжалът на отмъщението

    Шарлот Корде се родила в благородническо семейство през 1768 г. Баща й служил в армията, а след пенсионирането си се занимавал със собствена ферма в Нормандия. На 14 години момичето заедно с по-малката си сестра Елеонор било изпратено в манастира „Света Троица“ в Кан (Северозападна Нормандия) като пансионерка – тоест, на държавна издръжка.

    Този бенедиктински манастир имал богата библиотека и достъпът до нея бил свободен за всички, а книгите там били не само с духовно съдържание. В манастира Шарлот се запознала с произведенията на такива анти-религиозни писатели и философи като Шарл Монтескьо, Жан-Жак Русо, Гийом Рейнал. Тези книги направили силно впечатление на младото и неопитно момиче.

    Шарлот Корде – Уикипедия

    През 1789 г. започнала т. нар. „Велика френска революция“ и монахините били прогонени, а манастирът – затворен. Шарлот се настанила в къщата на леля си в Кан. Младото момиче прекарвало цялото си време в четене на вестници и различни политически брошури. Тя попивала цялата информация за вихрещата се революция – но, в същото време, оставала предана на монархията.

    Екзекуцията на Людовик XVI на 11 декември 1792 г. потресла Шарлот. Междувременно революцията, както обикновено, започнала да „изяжда децата си“. На 2 юни 1793 г. депутатите на жирондистите били изключени от върховния революционен орган – Конвента. Властта се съсредоточила в ръцете на якобинците, начело с Робеспиер, и на монтанярите – с Марат и Дантон.

    Жирондистите били принудени да бягат, за да спасят живота си. Мнозина от тях се озовали в Кан през юни 1793 г., като създали в този град опозиционен център. Естествено, Шарлот проявила голям интерес към всички тези събития. Срещнала се с някои от жирондистите, сред които най-много я впечатлил Жан Барбару. Под негово влияние Шарлот станала републиканка и решила да отиде в Париж.

    Историците не са уверени кога точно в нея узряло намерението да убие Марат. Предполага се, че в началото това бил само един от вариантите, към който се била насочила – а общото й намерение било да разговаря с него, като по-нататък действа в съответствие с развитието на обстоятелствата.

    Жан Барбару й дал препоръчано писмо до члена на Конвена Клод Ромен Дюпере, който известно време бил близък с жирондистите, но членувал в клуба на якобинците, затова и се спасил от преследванията. Преди да замине за Париж, Шарлот унищожила всичките си книжа и написала писмо до баща си, в което съобщавала, че заминава за Англия.

    Шарлот пристигнала в Париж на 11 юли 1793 г. Все още не била решила окончателно с кого да се срещне – с Робеспиер или Марат. Но Робеспиер винаги се намирал сред много хора и да се разговаря с него насаме било трудно. А Марат страдал от тежка екзема и постоянно бил у дома си, като прекарвал повечето време във вана с топла вода. Незавсимо от това, приемал посетители. Затова вечерта, когато се прибрала в хотела, младата жена се спряла на него и написала обръщение към френския народ. В него тя заявила, че ако убие Марат, няма да наруши закона, тъй  като самият той се е поставил извън закона с кървавия терор, на който бил подложил французите. По това време републиканците вече по най-зверски начин били избили над 250 хиляди души при потушаването на въстанието в департамента Вандея, без да се броят хилядите екзекутирани на гилотината, освен това разрушили и осквернили стотици църкви и манастири – затова и Шарлот имала пълното основание да напише тези думи.

    Рано сутринта на 13 юли тя отишла в къщата на Марат – но не стигнала по-далеч от чакалнята, поради многобройните посетители. Привечер се появила отново и изпратила по слугинята бележка, в която се разказвало за някакъв „заговор“ в Кан и за „списък на конспиратори“.

    След като Марат прочел бележката, се заинтересува от информацията и наредил да поканят Шарлот. Приел я, седнал във ваната. Посетителката му подала предварително подготвения списък със „заговорниците“. Марат започнал да го чете, после вдигнал очи и казал, че всички скоро ще бъдат на гилотината. В последвалия разговор той обяснил плана, който разработвал от доста време. Намеренията му били наистина грандиозни: да бъде унищожена цялата френска аристокрация – 260 хиляди души, които трябвало да бъдат екзекутирани в рамките на едно денонощие.

    Историците смятат, че именно тогава, ужасената от намеренията му Шарлот, окончателно решила да го убие. Тя извадила скрития си кинжал и ударила два пъти в гърдите „революционния изверг“, както го наричали опонентите му. Последното нещо, което Марат успял да стори, било да извика силно. Шарлот побегнала в коридора, но там я задържали.

    „Убийството на Марат“, Бодри, (1868) – Уикипедия

    Сутринта на 17 юли 1793 г. революционният трибунал осъдил Шарлот Корде на смърт. Присъдата била изпълнена същата вечер.

    Шарлот се държала гордо и с достойнство. От затвора до площад „Революция“ я закарали с каруца, в която стояла изправена през цялото време, отказвайки да седне. Вглеждала се в очите на парижаните, като очевидно се опитвала да се увери, че смъртта й не е напразна. След като се изкачила на ешафода, помолила палача да отстъпи настрана, за да разгледа по-добре гилотината. Отсекли главата й в 19.30 ч.

    Когато династията на Бурбоните се върнала на власт, започнали да я почитат като национална героиня. Александър Пушкин сравнявал Шарлот Корде с богинята на отмъщението. За нея са снимани няколко филма, като първият е от 1895 г.

    И до ден-днешен, в запазената къща в имението „Ронсере“, близо до град Вимотие, където е родена Шарлот Корде, хората носят свежи цветя.

    10 звезди, на които се наложи да слязат на земята

    Популярността и талантът все още не могат да гарантират сигурен живот. Звездите също могат да бъдат обявени в несъстоятелност – поради стечение на обстоятелствата или поради неразумността им.

    За щастие много от тях имат сили да опитат отново.

    Лина Хиди

    Изглежда, че участието в такъв успешен проект като „Игра на тронове“ трябваше да гарантира на актрисата добро бъдеще. Но тежък развод почти не я съсипа. В един момент, в сметката на Лина останали само $ 5000, така че се налага тя да продаде къщата си, за да покрие загубите. Но всички проблеми рано или късно свършват – Лина се срещна с нова любов.

    Стивън Болдуин

    Най-младият от четирите братя Болдуин, през 90-те години не е водил най-здравословен начин на живот – имал проблеми с наркотиците. Стивън успява да спре навреме и дори става „възроден християнин“, но все пак през 2009 г. той  се обявява в несъстоятелност, поради невъзможността да изплати дълговете си по ипотечните заеми. Независимо от това, актьорът продължава да се снима и се появява седмично в религиозно ток-шоу по радиото.

    MC Hammer

    Рапер MC Hammer (истинско име – Стенли Керк Берел) е известен като един от най-значимите хип-хоп изпълнители от началото на 90-те години на миналия век. Сингълът „U Can not Touch This“ му донесе световна известност, но през 1996 г. MC Hammer беше принуден да се обяви в несъстоятелност. По-нататъшните му опити да се върне към музикалния Олимп били неуспешни, но той все още участва в телевизионно шоу.

    Кортни Лав

    Вдовицата на Кърт Кобейн, в продължение на много години, страда от наркотични и алкохолни зависимости, които не можеха да не засегнат финансовото й положение. В резултат на това, тя трябваше да напусне къщата си и да продаде 25% от музикалното наследство на починалия си съпруг. През последните години Кортни най-накрая успя да нареди живота си: тя се опитва да възобнови соловата си кариера, да рисува картини и да работи върху своята автобиография.

    Памела Андерсън

    Памела, един от големите сексуални символи на 90-те години на миналия век, не умее разумно да се разпорежда с доходите си. Сумата, която Андерсън дължи на данъчната администрация на САЩ, се оказва толкова голяма, че тя трябваше да се раздели със своето имение в Малибу и с къщата в Сидни. През последните години, актрисата рядко участва в снимки, но отделя много време за благотворителност и защита на животните.

    Майк Тайсън

    Тайсън основателно е считан за един от най-успешните боксьори в историята на световните спортове. Той похарчи повече, отколкото би трябвало за луксозни жилища, екзотични животни и други придобивки и освен това често беше зад решетките. По-късно, Майк преосмисли поведението си и сега си изкарва прехраната, като участва във филми и телевизионни предавания.

    Бритни Спиърс

    Една от най-забележителните фигури в съвременната поп култура почти стана „изчезнала звезда“, когато през 2007 г. претърпя нервен срив, в резултат на което беше обявена за временно недееспособна и не можеше да се разпорежда със собствените си средства. За щастие, Бритни успя да се справи с този труден период в живота си и сега отново активно записва нови песни.

    Линдзи Лоън

    През 2007 г. списание „Максим“ определя Линдзи като най-желаната жена в света, а през същата година тя многократно е била задържана за шофиране под влияние на алкохол. Оттогава, кариерата на актрисата се проваля, така че в крайна сметка тя трябва да се премести при майка си. Но не бързайте да поставите кръст на Линдзи Лохан: след дълга почивка и лечение от алкохола и наркотичната зависимост, тя отново започна да се снима.

    Брендън Фрейзър

    Както вече видяхме, успешната актьорска кариера невинаги гарантира липсата на финансови проблеми. Подобно на Лина Хийди, Брендън Фрейзър претърпява болезнен развод. Като допълнение към това, той е ранен по време на урагана „Санди“ през 2012 г. и за известно време е принуден да се откаже от работата си. Сега актьорът участва в поредицата на Дани Бойл „Trust“, която ще излезе през 2018 година.

    Тони Бракстън

    Една от най-успешните певци от 90-те години на миналия век трябваше да продаде всичко, включително и наградите си, за да изплати дълговете си. И това се случва два пъти: през 1998 и 2011 година. Но нито банкрутът, нито здравословните проблеми (на певицата е открит лупус) не накара Тони Бракстън да се откаже от музикалната си кариера: тя продължава да свири, да играе в мюзикъли на Бродуей и е създала успешно семейно телевизионно шоу.

    Съществували ли са елфите?

    В много легенди по цял свят се споменава някаква древна раса, която обитавала Земята преди хората. Повечето западноевропейски народи ги наричали елфи, скандинавците – алви, келтите – сиди, бретонците – коригани,  индусите – гандхарви и апсари. Кои ли са те – най-старите обитатели на Земята?

    В началото на 2000-те години в зоната на вечните снегове в Алпите бил открит замразен труп на човек. Благодарение на факта, че тялото постоянно се намирало при минусови температури, то било напълно запазено. Учените предположили, че това е човек на възраст около 40 години, който замръзнал в планината преди няколко хиляди години.

    Оттук обаче започнали загадките. Неговите дрехи, обувки и лични вещи не можели да бъдат идентифицирани с никоя от известните на науката исторически и праисторически култури. Удивителен бил и видът му: съвсем пропорционално сложен, с идеално правилни, както показало компютърното моделиране, черти на лицето.

    Но най-странна била костната тъкан. Въпреки, че по време на смъртта си бил на около 40 години, това фактически бил юноша. Костите и скелетът му все още се намирали в етап на формиране, както на днешно 16-годишно момче. Експертите стигнали до извода, че неговата зрялост трябвало да настъпи на около 100-годишна възраст, а като цяло да живее много по-дълго. Не е възможно човек в този случай да не си припомни легендите за вечно младите елфи.

    Описанията на „първата раса“ в легендите и митовете на най-различни култури са изключително сходни. На първо място, онези същества се различавали от хората по ръст: или гиганти като келтските сиди и индуските гандхарви, или дребни като елфите и скандинавските алви. Но във всички случаи били стройни, елегантни и много красиви. Според някои легенди се отличавали с дълголетие – живеели до петстотин години и повече, а в други митове са направо безсмъртни. Деца раждали твърде рядко.

    Тази „стара раса“ се заселвала далеч от хора – в пещери, кухи хълмове, гъсти гори, на уединени острови. Били изкусни майстори: изделията им многократно превъзхождали предметите, направени от хората. В митовете на всички култури по-старата раса е надарена с вродени магически способности, а юношите и девойките й са извънредно талантливи в музиката, пеенето и танците. Мелодиите на елфите, които обожавали танците на лунна светлина, оживявали дори околната природа.

    Независимо, че „старата раса“ живеела отделно, тя имала многобройни контакти с хора, за които разказват легенди, митове, древни и средновековни хроники. Взаимоотношенията били най-различни. Често другият народ бил в ролята на наставници, които учели на различни изкуства и магически похвати. Нерядко те давали на отделни хора чудотворни предмети, предсказвали бъдещето или ги надарявали с необикновени способности.

    Те обаче не можели да търпят, когато хората се оказвали в ролята на неканени гости. Често убивали случайните свидетели на техните тайни срещи и ритуали. Според индийските легенди, всеки видял в планините призрачния „град на гандхарвите“, бил заплашен от нещастия или смърт.

    Във всички легенди се твърди, че представители на старата раса обичали да крадат човешки деца, като в замяна им оставяли свои. Изследователи смятат, че това не било израз на враждебност, а принудена мярка – поради ниската си раждаемост „старата раса“ явно се нуждаела от обновяване на своя генофонд, иначе била обречена на измиране.

    Между „старата раса“ и хората дори се сключвали бракове. В тях се раждали деца, които притежавали дълголетие и много дарования. Те често стават владетели или велики мъдреци – както, например, легендарния ирландски предсказател Фин. Той през III в. сл. Хр. оглавявал дружина воини, които живеели в гората и се били посветили на война и лов.

    Разбира се, да се разчита само на митове и легенди, за да се докаже съществуването на праисторическа раса преди хората, е наивно. За щастие има няколко материални артефакта, които трудно могат да бъдат обяснени другояче.

    Например, в музея на Ланкастър (Англия) се пази чаша, направена през ХІІ-ти век, както показва физикохимическият анализ. Но по онова време в Англия, а и в цяла Европа просто не е имало нито майстори, нито технологии, които да постигнат това качество и изящество на изработката. Според легендата, някакъв селянин се завръщал от гости късно вечерта покрай близките хълмове. В един от тях видял отворена врата и чул прекрасна музика. Пируващите били млади и необикновено красиви. Те му поднесли чаша вино. Селянинът хукнал да бяга заедно с чашата, а сътрапезниците не могли да го настигнат. Местният лорд видял чашата и му я отнел, след което я поднесъл като подарък на краля. Тя била предавана по наследство на английските монарси, докато се озовала в музея.

    Друга невероятна находка е намерена на територията на днешна Украйна: зарове с нанесен върху тях лунен календар – такива и до ден-днешен се използват от врачки и астролози за „гадаене на бъдещето“. Календарът е очертан извънредно прецизно. Проблемът е само в това, че възрастта на заровете е определена на… 17 хиляди години. Как ли дивите племена по онова време са го изчислили и очертали?

    Приблизително към XVII-XVIII вв. свидетелствата за срещи със „старата раса“ престават. И ако всяка трета средновековна легенда разказва за елфи и сиди, те вече били напълно забравени. В английските предания се твърди, че елфите се прибрали на легендарния остров Авалон, където спи и крал Артур.

    Не ни остава нищо, освен да чакаме великият крал да се събуди. Тогава в блестящата му свита може би ще има и отряд прекрасни и могъщи елфи.

    Светият крал Ерик

    Летописите и хрониките са ни оставили доста малко информация за някои исторически личности . Такъв е и свети Ерик – легендарен шведски крал, който приел мъченическа смърт през XII-ти век. Обикновено в скандинавските хроники такива крале, за които има колебания кога и дали изобщо са съществували, са наричани „кралете от сагите“.

    Основният източник на информация за светия крал Ерик е неговото житие, написано през XIII-ти век, повече от 100 години след смъртта му. Историците смятат, че поначало той не е бил от кралски род, но се е омъжил за Кристина Харалдсен от датското кралско семейство, която била внучка на шведския крал Инге I. След като през 1156 г. законният крал Сверкер І бил убит от собствения си коняр, Ерик седнал на кралския трон.

    Той бил деен, смел и справедлив владетел. Едно от най-известните му дела е неговият поход във Финландия, където Ерик покръстил много езичници. Също така, създал кодекс шведски закони, който, за съжаление, не достигнал до нас.

    Тази дейност, от една страна, му донесла слава и прякора „Ерик Законникът“. От друга страна, тя станала и причина за смъртта му, понеже законите му задължавали богатите да дават 10% от приходите си на Църквата. Това му спечелило много врагове сред благородниците, които организирали заговор с цел неговото убийство.

    На 18 май 1160 г. Ерик отишъл в Катедралата на Упсала за празника Възнесение. Докато се молел, катедралата била заобиколена от враговете му. Той имал два варианта за действие в създадената ситуация. Първият бил да остане в катедралата и да се надява на милостта на противниците си, тъй като убийствата в църква по онова време се считали за светотатство. Вторият: да излезе и посрещне съдбата си в очевидно неравната предстояща схватка.

    Ерик предпочел втория вариант, излязъл и дори успял да яхне коня си, подпомогнат от своята охрана, която съумяла за кратко да образува защитна стена около него. Но заговорниците били прекалено много и след краткия сблъсък той бил убит.

    Това коварно убийство го превърнало в мъченик. В очите на народа той бил справедлив и честен крал, който се стремял да облекчи живота на обикновените си поданици. Ерик бил погребан в катедралата в Упсала и определили ден за честване на паметта му – 18 май.

    Едно от многото изображения на Свети Ерик в Стокхолм като символичен патрон на града.

    Източник: Уикипедия

    Въпреки това, дълго време шведски историци, предимно с антихристиянски убеждения, изказвали съмнения дали всичко това наистина се е случило или просто е квази-историческа легенда. Затова, през 2014 г. гробницата на светия крал Ерик била отворена, а останките му – подложени на радио-въглероден анализ.

    Легендата се оказала вярна. Ерик наистина бил убит през 1160 година. По времето на смъртта си той бил на 35-40 години. Установено е също, че височината му достигала 171 сантиметра, имал силно тяло, хранел се добре и водел активен начин на живот. Заедно с останките открили кралски регалии, сред които и кралската корона.

    Именно тя предизвикала най-голяма изненада. В интерес на истината, короната на светия крал Ерик разочаровала дори някои от феновете на краля, които очаквали тя да бъде цялата от злато, скъпа, изискана и разкошна.

    Но явно житието разказвало самата истина – Ерик бил истински християнски крал от онази епоха: смел воин и скромен човек. Затова короната била най-обикновена, изработена от мед и покрита с позлата, с груба направа и украсена само с няколко скъпоценни камъка. Но това още веднъж напомня за скромността и кралската чест, които за истинския монарх са по-ценни от всяко съкровище.

    Скандали, конспирации и „аферата с отровата“

    През 1678 парижката полиция получава анонимно предупреждение, че някой има намерение да отрови краля – Луи XIV. Разследването ги отвежда до „магически“ свят, който процъфтява точно в сърцето на френската столица. Там те откриват общност на магьосници, чародеи и свещеници отстъпници, които продавали своите продукти – любовни магии, магически заклинания и отрови, познати като „прахове за наследяване“, които се правели от арсен и жабeшки органи.

    Клиенти също не липсвали. Някои мечтаели за богатство и купували магически заклинания, други се стремели към политически успех и търсели „тайни“, които да им помогнат; трети се нуждаели от любовни заклинания, за да победят съперниците си. Имало и такива, които искали да се отърват от познати (и не толкова познати) и купували дрехи, третирани с арсен (отровата по-късно се прецеждала в кожата на този, който обличал дрехата). Всички тези събития стават известни като „Аферата с отровата“.

    Няколко благородници от двора на крал Луи XIV също участвали в аферата. Оказало се, че дори официалната му любовница Франсоаз-Антоанет (маркиза дьо Монтеспан) била замесена. Подозирало се, че тя била редовен клиент на магьосниците. В крайна сметка подозренията, че именно тя е имала намерение да отрови Краля Слънце били свалени от нея, но все пак имало и хора, които смятали, че тя е използвала услугите на магьосниците, за да увеличи влиянието си върху него.

    Процесите в „горящата камера“

    Луи XIV назначил специална съдебна комисия през 1679, за да съди заподозрените в разпространение на отрови или магии. Магистратите стояли в тъмната зала, прозорците на която били затъмнени с черни платове, а единствената светлина идвала от горящите факли наоколо. Именно заради тези факли залата била наречена „горящата камера“. Когато след три години кралят разпуска комисията, били разследвани 400 души, 36 били осъдени на смърт, а 34 души пратени в изгнание. Останалите, които били съдени, получили присъди, вариращи от порицание до прогонване.

    В края на съдебните процеси, Луи XIV издава кралски указ от 1682, с който въвежда държавна регулация на продажбата на отрови и обявява всички магии за измамни. Всеки, който твърдял, че практикува магьосничество, бивал изгонен от кралството.

    Разкриването на амбициозните аристократи

    Аферата не само разкрива действията на магьосниците в Париж, но и изважда на показ амбициите на аристократите в двора на Краля Слънце. Съдът е сърцето на политическата система във Франция по онова време, а Луи XIV примамва най-добрите благородници с обещанието за големи възнаграждения. Различни аристократи се стремели да спечелят вниманието на царя с надеждата, че ще могат да спечелят от това. Досиетата от „Аферата с отровата“ показват, че те също били свързани с магическия свят на Париж. Някои от тях купували магии, с които да впечатлят краля със своите военни умения, други купували заклинания за очарование, а трети искали да си гарантират победа в битките.

    По голяма част от благородниците, които търсели свръхестествена помощ за постигане на своите цели, били жени. Магиите, които купували, били за спечелване на любовта на Луи XIV. „Аферата с отровата“ се случва в период, в който жените от аристрокрацията били в състояние да упражняват влияние в двора, въпреки че не играели роля в политиката. Затова най-влиятелните жени били свързани с най-влиятелния мъж – краля. В двора на Луи XIV това не била съпругата му Мария-Тереза Испанска, а любовницата му.

    Мадам дьо Монтеспан

    Изглежда никоя жена не била толкова успешна в търсенето на подходящи магии като мадам дьо Монтеспан. Дори след като станала любовница на краля, тя продължавала да му прилага любовни заклинания. Дьо Монтеспан била готова да му даде всяка отвара, независимо колко отвратителна била, за да увеличи страстта на краля към нея.

    По време на „Аферата с отровата“ няколко от заподозрените в участие, обвиняват мадам дьо Монтеспан, че е провеждала зрелищни церемонии за любовна магия. Един свещеник дори твърди, че е бил нает да проведе три такива церемонии върху голото тяло на любовницата. Според него дьо Монтеспан искала да установи контрол върху „сърцето, ума и волята“ на Краля Слънце. Не е ясно какви са били мислите на Луи XIV, но след тези обвинения, той прекратява отношенията си с дьо Монтеспан.

    Чрез отварите и ритуалите за любовна магия, дьо Монтеспан и останалите амбициозни жени в двора се стремели да достигнат върха. Придворните се борели за любовта на краля, която предлагала достъп до материални блага и почести, които само той можел да им осигури. Това, което мадам дьо Монтеспан се опитвала да постигне обаче, никак не било необичайно в двора на Луи XIV, където борбата за кралското благоговение била първа грижа на всеки аристократ.

    7 изненадващи числа от историята

    700 пиктографски символа – най-ранната форма на писменост

    Първата форма на писменост е развита от шумерите – най-ранната цивилизация, обитавала южна Месопотамия. Всеки шумерски град имал свой храм, който служел както за място за преклонение, така и като административен център, където се търгувало с различни материали.

    За да се управлява и записва системата на търговията, шумерите развиват форма на писменост, съставена от 700 пиктографски символа. По-късно писмеността им се разпространява във Вавилон, Асирия и Персия и с течение на времето формира езика, познат днес като клинописно писмо.

    2.5 милиона – броят на каменните блокове, с които е изградена Хеопсовата пирамида

    Хеопсовата пирамида е най-високата от трите пирамиди в Гиза – 146 метра. Историците смятат, че са били необходими 20 години за завършването ѝ, но голямата загадка около нея остава – как тези изключително тежки каменни блокове са били пренасяни и то в период, в който колелото, кранът и макарите са били непознати за човечеството.

    40% –  земята, която са притежавали жените на Спарта

    Жените в Спарта се радвали на влияние и статут, непознати в останалата част на древния свят. Аристотел пише, че жените притежавали 40% от земята в Спарта – което е нещо забележително за времето си. Освен това, те можели да наследяват имущество и да очакват да получат половината от това, което синовете им щели да наследят. Жените на Спарта имали право свободно да се разхождат из града, да се возят на колесници, да управляват бизнес, да играят неформална роля в политиката и да се упражняват като мъжете, практикувайки гимнастика.

    0 – годината, която никога не е съществувала

    В църковния християнски календар годините „след Христа“ започват да се броят от раждането на Исус Христос, но числото 0 тогава било все още неизвестно. Затова според Дионисий, който е основоположник на летоброенето, първата година „след Христа“ е 1 година, а не 0.

    Днес летоброенето на Дионисий и християнският календар са най-широко използваните в света, но интересното е, че нулевата година никога не е съществувала.

    1 на всеки 200 мъже или какво общо имат помежду си милиони мъже?

    Съвременни проучвания посочват, че 8% от мъжете в Азиатския регион, започвайки от Тихи океан от Каспийско море, имат обща Y-хромозомна линия, която изглежда произхожда от един-единствен мъж. Това се равнява на 16 милиона души или казано с други думи 1 на всеки 200 души, живеещи днес на планетата. Някои учени смятат, че този вероятен предшественик е не друг, а самият Чингис Хан.

    18.5 – средната продължителност на живота след индустриалната революция

    Това е статистика, която като че ли приляга повече на Бронзовата епоха, но всъщност се отнася за периода след индустриалната революция, която обхваща втората половина на 18 и началото на 19 век. Индустриализацията довежда до значително увеличение на броя на работните дни в годината, докато масовата урбанизация дорпинася за разпространяването на болести като холера и тиф.

    2.5% от италианците говорели италиански език

    Национализмът не бил приет незабавно и не бил приет с ентусиазъм от всички. През 1861 година в Италия само 2.5% от италианците всъщност говорели италиански език. На север хората използвали френски, а в останалата част от страната на власт били различни диалекти. Едва след съюзяването с Наполеон III и войната с  Австрия, ръководена от Джузепе Гарибалди, нацията се обединява и започва да употребява един език – италианския, който преди това бил смятан главно за литературен език.

    От бедна перачка до милионерка – историята на Сара Брийдлав

    Мадам Си Джей Уолкър е родена с името Сара Брийдлав през 1867 година. Тя е първото свободно дете в семейство на роби от памуковата плантация в Луизиана. Сара осиротява, когато е едва на 7-годишна възраст и е изпратена да живее при по-голямата си сестра Лувиния и нейния съпруг в Мисисипи.

    В Мисисипи Сара започва работа на памуковите полета и често била третирана зле от съпруга на сестра си. За да се спаси от тази непоносима среда, тя сключва брак с Моузес Макуилямс, когато е на 14 години и скоро му ражда дъщеря, която наричат А‘Лейла. Сара овдовява на 20-годишна възраст и се премества заедно с дъщеря си в Сейнт Луис, където започва работа като перачка и посещава вечерно училище.

    През 1890-те години Сара страда от проблеми със скалпа, поради което косата ѝ започва да пада. По това време косопадът е често срещан проблем, тъй като повечето хора нямали възможност да се къпят чето, защото не можели да си позволят да имат баня в домовете си, както и отопление или електричество. Къпането било лукс, който малко хора можели да си позволяват. Опитвайки се да подобри състоянието си, Сара започва да експериментира с домашни рецепти против косопад и смесва различни продукти, изработвайки си шампоани и маски за коса.

    По думите на Сара, една нощ ѝ се присънил непознат мъж, който ѝ казал, че знае за проблема ѝ с косопада и ѝ посочил точните съставки, които да смеси, за да си помогне. На сутринта, обнадеждена от този сън, Сара намира съставките и създава кремообразен продукт, който веднага започва да използва. Само след няколко дни, косата на Сара започнала да расте, а косопадът престанал. С помощта на новия си съпруг Чарлз Уолкър, който работел за местния вестник и имал известен опит в рекламите, Сара разпространява своя „чудодеен крем за растеж на косата“. Чалрз предложил на Сара да използва псевдоним – Мадам Си Джей Уолкър.

    Сара Брийдлав

    Сара започва да продава продукта си, чукайки от врата на врата, заедно със съпруга си. Създадени специално за жени от афроамерикански произход, кремът за растеж „Madam Walker’s Wonderful Hair Grower” и шампоанът „Madam Walker’s Vegetable Shampoo” се превръщат в хит сред жените. Заедно с всеки продаден продукт, Сара образовала жените като им обяснявала за проблемите на скалпа и им демонстрирала „Методът Уолкър“, който тя използвала, когато разресвала косата си.

    Скоро бизнесът на Сара процъфтял и жени от цяла Америка започвали да поръчват продуктите ѝ. Доходите ѝ нараствали и през 1908 година тя отваря училище по красота и фабрика в Питсбърг, а малко след това решава да установи бизнеса си в Индианаполис. Фабриката „Madam C.J.Walker Manufacturing Company” станала толкова успешна, че се занимавала не само с продажби на шампоани и продукти за коса, а и обучавала козметици, познати като „Walker Agents”. Тяхната задача била да представят философията на Сара за „чистота и красота“. Тя започнала да организира клубове и дискусии, а след няколко години осигурява работа на стотици афроамериканци, като отваря клонове на фабриката си в Куба, Хаити, Панама, Коста Рика и Ямайка.

    Първият и най-популярен продукт на Сара Брийдлав

    До смъртта си, Сара доказва, че е щедра дарителка, осигурява стипендии за няколко училища и ръководи кампании срещу расизма и насилието. Тя помага при основаването на различни асоциации в Индианаполис и реставрацията на дома на Фредерик Дъглас във Вашингтон. Сара Брийдлав е считана за първата жена от Америка, превърнала се напълно самостоятелно в милионерка.

    Откриха непознат и недокументиран досега език в югоизточна Азия

    Малкото населено място на полуостров Малака е отдавна известно на антрополозите, но лингвисти откриха, че хората, живеещи там, използват техен собствен, недокументиран досега език.

    Селището се състои от 280 души, които говорят език, наречен  „jedek” от лингвистите от Университета в Лунд, Швеция. „Jedek” не е език, използван от някакво неизвестно племе в джунглата, както повечето от нас си представят, а език, говорен в селище, което вече е изследвано от антрополози“ – разказва Никлас Бюренхулт, който събира първите лингвистични материали от мястото. „Като лингвисти, ние имаме различни въпроси към тези хора и открихме нещо, което антрополозите са пропуснали“ – допълва той.

    Езикът „jedek” е открит, докато изследователите проучвали езика „jahai”. „Установихме, че голяма част от хората в селището използват различен език. Те употребяват думи, фонеми и граматически структури, които не се използват в  езика “jahai”. Някои от думите все пак могат да бъдат свързани с други езици, използвани в различни части на полуостров Малака“ – разказват лингвистите.

    Хората, които употребяват по-разпространения език „jahai”, били наясно за разликата между езиците и наричали другите хора„Jdɛk“ – от където идва и наименованието на езика, дадено от учените. Освен всичко това, учените установяват, че в това общество няма почти никакво насилие, хората активно насърчават децата си да не се конкурират помежду си, нямат съдилища и закони. Също така нямало полова дискриминация и всеки учи еднакви неща и практикува занаята, към който проявява интерес.

    Всички тези характеристики рефлектират и върху езика им, защото там нямат дума за „професия“, „закон“ или „собственост“. Вместо това речникът им е богат на думи, описващи „обмен“ и „споделяне“.

    „Има толкова много начини да сме хора, но прекалено често ние използваме нашите модерни и съвременни предимно градски общества като критерии за това, което е универсално човешко“ – споделя Бюренхулт. „Имаме толкова много да учим, дори за самите себе си, от тези недокументирани и до голяма степен застрашени лингвистични и културни богатства, които са там“.

    Днес в света се използват около 6000 езика, 3600 от които се употребяват от по-малко от 20% от световното население. Според доклад на ЮНЕСКО от 2015 година, половината от световните езици биха могли да изчезнат до края на века, ако не се направи нищо за тяхното запазване.

    Невероятно откритие изплува от джунглата и смая археолозите (ВИДЕО)

    Над 60 000 структури, създадени от древните маи разкриват мегаград с издигнати магистрали, площади, дворци и жилищни сгради.

    Повече от 60 000 скрити руини, сред които пирамиди, дворци и пътища, изградени някога от цивилизацията на маите, са били намерени в Гватемала. Изследователите определят находката си като едно от най-големите и невероятни археологически открития.

    С помощта на лазерна технология изследователите успяват да надникнат под плътното покривало на растителността в северната част на Петен — област в близост до вече познатите градове на маите. Благодарение на иновативния метод, пред тях се разкрили къщи, дворци, пирамиди, издигнати магистрали и защитни укрепления.

    Откритието показва, че в Централна Америка е съществувала цивилизация, която преди 1500 години е била в разцвета си, по-напреднала от тези в древна Гърция и Китай.

    Лазерните изображения са разкрили „поразителни“ останки на обширен доколумбов „мегаполис“, с много по-сложно устройство, за което повечето специалисти дори не са и предполагали. Този мегаград е бил обитаван от около 15 милиона души, а изобилието на отбранителни стени, укрепления и крепости подсказва, че по време на своето съществуване тези хора са се сражавали в множество войни.

    „Смятам, че това е едно от най-големите постижения за повече от 150 години на археология, изследваща маите“, заявява пред BBC News Стивън Хюстън, професор по археология и антропология в Университета Браун. „Знам, че звучи преувеличено, но когато видях фотографските Lidar изображения, очите ми се насълзиха“.

    Учените са направили откритието с помощта на технологията Lidar (съкращение на „светлинно откриване и измерване“ (light detection and ranging)) и отново с нея, са картографирали над 2100 кв. км. от джунглата Петен, която граничи с Мексико и Белиз.

    Самолет с LiDAR скенер съставя триизмерни карти на повърхността с помощта на пулсиращ лазер, свързан с GPS система.

    Тази техника позволява на изследователите да картографират очертанията на това, което описват като десетки новооткрити градове на маите, скрити под джунглата векове, след като са били изоставени от жителите си.

    Археолозите, разкопали древния град на маите, наречен Ел Зотц, в Северна Гватемала, отдавна са описали пейзажа, но изследването с Lidar е разкрило километри от крепостни стени, които екипът никога не е забелязвал.

    „Може би в даден момент щяхме да стигнем до този хълм, където се издига крепостта, но през 2010 г. лично аз съм бил на не повече от 50 метра от нея и не видях нищо“, разказва Томас Гарисън от катедрата по археология на Университета в Итака, пред Live Science.

    Макар изображения от Lidar да са спестили на археолозите години на търсене, те са поставили нов проблем пред тях.

    Снимки: Channel 4

    „Неприятният момент с тази технология е, че ни дава представа за 3000-годишната цивилизация на маите в района, компресирана“, обяснява Гарисън.

    „Това се оказа голям проблем, който трябва да преодолеем, докато научаваме повече за маите“.

    „Укрепените съоръжения и големи пътища разкриват модификации на природния ландшафт, направени от маите в немислим досега мащаб“, заяви Франциско Естрада-Бели от Университета Тулан в Ню Орлиънс, Луизиана.

    „Новите данни ни дават основание да мислим, че там е имало 10-15 милиона души, включително много хора, живеещи в ниско разположените, блатисти местности, които мнозина от нас смятахме за необитаеми“, заявява Естрада-Бели.

    Изображенията показват и пътища, свързващи градските центрове и кариерите за добив на материали, също така, модерни системи за напояване и терасиране, които поддържат селското стопанство за една цивилизация, която е една от най-развитите в Централна Америка.

    Археолозите смятат, че тази модерна технология ще промени начина, по който светът е виждал цивилизацията на маите до сега.

    Маите са известни със своята сложна математика и инженерни съоръжения.

    Новооткритите руини обаче, разкриват още по-невероятни знания и умения, които този древен народ е притежавал и за които учените до сега не са и предполагали, че могат да се развият в такъв ранен етап от историята.

    Предполага се, че повечето от новооткритите постройки са били каменни платформи, върху които моите са изграждали своите домове, направени от слама. Открити са и градски центрове с тротоари, жилища, тераси, церемониални центрове, напоителни канали и укрепления.

    Археолозите се натъкват и на „невероятни защитни структури“, които включват стени, крепости и ровове. Те показват, че маите са инвестирали много по-големи ресурси и усилия, за да се защитят, отколкото учените смятаха до сега.

    Една от скритите находки е седеметажна пирамида, покрита с растителност, която практически се слива с джунглата.

    Друго откритие, което изненадало археолозите, била сложната мрежа от пътища, свързващи всички градове в района. Тези пътища могат да бъдат определени като издигнати над земята магистрали, позволяващи на хората лесно да преминават пред джунглата дори през дъждовния сезон. Ширината им пък предполага, че движението по тях е било изключително натоварено.

    ВИДЕО:

    Гватемала

    Източник: fakti.bg